Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл

Приказка за сърцето

Да приемем любовта като двигател за разширяване на съзнанието. Сърцето няма да пламти без любов, няма да бъде нерушимо и самоотвержено. И така нека да отдадем нашата признателност на всяка обител на любовта - тя е на границата на Новия свят, там, където не съществуват ненавист и нетърпимост. Пътят на любовта е напрежение на космическата енергия. Така хората ще намерят своето място в Космоса.

Сърцето е най-мощният извор на огнени енергии. Сърцето е непобедимо, когато всички огньове са запалени. Затова възпитанието на сърцето трябва да се разбира като разпалване на всички огньо-ве. Само разпалено с всички огньове сърце може да познае красотата на висшия живот.

Какво е съкровището на сърцето? Не само доброжелателност, не само състрадание, не само преданост към Йерархията, но съзвучие с Космическото Съзнание. Това сърце е проявената връзка с Висшия свят. Неписани са законите на сърцето, но само в него живее справедливостта, защото сърцето е мост на световете. Сърдечната връзка с Висшето остава единствената обител на човечеството. Сърцето се издига както котва по време на буря.

Сега ние трябва да се съсредоточим върху сърцето както върху проводник към Йерархията. Никой няма да каже, че Йерархията не съществува, защото към нея няма подход. Има един най-реален подход, когато представител е сърцето, онова сърце, което бие и тупти непрестанно, за да не забравят хората за него.

Нужно е да потвърдим, че понятието за вдъхновение е присъщо на всички хора. Обикновено то се приписва само на учените, поетите, музикантите, художниците, но всеки, който се погрижи за своето съзнание, може да получи този висш дар. При хората с възвишен начин на мислене такова вдъхновение трябва да бъде не рядък гост, а основа на живота.

Всеки човек изпитва проявата на вдъхновение, но тези искри на високия подем остават само отделни проблясъци и не преобразяват целия живот. Да си представим, че това възвишено състояние на духа стане постоянно и даде още по-висше вдъхновение. Така ще се издигне цялото Битие.

За правилното възприятие на висшите енергии е необходимо организмът да се приведе в хармонично състояние. Особеното възвишено настроение благоприятства приемането на висшите енергии. Висшето състояние на духа може да изпита лъчите на Благодатта. Всички фини психически организми възприемат космическите токове.

Нужно е да приучваме себе си към фини възприятия. Необходимо е старателно да изостряме своите чувства.
ж. Да станем герои

Облечен в земната обвивка, човек може да твори добро, като се усъвършенства в това отношение - така говори мъдростта от незапомнени времена. Най-голямата полза, която можем да принесем, се състои в това да усилим нашите излъчвания по пътя на разширяване на съзнанието и с това издигане на вибрациите да въздействаме оздравително върху всичко обкръжаващо ни. Трябва да разтоварим отровената атмосфера около Земята, която не пропуска благотворните лъчи на Светилата. Но това може да се направи само с повишаване на вибрациите или с пробуждане на духовността в човека.

Характерът на бъдещото устройство ще бъде основан върху осъзнаването от народа на великото служене на Общото Благо. Не „аз", а „ние" - ето къде е ключът към бъдещото преуспяване! Така и Учението на Живота е призив към любовта, към служенето на Общото благо, което е висшата форма на любовта, защото е лишена от егоистично чувство. Любовта към човечеството изисква пълно себеотрицание и самоотверженост.

Едно от великите понятия често е било тълкувано неправилно - това е великото понятие на смирението. То се е тълкувало като непротивление на злото, като добросърдечност, като милосърдие, но малцина са приемали себеотрицанието като смирение. В същото време единствено себеотрицанието и саможертвата дават понятието за смирение. Наистина ние виждаме великани на духа и герои, отдали се на смирен труд за благото на човечеството. Ние знаем за големи опити, извършвани смирено в лаборатории за благото на човечеството. Многообразно е смирението, проявено като самоотверженост и себеотрицание. Героизмът е проява на различни видове смирение. Героите на смирението изпиват пълна чаша с отрова за благото на човечеството.

Най-силният показател за подвига е саможертвата. Разбира се, трябва да разбираме това космическо понятие в цялата му красота. Не само на бойното поле духът се укротява със силата на саможертвата. Да преминеш жизнения път стремително, да преминеш през всичките животи като по струна, да преминеш през всички пропасти с песни - на това е способен единствено самоотверженият дух. В огнения устрем се изграждат всички творения, които следват космическото си предназначение.

Сърцето на героя познава саможертвата в името на Общото Благо.

Пътят на героя не винаги е осеян с венците на човешката благодарност. Пътят на героя е трънлив. Общността на труда трябва да възпитава героите, защото опорите на народа се утвърждават само чрез качествата на героизма на духа и сърцето. Понятието за подвига трябва да бъде възпитано чрез утвърждаване примера на героите. Трябва да напомним за героите, преодолели нечовешки трудности.

Но малцина обичат борбата в подвига. А е не минуемо да се приучим към борба, тъй като иначе не можем да закалим духа си. И за земното придвижване напред, и за далечните светове са необходими препятствия и умение да ги преодоляваме. Понятието за подвига трябва да се въведе в общия смисъл на живота. Само подвигът може да подхранва духа ни и да ускори еволюцията.

Днес както никога е нужно понятието за подвиг в живота. Хората трябва всеки ден да разбират подвига в живота. Животът е безсмислен без подвиг. Думата подвиг е толкова прекрасна! И толкова изразителна! Думата подвиг няма еквивалент в нито един западен език. В тази дума е предаден целият смисъл, цялото качество на устременото напред действие към самоотвержения подвиг, към бъдещето, към еволюцията! В него са обединени самоусъвършенстване, саможертва, чийто резултат е напредъкът на съзнанието, не само личното, но и съзнанието на народа и страната.

Радостта от подвига трябва да се възпитава - в себе си и в другите. Това е най-главното, защото единствено в това е залогът за спасението на човечеството, залогът за настъпването на новия свят! Нужни са герои! Създавайте герои! Заветът на Най-великия Дух, напуснал нашата планета, е бил - „създавайте герои!" Дошло е време, когато всички ние трябва да станем герои и да творим герои.

Как да преминем през бездната на живота?

Като по струна:

Красиво, внимателно и стремително.

Епилог

От всички съзидателни енергии най-висока си остава мисълта. Кой ще бъде кристалът на тази енергия? Някои мислят, че точното знание ще бъде венецът на мисълта. Но по-правилно е да се каже, че мисълта е увенчана от легендата. В легендата се изгражда смисълът на съзидателната енергия и в сбита форма се изразяват надеждите и достиженията.

Грешно е да се мисли, че легендата принадлежи на призрачната древност. Непредубеденият ум ще отличи легендата, създавана през всички дни на Вселената. Всяко народно достижение, всеки вожд, всяко откритие, всяко бедствие, всеки подвиг се обвиват в крилата легенда.

Ето защо няма да пренебрегваме легендите на истината, а ще погледнем внимателно и ще се погрижим за думите на действителността. В легендата се изразява волята на народа и ние не можем да назовем нито една лъжлива легенда.

Духовният устрем на мощния колектив запе-чатва образ с истинско значение и обвивката на символа означава световен знак, както световният език е неизбежен в еволюцията.

Прави са търсачите на общия език. Прави са творците на световната легенда. Три пъти по-прави са носителите на подвига.