Пета тайна: Раждането на планетите

Кой ще се усъмни; че във всеки земен предмет е изразена нечия воля? Без воля не може да се създаде земен предмет и да се приведе в движение, така е на земята, значи така е и във Висшия Свят. Планетата като земна твърдина, както и всички системи от небесни светила, също се нуждаят от импулс на волята.

Тази воля е разбираема, но даже средната човешка воля може да бъде представена като примерен микрокосмос. Ако средната човешка воля се приеме за единица при най-високо напрежение, може да се изчисли силата на импулса на планетарна-та поля. Може да се впуснем в безброй нули, за да представим импулса на волята на цялата система.

Така се опознава величието на Неизказаното.

Първозданната Космическа Материя се намира в пространството в разредено състояние. От това хаотично звездно вещество волята на Логос и Неговите Сътрудници създават световете и ги привеждат в движение.

За това как се зараждат небесните тела знае всеки. Домакинята, която бие маслото, вече е познала тайната на световете. Но преди да пристъпи към самото действие, домакинята е изпратила за това своята мисъл. Тя също така знае, че от водата не може да се получи масло. Тя ще каже, че може да се бие мляко или яйца, така тя вече знае за материята, съдържаща жизнена енергия. Млекарката знае колко е полезно спираловидното движение.

По този начин само от съединяването на мисълта и биенето се получава полезната маса, след това произлиза и кашкавалът. Не се усмихвайте на този микрокосмос, същата енергия движи и системите на световете. Необходимо е само твърдо да осъзнаем значението на Мисълта, значението на голямата енергия. Същата енергия свети в сърцето на всеки човек.

По аналогия с получаването на парче масло от мляко се познава и Космогонията. Мисъл-Енергия-та на Логос се впива в излъчващото вещество и с въртеливо движение създава центрове на Силите, около които нараства Космическата Материя. Така първичната диференциация на материята се явява във формата на съсиреци и буци, подобно пресичането на прясното мляко. Така Логос начева световете, така става „Биенето на Космическия Млечен Океан". Световете се създават от „Звездно вещество", което се свива и разпространява на млечнобели съсиреци в дълбините на пространството.

Енергията на Логос дава на завихрената Космическа Материя импулс за насочване към форма и начално движение Това движение се поддържа и регулира от никога непочиващите Господари, Планетарните Духове. Подобно на железни стружки, привлечени от магнит, огненият вихър на разтопения космичен прах магнетично следва тяхната насочваща мисъл. Космическата Материя преминава през всичките шест стадия на втвърдяване, става сфероидална и завършва, преобразена в кълба.

Родено в неизмеримите дълбини на Пространството от еднородния Елемент, всяко ядро на Космическата материя започва живота си при най-враждебни обстоятелства. В продължение на безбройни векове то трябва да си извоюва място в безкрайността. То се насочва в пространството и започва да се върти в дълбините на бездната, за да укрепи еднородния си организъм чрез натрупване и добавяне на диференцирани елементи. Така то става комета.

Това ядро се върти сред плътни и вече неподвижни тела, придвижвайки се на скокове, и се насочва към точка или център, които го привличат. Също като кораб, въвлечен в канал, осеян с рифове и подводни скали, то се старае да избегне другите тела. Много от тях загиват, масата им се разпада на по-ситни маси.Тези, които се движат бавно,рано или късно са обречени на унищожение. Те избягват гибелта благодарение на скоростта си.

Достигнала целта си - подходящо място в пространството, - кометата губи своята скорост и следователно огнената си опашка. Тук „Огненият Дракон" уляга за спокоен и организиран живот като уважаван гражданин на звездното семейство. Така сьсиреците (Световното вещество) стават отначало Комети-Странници, после стават звезди и звездите (Центровете на въртене) стават слънца, за да се охладят до степента на обитаемите светове - планетите.

Идеята на еволюцията, аналогична, ако не и тъждествена, с еволюцията на Дарвин, идеята на борбата за съществуване, надмощие и „преживяване на по-силния", е възникнала в дълбоката древност. Непрестанните борби между звездите и съзвездията, между луните планети: „Великите Войни в Небето", в Пураните, „Войните на Титаните" на Гезиод и други класически писатели и даже битките в скандинавските легенди - всичко това се отнася до Небесата, до астрономичните и теогонични битки и до приспособяването на небесните тела. „Борбата за съществуване" и „оцеляването на най-силния" са господствали от момента на появяване на Космоса в Битието. Древните са разсъждавали за създаването и развитието на света точно по Дар-виновия метод, изпреварвайки него и школата му по въпроса за естествения подбор, постепенното развитие и трансформацията на видовете.

Както говорят легендите, не е минало без борба и в нашата Слънчева система Има цяла поема, която описва прагенетичните борби между развиващите се планети преди окончателното оформяне на Космоса.

Ето съдържавието на една от тези легенди.

Осем синове били родени от тялото на Про-странството-Майка. Осем къщи били построени от Майката за осемте Божествени Синове: четири по-големи и четири по-малки. Осемте Блестящи Слънца съответно ставали на тяхната възраст и достойнство.

Владетелят на Слънцето-не бил доволен, макар че неговата къща била най-голяма.

Той започнал да работи като огромен слон. Всмуквал в червото си жизнения дъх на братята си. Мъчел се да ги погълне.

Четиримата големи се намирали далече, в покрайнините на своето царство - Планетната система. Те не можели да бъдат засегнати и се смеели: „Прави всичко, което е по силите ти, Владетелю, ти не можеш да ни стигнеш." Но по-малките плачели. Това, което могло да окаже слабо въздействие върху Нептун, Сатурн или Юпитер, би унищожило такива сравнително малки „обители" като Меркурий, Венера и Марс. Те се оплакали на майката.

Тя изпратила Слънцето в центъра на царството си, откъдето то не могло да се премести. Оттогава то само пази и заплашва. То преследва братята си, като се върти бавно около оста си. Планетите стремително се извръщали от Слънцето, а то отдалече следяло посоката, в която се движат братята му, по пътя, обкръжаващ техните обители.

Според легендата първото кондензиране на Космическа Материя е започнало около централния нуклеос, Слънцето-Баща. Но нашето Слънце просто се е отделило по-рано от всички останали по време на свиването на въртящата се маса и затова е техен по-голям „брат", а не „баща". Слънцето и планетите са братя от една и съща утроба, които имат едно и също мъгляво начало.

Легендата разказва, че Слънцето, след като се развило от Космическото Пространство, преди окончателното образуване на първоначалните и кръгообразни планетарни мъглявини, всмукало колкото могло в дълбините на своята маса цялата космическа жизнеспособност, като при това е заплашило с поглъщане по-малките си „братя".

Според легендите всички светове и планети са индивидуални същества. Те трябва да изпълнят своите задължения, те имат периоди на здраве и болести, раждане и зрелост, упадък и смърт. Те са истински плътни домове на Одухотворяващите Разуми - Планетарните Духове. Всяко небесно тяло е храм на едно от Божествените Същества - всяка звезда е свещена Обител. Те се наричат също „Небесни Охлюви", тъй като безплътните (за нас) Разуми, невидимо живеещи в своите звездни и планетни жилища, в тяхното въртене ги носят със себе си като охлювите.

Така разказва древното сказание за Петата Тайна на Космоса - за създаването на Слънчевите Системи.

Що е Живот? Това е енергия на Логос, която от материята на всичките си седем сфери строи форми за своето проявление. Това е силата, която за известно време съединява химически елементи, като образува от тях живи организми. Тези форми се градят от всевъзможни комбинации на по-рано създадената Космическа Материя. В изграждането им взимат участие неизброими множества от Същности, наричани Строители, в това число и духовете на природата.

Всяка Форма съществува само дотогава, докато Животът на Логос удържа материята в тази форма. Сега за първи път възникват явленията на раждането и растежа, увяхването и смъртта. Организмът се ражда, защото Животът на Логос трябва да свърши в него определена еволюционна работа. Той проявява признаци на упадък, когато Логос бавно извлича живота от него, защото този живот е нараснал дотолкова, колкото е било възможно в дадения организъм. Последният умира, когато Логос извлича от него целия Живот.

Това, което според нас е смърт на организма, не е нищо друго, освен отделяне на Живота от него. За известно време този Живот ще съществува извън нашата материя, съединен със свръхфизическата, по-фина материя. Когато Животът напуска организма и той умира, опитът, придобит по негово време, се запазва. Този опит под формата на нови навици се превръща в нови съзидателни способности, които се откриват в следващите усилия на Живота да създаде нов организъм.

Макар че растението умира, Животът, който го е изпълвал и подбуждал да реагира на въздействието на околния свят, не загива. Когато розата увяхва, ние знаем, че от нейната материя не изчезва нищо. Всяка нейна частица продължава да съществува, тъй като материята не може да бъде цялата унищожена. Същото се извършва и с Живота, който създава розата от химически елементи.

В природата не съществува онова, което ние наричаме смърт, ако под смърт се разбира разтваряне в небитието. Животът за известно време се отделя в свръхфизическата си среда, като запазва под формата на нови способности за творчество резултатите от опита, през който е преминал. Формите, които възникват и загиват една след друга, представляват нещо като врати, през които Животът ту се появява, ту изчезва от сцената на еволюцията. Нито една частица от опита не се губи, също както не се губи и нито една прашинка от материята. Освен всичко това този Живот еволюира и неговата еволюция се извършва чрез формите. Животът подлежи на еволюция - това значи, че той постепенно става по-сложен в творенията си.

В процеса на развитие Животът преминава през различни степени. Той образува последователно седем царства на природата: отначало три елементни, после минерално, растително, животинско и накрая човешкото. Тези седем стадия на еволюцията на живота, като започнем от първото елементно царство и стигнем до човешкото, се наричат „Жизнена Вълна". Така Животът съществува не само в човешкото, животинското и растителното царство, но и в изглеждащата мъртва материя на минералите и в тази, която стои по-високо от човека. Но и човечеството не е последната степен от еволюцията на живота - неговото развитие продължава по-нататък.

В Огнения и Финия свят първите степени на Живота на Логос се наричат Елементна Есенция. За дълъг период от време, наречен Верига, тя се проявява преди всичко във висшите подпланове на Огнения свят и се нарича Първа Елементна Есенция. Когато настъпи краят на Веригата, тя се връща към своя Извор, Логос, от който отново води началото си нова верига за одухотворяване материята на низшите подпланове на Огнения свят.

В този стадий тя се нарича Втора Елементна Есенция. И тогава тя започва работата на втората верига, като запазва в себе си всички преживявания от първата верига под формата на способности и наклонности. В следващата верига тя става Трета Елементна Есенция и одухотворява материята на Финия свят.

Комбинациите от материя на Огнения и Финия свят имат за цел да предизвикат в материята на тези светове пластичност, способност да се обличат в единна форма, за да действат като единици и постепенно да развиват все по-голяма устойчивост на материалите, които изграждат определени организми. Елементната Есенция се излива в разнообразни форми, чието съществуване продължава известно време, след което те се разпадат на съставните си части.

Като продължава да се „спуска в материята", животът на Логос, който одухотворява фината материя, започва след това да одухотворява и плътната (физическата) материя. Първото действие на това ново одухотворяване става способността на химическите елементи различно да се свързват един с друг. По време на първата голяма космическа вълна от действието на Логос са били създадени кислородът и водородът, но едва с появяването на втората космическа вълна два атома на водорода могат да се свържат с един атом кислород, за да се образува вода.

Така под въздействието на Логос възниква физическата материя. Под негово ръководство се появява минералното царство, готово да построи плътна земя. Излетият живот на Логос, достигнал физическия свят, започва да събира ефирните частици и да ги свързва в ефирни форми, в които вътре протичат жизнените токове. В тези форми се внасят творения от по-плътен материал, които служат за основа на първите минерали. Следвайки законите на ритъма и красотата, материята започва да кристализира с математическа точност. Съгласно Великия План работата на Живота се извършва посредством физическите форми. В тази привидно неподвижна материя непрекъснато работи Логос. В минералите се извършва работата на Живота, макар и затруднена, затворена и приглушена.

Първите царства на Живота - трите стъпала на Елементната Есенция, които се проявяват в Огнения и Финия свят, се управляват от инволюцията(Обратно развитие. <Бел. прев.>) на Живота. Тя се спуска от по-фините сфери на Духоматерията в по-плътните. Тук Животът се проявява минимално - почти не се забелязва. От това стъпало започва вече еволюцията на Живота в точния смисъл на тази дума.

След най-дълбокото си потапяне в материята на минералното царство Животът на Логос се издига В следващото голямо царство на Живота - растителното. В началото на този стадий веществата на Земята развиват нова способност - да стават обвивки на Живота, който може да се види с нашите очи. Химическите елементи се свързват в групи и сред тях се появява нова степен на Живота, която изгражда от тях протоплазмата. Под ръководството на Логос протоплазмата се преобразява и с течение на времето се превръща в растително царство.

Когато някои от представителите на минералното царство достигат достатъчна устойчивост на формата, развиващият се Живот започва да изработва в растителното царство голяма пластичност на формата, като свързва това ново свойство с по-рано придобитата устойчивост. Тези две свойства получават още по-хармоничен израз в животинското царство и достигат най-висшата си точка на равновесие и хармония при човека.

След продължителни преживявания, като расте и бавно се развива в течение на цяла Верига, растителното царство се появява в следващата Верига като животинско царство. На евой ред в животинското царство изпъкват висшите животни, способни към индивидуализация.

Когато е построена животинската групова душа и когато някое животно е готово за индивидуализация, тогава започва действието на следващата Голяма Космическа Вълна. Логос изпраща частица от себе си, Монада, за създаване на индивидуалността. Сътворена по „Божи образ и подобие", човешката душа започва еволюцията си, чиято цел е да разкрие Божеството в себе си, в събратята си -хората и в целия живот на обкръжаващата природа. Животът започва да изгражда индивидуалността, способна да мисли и обича, способна на саможертва и подвиг.

Така разказва легендата за Шестата Тайна на Космоса - за стъпалата на непрекъсващия живот.

Нашата планета, както и всяка друга, се състои от три свята. Първият от тях - това е физическата част на планетата: нашето земно кълбо. Той се нарича Плътен свят. Вторият свят - това е „фината" част на планетата: светът на чувствата, желанията, емоциите. Този свят е наречен „Фин". И третият свят - това е светът на мисълта: той се нарича Огнен свят. Всичките три свята са разположени концентрично един в друг, образувайки сложното тяло на планетата.

Така нашата планета Земя се състои от плътна физическа материя, проникната от сферите на огнената и фината материя. Всички видове материя проникват един в друг. Фината материя не само се разпространява много километри над повърхността на Земята, но и се просмуква в земния слой, по същия начин и сферите на Огнената материя проникват във Финия свят, както и в Плътната Земя.

Всичките три сфери на планетата, всичките три нейни свята са населени. Живеещите в единия свят не виждат другите светове и не ги усещат. Но те преминават от един свят в друг, умирайки в единия, те се раждат в другия.

Както вече знаем, на нашата планета съвместно съществуват седем степени на космическия живот. Трите елементни царства, които живеят в Огнения и Финия свят, представляват степени на инволюиращия живот. Минералното царство на Плътния свят е повратен момент. А следващите царства са стъпала на еволюиращия живот. Растителното царство живее в Плътния свят: с физическата си форма - в низшите (физическите) си подразделения, а с усещанията си - във висшите (ефирните). Животинското царство освен това участва и във Финия свят с чувствата и желанията си. Накрая човечеството със своето мислене живее освен това и в Огнения свят - то участва в живота на трите свята.

Какво представлява най-висшето стъпало на космическия живот на планетата - човечеството? Това е определено количество (няколко десетки милиарда) живота-единици, проявени в човешки форми. Тези животи преминават своята еволюция по пътя на многобройни въплъщения в Плътния свят на планетата. В промеждутъците между проявите в Плътния свят те пребивават във Финия и Огнения свят. Тези прояви се повтарят толкова пъти, колкото е необходимо за пълното развитие на съзнанието на всеки човешки живот: от животинското съзнание в началото на пътя до божественото в неговия край.

Когато всяко стъпало на космическия живот завършва еволюцията си и настъпи време този живот да премине на следващото, по-висше стъпало (а по плана на еволюцията това става за всички степени едновременно), тогава всички степени на живота, които се намират на една планета, преминават на друга планета. Такъв е космическият закон.

Това значи, че когато живеещото на Земята човечество завърши своята еволюция (а с него заедно и другите царства), тогава всички степени на живота ще оставят Земята и ще преминат на следваща планета, предназначена от плана на Логос за по-нататъшна еволюция. На онази друга планета днешното човечество ще премине в следващия стадий от развитието си - свръхчовешкия. Поради липса на друго название ще го наречем божествен стадий. Нашето днешно животинско царство ще започне човешкия стадий на еволюцията, а растителното царство - животинския стадий.

Това значи, че животите, които сега образуват нашето днешно човечество, са преминали своята „дочовешка", т. е. животинска степен не на Земя-та, а на друга планета. Тази друга планета е била Луната - зоните до началото на развитие на планетата Земя.

И знаем ли ние как реално протича животът на човечеството на тази планета?

Нашата жизнена вълна, преди идването си на планетата Земя, е била в течение на безбройни векове живот на предшестващата лунна еволюция. Но на планетата Луна жизнената вълна се е появила с един стадий по-рано, отколкото на планетата Земя. Това значи, че човечеството на планетата Земя е било животинско царство на планетата Луна. Нашето днешно животинско царство на земната еволюция е било растително царство на Луната. Така и всички останали царства на лунната еволюция са били с една степен по-назад от същите царства на земната еволюция.

Как се е извършил преходът на жизнената вълна от Луната на Земята? Когато Луната е завършила жизнения си период, когато всички степени на космическия живот на Луната са достигнали висшата точка в развитието си и са били готови да преминат в по-висша степен, с това и на друга планета, тогава е бил създаден нов център на планетния живот - центърът на бъдещата планета Земя. Около този център започнал да се формира Огненият свят на новата планета - чрез неговото пренасяне от Луната. След това на Земята е бил предаден Финият свят. Накрая на новата планета са преминали и всички ефирни, газообразни и течни части на Плътния свят на Луната. Това е станало по следния начин.

Новата мъглявина, от която възникнала Земята, се е развивала около центъра, който се намирал в такова отношение към умиращата планета, както в сегашния момент се намират центровете на Земята и Луната. Но в състоянието на мъглявина това натрупване на материята е заемало много поголям обем, отколкото плътната материя на днешната Земя. То се е разпространявало във всички посоки толкова далече, че е хванало и старата планета в огнените си обятия.

Температурата на новата мъглявина значително е превишавала известните ни температури. Благодарение на това повърхността на старата планета се е нагряла до такава степен, че цялата вода и всички летливи вещества са преминали в газообразно състояние и така станали достъпни за въздействието на новия център на привличане, който се образувал в центъра на новата мъглявина. По този начин въздухът и водата на старата планета са били привлечени в състава на новата планета.

Ето защо Луната в сегашното си състояние представлява безплодна маса, лишена от въздух, облаци и вода, необитаема и неприспособена за съществуване на каквито и да било физически същества.

Предала всички свои животворни начала на новата планета, тя е станала наистина мъртва планета, в която от времето на раждането на нашето земно кълбо въртенето почти е спряло. Луната е предала на Земята всичко, освен трупа си.

Луната сега е изстинал отпадък, сянка, влачена от ново тяло, на което са предадени нейните жизнени сили. Тя е обречена да следва Земята в продължение на много векове, като привлича своята рожба и сама е привличана от нея. Постоянно изсмуквана от рожбата си, Луната отмъщава на Земята, пронизвайки я с пагубните си отровни и невидими въздействия, излъчвани от съкровената страна на нейната природа. Тя е мъртва, но още е живо тялото й. Частиците на нейния разлагащ се труп са пълни с действен и разрушителен живот, макар създаденото от тях тяло сега да е безжизнено и лишено от душа. Затова нейните излъчвания са едновременно благоприятни и вредни - обстоятелство, което намира на Земята паралел във факта, че тревите и растенията никъде не са така сочни, никъде не растат с по-голяма сила, отколкото на гробищата: докато именно еманациите на гробищата или труповете носят болести и убиват.

Преди Земята да достигне завършека на своята еволюция, разпадането на нейната материя на Луната ще бъде завършено. Материята, която все още я държи свързана, ще се превърне в метеори-тен прах.

Когато задачата на нашата планета Земя завърши, работата на развиващия живот ще се извърши в царствата на друга планета. По това време задачата на нашата планета ще бъде изпълнена и днешната Земя ще стане мъртва планета, без развиващ се живот върху нея. Тя ще се смали по размери, в резултат на загубата на течности и газове, и тогава ще я привлече към себе си нова планета и тя ще я следва като Луната. Всяко царство на развиващия се живот ще се издигне с едно стъпало. Нашето днешно растително царство на следващата планета ще бъде нейно животинско царство, нашето животинско царство ще започне живот в качеството на човек. А нашето човечество ще се издигне на свръхчовешко ниво.

Съществуват други безбройни планети, където живеят разумни същества - както за нашата Слънчева система, така и извън нея. Те също така имат плътен физически свят, фина и огнена сфера. Финият свят на всички планети коренно се отличава от Финия свят на Земята. Също както няма физическа връзка чрез междупланетното пространство между Финия свят на другите планети и нашия Фин свят. Същото може да се каже и за Огнените светове.

Венера и Меркурий нямат спътници, но те са имали родители, също както и Земята. Тези две планети са доста по-стари от Земята.

Еволюцията на Венера е с едно стъпало по-напред от земната. Трябва да имаме предвид, че когато на физическата планета в резултат на високата температура и налягането още не може да има ограничен живот, подобно на нашия на Земята, там все пак се намират различни видове нефи-зическа еволюция, които могат да извършват своята работа във Финия свят на планетата.

Благодарение на това, че еволюцията на Венера е с едно стъпало по-напред от Земята и че средното човечество на Венера се доближава до нивото на Адептите, на помощ на обитателите на планетата Земя в нейното начало са дошли Адептите на Венера в качеството на Господари, Ману, Буди и други вождове на еволюцията.

И така, планетата Земя е рожба и създание на Луната - нейно въплъщение, така да се каже. Завършила жизнения си период, планетата Луна е умряла - встъпила е в своята Пралайя. Планетите действат на небесата подобно на човеците на Земята. Те пораждат себеподобни, стареят и угасват, и само техните духовни принципи живеят в рожбите им като остатък от самите тях. Планетите са живо същество, тъй като в Космоса нито един атом не е лишен от живот или съзнание или дух. В древните легенди може да се срещне сравнение на Земята с голямо животно, което има свой особен живот, а следователно и свое съзнание и проява на духа.

Законът за раждане, растеж и разрушение на всичко в Космоса, от Слънцето до светулката, пълзяща в тревата, е Единен. Извършва се непрекъсната работа на усъвършенстване с всяка нова проява, но Субстанцията-Материя и Силите са едни и същи.

Така разказва легендата за Седмата Тайна на Космоса - за раждането на нашата планета.