Пето предание: Легенда за вечния Живот

В предишната легенда беше разказано как човек след смъртта в Плътния свят и живота във Финия и Огнения свят отново се връща на Земята за следващия живот. Така се повтарят животите на всеки човек. Трябва да се замислим върху думата човек (в руски - человек) - тя означава дух или чело, преминаващо през вековете. С една дума е изразена цялата смяна на въплъщенията, цялата ценност на съзнанието.

В безкрайната редица от последователни животи човек придобива все повече и по-голям жизнен опит, който в промеждутъците между въплъщенията, т. е. когато се намира в Огнения свят, се превръща в способности и в характер на човека. С тези способности и характер, който се създава в предишните животи, човек се появява в новия живот, при което всеки нов живот, продължавайки предишния, започва от степента на развитие, на която човек е спрял в предишния живот. Така се развива съзнанието му.

Тази еволюция на съзнанието на всеки човек се осъществява по определен план, който се състои в разкриването на неговата неразбудена божественост. В изпълнението на този план човек изживява своите отделни животи и всеки негов живот е сякаш един ден в Училището на Вечния живот. Така хората, ръководени от великите Учители на Мъдростта, учат уроците, необходими, за да преминеш от един клас в друг.

За младата душа, неотдавна излязла от животинското състояние, планът за учение е егоизъм с неговото настойчиво „аз искам това", за да усили центъра на нейната индивидуалност. Така се учат хората от първи клас. Но те още съвсем не са развити, умственото им развитие е едва в зачатък, те не умеят да обуздават буйните си страсти, грубата си природа. Раждат се сред диваците в полу-цивилизованите раси, а също и в изостаналите и престъпни типове цивилизовани общества. Те се въплъщават много пъти поред в една и съща подраса, имат малко прекъсване между въплъщенията, макар че могат да бъдат задържани за дълго време в низшите области на Финия свят.

Но след много животи в класа на диваците планът се променя и урокът, който човек трябва постепенно да научи, е не „аз", а „ние". Той трябва сега да се научи да дели с другите, а не да иска само за себе си. Вторият клас - това са хора с обикновено развитие, с ограничен мироглед, умственият им хоризонт не излиза извън пределите на тяхното семейство, държава, националност. Пре-въплъщават се много пъти в една и съща подраса, имат кратък отдих в небесните сфери, чиято продължителност зависи от достигнатите в живота успехи в духовното развитие. Тези два първи класа -диваци и цивилизовани - представляват повече от девет десети от цялото човечество.

След това идва следващото духовно стъпало,като желанието да облекчиш бремето на другите става главен мотив в живота на човека. „Дайте ми да ви помогна" - така казва планът на Логос на сърцето на човека, устремен към духовността. Третият клас - това са културни хора, които се стремят към някакви високи цели, имат някакви високи идеали. Техният умствен хоризонт се е разширил до разбирането за единството на човечеството. Те се пре-въплъщават два-три пъти във всяка подраса. Срокът между въплъщенията е различен и може да продължи столетия и хилядолетия - средно 700-1200 години.

Четвъртият клас представлява учениците на Учителите на мъдростта, съзнателно творящи бъдещето си. Планът на Логос за ученика е да живее в името на своя Учител, ставайки от ден на ден по-благороден страж и по-благороден проводник на оная благодат, която Учителят създава за света. Учениците доброволно се отказват от продължително блаженство в Огнения свят, на което имат право, за да ускорят еволюцията си, и се превъплъщават веднага след смъртта. Всеки от тях има Учител, който сам избира за него семейство и условия, в които той трябва да се роди.

На най-последното стъпало, на стъпалото на Учителя на Мъдростта, планът на Логос завършва напълно и душата живее в неизразимото единство на човека и Бога. „Не търся своята воля, а волята на Отца" - това е молитвата на неговите действия. Петият клас - това са редките цветя на човечеството, които са завършили човешката си еволюция и, достигнали богочовешко състояние, ръководят нашата еволюция. Те не се нуждаят от превъплъщения и се въплъщават само по свое желание за целите на еволюцията и за благото на човечеството. Когато Учител приеме раждането, Той сам решава кога и къде да се роди, тъй като Той е абсолютен господар на съдбата си.

И така, сроковете на пребиваване в другите светове са доста различни - условията могат да се променят от няколко месеца до хилядолетия. Всичко зависи от развитието и зрелостта на човека.

Всеки живот е определен срок, определена задача, която трябва да се изпълни. Ако човек е успял в разрешаването на поставената му задача, той се движи по-бързо в своята еволюция, ако пък е неуспяващ, той много пъти се връща в същите условия, в същата обстановка, в която не е имал успех.
б. Крачим по епохите

Коренните раси и подрасите им изпълняват ролите си в драмата на живота, за да ни дадат опит. Ето защо Йерархията внася в подрасите физически различия и ги разполага ту сред планините, ту по бреговете на моретата. Ето защо Йерархията изпраща в подрасите различни аспекти на единната Истина, изразени в религии и философии, които се появяват в различните подраси под нейно ръководство.

Нека си представим душата, която се ражда за пореден път във всяка подраса.

Ако започнем с раждането в първата подраса на атлантите, какъв своеобразен път ще има душата, въплътена в примитивния великаноподобен човек. И колко различен ще бъде този опит във втората подраса - при планинеца, мълчалив и издръжливо-чувствителен към промените на слънцето и облаците.

Въплътен в толтека на Атлаперу, тя ще има опита на администратор в едно от най-удивителните патриархални господства, които създават славата на толтеките. Такъв администратор би поел върху себе си цялата тежест на грижите за благосъстоянието на някое селце или провинция, учейки се при това да потиска своята личност в пожизнено служене на съгражданите си.

В качеството си на Турански колонист човек привиква да странства в търсене на нови земи и да се бори с природата в новите си селища. Като войнствен първобитен семит той се учи да бъде преди всичко борец, развил бързина на решенията и съзнанието, че неговият живот принадлежи не на него самия, а на племето.

Като мореплавател и търговец в акадийската подраса човек познава магическата сила на морето, той познава необходимостта да отчита психологическите моменти при разпределението на стоките и да развива умствената си сила в трудово съревнование.

А по-късно като китаец-земеделец, който никога не изоставя фермата, наследена от предците му, колко отблизо опознава малобройните жители на селото си, разделяйки с тях грижи и тревоги, научавайки се да достига до скрития вътрешен смисъл на живота, далече от шума на войните и търговията.

След като проследихме пътешествията на душата в новите й раждания, да се спрем на нейното появяване сред петата раса. Навярно животът в Индия е оставил трайна следа върху нея, като й дава нещо от присъщия за индуса философски и отвлечен поглед върху живота. По-късно, в древен Египет, сред неговия практичен и щастлив народ, неотдаден на мечти, тя развива друга страна на своята природа.

И ако човек е роден като арабин в самото сърце на пустинята, нима пустинята няма да остави в душата му своя отпечатък, като го дари с тънък усет за невидимия живот в природата и нейното величие? Като иранец, роден в цивилизация, насочваща неговите усилия към успех чрез търговски предприятия, той е бил длъжен да се научи на изобретателност и инициатива и на честна работа в своя занаят.

После като келт, възможно и като грък в Атина - какво ново възприемане на живота възниква у него, сигурен, че боговете са навсякъде, както във водата, така и на сушата, уверен в божествения си произход, роден да преобрази живота в изкуството, имайки за идеал всестранното знание, което развива целостта на природата и здравото състояние на сърцето. Като римлянин, твърд в убеждението, че религията, семейството и държавата представляват едно цяло, с дълбокото чувство за законност и готовност да се подчинява на закона, за да се научи на изкуството да управлява. Или като французин или италианец, чувствително и бързо отговарящ на емоцията, увличащ се от идеите като такива, далеч от всякакви материални съображения. Или като ирландец, може би като потомък на Тазта де Данаан, с неговата мечтателност и интуиция, с неговата екзалтация, сменяща се с тревога.

А по-късно роденият като представител на тевтонската подраса в Скандинавия или Англия или пък в Америка - какви нови способности може да придобие душата му като допълнение към вече наличните свойства? Практичност и, благодарение на научните изследвания, способност за свръхлично съждение, добросъвестност в деловата сфера и индивидуализъм. А нима Бетховен, Вагнер и Шекспир няма да му дадат ново разбиране за живота?

В бъдещата шеста подраса, която възниква сега в Австралия, Нова Зеландия, Америка и други нови места, може вече да се предскажат някои качества: чувство на братство и ново разбиране за отношенията между родители и деца, сътрудничество в делата и в материалната еволюция, интуиция, умение да подхождаш поновому към световните проблеми, освобождаване от традициите на стария свят, любов към слънчевата светлина, чистия въздух и към всичко, което сближава хората.

Нека също така да си представим колко различни трябва да бъдат опитите на душата в същите тези подраси, ако тя се е въплътила в тяло на жена, изпълнявайки женските задължения, в нея ще се развият нови чувства и нови гледни точки, без които душата би била по-бедна. И тъй като човек трябва да притежава не само качества, присъщи на хората с различно положение и състояние, но и качества, присъщи на различните полове, то той се въплъщава ту в мъжко, ту в женско тяло. Броят на въплъщенията - мъжки или женски - зависи от способността на душата да претворява добрия жизнен опит в способности. Обикновено има не повече от седем въплъщения подред в едно поле.

Така се издигат и падат цивилизации, като развиват в хората едно или друго качество, но в основата на всичко е процесът на превъплъщението. Цивилизациите се появяват и изчезват само за да останат за нас опитно поле, да ни дадат нови преживявания в различните животи. Те се създават от прахта, дава им се да изиграят своята особена роля и след това или се потапят в морските дълбини, или се разрушават от огнен катаклизъм. Но всички те служат само като сцени в драмата, начертана от Логос за нас, за да можем някога да заприличаме на него, изпълнявайки добре и вярно нашите роли.

Човек преминава поред през всички епохи и раси, през всички култури, през всички обществени положения - за да развие напълно със собствени усилия и собствено творчество всички онези божествени свойства, които са заложени в него като възможности.

Всяка смяна на живота подобно на лекарство лекува някоя нездрава страна на човека. Няма да сияе достатъчно камъкът, който не е достатъчно обработен.

Великите въплъщения понякога се сменят с незабележими - кой знае какъв ценен предмет трябва да бъде намерен по време на трудния път?

Царят може да се окаже прост работник, а обущарят - сенатор - смяната на въплъщенията е на психическа основа, а не по земните отличия. Знатните въплъщения се редуват с трудови. Трудовото въплъщение може да повиши съзнанието повече от всички владетели на този свят. Всички области на тежкия труд са пълни с наслади. Гонените се научават на повече неща от гонителите.
в. Срещаме се след векове

Всяка душа се развива под влияние на своята собствена вечност, но тя се движи по пътя към осъществяването на божествеността си не сама, а съвместно с другите души, които се учи да обича. Истинската любовна връзка между тях се запазва завинаги и каквито и да са земните им обвивки, истинската любов си пробива път през тях, като искра от една душа към друга. Физическото родство не е толкова важно, силата на истинската любов винаги се проявява като любов и служене, какъвто и да е земният проводник на душата, набелязан за нея от Господарите на Кармата.

Да проследим два примера на такива срещи, разделени от вековете, - две легенди за вечната любов.

В първия пример душите Л, К и Б са свързани помежду си в тесни любовни връзки, изковани за много минали животи. Л и К се отнасят към онези типове души, които имат 1 200-годишно пребиваване в отвъдните светове, докато Б се отнася към типа, който има промеждутък само от 700 години между два живота на Земята. Ясно е, че Л и К не могат да участват във всички животи на Б. Във времето, когато Б е имал 31 въплъщения, Л е имал само 20, а К - 24.

Л среща Б и те стават мъж и жена, но в този живот те не срещат К. Когато Л се ражда отново, той става мъж на К и шурей на Б, но в промеждутъка Л и Б и двамата са имали по един живот, в който не са срещнали К.

За 31 живота Б среща Л 12 пъти, докато Л и К заедно той среща само 8 пъти. Връзката между Л и Б е особено силна: каквито и да са техните взаимоотношения - на мъж и жена, на жена и мъж, на брат и сестра или на влюбени, на които не се усмихва съдбата и не могат да встъпят в брак - винаги душата говори на душата. В един от животите си К, в женско въплъщение, осиновява малкото момиченце Л, по-късно Л в мъжко въплъщение осиновява малкото момче К.

Във втория пример може да се проследи колко различно се проявяват любовните връзки, съществуващи между субектите Р и Д в продължение на 14 животи, когато се срещат.

Когато Р променя пола си и два пъти се въплъщава в жена, нейният любим субект в първия случай се въплъщава като неин син, във втория - като неин мъж. Когато Д сменя пола си и в течение на З живота се въплъщава в мъж, той в третия си живот среща Р, също мъж, и между тях възниква чувство на необикновена взаимна симпатия и дружба. В друго въплъщение Р е свещеник и при него довеждат малко момиченце-сираче (Д) за посвеща-ване в храма. След кратко време между тях възниква чувство на гореща дружба и свещеникът става неин духовен баща и учител. После идва животът, когато те отново са мъж и жена. В двата следващи живота любовта отново се разгаря в сърцата им, но чувството им се развива при тежки условия. Следва животът, когато Д не среща Р, и едва в новото въплъщение те пак се свързват като мъж и жена.

В сегашния им живот те не са се срещнали, но ако в Плана на Господарите на Кармата е предвидено те да живеят отделно или отново да се свържат, все едно връзките на любовта между душите остават силни и неразривни и няма съмнение, че те пак ще се срещнат в следващите животи - или като съпружеска двойка, или като баща и син, или като приятели. При всички случаи занапред те ще се срещат взаимно любещи се, способни да проявяват цялата многостранност на любовта, която се изразява в преданост и саможертва заради любовта, независимо от проводниците, които ще им бъдат отредени от Господарите на Съдбата.
г. Натрупваме съкровища

Целта на многообразния опит от многобройните животи на човека е разкриване на разнообразните страни на нашето съзнание, пълната изява на скритите в нас в потенциално състояние сили, красота и величие, с които Единният Живот е надарил всеки от нас. Индивидуалността на човека се образува векове в течение на неговите многобройни животи, неговите стремежи и способности са резултат от натрупванията на предишните животи.

Новият живот на Земята се дава на човека, за да усъвършенства своята индивидуалност, за да прибави нещо положително в Чашата на натрупванията - в това е смисълът на човешкия живот на Земята и в това е целта на превъплъщението.

Наблюдаваната разлика в способностите е резултат от по-голямо или или по-малко развитие, от но-малка или по-голяма зрялост на човешката индивидуалност. Резките различия в умствените и нравствените дадености, които постоянно се срещат вътре в семейството, се обясняват с това, че умствените и нравствените качества принадлежат на самата индивидуалност.

През духовните странствания човек натрупва своя товар, който пази в съзнанието си. В детската възраст-вече се проявяват данни и наклонности, които не могат да се обяснят с никакви други причини, освен с предишните натрупвания. Наследяването за много животи на наблюдения, запазени в дълбините на съзнанието, се нарича сияеща мъдрост.

Така наречената дарба за разпознаване не е дарба, а следствие от труда и опита - разпознаването се придобива с много натрупвания. Въображението е отражение от предишните опити. Човекът е познал много положения и с това е усъвършенствал съждението си.

При някои хора твърде много е развита търпеливостта, докато други абсолютно са лишени от това качество. Причината за това е, че притежателят на търпението го е укрепил в много животи. Търпението се отнася към качествата, които особено трудно се изграждат както в земното, така и във финото съществуване. Ето защо търпеливият човек е труженик с много опит, а нетърпеливият е новак в живота.

Целият опит от предишните животи и знанието им се запазва в Чашата, една за всички въплъщения, която се намира в непреходното тяло, в безсмъртния човек. Само човек с високо духовно развитие може да помни предишните си животи. Само за ученика на Учителя на Мъдростта веднъж настъпва моментът, определен от Учителя, когато за него става достъпно разбирането на много тайни, включително и тайните на предишните му животи.

Всеки човек носи в себе си тайна. Рядко се вдига завесата на миналото в земното съществуване, само преминавайки отвъд пределите на Земята, човек се просветлява в познанието на част от своята тайна. Забележителен е процесът, когато се отваря Чашата на натрупванията: паметта внезапно се озарява и миналото се изправя в своята справедливост - нетленното натрупване може да се окаже истинско съкровище.

Преждевременното знание за въплъщенията е много вредно за възходящия дух, ето защо те така мъдро са скрити от Природата, която действа винаги и във всичко със закона на Целесъобразността. Често преждевременното знание на своите въплъщения може да спре по-нататъшното издигане, защото може да тласне духа в бездната на отчаянието, в случай на разкриване на някакво предателство в миналото, или пък да засили самомнението - едно от най-спъващите качества. Затова е необходимо да благославяме мъдрата обвивка на тайната, още повече, че в процеса на издигане духът сам сваля тази обвивка, вижда въплъщенията си и техният смисъл му става ясен.

Всъщност не всичко се изтрива от паметта на човека, когато се появява за нов живот на Земята. В първите години от живота си много деца са пълни със спомени от минал живот, а също и от пребиваване между земните животи. Понякога те се опитват да разказват за себе си странни неща, на които не се обръща внимание или към които другите се отнасят като към фантазии.

Някакви спомени от предишни животи имат и възрастните хора. Когато човек е поставен в условия, аналогични на тези, в които е бил веднъж в един от предишните животи, той по асоциация на идеите може да си спомни подходящо събитие от предишния живот, съответстващо на обстановката на сегашния живот. Само че не всички са способни да дадат правилна оценка на такъв спомен.

Човешката еволюция е еволюция на съзнанието. Може да се сравни с еволюцията на човешкото същество с огърлица, всяко мънисто на която е една от физическите прояви, нанизани върху нишката на духа. Но по-близко е да си представим тази еволюция като сложно настройване, в което с всяко ново проявление в земния план се прибавя нов компонент и така, разбира се, променя целия състав.

Редица въплъщения може да се разглеждат като поредица от отделни животи, но по-добре е на смяната на въплъщенията да се гледа като на един живот. Промеждутъците между въплъщенията може да наречем сън или дъно. В миналото може би това е сън, в бъдещето може да бъде ден - това зависи от успехите на еволюцията.

„Ние няма да умрем, но ще се изменим" - как по-ясно да опишем за вечния живот? Неумиращ човек! Фениксът, който се възражда от пепелта, е завещан от древността.

Животът не прекъсва. Разбирайки това, отношението към земното съществуване съвършено се променя. Като знаем цялата неотменимост и вечност на живота, тази ценност може да бъде поставена върху везните.

Само с познанието за краткостта на тукашния път може да се разбере величието на Безкрайността и да се научим да усъвършенстваме духа. Само разбирането за единството на пътя кара хората да живеят с красотата и да умират като пътници, продължаващи своето странстване.

Безпощадната участ на съдбата се превръща в зов на космическия живот.

Казват, че от съдбата си не можеш да избягаш...

Кой се разпорежда със съдбата на Човека? Кой дава на едни хора щастие, а на други - страдание - понякога за цял живот? Защо едни са родени с късмет и всичко в живота им върви, а други са маркототевци и все не им върви? Защо едни са здрави и красиви, а други са инвалиди и безобразни по рождение? Защо е това неравенство в късмета, този произвол в щастието и нещастието?

Като наблюдаваме живота, стигаме до извода, че в света няма справедливост, защото навсякъде виждаме как страдат добрите хора, а недостойните се наслаждават на живота. Често се говори за „незаслужено" щастие и страдание. Но нима в космоса, където всичко е толкова хармонично, целесъобразно и закономерно, нима в този Космос цари произвол и случайност, когато става въпрос за живота на човека? Вроденото чувство за справедливост в човека протестира и въстава срещу тази явна несправедливост в живота на хората.

Легендите на Изтока разказват, че за несправедливост в даровете на Съдбата говорят тези, които взимат предвид само един човешки живот. Легендите твърдят, че не трябва да правим извод за случайността и произвола в Космоса само по един откъс от вечния живот на човека, само по последното му въплъщение. Те говорят, че всичко ще бъде разбираемо, че всичко ще си дойде на място, ако проследим живота на човека в миналото му, ако разгледаме по-рано преживените от него животи. Твърди се, че сегашният ни живот е точен резултат от нашите предишни животи.

Тъй като нашето незнание затъмнява погледа ни относно миналото, събитията ни изглеждат сякаш дошли от нищото, сякаш случайни, но това е илюзия - и тя съществува заради недостига на нашето знание. Хората, незапознати с космическите закони, не виждат от какви причини произлизат жизнените събития, а резултата от неизвестните им закони смятат за добра или лоша „съдба".

Много животи човек е изживял на Земята и в тях той е мислил, желал, действал - ту добре, ту лошо. Той е създавал сили, които са помагали или задържали както неговото развитие, така и развитието на другите. Всеки от нас, който идва в този живот, идва от далечното минало, което обхваща много животи, и когато ние се заемем отново с нашата земна задача, донасяме със себе си нашата съдба - такава, каквато ние сами сме създали. Легендите настояват, че в света няма случайност, че всичко, което се случва, е свързано с предишна причина, че светът, в който живеем, все пак е свят на закона, справедливостта и реда!
6. Каквото посееш, това и ще пожънеш

Да, малка земна справедливост няма. Но затова съществува голяма Космическа Справедливост.

Тази Космическа Справедливост се осъществява от закона за причините и следствията - Законът на Кармата.

Това е безпогрешен закон на Възмездието, който гласи „Каквото посееш, това и ще пожънеш." Съгласно този закон страдащият в живота и този, който му се наслаждава, еднакво жънат плодовете на това, което са посели. Ако човек живее щастлив живот, то той го е заслужил с предишния си добър живот, а ако води недостоен живот, той си подготвя бъдещо страдание.

Космическата справедливост раздава на всеки според делата му и има обратна сила: за доброто с добро и за злото със зло. Космическият закон дава това възмездие на хората за постъпките им. „Око за око и зъб за зъб", „каквото повикало, такова се обадило", „каквото си надробиш, това и ще сърбаш", „не режи клона, на който седиш" - тези народни мъдрости се отнасят за Закона на Кармата.

Съдбата на човека се гради от делата му, според които Законът на Кармата проявява съответните резултати. Следствията от постъпките, думите, желанията и мислите на човека неизбежно се връщат при него - или като наказание и страдание, или като щастие и радост. Кармата е рожба на човека, целият му живот е резултат от неговата карма. Следователно човек изключително сам твори съдбата си.

Когато човек вика „защо “, той не мисли нито за миналото, нито за бъдещето. Той роптае срещу съдбата си, но забравя, че сам наказва себе си със сурово наказание. Човек не трябва да обвинява небесата и Съдбата за явната несправедливост, царстваща сред човечеството - той сам за себе си е спасител или разрушител.
в. Ако имаш дългове, плащай ги

Легендата говори, че нищо не отминава безследно - всяка постъпка на човека, всяка дума, всяко негово желание и даже всяка мисъл се запечатват автоматично върху невидими (за нас) скрижали. Всичко се вписва в „Книгата на Живота" на човека и за всичко по-рано или по-късно трябва да отговаряш.

По този начин нищо не може да засегне човека, ако той сам не го е заслужил, и недостигът на паметта и знанието от негова страна не може да попречи на изпълнението на закона.

В никакъв случай човек не може да пострада, ако не го е заслужил. Не отвън идва това, което е прието да се смята за Карма - този, който вреди, вреди преди всичко на самия себе си. Откъде има толкова нещастници? - те са превъплътили се предатели, крадци, убийци. Обикновено те имат стари дългове - и трябва да си ги платят.

Един мъдър философ, продаден в робство, възкликнал: „Благодаря! Очевидно ще мога да платя старите дългове." Един император, наречен Златния, се ужасявал така: „Разкошът ме преследва, кога ще мога да си платя дълговете? “ - така мъдрите хора са мислили за най-скоро връщане на дълговете си, те са разбирали, че миналите им животи сигурно не са били проживени без дългове.

Често леката карма е тежко изпитание, защото е изключително рядко сред благополучието човек да се издигне на следващото стъпало на духовно съвършенство. По-добре е да плащаш, отколкото да получаваш, защото всяко плащане слага край на миналото, докато получаването може отново да те свърже с него.

Човек може да върви по своя път така, както той намира за необходимо. Който е тръгнал по правилен път, ще стигне до целта, всяко кривване ще го отдалечи от правия път. Който пътник се заблуди в гъсталаци, на него му се налага да преодолява много препятствия. Излишното самочувствие и недостатъчните знания пораждат много грешки, за които трябва да се плаща. След всяка грешка неизбежно ще последва страдание дотогава, докато човек разбере, че не трябва да нарушава космическите закони. Страданието е главният учител на човечеството.

Човек, който не знае космическите закони, не ги спазва, насочван от егоистични подбуди, извършва постъпки, които му причиняват страдания. Така незнанието на космическите закони за човека е източник на постоянни страдания. И докато не знае тези закони и ги нарушава, той ще страда, защото ще създава лошата си карма.

Като наблюдаваме живота на хората в целия свят, няма да звучи пресилено, ако кажем, че в мнозинството от тези животи има повече „лоша “, отколкото „добра “ Карма, т. е. като цяло има повече изнурителен труд и печал, отколкото щастлива дейност и радост. На съвременното ниво на човешката еволюция, в запаса на събраните от всички ни сили има повече страдания, отколкото удовлетворение и радост. Нашият лош баланс превишава добрия, защото в миналите ни животи ние не сме искали да се ръководим от мъдростта, предпочели сме да водим егоистичен живот, без да се грижим за това, вредим ли на някого с нашия егоизъм.

Кармата се създава не само от всеки чевек поотделно, но и от различен род колективи. Като създава кармата си, човек при това свързва себе си с други хора, оставайки член на различни групи: семейна, национална, расова. Като член на тези групи, той участва в кармата на всеки колектив. Затова освен своята индивидуална карма, човек може да има семейна, групова, партийна, народна, държавна, общочовешка карма.

Груповата карма се образува от действията и стремежите за достигането на някаква цел от семейство, общество, определена класа, партия и т. н. Всички, взели участие в образуването на подобен род карма, трябва да се срещнат не само с противниците си, на които са причинили някаква вреда, но и между себе си, за да разплетат онези възли, които някога са били завързани също от тях. Кармата на големите колективи като народ и държава тласка народите в такива колективни бедствия като войната.
г. Пътища на създаване на Кармата

Известна част от Кармата, която човек създава с текущия си живот, се погасява в същия живот.

Останалата част се отлага за времето, когато ще бъдат създадени условия за нейното погасяване. Така че според времето на изпълнение кармата бива:

Зряла - това е част от общото количество на изживяната карма, която е определена от Господарите на Кармата да се изживее в текущия живот и затова тя е неизбежна.

Натрупана - това е кармата, която по различни причини не е могла да бъде нито изживяна, нито погасена, защото изисква за погасяването си особени условия - тази карма винаги може да се променя.

Зараждаща се - това е кармата, която ние създаваме с постъпките, мислите и желанията си в продължение на текущия живот - това е посев за бъдещето.

Има несъвместими видове карма, които не могат да бъдат изживени в едно и също тяло, а изискват различни физически тела за своето проявление. Понякога се образуват задължения по отношение на някои хора, които трябва за това отново да се срещнат. Понякога кармата трябва да се осъществява сред определен народ или определено обществено положение, защото някога е била поставена основа за подобен род карма.

Затова за всяка душа при нейното въплъщение се прави щателно нагаждане на условията за живот. Това се извършва от Господарите на Кармата - тези невидими Разумни същества, които управляват Великия закон на Космическата Справедливост. В плана на Логос те действат като разпределители на Кармата.

С всемогъща мъдрост Господарите на Кармата избират и съединяват различни части от Кармата на човека, за да се образува общият план на дадения му живот. Те не награждават и не наказват. Те само приспособяват собствените сили на човека, идващи от миналото, така че неговата карма да съдейства за движението му напред в еволюцията. Каквото и да дадат Господарите на Кармата - радост или мъка, благополучие или нещастие, те имат предвид само истинската цел на човека, която на сегашния му стадий се състои не в това да бъде щастлив или нещастен, а да прогресира по линията, начертана от Плана на еволюцията.

Така Господарите на Кармата разпределят човешката карма. С безкрайно състрадание и с безкрайна мъдрост, но без да отстъпват нито крачка от справедливостта, те строят за една душа тяло, подходящо за гений, а за друга - тяло като дърво. И не е тяхна работа да се грижат за щастието или нещастието на човека, за добрия му или лошия му характер. Тяхната единствена грижа е да заведат човек с една крачка напред по пътя на еволюцията. Съдействия и затруднения, радости и мъки, възможности и лишения - това са тухлите, които подготвя Егото за временната си обител. Господарите на Кармата не прибавят и не отнемат нищо. Те само разпределят силите, сътворени от душата, така че крайната цел на човека да бъде достигната възможно по-скоро в периода на преминаване от него на цикъла от раждания и смърти.

Създавайки кармата, ние имаме работа със силата и нейните последствия. Тази сила принадлежи или на Плътния свят на действието, или на Финия свят на желанията, или на Огнения свят на мисълта.

Ние използваме всичките три вида сила. Като се стремим, мечтаем, мислим, желаем, действаме - ние задвижваме силите и на трите свята. С всяка постъпка, с всяко желание и мисъл човек променя своето отношение към Космоса и отношението на Космоса към себе си.

Всъщност цялата карма започва в мисълта на човека. Кармата се създава, натежава и олеква главно чрез мислите. Мисълта е най-могъщият фактор в създаването на кармата. Именно нашите подбуди и мисли творят кармата, а постъпките са второстепенни фактори. Мотивът е много по-важен от самата постъпка. Затова хората съставят голямата карма не с външния, а с вътрешния си живот. Вътрешният живот влияе на кармата сто пъти повече. Всяко престъпление е само малка част от вътрешната подготовка, която често бива много продължителна.
д. Как да живеем, за да бъдем идеални?

Ако Законът на Кармата е Закон за Възмездието, то трябва ли да поемаме върху себе си изпълнението на това възмездие? Легендата предупреждава, че самият човек няма право да поема върху себе си изпълнението на Закона на Кармата, защото този закон е неотменим сам по себе си. Човек не трябва да отмъщава за причинената му несправедливост - това ръководи Висшият Съд - Законът на Кармата. Думите „Мне отмъщение и Аз воздам" се отнасят за Закона на Космичеката Справедливост.

А кой от нас може да знае, че полученият от нас удар не е заслужен обратен удар на Кармата? Като връщаме този удар с мъст в сърцето, ние с това не само не изчерпваме кармата си, но я продължаваме и даже я усилваме в неблагоприятна за нас посока. Затова ние трябва да прощаваме на нашите лични врагове - иначе няма да излезем от омагьосания кръг на Кармата.

Легендата говори, че унищожаването на земния враг чрез убийство е създаване на силен враг във Финия свят. Древните казвали на врага - „ако убиеш, толкова по-зле за тебе: на Небето битката е по-удобна и там ще те сразя". Така древните посвоему са изразявали вечността на живота и неотменимостта на Кармата.

Но ние сме длъжни да се противопоставяме на злото, посочва легендата. Противопоставянето на злото е необходимо условие за еволюцията. Има много начини да противостоиш на злото, без да усилваш кармата си - преди всичко със силите на духа.

Отпор на врага, нанесен без злоба в сърцето, по същество е стократно по-мощен. Дълг на всяко духовно развито съзнание е винаги да бъде на стража и според силите си да пресича злото.

Човек е призван за световно строителство сред хаоса и трябва да възпитава в себе си мъжество на вечен страж и участник в космическата битка, непрестанно кипяща около него. Ако не иска да го залеят вълните на хаоса, той трябва винаги да бъде готов да противостои на всеки закон. Ние не можем да станем непротивленци на злото, без да станем в същото време предатели на цялото човечество.

Според това как човек изживява живота си, кармата се погасява. Но в същото време се създава нова карма и качествата на тази нова карма ще бъдат в зависимост от мъдростта на човека.

Ако страданията му го научат на безропотност и симпатия, ако неговите мъки и тревоги го подтикнат да поправи сторените грешки, ако заплати космическите си дългове разумно - в такъв случай новата му карма ще бъде добра, а не лоша. Но ако той се ожесточи и в резултат на това причини беди на другите - в такъв случай неговата карма ще бъде лоша.

Човек, угнетен от всевъзможни мъки и нещастия, не трябва да роптае срещу ближните си и срещу липсата на справедливост, тъй като същността на неговите затруднения е резултат от минали негови грешки и прегрешения. Трябва да ги приеме храбро, с покорност и смирение, и с това отношение ще отстрани от себе си много тревоги и мъчения, с които незнаещите Закона още повече усилват бедите на своя живот. Бъдещето на човека зависи от собствените му усилия и същият Закон, който му носи страдание, ще му донесе със същата неизбежност радост, ако той посее добри семена.

Човек сам прави кармата си, като създава в еднаква степен както своите способности, така и ограниченията си. И като действа с тези, създадени от него самия, способности и се сблъсква с предизвиканите от него самия ограничения - в негова власт е да засили или да намали способностите си, да разшири или да стесни ограниченията си. Веригите, които го свързват, са изковани от него самия и той може или да ги разкъса, или да ги стегне още по-силно. По този начин всички ние сме господари на нашето утре, колкото и да сме притиснати от резултатите на нашия вчерашен ден.

Нерушимостта и неизменността на Космическите Закони е необходимо условие за точен успех и за ясно предвиждане на своето бъдеще. Човек може да стане господар на съдбата си само затова, защото той живее в света, управляван от Закона, където знанието може да даде на човека проникновение в дейността на душата и сила да насочва бъдещето, да гради и личния си характер и бъдещите условия на живота си. И тогава знанието на Закона на Кармата става за него сила, която поддържа, издига и вдъхновява.

Обикновено мнозинството от нас, изплащайки кармичните дългове, създават за себе си смесена нова карма, която свързва доброто с лошото, но у по-мъдрия от нас ще има по-голямо количество добро, отколкото лошо. Всъщност докато човек не се отнесе съзнателно към Плана на Еволюцията, за него не може да има големи промени от един живот в друг. Подемите и спадовете на удачната и неудачната съдба, мъките и радостите се редуват в животите, които изживяваме. И само когато човек определено решава да следва Плана на Логос, да живее не за себе си, а за събратята си – тогава започва да се ускорява еволюцията му. Тогава прогресът му става бърз, като се увеличава сякаш в геометрична прогресия.

Ние не трябва да си въобразяваме, че „съдбата“, избрана за индивида, не се поддава на промяна. Човек може да измени съдбата си, като реагира на обстоятелствата по необичаен начин.

С неудържим устрем напред, към съвършенството, човек може да изпревари кармата си и тя няма да го настигне. Спрелият в своето развитие получава обилен дъжд от карма. Когато човек в стремежа си към съвършенство развива духовните си сили, като ги насочва в полза на еволюцията и за благото на ближния, той не само погасява цялата си карма, но облекчава от последствията на лошата карма цялото човечество.

По силата на закона за свободната воля силите на Светлината не навлизат в човешките карми. Но подчинявайки се на друг велик космически закон -Закона за Жертвата, - те често поемат върху себе си кармата на човешките грешки, заблуди и престъпления, освобождават човечеството от тежестите на неговите кармични последствия. Те са като Христос онези Изкупители, които от време на време се появяват в света, за да дадат необходимия тласък за еволюцията на човечеството на планетата.