Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл

И така, преди 18 милиона години... това е била зората на зараждането на физическото човечество. Тогава в нашата Слънчева система станало събитие наистина с космическо значение - Боговете слезли от небесата на Земята.

Какво са боговете? Нима в природата има нещо по-високо от човека? Човекът знае много неща, стоящи по-ниско от него: първо животното, после растението, още по-ниско камъкът. А може би има и по-високо?

Камъкът преминава в растение. Растението става животно. Животното се развива в човек. А човекът - може би следващото стъпало е божественото същество?

В Космоса няма нищо завършено. Всичко се изменя - развива и усъвършенства. И ние вече знаем, че Космосът е безкраен. Може би в космическия размах всичко е възможно?

Слушай легендата. Тя разказва за това какво се е случило тогава. Нито един човек не видял как дошли на Земята Божествените Същества. Но легендата знае - тя знае от тях самите, които се наричат Кумари.

Както човекът не е последното стъпало във веригата от същества, така също Земята на хората не е висшата планета в Слънчевата система. Съществуват свръхчовешки планети - Венера, Юпитер... Изпреварили нашата Земя с цяло стъпало. Седем Велики Духове, Седем Кумари дошли тогава от Венера.

Помниш ли сказанието за това как Космосът е бил създаден от Йерархията на Строителите? Вселената също така се управлява от Великата Йерархия на Творческите Сили на Космоса. Принципът на Йерархията е заложен във всички космически проявления - той е вечният и неизменен закон на мирозданието. Множеството господари с различна степен на власт и могъщество участват в управлението на Космоса.

Йерархията не е принуждение, тя е закон на мирозданието. Цялата Вселена е проникната от принципа на Йерархията. Подчинението на низшия спрямо висшия лежи в основата на Космоса. Затова човечеството, като част от Космоса, не може да се откъсне от този принцип.

Съществува единна верига на Йерархията на Светлината, като продължава в Безкрайността. Всички истински носители на Светлината, които се появяват и пребивават и сега още на нашата Земя, са нейни звена. Братята на човечеството работят с космическите енергии, в съответствие с всички течения на светлината.

Кои са те, тези Господари, наричани велики Бели Братя? Всички Те са били някога хора - в други светове, в предишните Манвантари. Те са бивши хора, издигнали се до богове. Няма богове, които да не са били някога хора.

Всяко същество трябва да си извоюва правото да стане богоподобно чрез личен опит. Всички Господари са били длъжни да преминат през човешката степен. В продължение на много животи те са изминали трудната пътека на човешката еволюция. Само по този път се създават Водачите на Човечеството.

Ако не преминат през земните страдания, те не могат да откликнат на човешките страдания. Ако не познават потта от труда, Те няма да могат да ръководят хората в работата им. Самоотверженост, милосърдие, състрадание, мъжество - всичко това се кове в живота. Нищо отвлечено не може да съставя силата на духа.

Всеки господар е длъжен да премине човешката еволюция, за да стане по-късно начело на една или друга планета. Махатми - това са велики души, завършили земния си път. Това значи, че са достигнали нирвана, висшето стъпало на Битието. И са се отказали от нея заради утвърждаването на човешката еволюция.

Те са дошли на нашата планета, когато човечеството се е намирало в детския стадий. Те са дошли да помогнат на човечеството по пътя му от зверочовек към богочовек. Те са дошли, за да осъществят плана на Логос на Земята.

Защото разцветът и упадъкът на цивилизациите не е механичен процес. Народите се появяват и изчезват в съответствие с Божествения План. От самото начало на съществуване на човечеството Логос е предначертал какви раси и народи и какви подходящи за тях религии и науки ще се появят една след друга на Земята. Изпълнител на Неговата Воля на нашата планета е Великото Бяло Братство, което осъществява неговия план.

Случайността не може да ръководи прогреса на човечеството. Светът се управлява от Космически разум, венецът на Космическия разум е Колективният разум на Йерархията на Светлината. Великите братя посочват всички избрани пътища за прогреса. Те са двигателите на еволюцията. Тяхното творчество векове наред води човечеството.

Йерархията на Светлината, донесла Светлината в зората на човечеството, продължава да го носи в продължение на целия бавен процес на еволюцията. Великите Кумари са дошли- на Земята за ускоряване еволюцията на човечеството. Без да се намесват насилствено в нашата карма, те ни дават еволюционна посока. Нежеланието на хората постоянно пречи на дейността им, но тъй като не могат да насилват човешката воля, Те действат с безгранично търпение, като вдъхновяват и насочват всичко и всички и наблюдават човечеството с безкрайна любов.

В продължение на еони те непрекъснато се появяват във всички повратни моменти в историята на нашата планета, на прага на всички раси и всички велики събития. Те се въплъщават във всички раси и народности като основатели на религии и философии, като Велики Мъдреци и Наставници на народите. Те приемат земната обвивка, за да могат всеки път да дават нов тласък на съзнанието на човека. На всички пътища на човечеството са тези Ръководители, тези Огнени пазители на Светлината.

От тях идва цялата насоченост на мисълта. Те дават на човечеството основа на съзнанието и ръководят ръста му. Те тласкат съзнанието на човечеството към разбиране на космическите закони. Те насищат съзнанието на хората с Единна Истина, донесена от тях под знака на различни философии и религии, съответстващи на времето.

Всички Велики Учения, всички религии, всички философии произлизат от Единен Източник. В Нерушимата Твърдина се пази Неизчерпаемата Чаша на мъдростта. Вековните пазители знаят кога и колко капки са нужни да се излеят от нея, за да се измие съзнанието на човечеството. Винаги във всички времена на света се е давала онази част от Истината, която човечеството е могло да възприеме.

Човечеството е черпело своята мощ не от самото себе си, а от великата Йерархия. На нея ние дължим всичко най-ценно, най-високо, най-насъщно. Ако не е голямата саможертва на тези Велики Духове и ако не са усилията на техните ученици и близки, то нашето човечество и сега би се намирало на стадия на пещерните жители. Без това водачество човешката еволюция не само би се забавила с милиони години, но би стигнала неведнъж до пълно крушение.

В цялата история на човечеството може да се види осъзнаването на висшия Дух, Светия Дух на Утешителя и множество други названия. Свидетелство от всички векове и народи! Не може да греши цялото човечество! Под различни названия хората усещали същото това висше и прекрасно начало.

Може да се намерят най-разнообразни признаци на великата действителност, запазени от народите. Това не е користно внушение, а осъзнаване на истината. За Ангелите Хранители са знаели всички народи и са пазили преданията цели хилядолетия. Всички учения са знаели за Мощните покровители на човечеството, които предвождали народите.

Съществува Твърдина на Знанието и Любовта. Съществува Братството на Махатмите, тези по-големи Братя на човечеството, посветили се на великото знание в името на общото благо, следящи еволюцията на света. Всички велики открития, всички велики идеи неизменно са произлезли и произлизат от този Източник на Знание и Светлина. Този маяк на човечеството съществува не в задоблачните сфери, а на нашата Земя.

Има сред самотните мечти една по-самотна от всички на света...

Има сред заветните страни страна по-далечна от самите тях...

В радостния миг с неземна пълнота таз мечта гори като зора...

Нека няма трета.

1. 
   Планетата Земя е болна: Сказание за човешкото безумие
   

В космическото шествие на времето преминават десетки и стотици хилядолетия, а след тях и милиони години. И животът на далечните времена става легенда. Далечното минало на човечеството е станало за нас легенда.

А бъдещето? Колкото е безкрайно миналото, толкова и бъдещето. Какво знаем за него? И далечното бъдеще за нас също е легенда.

Така между две легендарни безкрайности на минало и бъдеще ние преминаваме през краткия миг на настоящето. След известно време и това наше „разумно" и „рационално" настояще ще се превърне в „архаично" и „примитивно" минало и също ще стане легенда... А отдалече много неща изглеждат не такива, каквито са изглеждали отблизо. И очевидността на настоящето става миражна пред строгите величествени контури на космическата действителност.

Нека погледнем на нас, на нашия съвременен живот през погледа на далечното бъдеще - през погледа на легендата. Нали по отношение на това далечно бъдеще сега ние живеем в „далечното минало". Да осмислим настоящето от гледна точка на Вечността и безкрайността. Да намерим мястото си във великата Космическа Действителност, недефор-мирана от миража на очевидността. Да послушаме какво говори за нашето време далечното бъдеще с езика на Йерархията - езикът на легендата.

... Хората на така наречения двадесети век се гордеели с постиженията си. Те били горди с цивилизацията си, забравяйки, че някога цивилизацията на Атлантида е била не по-малко великолепна, но е загинала без остатък заради човешката неразумност. Да, много неща са били забравени в онази високомерна епоха. Може би даже нарочно - кой знае...

Хората от края на тъмния век - Кали Юги - не искали да знаят, че в Космоса няма нищо случайно. Те не искали да знаят, че в зората на космическото проявление на Вселената Логос е разработил плана за еволюцията на космоса за цялата Манвантара. И че планът на Логос за хората на нашата планета се състои в развитие на съзнанието - от животинското тъмно съзнание в началото на човешкия път до светлото божествено съзнание в края му.

И затова хората от онова време съвсем не се грижили за качеството на своето съзнание - и така то много изостанало от нивото, набелязано от плана на еволюцията. Основните свойства на човешкото съзнание почти не се изменили в продължение на последните хилядолетия. Умът отишъл напред, създал чудеса на техниката, а сърцето на човека застинало на нивото на каменната ера - то останало каменно.

Този век е наречен от съвременниците век на достиженията на науката и техниката. Направил ли той човечеството щастливо? Започнали ли тогава хората да се обичат един друг повече, отколкото в „примитивните" епохи? Не, ускоряването на механичните открития не облагородило живота. Но затова пък с помощта на науката и техниката хората усъвършенствали начините за братоубийство - механизирали ги, автоматизирали ги и ги направили наистина масови.

Хората от онова време загубили възможността да мислят за основите на живота. През толкова епохи повечето души се стремели към проява на бита, а не на Битието. Най-висшите истини не предизвиквали внимание, а множество празни и нищожни съображения занимавали човешкото съзнание. Нищожното засенчило голямото.

Като забравил за основите, човекът от епохата на науката и техниката забравил за своето предназначение. Лишил се от пътища за усъвършенстване. Отдръпнал се от истинско съзерцание на света. Унищожил всички висши стремежи. Отхвърлил етиката на духа и се затворил в духовна неподвижност. И шумът на машините окончателно заглушил гласа на духа и последния вопъл на човешкото сърце.

Хората пренебрегнали космическите закони. Човечеството се откъснало от висшата воля. Разделило се с висшето Съзнание. От противодействието на Йерархията се зародило голямото зло.

Религиите от периода в края на Кали Юги се изродили. Вместо полза те започнали да носят вреда.

Служителите на култовете извратили Великите Истини, предадени от Основателите на религиите. Три столетия след заминаването на Буда Учението се напълнило с религиозни спорове. Не минал и век, откакто християнството проявило крайна нетърпимост. Религиозните спорове унищожили смисъла на ученията. И жреците и брамините, и свещенослужителите - всички изкривявали космическото предназначение.

Суеверните последователи, вместо да се устремят към общото благо, започнали да ограждат Заветите с отрицания. Получила се пагубна формула: „нашата вяра е най-добрата” или „ние сме верни, а те всички са неверници”. Оттук имало само една крачка до кръстоносните походи, до инквизицията и до кървавите морета в името на тези, които осъждали убийствата.

И хората се отдръпнали от извратените религии. Отдали се на безбожието. Проникнали се от така наречения „научен мироглед”. Но и младата наука от онова време не ги научила как да живеят. Не предпазила от братоубийствени войни и не унищожила човеконенавистта.

Материалната наука започнала да отрича всичко невидимо с просто око. Невежи започнали да твърдят оскърбителни неща за всичко, което било недостижимо за тях. Науката си позволила да бъде тъпо ограничавана и да отговаря за това, което не знае. Така лъженауката слагала препятствия пред познанието на Мирозданието. Антагонизмът на учените затормозявал еволюцията. Тя абсолютно се изключва там, където не се признава възможността за познаване на безкрайното.

Точно по времето на религиозните войни и гонения смелите и прозорливи откриватели трябвало да се крият както алхимиците от инквизицията. Та същността на инквизицията е преследване на необикновеното. Тъмните инквизитори от средните векове се мъчели да затворят Вселената в затвора на неподвижността. Различни страни на двадесети век също се намирали под натиска на инквизицията.

Да, нетърпимостта е зло. Нетърпимостта не може да бъде добра. Тя непременно съдържа в себе си и лъжа, тъй като скрива истината. Човек, който твърди, че служейки на своя идеал, унищожава всички други, които не съвпадат с него, е разрушител на основите на еволюцията.

И животът на планетата по онова време се разделил чрез безброй граници. Ненавистта между хората взела необичайни размери. Враждата на старите родове била детска игра в сравнение с тогавашната злоба. „Векът на науката и техниката” станал период на постоянни войни. Много различни били тези войни, но имали един принцип - вражда навсякъде и във всичко. Човеконенавистта достигнала до начини за тотално унищожаване. Лъжа и тъмнина изпълнили края на Кали Юги.

Не е възможно обаче да живееш в злоба, без да отровиш съзнанието си. Хората с гадното си и злобно мислене отравяли всичко наоколо и го превръщали в хаос. Мислещите жители на планетата не искали да знаят за никаква отговорност. Нали се предполагало, че те са венецът на планетата. Но във венеца вместо скъпоценни камъни се оказали въглени - и вредата била в планетарен мащаб.

Мисленето било толкова отровено с отровата на самомнението и злобата, че се нарушило цялото космическо равновесие. Всяка проява на живот била изпълнена с отрова, създадена от човешката среда. Последствията от човешките действия като газове отравяли Земята. Самопроизводството на отрова било такова, че се равнявало на убийство или самоубийство.

Еманациите на човешките действия напоили земната кора. Наситили я кристалите на мрака в човешката мисъл. Слоевете, които създавало човечеството, обкръжавайки с тях планетата, ставали все по-плътни. Атмосферата на Земята образувала нещо като кора, нашарена с тъмни петна. Тази трайна сфера притиснала Земята като в менгеме. Тя оказала съпротивление, по-силно от камъка. Като знаем колко се нуждаят световете от захранване с високи енергии, можем да си представим последствията от такава изолация.

Лъчите на планетите не могли да проникват през замърсената аура на Земята, задушаващите газове от натрупванията на низшите слоеве на Финия свят отрязали планетата от световете, които могли да й помогнат. Земните сфери, заразени със задушаващи газове, не могли да пропускат огнените токове. С действията си човечеството забранило на космическите сили да влизат в орбитата на планетата. Когато духът на човечеството се намира в стадия на отрицанието, силите на Космоса не могат да се проявят. Висшите излъчвания тогава не достигали до Земята. Обособяването на човечеството унищожило проводниците на Висшите сфери.

Не било възможно това състояние на света да се смята за нормално.

Планетата била болна. Лесно е да си представим, че планетното тяло може да боледува както всеки друг организъм. Как е могла да се нарече тази болест на планетата? Най-добре треска вследствие на отравяне. Състоянието на Земята изисквало нечуван лекар.

Ние, Братята на човечеството, постоянно напомняме за опасността, която произлиза от несъизме-римостта и нецелесъобразността на човешкото поведение. Всеки наш съвет е даван много пъти, но животът на хората не се изменил. Преди бедствията на световните войни са били правени много предупреждения. Даже много прозорливи хора ги забелязвали, но безумието заслепило мнозинството. По същия начин човечеството е било призовавано и в дните преди края на Атлантида.

За съжаление, онова време напълно съответствало на последното време на Атлантида. Същите войни, същите предателства и духовно подивяване. Атлантите също владеели въздухоплаването: те използвали мощни енергии, усъвършенствали се в убийствени оръдия. В двадесетия век се гордеели с трохите на цивилизацията - точно така атлантите умеели да прелитат над планетата, за да могат по-бързо взаимно да се излъжат. Те също въставали срещу Йерархията и се задушавали от собствения си егоизъм. Нарушавали равновесието на подземните сили и с общи усилия създали катастрофата.

Хората от края на Кали Юги си съставили жестока карма, без да помислят за същността на творението си. Светът се покрил с язвите на човешките пороци и плодове. Светът се потопил в последствията, породени от човешките действия. Газовете, образувани от духовния задух на човешките творения, задръстили пространството и обвили планетата в мрак. Земните и подземни слоеве се наситили с явления, създадени от злодеянията на човечеството. Човешките деяния довели човека до неговата участ.

Не може безнаказано да се убиват милиони хора и да не си отредиш най-тежка карма. Даже ако тази карма не бъде лична, толкова по-зле, ако тя утежнява кармата на страните и на цялата планета. Хората решили да изпълнят Финия свят с множества, които дошли не навреме. Не може да изпълниш низшите слоеве на финия свят с ужасите на несъвършената карма. Не може да се мисли, че това не се отразява върху състоянието на планетата. Никой тогава не помислил какви последствия ще се появят за самия него.

При всяка болест е необходимо да се изучават симптомите й. Така ние обръщахме внимание на човечеството към много космически знаци. Планетата е била много болна.

Какво се случило тогава? С какво свършила болестта на планетата Земя? С оздравяване или скатастрофа? Не за всичко може да се говори. Да спрем за малко. Да се върнем в настоящето и да погледнем по-внимателно това, което става. Също през погледа на Йерархията.

Всеки ден се усилва напрежението сред хората и Природата. Природата е болна от хорските безумия. Гърчовете на планетата стават все по-чести. Вече може да се види как са нарушени хармоничните вибрации и планетата се тресе в пристъпи на горещини и студ. Вече няколко десетки години Земята се намира в непрестанно трептене. Според нарастване вълните на трептене на Земята можем да се замислим и да бъдем нащрек - всичко ли е наред?

Земетресения, изригвания, бури, мъгли, понижаване на водното равнище, нарушения на климата, болести, обедняване, войни, въстания, неверие, предателства - какви още признаци на страшното време, което очаква човечеството?! Не са нужни пророци, всеки може да каже, че не са се струпвали никога толкова страшни предвестници на разложението на Земята. Но глухите не могат да чуят.

Вие вече виждате как от един ураган загиват хиляди хора. Появата на зловещи бури - нима те не карат човечеството да се замисли откъде е тази неуравновесеност, че не само ураганите и земетресенията, но и наводненията могат да достигнат огромни размери? Милиони хора вече са загинали. Но съзнанието продължава да се влошава. Справедливо би било да се попита човечеството за колко десетки милиона жертви оценява промяната на съзнанието?

Много пъти ние посочвахме загубата на равновесие в условията на Земята. Ако хората не обърнат внимание на тези растящи смени на небивал студ и горещина, вероятно скоро ще им се случи да изпитат огнени въстания. Действията на човечеството предизвикват подземните огньове на повърхността на планетата. Огнените енергии действат затворени. Идва момент, когато те или ще се приложат разумно, или ще се излеят в огнени болести или космически катаклизми. Хората не мислят, че огнените енергии ще залеят планетата като естествено следствие от Закона на Природата.

Нарушаването на равновесието на планетата ще предизвика много демонстрации. Могат да се видят новите небесни тела, но и самата химическа същност на Светилата може да се измени и да подейства поразяващо върху обитателите на Земята. И така, когато хората се утешат с базари и панаири, вече се подготвят страшни събития. Събуждат се големи вулкани, огънят търси изход: хората знаят за това и не жертват нито една своя привичка.

На прага на смяната на Кали Юга ние всички сме длъжни да разберем, че е възможно най-светло бъдеще, но единствено човешкото зло пречи на настъпването на Светла Епоха. На хората се дава пълна възможност да влязат в епоха на големи открития. Но ако свободната воля ги задържи в движението напред, те могат да създадат катастрофа с всякакви размери. Злата воля може да подтикне народите към планетни катаклизми.

Историята на Земята може да завърши с гигантски катаклизъм.

Към това са насочени усилията на врага на човешкия род - Луцифер.

Защо човечеството е дошло до такова мрачно състояние? Защо нашата планета се оказва пред прага на гибелта? Нима хората са толкова лоши сами по себе си? Нима злото се корени в природата на човека?

Легендата твърди, че за това е виновен също и господарят на Земята - Луцифер. Да послушаме какво разказва легендата.

Много отдавна в зората на човечеството на нашата Земя дошли Високите духове. Тези Божествени Същества дошли, за да ускорят еволюцията на планетата и нейното човечество. Заедно с тях на нашата планета дошъл и Луцифер. Той също отначало участвал в пробуждането на висшите способности у човека. Той също в началото е бил Светъл. И по космическо право той е бил истинският Господар на Земята. Той бил Цар на този свят в пълния смисъл на думата.

Но Луцифер не бил Висш сред Събратята си. Когато му се наложило да облече земните плътни обвивки, духът му не се задържал на предишната висота.

В безпределното усъвършенстване не изчезва нито едно човешко чувство.

Напротив, всички чувства растат безпределно. Те или се преобразяват във висши възприятия на доброто, или се оформят като зло.

Когато Луцифер достигнал съзнанието за потенциала си от неограничена мощ и нерушимост, когато овладял много космически тайни и сили, когато почувствал, че може да стане създател на този или друг свят, когато видял невежеството на масите, които го заобикаляли - тогава е била нужна огромна сила на сърцето, за да устоиш на много съблазни. И преди всичко - на високомерието на духа.

А Луцифер не притежавал всички съвършенства. Той не могъл да пребори в себе си чувството на надменност и ревност към другите светли духове. Когато човешкото естество в него взело превес над божественото, той започнал да ревнува. И започнал гибелна борба срещу великите си събратя.

Отдръпването на Луцифер от пътя на Светлината се очертал още по времето на Лемурия. Неговото въстание се зародило в края на Третата раса. Падението на Луцифер започнало от началния етап на Атлантида. Окончателното му падение се извършило в четвъртата раса. Във всички следващи векове той става яростен противник на своите велики събратя.

Великата битка в Четвъртата Раса между синовете на Светлината и царя на тъмата се споменава във всички древни традиции. Тя завършила с победа на първите и с гибелта на Атлантида. Индуските сказания в много образи са увековечили царя на тъмата. Най-известният сред тях е образът на царя Равана от остров Шри ланка (Цейлон). Той е показан като противник на богоподобния цар Рама (герой от епическата поема Махабхарата) и похитител на жена му Сита.

В какво се е изразявало въстанието на Луцифер? Като Господар на Земята той решил да управлява развитието на човечеството по свой особен начин. Той тръгнал срещу закона на еволюцията или Волята на Космоса.

Той не пожелал да сътрудничи с други планети. Поискал да остане в пределите на Земята.

Как се създала тази психология на изолиране? При всеки едър феодал виждаме пример за това. Освен това зърното на духа на Луцифер потенциално съдържало всички тъждествени енергии, заложени в ядрото на нашата планета.

И този факт бил съдбоносен за него, защото така той бил особено привързан към Земята.

Въстанието на Луцифер и провежданият от него план за изолиране на Земята предизвикало съпротивата на Бялото Братство. То оказало противодействие на Луцифер и през цялото време изправяло курса на кораба на нашата планета. Въстанието на Луцифер дало на света Христа. Въстанието на Луцифер предизвикало появата на други велики Учители преди Христа и след него.

Докато Луцифер възхвалява само светлината на Земята, Христос посочва красотата на цялото мироздание. Христос показва предимството на движението извън пределите на Земята. Христос казва: „Мога да пренощувам на прекрасната Земя, за да продължа пътя си." И така единият се възхищава само от материята, а другият отива към световете на Светлината.

Луцифер предпочел да се огради от съседите, а великите Бели Братя градят вечното движение. Те казват: „Защо ни е само Земята, когато са ни отредени всички светове?" Те създават правилен път за човечеството, когато чрез широко сътрудничество с далечните светове ще бъде заложен истинският обмен.

Но при единството на Битието, при закона за взаимообмена всяка изолация води само до отпадане или смърт. Затова Луцифер могъл само да затрудни, но не и да прекъсне потока на живота. Всичко това задържало развитието на земното човечество. А кипящата през цялото време борба между силите на Светлината и въстаналия Луцифер създала опасно положение за Земята и нейните жители.

Луцифер има много помощници. Силите на тъмнината образуват „черна ложа“ - стройна организация, възглавявана от Луцифер, в която има и се поддържа желязна дисциплина.

Съществува заблуда, че тъмните са антитеза на Светлината и затова са неизбежни - това е погрешно. Тъмнината, антитеза на Светлината, не е нищо друго, освен непроявен хаос.

Непроявеният хаос е пълна противоположност на Творческото Вселенско Начало. Непроявеният Хаос действа в целия Космос, докато Луцифер съществува само на нашата планета.

Неговата изява е чисто местна и влиянието му не се разпространява по-далече от низшите сфери на нашата планета. Съществуващото особено положение на Земята е временно явление и не е неотменим закон на Природата. Законът за развитие на живота не предвижда съществуването в Космоса на съзнателна зла сила, която би противодействала на Добрите Творчески Сили. Всички усилия на творческите сили на Космоса винаги са насочени към надмогване на Хаоса, към привеждането му в хармонично състояние. Тази вечна борба на Хаоса с Космоса е вечната борба на Светлината с Тъмнината. Необходимо е да съпоставим великата Светлина с великата Тъмнина, но не може да се смятат велики онези, които са построени върху Егоизъм.

Тъмните довели победата на необузданите стихии до егоизма на въстаналите и започнали да предизвикват хаос, вместо да го претворят в работна сила. Това престъпление е голямо и не може да се смята за антитеза желанието да угасиш Светлината. Творческото побеждаване на Хаоса или „Дракона" е постоянен подвиг. Но битката с тъмнината е само конвулсия, затрудняваща движението. Тъмнината на Хаоса е средство за мислено творчество,но двубоят с Йерархията на тъмните сили е само изгубено време, толкова необходимо за съзидание. И въпреки това тъмните постоянно предизвикват мощни стихии, без разбира се да знаят как да ги управляват. Опасни са не самите тъмни, а силите, предизвикани от тях. Така ще запомним къде е великата тъмнина и къде е свирепият враг, който търси гибелта на Светлината, но забравя, че без светлина той не може да съществува.

Главният фактор за въздействие на тъмните сили върху човечеството е силата на мисълта. Преди са отслужвали черни меси и са издигали статуи на Ботамед, сега те станаха по-опасни, защото изоставиха много ритуали и се обърнаха към силата на мисълта. Като същества от Финия свят те въздействат върху фината природа на човека, като виждат нашата аура и четат мислите ни, които усилват тяхното отрицателно мислене.

На низшите стъпала на своето развитие човек може да бъде уловен в мрежите на тъмните с низшите свойства на природата си като пиянство, користолюбие, чревоугодничество и др. На по-висшите стъпала него го хващат с тщеславие, с гордост,с признаване на своята непогрешимост и т. н. Тъмните много обичат големите интелекти, развити за сметка на сърцето, защото чрез тях може да се действа особено фино.

Черното братство разпространява учението на всички позорни качества. Никой от Учителите не е завещал на човека егоизъм и корист. Не от Светлината са се родили тези ехидни. Силите на разложението са много подвижни, те всяват разложение, зараза и отстъпление от всичко прекрасно. Мислообразите на служителите на тъмнината са като безбройни нокти!

Има приказка с името „Дарът на Луцифер “.

Духът на тъмнината си мислел: Как още по-здраво да свържа човечеството със Земята? Нека бъдат запазени обичаите и привичките, нищо не свързва така човечеството с обичайните образи, но това средство е годно само за множеството. Многопо-опасна е самотата, в нея просветва съзнанието и се градят нови творения. Самотата на духа дава представа за по-нататъшните форми. Трябва да -се ограничат гласовете на самотата. Хората не трябва да остават сами. „Ще им дам тяхното отражение и нека пририкват към своя образ". Слугите на тъмнината донесли на хората огледало.*

Можем да си припомним още една приказка. Един мислещ донесъл на хората чудесно лечебно средство, но то трябвало да се носи в затворено сандъче. Никой от хората не се решил да отвори сандъчето, защото според качествата си хората предполагали, че там има отрова или ехидна.

• 
  Дяволското огледало е символ на привързаността на човека към своята личност или егото. Докато божественият микрокосмос трябва да отразява макрокосмоса, дяволското огледало отразява само собственото его. (Бел. авт.)
  

Така може да бъде предложено най-прекрасното съкровище, но хората ще го помислят за отрова. Остава хората да приемат съкровището, подтиквани от ужасите на нещастието. Какво да се прави, щом сатаната толкова трайно ни е научил на неверие.

Основната маса от силите на тъмнината се намира в невидимия Фин свят. За да овладеят умовете и волята на земното човечество, силите на тъмнината се нуждаят от сътрудничеството на представителите на Плътния свят. Тъмните сили от висшите степени, за да не бъдат разпознати, общуват с хората чрез посредници, които биха събудили най-малко подозрение. При всяко общуване на тъмната сила с човека участват не по-малко от трима посредници. Методите на черните са изискани: те търпеливо се приближават към целта и избират гръб, зад който да се скрият. Вие не виждате черни, а сиви и бели!

Мрежата на тъмнината се плете от изкусни ръце. Най-големите градове са и центрове на тъмните сили. Невежите маси са тяхно най-добро оръжие. Черната ложа действа чрез масите и най-добрите им служители се вербуват сред слабите умове.

Много страшни неща стават сега по света. Най-отвратително магьосничество е разпространено навсякъде. Черната магия се развива необикновено бързо. Това е едно от оръжията на противниците на Светлината. Те събират съзнателни и несъзнателни сътрудници. Заклинанията и всички други натрупвания на тъмните се използват широко. Освен тъмните центрове, възникват много малки кръгове, често основани върху най-примитивни ритуали, но общата вреда е голяма.

Много са черните ложи, но някои се отразяват на злото като такова без особени ритуали. В последно време може да се види възраждане на най-различни видове служене на тъмнината. Сред тях има много вредни, които с ритъма си могат да бъдат разрушителни. Черните ложи обикновено не разбират, че причиняват зло само в желаната посока, но всъщност те засягат цели слоеве от атмосферата. Особено сега, когато се приближава огнено време и много нарушения на равновесието вече са очевидни, вредата от тъмните предизвикателства е особено ужасна.

Тъмните ложи са твърде много. Често много добри хора не допускат мисълта, че такава мерзост може да съществува. Но може да се види как тъмните нахълтват сред различни слоеве хора с вид на най-почтени служители на общото благо.

Как да противостоим на тъмнината? Как да се борим с нея?

Първата крачка в борбата със служителите на тъмнината ще бъде осъзнаването на тяхното съществуване. Като признаем, че те съществуват, чувството за самосъхранение ще подскаже да бъдем нащрек. Та нали само в резултат на това, че съществуването на тъмната сила е било оспорвано, тя е придобила огромна власт над човечеството.

Невежите се надсмиват над съществуването на сатаната и с един проницателен това потвърждават казаното от европейски философ: „Победата на дявола е в това, че той е успял да внуши на хората, че не съществува. Когато ние не вярваме в нещо или го отричаме, ние преставаме да се пазим от него - и така по-лесно попадаме в мрежите, поставени от многобройните помагачи на тъмнината. Затварянето на очите пред съществуващото зло и неговия създател сваля човека още по-ниско”.

Погрешно е да се пренебрегват тъмните сили. Много често тяхната победа се състои в такова пренебрегване. Хората често казват: „Не си струва да се мисли за тях.“ Но трябва да се мисли за всичко съществуващо. Ако хората справедливо се предпазват от крадци и убийци, то още повече трябва да се пазим от убийците на духа. Необходимо е да се оцени силата им, за да й противодействаме. Трябва да се отнасяме към тях активно.

Натискът на силите на тъмнината върху земното човечество никога не е бил така силен и не е заплашвал с толкова беди, както сега. Като се бори за съществуването си, господарят на Земята, Царят на Тъмата е поставил на карта съществуването на нашата планета.

Борбата със силите на Светлината изпълва с отчаяние царя на този свят. Той знае, че в изчистената атмосфера, пронизана от нови огнени лъчи и енергии, престоят му в земната сфера ще стане нетърпим, невъзможен. Той знае, че не може да победи и иска да избегне последната борба чрез заразяване на цялата планета. Царят на този свят насочва всичките си усилия към взривяването на планетата, като се надява да отплува върху отломъците, забравяйки, че океанът също ще изчезне. Той предпочита да взриви планетата, само и само да се задържи още известно време в атмосферата на взрива.

Царят на тъмнината сега е достигнал апогея на човеконенавистничеството и се готви да покаже апотеоза на своето разрушително господство. Така сега самият Господар на Земята става неин предател. Лош господар, но такава природа той е възпитал в себе си. Той е заслужил името на враг и предател на човешкия род. Носителят на Светлината -Луцифер - отдавна е загубил право на това име. В съзнанието на хората той е станал дявол и сатана.

И ще му се наложи да отиде на Сатурн, защото отдавна вече го наричат Сатана. А състоянието на Сатурн е много тежко. Колко много еони трябва да премине тази планета, преди да бъде в състояние да развие съзнателен живот.

Светлите Сили пречат на тъмните да ни-унищожат. Изглежда не е трудно да унищожиш мирни хора, но над всички тъмни богатства съществува силата на духа.