Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл

Този пратеник от далечни светове съдържа някакво вещество, което помага да се запазят вибрациите на далечните светове. Той е знаменателен серафим на Братството - този камък изпуска лъчи, пронизващи всички океани и планини за благото на хората.

А по света обикаля парченце от това съкровено чудо. То пътува като вестител по Земята и разнася големите световни събития. Тази частица от камъка, наречена „Съкровище на Света", се появява в ръцете на избрани и служи за обединение на Братството, като запазва магнитната връзка с главния камък.

Съкровището на Света обикновено се донася съвсем неочаквано от неизвестни хора. По същия неочакван начин в нужното време Камъкът изчезва, за да се появи пак в отредения срок в съвсем друга страна.

Изпращането на този дар от незапомнени времена ознаменува настъпващия срок на отреденото обединение и сила на страната, където се появява. Според преданието съкровището носи със себе си и особен завет, който трябва да бъде изпълнен.

Различни страни и герои са свързани с Камъка. Много подвизи са извършени.

Ето няколко фрагмента от легендите за Камъка.

Вървя през пустинята. Нося чаша, с щит покрита. Има в нея съкровище - дар на Орион.

Владетелят Курнову, покрит със злато, получил от Тандаву тъмен Камък, който съдържал в себе си кристалът на живота.

И Владетелят носил този Камък върху златото.

На Ланка лежи Камък. Заровен е заради измяната на Равана. Ще си отиде през морето.

След него като опашка на комета щастието още блести, но не задълго.

„Когато синът на Слънцето слязъл на Земята, за да научи народите, от небето паднал щит, който носил силата на Света. Върху щита между три различни петна изпъквали сребърни знаци, предвещаващи събития под лъчите на Слънцето. Появата на неочаквано затъмнение на Слънцето хвърлило в отчаяние сина на Слънцето и той изпуснал и разбил щита, защото съзвездието било враждебно. Но силата останала в парчето от средата, него докосвал слънчевият лъч. Казват, че цар Соломон извадил вътрешната част на Камъка за пръстен. Сказанието на нашите жреци също говори за разбития щит на Слънцето. Най-голямата грешка е да се отрича камъкът. Наистина аз съм го виждал, голям колкото пръста на ръката, със сив отблясък, като сух плод. Помня даже знаците, но не ги разбрах. Положително аз съм видял камъка и ще го намеря. Казват, че Ка-мъкът идва сам, не можеш да го вземеш. Щом е така, аз ще го дочакам. Заради него отивам в пустинята до края на живота си. “

Не се стреми, Лун, към Камъка. Той сам ще дойде, ако го дочакаш. Помни, Лун, ти реши да го дочакаш.

Лоб Нор, помни „Огнения камък“ и разпъни шатри.

В диханието на степите и в кристалния звън на планините духът на Камъка посочва пътя на знамето. Народът е воден от чудните лъчи на Орион. При дългите Ютсаки и Каракорум Нор Учителят трябва да поведе конете.

Когато Императорът на Китай владеел Съкровището на Слънцето, той построил за него храм от тюркоаз с цвета на чистото небе. Когато малкият принц и невестата се загледали във вратата прекалено дълго, Императорът казал „Лисицата ви води, усещате Радостта на Света.“

И едва го спасил Паседван. Отишъл си от развалините на Китай.

Паседван отнесъл Камъка и пясъците предали Огъня на воина-конник Тимур. Приближил се Великият към кехлибарената стена, покрил полето със знамена. „Нека Камъкът лежи в Храма, докато се върна." Но животът донесъл чудо. Пътят на Камъка се прострял на Запад.

Заминал посланикът при хан Тамеран, трудно лежи Камъкът в Отакуя. Трябва да се изпрати стража с три знамена. Вървят хората на камили, облаци прах закриват слънцето. Времето е скрило хората - вървят и нямат край. И обърнали конете си към дома. През нощта кой ще опази Камъка? Пустинята отнесла чуждите хора и камъкът отишъл с тях за половин ден. Измисли, хане, как да догониш Камъка по планинските пътища. Настъпи тъга и немощ, даже конят се отказа. При ездачите се появи духът: „Не търсете, само времето ще покаже пътя." Всеки род посвоему разказва за Камъка.

Желязната корона на лангобардите е също спомен за Камъка. Кратко е гостувал камъкът в планините на гордостта.

Камилите отнасят Камъка в Тибет. Носят с него по пустинята и нова сила.

Нека планината на гордостта за малко да скрие камъка. Нека да се величае градът на Камъка, но пътят на Съкровището е начертан.

Време е за Камъка да се върне вкъщи.
Отец Сулпиций имал видение: Приближил се бял облечен стълб и се раздал Глас: „Пазете Камъка в раклата, донесена от Ротенбург. Върху нея има четири квадрата със знака „М". Появяването ще бъде ясно, когато Аз кажа - пътят на четиримата на Изток. Нищо няма да намали Заповедта. Отстъпете от отредения час. Ще събера воините на Моята Звезда. Тези, на които е съдено, ще се съберат. Това доказва, че Камъкът е подобен на човешкото сърце и в него е заключен сияен кристал!" След тези изречения стълбът се разпаднал на сини искри, като подложил отец Сулпиций на невероятно треперене. Забележително е, че Камъкът, дошъл от Изтока, има формата на сплескан плод или сърце с удължена форма. Върху раклата са намерени казаните букви, значението им е неизвестно.

Под Земята се събират духовни отци да изпитват естеството на Камъка. Защо, когато Камъкът е тъмен, се появяват облаци. Когато Камъкът е тежък, кръв се пролива. Когато има звезда над Камъка, тогава следва успех. Когато камъкът пращи, тогава идва Врагът. Когато сънувам огън над Камъка, тогава светът трепери. Когато Камъкът е спокоен - крачи смело. Но не заливай Камъка с огън, пуши над него само кедрова смола. Носи камъка само в костена кутийка.

Както трябва да привикнеш към студа и горещината, така трябва да привикнеш и с излъчването на Камъка. Всеки, който носи Камъка, трябва тихо да поживее с него. Опиумът на лъчите е невидим, но те са по-силни от радия. Лее се невидимо миро. Камъкът си почива на родна земя.

Пътувай, Камъко, зад морето, дай на птицата да отнесе вестта - идва Камъкът.

В тъмната нощ в тъмна дреха тихо се приближава вестоносец - как чакат те? Зад ъгъла чака опитомен звяр, души с нос, протяга лапа, изпратен е от врага. Кой шава зад стълбата, какви мухи са надошли, откъде идва вихрушка? Но аз вървя твърдо, държа Камъка здраво, уча молитва: „Не ме изоставяй, Господи, защото съм събрал силите си, не ме изоставяй, при тебе идвам!" На планината Арарат лежи горлив камък. Новгородският богатир се разбил в Камъка, защото не вярвал. Волята на Новгород посочила Съкровището, но неверието попречило на чудото.

Най-добрият спомен за силата на Камъка е вложен в змийския камък. Следа от мъдро владение. Един последовател на нощта се опитал да присвои Камъка, но Съкровището винаги било светъл признак. Лукавите господари не владеели дълго камъка, като не знаели, че само стремежът към доброто покорява огъня на Камъка.

Но лукавството на служителите на Храма похитило Съкровището от повелителя на Индия, за да издигне чужда страна.

Когато повелителят на Индия изгубил Камъка, жена му казала: „Ще го намерим пак. Смелият търси лък, птица сам ще си намери.“

И последният полет на запад осветил небивалото царство на неудачното обединяване на народите на Запада. На всеки лъч от Изтока вече търсят камъка. Времето идва, сроковете изтичат. Отредено е кога Камъкът доброволно ще дойде от Запад. Трябва да чакаме и да разберем отредените носители на Камъка, които отиват вкъщи. Корабът е готов!

Жреческото съзнание от всички времена е подготвяло хората за достойно приемане на Съкровището. Законите на мъдростта отдавна са посочили срока, когато двойно затъмнение и потапяне на светиня във вълните ще ознаменува появата на новия Камък. Ще чакаме с молитва нашия жребий.

Когато пламъкът се извие над чашата в кръг, тогава наближава Моето време.

Новата Страна ще тръгне към седемте Звезди под знака на Трите Звезди, изпратили Камъка на света. Съкровището е готово и врагът няма да вземе щита, покрит със злато!

Чакайте Камъка!

На края на пропастта, до планинския поток, във вечерната мъгла се показват очертанията на кон: Ездачът не се вижда. Нещо необикновено блести на седлото. Може би това е кон, изгубен от кервана? Или може би той е хвърлил конника, прескачайки през пропаст?

Може би този изнемощял кон са го хвърлили на пътя и сега, отпочинал, той търси стопанина си? Така мисли разсъдъкът, но сърцето помни друго. Сърцето помни как от великата Шамбала, от свещените планински висоти в отредения час ще слезе самотен кон и на седлото му вместо конник ще сияе Съкровището на Света: Норбу Ринпоче - Чантамани - Чудесният Камък, спасител на Света. Не е ли дошло време? Не ни ли носи самотният кон Съкровището на Света? Белият Кон - Ердени Мори?
7. Звездите участват в нашия Живот:

Разсъждения на мъдреците за въздействието на Светилата
Кой не знае, че приливите и отливите в океаните са резултат от въздействието на Луната върху Земята? Кой не знае, че появата и изчезването на слънчевите петна води след себе си вулканични изригвания и много атмосферни и климатични изменения, които на свой ред влияят върху човешката психика?

На Изток смятат, че всяко приближаване и отдалечаване на която и да е планета, всяка поява на нова комета се съпровожда с едно или друго въздействие както върху нашата планета, така и върху нейните жители. Древните народи са изучавали въздействието върху човека на лъчите на светлината и взаимното им положение на небето. Те координирали много свои начинания с фазите на луната и с положението на светилата на небосклона.

Да послушаме какво казва Изтокът за влиянието на светилата върху живота на планетата.
а. Химизмът на Светилата въздейства на човечеството

Учението за въздействието на небесните тела е основано на химизма на светилата. Ако макар и отчасти признаем, че всички тела имат излъчване, то следващата крачка ще бъде признаването на химизма на това излъчване. Всичко съществуващо излъчва продукти на химическите взаимодействия. От малкото може да се стигне до голямото и до междупланетните взаимодействия. Междупланетните пространства са наситени със силни химически лъчи. Смята се, че те имат твърде значително влияние върху земния живот. Всяко небесно тяло влияе на Земята. От различното положение на небесните тела произлизат особени въздействия.

Астрохимията позволява да се определи въздействието върху организмите. Човек, влязъл в дом, изпълнен с никотин, ще отнесе върху себе си отровни утайки. Точно така човек, за първи път непосредствено изпитал въздействието на астрохимическите лъчи, винаги ще реагира на определено съчетание.

Сега, когато астрохимията е открила пред нас въздействието на звездната система, става по-лесно да се разбере как нашата Слънчева система може при раждането на детето да въздейства по определен начин върху мозъка му - недокоснат от никакви отпечатъци - в съответствие с намиращото се в зенит едно или друго съзвездие от Зодиака. Едно или друго съчетание на небесните светила в момента на раждането на човека влияе върху неговия характер и набелязва съдбата му. Но положението на планетите влияе върху съдбата на човека не само в момента на неговото раждане, но и през всички следващи моменти на живота му.

Също така прословутите слънчеви петна усилват химическото въздействие. Хората говорят за световни смутове в периода на слънчевите петна. Даже слабата представа за тях подтиква към верни съображения.

Но сред научните находки звучи странно твърдението, че слънчевите петна разпалват войните. От гледна точка на научния анализ не е ли по-добре да се каже, че слънчевите петна пораждат човешкото безумие - такова определение е много по-близко до истината - защото тези излъчвания действително се отразяват на нервната система. При това да не забравяме, че това физико-химическо въздействие е твърде продължително. Би било неточно да се смята, че намаляването на слънчевите петна незабавно ще отстрани физико-химическите излъчвания в пространството.

Физическите и химическите явления, при докосване до тях на други проявления на най-фините енергии, образуват мощен фактор на въздействие върху човечеството. Ако химизмът на лъч от отдалечена планета потиска човешкия организъм, то най-близките съчетания от излъчванията на нашата земя, под въздействието на неизброимите сили на космическите образувания, ще бъдат лост за стремежите на човечеството. Законите на човешките пертурбации не могат да бъдат установени според логиката на разпределение на очевидните елементи. Как без изучаване на всички заобикалящи ни процеси може да се развържат възлите на мислещия апарат?! Някъде са пламнали розови лъчи - и въстанието на цял един народ съзрява. Някъде са се изменили океанските течения - и става промяна в световната търговия. Това са груби очевидни примери. Но колко най-фини причини и следствия насищат пространството и набраздяват човешките слоеве!

Малцина ще дръзнат да разкажат какво именно невидимо обкръжава човека. Да изброим лъчите и всички въздействия както от далечни светове, така и от самата Земя. Отразените и пречупените лъчи много се отличават от основните.

Не трябва да се смята, че нашата Слънчева система представлява нещо обособено, напротив, всички светове се намират в най-фино взаимодействие. Нашата планета може да изпитва най-неочаквани въздействия от далечни светове. Може да си представим как навлизат въздействия от най-отдалечени системи.

Ти, който решаваш съдбите на хората, влез в лабораторията и се качи в обсерваторията, даже ако не намериш веднага аналогия със социалните проблеми, то търсещият ум ще схване сложността на апарата на действителността. Той ще разбере неделимостта на съдбите на еволюцията на човечеството и космическите процеси. Затова реалното знание без предразсъдъци ще бъде верен водач в бъдещето. Който откъсне науката за човешкото общество от световните процеси, все едно че си отрязва крак и се обрича на съществуване като инвалид.

Много шарлатани позорят науката за въздействието на светилата. Но във всяка наука има много лъжци и въпреки това никой не отрича науката. Физико-химическите междупланетни въздействия представляват наука на бъдещето. Науката за въздействието на светилата ще бъде велика наука, когато бъде възприета без предразсъдъци.

Колко необходими наблюдения могат да се правят даже без фини апарати! Сравняването на атмосферните условия със състоянието на човечеството нима няма да даде на управниците ключ към разумни съображения? Няма ли слънчевите бури да доведат до различия в обществените позиции? слънчевите петна, пълнолунието, преминаването на планетните тела и множество подобни мощни условия влияят на основните движения на чувствителните организми. Даже растенията и животните реагират на космическите прояви. Нима не заслужа на внимание човекът като ръководна фигура?

Човешката сила се нуждае от грижи.

От Безкрайния Резервоар върху главите ни се леят лъчи с неизразимо напрежение. Особено чувствителните организми могат да потвърдят, че в кулминационния период на поява на слънчевите петна лъчите на светилата стават за тях непоносими по сила и качество. Досега хората не могат да осъзнаят положението си в гигантската лаборатория. Едно такова съзнание вече би въоръжило човешкия организъм и би обърнало търсенето в Безкрайните висини - също така материални, както прехраната за утрешния ден, също така величествени като броя на светилата.
в. Да използваме Космическите сили

Безгранични са възможностите, които идват от струите на светилата! Когато признаят, че даже лъчите на Луната помагат за растежа на растенията и влияят на неодушевените предмети, тогава, правейки крачка напред, може да бъде признато творчеството на лъчите. Разбира се, Слънцето, което дава живот, насища цялата Вселена, но познанието, че леещите се лъчи дават съзнателната сила на енергията, ще даде най-добри постижения. Усетило вибрациите на токовете, човечеството ще намери всички творчески послания на лъчите. Така Космосът изпраща своите съкровища.

Много може да се извлече от сложните космически комбинации. Половината прояви на космическите сили чакат във вечността и за човечеството. Как да не използваме всички радиоактивни сили и всички радиации на милиардите лъчи!

Лъчите на Слънцето трябва да бъдат оценени като световно съкровище. Учените лесно ще се ориентират в потока на лъчите от другите небесни светила.

Защо хората трябва да отминават отредените им съкровища на мирозданието? Светлинните, магнитните вихри образуват ритъма на планетите. Нима те не могат да се използват като силата на водопада? Неизчерпаеми са предоставените сили!
г. Наближават Космическите срокове

Целият живот се съставя от космически срокове. Тези срокове се отбелязват от съвпаденията на назрялата карма на един или друг народ или даже народи с определени съчетания на светилата. Резултат от това са новите обрати в историческия ход на народите или в живота на планетата.

През 1924 година планетата Венера се приближи необичайно към Земята. Лъчите на Светилото на Световната майка поръсили Земята. Новите лъчи пронизали дебелината на Земята и веществото на лъчите проникнало дълбоко. Тяхната еманация внесла нови елементи, толкова необходими за тласъка. Така били създадени много нови, мощни, съкровени съчетания, които ще дадат значими последствия.

Отдавна запечатаните срокове се изпълват в звездните руна. Прозренията на египетските владетели стават реалност пред очите ни. Звездата на Утрото, светлата обител на Световната майка с преобладаващата си светлина, със знаменателното небивало приближаване е предсказала новата велика епоха на човечеството.

Новата епоха се обозначава със знака на Водолея. Цикълът на Аквариус вече действа и съжителства с края на Рибите. Границата на цикъла е постепенна, така се утвърждава хармонията на протичащия еволюционен процес. Аквариус вече е донесъл значително раздвижване на съзнанието.

Господар на новата епоха е Уран. Утвърждаването на силата на лъчите на Уран е съпроводено от нови течения в целия живот на нашата планета. Въздействията на Уран ще се проявяват особено ярко в идващата ера. Уран и Нептун имат огромно влияние върху нашата планета. Също така силни са и лъчите на Юпитер, те съдействат за по-бързото разпространение на силите на Уран.

1. 
   Предсказание за Космическата ера
   

Отдавна преди много хиляди години било предсказано светлото бъдеще на човечеството. Било описано положението на светилата, при което ще започне тази велика епоха. Били дадени знаци как да разпознаем началото на Космическата Ера на нашата планета.

И ето че дошло това време... Всички космически срокове, всички съчетания на светилата посочват началото на големия Цикъл. И знаците са разхвърляни като огнени зърна.

Наближава краят на царството на Луцифер. Огнените енергии в срок достигат до Земята. Наближава епохата на Майтрея.

Истина е, че се извършва свиреп Армагедон и че има нечувани ужаси. Но в часа на разрушението и разместването на хоризонта свети нова Зора. Когато угасват старите понятия, се запалва зората на огньовете.

Сред тръните израства светлата еволюция. Дошло е времето, когато човечеството се приближава до шестото усъвършенстване. Възниква нова Раса.

Пред възхода на новата раса се рушат старите основи. Върху развалините на стария свят расте новата еволюция. Нима хората не виждат колко нови неща навлизат в живота!

Така Епохата на Огъня завършва Кали Юга. Така на мястото на тесния хоризонт идва велико време. Идва новият свят.

Новите сили строят по-добро бъдеще. И най-блестящото минало не може да се сравни с възможностите на бъдещето. Огнената Епоха трябва да преобрази лика на планетата.

Когато са дадени предупреждения, по-лесно се различават събитията. И древните пророци са знаели за много промени, които днес са ясни за историците.

Но съвременниците са можели само да пребиват с камъни всички пророци.
б. Да съумееш да приемеш отреденото

Отредено е велико прекрасно бъдеще. Но ще се осъществи ли, това зависи от човечеството. Пред човечеството има най-големи възможности, но изборът винаги е свободен.

Изборът е в ръцете на човечеството. Светлина или тъмнина, строителство или разрушение - това ще реши самото човечество. Свободната воля в безумието си може да отблъсне отреденото щастие.

Човечеството не обича да гледа в далечина на бъдещето. Съзнанието се рови в прахоляка на непосредствената близост. Докато човечеството не се научи да гледа надалече, е невъзможно да се намалят човешките страдания.

Само когато смисълът на съществуването приеме утвърдено значение, на човечеството може да бъде даден пространственият огън. Равновесието може да се утвърди само тогава, когато свободната воля избере пътя на Общото благо. Само когато принципът на Йерархията се утвърди на планетата, ще настане времето на самия Юга.

С всяка година въздействията на светилата ще се увеличават, но човешкият дух трябва да съумее да приеме изпратените дарове. Бъдещето ще подложи на голямо изпитание цялото човечество. Само с обновяване на мисленето човечеството може да постигне нова планетна степен.

При необичайните условия на бъдещето ще бъде невъзможно да се върви по старите пътища. Най-ужасното е, когато хората подхождат към новите условия със старите привички. Както е невъзможно да се отключи със средновековен ключ вратата на бъдещето.

Само слепец може да мисли, че утре прилича на вчера. Тревогата на Света изисква търсене на нови пътища. Устремът на човечеството към необикновеното ще му даде разбиране за Новото.

Различавайте навсякъде стария свят от Новия. старият свят се гуши във всички кътчета, Новият свят също се разраства навсякъде извън граници и условия. Старият и Новият свят се отличават по съзнанието, а не по външни признаци.

Червените знамена често се издигат от ръцете на Стария свят, те са пълни с предразсъдъци. Често в уединение тупти сърце, изпълнено с блясъка на Новия свят. Възрастта и условията нямат значение.

Неумело, но пълно с дръзновение расте новото съзнание. Въпреки опита старата мисъл линее.

Няма сили, които биха могли да спрат океана на Новия свят. Ние съжаляваме за безполезната загуба на енергия на отмиращото съзнание. Ние приветстваме опитите на осъзнаващите правото си да разширят новите постижения.

Тогава грешката, извършена в името на Новия свят, се превръща в цвете на смелостта. Всяко хитруване да се балсамира старият свят си остава остров на ужаса. Може да се видят признаците на безумието на отиващия си свят и смелостта на идващия .

Идва нов свят. И нищо че много неща са непонятни и извратени, новите възможности след време ще дадат ново мислене и светоусещане. Появата на ново мерило за съществуване може да спаси Земята.
г. Понятия за Новата Епоха

Съвременното учение на Изтока „Агни Йога издига понятия, необходими за следващото стъпало на еволюцията. Първото е сътрудничество и кооперация, второто - пълноправие на жените, третото - изучаване на психическата енергия, четвъртото -разбиране значението на мисълта. Всеки от тези дарове на еволюцията трябва да бъде приет в пълен обем и не отвлечено.

Необходимо е да се усъвършенства понятието за сътрудничество. Всички изчисления няма да помогнат да го затвърдим. Ако няма доверие, сътрудничеството ще се превърне в кутия с отровни скорпиони.

Сътрудничеството се прави като че ли е науката на живота. Но за да му се даде научна обосновка, необходимо е то да се признае в целия живот.Сътрудничеството е хармонията на човечеството.

Сътрудничеството трябва да бъде прието като основа на Битието.

Когато сътрудничеството стане основа за съзидание, когато жената стане пазителка на културата, когато психическата енергия заеме подобаващо положение, когато човечеството разбере значението на творческата мисъл - тогава целият живот ще се преобрази. Знанието и творчеството ще имат подобаващо положение. Проявено в такъв смисъл, че в далечните векове може да се намерят примери за разбиране на науката и изкуството.

Провъзгласена е благословената Сатия Юга. Какво голямо понятие ще бъде в основата на това пречистване и преобразяване на живота? Разбира се, това ще бъде понятието, което човечеството определя с думата култура.

Нова Епоха може да се гради само с признаците на Културата. Прераждането на планетата е възможно само по пътя на културата. Истинската еволюция се извършва единствено върху основите на Знанието и Красотата.

Никаква еволюция не е възможна без натрупване на култура. Човечеството не може да процъфтява без знание за величието на културата. Не може да има международно съгласие и взаимно разбирателство без култура.

Където е културата, там е и мирът. За мира също трябва да се напомня - нека самата дума да следва хората по всички пътища. Там, където е културата, там е и правилното решение на най-трудните социални проблеми.

Човечеството не познава нещо по-висше от панацеята на Културата - и няма да познава, защото в културата е сборът от всички достижения на Огненото творчество. Така културата ще бъде провъзгласена като единствена самозащита от разложението. Именно днес човечеството трябва спешно да се обърне към познанието на културата.

Знание, знание, знание - ако хората повече се замисляха над това, че знанието е спасение, то нямаше да има и част от това страдание. Цялата човешка мъка идва от невежеството. Знанието, продължаваме да твърдим, ще покаже на човечеството края на страданието.

Широкото разпространение на знанията може да прероди света. Знанието може да прави чудеса. Затова ще кажем - знанието стои по-високо от всичко.

Както пчелите събират мед, така събирайте знанието! Отвсякъде трябва да се събира знание. Досега знанието се разделяше и цели негови области се оказваха под забрана, под съмнение или пренебрегнати.

Хората нямали мъжеството да превъзмогнат предразсъдъците. Те забравяли, че ученият трябва да бъде преди всичко отворен към всичко съществуващо. За учения няма забранени области.

Братството учи на познание без предразсъдъци. Хората трябва да се стремят към неограничено знание. Не може да се заповядва на човека да не знае, не може да му се отнема правото на усъвършенстване.

Няма да си затваряме очите пред действителността. Освободеното мислене ще бъде украшение за истинското знание. Ако е твърдо убеждението, че Истината е една, не може да има опасение, че ще се намери някаква друга истина.

Хората говорят за много права, не е ли необходимо да се проникне през обвивките и да се стремим към Единна Истина? Простото утвърждаване на знанието ще изгони противоречията. Човекът, устремен към познаване на истината, ще вникне в най-основната същност на живота.

Истинското човешко познание ще бъде винаги съзвучно с Единната Истина. На всяко стъпало на развитие на човечеството трябва да се съпоставяме с Учението за Светлината и можем да се радваме, че световното разбиране продължава да следва единствената възможна Истина. Но за това е необходимо постоянно да се сравняват Основите с човешките действия.

Разбира се, истинската наука не може да се разминава с неотменимите закони, следователно нужно е при новите изследвания постоянно да пазим в ума и сърцето си Заветите на Основите. Те ще дадат несломимо възхищение на учения, който върви напред, без да се ограничава със себе си, а който честно работи за благото на другите. Той ще почувства вълните на Светлината и сред вибрациите ще улови нови енергии.

Нужно е да се каже на учените, че както теорията на Айнщайн не отрича законите на Евклид, а ги включва, както третото измерение не отрича законите на плоскостта, а е много по-широко от тях -така и законите на духовното знание са безкрайно по-широки от всички ваши знания, но ги включват. Нали не искаме да отречем достиженията на учените, а да ги разширим.

На Земята се забелязват много така наречени феномени, откриват се необикновени човешки способности, тях започват да ги наблюдават, но ако бъде допуснато отрицание и забрана, ще се създаде препятствие за еволюцията. Необходимо е учените да дадат достоен пример за широка хипотеза. Еволюцията се изключва абсолютно там, където не се признават възможностите за познаване на безкрайното.

Науката не понася забраните, предразсъдъците, суеверията. Знанието не трябва да бъде помрачено от насилие - нито външно, нито вътрешно. Невъзможно е да се забранява свободното познание - такава забрана ще бъде свидетелство за невежество.

Предубеждението на мисълта действа като тежък товар и умъртвява вече отреденото. Кой ще представи сложността на течащите потоци? Вие знаете как се подготвя великото бъдеще, но то не може да бъде примитивно и трябва да привикваме към нарастванията, които са видими за нас, но не и за всички.

Знанието толкова бързо се разширява, че е необходимо постоянно обновяване на методите. Новото е най-старото и затова не трябва да се страхуваме от нещо невъзможно. Всичко е възможно, защото всичко съществува, не бива да се предполага бедност на творението.

Нашата писмена наука е толкова млада, че не може да се говори за сравнителен метод. Тя познава само малко векове, но къде са десетките хилядолетия? Ние много се възгордяхме и забравихме за всичко, което не знаем.

Кой може да съди за това, което не знае? Кой ще дръзне да утвърждава присъствието или отсъствието на нещо неизвество.

По-разумно е да се допусне, че съществуват много неща, които са неизвестни за хората. Хората трябва да се освободят от всякакво високомерие към всичко непознато. Нека учените намерят в себе си решимост да не се отказват от това, което в дадения момент не им е известно. Научната задача е основана на доброжелателната хипотеза.

Трябва да се разбере, че в основата на разширяване на науката лежи постоянното разширяване на съзнанието. Ако ученият не може да прекрачи през ограниченията на вчерашния ден, по-добре да не се занимава с наука. Условията на новите научни достижения трябва да отговарят на изискванията на бъдещето.

Сегашният век напомня времето на Атлантида. Тогава не могли да намерят равновесието, но ако днес знаят за това несъответствие, някои по-жизнени народи могат да намерят необходимото равновесие. Ние виждаме къде може да бъде осъзнато началото на синтезата. Тя ще бъде не там, където махалото на живота е спряло, а там, където то се люлее най-силно. Там разбират значението на общото благо.

Първенството се гради не там, където стремежът е насочен към собственото его, а там, където се създават творческите стъпала за Общото Благо. Там, където почвата е наситена с еманациите на труда, там може да се очаква урожай.

Сроковете на народите могат да се научат според разбирането на религията. Където е най-голямо отрицанието, където е видимо неверието, там вече е близка жътвата Господна.

А където има лицемерно благочестие, там мечьт е готов. Примерът на Савъл ще бъде за назидание. Махалото, пуснато в едната посока, със същия размах се люшва и в другата посока. Не е нужна показна религиозност, а осъзнаване на духовното начало. Не премени, не обреди, а служене на човечеството.

Кресливият патриотизъм и кресливата религия си отиват и на мястото на тези отмиращи плашила идва ерата на новото радостно строителство, основано на великото сътрудничество на народите, на новото възраждане и пречистване на Заветите на великите Учители. Не е далеч денят, когато всички можещи ще търсят да донесат частица от истинското Знание. Там, където всичко е било отнето, където всяко творчество е било задушено, където е било забравено човешкото достойнство - там особено силно ще се събуди жаждата за знание и за истинска свобода. В уреченото време ще възсияе Небивалият Замък.

Патосът на историята се крепи не на спокойните, самодоволните и ситите. Пламъците на вдъхновението слизат при неспокойните духом.

Да се предадеш на самодоволството - това значи да загинеш.

Не с нарцисизъм, а с подвига на усъвършенстването се гради историята. Който се възгордее, него го напуска благодатта на търсенето. И върху самоуверените пада проклятието на безплодието.

Няма нищо неизбежно, има само възможно.

Само чрез напрегнато творчество, без страх да се покаеш за грешките си и да осъзнаеш слабостите си, само с цената на непрестанни усилия възможното ще стане действително.