Книга първа как да работите с книгата. Глава 1 Нереалната реалност

Лимфната система е много тясно свързана с кръвта, затова заболяванията на лимфната система са предупреждение, че трябва да се преориентираме към най-важното в живота: любовта и радостта.

Това заболяване най-често се среща при децата. То сигнализира, че от живота на детето и родителите изчезват любовта и радостта.

Белите дробове са олицетворение на способността да взимате и да давате. Проблемите с белите дробове се появяват поради нежеланието или страха ни да живеем пълноценно, „да дишаме с пълна гръд". Нещо ви пречи да взимате от живота всичко, което ви е нужно. Някакви ваши мисли и емоции буквално ви „задушават" и не ви дават спокойно да поемете въздух. Пневмонията, туберкулозата, ракът, пневмосклерозата - това са само различни прояви на скритото подсъзнателно нежелание да живеете в този свят.

Възпалението на белите дробове се поражда в резултат на отчаяние, умора от живота. В душата ви назряват емоционални рани, които не могат да зараснат.

По своята същност бронхитът е отражение на неизказания гняв и претенциите.

В семейството цари невротична атмосфера, няма мир и хармония. Спорове, караници, викове. Рядко има спокойствие. В такива случаи децата са изключително чувствителни индикатори за атмосферата в семейството.

Те веднага реагират със заболявания на горните дихателни пътища.

Това е желание да нададете рев и да заявите пред света: „Вижте ме! Чуйте ме!" В този случай се научете да изразявате чувствата си, не потискайте емоциите. Смело казвайте това, което мислите.

В някои случаи кашлицата изпълнява функцията на своеобразна спирачка. Ако критикувате поведението на хората, изразявате недоволството и забележките си на глас, кашлицата ви „помага" да запазите добри отношения с другите хора и да изказвате на глас само одобрение.

Татяна имала изключително тежка работна седмица и през почивните дни решила да си почине и да се наслади на уединението. В събота сутринта тя започнала да си събира багажа, за да замине на вилата. Но какво било учудването й, когато мъжът й съобщил, че при тях на вилата ще дойдат гости за два дни.

- Сергей, защо не ми каза това по-рано?

- Ами ти не си питала - отговорил мъжът й.

- Но нали знаеш, че не харесвам тези хора.

- Само че те са много важни за работата ми.

С това разговорът приключил, но жената запазила вътрешно недоволство към мъжа си. Това обаче било само началото. Когато гостите и стопаните се срещнали на вилата, Татяна започнала да се дразни буквално от всичко: от външния вид на гостите, от темите за разговор, от шишчетата, приготвени по друга рецепта. Тя постоянно мислено критикувала гостите. Не след дълго почувствала болки в гърлото. Татяна не обърнала сериозно внимание на това. Освен, това ролята на домакиня я задължавала да бъде мила и гостоприемна. Жената повече не можела да потиска емоциите си, но и не желаела да се кара с мъжа си. В крайна сметка, тя започнала силно да кашля и като болна си извоювала правото да остане насаме и най-накрая се „насладила" на самотата.

Пристъпи на задушаване

Силният страх от живота, недоверието провокират спазми на дихателните пътища.

По правило астматиците изобщо не плачат. Тези хора сдържат сълзите си, плача. Астмата е потиснато ридание, а източникът му най-често е някакъв конфликт от детството, свързан с майката; например, неосъщественото желание на детето да разкаже на майка си за някоя своя лоша постъпка.

Забелязал съм, че астматиците са хора, силно зависими от майките си. Проследявал съм такава връзка практически при всички случаи на астма.

Астмата е опит да изразите това, което не можете да изразите по никакъв друг начин. Потискате в себе си определени емоции. Нямате емоционален самоконтрол.

Да видим как се държи един астматик по време на пристъп. Той не може да диша сам. Нуждае се от чужда помощ. Убеден е, че няма право да диша (а значи и да живее) самостоятелно. Той е силно зависим от външни фактори (в детството това означава силна зависимост от родителите, най-често от майката). Такива хора не са способни да дишат в името на собственото си удоволствие, да се наслаждават на живота.

Астмата при децата означава страх от живота. Силен подсъзнателен страх. Нежелание да бъдат тук и сега. Тези деца по правило имат силно развита съвест - те винаги поемат вината за всичко.

Опитът показва, че състоянието на астматиците се подобрява в планините или на морето. Когато са на планина, те се чувстват по-извисени, край морето - по-чисти. Тези природни условия им помагат да преодолеят вътрешната си нечистоплътност, обусловена от „мръсни" мисли.

На първо място туберкулозата е провокирана от такива емоции, като депресия и тъга, потиснатост. Те са породени от факта, че в течение на дълги години в подсъзнанието се е натрупвала агресия към света и хората, живота и съдбата, и тази агресия не позволява на човека да живее и да диша с пълна гръд.

Тези хора не искат или не могат да възприемат живота. Те не живеят пълноценно. Какво съветват на първо място лекарите пациентите си, болни от туберкулоза? Да дишат чист въздух и да се хранят добре, тоест - пълноценно.

- Наскоро лекарите откриха, че баща ми страда от кавернозна туберкулоза на белите дробове^- сподели с мен една моя пациентка. - Как мислите, каква е причината?

- Баща ви страда ли често от депресии, мисли ли, че светът е устроен несправедливо? - попитах аз.

- Постоянно. Работата е там, че баща ми е много талантлив човек. Той има много изобретения, рационализации. Често съм го чувала да казва, че се е уморил да се бори с невежите чиновници. Често критикува правителството, системата на управление на страната. Обвинява другите, че му пречат да се реализира в живота, че му създават пречки.

- Именно в това се крие и причината за болестта му. От една страна, гняв и омраза по отношение на системата, а от друга - обида към живота, съдбата и нежелание да живее в този несправедливо устроен, както той си мисли, свят.

Забелязал съм, че от туберкулоза страдат хора със силно развит индивидуализъм. Именно когато им отнемат това, към което са се привързали силно, те започват да изпитват негативно отношение към живота.

- Посъветвай ме какво да правя с родителите си - обърна се към мен за помощ една позната. - Преди година се омъжих и се преместих в друг град. Скоро след това на баща ми му откриха засенчване на белите дробове и не знаят на какво се дължи то - дали е рак, дали е туберкулоза. Майка ми пък започна бързо да напълнява.

- Работата е там - обясних й аз, - че когато си напуснала бащината къща, твоите родители са почувствали емоционална празнота, защото ти си била единствената им радост и смисълът на живота им. Майка ти е решила да запълни празнината с храна и затова е започнала да напълнява, а баща ти е натрупал много обиди към живота и съдбата. Тази ситуация е дала тласък на заболяването му.

- Да, прав си - съгласи се моята позната. - Родителите ми не се обичат. Те не веднъж са казвали, че живеят заедно само заради мен.
ГЪРЛО

Гърлото символизира нашата способност да отстояваме себе си, да си поискаме това, което желаем. Състоянието на гърлото ни отразява нашите взаимоотношения с хората. Ако имате прекрасни взаимоотношения с близките си, гърлото ви винаги ще бъде здраво.

Гърлото е онзи участък в нашия организъм, в който е съсредоточена творческата ни енергия. През него минава каналът на експресивността и творчеството. С тази област е свързано самоизразяването на човека.

Освен това, от гърлото започва процесът на приемане и усвояване. Не само на храната, но и на нещата, идеите, хората. Затова, когато не приемаме нещо в живота си, това веднага се изразява с появата на проблеми с гърлото.

Това може да бъде възпаление, ангина, заекване, прегракналост, затруднения при преглъщане, заболяване на щитовидната жлеза.

Болно гърло, ангина, фарингит, ларингит

Ако се въздържате от изричане на груби думи, „преглъщате", потискате гнева си и други емоции или се страхувате да изразите на глас това, което мислите, вашето гърло веднага ще реагира на това с възпаление. В този случай болестта е своего рода препятствие пред изказването на забраненото.

Хората, които страдат от проблеми с гърлото, не могат да се самоизразяват, да покажат отношението си, да се защитят, да поискат това, което желаят. Те сами създават в себе си всякакви препятствия, а после страдат.

- Искам да го кажа, но не мога - сподели с мен един пациент, който често страдаше от възпаление на гърлото.

-А защо не можете? Какво ви пречи да се изкажете? - попитах го аз.

- Не знам. Може би защото за мен е неприлично да изразявам на глас това, което си мисля. Ако започна да изказвам всичко, което ми е легнало на сърцето, хората няма да ме разберат правилно.

- Какво означава „няма да ме разберат правилно"? - попитах го аз. - Да не се страхувате да им разкриете истинското си лице?

- Да, прав сте - отговори пациентът. Съдейки по изражението на лицето му, той никога не си е мислил за това и чак сега го е осъзнал.

- Добре, спомнете си как детето си иска нещо, как то заявява за съществуването си - всички съседи го чуват. И то не смята, че в това има нещо нередно. Разумът му все още е освободен от всякакви условности. Започнете да изказвате на глас всичко, което мислите. Разберете, че всеки човек е уникална личност, индивидуалност - вие също. Няма хора, които са по-висши или по-нисши, по-добри или по-лоши. Всеки има своето уникално място във Вселената. Вашето мнение е също толкова ценно, колкото и мнението на всеки друг човек. И постепенно, като наблюдавате реакциите на околните, ще намерите истинското си лице. Трябва да постигнете хармония между вътрешния и външния си образ.

Открих, че има още една важна причина за възникването на тези заболявания - усещането за собствената непълноценност. Всички комплекси за малоценност задължително минават през гърлото ни, тъй като при това положение човек постоянно се критикува, недоволства от себе си: заради външността си, действията си. На същия принцип действа и подсъзнанието, когато се караме на другите и ги критикуваме.

Силният подсъзнателен страх ни пречи да се изказваме. Чувствата и думите ни застават като „буца" в гърлото.

Това усещане е познато на мнозина, които са изпитвали силен страх.
НОС

Носът символизира собственото достойнство, собственото признание като личност, своята уникалност и ценност.

Да си припомним някои популярни изрази: „Навирил нос", „Не си пъхай носа...", „Не вижда по-далеч от носа си".

За да разберете по-добре тази тема, ви съветвам да прочетете прекрасните произведения „Сирано дьо Бержерак" на Ростан и „Нос" на Гогол.

Запушеният нос означава подценяване на самия себе си.

Секретите от носа са подсъзнателни сълзи или вътрешен плач. Подсъзнанието се опитва по някакъв начин да изрази дълбоко потиснатите чувства: най-често нещастие, съжаление, разочарование поради несбъднати планове, мечти.

Алергичната хрема е свидетелство за пълната липса на емоционален самоконтрол. Това се получава по правило след силни емоционални сътресения.

Например, един мъж получил алергична хрема, след като се разделил с приятелката си. Тя не го дочакала да излезе от казармата и той много изживявал тази раздяла.

- След тази случка се разочаровах от жените като цяло - призна той.

Друг случай. Една жена получила хрема известно време след смъртта на мъжа си.

- Още не мога да повярвам, че е истина - казваше тя. - Защо това се случи точно на него? Вече имам друг мъж, но все така ми е мъчно за миналото.

Понякога хремата е своеобразна молба за помощ. По този начин децата често заявяват за своята безпомощност. Те не осъзнават силата и цената си.

Това заболяване се среща при децата и се характеризира със струпване на лимфоидна тъкан в носната кухина: Тя затруднява дишането през носа.

Основна причина за това заболяване са постоянните търкания и спорове в семейството, честите караници. Недоволството ту от едно, ту от друго нещо, раздразнението. Родителите не могат, или по-точно не искат да стигнат до съгласие по някакви общи въпроси в семейството. Това може да са както отношенията помежду им, така и отношенията с бабата и дядото на детето. Подсъзнателно детето има чувството, че е нежелано. Това усещане му се предава от единия от родителите. Детето е много чувствително по отношение на неопределеността и разочарованието от живота на родителите му, липсата на самоизразяване и признаването на собствената му ценност. Във взаимоотношенията му с неговите родители липсва най-важното - любовта. В течение на годините на преглед при мен са идвали стотици деца с този проблем. Във всички случаи откривах липсата на любов в семейството.

- Съмнявам се, че жена ми ме обича - ми каза един мъж, който беше дошъл при мен на консултация заедно със сина си. - Тя никога не може да ми каже една нежна дума, да ме похвали. Вече започвам да ревнувам.

В подобни случаи лекарите предлагат само операция. Въпреки че разбират, че операцията не е лечение. Болестта е била вътре и си остава там. След това жлезите отново нарастват. Убедил съм се от опита си, че правилният избор на хомеопатични средства и промяната на атмосферата в семейството водят до бързо и стопроцентово оздравяване.

Щом в семейството настъпят любов, мир и спокойствие, детето започва да диша спокойно през носа си.

Една моя пациентка, на сина на която вече бе махната третата сливица, ми призна:

- Мисля, че аз живея в тази къща само за да чистя, пера и готвя. С мъжа ми почти не се виждаме - и той, и аз прекарваме много време на работното си място. Общуването ни се състои в караници и изясняване на отношенията. Не се чувствам желана жена.

- А вие обичате_кли мъжа си? - попитах я аз.

- Не знам - отговори тя някак отнесено.

Друга моя пациентка, чийто син отдавна страдаше от трета сливица, ми разказа следното за взаимоотношенията с мъжа си.

- Когато се омъжвах за него, не го обичах особено. Знаех, че ще се грижи добре за семейството си, че ще бъде прекрасен баща на децата си.

- И какво? - попитах я аз. - Оправдаха ли се надеждите ви?

- Да, той е прекрасен човек, мъж и баща. Но аз не го обичам. Разбирате ли? Няма го чувството, за което толкова много са писали и пишат. Въпреки че разбирам, че това трябва да бъде най-важното в живота. Но той не е мъжът, когото бих могла да обикна. А нямам желание да руша семейството си и да търся друг мъж.

- Иаз не ви съветвам да правите това. Разбирате ли - казах аз, - въпросът не е в това дали това е мъжът, или не е той. Въпросът е във вас. В резервите от любов, които имате в душата си. Събудете в себе си това чувство. Променете отношението към себе си, към мъжете и към заобикалящия ви свят.

- Но мъжът ми ще си остане такъв, какъвто е бил.

- Знае ли човек. Спомняте ли си, че ви казах, че външното отразява вътрешното? Вашият мъж, като мъж, отразява вас, като жена. Тоест, това е вашето отражение, само че от друг пол. То не само че не трябва да се променя, но и не бива. Започнете да променяте себе си, обикнете себе си, мъжкото начало на Вселената и околния свят. Тогава и вашият мъж задължително ще се промени. Той ще се превърне именно в онзи единствен мъж в живота ви, за когото сте чели в романите.

Кръвотечение от носа

Навярно си спомняте, че кръвта олицетворява радостта и когато у вас възникне усещането, че не ви обичат и не ви зачитат, радостта ви напуска. Кръвотечението от носа е своеобразен метод, чрез който човек изразява потребността си от признание и любов.