НОКТИ Те олицетворяват защитата. Заболявания на ноктите

Те олицетворяват защитата.

Изпитвате чувство за беззащитност и постоянна опасност. Имате усещането, че някой или нещо постоянно ви заплашва. Погрижете се за сигурността си.

Този проблем е породен от страхове и силно вътрешно напрежение. Мускулите на космените луковици се съкращават, захранват се по-слабо и постепенно отмират. Плешивите хора се стремят да държат буквално всичко под контрол. Те не се доверяват на жизнения процес. За това по какъв начин силните емоционални изживявания оказват влияние върху косата можем да съдим по случаите на моментално побеляване. Силното психическо напрежение при стрес може да доведе и до бързото окапване на косата.

Искам да ви дам още един пример за бързо и чудодейно изцеление.

Косата е символ на жизнената сила на човека. Тя много добре отразява вътрешното му състояние. Защо с напредването на възрастта косата оредява? Защо губи блясъка си? Отговорът е един. С годините човек губи жизнената си сила. Губи я покрай негативните си мисли и емоции. Какъв е изходът? В промяната на отношението към себе си, хората, живота. И в натрупването на лична сила.

Смятам, че хората сами създават не само своите болести, но и всички болестотворни микроорганизми. Те ги създават от нищото, от безвъздушното пространство, от чистата енергия чрез силата на своята мисъл. Само че тази сила е пагубна и болестотворна. Тоест, напрежението, паниката и хаосът в колективния безсъзнателен разум създават вируси или микроби, които подпомагат възникването на болестта.

Възпалението в организма означава, че имате „възпалено" съзнание, въображение. То може да бъде предизвикано от силен гняв, ярост, обида, желание за отмъщение, страх. „Възпалените" мисли се проявяват във вид на цирей, абсцес и треска.

„Ами инфекцията?" - ще попитате вие.

Самите бактерии и вируси изобщо не представляват никаква опасност. Те са част от околната среда, част от природата и изпълняват някакви важни функции. Например, има бактерии, които живеят в червата ни и подпомагат храносмилателния процес. Микробите и вирусите сами по себе си не са агресивни, но когато се окажат в агресивна среда, стават болестотворни и токсични. „В замърсената почва растат плевели." Или, както е казал известният учен-микробиолог Луи Пастьор: „Микробите са нищо, почвата е всичко." А ние подготвяме почвата чрез мислите си. С добрите мисли я наторяваме, с агресивните я замърсяваме. И тук има две възможности. Първата е да се унищожи инфекцията с помощта на антибиотици. Но както показва практиката, този път е без изход, тъй като се създават устойчиви щамове на микроорганизмите, които вече не се поддават на въздействието на препаратите. Медицината е принудена да създава все по-силни химически лекарства, но това води до отравянето на целия организъм.

Има и втори вариант - да се отървете от агресивните мисли и емоции, които създават хранителна среда за микробите, и по този начин да повишите имунитета си. Изборът е ваш. Не е нужно да се борите с микробите, трябва да се сприятелите с тях.

Едно толкова често срещано инфекциозно заболяване, като грипа, а и изобщо всяка простуда, говори за това, че в живота ви се случват едновременно прекалено много събития. А това поражда напрежение, тревога и хаос, раздразнение и обърканост. Натрупали са се големи и малки конфликти, емоционален стрес, обиди. В този случай болестта изпълнява позитивна функция - да получите внимание, да се освободите от някакви задължения, да отпочинете, да полежите в леглото един-два дни и да подредите мислите си.

Веднъж 8-годишният син на мой познат заяви следното:

- Тате, толкова се уморих от ученето. Ако можеше да се разболея, за да не ходя на училище.

Мисля, че това е познато на всекиго. И не само в детска възраст. Колко често вие самите сте си взимали болничен?

Болестта може да бъде провокирана от страха, който изпитвате по отношение на здравословното си състояние, страха да не се разболеете, вярата ви в статистическите данни. В този случай вие приемате отрицателните обществени настроения и реагирате на негативните нагласи на заобикалящите ви хора.

Нещастни случаи и случайности от всякакво естество не съществуват. В това съм дълбоко убеден. Нещастните случаи не са нищо друго, освен подсъзнателна закономерност. Ние сами си създаваме травматични ситуации.

Занимавайки се с хипноза, аз изследвах няколко човека, които по различно време бяха изживели травматични ситуации (производствена травма, авария и т.н.). При всички случаи причините бяха сходни - това бяха чувството за вина и силният гняв, омразата и изключително високата степен на раздразнение и обида. Всички тези емоции отключват механизма на саморазрушението.

Веднага се сещам за един случай с много ревнив мъж. Той дойде при мен с превързан крак.

- Какво ви е на крака? - попитах го аз.

.- Ами, разтегнах го в тролейбуса, вратата ме затисна. А преди това в рамките на един месец успях да си счупя ръката и да получа сътресение на мозъка.

- Какво очаквате от мен? - заинтересувах се аз.

- Докторе, знам, че се занимавате с хипноза, научих го от мои познати. Затова ви моля... Не. Искам от вас да хипнотизирате съпругата ми. И докато е в транс, да научите от нея цялата истина - дали ми е изневерявала в действителност с друг мъж. Работата е там, че преди месец, когато тя се върна от работа с цял час по-късно, видях през прозореца, че слезе от една кола. Това беше колата на един от нейните колеги.

- А какво казва жена ви по въпроса?

- Тя отрича. Но преценете сам, вие сте мъж - каза той гневно. - Какво може да прави една жена заедно с някой мъж цял час?

- Всъщност, когато една жена е с мъж в колата, може да прави много неща: да прави любов или просто да разговаря за най-различни неща.

- Ами, вие я хипнотизирайте и разберете всичко. Трябва да знам истината.

Разбира се, аз изобщо не сметнах за необходимо да изпълнявам молбата му. Но успях да го убедя, че той самият трябва да мине един лечебен курс при мен и да се отърси от ревността си.

Ядът по отношение на някого, желанието да отмъстите, да ударите някого и чувството за безизходност веднага предизвикват нещастен случай или травматична ситуация. Заобикалящият ни свят ни принадлежи и затова, когато се ядосваме на другите, ние изразяваме агресия и задействаме програма за саморазрушение по отношение на себе си. Нали все още никой не е отменил закона за запазване на енергията?! Когато се ядосваме на себе си, чувстваме се виновни, когато буквално си търсим наказанието, то ни сполетява във вид на нещастен случай. Травматизмът е външна проява на чувството за вина, самонаказването. Това е гняв, обърнат към самите нас.

Ако изпаднете в такава ситуация, не се възприемайте като нещастна жертва. Обърнете се към вътрешното си „аз" и разкрийте мислите и поведението си, които са провокирали травматичната ситуация.

Травматичните ситуации се създават с определени позитивни намерения.

Често те са възможност да си осигурите вниманието и съчувствието на другите. Ние стенем от болка, понякога за дълго се залежаваме в леглото. Промиват ни раните, грижат се за нас, проявяват внимание. И онази склонност към насилие, която е провокирала травматичната ситуация, постепенно изчезва.

Болката изобщо, всяка болка - това е признак на чувство за вина. Болката може да бъде физическа и душевна.

Вината винаги търси наказание, а наказанието създава болка и страдания. Ако има хронична болка, тя означава наличието на постоянно чувство за вина. Обърнете се към вътрешното си „аз", намерете това чувство за вина. Отърсете се от него и болката ще мине.

Нали помните, че във всяка ситуация всеки човек постъпва по най-добрия начин. Така е устроено подсъзнанието - то избира най-подходящия начин на поведение. Тогава, в миналото, в онази ситуация сте направили най-добрия избор. Струва ли си да се наказвате, че сте действали по най-добрия начин, на който тогава сте били способни?

Писал съм за това и преди, че чувството за вина ни учи какво не трябва да правим, но не ни учи как да постъпваме. Това е опасно чувство. То изисква наказание, а наказанието винаги е свързано с болка, обида, страдания, озлобление.

Като се самонаказвате и се чувствате виновни, вие се вкарвате в определени рамки, извън които не можете да излезете. Вие сами ограничавате свободата си. Отърсете се от чувството си за вина и станете свободни.

Всички тези проблеми са проява на гнева, който сдържате в себе си. Той се връща обратно при вас във вид на рани и болки.

Това означава бунт срещу чуждата власт, неспособност и неумение да отстояваме себе си. Вашият гняв и омразата ви се връщат обратно при вас и буквално ви карат да „пречупите" съпротивата си или да „разчупите" убежденията си.

Във физиката има един фундаментален закон: „Силата на действието е равна на силата на противодействието." Научете се да се възползвате от него в живота. Ако вярвате, че справедливостта може да възтържествува само с помощта на насилието, вие автоматично привличате насилието в живота си.

- Знаете ли, докторе - разказа ми един пациент, който неотдавна бе катастрофирал, - винаги съм имал усещането, че животът ме смазва. Винаги съм се противопоставял на определени житейски обстоятелства, борил съм се. И ето че сега не издържах, „пречупих се".

Ситуацията със счупванията ни подсказва, че трябва да въведем ред в нагласите си, в „скелета" на съзнанието си. Нуждаем се от твърда и здрава основа за убежденията си. И в същото време трябва да преодолеем закостенялостта, закоравелите участъци от съзнанието си. Трябва да съчетаем гъвкавостта и твърдостта в убежденията си, тъй като здрави кости са гъвкавите и твърди кости.

Гняв и яд. Гняв и съпротивление. Обида. Желание за отмъщение. Това е непълен списък на пагубните емоции, които могат да доведат до травми от подобно естество.

По този начин подсъзнанието може да попречи на човек да прояви гняв и насилие. То създава своеобразно препятствие за желанието да ударите някого.

На консултация при мен дойде една девойка с екзема на дланите и изкълчване на раменната става.

Веднага установихме контакт с подсъзнанието й. Вътрешният й разум ни съобщи, че причината и за екземата, и за изкълчването на рамото беше гневът й по отношение на нейния баща.

- Докторе, това наистина е така - съгласи се пациентката в състояние на транс, - баща ми е алкохолик. Той често се напива и бие майка ми. Така е от много време насам. Екземата на дланите ми се появи, когато той започна да пие много. И ето че веднъж, след като се напи за пореден път, баща ми преби майка ми. Тогава у мен се породи желание да го убия. Честно казано, отдавна ме „сърбят" ръцете да направя това. Аз се затичах към коридора, откъдето исках да взема брадвата, но баща ми ме хвана за ръката и ме дръпна силно. Изви ми ръката. Аз извиках от болка. За пореден път не успях да осъществя намерението си.
ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА

Символизира творческото самоизразяване. Болестите на жлезата свидетелстват за това, че трудно проявявате себе си.

Увеличаването на щитовидната жлеза сочи, че върху вас се упражнява силен натиск. По-точно, вие самите оказвате натиск върху себе си с помощта на околните. Изпитвате чувството, че животът ви атакува. Смятате, че постоянно ви унижават и ви се налага да търпите това унижение. Чувствате се жертва, нереализирана личност. Изпитвате обида и омраза към натрапеното в живота. Появява се усещането за съсипан живот.

Често жените, чиито мъже прекаляват с алкохола, страдат от гуша. В подобни случаи неизразените негативни мисли и емоции, обиди и претенции застават „като буца" в гърлото. Но подобни неща се случват не само в семействата, в които мъжете са алкохолици.

Много е важно да се научите да се грижите за себе си, да сте наясно с желанията и потребностите си, да умеете да ги изказвате открито. Да бъдете самите себе си - това е прекрасно лекарство.

Понякога от гуша страдат и децата. В такива случаи болестта отразява определено поведение и на детето, и на родителите.

На едно момченце му се беше увеличила щитовидната жлеза. „Гуша втора-трета степен" - такава беше диагнозата. Заедно с родителите започнахме да изследваме причините за болестта. Бащата беше много строг и упражняваше силен натиск и върху детето, и върху жената.

- Искам от сина ми да излезе човек - казваше той.

Майката и синът се възприемаха като жертви. Детето не можеше, а и не умееше да изказва открито емоциите си поради страх от баща си. Думите застиваха в гърлото му, а както е известно, това е област, свързана със самоизразяването.

- Каквото и да направя, баща ми почти никога не е доволен. Вече ме е страх да правя каквото и да било - ми каза момчето, когато останах насаме с него.

Предписах на детето хомеопатични лекарства, а на родителите възложих задачата да променят отношенията си един към друг и към детето. Само след месец размерът на щитовидната жлеза на малкия ми пациент намаля двойно.
ТУМОРИ, РАК

Хората са си изградили стереотип на мислене, според който ракът е неизлечим. И когато лекарите съобщят на болния или на роднините му подобна диагноза, за мнозина тя звучи като присъда. Но не трябва да се отчайвате. Както гласи народната мъдрост: „Няма неизлечими болести, има неизлечимо болни."

Още преди две хиляди години известният китайски лекар Сма Тхиен определя пет типа хора, които не се поддават на лечение:

1) инатчии, които е безсмислено да бъдат убеждавани в противното;

2) алчни хора, които в стремежа си да натрупат богатство, забравят за здравето си;

3) разпуснати хора, които не искат да се откажат от пагубните излишества и навици;

4) болни, които са толкова слаби, че не могат да си взимат лекарствата;

5) хора, които се доверяват повече на шарлатаните, отколкото на лекарите.

Знам със сигурност, че всяко заболяване може да се излекува, ако болният поеме отговорност за болестта и здравето си.

Първото, което трябва да направите, за да се излекувате, е да отхвърлите вярата в това, че заболяването ви е неизлечимо. То е неизлечимо с външни средства, със средствата на ортодоксалната медицина, защото тези средства не отстраняват причината, а се борят с последствията. За да се излекувате, трябва да надникнете вътре в себе си. И тогава появилата се от нищото болест ще се върне обратно в нищото.

Да се обърнеш към вътрешното си „аз" - това означава да се обърнеш към Бог. Нали Бог е в душата на всеки един от нас. Необходимо е да откриете вътре в себе си вечния източник на сила и здраве. Вътре в нас имаме всички необходими ресурси. Намерете достъп до тях.

Сега си помислете кои ваши пагубни мисли и емоции са провокирали болестта.

Новообразувания, тумори, кисти

Те се образуват, когато таите в душата си стари обиди и силни негативни изживявания. Вие постоянно си ги припомняте, подхранвате, трупате ги в определено място на тялото си. Открих, че пълното освобождаване от старите обиди може напълно да ви излекува от всеки тумор.

Вече посочих в книгата си много примери с такава широко разпространена болест като миома на матката. Щом жената се освободи напълно от обидите и гнева си по адрес на мъжете, туморът изчезва. Лекарите, привърженици на ортодоксалната медицина, в подобни случаи свиват рамене. Те не разбират механизма на изцеление. А той е прост. Когато секнат обидите, изчезва и тяхната проява на физическо ниво.

Има и друга причина за появата на тумори - това е засилващата се и растяща омраза към света, себе си и хората. Появява се увереност, че животът не може да ви поднесе нищо добро.

Понякога новообразуванията са признак за „разрастващи се" угризения на съвестта.

Рак

Тази болест означава стара, спотаена обида, гняв и яд, омраза и желание за отмъщение, които буквално „изпепеляват" тялото. Това е дълбока подсъзнателна, душевна, незаздравяваща рана. Това е силен и доста разраснал се вътрешен конфликт със самия себе си и със заобикалящия свят.

Горделивостта и породените от нея високомерие, чувство за вина и наказание, осъждане и презрение, дълбокото отвращение от хората водят до появата на тази болест. Ако във възгледите си човек се оприличава на ракова клетка, той провокира появата на рак в тялото си.

Как работи здравата клетка? На първо място, тя се грижи за целия организъм и изпълнява за него специфични функции. В отговор организмът се отплаща със същото: осигурява на тази клетка всичко необходимо. Здравата, нормална клетка „разбира", че благополучието й зависи от благополучието на целия организъм и затова му отдава всичките си сили. За нормалната клетка целият организъм е Бог, тоест източникът на нейния живот, благополучие и процъфтяване.

Как се държи раковата клетка? Тя не се интересува от интересите на организма като цяло. Грижи се само за себе си. Тя не знае откъде си набавя всичките хранителни вещества. Раковата клетка дори не подозира, че с поведението си унищожава целия организъм, а това означава, че след смъртта на организма тя самата също ще умре. Тоест, с действията, с жизнената си дейност раковата клетка унищожава целия организъм, включително и себе си.

Но Вселената, този цялостен организъм, в който живеем, не може да позволи един човек с раков мироглед да унищожи цялата Вселена. Затова този човек, според универсалните закони, трябва да бъде унищожен. Оказва се, че човек унищожава себе си чрез своя мироглед.

Сега много хора са заразени с раков мироглед. Именно затова смъртността от злокачествени тумори съгласно статистиката заема второ място. Тези хора са готови да унищожат света, в който живеят, защото той им се струва несъвършен. Те презират, сърдят се, ненавиждат и отмъщават, мислено унищожавайки при това заобикалящия ги свят, Вселената. Хората с раков мироглед просто не разбират, че Вселената се отличава с изключителна хармония, справедливост и съвършенство. Защото в нея действа универсалният закон: „На всекиго според вярата му, мислите му!" Хората трябва да разберат, че не Вселената е несъвършена, а техният мироглед, тоест не самият свят, а техният модел за този свят.

Ракът се ЛЕКУВА. За това обаче не е достатъчно въздействието на традиционните средства: химия, облъчване, оперативна намеса. Всичко това потиска болестта и отлага проблема за по-нататък, тъй като така не се отстраняват причините. Все пак ракът - това е болест на целия организъм. За да се излекувате от рак, трябва преди всичко да се отървете от раковия мироглед.

Един мой пациент, който се излекува от рак, описваше състоянието си по следния начин:

- Докторе, станах напълно различен човек. Преоцених ценностите си. Ако направя паралел между човека, който бях преди болестта, и този, който съм сега, разликата ще бъде от земята до небето. Преди бях в състояние да се ядосам от всяка дреболия. Например, когато чаках тролейбуса на спирката, а той все не идваше, просто излизах от кожата си. Сега съм спокоен като слон. Имам съвсем различно отношение към себе си, живота си, хората.

Локализацията на болестта, тоест мястото на нейната проява, също зависи от нашите мисли и емоции.

Например, поражението на половите органи означава, че е наранена вашата женственост или мъжественост.

Ракът на матката свидетелства за „смъртната" обида на жената към мъжете, заради които тя не желае да живее.

- Докторе, никога не съм се чувствала истинска жена - сподели с мен една моя пациентка с рак на матката. - Мъжът ми пиеше, изневеряваше ми, постоянно пътуваше в командировки. А сега вече съм на такава възраст, че... Влязох в критическата. Значи вече никога няма да се почувствам жена. Това е обидно!

При мъжете всичко протича по същия начин, само че обидата при тях е в друг план. Ракът може да порази тестисите или простатата. Тоест, органите, които, както помните, отговарят за мъжките принципи.

Появата на рака на гърдата означава, че поставяте себе си на последно място в живота, сами се отказвате от грижи и внимание, а след това „до смърт" се сърдите на другите хора, защото те се отнасят зле с вас.

Една жена дълго нямала деца. Най-накрая, няколко години след като се омъжила, тя родила син. Това било дългоочаквано дете. Цялото внимание било съсредоточено върху него. Тя изоставила своята престижна и перспективна работа, където се ползвала с имиджа на водещ специалист. Започнала да работи като чистачка, само и само да бъде по-близо до дома, до детето си, тъй като то започнало да страда от чести заболявания на горните дихателни пътища. Отношенията с мъжа й се влошавали с всяка изминала година, той започнал да пие, да се забавлява без съпругата си. Веднъж, докато си изяснявала взаимоотношенията с пияния съпруг, той я ударил в гърдите. След известно време на това място й открили раково образувание.

И нейната болест, и болестта на детето, и лошите отношения със съпруга й - това е резултат от отношението й към себе си. След раждането на детето тя престанала да се отнася към себе си с внимание и любов. Поставила себе си и своя свят на последно място. Вместо да промени отношението към себе си и да трупа в душата си любов, тя трупала обиди, претенции и критики.

Ето защо винаги съветвам младите майки, че след раждането на детето жената трябва да си отделя два пъти повече внимание и любов, отколкото преди раждането. В крайна сметка детето подсъзнателно реагира на състоянието на майката. И ако в душата на майката царят спокойствие и любов, тогава и нейното дете ще бъде спокойно и здраво, а значи - майката винаги ще има свободно време.

Трябва да съществува стабилен баланс между това, което „поглъщате", и онова, което давате на другите. Като се зареждате с любов, като правите света си по щастлив и радостен, вие помагате на другите. Грижите се за себе си, „подхранвате се" с любов и радост. И по такъв начин се появява онова, което можете да споделите със заобикалящите ви хора.

Пораженията на храносмилателния тракт са свързани с принципа на усвояване, приемане на събитията и освобождаване от всичко ненужно в живота.

Възникването на болести на дихателните органи свидетелства за силно разочарование от живота.

Какво трябва да направите, за да се излекувате?

Има специални техники за активна визуализация, които се използват в съвременните ракови центрове.

Сега се събират все повече и повече сведения и примери за успешно лечение на ракови заболявания. Всички са чували за писателя Солженицин, на който лекарите му открили рак. Но той успял да преодолее болестта. Мисля, че в това отношение му е помогнала неговата творческа дейност. Той успял да изрази в книгите си чувствата, които буквално го „изяждали".

Има и други известни примери.

Ще цитирам един откъс от книга на Луиза Хей, в която .се описва историята на нейната болест и успешното й лечение.

„...Един прекрасен ден ми откриха рак. Ракът се появи при мен по женски, в областта на влагалището. Изпаднах в паника. Въпреки че работата ми беше свързана с оказването на помощ на хората, аз разбирах, че ми се предоставя уникална възможност да изпитам принципите, които проповядвах, на свой гръб. В края на краищата аз самата бях написала книга за това, че ракът е просто натрупана обида и че ако се избавим от нея, болестта може да бъде преодоляна. Разбирах, че още не бях успяла да се справя с натрупаните в детството обиди и в този смисъл ми предстоеше много работа.