Глава 2 КАК ХОРАТА СИ СЪЗДАВАТ БОЛЕСТИ

Основният закон на живота - това е поддържането на динамичното равновесие, или хомеостазата. Всеки жив организъм съгласно вътрешния закон на живота се стреми към хомеостаза. Този закон започва да действа още от първите дни на живота на всяко живо същество. Стремежът към равновесие на жизнените процеси трябва да е постоянен независимо от условията.

Живият организъм се намира под външното въздействие на Реалността, Битието. И той отговаря на това въздействие (точно това отличава живите от мъртвите). Здравият организъм - това е организъм, който се намира в хармония, или динамично равновесие.

Разбира се, в съвременните условия на живот хармонията се поддържа много трудно. Но ако тя бъде нарушена, можем да я възстановим, още повече че самият организъм постоянно се стреми към това.

Болестта е сигнал за нарушение на равновесието. Нервните окончания ни информират, че на определено място в нашия организъм нещо не е наред. Болката е само естествена нервна реакция, с която организмът ни предупреждава: „Хей, скъпи, има нещо, на което трябва да обърнеш внимание." И ако човек не обърне нужното внимание или притъпява болката с хапчета, подсъзнанието му ще направи болката още по-силна. По такъв начин, с помощта на такъв сигнал, какъвто е болката, подсъзнанието проявява към нас своята загриженост и преследва определена позитивна цел - да ни предупреди, че нещо не е наред. Затова се отнасяйте с уважение към болестта си.

Изобщо, преди да започнете да се лекувате, променете отношението си към болестта. В никакъв случай не се отнасяйте към нея като към нещо лошо, дори ако тя води до летален изход. Не забравяйте, че тази болест е създадена от вашия подсъзнателен разум, който винаги и навсякъде се грижи за вас. Значи за това е имало сериозни причини. Не бързайте да критикувате организма си и болестта. Откажете се от борбата с болестта. Точно обратното, благодарете на Бог, на подсъзнателния си разум за нея. Благодарете на самата болест. Дори да ви звучи странно - направете го.

Съвременната ортодоксална медицина не може да лекува хората точно затова, защото се бори с болестта. Тоест, тя се стреми да я потисне или да отстрани последствията от нея. А причините остават дълбоко в подсъзнанието и продължават разрушителното си действие.

Получава се следната картина: подсъзнанието създава болестта като сигнал към съзнателния ни разум, тоест опитва се да ни съобщи на своя език определена информация, а ние отиваме при лекаря и потискаме този сигнал с лекарства. Оказва се, че се борим със самите себе си, при това избираме по-ефективни и скъпи средства за тази борба. Абсурдно ли е?!

Задачата на лекаря е не да пречи на организма и да потиска реакциите му, а да помогне на „вътрешния лекар". Мислещият лекар ще активизира процеса на самовъзстановяване. Помислете - самовъзстановяване. Вашият организъм се стреми към равновесие. Само че той се нуждае от подкрепа. Защо да не му я окажете. Всеки от нас има свой „вътрешен доктор".

В нашата култура е прието болестта да се възприема като зло, като нещо, което не зависи от нас, ние търсим причините за възникването й някъде извън нас. По такъв начин можем да заемем следната много изгодна позиция: „Аз не нося отговорност за болестта си. Нека лекарите се справят с проблема."

А ако човек не желае да поеме отговорността за болестите си, те се превръщат в неизлечими или преминават от една в друга. Тогава този човек хвърля вината върху обстоятелствата, лошото време, роднините, хората изобщо, работата, лекарите. Вместо да се обърне към вътрешното си „аз" и сам да си помогне.

Сега да разгледаме отношението към болестта и към болния от гледна точка на съвременната медицина. Лекарите първо поставят диагноза, тоест дават название на болестта, лепват й етикет. А след това ни помагат да потиснем болестта с помощта на лекарства. Разбира се, те облекчават страданията ни, но причината си остава и болестта става хронична или се прехвърля от един орган на друг. Тоест, лекарите връчват на пациента своеобразни патерици, каквито са лекарствата, и го учат как да живее с тях. Изобщо, съвременната медицина - това е театър на абсурда. Функцията на лекаря се свежда до поставянето на диагноза-шаблон, след което предоставя на пациента таблетки-патерици, отговарящи на този шаблон.

Но лекарите в никакъв случай не са виновни за това. Просто в медицинските университети в продължение на шест-осем години тях ги обучават на определен модел на поведение. В официалната медицина господства нютоново-картезианският модел. Бъдещите лекари се учат да възприемат болния и болестта по определен начин съобразно този модел. Съвременните научни открития и практиката доказват, че той отдавна е остарял и е необходимо да бъде променен.

Изобщо, в официалната медицина се наблюдава следната много интересна ситуация. Харчат се огромни пари за създаването на нови препарати, нови методи за диагностика, а болестите не само че не намаляват, но много от тях придобиват хроничен характер, а освен това се появяват и много нови болести. Те не се лекуват, а се потискат. Дори съвременната апаратура, въздействаща върху енергийните структури на човека, не отстранява причините за заболяването. Тя изтласква болестта към по-фините нива на подсъзнанието. Докато научните изследвания и открития продължават да се правят в рамките на стария модел, ситуацията с лечението на болестите не само че няма да се промени, но и ще се влошава.

Съвременната медицина с нейните медикаментозни химически методи на лечение все по-рядко се обръща към вътрешната същност на човека. Липсва индивидуалният подход. За това способства прекалено тясната специализация, когато един лекар отговаря само за определен орган или система в организма. Друг фактор е подчинението на медицината на фармацевтичната промишленост, която в борбата за печалба от поредния удачно рекламиран препарат забравя за човека. А много лекари се превръщат в агенти по продажбите на препарати на една или друга фирма. Освен това, лекарствата се изпробват върху животни (и не се знае какво въздействие ще имат те върху човека), затова толкова често се появяват странични явления. И последно, лекарите-алопати се опитват да вкарат състоянието на болния в определени шаблони, наречени „диагноза". При това положение няма нищо чудно, че алопатичната медицина изживява криза още от времето на Хипократ. И всичко това става, защото моделът за възприятие на света, който тя използва, е остарял.

В една от книгите си С. Н. Лазарев разказва следната прекрасна притча:

В никакъв случай не подценявам заслугите на медицината. И не ви призовавам да се откажете от постиженията на съвременната наука. Медицината се научи да облекчава страданията и това вече е хубаво. Ако човек получи инфаркт на миокарда или черепно-мозъчна травма, е необходимо да му бъде оказана незабавна помощ, а не да се водят задушевни разговори. Но новият подход към болестта и към болния ще ви помогне да избегнете подобни опасни за живота болести и ситуации. Тоест, използвайки новия модел за възприятие на света, можете не само да се излекувате от болестите, които вече имате, но и да бъдете винаги здрави.

Това е съвършено ново състояние на съзнанието. ПРОСТО ДА БЪДЕТЕ ЗДРАВИ.

Предлагам ви да запазите и да използвате определени постижения на медицината и да започнете да действате в рамките на новия модел, според който болният не е просто пасивна очакваща страна, а му е поверена една от главните роли. И лекарят в този модел изпълнява функцията на мислеща творческа личност, а не на фелдшер. Ролята на ценител. Неслучайно древните хора са казвали, че лекарят-философ прилича на Господ.

Съвременната медицина само отразява нивото на съзнанието на хората и е най-подходяща за тях. Както се казва: „Търсенето определя предлагането." Какъвто модел имат хората - такъв е и моделът в медицината. Убедих се на практика, че много пациенти просто не са готови да възприемат вътрешните причини за своите болести. Те искат да получат „вълшебно хапче" или „уникален уред", които да излекуват заболяването им за един-два дни. Хората сами си създават болести, а после се надяват, че някой вместо тях ще решава проблемите им. И когато таблетките не подействат, те започват да предявяват претенции към лекарите. Въпреки че лекарите в случая нямат никаква вина. Все още нито един лекар не е излекувал нито една болест. Както беше казал някакъв мъдър човек: „Природата лекува, а лекарите си присвояват заслугите за това." Мисля, че лекарят трябва да помогне на болния човек да оздравее или да го научи да се поддържа в добро здравословно състояние. Той преди всичко трябва да бъде лечител.

Много е важно болният човек да осъзнае, че съвременната медицина само ще облекчи страданията му, като потисне болестта или отстрани последиците от нея. Философията на съвременната медицина е проста: да премахне последиците, без да се съобразява с причините за болестта.

Екстрасенсите и новите уреди, които оказват въздействие върху енергийните структури на човека, действат на същия принцип. В много случаи те са много ефективни. Но те също не отстраняват причините, а изтласкват болестта на по-фино информационно-енергийно ниво. Болестта започва да руши не отделния орган, а организма като цяло, имунната система, предава се на потомството. Тоест, заради временното подобряване на здравословното състояние на физическото и енергийното тяло на човека се проваля бъдещето му, унищожават се стратегическите му запаси. Оказва се, че последиците от работата на неграмотния екстрасенс или съвременния психогенератор са много по-опасни от таблетката аспирин. Докато медицината продължава да създава все по-мощни начини за потискане на болестите, тя обрича цялото човечество на бавна и мъчителна смърт.

Нямам намерение да ви плаша. Искам само да докажа, че моделът за лечение на болестите, създаден от медицината преди няколко века, явно е остарял. Време е той да бъде променен. Време е да се намерят истинските причини за възникването на болестите и да се работи върху тях.

Предлагам ви да погледнете на болестта от друга гледна точка. Ако приемем, че ние самите създаваме своя свят и своя живот, значи ние самите създаваме и болестите си. Ако това, което имаме в този живот, отговаря на нашата подсъзнателна програма за поведение и на мислите ни, значи и нашите болести отразяват едни или други наши мисли и начин на поведение. Тоест, причините за заболяванията се крият в самите нас.

От друга страна, болестта може да се възприема като блокировка, като защита от неправилно поведение и от неразбиране на законите на заобикалящия ни свят.

„Ами екологията? - ще попитате вие. - Или храненето?"

Околната среда създава само своеобразен фон за болестта, който може да окаже влияние върху нейното протичане и развитие.

Представете си човешкия организъм. Той се състои от тяло, съзнание и подсъзнание. Всичко това е едно цяло. Ние знаем нещо за функциите и възможностите на тялото, нещо ни е известно за функциите на съзнанието. За подсъзнанието обаче практически нищо не знаем. Дълго време това беше тема-табу. Нещо, в което, между другото, няма нищо лошо. Тъй като по такъв начин се пазеше Светая светих на човека. В последно време се забелязва активно настъпление срещу подсъзнанието на човека. Появиха се различни начини за кодиране срещу болести и вредни навици, включва се въздействието със средствата на печата, радиото, телевизията, въздействието на екстрасенсите.

При това, никой не се съобразява с подсъзнателните причини за проблема. Освен това, самите лекари, които провеждат подобни сеанси, са далеч от съвършенството. Например, лекарят-терапевт кодира болните срещу алкохолизъм, а в същото време самият той злоупотребява с алкохола, или друг лекар се опитва да излекува пациента си от някакво органическо заболяване, а самият той страда от същото заболяване или от някакво друго. Очният лекар носи очила. Психоаналитикът ходи на сеанси при психоаналитик. Много екстрасенси са болни и не могат да излекуват себе си. Значи нещо не е наред. Излиза, че методите, които те използват, не оказват истинско лечебно въздействие, в противен случай те биха били здрави.

Както вече писах, болестта - това е сигнал, отправен към съзнанието ни за нарушаване на равновесието. Може да се опитате да възстановите това равновесие на физическо ниво. Например, при захарен диабет да употребявате инсулин или при сърдечна недостатъчност да използвате сърдечни гликозиди. Но това ще доведе само до временно облекчаване на състоянието. Може да се опитате да балансирате храненето си, да се захванете със спорт, физиотерапия, гладуване, дишане, каляване. Има много школи, които ще ви помогнат в това отношение. Те наистина са ефективни. Но не при всички заболявания. Освен това, по този начин ние отново оказваме само външно въздействие върху организма си. И колкото и да се обогатяват възможностите на съвременната медицина с помощта на новите химически препарати и свръхмодерна апаратура, същността не се променя: страданията се облекчават чрез потискане на болестта. Не се отстраняват причините, а самата болест се изтласква на по-фини нива и дори се предава на потомството.

Съществуват причини за заболяванията, които се намират на по-дълбоко и фино ниво от физическото и химическото. Това е нивото на информационно-енергийното поле. Казано накратко, това са нашите мисли, чувства и емоции, поведение, възгледите ни за света.

В съзнанието и тялото на човека се съдържат само 1-5 процента от информацията. Винаги се е смятало, че човек използва съвсем малка част от способностите си. А основната информация на човешкото същество се съдържа в неговите информационно-енергийни структури, наречени „подсъзнание".

Подсъзнанието на човека съдържа целия комплекс от програми за поведението му, които той е „наследил" от родителите си и които са негови спътници на този свят. С други думи, в подсъзнанието му е кодирана информация за неговите прадеди и потомството му. Тези структури създават бъдещето на човека. Именно това дава обяснение на феномена „предсказване на бъдещето". Врачката „прочита" информацията от подсъзнателните структури на човека по определен начин, като най-често използва ритуали (карти, линиите на дланта, гадаене с яйце и с восък и т.н.), и извежда получената информация на ниво съзнание. Но в това няма нищо фатално, защото ние сами създаваме съдбата си.

Получава се следното: съществува подсъзнателна програма за поведението на човека и информационно-енергийни структури на Вселената. Ако мислите на човека и поведението му са в дисхармония с единния организъм на Вселената, това води до нарушаване на равновесието и хармонията в човека. Това на свой ред се отразява върху съдбата или здравословното му състояние. Представете си какво ще се получи, ако някоя клетка в организма престане да живее според законите на самия организъм. Организмът ще я възприеме като болна клетка и ще направи всичко възможно, за да я излекува, а ако не успее, ще се опита да я унищожи.

Така се оказва, че болестта - това е съобщение, което подсъзнанието ни изпраща, за да ни предупреди, че нещо в поведението ни, някои наши мисли и чувства са в противоречие със законите на Вселената. Значи, за да се излекуваме от което и да е заболяване, трябва да подчиним мислите и емоциите си на законите на Вселената.

Вече е крайно време да разберем, че причините за болестите и страданията не са извън, а вътре в нас. Причините се крият в нашия болен мироглед. За да се излекува, човек трябва да промени мирогледа си. Всеки човек е част от Вселената. Затова трябва да живее според нейните закони. Ако хармонията съществува вътре в нас, ще се наслаждаваме на хармония и извън нас.

Още от древността са предприемани опити да се обяснят законите на Вселената. В различните религиозни течения тези закони са представени във вид на заповеди, сутри. От всеки един от нас се изисква само стремеж да ги разбере. Някога хората са били по-религиозни и са се стремели да спазват заповедите на свещените писания. В съвременните условия на „цивилизования" свят се набляга главно на материалното и се отделя много малко внимание на духовното развитие. Енергийните възможности на човечеството рязко се увеличават, но той не се изпълва с повече любов, добрина, разбиране на висшите закони. Каква заплаха за човечеството поражда това явление? Хората са изправени пред катастрофа. Именно с това ни заплашват ясновидците.

Мислите се пораждат от човека и притежават универсална енергия. Силата на мисълта е огромна. Учените са изчислили приблизително, че енергията на информационното поле на човека е толкова пъти по-мощна от енергията на разпада на атомното ядро, че за това число просто няма име. Това е число с повече от сто нули. Хората не подозират какви ресурси се крият в самите тях. Те притежават съзидателна и разрушителна сила. Когато човек се обиди, той изпраща на другия мисъл с разрушителна сила и тя се връща обратно при него под формата на болка и страдание. Когато прояви любов, той излъчва съзидателно чувство и то се връща при него във вид на радост и успех. Оказва се, че на подсъзнателно ниво хората буквално се унищожават взаимно, а после се чудят защо болестите не намаляват и защо по света има толкова много насилие.

От лекарската си практика се убедих, че промяната във възгледите на човека води до удивителни последици - онези заболявания, които съвременната медицина отнася към „неизлечимите", се лекуват, в личния живот настъпва хармония. Неутрализирането на негативните подсъзнателни програми води не само до оздравяване, но и до промяна на съдбата на човека и дори на съдбата и здравето на неговите деца (с причините за заболяванията при децата се получава много интересна картина. На тази тема ще посветя отделна глава във втората книга).

Дори забелязах една интересна особеност. Ако човек започне да се променя вътрешно, той се лекува сам. Освен това, той създава около себе си особено пространство, което оказва благотворно въздействие върху обкръжението му.

Ако страдате от някакво заболяване, значи подсъзнателният ви разум сигнализира, че в подсъзнанието ви съществуват поведение и мисли, които са в противоречие със законите на Вселената. За да се излекувате, е необходимо: първо, да си изясните какво е това поведение и какви са тези мисли. Второ, да изучите законите на Вселената, тоест да познаете Истината, както са казвали древните мъдреци.

Причините за възникването на всички болести и страдания в личния живот могат да се сведат до три основни такива:

1) неразбиране на целта, смисъла и предназначението на вашия живот;

3) наличие на пагубни мисли, чувства и емоции в подсъзнанието и съзнанието.

Сега да направим сравнителен анализ на двата модела в медицината: господстващия и новия.
ГОСПОДСТВАЩИЯТ МОДЕЛ В МЕДИЦИНАТА

Основни постулати

1. Човекът съществува независимо от околната среда.

3. Организмът ни е атакуван от определени враждебни сили (микроорганизми, физически и химически фактори, действията на хората). Ние постоянно се намираме под обсада.

4. Унищожавайки болестотворните микроорганизми, ние побеждаваме. А след края на войната организмът ни трябва да възстанови разклатеното от болестта здраве.

5. Има „слаби" болести, с които е лесно да се преборим (например простудата). Но също така има и силни болести (така наречените „неизлечими болести"), които е невъзможно да бъдат победени. Някои от болестите могат да бъдат предотвратени, като укрепваме защитните сили на организма (като се ваксинираме и се каляваме).

6. Опазването на здравето - това е борба.

7. Болестта - това е зло, с което трябва да се борим с всички сили.

8. Задачата на лекаря е да помогне на болния да победи болестта. За целта трябва да му се постави диагноза, тоест да се даде име на болестта-враг. А после да се реши с какви средства да се води борбата.

9. Фармацевтичната промишленост създава все помощни средства за борба с болестите. Прогресът в медицината се определя от създаването на по-съвършени средства за борба със заболяванията.

10. Понякога ние побеждаваме болестта, друг път тя печели битката. Дори ако се научим да побеждаваме някои болести, в крайна сметка ще загубим войната, защото ще умрем.
НОВИЯТ МОДЕЛ В МЕДИЦИНАТА НА ДОКТОР СИНЕЛНИКОВ

Основни постулати

1. Ние не живеем изолирано от околния свят, а сме част от него. Околният свят е нашият свят.

2. Здравето - това е равновесие между начина ни на съществуване и околния свят. То означава хармония със самия себе си и с околния свят.

3. Нашето тяло се намира в постоянен контакт с различните прояви на природните сили (микроорганизмите, физическите и химическите фактори, действията на хората). Всички те са неразделна част от околния свят. Всяка от тези сили може да бъде полезна за нас.

4. Заболяването - това е признак за нарушение в равновесието. Трябва да се вслушваме в сигналите, които ни подава нашето тяло.

5. Ние сами нарушаваме равновесието и си създаваме болести чрез своите действия, мисли и емоции.

6. Ние можем да контролираме мислите, емоциите и поведението си. Можем да оказваме влияние върху околния свят. Грижейки се за чистотата на помислите си, ние се грижим за своето здраве.

7. Заболяването - това е признак за здравето на организма. Това е постижение на човека и природата. То възстановява нарушеното от нас равновесие. Заболяването е проява на лечебните сили на природата.

8. Организмът сам се стреми да възстанови нарушеното равновесие. Оздравяването е естествен процес. Понякога може да се нуждаем и от чужда помощ, ако равновесието ни е нарушено много силно.

9. Задачата на лекаря е да помогне на лечебните сили на природата при възстановяване на равновесието. Задачата на лекаря е да научи човека да бъде здрав.

Искам още веднъж да подчертая: не отричам стария модел и всички постижения на медицината като наука. В някои ситуации те могат да бъдат полезни. Просто предлагам нов модел, който е много ефективен не в борбата с болестта, а за създаването и поддържането на добро здравословно състояние, хармония и щастие. Той ми помага в моя живот и е помогнал на хиляди други хора.

Освен това, чрез книгите ми ще се запознаете с метода на подсъзнателното програмиране и с други уникални системи, с чиято помощ могат да бъдат разкрити негативните подсъзнателни програми, да бъдат неутрализирани и заменени с нови. Ще се опитам да ви запозная със законите на Вселената (отчасти писах за тях в началото на книгата). Това ще е само моята представа и моят възглед върху някои неща. Това е просто комплекс от инструменти. Препоръчвам ви да се възползвате от тях - резултатите ще бъдат много добри. Този метод вече е изпитан на практика и е помогнал на хиляди хора да се излекуват.
Тръгнете по пътя на оздравяването

Ако сте готови да тръгнете по пътя на оздравяването, първото (и най-важно нещо), което трябва да направите, е да поемете отговорността за болестта си и да промените отношението си към нея. Какво означава това? Това означава, че НИКОЙ НЕ Е ВИНОВЕН ЗА ПОЯВАТА НА БОЛЕСТТА, ВИЕ СЪЩО НЕ СТЕ ВИНОВНИ. Болестта - това е външното отражение на мислите и поведението ви. Болестта - това е сигнал от подсъзнателния ви разум, който ви предупреждава, че нещо не правите както трябва, че вашето поведение и вашите реакции по отношение на събитията са вредни за вас. Болестта е начин за осъществяване на вашите позитивни намерения. Болестта подсъзнателно ви предпазва от някакво ваше разрушително поведение. В края на краищата това е и разговор между Бог, Вселената, Висшия разум и вас.

От моята практика ми е известно, че много хора доста трудно приемат идеята за отговорността. Да поемеш отговорност - това означава да се откажеш от обидите, критиката, обвиненията, както по отношение на другите, така и по отношение на себе си. Това изисква определени промени и, съответно, усилия. Много по-лесно е да обвиниш някого, отколкото самият ти да се промениш. А някои хора дори знаят причините за проблемите си, но въпреки това не желаят да се променят и предпочитат да страдат. Е, какво - това си е техен избор. Всеки човек сам създава своя свят.

От моята практика ми е известно, че идеята за поемане на отговорност за болестта е първата крачка по пътя на излекуването. Без нея вашите усилия ще са безрезултатни и никакви скъпоструващи лекарства няма да ви помогнат. Ще ходите от един лекар на друг и болестта ви ще се прехвърля от един орган върху друг. Само ако поемете отговорността върху себе си, ще можете да се излекувате от всяко заболяване, включително и от онези, които в официалната медицина се смятат за неизлечими.

А сега да разгледаме по-подборно какви механизми използва подсъзнанието, за да създаде болестите ни.

Твърдо вярвам в това, че човекът е изключително сложно балансирано същество. Затова при него няма нищо случайно. Нещо повече - всяко поведение на човека (включително и болестта) има положителна функция в определен контекст. Затова, да се изяснят причините на заболяването - това означава да се открие тайното позитивно намерение, което подсъзнанието се опитва да реализира чрез болестта.

Работейки с подсъзнанието на хората, стигнах до извода, че много често болестите им изпълняват определени функции, за които самите пациенти не знаят или само се досещат. Това ще ви стане по-ясно от примерите, които ще ви предложа.

Една възрастна жена дойде при мен с молба за помощ. Известно време след смъртта на мъжа си тя започнала да страда от виене на свят, загуба на равновесие и други признаци за нарушаване на мозъчното кръвообращение. Тя смяташе, че болестта й е реакция на загубата на близкия човек. Така си беше. Но самата тя не подозираше, че подсъзнанието и с помощта на болестта се опитваше да й осигури внимание от страна на децата. По какъв начин¹?

Тя имаше трима пораснали синове, които живееха отделно от нея. Те си имаха жени и деца и рядко й идваха на гости. Когато загубила мъжа си, жената се почувствала много самотна. Разбира се, в този период тя се нуждаела от много внимание и подкрепа, които така и не получавала.

Болестта й помагаше да получи необходимото внимание - сега поне един от синовете и я навестяваше всеки ден.

Всеки човек иска да му оказват внимание. Това е естествено и необходимо. Но когато възниква невротична потребност от внимание от страна на околните, тогава здравето е в опасност. Та нали болестта е най-лесният начин за удовлетворяване на тази потребност.

Ние сме научени на това още от детството си. Когато детето се разболее, то получава изключително много внимание, грижи и ласки. Родителите му се връщат по-рано от работа, купуват му лакомства. И какво по-голямо щастие от това да не ходиш една седмица на училище.

Друга функция, която подсъзнанието може да изпълнява чрез болестта - това е функцията за самозащита. Някои използват болестта несъзнателно, за да се предпазят от напълно конкретни проблеми, за други тя е просто възможност за бягство от реалността.

Да вземем за пример един такъв симптом като главоболието. Спомнете си как реагирате по отношение на човек или ситуация, които са ви неприятни - най-често с главоболие.

Когато се изморите и се нуждаете от почивка, подсъзнанието ви веднага сигнализира с чувство на тежест в областта на главата.

Много мъже и жени се оправдават с главоболие, когато искат да избегнат сексуалната близост.

Когато работата ви е неприятна и нямате желание да я вършите, острите респираторни заболявания са най-ефикасният начин да си останете вкъщи за 3-5 дена, да по-боледувате и заедно с това да си отпочинете.

Често болестта може да изпълнява функцията на последна спирачка за нежелателни постъпки или поведение. Например, ангината е препятствие пред желанието да изкажем забранени чувства. Артритът - физическо препятствие пред проявата на гняв, насилие, раздразнение.

Понякога болестта изпълнява необичайни функции.

Една моя пациентка страдаше от чести пристъпи на мигрена. След контакт с подсъзнанието й се оказа, че главоболието й е било необходимо, за да „постави мъжа си на място". Мъжът и беше лекар, завеждащ катедра, професор. Той беше много наперен и надут човек. Когато се прибираше от работа, той се държеше с жена си по същия начин, както и с колегите си. Но главоболието на жена му бързо го „поставяше на място" - като лекар, дори професор, той не беше в състояние да направи каквото и да било, за да се справи с мигрената на жена си. Чрез главоболието си жена му бързо му помагаше да премине от едната реалност в другата.

Няма нищо лошо в това човек да осъществява намеренията си с помощта на болест. Просто в определени ситуации той няма по-добър избор, както съзнателен, така и подсъзнателен. В тези случаи е важно да се осъзнаят подсъзнателните мотиви и да се създадат нови начини на поведение, които да са по-добри от болестта.

Всяко човешко същество е частица от Вселената. И като частица от Вселената то изпълнява определени функции тук, на този свят. Именно висшата сила на Вселената ни дава на нас, хората (както и на другите живи и „неживи" същества) съзнанието, което ние обогатяваме чрез самия житейски процес, а после ни го отнема. Тоест, чрез живота си човек дава своя принос за еволюцията и развитието на Вселената.

Представете си за секунда, че човекът е малка клетка от един цялостен организъм, какъвто е Вселената. Всяка клетка в нашия организъм изпълнява определени функции и получава от организма всичко необходимо за това: хранителни вещества, енергия. Всяка клетка има свой срок на живот, с течение на времето старее и умира, заменя се с нова.

Както във всеки жив организъм, така и във Вселената постоянно протичат два процеса: асимилация и дисимилация, или създаване и разрушаване. Здравето се определя от динамичното равновесие между тези две сили. Когато равновесието бъде нарушено, веднага се подава сигнал във вид на болест, който ни показва в кое място и защо равновесието е нарушено.

Но по какъв начин мислите ни могат да оказват влияние върху тези процеси?

Мисълта - това е универсална форма на енергия, която притежава както съзидателна, така и разрушителна сила.

Всекиму е известно какво влияние оказват върху човека любовта, добрината, грижата, одобрението и вниманието. Когато ги изпитва, човек се чувства щастлив, спокоен, радостен и здрав.

Ако един човек е заплашван постоянно, живее с чувство на страх, бива обиждан, ако в главата му постоянно се въртят разрушителни мисли, много скоро здравето му ще се разклати.

Хората не оценяват достатъчно значението на мислите си, а после се чудят защо имат проблеми?

Хората сами създават своя свят и трябва да поемат отговорност за живота си. Но те са свикнали да обвиняват някого другиго за проблемите си или себе си за грехове, които никога не са сторили.

По какъв начин мисълта оказва разрушителното си въздействие?

Представете си отново живия организъм. Ако някоя клетка започне да оказва разрушително въздействие върху себе си и другите клетки или върху целия организъм, тя скоро ще се разболее или ще се превърне в ракова.

Така, ако мислите нещо лошо за себе си или изпитвате чувство на вина, критикувате се, вие задействате програмата за самоунищожаване. Ако изпращате разрушителни мисли на друг човек (например омраза), вие отново съсипвате самия себе си, но вече непряко. В крайна сметка, вие сте частица от Вселената, но и другият човек също е частица от същата Вселена. Насочвайки негативните си мисли към него, вие отричате съществуването на самия себе си.

А сега един конкретен пример от моята практика. В кабинета ми дойде четиридесетгодишна жена с миома на матката. Туморът се беше появил преди пет години и с всяка изминала година постоянно растеше. Лекарите бяха предложили на жената операция, като я плашеха, че миомата може да стане злокачествена. Но тя реши да изпробва моя метод на лечение. След като установи контакт с подсъзнанието си, вътрешният й разум й „разкри" причината за възникването на миомата. А това беше обидата, която жената бе натрупала към мъжа си.

Преди пет години след сериозни проблеми в семейството мъжът и започнал да пие. С всяка изминала година той пиел все повече и повече. В семейството имало постоянни конфликти: караници, ругатни, побои, взаимни нападки и упреци. А миомата била израз на натрупаната през тези пет години обида. Но защо точно матката? Защото обидата била свързана с мъж.

Била нанесена обида върху женската гордост на жената. А матката е орган, символизиращ женското начало. Когато се задълбахме повече, се изясни, че още преди да се омъжи, пациентката ми е имала проблеми с менструалния цикъл. А причината за това нарушение е било нейното негативно отношение към себе си като към жена. Това отношение моята пациентка била наследила от майка си. Между другото, и майка й не се е радвала на особен късмет с мъжете.

Жената осъзна, че болестта й и поведението на мъжа й са свързани с нейното отношение към самата себе си и към мъжете. Тя промени това отношение с помощта на специални методи (за които ще ви разкажа по-нататък). Тя започна да обича и уважава себе си като жена, да се отнася с внимание към себе си. Промени отношението си към мъжете. Промени много неща в отношението си към хората, към света. Започна да употребява хомеопатични лекарства. За една година миомата й се стопи напълно. Освен това, тя нормализира отношенията с мъжа си и той престана да пие.

Трябва да кажем, че този резултат беше възможен само благодарение на това, че жената доста сериозно поработи върху себе си.

Тя беше твърдо убедена, че трябва да се излекува. Не прибягна до помощта на хирурга и лекарствата. Тя се обърна към себе си и сама отстрани причините за болестта си.

Болезненият опит от миналото

Сигурно ви е направило впечатление, че в повечето ми примери причините за заболяванията се търсят в миналото. Нали в подсъзнанието се съхранява цялата информация за нашия живот? Събитието, което сте преживели преди няколко години, и негативното отношение към него, което тогава сте си създали, оказват въздействие върху живота ви в настоящето, като пораждат личностни проблеми или болести.

Подсъзнанието има удивителната способност да се учи. То може да се научи на нещо отведнъж. Това може да се случи по време на силен емоционален шок: преживян ужас, кошмар, загуба на близък човек или животно, изневяра, лъжа. След това в определени ситуации подсъзнанието многократно си припомня събитието. Така например чувството за вина във връзка с някаква постъпка може да промени цял един човешки живот.

Една жена доведе в кабинета ми четиринадесетгодишната си дъщеря. Момичето страдаше от натрапчивата идея постоянно да си мие ръцете - по няколко пъти на ден в продължение на 20-30 минути. Психиатрите й бяха поставили диагноза „шизофрения" и вече бяха започнали да и дават силни психотропни лекарства, бяха я докарали до инсулинов шок.

Момичето се оказа много податливо на хипноза. Реших да не губя време и веднага я докарах до състояние на дълбок хипнотичен транс. Подсъзнанието й ми разказа следната история.

Не толкова отдавна, когато момичето било на 9 години, за рождения й ден й подарили вълнисто папагалче. Тъй като нямало клетка, папагалчето летяло свободно и се разхождало из апартамента. Веднъж, като влизало в кухнята, момичето не забелязало папагала на пода и го настъпило. Момичето взело птицата в ръцете си - тя била мъртва, а ръцете на момичето - изцапани с кръв. На детето му било много мъчно за папагала, но още повече то се страхувало от реакцията на майка си. Затова погребало мъртвата птица в храстите близо до блока, а на майка си казало, че папагалът е излетял през отворения прозорец.

От една страна, желанието да си признае, а от друга - страхът от родителите и чувството за вина бяха породили странното поведение на момичето. Подсъзнанието й буквално се опитваше да измие кървавите петна от ръцете, а заедно с тях и чувството за вина.

След като момичето се избави от чувството си за вина, тя възвърна нормалното си поведение.

Но в тази история имаше още един интересен момент. Когато помагах на момичето да изпадне в транс, майка му, която седеше до него, също автоматично изпадна в транс. Тя също страдаше от натрапчива идея - в седнало положение тя получаваше непреодолимото желание да си клати краката. След сеанса е дъщеря й тя сама се освободи от това странно поведение. Може би подсъзнанието й отново бе преживяло някакви случки от миналото и бе променило отношението си към тях.

Ето още един пример.

Когато човек не може да се справи със ситуацията, той се опитва да потисне емоционалната болка, което означава да я скрие дълбоко в подсъзнанието си. Но в определени ситуации тези емоции изплуват на повърхността независимо от съзнанието на човека. В подобни случаи нашата задача е да изследваме детайлно тези огнища на емоционална болка и да ги отстраним.

Смятам, че много наши мисли са ни били внушени през един или друг период от нашия живот. А до някои свои убеждения сме стигнали сами чрез логически умозаключения, опирайки се на натрупания от нас опит. Следователно, подсъзнателната ни програма е създадена с помощта на други хора и с нашето непосредствено участие чрез внушение или убеждение. Отначало нашите родители са ни внушавали едни или други мисли, като са ни ги повтаряли многократно. А ние, разбира се,- сме им вярвали. След това учителите, връстниците. А сега ние самите постоянно си повтаряме всичко това.

Но не винаги, за да си внушим някаква мисъл, е необходимо да я повтаряме много пъти. Не само думите носят в себе си една или друга информация. Често децата копират поведението на родителите си, а заедно с това и техните болести. Така момичетата могат да имат болезнена менструация само защото са виждали как от това страдат техните майки.

Понякога мисълта се загнездва в подсъзнанието мигновено, например при силен емоционален шок. Вече ви дадох примери за това. А в някои случаи необмислената реплика на хирурга или анестезиолога може да се превърне в негативно внушение.

Някои пациенти могат детайлно да си спомнят всичко, което им се е случило по време на операция, и без хипноза. Много лекари дори не подозират с какъв мощен инструмент,, какъвто е упойката, разполагат, за да помогнат на болния. Грамотният лекар не само ще си мери приказките по време на операция, но и ще направи серия от внушения за по-бързо оздравяване, за заличаване на белега.

Както вече казах, подсъзнанието възприема цялата информация буквално, тоест, ако някоя дума или израз са двусмислени, вътрешният разум осмисля и едното, и другото значение.

Внимавайте какви думи и изрази използвате във всекидневния си живот. Ако често си служите с фрази като: „Направо се побърквам...", „Тези деца ми създават само главоболия...", „Ужасно е да видиш...", „Свят ми се завива" и т.н., време е да се замислите.

Веднъж отидох на гости при един мой приятел. Той, между другото, периодично се оплакваше от главоболие. Здравословният му проблем се беше появил преди половин година. Започнах да го разпитвам за събитията, които предшестваха появата на болката. Той дълго ми разказваше за проблемите в работата си и когато стана дума за един негов колега, напълно автоматично каза: „Този Сергей е едно истинско главоболие". След тази фраза, която според мен беше ключова, той продължи разказа си. След известно време го спрях и го попитах дали си спомня какво беше казал за колегата си Сергей. Той, разбира се, не си спомняше. Когато с неговата жена му напомнихме репликата, той много се учуди.

След известно време приятелят ми напусна тази работа и „остави там главоболието си".

А сега да направим списък на двусмислените фрази, които могат да доведат до появата на едно или друго заболяване. Можете да го допълните сами.

- направо ми се повдига от това

- просто не мога да го приема

- като трън в очите ми е

- тази работа ми намирисва

- ужасно е да виждам

- очите ми да не виждат

- не желая да те виждам

- да не съм те чул повече

- тези деца само главоболия създават

- вие ми се свят

- слагам си го на сърцето

- състрадателен

- камък ми лежи на сърцето

- боли ме оная работа за твоите овце

- направо се побърквам

- преломен момент

- не мога да го преглътна

- няма право на глас

- мъчи ме обидата

- заври си го...

- букет от болести

- неприятно чувство

А сега си помислете какви фрази използвате във всекидневието си?

Тези двусмислени фрази отразяват вашето отношение към нещата, затова най-важното е да промените отношението си, а заедно с това в речника ви ще се появят нови думи.

Една млада учителка се оплакваше от постоянна прегракналост. Когато започнах да я разпитвам за работата и, разбрах, че тя просто не я обичаше. Най-накрая учителката ми каза: „Тези деца просто не мога да ги преглътна" - и посочи с ръка, че децата наистина са й дошли до гуша.

Посъветвах я да си потърси друга работа или да промени отношението си към децата.

Основни механизми за появата на болестите:

1) скритата мотивация, тоест подсъзнанието с помощта на болестта извършва някакво позитивно намерение;

3) болезненият опит от миналото - преживян емоционален шок;

4) ефектът на внушението - пораждане на болести чрез внушение;

5) използването на двусмислени фрази.

1) хората сами създават болестите си, което означава, че те сами могат да се излекуват, като отстранят причините;

а) неразбиране на целта, смисъла и предназначението на собствения живот;

6) неразбиране и неспазване на законите на Вселената; в) наличие на пагубни мисли, чувства и емоции в подсъзнанието и съзнанието;

3) болестта - това е сигнал за нарушение в равновесието, хармонията с Вселената. Отнасяйте се с уважение към болестта си; приемете болестта си и й бъдете благодарни;

4) болестта - това е външният израз на нашите пагубни мисли, поведението и намеренията ни. Това е нашата подсъзнателна самозащита от собственото ни разрушително поведение или мисли.