Книга първа как да работите с книгата. Глава 1 Нереалната реалност



страница4/20
Дата22.12.2018
Размер1.72 Mb.
#108991
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20
Глава 3

РАЗРУШИТЕЛНИТЕ МИСЛИ

Ще повторя още веднъж, че нашите болести са външно отражение на нашите мисли и емоции. Както вече разбрахме, мисълта е универсална форма на енергия. И притежава както съзидателна, така и разрушителна сила. Винаги трябва да помним, че мислите ни задължително се материализират, реализират се във физическия свят. И точно нашите разрушителни мисли (а не тези на някой друг) водят до болест и лични проблеми и са сигнал за това, че в нашето подсъзнание е задействан механизъм за саморазрушение.

Много от нас дори не подозират каква огромна сила се крие в думите, които произнасяме на глас или на ум. Ние не се замисляме над избора на думи - произнасяме ги автоматично, тоест несъзнателно. Някога сме научили граматичните правила и сега ги прилагаме, за да изразим чувствата и емоциите си. Но не са ни научили, че това, което изказваме с думи, след това се връща при нас под формата на жизнен опит. Спомнете си пословицата: „Каквото посееш, това ще пожънеш."

Всички знаят за природните закони относно енергията - енергията не може да бъде унищожена, тя може само да преминава от един вид в друг. Затова, ако изпращате към някого или нещо така наречените „отрицателни" или „разрушителни" мисли, някой друг трябва да ги възприеме. Вашият гняв и ненавист в крайна сметка отново ще се върнат при вас (еднаквите неща се привличат), но с по-голяма сила, като носят със себе си страх, тъга, депресия и всякакъв вид стресови ситуации. А това се понася още по-трудно. И вие отново и отново ще се стремите да се отървете от тези мисли, като ги изпратите на някой друг. Това ще продължава, докато този затворен кръг не бъде прекъснат от болест или травма, или от самата смърт.

По-нататък искам да ви покажа, че така наречените „лоши мисли" съвсем не са лоши, тъй като подсъзнанието се стреми с тяхна помощ да осъществи някакво позитивно намерение. Такива мисли и емоции, като например обидата, ненавистта, злобата, алчността, ревността, завистта и други, служат за осъществяването на определени позитивни намерения. И онзи, който ги използва, с нищо не е по-лош от праведника. Тоест, лошият човек с нищо не е по-лош от добрия. Светецът не е по-добър от убиеца. Пред Бог всички са равни. Просто тези агресивни мисли са разрушителни по своята същност и ако човек ги използва в живота си, той трябва да поеме отговорността за последствията, които тези емоции ще предизвикат. Затова изборът е ваш.

И така, какво представляват тези мисли и до какви болести могат да доведат?


ГОРДЕЛИВОСТ, ЕГОИЗЪМ

- Прекалено сериозно се отнасяш към себе си - бавно каза дон Хуан. - И се възприемаш за дяволски важна личност. Това трябва да се промени. Толкова си важен, че смяташ, че имаш правото да се ядосваш по Всякакъв повод. Толкова важен, че можеш да си позволиш да се обърнеш и да си тръгнеш, когато обстоятелствата не се подреждат така, както ти искаш. Вероятно смяташ, че с това демонстрираш силата на своя характер. Но това са глупости. Ти си слаб, високомерен и самовлюбен тип.

Опитах се да възразя, но дон Хуан не ми даде възможност. Той каза, че поради прекаленото си чувство за важност през целия си живот не съм завършил нито едно нещо, с което съм се захванал.

Бях поразен от увереността, с която той говори. Но всички негови думи, разбира се, бяха истина и това не само ме вбеси, но и доста ме изплаши.

- Чувството за собствената важност, както и личната история, се отнася към нещата, от които трябва да се отървеш - твърдо каза той.

К. Кастанеда. „Пътуване към Икстлан"

В християнската религия това чувство е един от смъртните грехове. И това не е случайно. Точно горделивостта, чувството за собствената значимост, са причина за страдания и болести, които често са неизлечими, а също и за смърт. Именно горделивостта е източник на всички пагубни мисли и емоции.

Когато човек се поставя по-високо или по-ниско от някой друг, той започва да осъжда, презира, ненавижда, да се ядосва, да има претенции. Усещането за собственото превъзходство над другите поражда високомерие и желание да унижаваш (с думи, мисъл, постъпка). Чувството за собствената значимост поражда огромна подсъзнателна агресия, която след това се обръща срещу своя източник.

Това чувство представлява стремежа на човека да постави себе си, своя разум, своята мъдрост над Вселената, над Бога, над всичко и всички на този свят. Горделивият човек не може и не иска да възприеме травмиращите ситуации в своя живот, тоест онези ситуации, които не отговарят на неговите очаквания. Той има свои разбирания за заобикалящия го свят и смята, че точно те са най-правилни и най-добри. Той се стреми да подчини заобикалящия го свят често чрез насилие. Затова всяко несъответствие с представите му за това какъв трябва да бъде заобикалящият го свят предизвиква в душата му изблик на агресивни емоции: злоба, обида, омраза, презрение, завист, съжаление и др. А това, на свой ред, води до различни болести и смърт.

Горделивостта е усещането за вътрешно превъзходство над другите или, обратното, за подценяване на самия себе си. Това, преди всичко, е резултат от неразбирането на своето истинско място във Вселената, на своето предназначение в този живот, на целта и смисъла на живота. Получава се така, че цялата енергия се изразходва за пряко и косвено доказване на собствената правота, за борба със заобикалящия ни свят. Представете си, че една клетка започва да се бори с целия организъм и да отстоява собствените си интереси, без да се съобразява с интересите на целия организъм. Нуждае ли се организмът от тази клетка? Може ли клетката да диктува условията на организма? Не. Организмът ще се стреми да се отърве от нея, иначе тази клетка ще се превърне в злокачествено раково образувание.

В Библията има забележителни редове относно горделивостта:

„Ще дойде гордостта, ще дойде и срамът, но мъдростта съпътства смирените."

„Гибелта е предшествана от гордостта, а падението - от надменността."

„По-добре да се примиряваме с кротките, отколкото да делим плячката с горделивите."

„Преди падението се възнася сърцето на човека, а смирението предшества славата."

„Гордостта на очите и надменността на сърцето, които отличават нечестивите, са грях."

„След смирението вървят страхът от Бога, богатството и славата, и животът."

„Гордостта на човека го унижава, а смиреният духом има чест."

Как да се избавим от това пагубно чувство?

Вече стана дума за това, че всяко поведение на човека има своето позитивно намерение. Горделивостта като начин на мислене и възприемане на заобикалящия ни свят също има своето позитивно намерение. То е многоаспектно. Това е и стремежът към съвършенство, и желанието да се чувстваме спокойно и удобно, и желанието да кажем за себе си на целия свят.


Начин на поведение

Позитивно намерение

Горделивост

Да почувстваме своята уникалност, ценност и изключителност в този свят. Да осъзнаем своето предназначение. Стремеж към собственото съвършенство и към съвършенството на заобикалящия свят.

Всеки човек иска да чувства, че не живее напразно на този свят, че животът му има смисъл. Но да усещаш собствената си ценност и изключителност за сметка на извисяването над другите - това означава да носиш в подсъзнанието си програма за унищожаването на другите светове. Нали ако аз съм по-добър и стоя по-високо, другите са по-лоши и стоят по-ниско. Но всъщност, на фино ниво всички сме равни. Горделивостта поражда най-силната подсъзнателна агресия, която се връща във вид на мощна програма за самоунищожение чрез травми, нещастни случаи, неизлечими болести и - накрая, смърт.

Трябва да разберете, че няма добри или лоши хора. Има просто хора, а ние ги правим такива, каквито очакваме да ги видим. Колкото по-високо превъзнася себе си човек, толкова по-ниско пада. Колкото по-добре иска да изглежда в очите на другите, толкова по-лоши неща ще говорят за него.

Горделивият човек е затворен човек. Като не иска да приеме световете на другите хора, той прави своя свят беден и ограничен. И в крайна сметка това го довежда до самота и смърт.



От лекарската си практика знам колко много болести са породени от горделивост и колко важно е да се отървем от това чувство.

На преглед при мен дойде жена на средна възраст с тежка депресия. Болестта й беше съпроводена със силно главоболие и неприятни усещания по тялото. Тя беше опитала практически всички методи на лечение. Екстрасенсите и врачките също не бяха помогнали.

По време на сеанса, в състояние на транс, тя се обърна към подсъзнанието си, за да разбере причината за болестта си. Отговорът, който получи, беше неочакван за нея.

- Предизвиках болестта, за да те измъчвам - отговори подсъзнанието й. - Искам с помощта на мъките и страданието да се спасиш от горделивостта, от самохвалството, високомерието и съжалението спрямо хората. Тогава хората ще престанат да ти завиждат. Само след като се избавиш от тези чувства, ще намериш спокойствие.

Съставете си програма за освобождение от горделивостта. За целта най-напред се научете да поемате отговорност за живота си, за съдбата си. Веднага отпада необходимостта да обвинявате някого, включително и себе си.

Научете се да приемате всяко събитие в живота си без претенции и обида. И не просто да ги приемате, но и да благодарите на Бог, на своето подсъзнание за тези събития, колкото и лоши да ви изглеждат на пръв поглед. Всички знаят поговорката: „Всичко, което Бог дава, е за добро." Просто трябва да се научите да намирате положителните страни във всяка ситуация. Понякога те са очевидни, понякога са скрити за нашето съзнание и често разбирането за това какъв позитивен урок сме извлекли от тази ситуация идва по-късно.

Веднага след като завърших училище заминах за Ленинград, за да кандидатствам във Военно-медицинската академия. Родителите ми много искаха да стана военен лекар и офицер, а и самият аз нямах нищо против да нося военна униформа. Но ми се наложи да се откажа от кариерата си на военен лекар, защото не успях да премина медицинската комисия. Но аз не съжалявах и в същата година се записах в медицинския институт. И сега, няколко години по-късно, с благодарност си спомням онези лекари в академията, които ме „отрязаха" на медицинската комисия.

Какво представлява приемането? Това е ясното разбиране, че живеем в изключително хармоничен и справедлив свят и трябва безусловно, без претенции и обида да приемаме всичко, което ни се случва в живота. Каквото и да ви се случи - приемете го като дар от Бога. Преживейте го спокойно. Спрете мислите си и помислете - с какво сте предизвикали това събитие? Приложете на практика онези закони, които вече са ви известни: „Външното е отражение на вътрешното" и „Еднаквите неща се привличат." Какъв важен и позитивен урок трябва да извлечете от тази ситуация?



Да се научите да приемате ситуацията е изкуство. В християнството това се нарича „смирение". „Ако те ударят по едната буза, обърни и другата." Дълго не можех да разбера смисъла на тази фраза. Много хора не могат да я приемат, защото я възприемат буквално, без да виждат скрития в нея смисъл. Сега знам, че тя означава: на външно, съзнателно ниво можете да изразите несъгласие със ситуацията и да се опитате да я промените, но на вътрешно, подсъзнателно ниво, тоест в душата си, трябва да приемете тази ситуация без претенции и обида. „Не казвай: „Аз ще отмъстя за злината"; остави това на Бог и той ще те запази."

Нашето съзнание наблюдава и оценява онези събития в живота ни, които ни поднася подсъзнанието. Затова съзнателно можем да бъдем недоволни, но подсъзнателно трябва да приемем ситуацията. Ние сами създаваме всички събития в живота си. Външното може да бъде променено само тогава, когато променим нещо вътре в себе си.

Научете се да прощавате на хората и да ги приемате такива, каквито са. Когато простите на някой друг човек, вие прощавате на себе си. Запомнете, че всеки човек живее в свой свят и този свят е уникален. Точно това прави всяко човешко същество изключително и уникално.

Представете си човешкия организъм. В него има един трилион различни клетки. Какво ги свързва? Животът. Стремежът към цялостност, тоест служенето на един и същ организъм. На това ниво всички клетки са равни помежду си. Няма по-добри или по-лоши клетки. Клетката на сърцето или на главния мозък с нищо не е по-добра от клетката на правото черво. Те не могат да съществуват една без друга. Всеки организъм е добре балансирана система. Всички клетки са свързани помежду си.

В същото време всяка клетка е уникална, тъй като има свои, специфични функции за благото на целия организъм. И ако клетката се справя чудесно със задълженията си, получава от организма всичко, от което се нуждае.

На подсъзнателно ниво всеки човек е частица от Вселената. И не само човекът, но и всяко живо същество, всеки предмет. Тук всички сме равни. Всички в този свят са обединени от една обща цел - стремежът към Цялост, тоест към Бог, Вселената, Висшия разум. Всеки има свой уникален принос в общия вселенски процес на развитие. Всички ние вървим в една посока, но всеки по своя път. Много е важно хората да почувстват своята ценност, значимост и уникалност, но не за сметка на издигането над другите, защото всеки човек и предмет са важни не сами по себе си, а за сметка на осъзнаването на своята уникалност в единния организъм на Вселената.



Когато съм на почивка на морето, обичам да посрещам първите лъчи на слънцето и да го изпращам вечер. Едно и също действие, а всеки път се възприема по нов начин.

Веднъж, когато посрещах изгрева, стоях до самата вода и дълго гледах слънчевата пътечка, която се простираше от слънцето към краката ми. Очарователно зрелище. Слънчевите вълни и шумът на морето те привличат и хипнотизират. Така ти се иска да тръгнеш по нея към самото слънце. И само нещо отвътре те спира да не го направиш. Вероятно, привързаността към този свят и страхът да не загубиш нещо.

След това изминах няколко метра по брега и отново погледнах към слънцето. Пътечката още беше пред краката ми.

Малко по-нататък имаше други хора, които също посрещаха изгрева. Докато ги гледах, си помислих, че пред всеки от тях има такава слънчева пътека. И всеки я възприема по свой начин.

Така е и в живота. Всеки върви по свой път. А целта на всички е една и съща. И всеки, в края на краищата, намира онова, което е търсил. Търсил е интуитивно, подсъзнателно, минавайки през определени жизнени уроци. Единственото, с което човек винаги разполага по своя път и с което завършва този път, е неговата лична жизнена история, неговата съдба.

Мисля, че ако хората се научат да приемат без агресия всички жизнени ситуации и да възприемат събитията като уроци, а не като стрес, да се учат от тях, тоест във всяка ситуация да правят позитивни изводи, животът би бил прекрасен.

Има едно хубаво упражнение, което ви препоръчвам да правите редовно.

Седнете удобно, отпуснете се, успокойте се. Спрете разума си, вътрешния си диалог. Мислено поставете пред себе си равно, блестящо светлосиньо поле. Сега си представете, че същата светлосиня светлина ви изпълва отвътре, като постепенно става по-ярка и по-светла. И в този момент се обърнете мислено към Висшата сила, към Бог. Не е важно дали вярвате в Бога или в Космическия разум, всяка представа за разумно начало във Вселената е достатъчна за подобно обръщение. Обърнете се към Висшите сили с една необичайна молба. Не ги молете за някакви лични облаги, дори и да не са материални, а духовни. Просто помолете тази сила да се влее във вас, да ви насочва, да прави чрез вас това, което е добро за Вселената. Помолете я за едно - да ви помогне да намерите онова единствено място в хармония с Вселената, което е предназначено за вас. Да станете точно такива, каквито трябва да бъдете, за да се впишете по най-добрия начин в системата на Света. Да достигнете онова съвършенство, мир и спокойствие, което ще ви позволи да познаете истинското щастие и свобода.

Ако по време на тази молитва или веднага след нея ви се прииска да се раздвижите или да поседите в някаква необичайна поза, а може би просто да повървите, като дишате по специален начин, или дори да танцувате - не се съпротивлявайте. Това е продължение на вашата медитация, динамичната и част. Вселената може да откликне на вашата готовност за сътрудничество чрез вашето тяло.

Хората, които достатъчно често практикуват подобни медитации, според специалистите могат точно да копират упражненията и елементите на различни системи за гимнастика, дихателните упражнения - всичко, което е открито от човешката мъдрост по време на вековното търсене на съвършенството на духа чрез съвършенството на тялото.

Има и още една страна на горделивостта, която често остава незабелязана дори от религиозните дейци. Горделивостта не е само високомерно отношение към заобикалящия ни свят, което поражда агресия, насочена навън, но е и принизяване на самия себе си, неправилно отношение към самия себе си, което също поражда агресия. Различните религиозни школи учат на правилно отношение към другите хора, към заобикалящия ни свят, но не отделят достатъчно внимание на правилното отношение към самите нас. Голяма част от техните учения се основават на чувството за вина, страха и наказанието за греховете. Те учат да обичаме Бога, Първопричината за всичко на този свят, а любовта към Бога започва от любовта към самите нас като частица от Бога. Нали Бог се намира в душата на всеки от нас. И ако човек например се осъжда за някаква постъпка, той осъжда Бога, а това вече е проява на горделивостта. „Обичай ближния си така, както обичаш самия себе си" - на това е учил Иисус Христос.

Затова, за да постигнете света и вселенските закони, трябва да промените отношението си към самия себе си, а чрез самоизменението и самоусъвършенстването - и към заобикалящия ви свят.
КРИТИКА, ПРЕТЕНЦИИ И НЕДОВОЛСТВО

Извади първом гредата от окото си и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си.

Евангелие от Матей

Критиката - това е оценяване и разкриване на недостатъците на нещо, това е отрицателно съждение за някого или нещо. Критиката е една от производните на горделивостта.

Хората, които постоянно критикуват или осъждат някого, искат другите да отговарят на представите им за света и морала, за живота. Те мислят, че тяхното мнение е най-правилно. Но грешат. Тези хора просто забравят или не знаят, че живеят само в собствения си свят. И чрез своите критични мисли изразяват несъгласие със света на другия човек. На подсъзнателно или енергийно ниво те атакуват другите хора, следователно и другите светове.

Претенции можем да имаме към когото поискаме: към близките си, към правителството, към себе си, към миналото, към съдбата, към Бог. Тези мисли задействат програма за унищожение на онова, към което са насочени. Съответно във вашето подсъзнание се задейства ответна програма за самоунищожение.

Кажете, кой им е дал правото да се намесват в чуждия живот, в чуждия свят?

Недоволството, претенциите към заобикалящия ни свят могат да доведат до сериозни заболявания.

Известно е, че онези, които са склонни към критика, често страдат от болки в ставите и гърлото. Ревматизмът е болест при хората, които постоянно изразяват претенции и недоволство, критикуват себе си и другите.

Причината за това е, че тези хора са непреклонни, твърди в съжденията си и не приемат чуждото мнение. Чувството за собствената им значимост при тях е доведено до неимоверни размери.



На преглед при мен дойде мъж с изключително сериозно заболяване. В хода на нашия разговор той нееднократно критикува правителството, законите. В думите и в гласа му имаше раздразнение, гняв, злоба. И причината за неговото заболяване бяха точно тези емоции.

Ето така хората отстояват с пяна на уста своите ограничени модели на света, като критикуват и осъждат всичко. По този начин те предизвикват заболявания, битови проблеми, но много от тях дори пред лицето на смъртта не искат да се откажат от своите отдавна остарели принципи. Виждат сламката в чуждото око, а в своето... Нима с помощта на претенциите и недоволството нещо може да се промени? „Извади първом гредата от окото си и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си."

Критиката, както и всеки друг начин на поведение, има своите добри намерения. Когато критикуваме някого, искаме той да стане по-добър, да промени начина си на поведение. Когато критикуваме държавата, искаме тя да бъде по-съвършена. Нашите намерения са прекрасни.



Начин на поведение

Позитивно намерение

Критика

Недоволство

Претенции

Желание да променим (човека, държавата, света); да направим нещо или някого по-добро; стремеж към съвършенство. Тоест, в крайна сметка, стремеж да живеем в хармоничен свят с прекрасни хора.

Намеренията са добри, но дали са добри начините за тяхното осъществяване?

Първо, вие живеете в свой уникален свят, но и светът на другия човек също е уникален. Като се опитвате да промените другия, вие буквално го атакувате на информационно-енергийно ниво. Като изказвате своето недоволство от поведението му, вие го нападате. Фактически чрез своята агресия вие разрушавате другите светове на енергийно ниво. А агресията предизвиква ответна агресия.

Да разгледаме следния пример. Ако нещо у другия човек не ви харесва (например поведението на вашата съпруга/съпруг), вие се стремите да промените ситуацията. Изказвате своето несъгласие и недоволство, критикувате, тоест опитвате се- да окажете въздействие върху този човек. На подсъзнателно ниво се поражда агресия. Започва нападение, атака. Другият човек е принуден да се защитава - възниква ответна агресия.

Жената, чийто мъж пие, без той да знае, сипва в пиенето или в храната му билки. При това, никой не се опитва да разясни причините за алкохолизма. Нещо повече, самата жена не иска да поеме отговорността за живота си, тоест не иска да разбере по какъв начин чрез поведението си е привлякла в живота си такъв мъж. По този начин се извършва откровено насилие над света на другия човек. А след това тя се чуди защо мъжът и я бие.

Друг пример. Младо момиче се влюбва. Отива при врачка, която прави заклинание „за любов" или й дава „любовно биле", с което да очарова любимия си. Тя прави заклинанието няколко пъти, извършва други магьоснически обреди и „получава" любимия мъж. Но минава време и животът с него става непоносим. А след това момичето не може да уреди личния си живот по никакъв начин. И всичко това, защото тази жена изначално е извършила насилие над света на друг човек, следователно няма да получи нищо добро. Всичко това е толкова очевидно, че не мога да разбера как и досега някои хора прибягват до магии, заклинания, проклятия. Нали рано или късно всичко се връща във вид на болести, нещастия и страдания.

Второ, ние сами създаваме своя свят, следователно привличаме в своя живот определени хора и събития. Какво право имаме да критикуваме другите? Ако нещо у другия човек не ви харесва, погледнете вътре в себе си - същото поведение можете да откриете и у себе си. Нали еднаквите неща се привличат. Външната ситуация е отражение на нашите убеждения, на нашите мисли. Затова, като изразявате несъгласие с някого, вие вървите против себе си.

Ако искате да промените другия човек, без да промените себе си, нищо няма да се получи. Не се опитвайте да променяте ближния си. Но ако нещо в него не ви харесва, търсете причината в себе си.

Всичко е много просто. Като изразявате недоволството си от заобикалящия ви свят (а заобикалящият ви свят е вашият свят), изразявате недоволство от самия себе си. Като насочвате агресията си към заобикалящия ви свят, я насочвате към самите себе си, като с това задействате механизъм за саморазрушение.

Ако искате да промените другия човек, започнете от себе си.

Променете начина си на поведение и тогава този човек ще бъде принуден да реагира по друг начин спрямо вас. Ако искате държавата или светът, в който живеете, да са по-съвършени, престанете да ги критикувате и да изразявате недоволство. Както разбирате, това няма да доведе до нищо добро, по-скоро обратното. Ако критикувате някого, не очаквайте от него нищо добро.

И в този случай също започнете от себе си. Създайте пространство на любов и хармония около себе си. Като променяте своя свят, своята малка държава, своя начин на мислене, ще имате своя позитивен принос в общия модел, в цялата Вселена. Защото вие сте част от цялото.
Как да се отървете от подобен разрушителен начин на поведение?


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница