Книга първа как да работите с книгата. Глава 1 Нереалната реалност

Ненавистта е крайно проявление на отхвърлянето. Нека разделим думата „ненавиждам" на съставните му части - не-на-виждам. Оказва се, че когато ненавиждаме, мислено се отърваваме от човека: „Вече не те виждам". Тоест, теб вече те няма. Колко често казваме: „Да не ми се мяркаш вече пред очите" или „Не искам да те гледам повече". Тоест нежеланието да видиш някого също е ненавист. Има още едно проявление на ненавистта - безразличието и равнодушието. Това е същата тази ненавист, само че потисната. Ако някой ви е безразличен, това означава, че някога сте ненавиждали този човек, но не сте му простили, не сте му благодарили и не сте разбрали защо сте го привлекли в живота си. И сега тази ненавист във вид на безразличие е дълбоко скрита в подсъзнанието ви и трови живота ви.

На енергийно ниво ненавистта е не просто пожелаването на нечия смърт, а истинско убийство. В първото послание на Йоан Богослов е казано: „Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец..." А тази програма задължително се обръща против своя източник и се превръща в програма за самоунищожение.

Ненавистта води до много сериозни заболявания. Преди всичко тя „атакува" главата и очите. Епилепсия, Паркинсон, парализи, мозъчни травми и травми изобщо, мигрени, болести на очите, тумори, тежки кожни заболявания - всичко това може да бъде следствие от ненавистта. Фактически, хората взаимно се унищожават на подсъзнателно ниво, а след това се чудят защо по света има толкова много насилие.

Характерът на проблема или болестта зависи от силата и насоката на ненавистта.

Например, ако един мъж ненавижда жена, страда неговото „мъжко достойнство". Всичко е много просто. У всеки човек има мъжко и женско начало. Когато насочва своята ненавист към жена, мъжът разрушава себе си.

Ако някоя жена презира и ненавижда някой мъж, „пораженията" са в областта на половите органи.

Ако човек ненавижда дадена група хора, обществото, страната си, ще страда не само той, но и неговите деца. Ненавистта е мощна програма за унищожаване на онези, срещу които е насочена. При децата тази програма многократно се засилва.

Ненавистта като начин на поведение също има позитивно намерение. Ако ненавиждате правителството за неговите действия, чрез своята ненавист искате да унищожите това правителство, така че на мястото му да дойде друго, което да отговаря на вашите изисквания. Защото искате да живеете в справедлива, високонравствена държава, в която да ви уважават.

Ако ненавиждате съседа си за неговата подлост, искате да го унищожите, за да се възцари справедливост.

Ако някой иска да открадне парите ви, вие започвате да ненавиждате този човек. Вие искате да запазите парите си.

Ако някой „отнеме" любимия/любимата ви, вие ненавиждате този човек, готови сте да го унищожите.

Ако ненавиждате близък човек, това означава, че той толкова ви е унизил, оскърбил или обидил, че сте готови да го убиете. И вие го убивате. Само че мислено.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Ненавист	Желание да променим заобикалящия ни свят, хората. Да се възцари справедливост. Да се отнасят към нас порядъчно, високонравствено, честно и справедливо. Желание да живеем в прекрасен и хармоничен свят, с добри хора.

Ненавистта е производна на горделивостта. Това е желанието да поставиш своите мисли, своята нравственост, справедливост и порядъчност над всичко. Но колкото по-високо се издигате, толкова по-болезнено ще бъде падането. И изобщо, поради каква причина смятате, че вашият модел за света, вашият мироглед е истинен? Вашият мироглед е само една от няколкото милиарда гледни точки за Реалността. При това, всяка гледна точка заслужава уважение. Нещо повече, как можете да направите света по-добър и по-чист чрез убийство, предизвикано от ненавист. Това е абсурд. В този свят няма нищо лошо и мръсно. Бог е създал чист и прекрасен свят.

Трябва да приемете мисълта, че светът е изключително хармоничен и справедлив. И това наистина е така. На всеки се дава според мислите и постъпките му, според вярата му. Всеки сам създава своя свят. От личен опит знам, че някои хора доста трудно приемат тази мисъл. Много им е трудно да се откажат от предишните си убеждения и принципи.

- Докторе, нима ми предлагате да наричам „черното" „бяло"? - възмущава се един мой пациент, възрастен мъж, който страда от сериозно заболяване. - Как мога да одобрявам постъпката на крадец, който е откраднал последните пари на някоя пенсионерка, или действията на нашето правителство, което е ограбило милиони хора?

- Не ви карам да одобрявате действията на крадците, мошениците и убийците - отговорих му аз. - Предлагам ви да приемете мисълта, че Вселената е изключително хармонична и справедлива и да започнете да откривате това в живота си. „На всеки се дава според вярата му." Ако крадецът е откраднал парите на пенсионерката, това означава, че тя сама го е привлякла в живота си чрез своите мисли. Може би е съжалявала съседката си, бедна пенсионерка. А може би е презирала или ненавиждала някой богат човек. Точно тези мисли и чувства са привлекли крадеца. Тогава кой е виновен? Никой. Просто на всеки е дадено според мислите му. Висшата сила, Вселената, е искала чрез крадеца да научи пенсионерката на правилно отношение към парите. Аз не одобрявам действията на крадеца, но и не го осъждам, и няма да съжалявам пенсионерката. Ще пожелая на всеки от тях късмет в живота: на пенсионерката - да се отнася правилно към парите, а на крадеца - да се грижи за материалното си благосъстояние с помощта на други, позитивни методи.

- А убийството, и то на невинни деца?

- И с убийството нещата стоят по същия начин. Човек привлича убиеца в живота си чрез неправилното си отношение към живота и смъртта. Такъв човек може многократно да изказва мисли за нежеланието си да живее или да желае нечия смърт. А еднаквите неща се привличат. Децата носят в себе си агресията на родителите си, и то многократно подсилена. Децата носят отговорност за мислите на своите родители и обратното.

- Докторе, при цялото ми уважение към вас, умът ми не може да побере всичко, което казвате. И ако трябва да бъда откровен, всичко това са глупости. Вие ми дайте лекарство, което ще ме излекува - и край. И не искам да променям каквото и да било. Дори пред лицето на смъртта няма да изменя на принципите си.

- Тогава едва ли ще мога да ви помогна. Но ви желая късмет.

Мъжът, който така и не стана мой пациент, си тръгна, а аз си мислех за това колко здраво и дълбоко в нас са вкоренени определени догми и принципи, които привличат в живота ни болката и страданието. И ние безпрекословно сме ги приели на доверие, без дори да се опитаме да се усъмним в тяхната справедливост.

Искате да бъдете здрави и да имате здраво потомство - тогава се освободете от ненавистта.

За целта поемете отговорността за своя свят! Започнете от себе си. Променете мислите и начина си на поведение - и заобикалящият ви свят ще се промени. Новите мисли ще създадат нови ситуации.

Научете се да приемате! Да приемате себе си, другите хора, живота и съдбата си.

Уважавайте себе си и другите! Като проявявате уважение към другите, вие уважавате преди всичко себе си.

Научете се да одобрявате и да хвалите! Стремете се да забелязвате у хората само онова, което е добро, позитивно, полезно. Помнете, че всеки човек има най-различни качества. И ако помислите ви са чисти, хората ще ви показват само добрите си страни.

Ако искате да промените заобикалящия ви свят и хората в него, можете да направите това с помощта на насилие. Има такъв метод. Това е много добър метод. Добър метод да направите своя живот и живота на децата си нещастен. И ако поемате отговорността да използвате точно този метод, запомнете последствията от това. Според един от законите на Вселената - еднаквите неща се привличат - вашата ненавист ще привлече в живота ви ответно насилие.

Предлагам ви друг вариант. Тъй като външният свят е моят свят и аз сам го създавам, чрез промяната на мирогледа си, променям своя свят, следователно и заобикалящия ме свят. Това може да бъде казано по-просто: ако искате да промените околните - променете себе си. Тогава няма да имате никакви претенции, тъй като това зависи от вас.
РАЗДРАЗНЕНИЕ

- Всяко действие трябва да се извършва в настроението на воин, - обясни дон Хуан. -Иначе човек изкривява себе си и става безобразен. В живота без настроение на воин липсва сила. Погледни се. Практически всичко ти пречи да живееш, обижда те и те изкарва от равновесие. Ти хленчиш и стенеш, като се оплакваш от това, че всеки срещнат човек те кара да играеш по неговата свирка. Като откъснат лист на вятъра! В живота ти липсва сила. Какво мерзко чувство!

К. Кастанеда. „Пътуване към Икстлан"

Раздразнението възниква тогава, когато нещо не ни харесва: бъркотията вкъщи, мръсните съдове, неоправеното легло, разхвърляните предмети, закъсняващите гости, лошото поведение на децата и т.н. Всеки човек има свои изисквания към заобикалящия го свят и ако нещо около него не съответства на тези изисквания, се появява раздразнението.

Ако раздразнението присъства дълго време в живота на човека, това води до развиването на определен кръг заболявания. На раздразнението реагират черният дроб, кожата, червата, стомахът, ставите и други органи.

Раздразнението като начин на поведете има позитивно намерение.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Раздразнение	Заобикалящият ни свят да отговаря на нашите изисквания и очаквания. Желание да променим заобикалящия ни свят.

Да, всеки човек иска заобикалящият го свят да съответства на неговите изисквания и очаквания. Но ето какъв е номерът. Ние сами създаваме света, в който живеем. Следователно, онова, което виждаме в живота си, е онова, което очакваме да видим. Тоест, всичко около нас вече съответства на нашите очаквания, на подсъзнателните ни очаквания. И ако нещо извън нас не ни харесва, е глупаво да се дразним. Трябва да се обърнем навътре, да променим определени мисли и тогава заобикалящият ни свят ще се промени.

Има разлика между съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Трябва да се научите да вярвате на подсъзнателния си разум. Защото нашият вътрешен разум се стреми към равновесие, мир и спокойствие. Той се стреми да заеме онова уникално място във Вселената, което е хармонично за всеки от нас.

Веднъж ми се случи нещо, което има отношение към раздразнението, и с което искам да ви покажа как действат законите на Вселената: еднаквите неща се привличат и външното отразява вътрешното.

Гневът и злобата са чувства на силно възмущение и негодувание. Те са крайна форма на раздразнението. Тези емоции се появяват, когато ситуацията излиза извън контрол. Всеки човек иска да контролира ситуацията - така той се чувства по-спокоен. Но това не винаги ни се удава. И тогава се появява гневът, който може да премине във физическо насилие с цел да се промени ситуацията.

Сред народа има много афоризми за злото:

- Не отвръщай на злото със зло.

- За нас добро, никому зло - такъв е законът на живота.

- Злият не вярва, че има добри хора.

В Библията за злото е казано: „Нека Бог въздаде на онзи, който върши зло, според злобата му."

Всеки човек е изпитвал гняв и в това няма нищо лошо, защото всяка човешка емоция има позитивни функции. Най-важното е да разберете за какво са нужни тези негативни емоции и какви цели преследват те, а след това да създадете нови начини на поведение и да насочите тази енергия към нещо по-смислено.

Гневът и злобата изпълняват същата позитивна функция, както и раздразнението.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Гняв, злоба	Заобикалящият ни свят да съответства на нашите изисквания и очаквания. Желание да променим заобикалящия ни свят.

И последствията са същите, само че много по-силни. Ако не изразявате открито гнева си, а го сдържате, това е опасно, тъй като, ако не излезе навън, гневът остава вътре в човека. Тази енергия започва да разрушава организма и постепенно се трансформира в болест. Но ако осъществите гнева си, тоест, ако го изразите открито, като проявите насилие, ще получите ответното насилие; и не е задължително да е от същия човек. Еднаквите неща се привличат.

Ако човек постоянно потиска емоции от типа на раздразнението, гнева и злобата, започват да страдат черният дроб, ставите, дихателните органи и други органи и системи в организма. Неизразените чувства започват да се трупат в онези органи, които отговарят за тяхното изразяване.

Ето ви един пример. Черният дроб със своята жлъчна секреция отговаря за избухливостта. Потиснатите гняв и избухливост предизвикват най-напред възпаление на жлъчката и спиране на жлъчната секреция, дискинезия на жлъчните пътища, а с времето тези прикрити горчиви чувства се превръщат в камъни. Все пак, трябва да има материален израз на натрупаните емоции.

Ставите са отговорни за привеждането на тези агресивни чувства в действие. А това води до тяхното възпаляване. В резултат - ревматизъм, бурсит, изкълчвания.

Оказва се, че да изразяваш гнева си е лошо, но и да го сдържаш не е по-добре. Тогава какво да правим?

Някои хора съветват: ако сте натрупали злоба, гняв и раздразнение, започнете да удряте някоя възглавница. Парата ще излезе и ще ви стане по-леко. Други смятат, че е по-добре открито да кажете на човека, на когото се сърдите, за своето отношение към него. Тоест, да му се разкрещите. Не мисля, че това са най-добрите методи за работа с гнева. Веднъж бях на семинар-тренинг, където хората се учеха открито да изразяват гнева си: да крещят, да се сърдят. Те се приближаваха един към друг и казваха: „Сърдит съм ти, защото ти тра-та-та..." или „Обиден съм ти, защото ти трам-па-пам..." Казваха им: „Позволете на бушуващите във вас чувства да се излеят навън." Но това е добре да се прави в група, в която всеки знае за тези правила и е готов да поеме върху себе си гнева на другия. А когато участниците в тази група излизаха „сред хора" и започваха да се „самоизразяват", заобикалящите ги хора просто не ги разбираха, те нямаха намерение да поемат върху себе си чуждия гняв. Хората не знаеха за онези правила, на които бяха научени участниците в семинара. Защото в обществото битува мнението, че да изразяваш открито гнева си е лошо. Аз мисля, че подобно „самоизразяване" може да доведе в крайна сметка до самота.

Аз предлагам по-продуктивно упражнение за работа с гнева, отколкото тупането на праха от възглавниците и викането по близките хора. В момента, в който почувствате, че емоционалният взрив е близко, започнете да вършите неща, които не ви харесват особено, но са необходими. Например, ако живеете в селска местност, можете да цепите дърва или да прекопаете градината - хем сте освободили взривоопасната енергия, хем сте направили нещо полезно за домакинството. Правете това, докато не се почувствате спокойни. Ако сте прекопали своята градина - помогнете на съседите. Ако живеете в града, можете да направите ремонт на апартамента, да почистите, да изтупате килимите. Ако сте направили всичко това у вас - помогнете на съседите. Ако имате проблеми с излишните килограми - правете упражнения и тичайте. Ще се спасите не само от раздразнението, но и от излишните килограми, и то без никакви диети и безплатно. Много мои пациенти са си създали спокойствие в семейството чрез този метод.

Разбира се, има и по-лесен начин - като промените мирогледа си.

Но на който както му харесва. Някои предпочитат грубата физическа сила, други умствената дейност. И двете вършат работа. Важното е не просто да се освободите от гнева, а да го трансформирате. За целта трябва да осъзнаете онази позитивна функция, която той изпълнява за човека: заобикалящият свят да съответства на нашите очаквания. Но това зависи от самите нас. Затова е глупаво не само да изразяваме гнева си, но и въобще да го създаваме.

Имам едно златно правило: ако искам да получа нещо, трябва да променям мислите и начина си на поведение, докато у някого не се появи спонтанното желание да ми даде това, което искам. Крайно време е да разберете, че околните не са ви длъжни за нищо. И ако искате да получите нещо от тях, променете начина си на поведение, използвайте всеки път нови начини.

Смятам, че вместо да хабите скъпоценната си енергия за такива негативни емоции, е по-добре да уеднаквите съзнателните си желания и подсъзнателните си намерения. Можете да направите това, едва след като поемете отговорността за своя живот, за своя свят.

Обидата е чувство, което възниква у човека, когато той смята, че към него се отнасят несправедливо. То възниква в отговор на причинено огорчение, оскърбление, неприятен отзив, насмешка, причинена болка, побой, загуба. Обидата е дълбоко потиснат гняв.

Човек, който се обижда, иска другите да променят отношението си към него. Да се отнасят с по-голямо внимание, уважение, любов, да го ценят. Позитивното намерение на обидата е ясно - да променим отношението на другите спрямо нас.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Обида	Да променим отношението на околните спрямо нас

Но обидата като метод за промяна на отношението на заобикалящите ни хора към нас е ужасна. Тази емоция носи в себе си скрито пожелание за смъртта на човека, който причинява обидата. И тази агресия, насочена към друг човек, след това се обръща против своя източник и се превръща в програма за саморазрушение.

От опит знам, че когато жената започне да променя отношението си към себе си, по удивителен начин се променя и мъжът, който живее с нея. И обратното.

Ако мъж се обижда на жена си, страда мъжкото му достойнство в пряк и в преносен смисъл. Обидите от жените водят до тумори на простата и проблеми с потентността.

Обидата може да предизвика не само увеличаване на туморите, но и други болести: язва на стомаха и дванадесетопръстника, обриви, главоболие и други.

Обидата е още една производна на горделивостта. Обидчивият човек по никакъв начин не може да приеме факта, че самият той привлича в живота си онзи, който го е обидил. Привлича го чрез отношението си към самия себе си.

Ако с вас се държат лошо, погледнете вътре в себе си и се загледайте и заслушайте. Външното отразява вътрешното. Както вие се отнасяте към себе си - така се отнасят и другите хора към вас. Променете отношението си към себе си - и заобикалящите ви хора ще променят отношението си към вас.

Как да направите това? Много просто.

Започнете да обичате себе си!

Когато питам хората дали обичат себе си, практически всеки отговаря с „да". Но при по-детайлен разпит става ясно, че те бъркат понятията „самолюбие" и „любов към себе си".

Ако, било то и рядко, се ядосвате на себе си или се обвинявате за нещо, вие вече не обичате себе си. Ако смятате, че имате недостатъци, вече сте агресивно настроени против себе си.

Трябва да разберете една проста истина: всеки човек е частица от Бога, от Вселената. И ако сте агресивно настроени към себе си, значи се изправяте срещу Бога. Любовта към себе си е изкуство. Трябва да приемате себе си такъв/такава, какъвто/каквато сте всъщност -като уникална частица от Вселената.

Бог не наказва и не поощрява. Бог е Любов. И когато обичате себе си, като частица от Бога, вие живеете в мир и хармония. Ще цитирам една от книгите на Луиза Хей.

„Стигнах до извода, че когато обичаме себе си, одобряваме постъпките си и сме такива, каквито сме, животът ни става толкова прекрасен, че не може да се опише с думи. Малките чудеса са навсякъде. Здравословното ни състояние се подобрява, парите сами идват при нас, отношенията ни с другите процъфтяват и започвала да изразявала личността си в творческо отношение. И всичко това става без никакви усилия от наша страна. Когато от сърце обичате и уважавате себе си и одобряваме постъпките си, ние създавала определена организация на ума. Оттук - чудесните взаимоотношения със заобикалящите ни хора, новата работа; дори отслабваме и достигаме идеалните си килограми.

Когато човек обича себе си, той създава около себе си пространство, изпълнено с любов, което започва да променя околните. Спомнете си стария филм „Любовта на Альошка" с участието на Леонид Биков в главната роля.

В него главният герой, млад сондьор, се влюбва в едно момиче и със своята любов променя цялата бригада.

Да обичаш себе си означава да се отървеш от всяка форма на агресия спрямо себе си. Тоест, да се отървеш от чувството за вина, от самокритиката, от недоволството от себе си, от съжалението.

Да обичаш себе си означава преди всичко да уважаваш собствената си личност, да обичаш и да приемаш себе си такъв, какъвто си.

Да обичаш себе си означава да отправяш първите си чувства на любов и благодарност към Бога, към Вселената, от които сме частица самите ние.

В християнството има такава заповед: „Обичай Бога повече от майка си и баща си, повече от сина си и дъщеря си. Обичай Бога с целия си ум, с цялата си душа, с цялото си сърце." Но как трябва да обичаме Бога? Накъде да насочваме тази любов? Към небето? Но това ще бъде любов към небето. Тогава, може би, към някоя икона или разпятие? Но те са човешки творения.

Кое ни приближава най-много до Бога? Душата. Следователно, да обичаш Бога означава да обичаш себе си, душата си. Да обичаш Бога означава да обичаш себе си като частица от него. Оттук става ясна и една друга заповед: „Обичай ближния си така, както обичаш себе си." Ако аз обичам себе си като частица от Бога, ще се отнасям по същия начин и към другите хора. Любовта към Бога започва от любовта към самия себе си.