Книга първа как да работите с книгата. Глава 1 Нереалната реалност
Всяка ценност на този свят трябва да бъде не цел, а средство в живота
Изтегляне 1.72 Mb.
|
Всяка ценност на този свят трябва да бъде не цел, а средство в живота. Престанете да се отнасяте към нещата като към собственост. Всичко, което използвате в момента - колата, парите, отношенията, знанията, животът -е подарък. Той съответства на вашите мисли и на вашата вяра. Вселената ви го е подарила. Някой има това, друг го няма. Някой има повече, друг - по-малко. Всеки получава именно онова, което може да използва, и именно толкова, колкото може да вземе. Използвайте това внимателно и по предназначение, като инструмент в придвижването по пътя на Знанието. Защото в един прекрасен момент Вселената ще си го поиска обратно. Всичко земно подлежи на разрушение: колата ръждясва, домът се руши, близките хора си отиват от този свят, едни идеали се заменят с други, знанията постоянно се променят. Неизменна и неразрушима остава само Истината, Бог. Именно те трябва да бъдат превърнати в цел в живота. А всичко останало е само средство по пътя към тях. Целта в живота не е трупането на земни ценности, били те материални или духовни. Не се вкопчвайте в земните ценности и тогава няма да се страхувате да не ги изгубите. Вселената е изобилна и винаги ще ви даде онова, което ви е необходимо. Трябва само да се отворите, да се доверите и да бъдете готови да допуснете в живота си онова, което ви е необходимо. СЪМНЕНИЕ И НЕУВЕРЕНОСТ - Ако си решил нещо, трябва да стигнеш до края - каза той, - но при това трябва да поемеш отговорността за онова, което правиш. Няма значение какво точно прави човек, но той трябва да знае защо го прави и да действа без да се съмнява и без да съжалява. К. Кастанеда. „Пътуване към Икстлан" Съмненията и неувереността създават много проблеми в нашия живот. Колко често сте си казвали: „Едва ли ще мога да го направя", ,А струва ли си да започвам?", ,А ако не се получи?", „Правилно ли постъпвам?" Тези и други подобни мисли издигат препятствия по пътя към осъществяването на нашите намерения, отнемат силите ни, правят ни по-слаби. Неверието в нещо изобщо не означава, че то няма да стане или че трябва задължително да стане. Всичко зависи от нашите намерения. Ние сами създаваме живота си. И ние сами създаваме препятствията, чрез преодоляването на които доказваме на себе си, че можем да направим нещо в живота си, да постигнем нещо. Тези мисли и чувства имат позитивно намерение за нас. Те ни карат да повярваме в правилността на нашия избор и да положим повече усилия за постигането на целите си.
Тогава струва ли си да полагаме два пъти или три пъти, повече усилия? Струва ли си да преодоляваме трудностите, които си създаваме сами? Ако искате трудности - вземете си раницата и отидете на поход в планината. Ще получите и трудности, и голямо удоволствие. Страхувате се да не направите грешка, да не направите нещо не както трябва? Не трябва да се страхувате от това. Всеки резултат е просто резултат. Той не е нито добър, нито лош. Нашите действия са винаги правилни. В крайна сметка няма нито победи, нито поражения, нито грешки. Престанете да си играете на добро - лошо, по-добре - по-зле. Ние се учим цял живот. От своите или от чуждите грешки. Всяка ситуация може да ни научи на нещо позитивно. Тогава струва ли си предварително да предсказваме събитията? Научете се да възприемате неуспехите като уроци, като средство за обратна връзка, а препятствията по пътя си - като възможност да опитате нещо ново. Променете отношението си към съмненията! Възприемайте ги като съюзници. Предлагам ви да погледнете СЪМНЕНИЕТО от необичайна гледна точка. Нека помислим за следното. Дълго време (от момента на раждането) във вашето подсъзнание са се внедрявали определени стереотипи на мислене, които са ви карали да постъпвате по един или друг начин. Например, много пъти сте чували, че ракът е неизлечима болест. Много лекари твърдят това, защото така са ги учили. За това пишат в учебниците и във вестниците, говорят по телевизията и радиото. Това означава, че тази мисъл стои дълбоко във вашето подсъзнание. И изведнъж вие решавате да промените своите мисли и да действате по друг начин. Вие съставяте друга мисловна форма: „Ракът е болест, която се лекува, ако поема отговорността за нейното възникване и лечение, а не я прехвърлям на някакви външни фактори и на лекарите. Ако за нейното излекуване отстраня подсъзнателните причини и използвам вътрешните ресурси, които са неизчерпаеми." Тук на помощ ви идва СЪМНЕНИЕТО. То ви казва, че в подсъзнанието ви е записана друга информация. СЪМНЕНИЕТО пази предишните ви убеждения. То буквално ви пита: „Сигурни ли сте, че искате да промените старите мисловни форми?" Това прилича на ситуацията, в която компютърът ви пита: „Наистина ли искате да изтриете старата информация?" И тук вие имате избор. Можете да се върнете към старите убеждения и тогава нищо няма да се промени или да потвърдите правилността на новите мисловни форми. СЪМНЕНИЕТО е вашият съюзник, който се грижи за правилността на избора ви. Когато се спасявах от неувереността и съмненията, мислех за предстоящите събития по следния начин: „Всеки резултат от моите действия винаги е правилният резултат, който ми помага да постъпвам правилно и по-нататък. От всяка жизнена ситуация получавам удоволствие и важни позитивни уроци." За да се избавите от неувереността и съмненията, трябва да поемете всичко в живота си в свои ръце. Тоест, да помете отговорност. Ако искате да постигнете някаква цел, формулирайте правилно намерението (за това ще стане дума в следващата книга), отпуснете се и се успокойте. Онова, което ви е необходимо, задължително ще дойде при вас в най-подходящото време на нужното място. Много е лесно да се сдобиете с увереност. Увереността е производна на вярата в себе си. Светът, в който живеете, е вашият свят, вие го създавате. И затова всичко, което искате да имате в своя свят, задължително се случва. „Всекиму според вярата му." Да вярвате в себе си или не - това е въпрос на избор. Ако изберете да не вярвате, пораждате неувереност и съмнения в своя живот. А ако изборът ви е в полза на вярата, придобивате вътрешна сила. Вярата придава на вашите намерения, на вашите действия и на целия ви живот необходимата сила и направление. Вяра, Надежда, Любов - това са трите добродетели, трите съставни части на успеха в живота ви.
Това е чувство, което изпитва практически всеки човек. Хората просто не подозират какви са мащабите на проблемите, породени от жалостта. В работата си с хората се убедих, че много хора смятат жалостта за добро и благородно чувство. Но дали е така? На преглед при мен дойде възрастна жена. Тя имаше много проблеми със здравето и в личния живот. Тя вдъхновено ми разказа за това колко силно обича хората, как е изживяла целия си живот заради хората, но по някаква причина те не й отговаряли с взаимност. Според нейните думи, тя се отнасяла към хората с любов, а те към нея - с агресия. - А по какъв начин обичате хората? - попитах я аз. - По какъв начин? Жал ми е за тях - отговори тя. - А защо ви е жал за тях? - Странни въпроси задавате, докторе. За какво ни е жал за хората? Вероятно, защото искаме да им помогнем. - Правилно - потвърдих аз, - но жалостта е лош начин да помагаме на хората. За кого ни е жал обикновено? За бедните, за просяците, за нещастните, за болните, за страдащите. Оказва се, че когато ви е жал за някого, вие автоматично, на подсъзнателно ниво, привличате в неговия и във вашия живот всички тези неприятности. А след това се учудвате, че хората се отнасят лошо към вас. Именно затова се отнасят лошо. Защото им изпращате разрушителни мисли. - Тогава се получава, че не трябва да ни е жал за хората, така ли? - В никакъв случай. Жалостта е пагубна за човека, за неговата душа. Не съм против това да се помага на хората. Да се помага на хората е велико изкуство. - Но така можем да станем безчувствени. - Не. Точно обратното. Когато се избави от жалостта, човек става много внимателен и чувствителен спрямо другите хора. Човек може и трябва да помага чрез прояви на загриженост, внимание, любов, милосърдие. Но не и чрез жалост. Когато ви е жал за някого, вие изразявате несъгласие с неговата болест, нещастие или със съдбата му като цяло. По този начин вие вървите срещу силите на Вселената. Като се грижите за тялото на човека, вие нанасяте вреда на душата му. Нима можете точно да знаете какви са скритите подсъзнателни намерения на другия човек? - Разбира се, че не - отговори ми пациентката. - Трудно ми е да разбера дори самата себе си. - Именно. - Тогава какво да правя, докторе, когато някой дойде при мен и започне да се оплаква? - Бъдете искрени в намерението си да помогнете на този човек. Можете даже да му съчувствате на външно ниво. Но вътре в себе си проявете съгласие с неговото страдание, с неговите мъки. Той си ги е създал сам - подсъзнателно, само че не го осъзнава. Защото ако осъзнаваше ползата, която му носи болестта или неприятната ситуация, нямаше да дойде да се оплаква, а. отдавна щеше да се е променил. Постарайте се да разберете човека и да му помогнете, но в никакъв случай не го съжалявайте. Като помагате на човека да реши проблемите си, като проявявате милосърдие и съчувствие, получавате ваксина за същия проблем. Начините да помогнете на някого са много. Разбиране, милосърдие, добрина, загриженост. Можете да помогнете материално, физически. Можете да го посъветвате, но бъдете внимателни със съветите - вашият метод ви е помогнал, но може да се окаже безсилен в света на другия човек. Понякога „един ритник отзад" също е добър начин да помогнете. Понякога да оставите човека на спокойствие или да му кажете „не" също може да помогне. Ницше е казал: „Да обичаш ближния си означава да го оставиш на спокойствие." И все пак най-добрият начин да помогнете е любовта. С други думи, престанете да недоволствате, да осъждате, да критикувате, да ненавиждате, да съжалявате. Изпращайте на хората само приятни, светли, добри мисли. Уважавайте света на другия човек и променяйте своя свят. Събирайте любов и радост в душата си, в своя свят и споделяйте тези чувства със заобикалящите ви хора. Точно това е любовта към хората. Общо взето, колкото са нуждаещите се от помощ хора, толкова са и начините да им помогнете. За всеки човек има отделен начин. Главното е вашето искрено намерение да помогнете и стремежът да разберете света на другия човек. Жалостта към хората задължително привлича ответна агресия от тяхна страна. Защото това е агресивно чувство. Именно затова онзи, който смята жалостта за добро чувство, не може да разбере защо хората отвръщат на като че ли добрите му действия с агресия. На преглед при мен дойде жена на средна възраст и ми разказа за това колко й е трудно да живее с мъж-алкохолик. - Изостави семейството, децата не го интересуват, ако му кажа нещо, може и да ме набие. - А вие обичате ли мъжа си? - попитах я аз. - Вече не. След всичко, което той направи, вече не останаха никакви добри чувства към него. - А по-рано обичахте ли го? - отново я попитах аз. - Разбира се. - А по какъв начин го обичахте? - Например, винаги, когато не се чувстваше добре или имаше затруднения, ми беше жал за него. - Спомняте ли си какво е казано в безсмъртното произведение? „Тя се влюби в мен заради мъките ми, а аз в нея - заради състраданието към мен." Вие знаете как завършва тази история за „любовта." Съжаление изпитват онези хора, които не виждат или не искат да видят, че живеем в един справедлив и хармоничен свят. Излиза, че съжалението е производна на горделивостта. Това е резултат от неразбирането на висшите закони и на собственото място в този свят. Затова главното условие, за да се спасите от жалостта, е вярата в справедливостта и хармоничността на Вселената. От личен опит знам, че да се избавиш от жалостта не е толкова просто. На мен това ми отне много време. А и понякога успява отново да се промъкне. Особено по отношение на най-близките хора. Тук действа един много прост принцип: колкото повече любов и милосърдие има в душата ви, толкова по-малко място остава за жалостта. Затова събирайте любов в душата си. Използвайте това чувство като инструмент при опознаването на света и при решаването на стоящите пред вас жизнени задачи.
Това чувство върви ръка за ръка с жалостта. Жалостта и състраданието не могат да живеят един без друг. В тълковния речник това чувство е определено по следния начин: „Състрадание - споделяне страданието на друг." Сега си помислете струва ли си да поемате чуждите страдания?
Да съчувстваш, според мен, означава да бъдеш много тактичен и внимателен към страданията на другите. Да се стремиш да помагаш на хората. Като съчувствате и помагате на някого да реши проблемите си, да се излекува от една или друга болест, вие получавате своеобразна „ваксина", „застраховка" срещу подобен недъг. Защото, помагайки на хората, вие помагате на себе си. ТЪГА, УНИНИЕ, ДЕПРЕСИЯ - Седни! - сухо нареди дон Хуан. На лицето му нямаше усмивка. Очите му бяха яростни и пронизителни. Седнах автоматично. Той каза, че като допускам унинието и лошото настроение, постъпвам непредпазливо. Не може да се отнасяме така към силата и на това трябва да бъде сложен край, в противен случай силата ще се обърне срещу нас и никога няма да се измъкнем живи от тези безлюдни хълмове. К. Кастанеда. „Пътуване към Икстлан" Унинието възниква тогава, когато животът спре да ни радва. Всичко изглежда черно-бяло сякаш сте си сложили тъмни очила. Възниква усещането за безизходица. Може да възникне нежелание за живот и дори мисъл за самоубийство. В медицината подобно състояние се нарича депресия. В християнството унинието се отнася към един от седемте смъртни гряха. Човекът, изпитващ униние, разрушава себе си, посяга на живота си и на живота на заобикалящите го хора. Защото нежеланието за живот е мислено самоубийство. Освен това, такъв човек е настроен агресивно. В работата си с депресивни пациенти открих, че до депресия води потискането на гнева, омразата, раздразнението и обидите спрямо заобикалящия ни свят. При мен често идват хора с депресия и при всички тях причината е една и съща: натрупаните в продължение на много време негативни мисли по отношение на заобикалящия ги свят, по отношение на самите тях. По този начин хората сами си създават депресията, а след това ходят при психиатри и пият таблетки, като се надяват с тяхна помощ да изпитат радост от живота. Излиза, че депресията са потиснатите някога и върналите се обратно агресивни емоции. Колкото повече агресивни чувства и емоции е изпитвал човек в миналото и колкото повече ги е потискал, толкова по-силна ще бъде депресията. Унинието е отражение на агресията, насочена срещу заобикалящия ни свят и срещу самите нас. Много хора изпадат в депресия поради една-единствена причина. Те живеят скучен, безсмислен, безинтересен живот и затова са нещастни. Но всеки човек сам създава живота си. Нима можете с помощта на постоянните сълзи, оплаквания от заобикалящия ви свят или с помощта на таблетките да направите живота си интересен?
Ако човек харчи много пари за лекарства, за лечение в психиатрична клиника, вместо да ги изхарчи, за да направи нещо стойностно и интересно в живота си, то това не е психично заболяване, а глупост и угаждане на собствената слабост. Изобщо, хората доста интересно си създават депресия. В живота им е имало много приятни преживявания, но те поради някаква причина запомнят именно неприятните. Много хора преуспяват в тази насока. Искам да споделя с вас един много добър начин да си докарате депресия. Всеки път, когато става нещо хубаво и приятно, можете да си кажете с гнусен, противен вътрешен глас: „Това няма да е задълго" или „Всъщност те нямат това предвид." Можете върху реалното събитие да поставяте ужасните картини на това как ще изглежда всичко примерно след петдесет години. Добър е, нали? Вместо еднотипните неща, които правим с години и които водят до униние, е необходимо да направим нещо различно. Всичко е просто до гениалност. Ще включа откъс от книгата „Семинари с доктора по медицина Милтън Г. Ериксон" на американския психиатър М. Ериксон. Веднъж при мен дойде стар мой приятел и ми разказа за своята петдесет и две годишна леля, която вече девет месеца се намирала в тежка депресия: „Леля ми само седи, чете Библията и ходи на църква. Няма приятели. С майка ми са скарани отдавна и дори не си говорят. Аз просто не мога да я посещавам и да разговарям с нея, затова рядко ходя при нея. Но винаги съм изпитвал добри чувства към нея и знам, че сега й е много трудно в душевно отношение. Вероятно ще можеш следващия път, когато отидеш да четеш лекции в Милуоки, да наминеш и да видиш с какво може да й се помогне?" Посетих я вечерта. Икономката и камериерката бяха свършили работа и си бяха тръгнали. Подробно й обясних кой съм и кой ме е пратил. Тя ме изслуша доста пасивно. Помолих я за разрешение да разгледам дома й. Тя също толкова безразлично ме разведе из стаите. Вглеждах се внимателно във всичко. В една слънчева стая видях три цъфтящи храста африканска теменужка с различен цвят. И в отделна саксия издънка на още една теменужка. Както знаете, това са изключително капризни растения и загиват бързо без съответните грижи. Когато видях тези разноцветни храсти, аз й казах: Искам да ви дам медицински задачи и се надявам, че ще ги изпълните. Всичко ли ви е ясно? Съгласна ли сте да ги изпълните? - Тя равнодушно се съгласи. - Утре изпратете икономката си в цветарския магазин и и кажете да купи африкански теменужки от всички възможни цветове. - По това време имаше, ако не се лъжа, 13 различни сорта. - За тези теменужки ще се грижите вие. Грижете се за тях както трябва. Ето ви едно медицинско поръчение. След това нека вашата икономка купи 200 подаръчни саксии и 50 саксии за разсаждане и пръст. Ще отчупите по едно листо от всяка теменужка и ще го пресадите в малка саксийка, за да получите след това възрастни растения. - Тези теменужки се размножават чрез листо. - Искам от вас, когато отгледате достатъчно африкански теменужки, да изпратите по една на всяко семейство от енориашите на вашата църква, в което има новородено. Изпратете по едно цвете на семейството на всяко дете, което е било кръстено във вашата църква. Изпращайте теменужки на всички, които са болни. Ако в църквата се обяви годеж, трябва да изпратите теменужка и на годеницата, а също така и в деня на сватбата. Ако някой почине, изпратете съболезнованията си с визитна картичка и теменужка. Когато църквата устройва благотворителни базари, предложете за продажба десетина или дори двадесетина от своите теменужки." По-късно разбрах, че винаги е имала в дома си до 200 възрастни растения. Човек няма време за депресия, когато трябва да се грижи за двеста теменужки. Тя почина, след като вече беше надхвърлила седемдесет години. Наградиха я с титлата „Кралицата на африканските теменужки в Милуоки." Тя имаше много приятели на всякаква възраст. Когато някое болно дете получи красива саксия с прекрасно растение, разбира се, то става приятел на това дете. За родителите е толкова приятно да получат такъв подарък, че когато детето се почувства по-добре, отиват да й благодарят. В такива грижи тази леля живя повече от 20 години. Главното е да не се ровите в миналото и да не мислите непрекъснато за своята самота. Трябва да вършите нещо, и то нещо, което е полезно за обществото. Лелята вероятно не се е и замисляла за общественото значение на своето занимание. Просто се е увлякла. На следващия ден, след като прочетох тази история в книгата на М. Ериксон, при мен на преглед дойде жена в пенсионна възраст с тежка депресия. Тя ми разказа дългата история на болестта си. Разказа ми за това, че е работила като зъболекар. Разказа ми за децата си - имаше три. Две от тях живееха в други градове, а най-малката й дъщеря живееше с нея и също страдаше от депресия, защото любимият й я беше изоставил. Тази жена беше отдавна разведена. Оказа се също, че е направила 15 аборта (това ме учуди, тъй като самата тя е лекар и би трябвало да знае как да се предпазва). Приятели на практика нямаше. Със съседите нямаше никакви взаимоотношения. По цял ден седяха в къщи с дъщеря си и плачеха. Тя каза, че чула за мен от една нейна бивша колежка, на която съм помогнал да се излекува от невроза, и ме помоли да и помогна. Когато ми разказа дългата си история, си спомних за наскоро прочетения разказ от книгата и реших да опитам същия метод с тази жена. - Вие знаете - започнах аз, - че много лекари не са успели да ви помогнат. И аз едва ли ще успея. Но имам един план, който може да ви донесе облекчение. Готова ли сте да изпълните медицинските ми инструкции1? - Готова съм на всичко - отговори пациентката. - Нямам друг изход. Аз я попитах: - Имате ли стайни растения? - Не - отговори тя. - Никога не съм отглеждала стайни растения, защото изискват много грижи. - Тогава слушайте внимателно задачата, която ще ви поставя. Отидете в цветарския магазин и купете 15 различни стайни растения. Задължително трябва да бъдат различни. И тъй като никога не сте отглеждали цветя и нямате опит, купете си книга за това как се отглеждат стайни растения и я изучете внимателно. Ще ви се наложи да се грижите за 15 различни стайни растения. Всички те изискват внимателни грижи. Определете от колко светлина и вода се нуждае всяко цвете, разположете ги по съответния начин и се грижете за тях. Дайте на всяко растение отделно име. Могат да ви потрябват и допълнителни саксии за размножаване на цветята - купете ги предварително. Когато получите достатъчно млади растения, започнете да ги подарявате на вашите бивши колеги от работата и на съседите при всеки удобен случай: празник, рожден ден, раждането на дете в семейството, сватба и т.н. Освен тези цветя, задължително купете три кактуса. Те са много скромни растения. Те изискват много малко внимание и грижи. Понякога им обръщайте внимание. За сметка на това другите 15 цветя ще изискват от вас много грижи и внимание. След известно време тази жена дойде отново при мен, този път с дъщеря си. Изглеждаше радостна и щастлива. - Докторе - започна тя, - много съм ви благодарна. Чувствам се чудесно. Животът ми е забележителен. Само настроението на дъщеря ми ме притеснява. Но като видя мен, като видя как се промених, тя изрази желание да дойде на лечение при вас. След месец успях да върна и дъщерята към живот. Ако искате да промените живота си, трябва да вземете всичко в свои ръце и да го промените. Безполезно и глупаво е да съжалявате за миналото или да живеете с него. Съжалението е агресия срещу Бога, Вселената, срещу самите нас. Защото именно ние с помощта на Висшата сила създаваме едни или други ситуации в живота си. Трябва просто да определите: „Какво ще направи животът ми изпълнен с радост и щастлив?" Сега се отворете за новите радостни преживявания и ги пуснете в живота си. Заменете старите, сиви мисли с нови - светли и радостни. Сложете си цветни очила. Разгледайте неприятните събития от миналото толкова пъти, колкото е необходимо, и променете отношението си към тях, заменете старите неприятни чувства с нови - приятни. Запомнете, че всеки човек винаги постъпва правилно. Тогава, в миналото, сте се държали по определен начин, който е довел до тези събития. Сега можете без съжаление и чувство за вина да промените мислите си и да си създадете нов живот. Всичко е във вашите ръце. ЧРЕВОУГОДИЕ, ЛАКОМИЯ Всеки излишък е против Природата. Хипократ Чревоугодието в християнството също се отнася към седемте смъртни гряха. Защо е толкова опасно да „угаждаме" на стомаха си? Според мен причината е, че човек свежда смисъла на живота до пълния стомах. „Живот заради храната, а не храна заради живота!" - такъв е лозунгът на тези хора. Огромно количество от безценната жизнена енергия се изразходва за добиването на храната и нейното смилане. Но ние явно живеем на този свят, не за да ядем. Храната просто трябва да възстановява изгубената във всекидневните дела енергия. Освен това, чрез храната ние получаваме определена информация за заобикалящия ни свят. Колкото по-разнообразна е храната ни, толкова повече информация получаваме. И толкова по-малко трябва да зависим от стомаха си. Хората, които страдат от лакомия, с помощта на храната постигат за себе си определени позитивни намерения.
Прекрасно намерение - да се наслаждаваш и да се радваш на живота. Но този метод има негативни последствия. Това са и изразходването на скъпоценна енергия за набавянето на храна, и нейното храносмилане, и надебеляването с всички произтичащи последствия. Но има и още една страна, на която хората не обръщат внимание, а много от тях просто не знаят за това. Лакомията е силна агресия срещу живата и неживата природа, срещу органичния и неорганичния свят. Ако човек се храни само за да възстанови енергията, която е изразходвал, като използва животинска, растителна и минерална храна, тогава не се нарушават природните закони. Защото някога и нашите тела ще станат храна за някои същества. Нашето тяло е едно от звената в кръговрата на веществата и енергията на Земята. Но ако за човека храната е един от главните начини да получи радост в живота, природните закони се нарушават. Безконтролното поглъщане на храна означава унищожаване на съществата от органичния и неорганичния свят. Неслучайно християнството обявява подобно поведение за грях. И агресията срещу тези светове се връща при човека по различни начини: във вид на тежки заболявания и нещастни случаи. Както е казал Остап Бендер: „Не превръщайте храната в култ." Нямам нищо против вкусната и разнообразна храна. Обичам да си хапвам вкусни неща. Понякога си готвя сам. Ям онази храна, която ми дава здраве, енергия и наслада. Предпочитам „живата" храна, богата на биологична енергия. И ми харесва, когато храната е приготвена красиво и вкусно. Самият процес на хранене за мен е много приятно занимание, от което получавам радост и наслаждение: „... Защото няма нищо по-хубаво за човека под слънцето от това да яде, да пие и да се весели..." Но аз имам и много други начини да получа радост и удовлетворение. Процесът на хранене е само един от многото начини. Помислете си какво друго, освен храната, може да ви донесе радост и удовлетворение? Нима целта и смисълът на живота е да си пълним стомаха и да си изпразваме червата? Замислете се за най-важното и скъпо нещо във вашия живот, за това, което отличава хората от другите същества - крайно време е да го направите. КОРИСТОЛЮБИЕ, СКЪПЕРНИЧЕСТВО, АЛЧНОСТ Да бъдеш недостижим означава да се отнасяш внимателно към заобикалящия те свят. Да изядеш не пет пъдпъдъка, а един. Да не осакатяваш дърветата само за да направиш жар. Да не се оставяш без нужда на силата на Вятъра. Да не използваш хората, да не изстискваш от тях всичко до последната капка, особено от онези, които обичаш. Ловецът се отнася към своя свят с много внимание и нежност, независимо дали това е свят на предмети, растения, животни, хора, или свят на силата. К. Кастанеда. „Пътуване към Икстлан" Користолюбието - това е стремежът да получиш някаква лична изгода, като използваш неблагоприятни за другите средства. Користният човек мисли само за личната си изгода и не мисли за последствията. Страстта да придобива, да трупа ценности го кара да не подбира средствата. Разбира се, няма нищо лошо в това човек да иска да получи нещо важно за себе си. Намерението е добро. Но дали начинът е добър?
Оказва се, че ако човек има изгода, а другите страдат от това, това е користолюбие. Користолюбието носи в себе си програма за унищожаване на другите светове. Защото вие искате да решите своите проблеми за сметка на страданието на другите. В алчния, прекален стремеж да удовлетвориш някакво свое желание се забравят намеренията на другите. В отговор вашите информационно-енергийни структури се деформират, тъй като на фино ниво всички сме еднакви. На опасно въздействие са подложени психиката и очите. Най-простият пример за користно поведение - когато пожелаете неуспеха или дори смъртта на друг човек, или на цяла група от хора, или на държавата, за да получите някаква материална изгода. Да пожелаете смъртта на някой роднина, за да получите наследството. Да пожелаете разорението на своя бизнес конкурент. Бракът по сметка. Да пожелаете смъртта или болестта на претендента за свободното място. Користолюбието се проявява в страстта към парите или материалните ценности и при това винаги в съчетание с лицемерието. За да получи някаква изгода, користният човек може неискрено да прояви загриженост, внимание, да уверява в любовта си, но в същото време да изпитва съвсем други емоции. Скъперничеството има същите позитивни намерения като алчността. Скъперникът е прекалено пестелив, до алчност, и избягва разходите. Той иска да живее охолно, но скъперничеството му пречи да се отнася истински разумно и внимателно към нещата. За да се отървете от користолюбието, скъперничеството и алчността, започнете да прилагате принципа на изобилието. Вселената е изобилна Много е важно да разберете и усетите това. Ако искате да получите нещо за себе си, просто трябва да го поискате, да го поискате силно. Аз наричам това по следния начин - трябва да формулирате правилно намерение и да отстраните възможните препятствия за неговото осъществяване (по-подробно за това четете в следващата книга). С други думи, трябва да се отворите за този свят, за силата на Вселената и да получите всичко до край. В живота си изхождайте от принципа за изобилието на Вселената. Тогава ще получите онова, което ви е необходимо, а другите хора ще получат онова, което им е необходимо на тях. Всичко е много по-просто, отколкото си мислите. Не трябва да се учите на нищо ново. Защото всеки от нас и без това получава от Бога всичко, което пожелае. Тоест, получава според вярата си, според мислите си, според действията и постъпките си. Вселената, Бог, този свят е много справедлив и хармоничен. Но ако това, което получавате, не ви устройва или искате нещо повече, просто променете нагласите си. Отдавна използвам този модел. Ако искам да получа нещо, задължително го получавам. За мен в моята работа няма конкуренти и съперници. Има съюзници. И при мен идват точно онези хора, на които мога да помогна. Научете се да уважавате другите светове. И помнете, че светът на другия човек, дори да е ваш близък -вече е друг свят. Отнасяйте се много внимателно към всичко в този свят. Вселената е изобилна - това е така, но трябва да използвате с внимание и нежност всичко, което ви дава. Помнете, че вие сте частица от тази Реалност, от Бог. Но и другите хора, предмети и вещи също са частица от нея. Ние всички сме едно цяло. Тоест, на подсъзнателно ниво ние всички сме равни, всеки от нас е равен на всичко друго на този свят. Научете се да давате и да взимате. Съществува закон: „Каквото дадете, това ще получите." Много е важно между онова, което получавате, и онова, което давате, да има хармония, равновесие. Много ми харесва един дзен коан. Не мога да се въздържа и затова ще го включа в книгата си. Мокусен Хики живял в храма на провинция Тамба. Един от неговите привърженици му се оплакал от скъперничеството на жена си.
„Какво искаш да ми кажеш с това?" - попитала учудено жената. „Да предположим, че ръката ми е свита в юмрук през цялото време. Как ще наречеш това?" - попитал Мокусен. „Недъг" - отговорила жената. Тогава той разтворил ръката си и отново попитал: „Сега да предположим, че ръката ми стои винаги в такова положение. Какво е това?" „Друга форма на недъг" - казала жената. „Ако добре разбираш това - заключил Мокусен, - ти си добра съпруга." И си тръгнал. След неговото посещение жената започнала да помага на мъжа си както в натрупването на блага, така и в разпиляването им. Учете се да бъдете щедри. Не разточителни, а именно щедри. В книгата на Индрис Шах „Приказките на дервишите" има една чудесна история за щедростта. Един персийски крал решил да стане щедър. Той събрал най-изтъкнатите архитекти на Иран и им заповядал да построят дворец на широко открито място, в който да се разположи огромна хазна с четиридесет прозореца. След известно време дворецът бил построен. Кралят заповядал разположената в него хазна да бъде напълнена със златни монети. В столицата били събрани всички талиги от всички краища на страната, за да се напълни дворецът със златни монети. Когато работата била свършена, глашатаите разпространили следния кралски указ: „Слушайте всички! По волята на царя на царете, фонтана на щедростта, е построен дворец с четиридесет прозорци. От този ден негово величество сам ще раздава злато през прозорците на всички нуждаещи се."Не е никак чудно, че към двореца се отправили безбройни тълпи от народ. Всеки ден кралят се появявал на един от четиридесетте прозореца и дарявал на всеки молител по една златна монета. Докато раздавал милостиня, кралят забелязал един дервиш, който всеки ден се приближавал до прозореца, получавал своята монета и си отивал. Отначало владетелят решил, че дервишът взима златото за някой бедняк, който не може да дойде сам за милостинята. След това, когато го видял отново, си помислил: „Може би той следва дервишкия принцип за тайната щедрост и дарява златото на други хора." И така всеки ден, когато видел дервиша, той измислял за него някакво оправдание. Но когато на четиридесетия ден дервишът дошъл отново, търпението на краля се изчерпало. Като го хванал за ръката, владетелят гневно извикал: - Неблагодарно нищожество! Нито веднъж не си ми се поклонил, даже една дума на благодарност не си изрекъл. Поне веднъж усмивка да беше озарила лицето ти. Събираш ли тези пари, или ги даваш на лихварите? Само позориш високата репутация на закърпените одежди. В момента, в който кралят замълчал, дервишът извадил от ръкава си четиридесетте златни монети, които бил получил за четиридесет дни, и като ги хвърлил на земята, казал: - Трябва да знаеш, о, кралю на Иран, че щедростта е истинска само когато онзи, който я проявява, спазва три условия. Първото условие - да дава, без да мисли за своята щедрост. Второто условие - да бъде търпелив. И третото - да не таи в душата си подозрения. Но този крал никога не станал наистина щедър. Щедростта за него била свързана със собствената му представа за „щедрост" и той се стремял към нея само защото искал да се прослави сред народа. Съперничеството без основните качества, които го подкрепят, няма да доведе до нищо. Щедростта не може да бъде развита у даден човек, докато не се развият и останалите добродетели. ЗАВИСТ Завистта - това е досадата от чуждото благоденствие. Користолюбието и завистта винаги стоят редом, тъй като намеренията им съвпадат: желанието да имаме или да получим нещо важно и необходимо за себе си.
Завистливият човек изпитва раздразнение, недоволство и не може да спи спокойно нощем, когато негов съсед или познат купува или получава нещо, което той няма. В подсъзнанието му се формира програма за унищожаването на другия човек, на онзи предмет или човек, заради когото е възникнала завистта, и, освен това, програма за унищожение на собствения свят. Завистта формира огромна съзнателна и подсъзнателна агресия. Неслучайно християните отнасят това чувство към седемте смъртни гряха. Завистта е изключително разрушителна за самия си автор и за Вселената. Спомняте ли си притчата? Един човек имал много богат съсед. И този човек искал да има всичко, което има съседът му. И тогава се обърнал към Господ Бог и поискал за себе си материални блага. Бог отговорил: „Ще ти дам всичко, което поискаш, но при едно условие - на твоя съсед ще дам два пъти повече." Тогава човекът помолил: „Господи! Извади едното ми око!" Завистливият човек не разбира, че се изправя срещу заобикалящия го свят. Той не осъзнава истинското си място и предназначение във Вселената. Той не знае и не вярва, че Вселената сама ще се погрижи за него и ще му даде точно онова, от което той се нуждае. Човек може да получи от живота всичко, което поиска: всякакви материални и духовни блага. За целта трябва да се отворим за силите на Вселената. А завистта пречи това да стане. Това пагубно чувство прави човека агресивен и затворен. Ако таите в себе си завист, съставете програма за избавянето си от нея. За да получите нещо от живота, най-напред приложете принципа на изобилието. Същността на този принцип е много проста: Вселената, Бог са изобилни, а вие сте достойни да имате всичко, от което се нуждаете. Взимайте и го използвайте. Радвайте се и се наслаждавайте. И правете това с добрина, с чисти помисли. Колкото може по-често искрено пожелавайте успех на другите хора. Това е прекрасно лекарство срещу завистта, а също така и срещу много болести и проблеми в живота, които тя предизвиква. Пожелавайте успех на своите близки, съседи, на своя град, на правителството, на страната си, на другите страни, на планетата Земя, на другите цивилизации. В работата, а и в живота, често ми се налага да слушам как хората се ядосват на правителството и на страната, в която живеят. Тогава какво добро чакат от „лоша" държава? Те получават точно това, което очакват. Като пожелавате успех и всичко най-хубаво на другите хора, вие привличате успеха в своя живот. Научете се също така да се радвате на щастието и успеха на другите хора. По този начин също привличате успеха и щастието в живота си. Ако някой мой съсед или познат си е купил прекрасна къща или кола, но аз нямам такава, е глупаво да му завиждам и по този начин да тровя живота си. По-добре да се порадвам заедно с него. По този начин ще се доближа до момента, в който и аз ще имам същото, стига то да ми е необходимо. ЛИЦЕМЕРИЕ Пазете се от лъжепророците, които идват при вас в овчи кожи, а отвътре са хищни вълци. Новият Завет Да бъдеш лицемерен означава да си двуличен, да се преструваш, да слагаш маски, които не съответстват на вътрешното ти състояние. Лицемерният човек говори или показва едно, а мисли и върши друго. От общуването с такива хора често боли глава. Това става, защото когато хората общуват помежду си, те възприемат информацията минимум на две нива: съзнателно и подсъзнателно. В съзнанието постъпва една информация, а подсъзнанието възприема абсолютно различна информация. Човек се опитва да съчетае несъвместими неща. В резултат - главоболие или лошо настроение. Не само при общуването с лицемерни хора боли глава, но и самите лицемери страдат от подобни неща. Защото да бъдеш двуличен означава да раздвоиш личността си с всички произтичащи последствия.
Лицемерният човек се опитва да получи някаква изгода за себе си, като се показва пред околните в определена светлина, която не съответства на същността му. Политиците често имат подобно качество. С помощта на лицемерието можете да получите материална изгода, да влезете под кожата на някого или да си изпросите нечие внимание. Но този метод има вредни странични последствия както за здравето, така и в личния живот. Лицемерът постоянно трябва да се преструва, да залъгва заобикалящите го хора с някакви външни действия. Той не може да бъде самия себе си. Но рано или късно онези мисли и чувства, които човек крие, започват да се проявяват в заобикалящия го свят. Защото външното отразява вътрешното. Причината за лицемерието се крие в недоверието към самите нас и към заобикалящия ни свят. Лицемерният човек не вярва, че може да получи нещо в живота си, като бъде искрен и открит. Научете се да приемате и да обичате себе си такива, каквито сте всъщност. Уважавайте своята индивидуалност. Бъдете искрени в проявяването на чувствата и желанията си. Стремете се да покажете на хората истинското си лице. Както се казва, дръжте се естествено и хората ще дойдат при вас.
Да лъжеш и да мамиш означава да заблуждаваш някого, да го уверяваш в измислици, да му говориш неща, които не са верни, тоест противоречат на истината. Измамата и лицемерието вървят ръка за ръка, тъй като целите им са едни и същи.
Последствията от лъжата са известни - недоверието на заобикалящите ни хора. „Който излъже днес, утре няма да му повярват." Често родителите не казват истината на децата си, а после се чудят защо децата им не им вярват. Просто трябва винаги да се казва истината, но на детски език.
Лъжата винаги е била пагубна, макар да съществува мнението, че съществува и така наречената „благородна лъжа", тоест лъжа в името на доброто. Но нека видим дали това е така. Например, даден човек има злокачествен тумор, а лекарят и роднините крият това от него, не искат да го плашат. Но по този начин те му отнемат правото да знае истината, а заедно с това и онзи единствен шанс за спасение, който всеки болен има. В повечето страни по света съобщават на болните диагнозите, които застрашават живота. Това е правилно, тъй като човек трябва да знае каква болест си е докарал. Тогава той има възможност да се вгледа в себе си и да промени нещо пред лицето на Смъртта. Трябва да се каже истината на този човек и при това да му се пожелае успех. Лъжливият хуманизъм винаги е бил вреден. В определени ситуации хората са принудени да крият истината в продължение на дълги години и при това изпитват угризения на съвестта. В подобни случаи подсъзнателният им разум в крайна сметка създава такава ситуация, в която скритото излиза наяве.
Често хората не разбират, че не е нужно нищо да крият. Трябва просто да се освободите от чувството за вина и тогава лъжата ще стане истина. При мен на лечение понякога идват родители с осиновени деца. Те ме питат дали детето усеща, че те не са истинските му родители. В такъв случай винаги ги питам обичат ли истински това дете, изпитват ли родителски чувства, особено чувство за принадлежност. Ако да, значи няма от какво да се страхуват и да се притесняват. Осиновените деца реагират на всяко, дори незначително съмнение от страна на родителите си. Ако има съмнения и чувство за вина - ще има и последствия. Ако родителите са спокойни, детето също е спокойно. В такъв случай няма никаква измама. Ако човек поеме отговорността да бъде родител на детето, между него и детето се образува енергиен мост, тоест на енергийно ниво те са едно цяло. И няма значение как родителите са се сдобили с това дете. Защото главната връзка не е физическата, а духовната.
Мисля, че съществува само една истина - Самата Реалност. И тя не може да се опише с никакви думи и не може да бъде видяна. ТОВА може само да бъде почувствано с помощта на душата, на подсъзнанието. А всички открития на науката, всички теории за строежа на света са само поредният етап по пътя към познаването на Истината, по пътя към Бога. Затова аз вярвам на всяка теория, на всеки модел, но също така знам, че по своята същност тя е лъжа, тъй като не отразява самата Истина. Аз просто решавам за себе си кой модел и по какъв начин може да ми бъде полезен. Получава се, че на този свят няма нито истина, нито лъжа, а има просто стадии в познаването на Истината. Има още един интересен момент. Ако използвате новия модел на съзнанието и поемате отговорността, никой не може да ви излъже. Защото според новия модел в подсъзнанието се пази информация за всичко, за всяко събитие, което е било, е и ще бъде. Такава е природата на съзнанието. Затова не трябва да се безпокоите дали информацията е правдива, или не. Във всеки случай тя ще бъде полезна за вас. Също така открих, че постепенно, с овладяването на новия модел, се появява способността да четем мислите на хората, да разбираме съкровените им желания. А когато това знание се появи, въпросите за истината и лъжата изобщо престават да съществуват. А ако в живота си срещате лъжата или измамата, това е само защото вярвате в съществуването им. ЛАСКАТЕЛСТВО Ласкателството е похвала с користна цел, престорено одобрение, лукава услужливост. Ласкателят е готов да издигне другия до всевъзможни висоти, стига да получи нещо от него, било то материална изгода или внимание, одобрение.
Ласкателят разрушава себе си и заобикалящия го свят Защото като извисява някого, той принизява себе си. Ласкателството е една от производните на горделивостта. Един мой познат казваше, че от всичко у хората най-много мрази ласкателството. Вероятно всеки, който е контактувал с такива хора, е изпитвал неприятни чувства. Тези неприятни усещания се появяват, защото ласкателството носи в себе си заряд подсъзнателна агресия. Неслучайно по-рано са казвали, че с ласкателство се вади душата. Човекът, който знае истинската си цена, се стреми да изрази индивидуалността си; човекът, който уважава себе си, е свободен от ласкателството. Научете се искрено и безкористно да хвалите хората, да одобрявате постъпките им, да им правите комплименти. Просто така! Нека това да бъде един от начините да карате хората да се чувстват добре. РЕВНОСТ Ревността е мъчително съмнение в нечия вярност и любов. Това е едно от най-пагубните чувства. То разрушава семейства, убива любовта, предизвиква тежки заболявания. Почти всеки ден ми се налага да се срещам с хора, които страдат от ревност. На преглед при мен дойде мъж със силно главоболие, което се появило след сътресение на мозъка. В момента, в който той влезе в кабинета ми, веднага разбрах каква е причината и не се наложи да се обръщам към подсъзнанието му. Когато работиш с хора дълго време, започваш интуитивно да забелязваш основните черти на характера им. А причината беше банална - ревност по отношение на съпругата му. Нямаше доказателства за изневяра от нейна страна, но имаше подозрения и съмнения. Последствията от ревността - сътресение на главния мозък и главоболие. Защото ревността най-напред „удря." в главата, тъй като се основава на ненавистта. След като той поработи над себе си, болките изчезнаха и взаимоотношенията със съпругата му се подобриха. Ревността на родителите може да доведе до сериозни заболявания при децата. Наскоро на преглед при мен дойде семейство с малко дете. Детето наскоро имало епилептични припадъци. Причината беше същата - ревността. Работата е там, че бащата на детето вече беше над 50-годишен, а майката скоро беше навършила 30 години. Той я ревнуваше с повод и без повод. Освен ревността имаше и други прояви на силна подсъзнателна агресия. Всичко това се беше отразило на детето, като при него нивото на подсъзнателната агресия беше много по-високо от това на родителите му. В дадения случай болестта е сигнал за родителите да променят начина си на поведение, своя мироглед. Ревността не само разрушава отношенията, но може да стане пречка и за установяването им. Един мъж, който наскоро беше навършил 40 години, не можеше да създаде семейство. Дори нямаше дълготрайни отношения с жени - срещнат се няколко пъти и се разделят. Родителите му се тревожат, осъждат го, че няма семейство. Майка му ходила при различни гадателки и екстрасенси. Те казали, че са го урочасали, че от жените го отделя стена. Те, казват, жените, го викат, дърпат го към себе си, а той сякаш не ги чува и не ги вижда. Но причината беше в самия него. И тази причина беше ревността. Именно ревността е тази стена. И тя е толкова силна, че подсъзнанието му не му позволява да има стабилни отношения с жените. Защото в момента, в който отношенията с някоя жена станат стабилни или законни, ще се активира програма за самоунищожение. Затова подсъзнанието му създава различни препятствия, като така спасява живота му. Ревността представлява комплексно чувство, което се състои от няколко части: злоба, гняв, ненавист, обида, съмнения, самосъжаление и неувереност, презрение. Всяко от тези чувства дава своите плодове. Ревнивецът изпитва ненавист към своя сексуален партньор, към съперника си и към самия себе си. По този начин той формира класическия любовен триъгълник. Ако у вас се таи поне капчица ревност, трябва само да почакате и скоро триъгълникът ще е на лице. Вие сами ще го създадете със своята ревност. Хората сами си създават проблеми, а след това обвиняват другите за това. Ревността, както и всяко друго чувство, има своите позитивни намерения:
Намеренията са наистина прекрасни. Всеки иска да обича и да бъде обичан, да бъде спокоен в отношенията си с любимия човек. Но е крайно време да разберете, че ревността никога досега не е направила отношенията по-стабилни. Точно обратното, тя убива любовта. Ненавистта и любовта са несъвместими. Как се ражда ревността и как да се избавим от нея?
Близкият човек не трябва да се превръща в цел в живота ви. Той не е цел, а средство за изразяване на вашите чувства. Свалете го от „пиедестала" и го поставете редом със себе си. Освободете се от чувството за собственост и от страха, че ще ви изоставят. Променете отношението си към близките, любими хора. Те не ви принадлежат. Всеки от тях има свой свят и свой живот. Всеки човек е изначално самотен на този свят, и в същото време светът принадлежи на всеки от нас. Вселената ви дава възможност, нещо като подарък, да живеете с тези хора. Приемете този подарък с благодарност и се отнасяйте внимателно към него. Заздравявайте отношенията си чрез работа над себе си, а не чрез агресия и ненавист, насочени срещу въображаеми и реални съперници. Уважавайте индивидуалността на близкия си човек! И запомнете! Невъзможно е да изгубите нещо, което не ви принадлежи. Второ. Вече знаете закона, че еднаквите неща се привличат. Ако гледате „с интерес" другите или изпитвате сексуално влечение към други, вашият близък човек вече подсъзнателно знае за това, но все още не го осъзнава. И в скоро време той може да прояви същото поведение. Затова, преди да ревнувате, се притеснявайте за чистотата на собствените си помисли. Трето. Ревността също така е признак за това, че не сте уверени в себе си като мъж/жена. Вие смятате, че в определено отношение сте лош/лоша или недостатъчно добър/добра. Например, ако жената страда от комплекс за малоценност, тя вече дава повод на мъжа да търси онова, което липсва, у другите жени. Или мъжът, който смята, че не е достатъчно мъжествен, буквално задължава любимата си жена да търси някой друг. Променете отношението си към себе си. Започнете да обичате, да цените и да уважавате себе си. Ако се съмнявате в любовта към вас, започнете да проявявате любов към себе си и тогава ще получите същото и от близкия си човек. Вие сте прекрасни и достойни за най-доброто на този свят, включително и да живеете с любимия си човек и да имате стабилни взаимоотношения с него. Затова приемайте и обичайте себе си такава/такъв, каквато/какъвто сте. Четвърто. Научете се да вярвате. Доверието към близкия човек е висша проява на любов. Пето - не по-малко важно. Любовта може да се изрази по различни начини, но не трябва да прибягвате до ревността. В противен случай от вашата любов няма да остане нищо. Ревността е много лош начин за изразяване на чувствата. РАЗВРАТ И ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕ Чували сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай." Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с копнеж, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. Евангелие от Матей Развратът е разпътен полов живот, а прелюбодеянието е нарушаване на съпружеската вярност. В християнската религия развратът е един от седемте смъртни гряха. А прелюбодеянието също е тежко прегрешение. И трябва да кажа, не без основание, защото и едното, и другото имат тежки последствия за здравето на човека, за неговата съдба и за съдбата на децата му. Развратът и прелюбодеянието (а сред народа - разпътният живот) водят главно до венерически заболявания. Те могат да бъдат и причина за безплодие.
„Наказвам те за разпътния ти живот - отговори му подсъзнанието, - уча те на правилно поведение по отношение на жените". Оказа се, че в младостта си е водил доста разгулен живот. Тогава това му е било необходимо. По душа бил изключително ревнив човек. И безпорядъчните полови връзки му помагали за известно време да се отърве от силната ревност. След като се оженил и му се родила дъщеря, подсъзнателният му разум решил да му покаже истинския път по друг начин. Променихме подсъзнателната му програма за поведение, създадохме нови начини и страховете изчезнаха. В историята на венерическите заболявания има една интересна закономерност. Всички те са се появявали в периодите на така наречените „сексуални революции". А веднага след сексуалната революция през шестдесетте години, когато се научихме да се борим със сифилиса с помощта на антибиотици, се появи СПИН-ът. Той дойде на мястото на предишните болести, които се разпространяваха само по полов път. Тази болест се предизвиква от вирус, а нашата наука още не се научила да се бори с вирусите. А и трябва ли да се борим с тях? Крайно време е да разберете, че болестта е сигнал. Трябва да се отстрани причината за болестта. А причината е поведението на човека. По-рано религията с помощта на Божите заповеди някак успяваше да контролира сексуалното поведение. Сега всички забрани са отменени. Почти никой не се занимава с възпитанието на нормалните отношения между мъжа и жената. Книгите, пресата и телевизията преди всичко демонстрират сексуална патология. Но след като разпътният начин на живот съществува, значи той е нужен за нещо. Какви позитивни намерения реализира той?
Представете си следната ситуация. Между мъжа и жената възниква конфликт: взаимно недоволство, претенции, обида. Както вече знаете, всички тези чувства и емоции убиват любовта. А ако това става постоянно? За какво разбиране и взаимно удовлетворение може да става дума? Но хората все пак искат наслаждение и удовлетворение. И вместо да променят себе си и отношенията си, те търсят всичко това някъде другаде, без да се замислят за последствията. Стигнах до убеждението, че към разврат и прелюбодеяние са склонни силно ревнивите хора. Тоест, онези, които са се вкопчили в отношенията, които поставят отношенията си с противоположния пол на първо място в живота си. Те не разбират, че отношенията не са цел и смисъл на живота, а просто средство за пълноценен живот. Както е известно, ревността поражда колосална съзнателна и подсъзнателна агресия. А безпорядъчните полови връзки помагат за известно време да се премахне това вкопчване в отношенията и да се приглуши тази агресия. Както алкохоликът с помощта на алкохола потиска подсъзнателната си агресия спрямо себе си и заобикалящия го свят, така и блудникът и блудницата с помощта на разпътния живот се опитват да неутрализират ревността си. Но разпътният живот е лошо, макар и сладко, лекарство срещу ревността. Продължителната и безконтролна употреба на всяко лекарство има своите негативни последствия. Има само един начин да се избавите от влечението към безпорядъчните полови връзки - като се избавите от ревността. А ревността на свой ред се поражда от горделивостта, тоест от неправилното отношение към Бога, Вселената, към себе си и противоположния пол. Точно затова разпътният живот е обявен от религията за грях, при това смъртен. Убедих се, че в момента, в който човек постави любовта към Бога на първо място в живота си, всичко си идва на мястото. Изчезват горделивостта и ревността. Отношенията с близките хора стават средство за саморазвитие и започват да носят наслаждение, радост и удовлетворение, а не се превръщат в източник на болка и страдание. Ако искате хармония във взаимоотношенията, възприемайте любовта към близките си хора като част от любовта към Бога, към Вселената. Престанете да се отнасяте към партньора си като към собственост и в същото време да го въздигате на пиедестал. Отнасяйте се към него внимателно, като към подарък от Вселената, като към свое отражение, а към отношенията си с него - като към средство за саморазвитие и самоусъвършенстване.
Опитах се да опиша негативните емоции от позитивна гледна точка. Мисля, че се справих. Добре или зле - ще прецените вие. Нека още веднъж си спомним онези емоции и начини на поведение, които са причина за болести и различни проблеми в личния живот. Ето техния списък: Горделивост, егоизъм, чувство, за собствената значимост Обвинение (спрямо другите и себе си) . Критика (на другите и на себе си) Претенции (към другите и към себе си) Недоволство (от другите и от себе си) Осъждане (на другите и на себе си) Презрение и неприязън (към другите и към себе си) Ненавист (към другите и към себе си) Раздразнение Злоба, гняв Обида
Отмъщение Яд Разочарование Злословие и зломислие Самохвалство Страх, тревога и безпокойство Съмнения и неувереност Жалост, състрадание и съжаление Униние, тъга и депресия Чревоугодничество, лакомия Користолюбие, алчност и скъперничество Завист Лъжа и измама Лицемерие Ласкателство Ревност Разврат и прелюбодеяние Подчертайте онези емоции, които са характерни за вас. И започнете да работите над себе си, докато не ги отстраните. Това далеч не е пълният списък на негативните, разрушителни емоции. Тук описах само най-важните. В живота и в работата си стигнах до убеждението, че всички те в крайна сметка са породени от горделивостта, тоест чувството за собствената значимост, егоизма. Защото горделивостта е резултат от неразбирането на собственото място на този свят и на целта на живота, от неправилното отношение към себе си и към заобикалящия ни свят. И тя трябва да бъде победена. Това може да стане постепенно, като отсичате главите една по една. А може и всички наведнъж. По-рано се смяташе, че болестите са изпратени от Дявола. Че са проявление на някакви тъмни, Дяволски сили. И до днес някои лечители, магьосници, екстрасенси насочват всичките си усилия, за да изгонят дявола, да премахнат уроките. Но това е неправилно, тъй като болестта не се премахва, а просто се „прехвърля" на по-фините информационно-енергийни нива на подсъзнанието. А след това се връща обратно, многократно по-силна. Още Иисус Христос е казал: „Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото." Не трябва да гоните болестта. Трябва да я използвате. Защото няма такава сила на този свят, която да не може да бъде използвана с позитивна цел. Сега вие знаете, че болестта е външното проявление на такива разрушителни емоции, като злобата, ненавистта, обидата и др. А всяка от тях изпълнява своите позитивни функции, служи за саморазвитие. По този начин възниква възможността да използваме разрушителните сили в полза на себе си и заобикалящите ни хора. Ако сте болни или имате някакви проблеми в личния живот, погледнете вътре в себе си и разберете с какво негативно поведение, емоции и мисли сте ги предизвикали. След като откриете това поведение, започнете да се избавяте от него. За целта ще ви помогне методът на подсъзнателното програмиране. Променете отношението си към болестта. Отнасяйте се към нея с уважение. Вашата болест е благо за вас. Не й се ядосвайте, не се ядосвайте и на себе си. Не я потискайте с лекарства, не се борете с нея. Болестта е сигнал от вашия подсъзнателен разум, че сте нарушили Вселенските закони. Точно така се отнасяйте към нея. Приемете я. Отървете се от нея, като не се опитвате да го правите. Тук няма нищо объркано. Използвайте болестта си като средство за саморазвитие. В момента, в който промените мирогледа си, болестта вече няма да ви е нужна. Тя просто ще изчезне, тъй като вече няма да имате нужда от нея. Тя е дошла от нищото и ще изчезне обратно в него. Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|