Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ

*АМАЛИЧАНИ - разбойнически народ, населявал Южна Палестина, дотягащ на Израел с набезите и грабежите си; за свой праотец считали Амалек, внук на Исаав.

*АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ - представител на късното неопитагорейство, странстващ проповедник, смятан за пророк и чудотворец, за "божествен мъж", както го нарича един от първите му биографи Филострат II Флавий.

*АПУЛЕЙ (ок. 124 г. от н. е.) - древноримски писател, адвокат и философ от Платоновата Академия, автор на "Апология" и на романа "Метаморфози", известен също под заглавието "Златното магаре", който е реалистично-битово и сатирично изображение на античния свят.

*АРЕОПАГ - висш съдебен орган в Атина, заседавал на хълма на Арес (на гръцки - Ареопаг), откъдето произлиза и името му.

*АРИМАН - древноперсийско божество, управлявало царството на смъртта, тъмнината и злото, повелител на демоните.

*АРИСТИД (540 г. пр. н. е.) - политически водач на Земеделската партия на аристократите в Атина и стратег в морски сражения от времето на Гръко-персийските войни, почитан и уважаван заради справедливост та си и заслугите си към Атина.

*АСТАРТА - във финикийско-сирийската митология - богиня на Луната, любовта и плодородието, олицетворение на творческите сили на природата и майчинството; в елинистичния период я отъждествяват с гръцката Афродита и римската Юнона.

*АТРИЙ - централното помещение в древноримската къща, в което се намирало огнището.

*БАКХУС - латинското име на гръцкия бог Дионис.

*ГОРГИЙ (485 - 380 а. пр. н. е.) - заедно с Протагор един от главните представители на гръцката софистика.

*ГОРГОНИ - сестрите Стено, Евриал и Медуза, дъщери на морския дракон Форкин и китоподобната Кето. Техните глави били покрити със змии вместо с коси, а страшният им поглед вкаменявал хората.

*ДОМИЦИАН, ТИТ ФЛАВИЙ - римски император в 81 - 96 г. от н.е. Неуспешните му походи срещу даките предизвикали бунтове сред войниците. Репресиите и екзекуциите не помогнали на Домициан, който бил убит от заговорници, а сенатът постановил да бъде промъкнат дори споменът за него и да бъдат унищожени всички изображения на деспота.

*ЕМПЕДОКЪЛ (495 - 435 г. пр. н. е.) - древногръцки философ. Според натурфилософията му корените на всички неща са огънят, водата, въздухът и земята. Те се съединяват механично благодарение на любовта, а се разделят чрез омразата.

*ЕНОХ - наричат го още "Седмия от Адам", известен като патриарх, живял близо до Бога, вярвал в идването на избавител и пророкувал бъдещия съд. Заради благочестието му Бог го преселил в небесните селения, без да познае смъртта. Съществуващата апокрифна книга, която носи неговото име, е съставена вероятно в I в. от н. е., но никога не е била приета за каноническа.

*ЗАКОН (на евр. Тора) - наименование на първите пет книги от Библията, известни още като Петокнижието на Мойсей.

*ЗОРОАСТЪР / ЗАРАТУСТРА/ - древноирански митически религиозен учител и философ от VІІ-VІ в. пр. н. е., основател на религията зороастризъм. Характерна за нея е есхатологичната концепция за историята, в края на която богът на светлината Ахурамазда (Ормузд) ще победи бога на тъмнината Ариман, след което ще призове всички на велик съд, за да пречисти душите.

*ЙЕРОГРАМА - тайно писмо на жреците.

*ЙОСИФ ФЛАВИЙ (37 - 100 г. от н. е.) - писател историк, произхождащ от иудейски свещенически род, написал на гръцки седем книги, наречени "Иудейска война", и двадесет книги "Иудейски древности".

*КАРНЕАД ОТ КИРЕНА (214 - 129 г. пр. н. е.) - гръцки философ, схоларх на Новата Академия в Атина, главен представител на академичния скептицизъм. *КИБЕЛА - фригийска богиня, почитана като "Великата майка на боговете" и на всичко живо на земята.

*КЛЕОН (умрял 6 422 г. пр. н. е.) - атински политически деец, предводител на партията на радикалните демократи. Тукидид и Аристофан са настроени твърде враждебно към него, те го осмиват в редица свои произведения ("Конници", "Свят" на Аристофан).

*ЛИЗАНДЪР - завоевател на Атина по време на Пелопонеската война, известно време изпълнявал длъжно сттанаварх - т. е. командващ спартанския военен флот, и фактически бил глава на спартанската държава. Влизането му като победител в Атина било особено оскърбление за атиняни и поради един друг факт - по произход Лизандьр бил мофак, т. е. син на спартанец и илотка, но получил спартанско възпитание.

*ЛУКИАН (ок. 120 - 190 г. от н. е.) - древногръцки писател сатирик, автор на около 80 съчинения, в които осмива религията, пороците на своето време, упадъка на нравите. По-известни негови произведения са "Диалози на боговете", "Диалози в царството на мъртвите", "Сънят", "Диалози на хетерите" и др.

*МАЗДАИЗЪМ - религия на древните ирански народи, възникнала в началото на I хилядолетие пр. н. е., която проповядва постоянна борба между добрия бог Ахура-мазда и злия бог Ангра Майню.

*МАКАВЕЙ - Иуда Макавей, вожд на въстание, избухнало в отговор на религиозните преследвания на иудеите от Антиох IV (166 — 160 г. пр. н. е.).

*МАМОНА (или Мамон) - древносирийски бог на богатствата, в християнските текстове - олицетворение на дявола.

*МАРАТОН И САЛАМИН - Пйоре има предвид решителната битка между гърци и перси през 490 г. пр.н.е. в равнината край брега на Маратонския залив, в която гърците сразяват два пъти по-многочислената персийска пехота. В тази битка смятаната за непобедима персийска войска за първи път е принудена да се спаси чрез бягство. Колкото до Саламин, между този остров и атическия бряг става една от най-големите морски битки по време на Гръко-персийските войни. В нея ескадрите на Ксеркс въпреки численото си превъзходство претърпяват поражение от съюзените гръцки войски под командването на спартанеца Еврибиад.

*МИДИЙСКИ ВОЙНИ - Аристотел нарича Мидийски Гръко-персий- ските войни от началото им (500 а. пр.н.е.) до битката при Платея (479 г. пр. н. е.), в която персите претърпяват поражение.

*МИНЕВРА - староиталийска богиня на мъдростта, изкуствата и занаятите, отъждествявана често с гръцката Атина.

*МОАВЦИ - Водели началото си като народ от Авраамовия племенник Лот, населявали земите на изток от Мъртво море, почитали боговете Ваал и Астарта, окончателно били покорени едва при Давид.

*НУМА ПОМПИЛИЙ - легендарен римски император от сабински произход, приемник на Ромул, основателя на Рим. Легендата разказва, че негова съпруга и вдъхновителка била италианската нимфа Егерия. Чрез нея Нума добил магическа сила - можел дори да отблъсква мълнии от хора и животни.

*ОРМУЗД, ПОБЕДА НА ОРМУЗД НАД АРИМАН - персийски богове на доброто и злото. Според персийската митология светът се дели на две царства – светлото небесно царство на доброто, управлявано от Ормузд, и царството на смъртта, тъмнината и злото, в което властва Ариман. Тези две царства и управляващите ги богове водят неспирни борби. Вярва се, че накрая Ормузд - творецът на всички блага, на всички богове, ще победи Ариман - бога на смъртта, злото и лъжата и повелител на демоните, носител на нещастия и болести.

*ПАН - аркадски бог, защитник на овчарите, дребния рогат добитък и пасищата.

*ПАСХА - най-тържественият еврейски празник, празнува се през пролетта в продължение на седем дни. Установен е през нощта, в която израилтяните трябвало да излязат от Египет. В своя първоначален сми съл тя е свързана с жертвата, при която невинно животно се принася за изкупление на греховете, и с празненство в чест на избавлението. В своето най-велико значение тя е праобраз на изкупителното дело на Христос, което като "Пасха наша биде заклан за нас" (1 Кор. 5: 7), при това в самия завършек на Пасхата, като "непорочен и чист Агнец" (1 Петр. 1: 19).

*МИТРА /МИТРАС/ - старо индоперсийско божество на светлината, влязло в жестока борба с бика, създаден от Ормузд, заклало го и го принесло в жертва. От кръвта на космическия бик по земята покълнали полезните растения и възникнало плодородието. Култът към Митрас се разпространил от римските войници по всички краища на империята и изместил останалите божества (дори императорите Нерон и Комод се посветили в неговите мистерии). Този култ съществувал до IV в. от н. е.

*ПЛУТАРХ (ок. 46 - 120 г. пр. н. е.) - древногръцки писател, върховен жрец на Аполон в Делфи, автор на произведения с философско, етическо, религиозно и културноисторическо съдържание, познати под общо то заглавие "Етика", и 46 "Сравнителни жизнеописания" на бележити гърци и римляни.

*ПЛУТОН - бог на подземния свят и на земните недра.

*ПОРФИРИЙ (233 - 300 г. пр. н. е.) - гръцки философ, неоплатоник, ученик и биограф на Плотин.

*ПРАЗНИК РАЗПЪВАНЕ НА ШАТРИ - празник, който евреите празнуват през есента в израз на благодарност за добитата реколта и за напомняне за времето, в което израилтяните живеели в шатри и колиби, странствайки из пустинята. Продължава седем дни и завършва със свещено събрание.

*СЕДЕМДЕСЕТТЕ - стареите на Израил, избрани от Мойсей при преминаването на пустинята от Египет към Ханаан.

*ТЕМИСТОКЪЛ (ок. 525 - ок. 467 г. пр. н. е.) - атински политически деец, ръководител на атинската демокрация.

*ТЕОДОСИЙ ФЛАОВИЙ - римски император, живял в периода 347 - 395 г. от н. е. През 391 г. със специален едикт той забранява езическите култове. След този едикт са разрушени много антични храмове, сред които и елевсинският.

*ТИРС - пръчка, украсена с бръшлянови или лозови листи и увенчана с борова шишарка, носена като жезъл по време на Мистериите.

*ТРИКЛИНИУМ - ложе за трима души и маса за хранене в древния Рим.

*ФАВЪН - праиталийско добронамерено божество, покровител на полята, планините, горите и стадата.

*ФИЛИСТИМЦИ - обитавали земите на югозапад от Ханаан, занимавали се със земеделие, но притежавали войнствен дух, постоянно враждували с Израил. Да ги покори се удало единствено на Давид. Кланяли се на Ваал и Дагон.

*ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ (ок. 25 г. пр. н. е. - 50 г. от н. е.) - иудейско-елински философ. В работите си се опитва научно да обоснове иудеиската религия и теология и дори да я съедини с гръцката философия.

*ХАРПИИ - В гръцката митология - демони на бурята, изобразявани като полуптици, полужени.

*ХАМЕРИ - в древногръцката митология - чудовища с тяло на козел, глава на лъв и змийска опашка или с три глави - на лъв, коза и дракон, които издишват през ноздрите си огнени пламъци.

*ЯНУС - древноримско божество, почитано като бог на всяко начало и край, като силата, която отваря не бесните двери и пуска светлината и слънцето в началото и в края на деня, пазител на входове и изходи. Изобразяват го като двулик - обърнат сякаш едновременно към миналото и към бъдещето.