Книга първа: Практика и ефективни техники сьдьржание увод първа част

Всичко изглеждаше обикновено, както е било хиляди пъти. Неочаквано се събудих. Не мога точно да кажа колко време съм спал преди това, приблизително два или три часа. В моето събуждане нямаше нищо необикновено - по време на нощта ние винаги се събуждаме минимум веднъж на час и половина, когато завършва цикълът на съня, но просто не си спомняме. Веднага разбрах, че това беше необичайно събуждане. В същото време не можех да разбера какъв е смисълът на ставащото, кое не е в реда на нещата. Беше среднощ и даже ако се бях събудил, трябваше много да ми се спи, но нямах дори усещането за това, че доскоро съм спал. Можех да си помисля, че току-що съм направил един крос, чувствах се много бодър. Съзнанието ми беше напълно бистро и ясно. И имаше още нещо.

Преди да определя какво необичайно става, ме осени мисълта: взимат ме, отвличат ме - TE!!! Осени е твърде мека дума, тази мисъл в буквалния мисъл ме порази. Това може да се сравни с много силен шок, само че всичките му симптоми ми въздействаха в една секунда. Всичко в мен се преобърна. Не можех даже за себе си да обясня защо реших, че ме отвличат представители на друг разум, но тогава не изпитвах никакво съмнение, аз просто бях сигурен. Станалите по-късно събития го доказаха окончателно. Когато тази мисъл ми дойде в главата, се появи ясното усещане сякаш през мен протича много силен ток, който съвсем не ми причиняваше болка, но караше всяка моя клетка да вибрира. И най-главното — не можех да помръдна. Полагах усилие да го направя, но освен да отварям и затварям клепачи, нищо не се получаваше и това породи в мен див страх. Лежах в кре­вата си напълно парализиран и обзет от невъобразим страх. Всички усещания бяха повече от реални, затова не се съмнявах в това, което става.

Струва си малко да се отклоня, за да стане ясно моето отношение към ставащото. От ранно детство бях маниакално увлечен по НЛО, затова не е чудно, че често съм мечтал да се озова на подобен обект и да вляза в контакт с жители на други планети. Всеки човек, който се интересува от уфология, не може да не мечтае за това. Това беше моя мечта, но когато се сблъсках с нея не във фантазията ми, а в реалността, разбрах, че не съм съвсем готов за това. Лесно е да разсъждаваш по този въпрос през деня, близо до други хора, когато не разбираш какво страшно има. Но когато се оказваш насаме с това в тъмнината и наблизо няма никой, а при това страдаш и от фобия, отношението е съвсем друго.

В мислите си трескаво молех тези същества да отложат пътешествието ми за друг път, защото сега нещо нямам настроение и желание, но друг път всичко ще бъде наред. Всъщото време се проклинах за слабия ми характер, такива неща стават не всеки ден, а те могат и да ме послушат и да не ме вземат, а друг път може и да няма. Лежах на една страна с лице към стената, без да виждам цялата стая, но не се надявах да видя някого, защото реших, че те действат дистанционно от своя кораб и непременно възприемат всич­ките ми мисли. Но явно настроението ми не ги интересуваше особено, започнах да чувствам как тихичко ме издигат над леглото.

Сърцето ми щеше да се пръсне. Аз още по-трескаво ги умолявах да почакат. И за мое учудване те ме послушаха. Както леко бях повдигнат, така внимателно ме поставиха обратно на място. Радостта ми беше безкрайна. Имах усещане­то, че животът ми се дава отново. От гърдите ми излезе въздишка на облекчение и наслада. Но беше рано да се радвам.

Преди да се насладя на щастливото си спасение, те отново решиха да ме вдигнат и този път решитепно, без да спират, ме понесоха към прозореца. При това аз оставах в същото положение, в което лежах. Координацията на тялото също не се променяше. Направих последен отчаян опит да помръдна. Единственото, което успях да направя, беше неочаквано с почти парализираната си ръка да хвана края на одеалото в момента, когато почти отлитах от леглото. Но имах усещането, че одеалото тежи цял тон, ето защо скоро го изпуснах от ръката си. В този момент разбрах, че съм обречен. Нямаше повече възможности за спасение. Тогава ме заинтересува един немаловажен въпрос, който ми позволида потисна страха си.

Въпросът беше, че ме преместваха с краката към прозореца, но аз виждах, че той е затворен. Стана ми интереснопо какъв начин ще ме измъкнат навън. Всичко беше напълно реално и не ми се искаше да изпитвам болезнени усещания, докато с мен разбиват стъклото. Не исках това да ми се случи. Но аз знаех, че то няма да стане. Те се намират натакова ниво на развитие, на което могат да направят така, че аз да не изпитвам неприятни усещания и прозорецът остана цял. Когато полетях към прозореца, затворих очи, за да възприема по-добре новото усещане и за да не си нараня очите: не знам защо ми се струваше, че те могат да пострадат. Но не почувствах почти нищо. Само някаква практически нереална плоскост премина през тялото ми от краката до главата.

Отворих очи. Намирах се на нивото на третия етаж срещу моя прозорец. Небето беше обсипано с ярки звезди, без нито едно облаче. Мястото, от което ги наблюдавах, им придаваше особена прелест - едно е просто да ги гледаш като стоиш на земята, друго е увиснал високо във въздуха - товаса различни неща. В този момент аз напълно преодолях огромния си страх, нямах друг избор. Реших да извлека от това изпитание някаква полза. Даже се радвах, че те не ме послу­шаха и насила ме измъкнаха от леглото, иначе сам никога не бих се решил на това.

Страхът изчезна дотолкова, че напълно се отпуснах и дори усетих студ. Беше есенно време и термометърът показваше отрицателна температура, а аз бях съвсем гол. Тъкмо се бях настроил позитивно и се приготвих за среща с друг разум, когато рязко скочих в леглото в моята стая. Първата мисъл, която идва веднага, когато скачаш в леглото след кошмар, е следната: "Слава Богу, че това беше сън". Такава мисъл в първата секунда възникна и в мен, по-скоро по навик, защото в следващия момент вече бях на друго мнение.

Аз не се съмнявах, че това не беше сън, защото няма такива реални сънища - това беше повече от ясно. Също така нямах съмнение, че са ме отвличали извънземни. Внезапното събуждане в леглото си обяснявах с изтриването на част от паметта ми, в която са били записани по-нататъшните събития, които са ставали след излитането ми на улицата.

Всичко това, разбира се, силно ме развълнува. Само като си помислех, че са ме похитили ТЕ! Допреди малко съм бил на летяща чиния! Не е страшно, че не си спомням подробности, главното е фактът. Струваше ми се, че с мен се е случило събитие от вселенски мащаб и следващият ден от живота ми ще бъде ден за нов живот. Неизвестно защо не меинтересуваше въпросът: а защо точно аз? Сигурно ми се е струвало, че за това е достатъчна моята заинтересуваностот този въпрос. Наивността ми нямаше граници. Фактът, чедо скоро съм бил на космически кораб и сега съм върнат, не ме освободи от страха. Едва призори по чудо заспах, а преди това даже се страхувах да затворя очи. И до ден днешен се учудвам на моята "смелост".

Но не трябва да ме съдите строго. По онова време аз наистина бях болен от уфофобия, може би греша в названието, защото за подобни фобии не съм чувал, но мисля, че е правилно. От пет-шест годишна възраст тази фобия често започна да ми пречи. Само след като започнах да се занима­вам с аинг, тя отшумя почти напълно. Допреди това дълги години заспивах много трудно, ако съм сам в стаята или още по-лошо - страхувах се от идването на пришълци. даже през деня можех да почувствам страх в празно жилище. Това е истинска болест и сигурно съм страдал не само аз, но неиз­вестно защо никъде и никога не се споменаваше за нея.

Но именно тази фобия ми позволи за първи път да имам ОИТ. Ако не беше възникнало силно чувство на страх, което предизвика вибрации, аз нямаше да се окажа във фаза. Както по-нататък ще бъде описано подробно, когато попадаш за първи път в такова състояние, преживяваш това, което най-много очакваш. Ето защо не е чудно защо при мен се задейства контакт с НЛО. Може би нямаше да разбера, че се намирам в такова състояние, когато можеш да се отделиш от тялото си, ако не бях на летяща чиния. За това важно за мен откритие заплатих с години болест преди това.

Но съвсем не съжалявам.

Времето минаваше, а аз постоянно мислено превъртах лентата на събитията от онази есенна нощ. Няма да скрия, че в определена степен аз им се наслаждавах, получавах удоволствие от всеки най-дребен детайл в този процес, че това, за което само бях чел и мечтал, се случваше с мен. Сега смятам, че това беше едно от най-важните събития в живота ми. По принцип беше така, но аз си мислех, че с мене станало нещо друго, не както сега знам. Въобразявах си, че се опитваха да ме отвлекат пришълци от друга планета.

Можете да си представите колко силно и сериозно ме интересуваше тази тема, повече от каквото и да било. Представете си какъв смисъл придобиха за мен списанията за НЛО. С какъв интерес започнах да гледам "Секретни материали"! Аз явно усещах своята съпричастност към това, което се показваше там, и с удоволствие си мислех, че другите го гледат като фантастика, а аз знам какво е. Веднъж в едно списание прочетох за преживяванията на един мъж, които почти напълно съвпадаха с моите, само че той помнеше зелени човечета, а аз не. Но тогава още не разбирах какво всъщност е станало с нас.

Поради факта, че това произшествие толкова често се въртеше в главата ми, не можеше да не открия някои логи­чески несъответствия. Първо, аз лежах под одеалото, но ко­гато всичко това ставаше, ясно усещах, че лежа върху одеалото. За себе си дадох обяснението по същия начин, както и когато излетях през стъклото - отвличаха моето астралнотяло, а не физическото. Но в такъв случай как успях да хвана края на одеалото? Несъответствията, които не можех да си обясня, аз несъзнателно се стараех да скрия дълбоко в себе си, иначе щях да попадна в безизходна ситуация, тогава нямаше да знам какво да мисля. Второ, защо когато вече излитах на улицата, не видях космически кораб – летяща чиния - и защо нямаше никакви бели петна в паметта ми между реалното събуждане в леглото и последните моменти на улицата? Нямах ясно обяснение, ето защо това, както инякои други неща, отдавах на свръхспособностите на един по-развит разум. По този начин можеше да бъде обясненокаквото и да е и на мен не ми оставаше нищо друго. Някъде дълбоко в душата ми мъждукаше мисълта, че мен всъщност не са ме отвличали. Това съвсем не беше сън! То се случи по неизвестна на човечеството причина и аз даже не смеех да помисля, че е могло да бъде нещо друго.

Не съм някакъв необикновен индивид, който притежава природна дарба. Много хора са преживявали подобни ситуации и са изпадали в същите заблуди. И много време това се е случвало по този начин. Колко безумни идеи и настроения са пораждали похищенията от пришълци или други възгледиот този род. Вече казах, че в началото всеки, поладнал в такова състояние, вижда това, което е най-дълбоко в душата му и е свързано с необикновеното: Бог, починал роднина, клинична смърт и т. н.

Вероятно до края на живота си щях да мисля, че са ме отвличали другоземци. Но за разлика от много хора, които са се сблъскали с това, на мен много ми провървя. Защото ста-наха други интересни събития, които ме накараха да търся отговори на всички неразгадани въпроси. С мен се случи това, което по-късно ми даде да разбера истинската същност на ставащите събития.

Мина много време и аз лека-полека започнах да забравям за моето излитане през прозореца. Разбира се, че си спомнях за това, но много рядко. Дните се нижеха както обикновено.

Поради това, че се занимавах със спорт, организмът ми имаше нужда от много почивка и ми се налагаше да намирам време за това при първа възможност. Много често си поспи­вах през деня макар и за половин час, начинът ми на живот го позволяваше. Именно в един такъв съдбовен преломен ден реших малко да подремна. Много пъти в живота си преди това съм спал през деня, но защо именно този ден беше особен, остава тайна за мен. Бях напълно сигурен, че това ще бъде обикновен сън, който ще ми даде малко сили, затова спокойно и с удоволствие си легнах. В живота често става така, че необикновеното се случва в най-неочаквания момент. Това беше такъв момент.

Разбира се, не си спомням как съм заспал и това не е толкова важно. Но много добре си спомням как се събудих. Сигурно ще го помня, докато съм жив.

Изглеждаше, че просто съм се събудил. Но осъзнах много бързо, че нещо не е наред, не е както обикновено. Опитах се да легна на една страна (лежах по корем). Но не успях. Не можех дори пръста си да помръдна! Ужасно! Направих още един опит. И той се оказа неуспешен. Заедно с това ме обзе някаква неясна сила, която превърна тялото ми в камък и го накара сякаш да бръмчи, да трепти с чести вибрации с много малка амплитуда. Ушите ми ужасно бучаха. Аз все по-отчаяно се мъчех да помръдна която и да е част от тялото си. И като напук по това време вибрациите и шумът ставаха все по-силни и по-силни. Напразно се мъчех да помръдна. Какво в такава ситуация трябва да мисли човек? Този път бях сигурен, че не ме отвличат зелени човечета, а просто най-накрая умирам. да си призная, това никак не ми харесваше, просто исках да поспя. Страхът от смъртта забушува в мен, а аз все още напразно се опитвах да върна освободилата се душа в тялото, по-точно опитвах се да окажа контрол над него, а душата ми не излизаше от телесната рамка или просто не се бях опитал, което не е учудващо.

Не ми беше до експерименти, аз просто исках да остана жив. Едновременно с това ме измъчваха някакви смътни спомени от миналото, далечното минало, които не се отнасяха до моето. Струваше ми се, че подобно нещо вече се е случвало с мен, и то неведнъж, твърде познати ми бяха тези усещания. Вероятно с мен се бяха случвали такива неща в някакъв момент отдавна. Както знаем, ние често не си спомняме събитията, станали през нощта между от­делните фази на съня. Но тези мисли тогава са били някъде дълбоко в съзнанието.

Така се измъчвах около пет минути. През цялото времеме терзаеше див страх и неприятни усещания, макар че нямаше болка. Изведнъж внезапно отначало с невероятно усилие размърдах един пръст на ръката си и почти веднага след това целият ми организъм излезе от вцепенението, което не бих пожелал и на врага си. Скочих веднага от леглото и изпитах удовлетворение от факта, че мога нормално да се движа. До преди малко аз лежах абсолютно безпомощно на леглото, в този момент съжалявах самия себе си, което ми се случва твърде рядко. Бях безкрайно щастлив, че съм останал жив. Вярвах, че смъртта ми е била близко и съм успял да я избегна.

Много скоро разбрах, че това не е била приближаващата смърт. После започнах да осъзнавам, че вероятно не са ме отвличали. Единственото, което отличаваше двата случая, беше само полетът. Всичко останало беше почти еднакво. То не е нито първо, нито второ. Тогава какво е? И тук запърви път ми просветна нова мисъл. Някъде вече бях чувал за това. Май се наричаше ,,астрални полети"?

Тези мисли ме занимаваха в продължение на няколко дни след първото вцепеняване. Това събитие вече отивашена заден план, преставаше да измъчва съзнанието ми. Но както ми беше станало навик, веднъж за пореден път ми се прииска да поспя през деня. Трябва да отбележа, че сега, заспивайки, винаги си спомнях всички вълнуващи събития, които ставаха с мен по време на почивката. Това беше основната ми мисъл при всяко заспиване. И ето аз легнах и заспах. И отново се събудих вцепенен. Отново минах през всички кръгове на ада, преди да се освободя. Това вечебеше последователност на нещо постоянно.

Едва много по-късно можах да си обясня причината и същността на възникването на вцепенение в тези два момента, както и по време на "отвличането" и други случаи от гледна точка на науката. Макар че и досега много смътно си представям по каква причина това е повлияло на способ­ността за излизане от тялото, всъщност обикновено под каталепсия (обездвижване) това съвсем не се подразбира или никой не го е изпробвал.

За първи път състояние на каталепсия е описал немският учен Даниел Швентер през 1636 година: ,,Най-дивата кокошка може да превърнете в неподвижна, ако я сложите върху една маса, притиснете клюна й към нея, като начертаете с молив върху масата от клюна напред една черта и след товавдигнете ръцете си. Кокошката, абсолютно изплашена, стои тихо и неподвижно, устремила поглед в чертата. Ще отбележа, че в онези времена много хора са обяснявали явлението с това че кокошката мисли чертата за връвчица, на която е окачена, затова и не се движи (това не е шега). Доста по-късно доктор Лидел от Корнуелския университет направил много интересен и показателен експеримент. В едно помещение оставил агънце с майка му, а в друго - само агънце. И на двете места изгасил осветлението и по жици пускал слаб ток към краката на агнетата. Какво станало? Агънцето, което било с майка си, подскачало, дърпало се и тичало към майкаси, където бързо се успокоявало и се връщало към обичайните си действия. Второто агне се вцепенило. Около час лежало в състояние на каталепсия. Тези два опита показват, че това състояние е причинено от рязка уплаха, шок.

Хората, подобно на животните, изпадат също в такова състояние. Не случайно съществуват изрази като ,,не можах да помръдна нито крак, нито ръка”, ,,вцепених се от изненада”. Павлов е нарекъл това състояние ,,предпазващо застиване на движенията". Навярно всеки от нас поневеднъж е чувал за това, че хората по време на някакви из-вънредни стресови ситуации (земетресение, пожар) са изпадали в такова състояние. Много учени са склонни да смятат каталепсията за първична и основна форма на живота. За много животни това е всекидневно нормално състояние, в което те прекарват съществена част от живота си. Например сомът-джудже прекарва в това състояние 30 % от продължи-телността на живота си, тревната жаба - 60 %, зайците и морските свинчета - 50 %.

Когато ,,ме отвличаха", аз отначало се събудих, това мисе стори зловещо и веднага си спомних за НЛО. Посред нощ съзнанието е много чувствително към различни преживява-ния, почти като насън, ето защо то лесно се поддаваше на емоции, а отпуснатото тяло беше позволило лесно да бъде обхванато от каталепсия. Най-вероятно именно съчетанието на каталепсията и сънното състояние ми беше позволило да се отделя от тялото си. Когато отново попаднах в това състояние, първоначално нямаше страх, той дойде после. А просто изведнъж се събудих в състояние на каталепсия, ко­ето понякога се случва с много хора, само че това обикнове­но става през нощта и ние впоследствие го забравяме.

Интересно е, че каталепсията съпътстваше моите ОИТ само в началния етап. Това състояние повече никога не възникна спонтанно и затова се научих да влизам в него умиш­лено с помощта на самовнушението и без страх. На всеки, който желае да усвои аинг, това умение няма да навреди. С негова помощ може да се излезе от тялото, като изкуствено възсъздаваме ситуациите, в които изпаднах аз и които са описани в главата за техниките.
Чудо лu e това?

Според статистиката всеки четвърти човек поне веднъж в живота си е преживявал подобни усещания. Аз, разбира се, си давам сметка, че статистиката е нещо относително. Но това не променя нещата, цифрите говорят, че този феномен не е толкова рядък. Статистиката е точна. Аз съдя за това по собствения си опит, според който излизат приблизително такива цифри. Поначало е трудно да повярваш, когато започнеш да се интересуваш от него, околните започват да разказват неща, които лесно могат да бъдат определени с термина ОИТ.

Отделен е въпросът какво да се подразбира под подобна формулировка, когато повечето хора, с които това е ставало, нямат понятие, че е било именно то, и почти винаги неправилно интерпретират случилото се. Има много такива примери. Ще се опитам да опиша повечето от тези, които ссе случвали най-често. Може би това ще помогне да открие­те, че вие също сте запознати с това, просто малко сте се заблуждавали. Така беше и с мен, затова добре разбирам колко е важно. Безспорно по-нататък вие ще прочетете много неща за това, което сте чували някога, но сте го разбирали по друг начин.

Най-честият случай е, когато това е ставало с някой човек, но той е грешал в неговото определяне - това в повечето случаи са ,,появяванията" на Бога.

Въпросът е, че попадайки в такова състояние, хората преживяват това, което очакват да преживеят, това, за което някога са чували. Задейства се заложената в подсъзнанието програма. А тъй като преживяванията са реални като усещане, обикновено всичко се приема за реалност. Даже ако чо­век разбира, че станалото не е било наяве, той сто процента ще твърди, че това не е бил сън, че усещанията са били много по-реалистични от който и било сън, още повече е останало съзнанието и разбирането за станалото. Наистина всичко е било така. Но благодарение на него се дава простор за различни интерпретации.

Попаднал в непознато състояние (което бързо се определя), човек започва да мисли какво става, какво ще бъде. И ако сте религиозен човек, сигурно ще си помислите за идването на божествена сила и дори на самия Бог. Много сме чували за това. Няма спор, че той ще се яви такъв, какъвто сме си го представяли във въображението си. Той ще ви говори лесно предсказуеми думи и може да ви подскаже нещо напълно реално за живота ви но всъщност това ще бъде решение на вашето подсъзнание, за което вие сте подозирали дълбоко в душата си, но не сте го определили за себе си.

В никакъв случай не искам да кажа, че няма Бог. Но подобни заблуди трябва да се отбелязват. В значителна степен повечето религии се изграждат върху това. Спомнете си как най-често е започвало общуването с небесните сили. Най-често това е ставало, когато контактьорът си почива, лежи и в това време при него се явява нещо, много напомнящо описаното по-горе. Това се получава, защото сънят или отпуснатото състояние на тялото и ума граничат с начина за попадане в ОИТ, като много често това е пътят за там.

По подобен начин понякога се срещаме с починали роднини. Като човек, който дълго време се интересува от нео­бясними феномени, мога точно да кажа, че в повечето слу­чаи описанието на срещата започва с фактически незабележимото за съзнанието попадане в ОИТ. И най-често това се случва скоро след смъртта на човека и ние съответно виждаме това, което очакваме, което е най-много в главата ни. Говоря не за случаите, когато просто насън виждате този човек - това е съвсем друго.

За контактите с Нло може дълго да се разсъждава, но фактът си остава факт: повечето започват именно така, както и моите и не само моите потапяния в друга реалност.

Често се случва след събуждане хората съзнателно да извършват някакви действия, а после отново да си легнат, а след това всички доказват на човека, че той нищо не е правил и дори не е ставал от леглото. Той обаче е бил сигурен в извършването на тези действия. При това не е задължително да спиш. Може просто да седиш във фотьойла и да нямаш никакви прекъсвания в съзнанието си. Такива случаи водят до объркване. Някой може да си помисли лоши работи за умственото състояние на другия. Ако наблизо няма никого, може да учудиш самия себе си. Например веднъж се събу­дих през нощта и си спомних, че не съм включил часовника за събуждане. Станах, включих го и спокойно легнах да спя. Колко бях учуден, когато на сутринта забелязах, че будилникът не е бил включен, което стана причина да закъснея за работа.

Има патологични състояния на мозъка, при които хората много често изпадат в това състояние, което лично в мен не предизвиква нищо освен завист. За това на мен ми се налага да положа усилия, но на болните причинява дискомфорт. Може би те просто не умеят да се възползуват от него, поради което всеки път изпитват страх.

Ако някога сте усещали отделяне на астралното тяло от физическото, вие вече познавате този феномен. Най-вероят­но това е ставало преди или след сън. Едно може точно дасе каже - всичко, което съм описал в последните абзаци, има една и съща природа. По своята същност това е едно и също нещо.

Не може да не споменем за феномена клинична смърт. Някога смятах, че това е доказателство за живот на небето или в по-добри светове, но колко бях изненадан, когато про­четох книгата на Реймънд Муди ,,Живот след смъртта”, къде­то са описани десетки подобни “смърти”. Досещате ли се какво намерих там? Точно така. Там аз открих описание на десетки необикновени ОИТ, които с нищо не се отличаваха от моите. Тези преживявания просто бяха предизвикани от болестите на хората. Но работата е там, че това, което излагам в книгата си, не е реално отделяне на душата от тялото. Лично за себе си аз не съм доказал това стопроцентово, макар че то ни най-малко не намалява достойнствата и важността на ОИТ, но да се говори за продължение на живота след биологичната смърт е рано, твърде рано.

По време на моите лични изследвания стигнах до извода, че няма никакво чудо в моите занимания, като открих същото и в други случаи. Липсата на знания в тази област сред широките слоеве на населението е довело до много заблуди. На нас ни се иска да вярваме във висши сили, във вълшебства и във вечен живот. Така се живее много по-леко и това те кара малко да забравиш, че смъртта е неизбежна и че се страхуваш от нея. Но много чудеса не са доказателство за висши сили. Много често това са само различни проявления на едно и също явление, в което няма нищо свръхестествено.