Книга първа: Практика и ефективни техники сьдьржание увод първа част

През вековете всички хора, които са имали различни необикновени или даже магически способности, са били смятани за избрани, надарени от Бога със свръхдарба. Те са били поставяни отделно от другите и са им доверявали повече неща, отколкото на обикновените хора. Ако във вас се появи някаква способност и вие не я криете, няма да избегнете нещо подобно. Човешката култура не може без сътворяванена идоли и вие отлично ще подхождате за това. Фактът, че всички смятат такива хора за особени, ще накара и вас да повярвате в своята свръхестественост. И тогава до края наживота си ще отделяте себе си от другите, някой даже може да парадира с това.

Не винаги е било на почит да имаш свръхспособности. В Средновековието такива хора са били изгаряни на кладата или просто са гледали да ги унищожат. Това е ставало по същата причина, по която днес въздигат необикновените индивиди. Само че преди тези способности често са били смятани не за божествена, а за дяволска дарба. Дори и днес се случват такива неща. Ако за вашите способности говори ня-кой свещеник не от вашата религиозна общност, той непременно ще ви обвини във връзка с тъмните сили или даже със самия дявол или антихрист.

Феноменът на избраниците се обяснява лесно. Всъщност как да се отнасяме към човек, който притежава необясними способности, още повече че те се срещат рядко? А как да се отнасяме към себе си, като открием такива умения? В дадения случай на този въпрос е лесно да се отговори. Няма никакво чудо в отделянето от тялото, тъй като всеки е способен на това. А щом е така, за какви избраници можем да говорим?

Когато говорим по тази тема, веднага си спомням самия себе си в началото на занятията ми с аинг. Никой около мен никога не говореше за това и аз, разбира се, помислих, че с мен се случва нещо свръхестествено, недостъпно за другите. Още повече това при мен започна спонтанно и ми даваше повод да мисля, че именно мен е избрала някаква необясни­ма сила. Струваше ми се, че другите не бяха избрани от тази сила. Въпросът много ме тревожеше. Колко лесно беше да убедя себе си в своята различност от другите, в своето превъзходство. По натура аз съм скромен човек, затова в мен се сражаваха две страни. Едната настойчиво ми говореше, че съм необикновен индивид, а другата - че съм обикновен човек. Ако не бяха продължаващите ми изследвания, не се знаеше коя от двете страни би победила.

Когато това започна да става с мен, аз провеждах непрекъснати изследвания и събирах информация. В различни източници често се появяваше мисълта, че няма нищо необик-новено. Разбира се, отначало това оставаше незабелязано от мен, но постепенно се оказа, че голям процент от хоратаса се сблъсквали с това явление. Оказа се, че в това няма нищо необикновено, а просто е слабо изучен процес и нищо повече.

Когато разбрах това, не знаех какво да мисля за себе си. Дълго не се изправях лице в лице срещу този въпрос. Не беше лесно напълно да се простя с мисълта за собствената си необикновеност, но фактите постигнаха своето. После дълго време не разказвах нищо на никого по този въпрос. По този начин смятах, че ще засиля своята необикновеност за сметка на това, че не предавам информация за нея. Веднъж стигнах до интересен извод, който постави всичко на място.

Ако помислим добре, се оказва, че няма такава способ­ност, която някой човек владее и която е абсолютно недостъпна за който и да е друг. Всичко е в знанията и случайните обстоятелства. А това на свой ред означава, че вие, макар и в някаква степен, можете всичко това, за което някога сте чували, при условие, че е било истина. След като бях разстроен по повод на собствената ми обикновеност, тази мисъл доста ми повдигна настроението. Нека да не мога това, което не могат другите, но затова пък мога всичко онова, което може макар и един човек. Тази много важна мисъл е винаги до мен: нали по рождение ние сме почти еднакво надарени, макар че в края на краищата стигаме до съвсем различни върхове.

В днешно време много малко хора в света разбират нещо за природата на отделянето от тялото. Поради това се появява огромно количество разни теории и предположения, които се отразяват негативно върху хората, които го практикуват. Щом вие, който се занимавате с това, не сте в състояние дълго време самостоятелно да определите същността на ставащото, доколко реално може да бъде предположението на непрактикуващия? По тази причина за много аингери техните занимания са станали забранена тема за околните. Догадките са главната причина за това.

Ако се разпростирате по този въпрос, повечето хора с голямо удоволствие ще ви сметнат за луд, а не за нормален, който може нещо ново. Всички ваши разкази ще изглеждат само фантазии на един болен ум. В най-добрия случай ще си заслужите съчувствието на онези, които ще мислят, че имате някаква патология на мозъка (лично на мен са ми го казва­ли). Но ако това е патология, нея я има във всички хора на Земята, на това е способен всеки.

Може би някой от вашето обкръжение ще ви сметне за свят човек - това вече не е толкова опасно, а за някой дори е добре. Но същите хора могат да ви възприемат като изчадие на ада. Може даже да ви посъветват да отидете на църква, за да изгоните дявола. Това, че дълбоко религиозните хора могат да имат абсолютно противоположни мнения по една и съща тема, говори много за тях и тяхната вяра. Повярвайте ми, дори свещениците нямат еднополюсно мнение по този въпрос. Моят опит ми подсказва, че в това нещо няма както божественост, така и дяволизъм.

Скептиците и нихилистите ще стигнат до мнението, че вие се занимавате просто с мошеничество и шарлатанство. Макар че да се намери в това някаква материална изгода е доста трудно. Те могат да кажат и това, че вие просто разказвате своите сънища. От една страна, макар че това занимание си прилича със съня, то съвсем не е сън по основните си параметри (реалност, яснота на ставащото и пълно присъствие на разума), а от друга страна, сънят е много тайнствена и още слабо изучена страна на живота и неговата природа и до ден-днешен не е обяснена, съществуват само множество теории.

Всичко казано по-горе обяснява защо хората мълчат, когато с тях това се случва, за да избегнат шушукания зад гърба си. Аз също не бях изключение. Отначало се опитвах да разговарям с някого на тази тема, трябваше да го направя, но после на собствен гръб разбрах защо трябва да мълча, дори и най-близките ми хора не искаха да повярват или да ме разберат. Когато те мислят за луд, много бързо осъзнаваш, че е по-добре да мълчиш.

Трябва да отбележа, че аз винаги съм разбирал и разбирам хората, които не ми вярват. Ако се поставя на тяхното място, не ми е трудно да ги разбера. Ако бях далеч от тези неща, с много резерви бих възприемал подобни разговори. Трудно е да повярваш на човек, който разказва абсолютно неестествени и фантастични неща. Отделяне от тялото, по­лет, преминаване през стени, паралелно измерение – всичко това повече напомня кино или литература, отколкото реал­ния живот. Още повече ние просто сме свикнали, че това става само на кино. Но много от филмите могат да се случат в реалността. С мен понякога са ставали такива събития, че неволно ми е идвала мисълта, че това става само в киното, при това не задължително във фантастичното. Всички могат да си припомнят подобни неща от своя живот. Така че дори събития от най-нереалните филми могат да имат място в реалността.

Това, че в нашето общество са се оформили такива мнения на тази тема, е съвсем неправилно. Човечеството много губи, като не отделя нужното внимание на този въпрос. Губи всеки човек поотделно. Това може да се сравни със следното: обитавате едно жилище, но не знаете за съществуванетона още една стая, в която всеки може да намери нещо за себе си, на вас понякога ви казват, че тя съществува, и ви показват къде да търсите вратата, но вие просто не вярвате на това. А някои живеят в много малки жилища и още една стая би била много необходима.

Аз бих бил много доволен, ако успея да допринеса за разпространението на знания за явлението ОИТ. Възможно е досега то да не е получило разпространение поради факта, че сферата на неговото използване е била представяна непълно. Обикновено е била предлагана много ограничена сфера на действия извън тялото, която е заинтересувала не толкова много хора, както би било възможно. Неизвестно защо преди не са обръщали внимание на някои аспекти, а именно те могат да изиграят решаваща роля в разпростране­нието на ОИТ. За да говорим за такъв принос, на първо място е нужно да се премахнат оформените стереотипи така, че тази тема да престане да бъде забранена.
Kakвo всьщност е това?

В дадения раздел е отразено само моето субективно мнение. То в никакъв случай не може да претендира, че еабсолютна истина, но позволява да се използва и изследваастралът, което говори за близост до достоверността. За последните няколко години аз от време на време променях възгледите си по този въпрос и не се учудвам, че към мо мента, в който вие четете тези редове, ще имам друго мнение. Затова не си струва да разсъждавам особено дълбоко. Ще се огранича само с общи формулировки, които са доста­тъчно гъвкави и могат да отговорят едновременно на някол­ко най-трезви възгледи по този въпрос, като по този начин оставят място за оформяне на ваше собствено отношение към въпроса.

На първо място трябва да отбележа, че това, за което пиша в книгата, в абсолютното множество от случаите не са пътешествия извън тялото в прекия смисъл на термина ОИТ. То се използва само защото се създава такова усещане и много хора до края на живота си му вярват. Щом има усещане за намиране извън тялото, това може да бъде наречено и по този начин - с това винаги мотивирам използването на дадения термин. Тук трябва да отбележа, че според мен все пак това е възможно - отделянето от тялото.

Когато се използва терминът астрален свят или думи от същия корен, се има предвид известният им смисъл. Съществуват много различни названия и ако на някого не му харесва мистицизмът на дадено понятие, трябва да се знае, че то означава същото като вътрешен свят, паралелен свят и осъзнато сънуване. Друг е въпросът какво те всички заедно означават, какъв смисъл е заложен в тях.

Именно тук трябва да бъдем много внимателни във формулировката, тъй като това е най-малко изучената страна на живота. На първо място, ще кажа, че от собствен опит зная за неговата безграничност, в прекия и преносния смисъл на думата. На второ място, аз на практика съм убеден в неговата общност за всички хора, т. е. това е така наречената ко-лективна несъзнателност, която свързва на енергийно, първично ниво целия свят. То може да бъде използвано за различни цели в реалния живот, но за подобно използване на астрала е нужен усилен тренинг. В повечето случаи то се намира в личното подсъзнание, с всичките му свръхвъзможности, което също може да се използва във физическия свят.

Ако говорим за характера на физиологичните процеси, ставащи в организма по време на намиране във фазата, аз лично нямам право да казвам каквото и да било, защото не съм специалист в дадената област. Мога само да се опирам на научния възглед, описан след един раздел. Но това не е най-важното, важното е да умеем да го използваме, а как точно това става - не е толкова важно. Едно мога точно да кажа: самият процес на преживяване на това състояние в умерено количество не може да причини никаква вреда на здравето, това е най-важното.

За съжаление само малка част от реално практикуващи­те хора (за тези, които не практикуват, можем и да не гово­рим - тяхното мнение не може да бъде компетентно, макар че мнозина обичат да разсъждават за това) имат обективен подход към дадения въпрос. Повечето от тях свято вярват в реалните отделяния от тялото всеки път, въпреки явните ло-гически противоречия, с които се сблъскват. Това е така поради излишното човешко самолюбие, което е толкова силно, че хората предпочитат да лъжат себе си и всички останa­ли, отколкото да погледнат истината в очите. А на свой ред това произтича от незнанието на потенциала на ОИТ даже когато няма истинско отделяне от тялото. На хората винаги им е необходимо да имат като своя заслуга нещо особено, за да увеличат авторитета си в очите на околните - конкурентите в живота. А когато увериш всички, че имаш способността да излизаш от тялото си, с това в определени кръгове можеш да си заслужиш доста уважение.

Но все пак има хора, които гледат на този въпрос трезво и без предразсъдъци. В повечето случаи това са хора с опит и знание не само в личната си практика, но и в теорията. Тези хора предпочитат не сляпо да вярват на някакви идеи, а на практика да използват всички възможности на аинга, които са достъпни само при повече или по-малко точно разбиране на този феномен.

Както и в другите области на живота, и в този случай си струва да се довериш сто процента и да се вслушаш в обясненията на хората, достигнали нещо определено – това е гаранция за относителна истина. Ето защо, ако имате възможност да обмените опит с някого, отначало точно си изяснете нивото на този човек, преди да пристъпите към разсъждения и теории. Това може да ви се стори елементар­но, но мнозина дотолкова се интересуват от дадената тематика, че слушат всички подред.

Не е чудно, че дълго време съществуването на ОИТ абсолютно се отричаше от официалната наука. Това е ставало с много области на битието, които са твърде сложни за разбиране, още повече такива, свързани с мистиката, обвила и ОИТ.

Но през последните десетилетия се наблюдава явен процес на реабилитация на много неразбираеми явления, към които преди е имало недоверие. Почти всички свръхсе­тивни способности бяха обяснени по някакъв начин, но главното е, че на тях започна да се обръща сериозно внимание и да се разглеждат не като приказка, а като нещо неизследва­но. Наскоро се появи изразът, че приказката свършва там, където започва науката.

Колкото и да е тъжно, всички изследвания на ОИТ в дадения момент в голяма степен се основават на теории. Това позволява на всеки в домашни условия да разработва свои лични хипотези. Резултатът от подобна разумна дейност може да бъде не по-малко компетентен от този в професионалната научна среда.

Но във всеки случай аингът няма да се ползва с уваже­ние и доверие, а следователно няма да бъде широко разпространен, докато именно хората на науката не се заемат свсички сили с този въпрос. В крайна сметка само те могат даоткрият истина, която би изяснила всички аспекти на тази тематика.

В дадения момент научният свят достатъчно ясно е разкрил само повърхностните физиологични характеристики, свойствени на ОИТ. Специално по този въпрос са правени малко проучвания, но затова пък за изучаване на съня има множество експерименти. Сънят, както беше отбелязано, есъстояние на организма, много близко до ОИТ. Освен това съществува много популярна хипотеза, на която ставам все по-убеден привърженик. Тя предполага появата на извънтелесни усещания в момента на фазата на краткия сън (ФКС), при която, за разлика от обикновения сън, е налице осъзнаване на ставащото и самото преживяване е по-ярко. Ето защо, ако изясним информацията за обикновения сън, така мо-жем много да разберем и за ОИТ.

Особено усилено започва изучаването на съня през 50-те години на ХХ век, когато известните американски сомнолози от руски произход Натаниел Клейтман, ръководител на лабораторията по изследване на съня в Чикагския университет, и неговият аспирант Юджин Азерински за първи път откриват фаза на съня с бързо движение на очите по време на експерименти за връзката на биоритмите и вегетативната нервна система при бебетата. С течение на времето бебетата са заменени от доброволци и, разбира се, от животни, основно котки - тогава именно започва епохата на изследване на съня, макар че в дадения случай всички усилия са насочени към изучаване на ФКС или бързото движение на очите - РЕМ (от REM — rapіd eyeѕ movement). Разбира се, движенията на очните ябълки по време на съня са били забелязани и по-рано, но на никой не му е дошло наум, че темогат по някакъв начин да бъдат свързани със съня и съответно никой по-рано не ги е съпоставял с електроенцефалог-рамата.

В продължение на векове тази тема е вълнувала умовете и фантазията на поети, писатели, художници, философи, психолози, психиатри, биолози и физиолози, сомнолози и невро-физиолози, футуристи и обикновените хора, което винаги е давало силен тласък за изследване на съня и всичко свързано с него, затова най-общо казано с такива изследвания сасе занимавали и по-рано, но като начало на ерата в изучаването на съня обикновено датират 50-те години на ХХ век. Трябва да отбележим приноса на английските неврофизио-лози Лумис, Хобарт, Дейвис, които през 30-те години на ХХвек за първи път класифицират стадиите на съня с помощта на показанията на електроенцефалографа, на И. П. Павлов, З. Фройд, И. И. Остромисленски, И. Р. Тарханов, А. Мосо, на френските психолози Лежадр и Пиерон, и много други.

След много търсения е било разбрано основното. Първо, сънят е генетично обусловено състояние, вродена потребност на всички топлокръвни. От всички биологични мотивации (да пие, да яде, да спи, да се размножава и да общува) сънят е най-важната. Без вода може да се живее до седем дена (и дори много повече, ако приемаме в храната си плодове и зеленчуци), без храна - няколко месеца, без секс и общуване можем да живеем дълго, но без сън човек не може да издържи и пет денонощия. Не случайно във фашистките концлагери често са прилагали като мъчение лишаване от сън, което бързо е довеждало до обезумяване на човека.

Още през 19 век необходимостта от сън е станала обект на подробно изучаване. Оказало се, че кучетата загиват на десетия ден без сън, а плъховете могат да издържат до две-три седмици. Делфините пък спят и бодърстват едновременно, просто първо спи едното полукълбо на мозъка, а после - другото. През 1869 година американските лекари Патрик и Гилбърт правят първите експерименти с хора. Резултатът бил винаги един и същ: на третото денонощие хората започват да халюцинират и фактически да сънуват наяве. На петото денонощие човек се намира на границата на смъртта от обезумяване. Но дори след няколко безсънни дни е нужно да поспи само няколко часа и човек отново става нормален и самият той едва ли може да даде разумно обяснение за тези “сиви дяволчета”, които е виждал преди, защото сега това му се струва неразбираемо.

Мисля, че за читателите ще бъде интересно да прочетат не за научните експерименти по лишаване от сън, а за моите собствени, които съм изпробвал върху себе си.

В продължение на почти три и половина денонощия аз почти не бях спал. Почти, защото понякога на третото денонощие аз все пак буквално се отнасях, щом седнех някъде, но с неимоверно усилие на волята заставях себе си да стана от пода, когато падах заспал. Няма защо да казвам, че само по себе си това преживяване е крайно тежко. Но най-инте­ресното започна след три дена. Много се учудих, когато за първи път чух как говорят шкафовете. Отначало се опитвах да намеря на това някакво логично обяснение, но постепенно подобни неща напълно ме погълнаха и аз престанах да ги възприемам като нещо необикновено. Аз не подозирах в каквото и да било говорещите с мен невидимки, с които играехна различни интересни игри, бягащите табуретки, които мно-го се караха и се държаха страшно непристойно. Общо взето, това беше истинска лудост, сънища наяве, истински халюцинации. При това ако чувах глас, аз го чувах реално, това не бяха някакви нереални звукове. Но ако виждах нещо, не го виждах истински. От една страна, например виждах нормалната обстановка в дома, но не знам защо бях абсолютно сигурен, че там бяга табуретката, а тук мърдат цветята. Аз не го бях видял, но точно знаех, че това е станало, не се съмнявах в него и се държах в съответствие с околните събития. Когато внезапно пристъпът на лудост ме отпусна (след б часа!), буквално за една секунда престанах да разбирам себе си, своите действия и видения, които се бяха случили преди малко. В този момент реших все пак да легна, за да не направя нещо опасно в това трескаво състояние. След 12-часов сън се почувствах напълно отпочинал и душевно здрав.

Този експеримент ясно ми показа цялата важност на съня и сега с подозрение се отнасям към приказките на хората, че не са спали 3-4 дена. Това може да се чуе сравнително често, но хората просто често заспиват без да усетят или после им се струва, че това е било за кратко. Не е възможнода се направи преоценка на съня, затова не обръщайте вни­мание на тези, които твърдят, че са постигнали нещо в живота, като максимално са се лишавали от това удоволствие.

Нормалният сън при хората се оформя след 10 години, когато на организма вече не му е нужно толкова много времеза растеж. Преди това децата спят не само повече, но самият процес се различава от този при възрастните по някои параметри на цикличността. На 40-45 години започва стареене на съня. Много хора над тази възраст мислят, че сънят им се нарушава и поради това спят лошо, но всъщност сънят също остарява, както и целият организъм. Защо на нито един 80-годишен човек не му идва наум да бяга бързо като 20-годишен, а иска да има сън като на млад човек. С остаряването сънят става все по-повърхностен, организмът вече не се нуждае от растеж, който става само в дълбоките стадии на съня, когато започва да се отделя самотропният хормон (хормонът на растежа). Но за заниманията с аинг възрастни­те хора имат повече възможности поради повърхностния ха-рактер на съня, което ще стане ясно от следващата информация.

Отдавна хората са забелязали, че по време на съня отслабват само процесите, които имат отношение към връзката на организма с външната среда. дейността на останалите системи (кръвоснабдяване, храносмилане и др.) не отслабва, а по-скоро се видоизменя. Още Хипократ е определял съня като отслабване на живота на външните органи и усилване на вътрешните: с други думи, сънят е като че ли другият живот на организма. Бодърстването се отличава от него само с обединяването на всички елементи на организма за въздействие върху околната среда.

За изучаване на съня учените използват следните характеристики в неговата структура: мозъчна биоактивност (ЕЕГ - електроенцефалография), движение на очите (ЕОГ - елект-роокулография), мускулна биоактивност (ЕМГ - електромиография), кожно-галваничен рефлекс (КГР), характер и честота на дишането, сърдечна дейност, визуално наблюдение и още някои други. С тяхна помощ е изяснена точната цикличност и последователност на съня.

Когато просто си лягаме и затваряме очи, трептенията на ЕЕГ стават постоянни сьс средна честота около 10 пъти всекунда - алфа ритъм, който показва настъпилото отпускане. При повторни умишлени заспивания, както и по всякодруго време, когато на организма вече не му е нужен сън, ние попадаме във ФБС (фазата на бързия сън), чиито свойства са описани по-нататък. Обикновено след отпускане ние се потапяме във фазата на бавния сън, която за разлика от фазата на бързия сън се характеризира с прекратяване на движението на очите. Тя на свой ред се разделя на 4 фази по дълбочина. В първия стадий се забавя честотата на основния ритъм, възникват бета и тета вълни (тита вълни), намалява се честотата на свиванията на сърцето (ЧСС) ичестотата на дишането (ЧД), отслабва мускулният тонус. Във втория стадий ЕЕГ имат форма на синусоида с вълни с висока амплитуда и честота 13-14 херца. В третия и четвъртия стадий (делта сънят) се появява делта активност на мозька (високоамплитуден делта ритъм с честота 0,5 - 4 херца), ритмично и бавно дишане, а мускулният тонус се снижава. Това е най-дълбокият стадий. През него ние натрупваме енергия и изработваме хормона на растежа.

После попадаме във фаза на парадоксалния сън (ФПС). Това е фазата, в която виждаме сьнищата. Тя се характеризира с бързо движение на очите (средно за една нощ около1500), ниско ЕМГ, непостоянно ЕЕГ, дихателна и сърдечна аритмия, прекратяване на изработването на самотропния хормон, колебания в артериалното налягане и повишаване на двигателната активност. Често тези характеристики се наричат ,,вегетативна буря”, което е много вярно. Дълбочина и повърхностност, пасивност и активност - толкова противо-положности се смесват в този сън. Сън ли е това? А. М. Вейнв своята книга "Три трети от живота" е нарекъл ФПС бодърстване, обърнато навътре.

После ние винаги за кратко се събуждаме (макар че почти никога не си спомняне) и цикълът се повтаря отново. Всеки цикъл продължава почти точно 90 минути, затова е лесно да се пресметне, че за една нощ ние преминаваме през 6-8 цикъла. Но колкото по-дълго спим, толкова по-малко с всеки следващ цикъл се потапяме в дълбоките стадии на фазата на бавния сън, ФБвС. На сутринта сънят става много повърхностен и често може да не се задълбочи повече от фазата на бързия сън, ФБС. Такъв повърхностен сън е свойствен на всички заспивания, когато организмът още не трябва да възстановява силите си (например дневният сън) и това е много добре за занимания с ОИТ. Средностатистически възрастният човек се намира в първия стадий на съня около 12 % от времето на нощния сън, във втория стадий - 38 %, в третия (лекият делта сън) 12 % и в бързия сън - 24 %. След множество експерименти по лишаване на човека от един или друг стадий на съня учените са стигнали до извода, че всички стадии са еднакво важни за организма на човека и лишаването на един от тях неминуемо води до много тежки последствия.

Графика N° 1 в края на книгата показва потапянето на нашия организъм във всички стадии на съня. Графика N° 3 показва изменението на различните физиологични характеристики по време на един среден цикъл, което ясно посочваразличията в стадиите.

Най-интересното е, че въпреки достатъчно на брой конкретни изследвания, научните среди и до ден-днешен водят дискусия по повод причините за възникване на съня, причините за неговата необходимост. Съществуват две основни теории по този въпрос. Първата обяснява необходимостта от съня с натрупаната умора в целия организъм през деня, която се компенсира гю време на съня. Но опонентите задават въпроса: Какво може толкова много да се умори в нас? Нервните клетки не могат да се изморяват, сърцето също не се изморява, защото цикьлът на неговото свиване и разпускане продължава толкова, колкото и почивката след него (при това то не си почива по време на съня, а продължава да работи). Цикълът на възбуда на невроните трае хилядни части от секундата и на него също би трябвало да му е достатъчен отдихът след това. Мускулите, само те. Забележете, че колкото и да лежим след физически тежък работенден, няма да намерим пълен покой за нашите мускули, те продължават да се намират в напрегнато състояние. Само сънят може да ги освободи от него. Нима спим и сънуваме само заради нашите мускули?

Другата теория, информационната, обяснява съня така: ние заспиваме, за да усвоим и преработим информацията, която се натрупва през деня в нашата непосредствена памет. Мозъкът е претоварен и му е необходимо да сортира нужното и излишното.

Няма да се учудя, ако в края на краищата истината се окаже някьде между тези две теории.

А сега най-важната мисъл: ФБС е точно тази фаза насъня, в която може относително леко да се изпита ОИТ. Разбира се, самите преживявания по качество много се различават от съня, но е безспорно, че те стават в тези моменти. В научните кръгове съществува мнение, че ОИТ са всъщ­ност сънищата, само че осъзнати, но аз не съм съгласен с това твърдение, защото обикновеният сън е много по-блед и смътен по отношение на всички усещания, затова ОИТ е по-­скоро едно друго състояние на човешкия организъм, което предстои да се изучава. За това говори и фактът, че наличието на осъзнаване по време на съня практически противоречи на всички теории, обясняващи това състояние на човека. С други думи, сънят и съзнанието могат да съществуват само отделно, както и халюцинациите и тяхното осъзнаване. Разбира се, че известно осъзнаване има при всеки сън, но то няма нищо общо с нашето обичайно съзнание. Именно по тази причина научният свят с всички сили толкова дъпговреме се опитваше да игнорира и да отрече ОИТ, защото това може да разруши много постулати. Това е действително особено състояние на човека, което в никакъв случай не може пряко да се асоциира с обикновения сън. Непременно трябва да се отбележи, че много практики за потапяне в променено състояние на съзнанието (ПСС) доказват, че е възможно запазване на съзнанието дори по време на делта-съня във фазата на бавния сън, но са много малко хората, които реално са постигнали това.

Право на съществуване има и още една теория в кръговете на екстрасенсите, която твърди, че по време на ФБС ние можем да се потапяме само в сферата на личната безсъзнателност, а ако запазим съзнание във фазата на бавния сън, особено в делта съня, точно по това време можем реално да отделим душата от тялото, или като минимум да се потопим в колективната безсъзнателност, което е по-сериозно от каквото и да било друго. Именно заради тази теория в цялата книга много пъти повтарям, че не отричам истинските откъсвания от тялото. Може би за това е необходимо само да се научим да запазваме съзнанието в дълбоките стадии на съня, а това най-вероятно е възможно, защото известно подобие на съня се наблюдава дори в най-дълбоките стадиина фазата на бавния сън, а сънуването на свой ред може дасе превърне в ОИТ.

Някои хора смятат, че не сънуват и по тази причина едва ли могат да се научат да имат ОИТ. Това е абсолютно не­вярно, тъй като цитираните Клайтман и Азерински експери­ментално са доказали, че абсолютно всички хора имат съни­ща, но просто не ги помнят. Това е многократно доказанафундаментална истина. Въпросът е в това, че хората иматразлична вьзможност да запомнят. Ако човек, който не пом­ ни сънищата си, бъде разбуден по време на бързия сън, вповечето случаи той лесно си спомня прекъснатия сън. И обратно, ако който и да е човек бъде събуден по време на бавния сън, той едва ли ще си спомни предишните сънища, което още веднъж доказва, че сънищата стават във ФБС (макар че в някои случаи е било откривано подобие на сънуване даже в делта съня, но това повече е напомняло размишляване, мислене). Щом всички сънуват, следователно ивсички могат да се научат да контролират ОИТ, тъй като сънят може да бъде превърнат в такова състояние.