Книга първа: Практика и ефективни техники сьдьржание увод първа част

Според статистиката средно всеки четвърти човек всвета през живота си случайно или не се е намирал в астралното измерение. Това означава, че в такова състояние се е намирал всеки четвърти представител на една или друга религия. Не е трудно да си представим ставащите във фазата събития, ако ги преживява човек, който повече от всичко на света мисли за религията. Естествено всичко там ще бъде свързано с това, но как ще бъде интерпретирано?

Да си представим, че един православен свещеник вне запно през нощта или на сутринта по време на многото сисъбуждания попадне в ОИТ. Той веднага разбира, че с него става нещо необичайно. Щом той е човек на духа, служи на Бога с цялото си сърце и е ангелски чист, то най-сетне негого е посетила свята сила. Тъй като той е убеден в това с цялото си съзнание, всичко започва да става според неговите очаквания. Подсъзнанието изиграва лоша шега, но несведущият човек изобщо не може да я разпознае.

И ето че той се озовава в някакво райско място. Всички усещания са просто възхитителни не само по своята реа­листичност, но и като цяло, та нали тя е свързана с нещо свято. Всичко е ярко като цвят и жизненост. Навсякъде има птички и цветя. От небето се спуска огнено кълбо, което заслепява и не позволява да се гпеда към него. От това кълбосе излъчва някаква невидима сила, която те кара да разбе­реш, че това е Той. Свещеникът пада на колене. Той е обзет от много силно вълнение и трепет и няма никакво съмнение в ставащото. Бог се приближава на разстояние от няколко метра и застива във въздуха. Свещеникът с цялото си тяло чувства парещата светлина и приятната енергия, която сеизлъчва от Него. Свещеникът е убеден, че в този момент или ще умре, или ще види едно от главните събития в живота си.

Не е чудно, че неговите очаквания се оправдават и на него започва да му говори с приятен, силен и очароващ глас Бог, който му дава особено посвещение и своите знания. На свещеника се заръчва винаги да помни за това, да жертва целия си живот и тогава той ще стане възвишен и одухотворен. Но свещеникът вече е готов безкористно да служи на получената информация до края на дните си, защото самият факт на общуване с Бога създава одухотворени усещания на границата на екстаза, което потвърждава истинността на вярата.

Не е трудно да се предвиди по-нататъшната съдба на този хипотетичен свещеник. Печалното е, че до края на живота си той сто процента ще бъде убеден, че е видял Бог, и в това отношение няма да му помогне и настоящата книга. На него ще му ,,провърви" още повече, ако уж Бог му предложи някаква налудничава идея, например да умъртви себе си и останалите си близки, за да попаднат в рая преди края на света (за съжаление това неведнъж се е случвало реално). Каквото и да бъде предложено, свещеникът ще му бъде фанатично предан.

Съмнението е пътят към мъдростта, както са казвали древните умни хора.

Ситуацията може да се разиграе и иначе. Всичко може да стане през деня, преди, по време или след краткотрайно заспиване, при което съзнанието няма да забележи това и ще изглежда, че Бог идва наяве, а не кани при себе си на небето. Същността не е в това. Тя е в разбирането на ставащото. След такова преживяване човек завинаги ще е убеден в праведността и истинността на своята вяра, което може да го накара безжалостно и с ненавист да се отнася към други форми на вярата.

Аз дадох пример с православен свещеник, но същото мо­же да се случи с католик, мохамеданин или с представител на някоя друга религия, където не се обръща внимание на възможността за подобно преживяване. Освен това срещата може бъде и с отрицателни сили - демони и дяволи.

В никакъв случай не искам да унижа или въздигна една или друга религия. Искам само да посоча, че някои техни представители могат да се заблуждават в нещо, като карат понякога и други хора, принадлежащи към същото вероизповедание, да повярват на тяхната фантазия. За всеки, прочел Стария завет, не е тайна, че неговите главни герои имат пророчески сънища. Именно по този начин те получават информация за бъдещето и за Бога. Удивително, е че в повечето случаи те се доверяват дори не на астрални преживявания, а на обикновени сънища, като ги интерпретират според своите възгледи за битието.

И може би именно поради това, че много легенди на християнството и исляма са възникнали от подобни преживявания, в тези религии са строго забранени подобни умиш-лени занимания, тъй като те поставят под съмнение много фундаментални постановки.

Ако търсите истината, занимавайки се с аинг, могат не само да ви обвинят в нарушаване на някакви морални закони, но и да ви упрекнат в сатанизъм и връзка с дявола. Не мисля, че това ще бъде справедливо. Това е все едно да забраняваш на някого да се учи да ходи и да го караш цял живот да пълзи. Да, разбира се, изправен на краката си, човек може много неща да преоцени, но защо да се разрушават стереотипите и илюзиите?

В този раздел ми се иска по възможност многостранно да опиша отношението и връзката на аинга с различен вид екстрасенси и магьосници. Учудва ме фактът, че повечето хора смятат тези занимания за способност на екстрасенс, при което мнозина, които я владеят, спокойно и гордо нари­чат себе си екстрасенси. Ако това е така, то всеки читател на тази книга при желание може да се причисли към тях в най-близко време. Но не мисля, че такива истински способности са толкова лесно достижими.

Няма съмнение, че професионалните магьосници не могат без това умение. Но за достигането на техните способности е малко просто да излизаш от тялото. Трябва да знаеш какво и как да правиш там - именно в това се състои цялата сила. С помощта на ОИТ те намират хора и различни загубени предмети, лекуват хора, достигат до различна информа-ция, затова аингът в такава обществена ниша винаги е бил на респектираща висота.

Истински се учудвам на “екстрасенси”, които се опитватда се научат на всичко самостоятелно, но след като са овладели много неща, така и не са се научили да се отделят от тялото. Веднъж четох книга от подобен автор. Той твърдеше, че да се научиш на телекинеза, ясновидство и т. н. е много по-лесно, отколкото да овладееш ОИТ. В мен се появи силно подозрение: ако той не е овладял такова относително просто нещо, как може да е постигнал друго? Никак.

В заключението на този раздел искам да отбележа, чеако имате желание да придобиете някакви свръхспособности, аингът е едва ли не единственият начин за тяхното умишлено постигане. За това по-подробно е казано в първата глава на втората част на книгата.
Необяснuмите явленuя

Около нас често се чуват разговори за необясними явления, например НЛО, привидения, полтъргайсти, екстрасенси т. н. В това число попада и астралният свят. Всичко би било добре, ако не бяха стереотипите, свързани с тези неща, които много често се разглеждат под един знаменател. Приказките на хората правят така, че да се отнасяме недоверчиво и към реалните неща, което не е в наша полза. Затова в този раздел искам да отделя ОИТ от всичко останало, Защото последното е трудно да се провери и е почти недока­зуемо, а да се занимава с тази работа може всеки, като потози начин доказва на себе си неговата простота.

Разбира се, явлението съвсем не може да бъде нарече-но обяснимо, но това е само въпрос на време, при това най­- близко време. Броят на почитателите и практикуващите аинг се увеличава с всеки изминал ден, което не е учудващо във връзка с неговата многостранна практичност.
НЛО

Вече отбелязах, че НЛО заемаше голямо място в живота ми. Моята фобия по НЛО изигра още по-голяма, дори реша­ваща роля за мен. Може да се каже, че детството ми премина на фона на летящите чинии, мислите и разговорите за тях, което неминуемо се е отразило на характера и възгледите ми за живота. И досега изпитвам вълнение, когато стане дума за това, макар че от позицията на днешните ми възгледи по този въпрос нямам основание да се впечатлявам. Иска ми се да обясня защо тази тема толкова силно ме вълнуваше дълго време и откъде се взе фобията, която дълго не ми позволяваше да живея спокойно и която впоследствие стана причина за първите ми ОИТ и следователно за появата на книгата.

Много бях чувал за НЛО от ранното ми детство, но най-вероятно нямаше да се създаде фобия, ако самият аз никога нищо не бях виждал. Но аз видях и то неведнъж там е цялата работа. Не си струва да описвам всички тези случаи, защото някои от тях са спорни. По-добре е да разкажа сам три от тях, които бяха стопроцентови.

Когато живеех в град Качканара, сред приятелите ми имаше един човек, по-възрастен от мен, който ме взимаше вечер със себе си да гледаме навън летящи чинии (,,Каква глупост ! " ще кажете вие, но подобно занимание беше много популярно). Ние се покатервахме на една метална купчина на двора, за да имаме по-добра видимост, и чакахме. Често за цялата вечер не можехме да видим нищо интересно. Но веднъж много ни провървя. Беше обикновена топла лятна вечер. Всичко беше прекрасно. Изведнъж приятелят ми скочи и се вторачи някъде в далечината. Не разбрах къде точно гледа, защото отначало нищо не виждах. Но след като получих ясни указания за координатите, забелях нещо необикновено.

Далече, на фона на червеникавото небе, каквото е точно след залез, бавно се движеха шест продълговати черни обекта. Не се изплаших, защото бяха доста далече и навън още не беше съвсем мръкнало. Нямахме никакво съмнение, че това е НЛО. Тези обекти не издаваха никакъв звук, но определено се движеха. Никой впоследствие не ми даде разумно обяснение на това. А обектите в течение на няколко минути се виждаха ясно, докато не започнаха да се отдалечават. Цяла ескадрила от НЛО прелетя край града.

Веднъж с мен се случи нещо още по-интересно. Толкова е невероятно, че е трудно за вярване. Ще кажа дори, че ако не го бях преживял аз самият, никога не бих повярвал на нещо подобно. Бях на около 9 години и си спомням добре. Една нощ с майка ми се прибирахме в къщи от гарата, където току-що бяхме изпратили баба ми. Какво страшно можеш да очакваш в квартал с блокове, разположени плътно един до друг? Вървях няколко метра пред майка ми и за нищо не се тревожех.

Изведнъж от лявата ми страна нещо прелетя много рязко и едва не ме засегна. Това стана в момента, когато се намирах на такова място, където между блоковете се образува дълго свободно пространство. То пресичаше пътя, по който се движех аз, и беше използвано от непознатия обект като главен път. Самият обект беше с не много големи размери - не повече от 5 метра дълъг и 3 метра висок. Формата неможах да разгледам, защото прелетя много бързо и много близко. Напомняше нещо овално. Освен всичко друго, обектът сякаш беше нагорещен до жълто и заслепяваше в тъмнината. Когато се стрелна със свистене край мен, аз бях заслепен и дълго време след това не можех да виждам. Но най-важното беше, че той прелетя толкова близо до мен, че ме отвя силен вятър и дори ме отмести, като килна шапката ми на една страна.

Дълго време се хвалех, че един път едва не ме е помела летяща чиния. Мога и сега да се похваля. Интересно е, че когато се преместихме в друг град и се опитах да говоря с новите ми приятели на любимата тема, ми се присмяха. Това беше шок за мен. Никой около мен нито веднъж не беше виждал НЛО. Аз дълго не вярвах на това, но после се примирих. Очевидно на различните места хората се отнасят към това по различен начин.

Никога няма да забравя още един интересен случай, който стана в сибирския Академгородок. Не си спомням коя го­дина точно беше, но не по-късно от 1990. Това стана в земе­делската кооперация Аз бях при баба ми, както обик­новено през лятото. Всички бяха заети с нещо. Беше почивен ден, времето беше чудесно, затова имаше много хора. Почти всички собственици бяха излезли на своите малки ниви.

Аз си играех сам, когато чух многократно повтаряни възгласи от всички страни: ,,НЛО, НЛО, летяща чиния, летяща чиния!..." Аз, разбира се, се заинтересувах и излязох на открито място. Вниманието ми веднага беше приковано от сребрист диск, ниско застинал под наклон в безоблачното небе. Той беше почти над нашата градина на височина не повече от 200 метра. Просто си висеше във въздуха, без да се движи и без никакъв звук. Хората, които бяха на нивите си, можеха неограничено да се наслаждават на това зрелище, всички това и правеха. Очевидно от чинията нас също някой ни гледаше. Сигурен съм, че и до днес могат да се намерятголям брой свидетели на този феномен. Чинията вися във въздуха толкова дълго време, че даже на всички ни омръзнада я гледаме. Наистина! Дори на мен, който се интересува от подобни неща, ми омръзна да си вдигам главата нагоре. Мъжете постояха, опрени на забучените в земята лопати, поразсъждаваха, попсуваха, попушиха малко и продължиха дасе занимават със своята работа. На жените пък въобще не им беше до летящи чинии,те и без това имаха работа до гуша, затова не обърнаха подобаващо внимание на явлението и след пет минуги продължиха да плевят лехите си. А обектът беше съвсем ниско и съвсем близко. Можеше подробно да го разглеждаш. Но от друга страна, някакъв си ме­тален предмет в небето и толкоз... дълго ли можеш да го гледаш с интерес? Никой така и не видя как обектът отлетя, всички твърде много бяха увлечени в своята работа. По-късно само някой забеляза, че вече го няма, когато за неговече бяха забравили. Чудеса ...

Как да се отнасяме към подобно явление — това е спо­рен въпрос. Ако за помощ се обърнем към научните възгле­ди, можем да се объркаме. На мен например и досега не ми е известно официалното научно мнение по този въпрос. В някои страни уфологията съществува легално, в други не се признава за наука. В обществото в повечето случаи подобни разговори се осмиват, но има голям брой хора, които се отнасят сериозно към уфологията. Това основно са очевидци.

Някога аз също бях уфолог-любител. Събирах материали, четях книги на тази тема. Това продължи много години и през мен премина огромно количество информация. Аз правех множество предположения, разработвах всякакви теориии се опитвах да анализирам това, което знам. Така достигнах до едно безспорно разбиране.

Невъзможно е да се оспори, че и част от документалните свидетелства за НЛО са оригинални изображения на реален обект. Не може да се изброи колко видеозаписи съм гледал по телевизията и по интернет. Няма смисъл да говорим за снимките - те са стотици хиляди! Замислете се само за тази цифра. Сто хиляди! Сигурно и вие сте виждали много от тях. А сега си представете най-достоверните, взети заедно, и определете кое е общото между тях.

Навсякъде се дава изображение само на космическите кораби. Няма нито един видеозапис или снимка на пришълците (не смятам, че снимката на откритите останки на пришълеца от Розуел заслужава сериозно внимание). Нещо не е наред. Стотици хиляди летящи чинии и при това нито една снимка на пришълец или поне на стояща на земята чиния. Знаете ли, че всичко това ми се струва много подозрително.

Не се наемам да отричам съществуването на извънземен разум - това просто е глупаво, та вселената е безгранична - но всичко, което виждаме на земята, е дело на човека. Затова именно военните толкова силно се интересуват от проблема НЛО, а на вид дори отричат възможността за това. Точно затова НЛО може да се наблюдава на някои определени места доста редовно, защото тези места се намират в близост до закрити или секретни военни бази. Затова до 50-те години не съществуваше термин, който приблизително да напомня по смисъл ,,летяща чиния". Освен кълбовидна мълния, нищо необичайно на небето не се срещаше. Затова след разпадането на СССР в ОНД се наблюдават много по-малко НЛО отпреди, защото дори обикновените военни самолети летят по-рядко поради липса на финанси.

Тук вие може да възразите, че Мексико е много бедна страна, а именно там наблюдаваните НЛО са повече, отколкото където и да било. Но не трябва да се забравя какъв могъщ съсед граничи с тази страна и че щатът Ню Мексико се намира на същата граница, а целият свят знае, че там има много секретни военни бази и научноизследователски институти с военна насоченост. Нима представителите на извънземния разум, появили се относително отдавна, всеоще биха летели над нас за развлечение?

Струва ми се, че това е работа на военните. Затова не трябва да се страхуваме от нападения на чуждопланетни жители. Ако ги има на земята, те не са в такива количества, за които можем да съдим по документалните свидетелства. Струва си само да се досещаме за причината, поради която тези нови технологии са толкова силно засекретени.

Цялото човечество е разделено на две части: едната половина вярва, че изобщо няма НЛО, другата половина е силно заблудена. Сега е разбираема не само причината за похищенията, но и самият факт на съществуване на НЛО. днес ми е малко обидно за самия мен. Нима всичките ми страдания в детството са били само заради необикновените летателни апарати с човешки произход? Утешава ме само мисълта, че в крайна сметка това доведе до добри последствия в моя живот.

Неведнъж вече говорих за абсолютната реалност на преживяванията и отново ще го подчертая, защото това е основната характеристика на ОИТ. Струва си да се обърне особено внимание, тъй като повечето хора са убедени в неяснотата на усещанията и често смятат, че това е нещо от рода на съня. Такива умозаключения безспорно са неверни и създа­ват заблуда, която на свой ред влияе на цялото отношение на човека към дадения въпрос, по този начин той губи много в живота си. Не знам по каква причина в съответните книги и статии не се поставя ударение върху характера на преживя­ванията. С това те не дават да се разбере колко интересни са тези занимания, даже ако не се взима предвид липсата на реално отделяне от тялото. Може би по тази причина ОИТ са толкова малко разпространени в обществото: липсва желание да се занимаваш с нещо неясно и неразбираемо, макар че за преживяванията, които имаме в този свят, мечтае всеки човек, но всички са убедени, че това е невъзможно. В тази част на книгата ще опиша с подробности моите усещания извън тялото, като прибавям конкретни примери от дневника ми. Не се съмнявам, че всичко това ще ви заинтересува и именно този раздел ще повлияе на решението ви да се занимавате с аинг. Безусловно реалността на чувствата е най-важната характеристика.

Всички заблуди в същността на ставащото, които възникват в хората, сблъскали се внезапно с разделянето на ума и тялото, в основни линии са свързани с пълната реалност на всичко до най-малки подробности. Когато абсолютно неочаквано изведнъж политате във въздуха и заставате под тавана, ако това ви е за първи път, ще бъдете сигурни в полета на реалното тяло, а не в някакво фантомно преживяване. А когато докажете на себе си неизменното положение на физическото тяло, няма да остане съмнение в реалното отделяне на душата, даже може да помислите, че в дадения момент настъпва смъртта, и много ще се изплашите. Не мога напълно да отричам възможността от истинско отделяне от тялото поради това, че този феномен е слабо изучен и има само теории, които го обясняват.

По принцип най-главното е пълното отсъствие на връзка с реалното тяло и всички негови усещания. Когато се намирате във фазата, вие можете само да се досещате за съществуването на физическото тяло, лежащо някъде на леглото. Не чувствате на коя страна лежи то, как са разположени ръцете и краката, тъмно ли е, или светло, и не чувствате ориентацията на тялото в пространството. Но не трябва да се безпокоите за това, че някой може да навреди на тялото ви по време на такова състояние. Въпросът е, че ако се намирате в дискомфортно положение или нещо ви пречи, вие не можете да попаднете в много дълбоко състояние и ще чувствате причината за това; но даже в най-дълбоки състоя ния откъснатостта от тялото не е по-голяма от тази при дълбок сън, следователно това не е по-опасно от обикновения сън. Само професионалист, и то умишлено, може да доведе себе си до такова състояние, когато и да го ритат, няма да усети.

Във всяко правило има изключение. Все пак между астралното и физическото тяло има постоянна и ясна връзка. Дишането е най-важният физиологичен процес от тези, които се управляват със силата на волята и които могат да повлияят на живота. Вероятно по тази причина контролът над дишането остава при всякакви обстоятелства. Чрез контрола над него може да се регулира степента на потапяне във фазата. Този метод ще намерите в раздела за техниките. Освен всичко друго, дишането свързва тези два свята и по физическите усещания. Ако се задъхвате във фазата (поради сюжета например), това ще бъде реално не на шега. И обратно, ако реалното тяло се задъхва, това не може да не се отрази на усещанията във фазата и дори може да провокира сюжет.
27.06.01. 7.00 N°56

Просто си лежах на леглото със стабилни вибрации. Без да се задълбочавам, се отместих към стената. С усилие частично влязох в нея (по това време стената беше за мен трудно преодолима преграда). Почувствах студенината на бетона. Но изведнъж изпитах затруднения с дишането, когато гръдният кош се оказа в стената. В ума ми беше останала информация за твърдоспа на бетона и затова не можах да разширя гръдния си кош. Аз просто се задъхвах и не можех да помръдна от мястото си. Появи се реална тревога за живота ми. За щастие, фазата не беше дълбока и бързо ме върна в тялото...

СМС. След поредното събуждане ясно почувствах, че се намирам в състояние, в което фазата е много вероятна. Опитах да предизвикам вибрации в помощта на мозъка и те лесно се появиха, при това бяха достатъчно силни, за да пристъпя към отделянето. Отделих се, като просто полетях нагоре. Почувст­вах необходимост да продължа задълбочаването и реших да го направя с движения като при плуването. Скоро се появи зрението - бях в стаята си. Беше тъмно, но виждах всичко ясно и при това продължавах да плувам в пространството на помещението; появи се усещане, че вместо въздух в стаята има вода. Напълно се получиха тактилните усещания за движенията при гмуркане. Инстинктивно задържах дишането си, затова скоро започнах да се задъхвам. Отначало не разбрах какво става и наистина се изплаших от смъртта, но после съобразих, че вероятно във фазата може да се диша и под водата и чрез водата, ако си убеден в това. Започнах да дишам и престанах да се задъхвам. Изпитах интересни усещания на вливане на вода в дробовете ми, но при това тя действаше като въздуха...

Погрешно е да се смята, че реалността на преживяванията се състои само в реалността на видимото изображение - зрението, макар че това е най-важното.

Във всекидневния живот 80-90 % от цялата ни заобикаляща информация ние получаваме чрез зрението. Даже повреме на разговор за разшифроване на истинското значение на думите ние използваме очите, като възприемаме невербалните жестове, в които е заложена 40 % от информацията. Често ние правим това на подсъзнателно ниво, без дори да подозираме, затова мнозина могат да се учудят на тази цифра. Във фазата зрението играе също такава голяма роля. Това е най-главната и силна страна на преживяванията. Видимото изображение е толкова реално, че към него не можеш да привикнеш. В началото това предизвиква необикно­вен възторг и дори шок. Аз имам голям опит в ОИТ, но и до ден-днешен там често се занимавам само с разглеждане на заобикалящото ме, при това не вярвам на себе си, че наистина го виждам. Знаеш, че това не съществува, но всичко е дотолкова реално, че не знаеш какво да мислиш. Когато го виждаш, няма съмнения в реалносnа на този свят, разбира се, в неговата особена реалност.

Трябва най-напред да отбележа, че всички усещания са не само толкова реални, както и във физическия свят, но даже в някаква степен са още по-реални. Ако съдим за всичко това от научна гледна точка, се оказва, че всички усещания възникват направо в мозъчната кора без относително дългия път по нервите от рецепторите, които малко изкривяват реалността. Може да се каже, че чувствата във фазата са дори по-реални, отколкото в живота. Те са по-живи, по­ ярки и с това доставят необикновено удоволствие. Това дава възможност да преживееш някои събития много ярко отгледна точка на наслада и болка. Това се отнася за всички чувства.

По силата на казаното по-горе дори обикновеното зрение там позволява да получиш удоволствие. Това е неимоверно важно за слепите хора. Аз с лошото си зрение там мога да виждам не по-лошо от орел, ако поискам. Поразява не само яснотата на изображението, но и неговите подробности, детайлизацията. Това не е компютърна игра, където с прибли-жаването предметите стават с много ъгли, като направени от кубчета. Там можеш да вземеш всеки предмет, да го доближиш до очите си и да разгледаш всичко, даже това, което е невъзможно да се види в реалния свят. Фантастично е, че можеш да се приближиш до полицата с книги, да вземеш една от тях и да я четеш; можеш да разглеждаш порите по кожата на своите или чуждите ръце и т. н. Струва си да отбележа и потресаващата палитра от цветове, за които в живота можем само да мечтаем. Там няма предел за зрението - това се потвърждава всеки път.

Усилих вибрациите чрез напрягане на мозъка, което ми беше лесно да направя при наличието на вибрации. Просто излетях от тялото си. Изпитах радост и удовлетворение от успешния ми опит. За да укрепя фазата, започнах усилено да се концентрирам. Бях в стаята си и разглеждах обстановката, в която имаше и реално несъществуващи предмети. Разглеж-дах химикалките и моливите на масата. Хващах ги с ръка и ги доближавах до очите си. Приближих се до прозореца и започнах да се концентрирам върху цветята на перваза. Всичкоставаше все по-реално. Предметите започнаха да ме поразяват със своята яснота. След време, когато погледнах ръцете си, изведнъж осъзнах, че увлечен в разглеждане, бях забравил за процедурите по задържане на съзнанието. Но аз бях толкова силно увлечен, че отново забравих за това и целият се отдадох на радостно съзерцание на предметите, които бяха толкова реални и изглежцаха дори живи. Като резултат: загуба на осъзнатостта и преминаване на състоянието в обикновен неясен сън.

Събудих се след дълъг сън през деня. Нямаше никакви усещания, показващи възможност за фаза. Съзнанието напълно се изясни и аз без желание реших да направя опит, като не се надявах на успешен изход. Не успях да предизвикам вибрации. Съответно не успях да се отделя. Тогава реших да опитам да разклатя левия си крак. Бързо започнах да усещам появяващата се амплитуда на фантомния крак и вибрациите започнаха. Усилващата се амплитуда доведе до мощни вибрации. Лесно ги усилих и се отделих. Зрението ми се появи едва когато се опитвах да видя ръцете си. Всичко се виждаше ясно. Оказа се, че съм в стая с книжни полици и бюра. Имаше врата и прозорци, които гледаха към гора. Изкушавах се да погледна някои книги. Беше ми ужасно интересно какво пишев тях. Тя бяха поставени небрежно и заглавията им се четяха трудно. Сред тях имаше познати книги и книги с нелогични заглавия; аз взех една от тях с логично заглавие, но непозната за мен. Текстът не беше интересен и не се запомняше. После взех друга книга, която се казваше ,,Томбак”. Жанрът беше фантастичен. Забравих за него, защото забелязах аудиокасетина съседния рафт. Заглавията им ми бяха съвсем непознати.

Забравил за концентрацията, започнах да разглеждам цялата стая. След известно време почувствах, че става нещо нередно, но не можех да направя нищо. Нещо бързо ме върна в тялото. Повторните опити да се отделя бяха неуспешни.
07.02.03. 4.00 N° 207

Задълбочих състоянието си, като отпуснах глава надолу. Вибрациите изчезнаха, но оставаше чувството на дълбока фаза. Оказах се в дома на баба ми, когато се появи зрението. В къщи нямаше никого и аз започнах да разглежцам различни вещи, които в действителност не са там, но ми се сториха интересни. Предметите бяха с неопределено предназначение и бяха съставени от екрани и проводници. Тук си спомних за балкона. Като продължавах да се концентрирам с най-малки подробности, започнах да разглеждам улицата от деветия етаж. Имаше много интересни неща. Почувствах отслабваща фаза и реших да скоча надолу, за да не разглежцам панорамно какво предизвиква тази нередност. Дворът беше моделиран идеално, само че вместо небе имаше сива пелена, която оста­ваше на всичко сив оттенък.

Всичко ставаше така, сякаш е наяве: децата си играеха в пясъчника, младежите седяха по пейките, жените излизаха с торби от магазините, преминаваха коли и мъжете пушеха на балконите. И всичко това можеше да се види с най-малки подробности, което и правех. Всички се държаха така, че аз можех спокойно да се приближа плътно до всеки и никой не ме забелязваше. Не исках да върша нищо нередно, просто получавах удоволствие от наблюдението, от поглъщащата ме реалност...

Усещането за движение е много важно за тези, които искат да се занимават с аинг, тъй като това е една от най-ефектните страни на възможната дейност. Наистина къде другаде можеш да изпиташ падане от стометрова височина, без парашут? Всеки път когато отиваш там, летиш или падаш, всичко се моделира до най-малки подробности. Усе­щаш не само съответното преместване на тялото на различни нива, но и всичко, което го съпровожда. Преместването в пространството е едно от любимите ми занимания. Както е прието да се смята, човек едва ли не най-много мечтае да се научи да лети; никой от нас не е равнодушен към това и винаги се радваме, когато можем да полетим насън. А по време на фазата това е многократно по-реално... Ето защо не бива да се учудваме, че обикновеното преместване във въз­духа доставя удоволствие, още повече то не е ограничено от нищо. Можеш да летиш със скоростта на светлината, рязко да променяш посоката - нещо, което е нереално в живота.

2. 
   10.35 N° 106
   

По-късно ми дойде една прекрасна идея - реших да опитам да изnробвам себе си в ролята на военен изтребител. Не без усилие успях да се концентрирам върху тази цел и, набирайки рязко скорост, полетях встрани. Колкото по-голяма ставаше скоростта, толкова повече ми бучаха ушите. С всяка своя клетка чувствах бясното движение, лудата скорост. Разбира се, можеше да летя и да чувствам само движението, но аз умишлено се настроих да усещам всички аеродинамични ефекти. Прерязвах въздуха със свистене и нарастваща топлина. Трудно преодолявах обичайния страх. Над мен се мяркаха облаци, а отдолу къщите, горите, хората - всичко беше толкова реално...

Споменавайки за реалните усещания във фазата, не бива да забравяме за вкуса. За хората, чиято храна не е вкусна по материални причини или поради диета, този раздел ще има голямо значение. За това мога да съдя по собствен опит: случвало ми се е да изпитвам глад и по двете посочени причини. От дете добре знам какво значи вкусна и безвкусна храна и какво значи пълната й липса. Затова и до днес за мен има голямо значение възможността да задоволиш пот­ребността си от храна чрез ОИТ. Разбира се, става въпрос за психологическата потребност. Колко е приятно по време на строга диета макар и за малко да изпиташ удоволствието от вкусната храна, при това с натрупването на опит може да се научиш да създаваш меню с всевъзможни продукти, каквито ти дойдат наум.

Най-отговорно заявявам, че при определени обстоятелства и голям опит може да се научиш значително да намаля­ваш и реалното желание за похапване. Това може да става за сметка на въздействието върху някои участъци на мозъка, които отговарят за това желание с помощта на силно самовнушение, което не е много трудно да се постигне. ОИТ по своята същност са най-дълбокият транс - сомнамбулният. При хипнозата терапевтът може да доведе до това състояние само един от сто човека, но да предизвика потискане на глада той може в по-малко дълбоки състояния при приблизително 80 % от пациентите си. Тъй като всеки човек може самостоятелно да се потопи в най-дълбокия стадий на хипнозата (това всъщност е фазата), той може сам относително лесно да потиска чувството на глад - това е възможно дори при слаба хипноза. ОИТ представляват освен всичко друго добро оръжие за борба с това бедствие - затлъстяването, но за него ще разкажа по-подробно в главата за практическо-то използване (в раздела ,,влияние върху външността"), а сега ще опиша нивото на реалност на вкусовите усещания.

Събудих се през нощта и си спомних за аинг. Тази мисълпредизвика в мен силна възбуда, граничеща със страх. Благодарение на това попаднах в стабилна фаза. Започнах да екс-периментирам с вибрациите, но малко ме беше страх да се отделя. Постепенно вибрациите станаха толкова силни, че произволно ме избутаха от тялото. Трудно преодолявайки страха, летях из стаята. Постепенно с появата на зрението нощта се превръщаше в ден. В един момент застанах на пода и сеуплаших от реалността на ставащото. До прозореца на стаята имаше маса, която не трябваше да е там. Но аз не се замислих върху това, защото така или иначе бях силно развълнуван от ставащото. Като се концентрирах върху обстановката, забеляаах поставената върху масата чаша с някаква течност. Възникна идеята да опитам доколко реални са вкусовите усе­щания. Безкрайно учуден от реалността, се приближих до ма­сата, взех в ръка чашата и я приближих до очите си, за да я видя по-добре (в този момент дори най-обикновените предмети предизвикваха в мен възхищение и учудване). После неуверено приближих до устните си и отпих глътка. О, Боже!!! Дори не съм очаквал, че това ще бъде толкова реално. В чашата има­ше доматен сок. Аз го почувствах с устните, езика, с небцето си. Наистина се насладих на вкуса му, когато преминаваше през гърлото ми. Усещах студенината на чашата с ръцете и устните си - всичко беше както в реалността. Наслаждавайки се на вкуса и ликуващ от ставащото, аз бавно отпивах от сока и мислех за откриващите се пред мен нови хоризонти. Но напълно забравих за концентрацията и състоянието беше нарушено, последва фал. След това откритие през целия ден настроението ми беше великолепно.

Озовах се в неnознато помещение, приличащо на кухня. Влязох вътре. В реалността изпитвах недостиг от храна, бях много гладен. Първо отворих хладилника и и ядох от там ня-колко вкусни продукти. Усещанията бяха реални. Прехвърлих вниманието си върху масата, където също имаше много вкусни неща. Беше невъзможно да се наям, но получавах безмерно удоволствие. Набутвах в устата си всичко, което беше вкусно: плодове, пасти, nечено месо и т. н. Много се увлякох и забравих да внимавам - отново настъпи фал.

Сънят ми беше nовърхностен и тревожен и беше съпътстван от много събужцания, които използвах, за да се отделя. След събуждане съзнанието ми беше в състояние на дълбока фаза. Аз се измъкнах и започна да падам надолу за още по-голямо задълбочаване. Внезапно паднах от тавана в съвсем нереално nомещение. В този момент се появи зрението ми. Всичко беше максимално ясно. От помещението се преминаваше в други стаи. Там всичко беше подредено с предмети от различни епохи. С учудване и интерес разглеждах антикварните мебели и възхитителните картини. В реалността не бих могъл да нарисувам нищо подобно, но моят мозък беше нарисувал всичко по най-добрия начин (Рембранд би ми завидял!?). Когато преминавах в друга стая, чух гласове и тракане на чинии. Без колебание тръгнах натам. За мое учудване там си почиваха, като си пийваха добре, президентите на САЩ Лин­кълн, Вашингтон и с тях за компания беше Наполеон. Обслуж­ваше ги една жена. Ако бях срещнал тези личности в друга обстановка, бих провел с тях беседа или бих направил нещо друго, което да изчерпи интереса ми към тях. Но те седяха на отрупана с деликатеси маса. А аз бях истински гладен. Без да обръщам внимание на известните личности, аз се втурнах към масата. Вероятно не съм се отличавал с особена култура на хранене, защото се нахвърлих като обезумял. След като бях на строга диета, аз абсолютно не се притеснявах да ям (по­-точно да лапам) печено пиле с хрупкава коричка, ароматни кренвирши по две влизаха в устата ми, а също така плодове и салати, напитки и деликатеси. Изпитвах истинско блаженство от вкусовите усещания. При това макар и бавно се получаваше усещане за ситост, като ми оставаше време за наслажде-ние. При това имах истинска концентрация върху даден продукт, преди да го изям, затова фазата беше стабилна. Повече от всичко на света не ми се искаше да стане фал в този момент, но той се получи след известно време по неопределена причина. Успях да попадна във фаза още веднъж.

Във фазата са възможни и реални всички усещания и има даже такива, които е невъзможно да се изпитат в реалността. Усещането за болка не е изключение. Но болката е нежелателна за повечето хора. Тя възниква поради невнимание или по неопитност, защото всички чувства могат да се контролират. Но в аинга често са възможни ситуации, когато болката е неотделима част от преживявания сюжет.

Когато започнах да се занимавам с аинг, на мен не знам защо ми се струваше, че в това състояние не може да има болка. Затова, когато се сблъсках с нея, бях силно озадачен. Но в последствие привикнах. При изпитване на болка главното е да различаваш нейния източник. Ако точно се знае, четя е породена от преживяваната ситуация, няма защо да сетревожите и можете да продължите пътешествието си извън тялото. Но причината може да е реална. Тогава, разбира се, е нужно колкото може по-бързо да влезете в тялото, за да определите нейния източник. Обикновено е лесно да се определи какъв е характерът на болката. Тя е реална, ако слабо се подчинява на волята, но запомнете, че дори и най-­силната реална болка се контролира във фазата.

1. 
   6.00 N° 58
   

3. 
   11.30 N2 409
   

Трябва особено да отбележа реалността на тактилните усещания и усещанията за наслада. За някого това може дасе окаже най-важната страна от ОИТ. Няма да крия, че аз съм един от тези хора. Значителна част от времето, прекарано извън тялото, посветих именно на получаването на многои големи удоволствия. В живота, за да получиш наслада, трябва много да се потрудиш. Просто иначе няма от къде да се получи. И освен това, за нас е типично насищането с удоволствия, те бързо ни омръзват и след тава е нужен нов източник за тях, но той не е толкова лесно да бъде намерен. В заниманията с аинг можеш да изпиташ наслада в неограничено количество и не по-малко завладяваща, отколкото в реалността. Говоря най-вече за заниманията с любов, ако тази дума може да се използва за преживяванията извън тялото. Подробно съм описал това в отделна глава, където ще намерите всички нужни за това знания. По-долу давам само един характерен пример:

2. 
   2.20 N2 137
   

Винаги казвам, че всички усещания са напълно реални, но в действителност не винаги е така. Аз просто давам примери, където те са били напълно реални. Работата е там, че тяхната реалност зависи от собственото желание. Ако искате, всичко ще бъде максимално реалистично и даже по-реално, отколкото в живота. Често няма необходимост да наст-ройваме някои чувства на максимална степен, защото в даден момент може да ви интересува съвсем друг въпрос. В такива случаи реалноспа на чувствата, към които сте безразлични, зависи от дълбочината на фазата и от характера на дейността в нея.

Занимавайки се с аинг до ден-днешен, аз от време навреме се сблъсквам с тревогата за моя живот. Понякога това просто е свързано със страха (особено когато не можеш лесно да се върнеш в тялото), а понякога ми се струва, че затова наистина има важни причини. В началния етап на заниманията този въпрос особено силно занимава практически всички, но постепенно престават да му обръщат внимание. В началото такива преживявания са лесно обясними, човек започва да изпитва съвсем непознати усещания от това, че се намира извън физическите граници на тялото си. Това предполага неизвестност, възможна опасност в околния странен свят и затова се задейства инстинктът за самосъхранение. Но, както се оказва, не само това е причина за страха. Във всеки случай в моя опит имам повече от стотици подобни преживявания, а и до ден-днешен съм жив и здрав. Като прехвърлям в ума си всички известни ми практикуващи ОИТ, мога уверено да твърдя, че средната продължителност на живота им не надхвърля рамките на общата статистика за страната и времето, в което са живели или живеят.

Не мога да си припомня някъде да се е говорило, че излизанията от тялото са били причина за смъртта. Но такива въпроси винаги възникват, затова особено трябва да се постави акцент върху това, иначе някой би се изплашил да продължи изследванията си на този интересен свят само поради тревога за живота.

Има само един нюанс, който съм срещал в няколко из­точника: смята се, че при откриване на своето реално тяло във фаза (както неговия двойник, създаден от самия мозък, така и реалното тяло при реалното отделяне), в никакъв случай не трябва да се опитвате да го събудите. Твърди се, четова не минуемо води до смърт. По тази тема не мога да кажа нищо повече, защото самият аз не се реших да правя експеримент, който да потвърди или отрече това правило.

Ако говорим по същество, да умреш в това състояние е също толкова вероятно, както и по време на обикновен сън. Ни повече, ни по-малко. Затова да се страхуваме от ОИТ е толкова глупаво, колкото и от съня.

Безспорно някои неща по време на сън и на фаза водят до смърт при определени условия. Например хората със сърдечно-съдови заболявания и с нарушено мозъчно кръвоснабдяване аз бих посъветвал да избягват стресовите състояния, когато се намират извън тялото. Емоционалните усещания там са не по-малко реални, поради което силен страх или шок може да причини спиране на сърцето.

Освен това фазата на бързия сън представлява много силна активност на главния мозък и на целия организъм (което ясно се вижда в раздела ,,Научен възглед"), по време на която по разбираеми причини са много вероятни инсултите и инфарктите на миокарда. В повечето случаи те стават по това време, а пълното овладяване на ОИТ означава в това число и удължаване на тази фаза по изкуствен начин. Затована болните хора не им трябва да постигат съвършенство в тази работа. По-безопасно ще бъде просто да улавят моменти от всекидневните си неизбежни попадания в такова състояние, което по никакъв начин не увеличава вероятност­та от нежелателни събития.

Също така си струва да избягвате силните усещания за болка, които могат да се имитират с пълна сила. Това можеда доведе до много силен шок, който на свой ред да причини смърт. Но казаното по-горе е малко вероятно в практиката, ако не се стремите към него специално.