Книга първа: Практика и ефективни техники сьдьржание увод първа част

От самото начало на заниманията ми с аинг аз определих някои начини за практическото приложение на този феномен. даже ако се вземат под внимание първоначалните ми грешки в изясняване на същността на това явление, все пак не мога дори да си представя всички възможни области на приложение. Престанах да разбирам това, когато дойдох до съмнението дали това е реално отделяне от тялото. За известно време в мен се породи мисълта за безполезността на вътрешния свят. Но после, когато започнах да се забавлявам с помощта на това, открих, че въпросът не стои така. По-късно открих, че с негова помощ може да се решават много вътрешни психологически проблеми. Сферата на приложение на аинг се увеличаваше все повече и повече. Не смятам, че съм в състояние да изясня всички възможности на това явление, защото досега постоянно откривам нови. Някои от тях не са толкова полезни, други са твърде приложими във всекидневния живот, а някои буквално са безценни. Към тях се отнася и това, което се съдържа в настоящата глава.

Преди време, когато умря Тихон, един от най-любимите ми котараци, аз вече две години се занимавах с аинг и имах натрупан опит. Няколко дни след събитието, като се отделих от тялото си, аз случайно го намерих в копието на дома ми. Котаракът сякаш беше жив и се държеше както обикновено, което ме накара дори да се усъмня в реалността на ставащото. Всички усещания бяха сякаш от реално общуване с животното.

Веднага ми хрумна една много актуална идея. Можеше да го търся във фазата, за да общуваме. Това значително би смекчило мъката ми по него. От няколко дни не можех да си намеря място. Спомените ми за близкото същество не ми позволяваха да се занимавам с нищо и всичко наоколо се рушеше от невъзможността да върна изгубеното. По това време успях отново да го срещна и да получа всички усещания от реалната среща: както обикновено го галех и той ми мъркаше в отговор, чувствах теглото му, когато го държах в ръце, козината му беше толкова мека и приятна при допир, очите му все така ме гледаха предано и влюбено, примижаваха от приятното галене по гърба. Реалността на погледа му доставяше най-много емоции в сравнение с всичко останало. В мен напълно изчезна мисълта за смъртта му, защото, както се оказа, мога да продължавам да се виждам с него колкото си искам, при това до края на живота ми.

Аз съвсем престанах да скърбя за случилата се внезапна смърт на любимото животно. Напълно се успокоих след откриването на изход от психологическия шок. Започнах при първа възможност да срещам котарака си във фазата и отново и отново да задоволявам навика да контактувам с него. Разбира се, след време тези срещи намаляваха все повече. Моята привързаност към котарака постепенно и безболезнено преминаваше, докато не изчезна напълно. Това беше златна находка, която ми откриваше ново, неизвестно за мен огромно поле за практическо използване на аинг.

Преди това събитие аз вече използвах възможността за срещи с когото си искам във фазата, но досега това беше само за развлечение или за някакви експерименти. Поради това, че нямаше подходящ случай, не ми беше дошла мисълта за такова благотворно действие на това занимание. За мен това беше първият ярък случай на много полезно приложение на ОИТ с практическа цел във всекидневния живот, за разрешаване на големи проблеми. Преди беше само развлечение, а сега - реална помощ на самия мен.

Сега живея с усещането, че във всеки момент мога да срещна скъпото ми животно, с което е свързана значителна част от живота ми. Всеки ден, само като се породи желание, мога да намеря или да създам Тихон във фазата и както в миналото да го галя и да го гледам в зелените очи, пълни с доброта и ум. Всеки път имам чувството на реално общуване с животното, поради което понятието за неговата смърт ста­на за мен неопределен термин. Та нали той беше някъде до мен и аз мога да го видя и да го докосна с ръце.

Сега почти не се страхувам, ако някой от моите близки напусне нашия свят. Аз съм абсолютно сигурен, че занапред винаги ще мога да виждам този човек и да общувам с него, а именно липсата на това прави загубата на някого толкова мъчително събитие. Някой умира и вече можем да го виждаме само на снимки и видеозаписи, а това не създава усещането за реално общуване с него. Спомените са твърде тъжно нещо, за да се сравняват с възможността от възпроизвеждане на пълния образ и външен вид във фазата. Сега вече за мен смъртта не е пълна загуба на човека.

След казаното пo-rope вече можем да оценим мисълта, че тези, които ни напускат, завинаги остават в нашите души. Преди аз възприемах това по друг начин.

Като четете тази книга, вие най-вероятно досега не сте имали възможност като мен да облекчите нечия загуба. Сигурно много сте страдали и дълго не сте си представяли по- нататъшния си живот. Заради своите преживявания сте загубили много нервни клетки и здраве, като така сте съкратилии своя живот. Досега единственото общуване с починалия човек се е състояло в преглеждането на негови снимки и вие дори не сте мечтали, че с този човек можете не само да сесрещнете, но и да поговорите на всякаква тема. Спомнете си какви ярки усещания са възниквали във вас, когато сте срещали насън починал роднина, и какво голямо значение сте придавали на това. Даже срещата насън порaжда много емоции и чувства. Често ни се случва да чуваме разкази на хора за това, че са срещнали насън починали близки. За тях това е от голямо значение. А сега си представете, че във фазата усещанията от общуването са много по-реални, отколкото насън. Толкова реални, копкото това въобще може да бъде.

Глас... Поглед... Обичайни движения и жестове... И всичко е като наяве с абсолютна реалност. Сигурен съм, че не сте се надявали отново да видите и чуете това преди собст­вената си смърт. Ако от самото начало знаехте за астралния свят, сигурно веднага бихте се възползвали от него. Пред­ставете си само, сега вие можете отново да се срещнете със скъп човек, който отдавна е на оня свят, независимо колко време е минало. Струва ми се, че това е забележителна възможност и тя е една от най-важните в аинг. Несъмнено някой ще започне да се занимава с това само поради тази причина.

Такъв случай ми е добре известен, тъй като стана с човек от моето обкръжение. Татяна Т. едва беше започнала да се интересува от моите занимания и още нямаше никакъв практически опит, когато при трагични обстоятелства почина 18-годишната й дъщеря. Разбира се, аз не успях веднага да убедя майката да облекчи страданието си, тъй като съвсем не й беше до това. Но след две седмици се срещнах с нея и я убедих да опита да го направи. Макар че тя се отнесе много скептично (тогава тя към всичко се отнасяше така), реши да опита. След пет дни се получи първият прецедент на ОИТ, а след още две седмици тя вече можеше отчасти да контролира това състояние, така че да се среща с дъщеряси, макар трудно и не задълго.

Резултатът надмина не само нейните, но и моите очаквания. Аз нямах опит със сериозни загуби, затова можех само да се досетя за степента на облекчение, което възникваше в подобен случай. достатъчно е да кажа, че тя постигна добри резултати в техниките на контролиране на това състояние само за няколко месеца, защото разбра, че дъщеря й не е напълно загубена и тя може да продължава да се срещас нея. Тя се отнасяше към проекцията на дъщеря си така, както и към починалата. Това беше абсолютно естествено за мен. При подобно общуване възниква цял спектър от чувства, които присъстват и в реалността, при това в същата степен. Мъката за загубата на дъщерята намаля многократно. И досега тя продължава да се среща с нея и както самата казва, едва ли ще престане някога да го прави. Благодарение на това тя живее много по-леко.

По време на работата по книгата, за да увелича нейната полезност и качество, аз се опитвах да направя допълнителни изследвания по някои въпроси, за да ги опиша по-пълно. За дадената глава беше нужно задължително да се направят някои ценни експерименти. Тъй като никой от моите близки не беше умирал в онзи момент от живота ми, аз трябваше да търся контакт с дядо ми по майчина линия, който беше почи нал много преди да се родя. От дете бях слушал много за него и имах достатъчно пълна представа за неговия характер и поведение. Добре си спомнях снимките му и затова си представях добре външността му. Беше ми интересно да направя експерименти, като устроя срещи с него - нещо много привлекателно за мен.

В продьлжение на около месец се опитах да се срещна с него десетина пъти. Първите опити се провалиха заради това, че в последния момент преди срещите ме обземаше див страх, който ме караше или да изляза изобщо от фазата, или да сменя дейността. Оказа се не толкова лесно за мен. Даже след като знаех, че това е моделиране от моя мозък, аз не можех да се отърва от усещането, че отивам на среща с човек от отвъдното. Но в един момент надмогнах себе си и създадох прецедент, при който осъществих визуален контакт. Оказа се, че този подпудяващ страх премина в момента, когато започна общуването. По-късно, когато вече знаех, че страхът трябва да се изтърпи, аз започнах лесно да осъществявам контакт. Няма да описвам подробностите, това е нещо лично. Но фактът си остава факт - аз се срещах и общувах с човек (или неговата проекция), който отдавна не е между живите, и не можех дори да мечтая за това, ако не се занимавах с ОИТ. Няма да описвам колко реално във всяко отношение беше всичко, много пъти вече съм го отбелязал в книгата.

Когато самият аз осъзнах цялата сила на дадената въз­можност на аинг, в мен се породи мисълта, че човечеството несправедливо е лишено от нейното използване. Ако аз можех да облекча мъката си, това ще могат да направят и всич­ки останали. Но защо досега на това никой не е обръщал нужното внимание? В цялата история на човечеството почти нито една цивилизация не се е възползвала от това. А такава практика може много силно да повлияе върху мирогледна повечето хора, като премахне от живота им един от основните видове стрес. Нима всичко това се обяснява с нашата непрактичност, недоверчивост и неосведоменост? Искаше ми се да вярвам, че е така, защото това положение допуска възможноспа от корекция на дадената ситуация. А може би, умението да облекчиш живота си е дадено само на избраните? Нима е възможно, знаейки за тези възможности, хората да не обърнат никакво внимание? Честно казано, такива хора винаги ще има, но аз изобщо не ги разбирам.

Като цяло тази тематика стана една от главните причини за появата на книгата. Аз осъзнах, че тя може да помогне на много хора. В това е трудно някой да ме разубеди. Даденото приложение на аинга може да усъвършенства нашата цивилизация - с това се изчерпва всичко. Ако практикувахме този метод, всеки от нас би бил много по-щастлив и по-спокоен.

Трябва задължително да отбележа, че във фазата се осъществяват срещи не само с починали, но и с всички други хора, включително и тези, които просто отдавна не сме виж-дали и ни е мъчно за тях. Това на практика е много важно за всеки човек.

Като се позовавам на моя опит, аз мога много лесно да опиша ползата от ОИТ. Случи се така, че живея на хиляда километри от майка ми и брат ми, за които много тъгувам. Но въпреки че се намираме на голямо разстояние един от друг, аз преживявам раздялата много по-леко от тях. Ясно е защо. За разлика от тях, аз мога да ги виждам и да си общувамс тях всеки ден. Отново благодарение на аинга.

Ако вашият любим човек живее някъде далеч или нямате възможност да го виждате, то безпроблемно можете да севъзползвате от аинга. В тази област няма никакви ограничения, което още повече засилва ползата от този навик, койтое достъпен за всеки.

В книгата се повтаря не веднъж, че във фазата можете да намерите всеки, но аз мисля, че ако не се постави акцент върху срещите с починалите, не може да се оцени колко важно е това. Смъртта заема едно от главните места в нашия живот, затова си струва да посвещаваме на този важен въпрос отделна глава, тъй като тя ще бъде полезна може би повече от останалите.
Tехнuku u предпазване

За да се срещнете с починал човек, трябва да използвате във фазата същите техники както за намиране на всякакви други обекти, одушевени или неодушевени. Това подробно е описано в главата за техниките, но за тяхното прилагане в дадената сфера трябва предварително да се знаят някои тънкости и начини за предпазване.

Първо, съществува голяма вероятност от възникване на силен страх, който може да провали много опити за срещи, преди да го преодолеете. Трябва да бъдете готови за това и колкото е възможно по-силно да си внушите, че няма нищо опасно за живота ви, като по този начин намалите тревожността си. Някои хора са много чувствителни към починалите и при тях може да възникне астрална фобия от среща с мъртъвци само поради убеждението, че това въобще е възможно.

Второ, когато се концентрирате върху целта, а именно как ще се представи починалият човек, вие трябва да си гопредставите в обичайния му вид, а още по-добре е в най-добрата му форма и възраст, в които е бил - вие срещате образ, който си представяте. В никакъв случай при концентрацията не трябва да си спомняте външния вид на човека след смъртта му, иначе вместо жив човек ще намерите труп, което няма да ви създаде приятни усещания.

Трето, има вероятност възкръсналият от оня свят да се държи не много адекватно, например може да прилича на безмозъчно същество и да се нахвърли срещу вас или да напомня празна обвивка, която не извършва никакви самостоятелни действия. От една страна, това може да е поради вашето неправилно представяне на целта, тъй като имаме множество стереотипи, създадени от различни филми на ужасите. От друга страна, върху това косвено могат да повлияят други обстоятелства. Важното е да не се разстройвате и да не асоциирате това с реалния човек, а просто да опита­те отново и всичко непременно ще се получи. Всичко си идва на място с придобиването на опит.

Четвърто, бъдете готови да видите една плашеща реалност. Всичко ще бъде както наяве. даже знаейки, че всичко става вътре във вас, поради пълната реалистичност вие дълго ще се убеждавате, че срещата с духа е наистина реална. Може би това е така. Каквото и да е това, гответе се за него така, както бихте се готвили за среща с реално възкръснал човек или с неговия дух.

Пето, много е вероятно срещнатият от вас човек да започне да дава някакви съвети относно реалния живот или да ви обяснява някакви неща около вас. Отнесете се към това колкото е възможно по-трезво. Не забравяйте, че чрез устата на този човек най-вероятно говори вашето подсъзнание и затова съветите могат да бъдат и полезни, и не толкова, всичко зависи, колкото и да е чудно, от самите вас. Старайте се да обмислите получените сведения, преди да се съобразявате с тях в реалния живот.

Ако все още лошо контролирате това състояние, мястото на срещите ще се избира автоматично според вашия обичаен опит в срещите с дадения човек. С други думи, всичко ще става там, където обикновено е ставало.

От най-ранно детство нас са ни учили на житейски правила, но след прочита на тази книга вероятно ще трябва да преразгледате много от тези постулати. Особено това засяга тематиката на тази глава. Доколко верни са правилата за поведение, мислене и отношение към някои неща във вашето общество, ако от време на време се налага да разчупвате шаблоните, заложени в детството? Не говори ли това, че цялата тази информация, която е вложена във вас, трябва дабъде забравена или да се приема само за сведение и да се опитате да обясните най-важното около вас по възможност обективнои? Това може да даде най-неочаквани резултати, тъй като изплуват много нелепи и ненужни неща. Но някои от тях не са толкова сложни и ужасни, колкото ни се струва.

Освен това светът на виртуалната реалност е силно ограничен по всички параметри. Много неща в него въобще отсъстват, например усещането за вкус, за движение и т. н. Там можеш само да виждаш триизмерното пространство и в най-добрия случай едната или двете си ръце. И това се смята за потресаваща реалност!

Във фазата отсъстват каквито и да били технически ограничения. Възможно е всичко и по всякакъв начин. Абсолютно реално е да попаднете в сюжета на всеки филм, който съществува. Това означава, че всеки ваш любим герой става достъпен, при това действието на филма може да продължава и вие да бъдете един от неговите герои. Можете и просто да наблюдавате отстрани, това ще изглежда много по-реалистично, отколкото в къщи по телевизора или в киното, дори и най-модерното.

Колко интересно може да бъде попадането във фантастичен филм! Много интересни неща може да срещнете там. Например да станете джедай и да почувствате "сила". Най-важното е, че всичко ще бъде много реално като усещане. Няма защо да доказваме, че пребиваването на космически кораб осигурява разнообразни емоции, защото в живота това не е достижимо за всеки. Може да се окажете във фантастичен филм на ужасите, но не ви съветвам да го пра-вите, защото едно е да ги гледате по телевизията, друго е да се окажете във вихъра на събитията, което може да доведе до силен психологически стрес и дори шок.

Няма такъв човек или което и да е друго същество, което е невъзможно да срещнете, да намерите или да създадете във фазата. Затова можете смело да се надявате да видите желания човек, където и да се намира той. Почти всеки отнас има такива хора, за които страда, и дори не се надява, че може просто да преодолее голямото разстояние или друго препятствие към целта.

Фазата има удивителното свойство да създава не само човешки усещания, но и всякакви други, това не е по силите на нищо друго. Тази особеност дава възможност да изпитатевърху себе си всяко състояние на материята, както живата, така и неживата. Не мисля, че виртуалната реалност някога ще достигне до такова ниво, защото в реалния свят това едва ли е възможно. Затова използвайте възможността да се научите да излизате от тялото си благодарение на тази книга и влизайте в различни роли. Например, почувствайте се като годзила. Не се шегувам. Помислете си само, че можете да видите всичко около вас през очите на чудовището. Не само това, но вие напълно ще се чувствате като това същество. Всяка подробност ще се възпроизведе във вашия разум с такава точност, сякаш някога наистина сте били това. Ще усещате не само гигантския си ръст и тромавост, но и огромна паст и даже опашка. Няма да ви останат никакви усещаия за реално човешко тяло.

Аз затова обичам толкова много този странен свят, защото ако не беше той, откъде щях да знам какви чувства например изпитва човек, когато коляното му се намира на обратната страна на крака и т. н.? Ако говорим за необичайните усещания на нашето нормално тяло, мога да кажа много неща. Няма никакви ограничения, освен нашите стереотипи, но те преминават с времето. Можете да почувствате неограничено удължаване на ръцете и при това ще чувствате, че реално имате толкова дълга ръка. Подобни фокуси можете да правите с всички части на тялото си. Можете даже да чупите, да сгъвате и усуквате всеки крайник и това ви осигу­рява незабравими усещания.

Фазата ви позволява да изпитате всяко едно състояниена което и да било същество, включително и насекомите. Замисляли ли сте се някога какво е усещането на комара? Аз също не съм се замислял, но ми беше много интересно да го изпитам. Чувствах дори крилата, които се движеха с бясна скорост. И безспорно на никое друго място аз нямаше да разбера какво умствено напрежение е нужно, за да започнат да трептят тези крила - нали човек няма крила и той не може дори да разбере какво се изпитва при това.

А какво ще кажете за това отново да преживеете ражда­нето си? Мнозина са чували за такова понятие като родова травма, която се отразява върху целия ни живот. Смята се, че можеш да я преодолееш само ако отново я преживееш по някакъв начин чрез променени състояния на съзнанието. В ОИТ вие можете да направите това сами. Това се отнася и за другите техники, където с цел оздравяване трябва да пре­живеете отново лоши събития от миналото.

Интересно е да се отбележи, че във фазата може да изпитате дори самото раждане (не ви съветвам), дори да сте мъж! Изобщо много интересно е да се усетите като представител на противоположния пол. Не си мислете за някакви мои наклонности, но по време на подобни опити се моделира не само външният вид, но и желанията и мисленето, което може да стане с всеки само ако няма отрицателна нагласа за това.

Господи, не знам колко пъти ще прочетете в тази книга следното твърдение, но съм сигурен, че в това повторение има сериозен смисъл, защото ако го забравите, книгата прак­тически губи смисъл. По време на всички тези усещания виеще усещате всичко така, сякаш то става с вас на живо. Всеки път в течение на много години ще се учудвате от реалността на ставащото - колко ярко и отчетливо е то по всички параметри.

Освен това, за разлика от виртуалната реалност към вас няма да бъде закрепено никакво досадно оборудване и няма да има никакви проводници. Източникът на ставащото е за-ложен изключително и само във вас, затова тези преживявания не могат да зависят от нищо външно, което е още едно безспорно предимство на ОИТ.

Позволява ли виртуалната реалност да усетите болка? Вие може да кажете, че тя изобщо не е нужна. Но без нея не е възможно пълноценно да се насладите на някои неща, например на боя. А и всички преживявания без нея стават по-малко правдоподобни, още повече че дори най-фаталните травми не водят до реални последствия. Но ако не ви радва нейното присъствие, не се безпокойте, защото всички усещания във фазата се настройват по ваше желание.

Освен това във фазата не съществуват не само никакви морални норми, освен вашите (впрочем вие даже не подозирате какви изкушения могат да възникнат, дори ако сте орто-доксален вярващ), но там липсва каквито и да било ограничения в поведението. Може да дадете воля на всякакви дълбоки пориви. Ако сте маниак, можете да се насладите до насита на собствените желания, като не причинявате на никого реална вреда и така се избавяте от последствията.

Всички ние в детството си сме чели и гледали различни приказки. В мнозина от нас и досега е останало желание дабъдат вълшебници. Фазата го позволява. Вие може да изпитате магическа сила или сила на екстрасенс и да се наслаждавате на нейните ефекти. Знаете ли, че е много интересно да запалите предмет с поглед или с поглед да го придвижите. С времето можете да станете истински вълшебник и да превръщате едни предмети в други само с помощта на мисълта си - това ще бъде полезно и от практическа гледна точка.

Но не всичко е толкова лесно, както съм го описал по-­горе, защото вие имате огромно количество стереотипи във всекидневния живот, които дълго не позволяват на всеки аингер да се наслади на всички възможности на ОИТ. Много неща се налага да бьдат тренирани, особено ако твьрде много противоречат на законите на реалния живот. В тозислучай не е достатъчно просто да осъзнаеш причината за възникналите във фазата проблеми, нужно е това да достигне до дълбините на подсъзнанието и да не остане нито капка съмнение в собствените възможности.

Всичко започна с търсенето на система на поведение, която би позволила дълго задържане във фазата. С първите излизания от тялото забелязах една много интересна особеност: колкото повече бях зает с някаква дейност, толкова по-дълго успявах да се задържа. Постепенко стигнах до извода, че активността на действията във фазата е един от основните фактори, позволяващи дълго време да се намираме във фазата. Скоро това стана моя основна техника за задържанена състоянието в ОИТ. Тя е описана в главата за техниките.

Освен това аз почти веднага осъзнах колко интересно е това занимание. Много често това не само позволяваше дасе увеличи времето на преживяването, но и ми доставяше огромно удоволствие и наслада, тъй като в качеството на активни действия аз използвах скитането и изследването на места, в които се озовавах случайно или не, при което трябваше непременно нещо да разглеждам и да пипам. Никога не е възможно точно да знаеш какво те очаква зад най-близкия ъгъл или зад вратата, никога не знаеш какво ще намериш в един или друг шкаф или чекмедже. Всичко наоколо винаги е неизвестно и с това е силно привлекателно, защото много често намираш интересни неща, включително различни хора и други същества. Можеш не просто да намериш нещо интересно и само да го разглеждаш, но и да правиш с него всичко, каквото си помислиш, в това число и да го използваш по предназначение. Може да вземеш предмета в ръка, да го разглеждаш с най-малки подробности и всичко ще бъде като наяве.

С времето започнах да забелязвам, че често използвам активност, когато се намирам извън тялото заради самото занимание. Именно по това време за първи път в мен се породи мисълта за ново използване на аинга, дотогава за развлечението и задоволяването на някакви желания извън тялото дори не ми беше хрумвало и никъде не бях чел за това. След определено време аз вече престанах да възприе­мам аинга без подобни занимания. Често се стремях да по­падна там само заради пътешествията в някакво необикновено място, където в реалността не можех да отида. Това ми доставяше много емоции и приятни мигове. Какво само не съм видял и открил и често това ставаше неочаквано, което още повече ме привличаше към това занимание. Сега вече не ми останаха съмнения в съществуването на още една страна в практическото използване на аинга.

И досега това ми доставя много удоволствие, макар че го правя не толкова често, както ми се иска, заради това, че знам много други полезни и интересни неща в този свят и не ми стига времето за всичко. Но при всеки удобен случай започвам по малко да изследвам пространството там, защото това винаги е интересно и ми е трудно да не го правя.

Интересно е, че подсъзнанието често заиграва със ставащите събития и почти винаги поднася само това, което повече го интересува. Именно затова винаги е интересно, защото всичко ставащо е точно такова, каквото ни се иска. Подсъзнанието участва дори в действията на околните персонажи, като ги кара да действат спрямо моето усещане за ставащото.

Дълго време нямах личен компютър. Когато не се занимавах с аинг, често мечтаех за него и обожавах да играя; особено обичах игрите, където трябваше да бродя в някакви фантастични пространства и да ги изследвам, т. е. харесваха ми игрите от жанра QUEЅT. Във фазата аз можех фактически да играя подобни игри, но вече на друго ниво на качество и реалност на преживяванията. На толкова високо ниво, че ми се отщя да имам компютър, защото той нямашеда ми даде нищо такова, което не можех да намеря извън тялото. След време той се появи, но само за да пиша тези редове, а не за игрите, на които на практика не играя. Защоса ми те, щом съм запознат с аинга?