Книга първа пътят рик джойнър превод: Емил Енчев Пътят 2 Съдържание

Пътят
17 Някои са дори подобри. Трябва да видиш къде живеят лидерите. Те казват, че трябва да имат такива места, за да впечатлят и забавляват всички величия, които ни посещават. Имаме много знаменити хора, които идват и заминават, добави младият служител. На мен ми беше предложено великолепно място, ако остана. Не беше ли изкушен да го приемеш попитах аз. Бях много изкушен. Дори връщането тука не е лесно, отговори той. Спомни си, че Бог не ни изкушава. Ако това е изкушени, трябва да му се съпротивим, казах аз, обезпокоен, чене трябваше да го връщам в тази ситуация, но знаейки, че трябваше да говоря с капитана. не се безпокой за мен, отговори младият служител. Не мога да изоставя тези, които отиват на планината. Обичам ги повече отколкото обичам този кораб. Когато стигнахме до покоите на капитана, аз не можех да направя нищо друго, освен да се чудя на неговия разкош. Той ни очакваше, за да ни въведе, и имаше готови закуски. Заключих, че е бил известен, че идвам, когато минах през служителя на палубата. Той наистина изглеждаше радостен да ме види. След като си разменихме поздрави и някои новини за няколко общи познати, аз преминах направо на въпроса. Капитане, за мене чест, че си ми се доверил с някои от твоите хора, които да водя в тази мисия, започнах аз. Много се радвам да ги вземеш. Всичките са страхотни хора и аз мисля, че ще им бъде много добре с теб, отговори капитанът.
„Няколкото минути, които прекарах с тях, ми показаха, че всичките са много добре подготвени. Но аз се интересувам задругите тук. Времето е кратко. Онези, които скоро не предприемат това пътуване, може никога да нямат шанса да го направят. Това може да е последният призив, заявих аз. Оценявам твоята ревност, отговори капитанът, но хората са казвали това поколения наред. Всъщност всяко, мисля че всяко поколение е чувствало същото нещо и въпреки това времето продължава да си върви. Дори ида ни остава много време, ние нямаме никакво време за прахосване. Битките между светлината и тъмнината се увеличават и последната битка очевидно е близо. Ние трябва да стигнем до планината на Господа с колкото се може повече хора, настоях аз. Със сигурност има големи битки за водене, отговори капитанът. Ние оценяваме всички, които се сражават в тях, и правим, каквото можем, за да ги поддържаме. Аз също съм се сражавал в няколко, но точно сега ние сме научени как да просперираме. Ние трябва да бъдем покорни на нашия призив. Това е нашата част сега, и с нашето проспериране, можем да помогнем в поддръжката на тези, които отиват на тези мисии. Разкошът и лукса бяха умопомрачаващи. Всичко, което капитанът каза, изглеждаше толкова основателно. Собствените ми думи изглеждаха празни и нереални на един такъв страхотен кораб. След трудното време, което току-що бях издържал, изкушението просто да спра ида релаксирам на този кораб за малко беше много силно. Капитанът изглежда усети увеличаваща ми се слабости продължи Отдавана научих, че ще трябва да освободиш тези, които са решени да направят пътуването, на което ги вземаш. Ако не отидат, те ще завършат сеейки разногласие тука. Всичките са много добри хора, обаче, и аз ти благодаря, че си ги взел. Преди да тръгнеш, каза капитанът, хващайки ръката ми в приятелски жест сигурен лисиче не трябва да постоиш тука за малко Аз имам перфектна

Пътят
18 позиция за теб. Няма по-добро място, където да бъдеш изцелен от твоите рани и от трудното време, през което си минал от тука. Не си спомням да съм бил толкова изкушаван в живота си. Знаех, че ако дори си отворя устата за да споря с капитана, щях да завърша, оставайки. Просто поклатих главата си и тръгнах колкото се може по-бързо. Младият служител беше точно зад мен. Чувствах се поразен. Не само чене можах да пробия атмосферата на този кораби да предупредя тези, които бяха на него, но тя почти ме завладя. Аз се бягах за живота си като кутренце с подвита опашка. Когато прекосихме брега, аз се обърнах към младия офицер Какво те накара да оставиш такава удобна позиция ида се насочиш към пустиня като тази Не искам да бъда негативен или непочтителен към моя капитан, отговори младият служител. Той ме е научил толкова много и мие дал толкова много, но всичко, за което говорехме, беше парии боклуци. Аз съм се подписал да служа на Господа, а не да ставам богат. Това може да е това, за което теса призвани, но не е това, за което аз съм призван. Аз се чудех на младия човек, че е толкова решителен относно нещо, в което аз бях толкова слаб. Докато вървяхме той продължи Колкото и страхотно да е било, докато бях на този кораб, сърцето ми беше празно и аз ставах все по-празен. Видях добри хора да се понасят по течението, започвайки да правят неща, които не трябва да се правят. Знаех, че ако не напусна този кораб много скоро, никога няма да го направя. Тогава щях да живея живот на компромиси поражение. Мисля, че това беше последният ми призив, без значение от това, колко време му оставана света. Знаеш, че оставяш този разкоши комфорт заради големи трудности, нали попитах аз. Да, знам това. Може да е по-трудно, отколкото си мисляно аз съм чел класиките, великите посланици на Господа през историята. Всичките са живели много различен живот от този, който ние живеем на този кораб. Колкото повече четях за живота на великите светии, толкова повече поставях под съмнение всичко, което правехме и учехме. Не можех да го търпя повече. Капитанът беше прав. Аз щях да причиня разногласие, ако бях останал. Трябваше да предприема това пътуване, иначе никога нямаше да имам мир, заяви младият офицер. Ти си направил правилното нещо, казах аз, но ще бъде трудно. Какво ще кажеш за хората, които те последваха, знаят ли в какво се въвличат Всичките са част от една група, която ние започнахме, наречена Обществото на Бонхофър’“ – каза младият служител. Мисля, че това говори достатъчно, отговорих аз, докато навлизахме в пустинята. Забелязах, че той дори не се обърна към кораба. Младият служители аз не бяхме отишли много далеч, когато стана твърде тъмно, за да продължим. Открихме поток от жива вода наблизо, освежихме се и заспахме. Когато се събудихме, пихме от потока, помолихме се и после продължихме надолу по пътя с бързо темпо. Отне ни повече, отколкото очаквах, да настигнем групата от круизния кораб, която беше тръгнала преди нас. Групата не само беше напреднала, но тя не се беше отклонила от пътя. Никой не се скиташе сами не се беше загубил. Аз не се бях справил толкова добре, когато бях сами бях впечатлен от тях. Бях облекчен от това, че това изглеждаш, че е група, която не се нуждаеше от микроуправление.

Пътят
19 Когато настигнахме групата, хората бяха изтощени, но весели. Попитах дали са намерили вода или храна. Един интелигентно изглеждащ човек на средна възраст с дизайнерски подстригана коса каза, чене са намерили. Те бяха жадни, може би повече жадни, отколкото някога преди са били. Знаех, че това ще бъде добре за тях. Сега те истински щяха да оценят живата вода. Аз попитах човека, който ми отговори, за името му. Той ми каза само първото си име, Уилям. После го попитах дали е женен. Той каза, че вече не е женени допълни, че жена му го е напуснала. Аз изразих моето съчувствие и после попитах дали това е причината да тръгне на това пътуване. Неговият отговор беше осветяващ. Не бих казал, че нейното напускане няма нищо общо с това, отговори той, но мисля, че тя ме напусна повече, защото бях изгубил видението си и целта си, а не толкова заради друг мъж. Животът ми беше станал празени аз бях станал мрачен. Нея обвинявам затова, че ме напусна. Дори аз не харесвах себе си докато не открих тази група. Итака, как научи за този път попитах аз. Някой от тези видя колко празени самотен бях име покани да дойда в тяхното малко общение. По това време аз бях толкова отчаян, че бих пробвал всичко, така че отидох. Те говореха за сънищата, които някои имали за една планина, която била като планината на Господа. Те вярваха, че ние сме призовани за тази планина. В началото си мислех, че всичко това са глупости, но имаше повече живот в техните глупости, отколкото бях преживявал от дълго време, така че продължих да ходя на събранията. Накрая реших, че би било по- добре да умра, търсейки тази планина, отколкото да живея по начина, по който бях живял. Аз бях хванат в тяхното видение. Може да е глупаво, но аз отново имам надежда, каквато не съм имал от години. Сега знам, че най-голямото богатство, което някога мога да открия, е целта, и сега, когато я имам, по-скоро бих умрял, отколкото да я изгубя отново. Аз разучих групата и бих могъл да кажа, че Уилям беше много по-различен от останалите. Той очевидно не беше просто професионалист, но вероятно голям реализатор. Усещайки, че има да каже нещо повече аз го помолих да продължи, така че той го направи Аз също започнах да обичам тези хора като мое собствено семейство. Имал съм президенти и много велики и мощни хора, които са търсили моя съвет, но аз съм търсил съвета на тези хора тук. Никога не съм откривал сърце, величие надуха или мъдрост като тази, която открих в тези хора. Предпочитам по-скоро да съм в тяхното общение отколкото с някой от великите в този свят. По-скоро бих бил в тази пустиня с тях, търсейки тази планина, за която те говорят, отколкото да живея в някой палат. Другите гледаха Уилям така, сякаш никога преди не бяха чували това от него, така че аз попитах колко добре познават Уилям. Някои казаха, че знаят, че жена му го е напуснала, но това е всичко. Той очевидно е бил много тих в тяхното общение, но сега се отваряше. Това беше един позитивен знак. Те вече се свързваха наново ниво. Аз помолих Уилям да избере няколко разузнавача, за да ги изпратим по двойки в различни посоки, за да търсят вода. Аз ги инструктирах да не отиват на по-далечно разстояние от един вик от мястото, където бяхме. Те бързо намериха вода. Тя беше толкова близо, както Гласът каза, че винаги ще бъде.

Пътят
20 След като всички утолиха жаждата си, аз събрах групата, за да им дам кратко изложение на нашето пътуване. Те бяха съсредоточени, фокусирани и почти пращяха от енергия. Ефектът от водата беше очевиден. Аз се върнах обратно, за да видя вашия капитани кораба, започнах аз. Впечатлен съм, че можете да оставите всичко това, за да се отправите към тази пустиня. Ние чухме причините на Уилям да направи това, но аз искам да чуя от някои от вас защо сте направили това. Една от по-възрастните жени заговори Не сме имали тази вода от дълго време. Само една глътка си заслужава да оставим всичко това. Останалите се съгласиха. Това е живата вода, казах аз. Вие сте прави. Няма съкровище на земята, което може да се сравни с нея. Все още съм впечатлен, че бихте оставили всичко, което имате, без да знаете действително какво ще откриете. Вие вече сте велики светии в моята книга. Да оставим всичко, за да се насочим в неизвестното, изисква голяма вяра, но е нужна необикновена вяра да оставиш всичко, което правиш, за да извършиш това пътешествие, каза някой зад мен. Аз се обърнах, за да видя Гласа. Кой сити попита един от групата. Той не отговори, а кимна към мен да продължа. Той беше с такова невпечатляващо, ненатрапчиво поведение, че аз бързо привлякох отново вниманието им. Не мисля, че някога съм виждал такъв лукс и комфорт както на кораба, който сте напуснали. Това че сте оставили толкова много, е голяма жертва, а жертвата е това, което ще ви преведе през пустинята към вашата дестинация. Планината е реална. Аз съм бил там. Никога не сте виждали такава слава, каквато ще видите на тази планина, но също така не сте виждали и такава битка и конфликт, каквито ще преживеете тук. Това няма да бъде лесно пътуване, нощеси струва. Това, че сте имали, което е нужно, за да започнете, означава също, че имате и това, което е нужно, за да финиширате, ако не се отклоните от пътя. Има много капани, всички от които са предназначени да ни изкарат от пътя. Има много капани предназначени да ни изкарат от пътя. Някои са измамни, и всички са съблазнителни, но всичките ще доведат до това да бъдете толкова изгубени, чеда ви бъде трудно да намерите отново пътя. Тази пустиня е враждебна към нас по всякакъв начин. Тя е опасна и мнозина не издържат, минавайки през нея. Вероятно сега ще срещнете най- големите изпитания, които някога сте срещали в една околна среда, която се опитва по всякакъв възможен начин дави спре. Знам, че сте се нарекли Обществото на Бонхофър.’ Това е подходящо, защото ще трябва да използвате смелостта и фокуса, което той е имал затова пътуване. Една млада дама заговори Ние няма да се върнем лесно назад. Всички ние сме преживели какво е да се живее без голяма цел. По-добре е да умрем, както е умрял Бонхофър, отколкото да не ходим по пътя, по който сме призовани да ходим. Смъртта не е най-лошото нещо, което може да ни се случи. Как е името ти попитах аз. Мери. Когато тя говореше, аз можех да кажа, че мнозина гледаха Мери с обичи уважение, въпреки че тя беше толкова млада, може би в началото на те. После някой друг в групата каза

Пътят
21 Мери има двойна порция любопитство, което другите бързо потвърдиха със своите смехове. Мери изглеждане ги забеляза. Итака, Мери има много въпроси, които карат всеки един да търси отговори. Добре, ние се нуждаем от това, казах аз. Това че сте тука означава, че сте чули призива, и сте взели решение да му се покорите. Това е едно от най-важните решения, което някога сте вземали. Както
Бонхофър веднъж написал Когато Господ призовава някой човек, Той го кани да дойде ида умре. Скоро ще преживеете истината на това, но също така ще познаете истината на това, което Господ каза, че ако загубим живота си заради Него, ще го намерим. Ще умирате всеки ден, но сега сте в най-великото приключение, което човек може да има в този живот. Итака, пътуването започна. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА –
ПЪТЯТ
ери имаше въпроси, понеже искаше отговори. Тя не търсеше просто внимание. Всъщност, тя беше толкова уверена, че мога да кажа, че нямаше нужда нито искаше вниманието или уважението, които другите й даваха. Тя искаше истината. Също така можех да усетя, че щях да бъда подложен на нейните изпити, за да види дали съм квалифициран да бъда техен лидер. Това ми беше интересно, понеже когато ги срещнах на брега те някак си знаеха, че аз трябваше да бъда техен лидер. Изглежда, че сте добре подготвени затова пътуване, казах аз на групата. Аз успях да мина през тази част от пустинята и искам да споделя с вас как го направих. Не направих всичко правилно, и някои от нещата, които направих не искаме да ги повтаряме, но мисля, че можем да се научим от тях, така чеда не правим тези грешки отново. Целта мие дави преведа през тази част колкото се може по-бързо и по-безопасно, докато научаваме всичко, заради което сме тук. Мисля, че едно от нещата, които ми помогнаха най-много беше да считам себе си за мъртъв. Не само реших да взема кръста си ида умра за собствените си желания и дори нуждите си, аз считах, че всеки ден ще бъде последният ми, и най-вероятно ще умра през този ден. През последните няколко дни не трябваше да си представям това, наистина си мислех, че смъртта е вероятна, пътуването беше станало толкова трудно. Това е малко мелодраматично, нали отбеляза някой отзад. Мисля, че можеше да е, ако не беше истина. Отговорих аз. Има полза от това. Както казах, вероятно занапред ще преживеем неща, които ще ни накарат да си мислим, че това наистина ще е последният ни час в този живот. Да се считаме вече за мъртви за този свят прави по-лесно да се изправим пред това. Ако живеем или умрем, ние принадлежим на Господа. Ако страхът от смъртта започне да ни контролира няма да успеем да преминем. Има и друг начин, по който това може да ни помогне. Когато считате, че всеки ден може да бъде последният ви, това носи един фокус в живота ви, така че вие живеете повече всеки ден отколкото може би някога преди. Това ни дава способност да извлечем максимума от всеки ден, което е една от целите на пустинята. Когато сме заплашени със смърт, ние започваме да живеем както никога преди. Докато проучвах групата, аз бях насърчен от това как слушаха толкова внимателно. Изкуството да се слуша е станало рядкост в наше време, но тази група беше различна. Знаех, че живата вода имаше да прави много за тяхната настояща М

Пътят
22 умствена острота, но те изглеждаха изключително чисти и решени затова пътуване. Гласът се наведе и ми прошепна Видението е това, което виждате. Те нямаше да бъдат войници, ако не бяха хора на изключително видение. Това им помага да им даде техния фокус. Трябва да имате необикновено видение, за да можете дори да чуете призива да дойдете тука. Тъй като Илия ми кимна да продължа, аз го направих Ако ходим в страх, почти сигурно ще паднем. Ние ще се нуждаем от повече вяра и повече от Божия мир в нашите сърца заради предстоящите битки. Страхът ще ни накара да вземем погрешните решения. Ако вече сме мъртви за този свят, какво може да ни направи светът Един мъртъв човек няма от какво да се страхува. Ако наистина сме умрели с Христос, ще бъдем възкресени с Него, така чене трябва да се страхуваме, дори от смъртта. Трябва да живеем чрез вяра ида бъдем водени от вяра, а не от страх, за да стоим на правилния път. Аз не исках да умра, но когато умрях за собствения си живот започнах да живея истински. Когато свалих фокуса си от себе си, от моите нужди, иго сложих на това, което се предполагаше да науча, аз започнах да ценя високо всеки ден като дарът, който си е. Счетете себе си за мъртви сега и ще ви бъде по-лесно. Онези, които живеят по този начин са най-свободните от всички хора. Този, който е мъртъв не се нуждае от нищо. Както един велик светия някога е казал Който стои без да се нуждае от нещо, не може да бъде вързан от нищо. Онези, които умират ежедневно са тези, които са най-живите. Тази жива вода е най-сладката за тях и най-мощната. Смъртта е пътя към истинския животи умирайки за себе си е начина, по който стоим напътя на живота. Има още една много важна причина, поради която трябва да считаме себе си за мъртви. Това е заповедта на Господа за Неговите ученици. Когато Той каза, че ако се стремим да спасим живота си, ще го изгубим, но ако го изгубим заради Него, ще го намерим, Той ни даваше един от най-великите ключове за истинския живот. Ние полагаме живота си за Него, понеже Той заслужава това посвещение. Той заслужава хора, които ще бъдат покорни във всичко, а това е основно, за да бъдете Негов ученик. След миг някой в групата попита Кой е твоят приятел Аз се обърнах и погледнах Гласа. Видях го да си разклаща главата толкова лекичко, че вероятно бях единственият, който можеше да го забележи, но знаех, че още не можех да им кажа. Той е и ваш приятел, отговорих аз. Ние ще видим повече от него и вие ще го познаете подобрена правилното време. Аз трябва да поговоря с него насаме за малко, а сега е време за вас да продължите да вървите. Аз ще ви настигна скоро. При тези думи групата тръгна. След като бяха излезли от обсега на чуване, Гласът започна Дошъл съм дати кажа за Уилям и Мери. Всеки, който е успял да стигне толкова далеч в този път, е човек с изключителна вяра и видение, но тези двамата са сред най-изключителните, които съм виждал по този път от дълго време. Беше ми казано, че има и други като тях в тази група. Те също така ще бъдат най- големите ти изпитания. Помни, чете заслужават това, което накрая ще станат. Изпратен съм да те предупредя заедно изпитание, което ще дойде чрез Мери, което може да изложи на опасност цялата ти група. Какво изпитание попитах аз. Не е това, което си мислиш. Тя знае много добре как да използва красотата си. Светът я е научил на това още като млада, но то не е главното изпитание,

Пътят
23 което ще срещнеш с нея. Мери има въпроси, на които ти трябва да отговориш. Това са въпроси, за които почти всеки мисли, но много малко ги считат за толкова важни, като нея. Това са важни въпроси и трябва да им бъде отговорено, не само заради нея, а заради всички, които са с теб. Ще им отговориш ли попитах аз. Не. Ти ще го направиш. Аз имам ли отговорите Дори не знам какви са въпросите. Една от причините защо беше избран да водиш тази група е, понеже ти имаше същите въпроси някога, и ти продължи да ги задаваш, докато не откри отговорите. Това, което е важно не е просто да дадеш правилните отговори на въпросите на Мери, а как ще ги отговориш. При това Гласът ме погледна строго в очите, кимна и тръгна да си ходи. Знаеш ли въпросите извиках след него аз. Кажи ми как да отговоря, ако това е толкова важно. С мъдрости търпение, отговори Гласът, точно преди да изчезне сред дърветата. Вървях бързо, за да настигна групата. Този път те не бяха отишли толкова далеч, колкото очаквах. Това че Уилям беше разкрил живота си, изглежда беше накарало и другите да го направят. Почти всички вървяха някак небрежно, докато споделяха своите истории един с друг. Усетих, че това беше здравословно, така че забавих малко крачката, като реших да стоя зад тях ида оставя това да продължава. Не мина дълго, когато теме забелязаха. ОК. Ти трябва да ни кажеш кой е приятелят ти, поиска един от тях. Доверете ми се, вие ще го опознаете много добре, преди да излезем оттук, но още не е време да говорим за него, казах аз, толкова категорично, колкото можах, опитвайки се да спра други въпроси за него. Това не проработи. Това не беше Господ, нали съгласи се една възрастна дама. Не, уверих я аз. Ангел ли беше попита друг. Неприятно мие, че трябва дави разочаровам, но не беше ангел. Ще ви кажа, колкото мога, на правилното време, ако той самият него направи, казах аз толкова категорично, колкото можех, без да бъда груб. Слушах разговора ви, докато ви застигах. Една от важните целина тази пустиня е да изкове най-страхотното общение, което можем да имаме на земята –

Изтегляне 1.1 Mb.

Сподели с приятели: