Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

От интимно познаване

до страстна любов

Аз влязох в малкия склад за да говоря на група нови християни, никога представяйки си, че живота ми беше близо да се промени завинаги. Бях 21 годишен, ревностен да дам всичко, което имах за да служа на Бог, който ми беше показал такава безусловна любов. Като млад пастор, аз дори глупаво бях решил, че най-добрия начин да Му служа щеше да бъде да остана сам през останалата част от моя живот.

Очите ми разгледаха малката група християни, които бяха събрани в стаята. Тогава беше когато забелязах красивата, млада, блондинка в другата страна на стаята. Аз загубих самообладание! Никога не бях чувствал такива силни емоции като тези, които ме изпълниха докато гледаха втренчено Даян, момичето, което щеше да стане моя съпруга. На първата ни среща аз бях удивен, че тя изглежда споделяше същите чувства, и ние се сгодихме само след още една среща.

Моята дълбока любов към Даян и желанието ми да бъда с нея ми помогнаха да разбера любовта, която Христос чувства към Своята невяста. Неговата молитва в Йоан 17 ме раздвижи особено: “Татко, желая където съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал” (Йоан 17:24). Ето Го моя Господ, само часове преди неговата агонизираща смърт на Голгота, викайки към Татко със силни желания за Своята невяста – за мен!

Той беше погълнат от любов към Своята невяста и искаше да има невястата Си със Себе Си за вечността.

Аз погледнах наново тази първосвещеническа молитва, която е, вярвам, най-значителната ходатайствена молитва в цялото Писание.

Към края на записаната молитва фокуса се променя от първото поколение християни когато Исус започва да се моли за църквата през историята. Той ходатайства за всички бъдещи вярващи, които ще дойдат до познаване на Него. Ние откриваме пророчески обещания в тези стихове за църквата. Ние виждаме намерението на Бог по начин, по който не можем да го открием в никое друго място в Писанието. Когато отидете отвъд небрежното, повърхностно четене на стихове 20-26, вие ще откриете, че всяка фраза съдържа няколко нива на значение.

Исус ни даде мощно обещание: “Аз ще съградя Моята църква; и портите на Хадес няма да й надделеят” (Матей 16:18). А в края на Своята велика, пророческа молитва Той ни даде зърване на мощната и страстна църква, която Той ще съгради:

-Йоан 17:26

Очевидно тази молитва съдържа вечно измерение, ни стихове 21-23 разкрива, че отговора не лежи просто в небето. Той ще дойде от тази страна на вечността така че неспасените да могат да бъдат свидетели на това. Исус се моли света да може да види такава църква. Началото на нейното изпълнение лежи в този век.

-Йоан 17:26

Исус даде на хората откровение за познаването на Бог и им позволи да познаят какъв беше Неговият Баща. Той направи познато великолепието на славната личност на Своя Баща.

Аз не мисля, че Исус Христос се наслаждава на нещо повече от това да разкрива на другите безкрайното великолепие, страхотната красота и вечната прелест на Своя Баща. Всеки аспект на Неговото служение отразява невероятната красота на Бог Бащата. Тука, в края на Своя живот, великото твърдение на Исус е, че Той е направил Бащата познат.

Ние понякога говорим за служението на Исус само в термини на физическо и емоционално изцеление или проповядването и поучаването на евангелието. Но служението на Исус не беше ограничено само до чудеса и доктрина. И двете тези категории от Христовото служение поддържат великия елемент на Неговата мисия на тази земя. Служението на Исус беше най-значително очертано чрез Неговото отразяване на необятната слава и великолепие на Неговия Баща.

Когато хората слушаха думите на Исус, наблюдаваха Неговия начин на живот и виждаха съвършено балансираната Му личност и безупречен характер, те получаваха зърване за величието и красотата на това, което е Бог.

Това беше славата на Христос да разкрива Своя Баща, обаче ти и аз имаме същата привилегия и отговорност. Павел ни напомня този факт:

-2 Коринтяни 2:14

Сладкото благоухание често е изявяване на присъствието на Бог. Когато виждаме Бог в друг човек, без значение дали е в техните действия, думи или скромни духове, чиста свежест докосва нашите сърца. Всеки път когато Духът на Бог ни дава възможност да разрушим някое робство или да триумфираме над някое пристрастяване или слабост и да дойдем в победа, тази победа освобождава в нас повече от уханието на славната личност на име Йехова, Бог Бащата (2 Коринтяни 2:14).

Исус описа Своето служение като това да направи името на Своя Баща познато за другите. Моята цел е да помогна на хората да мислят за служението като нещо повече от това, което става в събрания или когато служим, съветваме или се молим за другите. Служението според своята най-основна дефиниция е “изявяването на познаването на Бог чрез нашия живот.”

Невидимия аромат на познаването на Бог, за който говори апостол Павел има сила. Той ни вдига от една степен на живот в друга. Нашите сърца стават по-меки. Ние ставаме по-грижовни, състрадателни, търпеливи, любящи и прощаващи. Ние ставаме по-чувствителни за Духа на Бог. Ние сме повече като Исус. За да растем в зрялост, ние трябва да познаваме Бог Бащата по-интимно. Нашето най-важно служение е да разкриваме красотата и великолепието на Божията личност на другите.

Лесно е да се чете книга или да се слуша касета, размишлявайки за нови истини, за които да говорим. Лесно е да бъдеш ехо вместо глас. Но има определено качество на служение, което идва единствено когато вие и аз докосваме Бог реално в нашия таен живот.

За да бъдем зрели християни, всеки от нас трябва да има таен живот в Бог скрит от очите на другите. Спомням си първите дни когато станах интимен с Бог. Аз идвах пред Него със списък от нужди и искания. Борех се да усещам присъствието Му докато хвърлях думите си във въздуха, никога преживявайки реално величието на Неговото присъствие с мен.

Отмених едно лично време когато бях се изолирал в офиса за време на молитва. Бях изучавал Песен на Песните и започнах да се моля поканвайки Исус да сложи Своя печат върху моето сърце: “Положи ме като печат на сърцето си, като печат на мишцата си; защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен” (Песен на песните 8:6). Бях завладян от Божието присъствие. Той размекваше моето сърце в този момент. Сълзи се стичаха по лицето ми.

Не искайки да загубя скъпоценността на момента, аз тихо прошепнах на моята секретарка и й казах да не позволява на никой или на нищо да ме безпокои за следващите 30 минути. Аз бях напълно потопен в присъствието на Бог.

Бях се покланял в нозете Му около 15 минути когато секретарката ми изведнъж позвъня в офиса ми.

“Какво правиш?” попитах я аз с раздразнение. “Не искам да съм обезпокояван още.”

“Съжалявам,” отговори тя. “Но имате телефонно обаждане, и този, който се обажда казва, че е много важно да говори с вас точно сега.”

Раздразнен от това, че бях отклонен от тези интимни моменти с Бог, аз взех телефона. Един познат беше от другата страна на линията. “Майк,” започна той възбудено, “Имах един сън за теб предната нощ. Господ много ясно запечата в мен, че трябва да ти дам един специфичен стих като Негово послание за теб.”

Моя познат продължи докато аз слушах думите му: “Бог казва, че те е положил като печат на сърцето Си, като печат на мишцата Си. Той иска да знаеш това точно сега.”

Моя страхотен Бог ме обичаше достатъчно за да отговори на моите копнежи в момента, в който ги изразих пред Него. Действително, Той изпрати отговора към мен когато аз влязох в това тайно време с Него.

Когато общуваме с Него в молитва, размишляваме върху Словото Му и гледаме славата Му в тайното място, едно красиво и уникално изразяване на Христос е развивано в нас.

По-зряло служение се ражда от по-голям молитвен живот. Това е повече от това да имаме по-дълго време за молитва. Това е притежаване на това качество на сърцето, което отговаря на Бог по по-велик начин, сърце, което копнее и се протяга към Него, точно както лицето на едно цвете се обръща към слънцето.

Църквата отчаяно се нуждае да си възвърне този фокус на Христовото служение. Ние, също, трябва да се стремим да разкриваме природата и великолепието на личността на Бог на Неговото творение. Както Исус, нека да можем да кажем, “Аз им изявих Твоето име.”
2. “ . . . и ще го явя”
В следващия дъх Исус прави славно изявление отнасящо се за бъдещето: “ . . . и [Аз] ще го явя [Твоето име].” Но Исус знаеше, че въпреки че беше положен като печат на десницата на Своя Баща, Той щеше да продължава да разкрива величественото сърце на Татко чрез служението на святия Дух. Един от Неговите приоритети щеше да бъде да открива и разкрива страстите, желанията и удоволствията на Татко на Неговата църква.

Преди Исус да дойде за църквата, Той ще дойде при църквата – при хората, които познават Господа в красотата на Неговата личност. Ние всички ще дойдем ”в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Ефесяни 4:13). Неговия величествен блясък и неописуема красота ще бъдат разкрити на Неговите хора. Името на Бог ще бъде направено познато в народите. Църквата ще бъде изпълнена с интимното познаване на Бог Бащата, Сина и Святия Дух. По този начин църквата ще бъде направена зряла и съвършена.

Най-голямата страст на Христос е да продължи да разкрива Татко. Това е, което Той прави сега в Своето небесно служение от дясната страна на Татко. Това е, което Той ще прави през цялата вечност. Църквата днес не трябва да бъде извън хармония с настоящето служение на Исус – разкривайки Татко на сърцата на хората. Когато другите дойдат в допир с възкресения Исус те ще бъдат завладяни от прелестта, красотата и великолепието на Божията личност.
3. “ . . . та любовта, с която Ме възлюби да бъде в тях”
“Явих им Твоето име, и ще явя.” Защо? “Та любовта, с която Ме възлюби да бъде в тях.” Когато Исус ни въвежда в дълбочините на сърцето на Своя Баща ние “виждаме Бог” по по-велик начин. Виждането на Бог събужда страстна любов към Исус. Виждането въздейства на нашите чувства. Нашите емоции са променени когато видим Божията прелест.

Исус се моли тялото на Христос да Го обича по начина, по който Татко Го обича. Това е доста внушителна молитва. Но Исус ще продължава да разкрива Татко, и на Свой ред, Татко ще пленява нашите сърца за Сина. Исус трябва да се е молил с нещо такова:

Татко е упражнил безпределна мъдрост, сила и доброта когато е избрал невястата за Своя Син и е определил тя да има екстравагантна страст към Неговия Син.

Да, църквата ще бъде пълна с дейности и служения, но единственото отличително нещо в Божието сърце е да плени църквата със страстни чувства към Неговия скъп Син. Святия Дух е ревностен да извърши тази цел в този час.

През септември 1985 нашата църква тъкмо започна няколко нови протягащи се програми. Посред тези дейности Бог говори на трима члена от лидерския тим, давайки едно и също послание на всички: “Вие сте прекалили със своето наблягане на дейности и служения. Трябва да се префокусирате на молитва и ходатайство.”

Ние веднага събрахме църквата, покаяхме се и върнахме фокуса си на интимността. За няколко дни ние се молихме всеки ден, по цял ден. Когато сърцата ни бяха пленени от любов към Бог, Святия Дух изля мигновено славно освежаване, което проникна в молитвения живот на нашата църква за следващите няколко години.

В днешния забързан начин на живот е лесно да позволим нашия живот да излезе от фокус и да изгуби правилната картина с цял ден в офиса, дейности всяка вечер от седмицата и домашни задължения или втора работа през уикенда. Както Уилям Уордсуорт е написал преди почти 200 години, “Света прекалява с нас . . . Получавайки и харчейки, ние опустошаваме силите си.” Във всичкото наше получаване, ние трябва да придобиваме страст за Бог.

Понякога ставам разсеян от тази мисия. Аз служех през лятото на 1984 в няколко църкви. След една особена служба един човек дойде при мен и ми предложи да ме изпрати на евангелизаторско пътуване до няколко различни страни. Това изглеждаше велика възможност за служение, и аз бях развълнуван от възможността.

Но когато се върнах в къщи не бях толкова сигурен, че трябва да приема предложението му. Нашата църква беше посред един интензивен период на фокусиране на молитва, и някак си чувствах, че щях да смутя това фокусиране като замина.

Когато потърсих Господа за отговор, един приятел се обади за да ми даде съвет, който той силно чувстваше относно това. По същество той каза, “Знам, че е отворена голяма врата за теб. Но Господ те е призовал да бъдеш целенасочен в молитвената стаичка в този сезон – Той иска да Му дадеш не отвлечено посвещение.” Веднага този стих дойде в ума ми: “Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос” (2 Коринтяни 11:3). Аз знаех, че имам моя отговор – нямаше да отида на пътуването.

Трябваше да си напомня, че не бях призован да бъда духовен политик. Призован съм да бъда човек пълен със свята страст и екстравагантна обич към Исус. Това е, с което искам да служа на хората. Това е, което избрах да направя решаваща цел в моя живот: да познавам името на Татко и да го правя познато, да обичам Исус както Татко Го обича и да вдъхновявам другите в интимност с Него.

Когато богатствата на познаването на Бог са разкрити, какъв е резултата? Качеството на любовта, което Татко има към Своя Син ще бъде в църквата. Исус ще обитава в Своите хора, изявявайки Своя преливащ живот чрез тях.

Цикълът върви по целият път на обратно. Когато Исус изявява Своя живот на служение чрез нас, ние провъзгласяваме Божието име и Го правим познат на другите. Тогава те, от своя страна, са пробудени със страст когато видят Бог, и те се влюбват в Него.

Всяка молитва на Исус беше пророческо обещание. Всеки път когато Той се молеше това беше в съгласие с волята на Неговия Баща. Тази молитва на Исус Христос в Йоан 17 ще бъде отговорена. Тя е чудесно, пророческо обещание за църквата!

Църквата ще бъде изпълнена с познаването на Бог. Исус го каза, и Той няма да се провали. Святия Дух ще използва освобождаването на това познаване за да събуди чувство на дълбока неотложност от интимност с Исус. Съживление на интимно познаване на Исус идва, и в резултат на това църквата ще бъде изпълнена със свята страст за Неговия Син. Божествено вдъхновени интимност и страст са в дневния ред на Святия Дух защото това са молитвите на Исус.

Очевидно, тази пророческа молитва за църквата никога не е била изпълнена. За жалост е очевидно, че днешната църква не обича Исус както Татко Го обича. Нещо повече, ние не можем да намерим никакво място в историята, където тази молитва е била изпълнена в някакъв значителен световен мащаб. Но самият Татко е посветен да отговори на тази молитва. Името на Господа ще бъде познато интимно от Неговите хора, и църквата ще обича Исус както Бог Бащата обича Своя Син, Исус.
Как ще бъде това?
Понякога гледам на хладката, правеща компромиси църква в наши дни и се чудя, Как ще бъде това? Как такова славно нещо може да се случи някога? Но тогава си спомням за патетичното духовно състояние на Израел по време на земното служение на Христос. Точно като нас, народа на Израел и света в онези дни няма шанс освен ако Бог не беше, е и винаги ще бъде богат в милост. На Своето определено време, от Своята воля и от Своето добро желание, Бог свръхестествено се намеси. Същата пламтяща ревност в сърцето на Бог, която Го принуди да изпрати Исус първия път ще извърши Неговите божествени цели в едно компромисно поколение и една самодоволна и безстрастна църква. Ревността на Господа на войнствата ще извърши това.

Това няма да се случи защото ние сме по-добри от другите хора. Извора на страстните чувства към Исус няма да бъде в нас. Такава страст винаги идва от виждане на славната личност на Бог и на Неговото дело на кръста. Тя идва от изправяне пред дори просто кратко, слабо зърване на това кой е Бог и какво е направил Той.

Няма нищо повече, което Исус да иска от невяста, която обича това, което Той обича и върши това, което Той върши завинаги. Той копнее за невяста, която ще участва в страстите и намеренията на Неговото сърце. Исус Христос ще има вечна съпруга изпълнена със святи, страстни чувства към Него. О, как искам да бъда част от една славна, неопетнена църква в нашето поколение – църква изпълнена с познаването на Бог, отразяваща Неговата слава и погълната от страст за Исус. Такава църква ще бъде подготвена да се въвлече във великия конфликт, който идва.

5

“Целувайте Сина,

за да не би да се разгневи”

Копнели ли сте някога да погледнете в идните дни и да видите какво е запазено за църквата? Бихте ли желали да разберете точно какво става зад големия хаос и катаклизъм в света днес?

В моите пътувания в други страни сърцето ми е било съкрушено за растящата неморалност, на която съм бил свидетел. Аз съм ужасен от голотата в обществените паркове и греховните дейности, които са толкова необуздани в някои от главните градове на нашия свят. Злото и неморалността достигат ненадминати досега височини. Света е погълнат от страстите на света. Но това е фалшива страст. Много европейски нации могат да се надяват да бъдат изцелени от нараняването на греха само когато църквата позволи на Бог да замени фалшивата страст на света с чистата, величествена страст на Татко за Неговите хора. Ние побеждаваме грешните страсти когато Бог ги замени със святи страсти.

Псалм 2 дава много добро обяснение за текущите интернационални конфликти, които са водещи в днешните вестници. Отделете малко време за да прочетете тези 12 стиха сега. Понеже този известен месиански Псалм дава пророческо описание за събитията на Последните дни, неговото по-голямо изпълнение лежи в идните дни. Той разкрива бунта на човешките лидери срещу Бог и Неговото Слово. Този бунт рязко се е повишил през историята. Той ще кулминира в края на века в големия конфликт между Бог и Сатана за да се установи кой ще управлява страстите на човешкото сърце.

Сюжета на драмата се съсредоточава върху обединения бунт на царете и управниците на земята срещу Божието суверенно постановление да даде всички народи и краища на земята на Своя Син като Неговото наследство.

Шшът! Време е да заемем местата си. Драмата скоро ще започне.
Първо действие: Дневния ред на Сатана
Когато завесата се вдига, народите са във врява, и разбунтуваните царе и управници на земята се съветват заедно, чертаейки своята стратегия:
Защо се разоряват народите, И племената намислят суета? Опълчват се земните царе, и управниците се наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им, и нека отхвърлим от себе си въжетата им.

-Псалм 2:1-3

Нищо в цялото творение не е по-важно за Бог от душата на едно човешко същество. Това е седалището на чувствата от където любовта и истинското поклонение текат. Кой и какво ще притежава чувствата е от важно значение за Татко. Ние сме създадени според Неговия образ и подобие, оформени и уникално предназначени за Неговите святи цели. Бог не изпрати Своя възлюбен Син да умре за нищо друго в цялото творение освен за скъпоценните, вечни човешки души.

Бог е определил човешката душа да бъде страстна, предадена и посветена. Това е начина, по който душата функционира най-добре. Тя се потапя в безпокойство, отегчение, пасивност и неудовлетворение, ако няма нищо достойно, на което да предаде себе си или за което да се пожертва. С други думи, ако ние нямаме нищо, за което да умрем, тогава ние действително нямаме нищо, за което да живеем. Бог е определил нашите души да бъдат пленени, погълнати и завладяни от Исус. Нашето най-висше развитие и най-велико задоволяване лежи в това да Му се покланяме и да Му служим с предаване, което ще пожертва всичко.

Като наследство, Бог Бащата обеща на Сина църква пълна с вярващи, чиито духове са пламнали с чувства и обожание към Исус. Татко никога няма да обиди или да натъжи Своя възлюбен Син като Му представи църква (невястата на Христос), която е отегчена, пасивна и пълна с компромис.

Безстрастното християнство, толкова разпространено днес, не е заплаха за дявола. Фокусирано на понятия и активности, които пренебрегват прочувствена обич и покорство на Бог, то не носи никакво удоволствие за Божието сърце. То дори не носи удоволствие за вярващия. Но истинското християнство запалва огън в човешкия дух. То запалва сърцето със свята пламенност за Исус.

Сатана, имащ ясна представа за Божият дневен ред да плени човешките чувства и да ги погълне със страст за Своя Син, е измислил свой собствен дневен ред. За да прокара своите планове, Сатана издига свои страстни хора, радикално посветени на една от многото форми на хуманизъм, спиритуализъм и фалшива религия. Източника на тяхното крайно увлечение е омраза, гняв, болка, амбиция или алчност – а не любов към Бог.

Вдъхновени от Сатана, тези порочни лидери бурно се противопоставят на идеята за страстни хора погълнати от обич към Божия Син. Те са посветени безрезервно да издигнат съответно страстно противопоставяне на святите неща на Бог, което накрая ще стане дяволски гняв срещу Исус, достигащ до набрал цирей в поколението, за което Господ се връща.

Този яростен конфликт ще се води на много различни фронтове: религиозни, социални и политически идеологии; икономически; научни и медицински; морални и етични; образователни, музикални и художествени.

Забележете: Ако нещо е важно за човека, вие ще откриете отпечатъците на пръстите на Сатана върху него. Той винаги се стреми да изкриви и изопачи нещото за да служи на совите си интереси. В това определено време, бунтовни, разгорещени до червено страсти ще се развият около този въпрос.

В момента той може да произвежда хомосексуализъм, аборт и сексуално просвещение, което подхранва един неблагочестив начин на живот, порнография или други греховни неща. Но истинския, скрит мотив на Сатана отива далеч отвъд този въпрос. Неговото желание е да плени страстите на човешката раса, защото това е най-висшия приоритет в Божия дневен ред.

Сатана не възнамерява неговото извращение на човешките сърца да спре с огромното вливане на цинизъм и неморалност хващащи нациите. Той иска да избута това нещо край проста неморалност и цинизъм. Неговата цел и народите на тази земя да избухнат с бурна ярост срещу Бог. Той е за борческо, обединено, страстно въставане срещу Божиите закони и дори срещу Неговото право да царува.

Ако погледнете духовната температура на националните и интернационалните събития, вие ще видите, че термометъра се изкачва все по-високо и по-високо. Погледнете Съединените Щати, Европа и Западния Свят. Ями на гняв и бунт тлеят сред тези, които влияят и определят основния курс на морала. Сатана и неговите отряди ласкаят и подхранват тези пламъци така че те да експлодират в яростен и безразсъден бунт.

Не правете грешка относно това: Първо, той измамва управниците и лидерите. После ги обединява около своите дяволски цели. Той ги учи как да измислят изкусни лудории за да пленят общественото мнение и да подкопаят праведността. Той ги подбужда да преобърнат постановленията на Бог и да отрежат ограниченията на писаното Божие Слово. Те заговорничат да изличат мъдрите граници на правилното и погрешното, доброто и злото, които Бог е отбелязал в Своето Слово за човешката душа.

Тези измамени управници застават решително пред Бог, предизвиквайки Неговото право да даде на Своя Син Неговото наследство.

-Псалм 2:4-6

Тези глупави царе са планирали всичко. Те си мислят, че притежават парите на земята. Те си мислят, че държат силата. Те правят собствените си закони. Те контролират световните системи и институции. Науката и технологията са станали средства, които да служат на техните порочни, себични цели. Затова, бунтовните управници си мислят, че ако работят заедно в пълно единство, те ще могат наистина да отхвърлят Божиите цели за планетата Земя.

Но Бог им се смее, защото Той знае, че техния успех е бил само това, което Той им е дал. Народите са като капчица във ведро за Него. Малка прашинка пръст на скалата на времето. Народите на света нямат способност да се съпротивят на Неговите постановления. Той може да ги свали с едно щракване на пръста Си. Той може да ги издуха с най-слабия дъх от устата Си.
“Аз имам новини за вас,” казва Татко. “Аз вече Съм поставил Моя Цар на Неговия свят хълм. Той е поставен завинаги във вечния съвет на Божеството. Наследството на Моя Син е сигурно. Хора от всички епохи, раси, езици и народи ще бъдат изпълнени със свята страст за Моя Син. Той ще има страстна църква, чиито чувства са напълно изпълнени с Него. Ревността на Господа на войнствата ще извърши това.”
Разкривайки това, което скоро ще се случи, второ действие завършва когато бойните редици са строени. Хората от земята, сега радикално оставени на единия от двата ясно очертани дневни редове, заемат местата си от едната страна или от другата.
Трето действие: Синът претендира за Своето наследство
Застанал в центъра на сцената когато завесата се вдига е Помазаникът, Исус Христос. Разказвачът заявява силно:
Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти Си Мой Син; Аз днес Те родих. Поискай от Мене и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство, и земните краища за Твое притежание. Ще ги съкрушиш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд.

-Псалм 2:7-9

-Псалм 2:8

Тронът на Сина е вечен, и скиптъра на Неговото царство е абсолютно праведен. Той започва своето управление с доброта, защото добротата на Бог е това, което води човечеството към покаяние (Римляни 2:4). Но ако добротата не работи, и ако човечеството отказва да приеме събуждащите, ухажващи въздействия на Божията благодат, Христос Исус ще ги управлява със сила чрез Неговите ужасяващи съдби. Неговият железен скиптър ще строши бунтовниците на парчета, строшавайки като безсилни грънчарски изделия.

Какви вечни богатства е предложил Бог на човечеството. С каква почит и съдба е надарил Той човешката раса като ни е определил да живеем вечно за прославата на Неговата слава. Каква привилегия да станем страстта и насладата на Христос Исус. Има измерение на удоволствие и задоволяване, които никога не могат да бъдат преживяни докато не кажем страстно, предаващо се да на господството на Исус Христос. Обаче толкова малко вярващи казват това да на Бог.

Не е чудно, че невярващия свят поглежда отегчената, правеща компромис, препираща се църква и се подиграва, “Ако това означава да си християнин, забрави.” Най-мощното свидетелство, което вие и аз можем да дадем на грешниците е лъчезарен живот демонстриращ, че волята на Бог е добра, приемлива и съвършена. Невярващите търсят състезаващи се, задоволени хора, които не се опитват да отхвърлят Божиите ограничения – хора, които са радостно предадени и напълно посветени на своята кауза. Те копнеят за нещо или някой, за който си заслужава да бъдат страстни – нещо, което ще им струва всичко. Но хората вече са открили, че никаква кауза или човек не е достоен за тяхното пълно посвещение тук. Каузи са се разпадали и са се строшавали, и герои са падали от своите пиедестали. Те се нуждаят да видят християни, които носят своите кръстове, обръщат гърбове на света и дават всичко на Христос, който даде всичко за тях.

-Псалм 2:10-12

Бог е страховит в блясък и ужасен във Неговото величие. Този Единствен цар няма по-горен от себе си – няма равен. Когато зърнем Неговия вечен, величествен блясък и красота ние сме изпълнени с почтителен страх. Ние треперим пред Него.

Ако усещаме само страх и треперим в присъствието на Бог, ние никога няма да преживеем пълнотата на Неговата благодат. Давид казва, че ние също трябва и да се радваме пред Него. Ние трябва да ликуваме и да се радваме в привилегиите от нашето наследство.

Но има и друго измерение. “Целувайте Сина,” казва Давид, говорейки символично за нашите чувства изпълнени със страст за Исус. Трябва да има интимно, любящо, страстно измерение в нашето взаимоотношение с Него.

Някои църкви наблягат на страхопочитанието и треперенето. Исторически, църквите на святостта са се фокусирали на величието на Бог, често оставяйки малко място за радостно и любящо поклонение.

Други се съсредоточават на радването и благословението. Някои от днешните харизматични църкви са фокусирани на властта на вярващия и на привилегиите, които имаме в Христос – изключвайки Неговото страхотно величие и възмездие.

Все пак някои са предадени на любяща интимност с Бог със страстен отговор на любов към Исус. Но Бог е оформил човешкия дух по такъв начин, че ние се нуждаем от всичките три измерения – треперене, радване и целуване – в нашето взаимоотношение с Него. Ние трябва да молим Святия Дух да съживи в нашите сърца, както и в църквата, всичките три измерения на благодатта на Бог.

Какво ще кажете за вас? Предадени ли сте на едно измерение, но не и на другите две? Развиват ли се две от тези измерения във вашето взаимоотношение с Него, но не и третото?

Може би вие виждате само един Бог, който съди бунтовниците. Може би ходите пред Господа във вярност и почтителен страх. Вие сте добри в треперенето, но никога не сте виждали един Бог, в когото можете да се радвате.

Вероятно никога не сте познавали измерението на интимност и любов, и мисълта за целуване на Христос е малко неудобна за вас. Но това е само символичен език и не трябва да се тълкува буквално. Това се отнася за нашите души да бъдат възбудени от Исус. Бог копнее да отворим духовете си за да можем да участваме в тази велика, божествена размяна на пленяваща душата любов.

Когато прочетох за първи път стих 12 на Псалм 2, аз бях обезпокоен. Аз не осъзнавах, че стиха говори символично за сърдечно обожание. Но понеже Бог се справи нежно с мен относно моите повтарящи се провали, аз разбрах. И моето сърце копнееше да изрази моето обожание към Бог.

Господ иска да преплете тези три измерения в теб. Той иска да ги роди чрез Святия Дух. Този троен отговор на треперене, радване и целуване е това, което съдържа наследството обещано на Исус от Татко.

Накрая, цар Давид дава едно предупреждение за всички, които ще бъдат достатъчно глупави да предизвикат Бог: “Целувайте Сина, за да се не разгневи, и да погинете в пътя, когато пламне Неговият гняв” (Псалм 2:12 NKJV).

Спомнете си, че овчарчето, което стоеше със свята увереност пред Голиат докато цар Саул и армията на Израел се свиваха отзад е автора на този псалм. (вижте 1 Царе 17.) Той е младежът, чието сърце беше предизвикано от огнено възмущение когато филистимския гигант вдигна своя юмрук и се подигра с армията на живия Бог. Това безстрашно овчарче беше толкова интимно запознато с Божията личност, че той можеше да усети в своя дух подигравателния смях на Бог срещу претенциите на Голиат да порази Бога на Израел.

Святото негодувание на Давид вече му беше дало възможност да победи лъвът и мечката в личния му живот, екипирайки го с опитност и увереност да предизвика Голиат и силите на тъмнината, които представляваше Голиат. В края на краищата, той не можеше да порази враговете в другите, ако същите тези врагове все още триумфираха над него.

Отказвайки да носи тежкото религиозно въоръжени на неговите дни, Давид атакува Голият. Той не виждаше голям Голиат и малък Давид докато тичаше към бойната линия. Той не виждаше огромен меч и малка прашка. Всичко, което виждаше беше силите на тъмнината присмивайки се и предизвиквайки живият Бог. Камъкът и прашката на Давид бяха неподходящи. Той имаше името на Господа на войнствата и непоклатимата увереност, че Неговия Бог ще надделее!

Христос ще има Своето наследство. Подигравателните присмехи на Голиат ще бъдат смълчани. Последните звуци, които злонамереният гигант чува преди масивната му глава да се търколи по пръстта ще бъдат свистенето на един мъничък камък . . . и Божият ужасяващ смях.