Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Възпламеняване

на свята страст
Плененото сърце на Бог: Част 1

Една вярна християнка в началото на 40-те събрала куража след много години да се откаже от работата си, да напусне дома на своите благочестиви родители и да отиде да работи за мисионерски организации отвъд океана. Задиряна като дете, тя е живяла голяма част от живота си контролирана от страх. Тя все още не била победила своите страхове, но нейните блещукащи очи и изгаряща личност покриваха нейната липса на увереност и ниско себе-уважение.

Тя копнеела да се омъжи за благочестив християнин и да служи на Господа с него, но правилния човек никога не дошъл. Затова жената била изненадана и удовлетворена когато един християнин на около нейната възраст, който работел за същата мисионерска група започнал да й показва внимание – топли усмивки; истинско оценяване на нейната съвестна работа; малки комплименти пускани тук и там. Тя била дори по-изненадана когато той предложил, че могат да обядват заедно няколко пъти на седмица.

Тя се чувствала толкова откровена. Толкова нормална. Толкова разбираема. Но колкото повече жената опознавала своя нов приятел, толкова повече го харесвала и го уважавала. Тя можела да каже, че чувствата били взаимни.

Един ден на работа мъжът попитал да ли може да я изведе за вечеря. Тази вечер тя плъзнала поглед през менюто и видяла, че той се взира в нея с нежно, любящо изражение в очите му. “Съжалявам, че започвам,” казал той, малко объркано, “но ти си толкова красива, че направо ми взе дъха.”

Жената не можела да повярва това, което чувала с ушите си. Красива! Аз? Тя отворила устата си за да протестира и да го накара да млъкне, но нещо я спряло. Той те вижда по начина, по който аз те виждам, изглежда, че казала някаква вътрешна мисъл. Смаяна отвъд думи, лицето на жената се разтворило в сияйна усмивка.

Как мислиш, че Бог те вижда? Свиваш ли се от страх при мисълта за това? Божието оценяване на твоята красота идва от Неговата голяма любов към теб – не в резултат на някаква твоя наследена доброта или красота.

Бог не е студено, резервирано, сурово легалистично същество, чиято религия Го е направила да страни. Той не е искащият, нетърпелив Бог, на който толкова много от нас се борят за да Му угодят. О, как копнее Господ Неговата църква да получи откровение за Неговото очароващо сърце – напълно залято то възхищение към нас – въпреки че ние можем да не си вярваме и да не се харесваме. Как копнее сърцето Му да станем чувствителни очарование от нашата красота и да отговорим на Неговия нежен поглед (Псалм 45:11).

Нашия Бог не е нещо или то. Той е нежно, любящо, дълбоко страстно същество. Днешната църква отчаяно се нуждае от обновено разбиране за природата на Божията личност и дълбоко схващане на Неговата екстравагантна страст.

Липсващото измерение на нашето изкупление
Реформаторите и техните наследници радикално са променили християнството като са преоткрили жизненоважната истина на евангелието – ние сме оправдани единствено чрез вяра.

Какво освобождаващо преживяване е било за хората да разберат, че дарът на праведността може да бъде получен просто чрез вяра. Това е било като идване от тъмнина в дневна светлина. Спасението включва славна размяна, в която Христос взема нашият грях и вина, и ни дава Своята праведност. Аз обичам доктрините за спасението, освещението и осиновението, които осветяват нашата легална позиция в Христос. Аз вярвам, че те са важно измерение за проповядването на кръста и са основни за здраво ходене с Бог.

Но реформирания евангелизъм също може да стане скован и ограничен. Здравината на нечие взаимоотношение с Бог често е определена в термини на законно стоене с Него и Неговия закон. Бог е съдията, който удря печат приет на нашите чела, после се обръща и казва, “Следващият!” Това са добри новини, но не са всичките добри новини. Във взаимоотношение определено от закон, един вярващ никога не е осъзнавал Бог, чието сърце е залято и пленено – очаровано и изпълнено с наслада – от Неговите хора.

Спасението е повече от законна размяна свързана с нашата позиция пред Бог. Спасението включва също размяна на дълбоки любящи чувства и обожание. Бог първи предава Своята наслада, копнеж и чувства към нас, и обратно, ние отговаряме по подобен начин. Както Йоан каза, “Ние Го обичаме защото първи Той ни възлюби” (1 Йоан 4:19).

Само едно интелектуално разбиране на законните аспекти не е достатъчно. Защо? Защото ние никога няма да имаме по-голяма привързаност или страст към Бог отколкото разбираме, че Той има към нас. Ние никога няма д бъдем по-посветени на Бог отколкото нашето разбиране на Неговото посвещение към нас.

Святия Дух трябва да оживи познаването на Божията страстна любов и да я направи жива в нашите сърца – Бог, който лично прелива с екстравагантни емоции към Своите хора. Любящото, страстно сърце на Бог трябва да тупти в сърцевината на цялото ни служение, без значение дали учим другите как да бъдат спасени, или служим на болните или водим домашна група.

Въпреки че Бог е напълно себе-достатъчен, Той желае нашата любов, Той, който няма нужда от нас, е обвързал сърцето Си на нас завинаги.
В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.

1 Йоан 4:10

Книгата Римляни съдържа законното, земно, практично измерение на нашето изкупление. Книгата Откровение разкрива вечното, величествено измерение на нашето изкупление. Песен на Песните възхвалява страстното, чувствено измерение на нашето изкупление. Всяко едно от тези три измерения ще се свърже в цялостно разбиране на нашето взаимоотношение с Бог както е споменато в Псалм 2:11-12.

Песен на Песните, песента на Царя към Неговата невяста, трябва да бъде научена и пята с откровение и сила. Това ще измие и възстанови църквата, тъй като това пророчески я призовава към свята страст.

Песен на Песните може да бъде тълкувана по няколко различни начина. Исторически, тя описва стремежа и венчавката на една овчарка с цар Соломон. Типологически, тя обрисува Израел като Божията невяста по същия начин, по който църквата е обрисувана като невястата на Христос в Новия Завет. Някои казват, че тя описва любовта на естествен мъж към своята съпруга. Други я виждат като истинска история написана в символичен език с духовно значение за днешните вярващи.

Аз лично, вярвам, че Святия Дух може да тълкува книгата на църквата по всички тези различни начини, и ние можем да се научим от всеки един от тях. Но искам да споделя с вас начина, по който книгата ме е назидавала.

Има поне две чудесни ползи от размишляване върху тази велика песен на изкупителна история.

Първо, Святия Дух ни разкрива страстите и удоволствията в личността на Божият Син. Това ново прозрение за сърцето на Исус пленява нашите сърца по свеж начин, и духовете ни са активирани и отворени за нови дълбочини на страст за Него.

Второ, докато размишляваме върху Песен на Песните ние установяваме нашата настояща позиция в този божествен модел на развиване в християнска зрялост. Когато започнем да разбираме целта в трудните взаимоотношения на Бог с нас, ние сме утешени и освежени, и духовете ни са измити. Това ново разбиране дава увеличена способност да съдействаме смело и уверено на работата на Духа в нас.

Никога няма да забравя чувството, което наводни съществото ми когато осъзнах, че великият невидим Бог, който създаде земята и всичко, което е на нея – включително и мен – действително ме слуша когато Му говоря. Той действително отговаряше на моите молби. Той отговаряше на голям брой мои малки молитви.

Веднъж когато водех кратко ски пътешествие в колежа, пет човека, които нямаха парите искаха да дойдат на пътуването. Аз им казах, че могат да дойдат, въпреки че аз също нямах парите за да платя за тях. Виках към Господа за помощ. Някой, който знаеше за пътешествието, но не знаеше нищо за нуждата се приближи към мен в деня, в който трябваше да потеглим и ми предложи чек за $2000, ако имах нужда.

Това беше зашеметяващ пример в ранните дни на Божията грижа за мен. Това осъзнаване разпали пламък на пламенност в моя дух, който никога не е бил загасяван – и никога няма да бъде.

Развиването на страст започва с това свежо събуждане към свята пламенност. Но пламенността сама по себе си не е зрялост. Това е само началото.

Песента на Песните започва с великия пророчески вик на Духа в църквата днес: “Нека ме целуне с целувките на устата си! Защото любовта ти е по-желателна от виното” (Песен на песните 1:2). Това говори преносно за събудения вик на вярващия за “целувката на интимност,” не просто за небрежната целувка по бузата от някой роднина или приятел. Духовно това говори за вика на по-дълбока интимност с Бог.

Вярващите днес осъзнават, че ако нашия глад за интимност някога ще бъде задоволен, ние трябва да имаме Този, чиято страстна любов е далеч по-добра от “църквянството” или от най-доброто вино на земни преживявания и притежания. Както девойката, която вика, “Твоята любов е по-добра от виното,” вярващите до мястото, където осъзнават, че парите и материалните неща никога няма да снабдят нуждите на нашите духове. Известността в църквата или в света никога няма да направи това. Никакво полово или романтично взаимоотношение с друго човешко същество няма да задоволи някога дълбоките копнежи на нашите духове. Ние сме изморени от безсилна религия, която не може да ни освободи от грях или от нас; изморени сме от лидери пълни с гняв, борба и неморалност; изморени сме от църкви парализирани в апатия. Ние сме уморени да се опитваме да изкараме вода от сух кладенец в името на Исус.

Една невъздържаност, свято безразсъдство, се събужда в духовете на Божиите хора. Божият Дух ни призовава напред, вземайки истините на времето и на вечността и използвайки ги за да ни събуди от самодоволството. Преди този свят да стигне до края, Бог ще издигне църква пълна с хора, които са гладни за религия съсредоточена на Бог отсред тези, които са задоволени с християнство съсредоточено на човек. Деноминационния етикет няма значение. Ако Божият Син е представян в сила, и Неговата лична красота и прелест са разкрити, хората ще се съберат при Него.

Защо искаме Него? Ние сме открили, че любовта и привързаността на Бог са по-добри от всичко, което света има да предложи, и ние започваме да виждаме малко от блясъка, величието и несравнимата красота на Христос Исус.
Твоите масла са благоуханни; името ти е ароматно като изляно масло; затова те обичат девиците.

-Песен на песните 1:3

-1 Йоан 4:19

Някои вярващи гледат към други, които имат много енергични личности и казват, “Ако бях направен с 220 волта като теб, също щях да бъда изпълнен с ревност и страст за Бог. Но аз имам напълно различен темперамент. Аз съм един от тези 110 волтови хора.” Страстта за Исус не е черта на характера. Ти можеш да имаш възможно най-кроткия човешки характер и въпреки това да бъдеш погълнат от огъня на Бог. Ти може да не изразяваш твоята страст по същия начин както някой с “220 волтова” личност го прави, но тази огнена преданост ще бъде там, и тя ще бъде точно толкова реална.

Няма значение колко човешка енергия и естествено усърдие притежаваме. Страстта за Исус е плода от осъзнаването на Неговото посвещение към нас – не плода от нашето посвещение към Него. Ние ще ходим в живот на предаване на Него понеже Той е предаден на нас. Когато застанем пред Бог, никой човек на земята няма да може да каже, “Аз Ти дадох повече отколкото Ти даде на мен.”

Повечето от нас познават някои свръхдуховни хора, които са били на върха за година или две. Но след кратко време, когато изпитанията и премеждията ударят, всичкото това повърхностно човешко усилие претърпява фиаско.

Спомням си собствения ми опит с един тим улични проповедници въвлечен в училищно служение. Някои от тези радикални, ревностни евангелизатори проповядваха огнени проповеди в дворовете на колежа през 60-те и 70-те. Но 10 години по-късно те дори не ходеха с Бог. Тяхната забележителна ревност не ги беше довела никъде – освен далеч от Бог.

Тяхното предаване на Исус беше ограничено от едно непълно откровение за Неговото предаване на Неговите хора. Той е абсолютно предаден и посветен на тези, които са Негови.

Нашата пламенност за Господа причинява удоволствие на Неговото сърце. Той знае, че присъствието на пламенност не е същото като духовна зрялост. Много пламенни вярващи все още не разбират дори главните въпроси на евангелието. Това е ОК. Христос Исус обича Своите хора. Той обича тяхната пламенност, въпреки че ние все още можем да правим каши поради нашата незрялост. В Своето сърце Той е абсолютно влюбен в нас.
Предимство на интимността и служението – Песен на песните1:4
След като девойката в Песен на Песните се събужда за пламенност, тя се моли с двойна молитва: “Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе” (Песен на песните 1:4). Реда на тази молитва е много важен.първо ние сме привлечени към Него в интимност, после тичаме с Него в служение. Ако ще станем съработници с Христос, тичащи с Него, ние трябва първо да се фокусираме на това да бъдем привлечени като поклонници, посветени на чистота с любящи страсти.

Лесно е да се молим, “Нека да тичам. Увеличи моята сфера на служение и влияние,” без също пламенно да търсим Господ да ни привлече близо до Него. Но когато сме привлечени към по-голяма интимност с Бог, ние имаме по-голяма духовна дълбочина и докосваме духовете на другите хора по-ефективно. Това е, което представлява “тичането,” или истинското служение – да се носи освобождение на сърцата на човешките същества така че те също да могат да познаят и да се покланят на Бог интимно.

От друга страна, някои вярващи казват, “Привлечи ме,” но никога не отиват да тичат с Господа като партньори с Него в Неговата работа на земята. Святия Дух не ни привлича не ни привлича за да си окачим табела “Не Ме Безпокой” и да седим в нашата комфортна зона пеейки любовни песни на Исус през останалата част на нашия живот. Като сънаследници с Христос, ние сме привлечени в интимност, после упълномощени в служение за да носим другите в интимност с Господа.

Аз вярвам, че църквата ще узрее в тази тежка напрегнатост на привличане и тичане. Ние ще се научим как да освобождаваме разбитите хора, да побеждаваме в духовно воюване и да си служим един на друг докато поддържаме нашата интимност с Исус. Тези две молитви, да бъдем привлечени и да тичаме, съответстват на двете велики заповеди, които Исус даде в Матей 22:37-40.

Да бъдем привлечени в дълбока интимност с Исус изпълнява първата заповед да обичаме Бога с целите си сърца, а тичането в служение изпълнява втората заповед да обичаме ближните си като себе си.
Целта на твоя живот
В първата глава на тази чудесна любовна песен ние виждаме къде девойката излага своя стремеж (стихове 1-4). Тя разпростира целта и основата на нейния живот на земята. Тя желае интимно взаимоотношение с този, чиято любов е била по-добра за нея от най-доброто вино на света. После от стих 5 до края на книгата, ние проследяваме цялото пътуване на девойката в развиването на страстта й към нейния любим.

За повече от 20 години аз съм останал посветен на видението на живота ми, което получих първата ми година в колежа. Въпреки че се записах в колежа с целта да стана лекар, това беше просто професионалното ми видение. По-голямото видение на моя живот поддържаше тази двойна цел: да стана поклонник на Бог и да обичам ближния си.

На първата си среща с Дайан, аз си спомням, че изтърсих най-голямото желание на моето сърце: “Дайан, някъде в живота ми – дали ще съм доктор, учител, проповедник или каквото и да е – аз искам да бъда поклонник на Бог и освободител на хората.”

Професионалното ми видение се промени. Аз напуснах Университета във Вашингтон само 30 дни след като го започнах когато брат ми, Пат, си счупи врата. Въпреки че по-късно ми беше дадено устно приемане в шест годишна медицинска програма, аз помолих Бог да потвърди това преместване чрез баща ми. Последния ден преди да потвърдя моето приемане в тази програма. Баща ми каза, “Аз усещам като че ли наистина е неправилно да започваш тази шест годишна медицинска програма.”

Татко никога не осъзна, че беше отговора на моята молитва за потвърждение, но моето професионално видение се промени. Бог впоследствие ме водеше да стана пастор – не доктор. Но видението на живота ми никога не се е променяло.

Важно е вие и аз да имаме цели. Но ние трябва да имаме една цел на живота, на която всички други наши цели служат. Ако не знаете каква е вашата цел на живота, молете Господа да ви я покаже. Молете Го да ви привлече в интимност с Него, тогава да упълномощи вашето служение на слугуване така че каквото и да правите, където и да ходите, да можете да помагате да довеждате другите в интимност с Исус.

Копнее ли духът ви за ново събуждане за чудесната, задоволяваща любов на Бог? Желаете ли да Го познавате интимно?
О, Господи, ние сме видели само малко от Твоя блясък и величие. Красотата о това Кой Си Ти и това, което вършиш е пленила нашите сърца като прекрасен, завладяващ аромат. От този момент нататък аз искам моя живот да бъде едно цяло пътуване в развиване на свята страст. Привлечи ме, Господи. Привлечи ме към Твоята славна личност. Не искам да стоя на разстояние. Искам Тебе, няма значение какво ще ми струва. Привлечи ме, Исусе, и аз ще тичам след Тебе!
И докато тичам, аз ще се уча да узрявам в покорство. Но как?

8

Пламенен – но незрял

Когато започнах да схващам Божията поразителна любов към мен, страст за Исус се пробуди вътре в мен. В началото това напредване към духовна зрялост е искрено и пламенно посвещение. Въпреки това, моето предаване на Господа може да бъде много по-повърхностно отколкото осъзнавам в началото.

Както девойката в Песен на Песните, аз преживях трудност в това да поставя на първо място интимността и служението. В началото на моя живот като християнин аз бях по-заинтересован от изучаване на Словото и свидетелстване на невярващите отколкото да прекарвам качествено време насаме с Бог в молитва. Моето сърце изстина поради това.

Дори днес, в бизнеса растеж на църква, моето сърце е дърпано надалеч от оттегляне насаме в моя таен живот с Бог. Съпругата ми, Дайан, ме държи отговорен за това време, както и аз нея. Ние постоянно се предизвикваме един друг за да балансираме нашето служение с интимното ни време с Бог.

Както девойката, всички вярващи минават през състояние на себе-съсредоточаване, където нашите цели са фокусирани на получаване на благословения и преживяване на присъствието на Христос. Благословенията и вълнението от духовните преживявания са напълно законни, но те не са крайната цел на едно зряло християнство.
Живеене в удоволствието от Неговото присъствие – Песен на песните 2:3-6
В следващите стихове, забележете наблягането на девойката на удоволствието, което тя лично преживява. Мога да си я представя да възклицава, “Само аз и Исус! Това е страхотно.”
Както ябълката между дърветата на сада, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му бе сладък в устата ми. Доведе ме в дома на пированието, и знамето му над мене бе любов. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки защото съм ранена от любов. Левицата му е под главата ми, и десницата му ме прегръща.

-Песен на песните 2:3-6

В това състояние, ние действително не знаем какво става. Ние мислим само за получаване на нашето наследство от Бог, а не за това да бъдем Неговото вечно наследство. Доколкото сме загрижени, Исус царува в небето единствено за наше удоволствие. Ние знаем малко за Неговата страст да научи народите, малко за вярата, която прегръща риска и жертвата и малко за воюването.

Но докато откриваме Неговата красота и се наслаждаваме в Него, Господ запечатва нашите духове. Ние никога отново няма да бъдем да бъдем задоволени с живот на компромис, който пренебрегва духовната интимност. Познаването на Неговото посвещение и увлечение към нас събужда нашето посвещение към Него и започва да развива зрялостта, в която ще ходим в идните дни.

Исус може да ни остави да прекараме месеци или дори години в това състояние на духовно задоволство, сигурност, себе-погълнатост. Понякога, познавайки само малко от Божията страстна личност, ние можем да направим грешката да предположим, че сме пристигнали. Но да бъдем спасени и духовно задоволени е само част от нашето наследство. Другата част е, че ние сме екипирани и узрели за да бъдем сънаследници и участваме в сърцето на Христос, Неговия дом, Неговия трон завинаги.

Ние имаме наследство в Бог, но Бог също има наследство в нас. Каква невероятна мисъл: Бог, който притежава всичко, има нещо, за което чака – Неговото наследство в нас (Ефесяни 1:11,18).
Предизвикване на комфортната зона – Песен на песните 2:8-17
Малко по малко в това развиване на свята страст, ние започваме да изчисляваме, че пламенността не е същото като пълната зрялост. Понеже Господ ни обича толкова страстно и толкова дълбоко, Той ни дава изцяло ново откровение за Себе Си.

При тази сцена от тази красива любовна песен, девойката изведнъж вижда своя любим в напълно различно измерение. Тя Го наблюдава докато Той идва към нея, подскачащ и пищящ като сърна.

Песен на песните 2:8

Нейния възлюбен идва и стои отвън, говорейки на девойката през прозореца на стената. Той я моли да стане и да дойде с Него, защото цветята са се появили, дошло е времето за подрязването на лозята, и смокиновото дърво е отрупано със смокини (Песен на песните 2:10-13). Това се отнася за времето на подготовка точно преди жетвата.

Но тя отговаря, “Върни се, възлюбени мой, и бъди като сърне или млад елен по назъбените планини” (Песен на песните 2:17).

Както девойката, ти и аз, в началните етапи на духовната страст, може да сме видели Исус като Единствения, чиято красота задоволява нашите сърца. Може би все още не сме видели нашия Възлюбен като Суверенния Цар, който без усилие скача по планините и хълмите като упражнява властта Си над народите, изявявайки Своята мощна сила над всичко, което Му се противопоставя.

Ние първо Го познаваме като нашия задоволяващ Спасител и снабдител, който ни дава голяма наслада Своята прекрасна банкетна маса под сянката на Неговото дърво. Единствения, който отговаря на нашите молитви и посреща нашите нужди. Но накрая ние Го срещаме като могъщият Господ, който подскача по планините и хълмите. Спомняте ли си когато вие и Господа имахте среща подобна на тази, където Той ви предизвика да станете и да напуснете духовната си комфортна зона?

Вие сте питали, “Защо скачаш по тези хълмове и планини? Аз обичам ъгъла на удобството, където да сме просто Ти и аз.”

“Искам да дойдеш с Мен във воюване и в служба на жертва,” отговаря Той. “’Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела’ (Песен на песните 2:10). Ти не можеш да седиш под сянката на дървото завинаги. Ела и прескачай планини и скачай по хълмове с Мен. Аз знам, че ти Ме обичаш. Но ще Ме обичаш ли достатъчно за да помогнеш да се освободят другите от затвора и да ги доведем в дълбоко, страстно взаимоотношение с Мен, въпреки че такъв живот е неудобен, рискован и себе-пожертвувателен?”

Трябва да призная, че аз Му отговорих с нещо такова: “Но, Господи, не мога да отида. Не искам да оставя нашето ябълково дърво и нашата банкетна маса. Отне ми години да достигна до мястото, където наистина да се наслаждавам просто да бъда с Теб, Господи, и аз не искам да загубя това. Аз Те обичам; щастлив съм и съм задоволен. Аз имам нови царски взаимоотношения, които са толкова възнаграждаващи и задоволяващи. Нека някой друг да се протегне към другите и учи народите. Аз искам единствено да бъда с Теб.”

Точно както девойката в Песен на Песните, аз понякога съм отхвърлял предизвикателството на Христос и съм Му казвал да си отиде и да подскача и да скача по планините Сам (Песен на песните 2:17).

Това беше през 1982 в Свети Луис. Аз бях завършил седем години на основаване на църкви. Бях достатъчно доволен в църква от 500 човека. Бях само на 27 години, и събранието беше младо, силно и ентусиазирано от моето лидерство.

Тогава Господ ми показа, че трябва да оставя тази църква на лидерството и да се преместя в Канзас Сити. Бях отчаян. Не исках да загубя всичките си приятели. Бях толкова доволен в тази църква. Дори един приятел, пастор ме посъветва да остана там. Аз се борех с Бог всеки момент от всеки ден. Не можех да се моля или да се покланям.

Имаше такова ясно чувство за оттегляне на Неговия мир, че след две седмици, аз не можех да стоя повече. Посред нощ аз най-накрая обещах на Господа, че ще отида.

Когато приех това предизвикателство от Христос веднага бях изпълнен със сладостта на Неговата любов. Прекарах няколко дни в усилено взаимоотношение с моя Господ.

От вашия страх и човешка слабост, казвали ли сте някога на Господа не когато Той ви е молил да направите нещо за Него? Аз вярвам, че това е причината, поради която девойката, която изучаваме отказа да отиде със своя възлюбен. Това не беше упорство или бунт. Просто беше човешка слабост. Тя беше пламенна – но незряла. Както девойката, вие и аз можем да бъдем във взаимоотношение с нашия Възлюбен за наше собствено духовно удоволствие, а не за да станем зрял, духовен ученик съществуващ за Неговото удоволствие и цел.

Понякога Господ ни коригира и привлича вниманието ни като нежно отдръпне Своето присъствие за определен сезон. Това е начин, по който възлюбеният на девойката се справи с нейното желание да го последва.

Песен на песните 3:1-3

Затова, Той нежно изкопчва нашите пръсти от нещата, за които ние се придържаме толкова упорито. Решително, но нежно, Той ни отдалечава от всичко, което ще ни дърпа от Неговото най-добро. Той ни казва, “Ако познавахте славата на всичко, което Съм и всичко, което вие ще бъдете, вие никога нямаше да Ме отхвърлите. Завел ли Съм ви някога на място, където да не мога да ви пазя и да снабдявам за вас? Аз никога няма да взема нещо от вас, което да няма да бъде възстановено десетократно. Моето дисциплиниране е добро. То изглежда наскърбяващо за момент, но впоследствие носят плодът на праведността.” (Евреи 12:5:13.)

След това време на нежно дисциплиниране, девойката става от леглото си от под сянката на дървото и търси докато намери своя възлюбен (Песен на песните 3:2-4). Когато присъствието на Господа си тръгва от нас в нашето място на компромис, точно както тази девойка, вие и аз трябва да станем в покорство и вяра и да Го търсим. Аз мисля, че знам какво каза тя когато намери своя възлюбен. Самият аз трябваше да го кажа на Господа няколко пъти, както когато Той искаше да се преместя в Канзас Сити и Неговият мир си беше тръгнал толкова ясно: “ОК, Ти печелиш. Аз трябва да имам Твоето присъствие. Какво е комфорта, какво е сигурността, без Твоето присъствие?”
Уверяване и ухажване на невястата – Песен на песните 4:1-5

Сега изцяло отдаден и съединен с нея в любов, младоженеца на девойката възкликва, “Колко си хубава, любезна Моя. Колко си хубава.” После изговаря специфични пророчески уверявания, убеждавайки своята невяста да дойде с него (Песен на песните 4:1-5). По същия начин, Исус, нашият прославен Младоженец, ни говори пророчески когато ние ставаме плахо и правим бебешки стъпки напред, с цел да напуснем комфортната зона и да напреднем в повече зрялост. Той не ни осъжда заради нашата незрялост или пък да ни обвинява за нашите неуспехи. Вместо това, Той извиква неща, които ги няма като че ли са там, защото Той вижда тези неща в семенна форма в нашите сърца (Римляни 4:17).

Ние виждаме провали и слабости, и си мислим, че Бог е против нас, обвинявайки ни и осъждайки ни. дяволът ни е измамил, водейки ни да приписваме на Бог това, което е истина за него. Сатана, не Бог, е обвинителят на братята. Бог е нашият утвърдител – нашият насърчител. Той вярва в нашите искрени желания да Му се покоряваме по вече отколкото нас и ни призовава в пътища, за които никога не сме мечтали. Той казва, “Аз те обичам! Аз имам страстна привързаност към теб! Аз ще трансформирам една пламенна, незряла девойка в Моята царуваща, зряла невяста.”

Повратната точка в живота на девойката идва точно тук в 4-та глава, ст.6. красивите думи просто изговорени над нея от нейния възлюбен са събудили растяща увереност и непоколебима решителност в сърцето на девойката и са я призовали във все по-голяма пълнота. Тя заявява, “Аз ще извървя моя път до планината на смирната и до хълма на ливана.” Подобно, уверяващите, пророчески думи на Христос изговорени над нашите духове събуждат увереност и решителност в нас и ни призовават да Му се покорим напълно.

Някои хора мислят, че волята на Бог е винаги трудна, но това не е истина. Волята на Бог е добра, задоволяваща и съвършена (Римляни 12:2). Ние откриваме страхотно удоволствие, задоволяване и радост във волята на Бог. От друга страна, има времена когато ние трябва да кажем не на желанията на нашата плът, времена когато собствените ни плътски страсти са в конфликт с волята на Бог. В такива времена, ние трябва да се отречем от себе си.

Това е, което Исус имаше предвид когато каза, “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва” (Лука 9:23). Той каза, че не можем да бъдем Негови ученици, ако не направим това. Ако искаме да бъдем съработници с Исус, извършвайки Неговите цели на земята, ние трябва да пристъпим извън комфортната зона и да се придвижим в живота на вяра, където нашия единствен източник е невидимия Бог и честността на Неговото Слово.

Забелязахте ли, че девойката каза, “Аз ще извървя моя път до планината на смирната . . . “ (Песен на песните 4:6, курсивът е добавен)? Кръста, който ти прегръщаш ще бъде различен от кръста, който някой друг човек е призован да прегърне. Да се опитваш да прегърнеш нечий друг кръст може да завърши в легализъм. Това, което е лесно иго на покорство за някой вярващ може да стане религиозен товар за друг, който прегръща това, което Бог не е призовал този вярващ да прегръща.

Благодатта на Бог е надарила живота ми със способността да ходатайствам за много други хора. Но аз се опитах да насиля това иго върху членовете на моята църква. Аз проповядвах на другите, че те трябва да прекарват повече време в ходатайство за другите. Те се опитаха да отговорят, но станаха натоварени и прегоряха защото просто бяха насилени да носят моето иго.

Вие и аз трябва да “извървим собствените си пътища” до планината на смирната. Където Бог иска да носим кръст, Той също ни дава благодат и чувство на лично убеждение, че е необходимо да се носи. Игото е леко, радостно и светло когато Той го поставя върху нас.

Когато започнем да познаваме превъзходствата на личността на Господа, ние, както тази девойка, се чувстваме все по-сигурни. “Ти Си безопасен Бог,” казваме ние. “Аз не се страхувам повече. Мога да загубя работата си и къщата си. Мога да загубя репутацията си. Аз знам, че Ти не Си обещал, че мога да запазя всичко, което имам сега. Въпреки това, аз радостно ще вървя с Теб до планината на смирната и до хълма на ливана защото Ти се доверявам, Господи.”

Отговора на възлюбения на девойката към нейното посвещение на него е толкова чудесен: “Ти си все красива, любезна моя; и недостатък няма в тебе” (Песен на песните 4:7). Истината е, че развитието на духовната зрялост в Песен на Песните има още 4-ри глави – девойката не е напълно узряла. Но нейният възлюбен, както нашият, поглежда на намерението на сърцето и възкликва, “Няма недостатък в тебе. Ти си все красива!”

Мога да си представя един разговор с нашия Господ.

“О, Господи, аз оклеветих някого днес.”

“Да, но когато го оклевети, ти нарече това грях и извика за прошка, нали?”

“Е, да. Но . . . “

“Няма никакво петно в теб, любими Мой. Твоето сърце се протяга към Моето в искреност и честност, и ти Ми се доверяваш.”

“О, да. Аз наистина искам да Те познавам, Господи. Търсил съм по-дълбока интимност с Теб, но мислех, че ще ми бъдеш ядосан заради оклеветяването.”

“Бях разгневен когато се покаях, но ти се покая. Ти го хвърли долу и го нарече свой враг.”

“Да, направих го. Означава ли това, че Ти все пак Си като мен?”

“Като теб? Моето сърце прелива със страстна любов и екстравагантна страст към теб!”

“Но аз все още съм такава каша, правя толкова много грешки.”

Можеш ли да усетиш подновеното посвещение на зрялост, към което този разговор между Господа и Неговия възлюбен призовава?

Дори когато сме слаби, дори когато се проваляме, Господ гледа на искреността и посвещението на нашите сърца и възкликва, “Ти си толкова красив за Мен!” Знанието, че Исус продължава да ни се наслаждава докато ние узряваме е основна истина, която ни дава възможност да узреем.

Песен на песните 4:8

Когато чувам хората да говорят за духовното воюване небрежно, аз си мисля: Вие очевидно не сте били атакувани от дявола много мощно преди! Нямам предвид влизане в битката, но аз ще напредвам мъдро и предпазливо. Аз знам, че можем да използваме Словото на Бог срещу Сатана, но това е истинска битка на вяра – не игра. Понякога неговите контраатаки срещу нас могат да траят часове, седмици или дори месеци. Ние си мислим, Почакай малко, Господи. Аз никога не съм се срещал с такова ниво на атака когато бях на по-ниска земя.

Наблюдавал съм това когато тимове от млади хора са пътували до мюсюлмански страни на мисионерски пътувания. Млади и възбудени, те са предизвиквани да служат по улиците на хора накиснати в сатанинска култура. Много пъти те не са разбирали тактиките на врага и са били по този начин неподготвени за воюването. Те са се връщали у дома разочаровани и обезверени понеже не са успели да платят цената.

Вземането на земя от врага и задържането й изисква упоритост и твърдост на сърцето. Сатана натиска, съпротивява се и се бие на всяка стъпка по пътя.

Нашата църква е започнала шест събрания в областта на Канзас Сити. Всеки път аз приготвях за пробив на неприятности, извънреден конфликт и последици от умора. И ние имахме това!

Така че когато Господ спомена скачане по планините и срещане на лъвове и тигри, аз не възкликнах и не казах, ”Супер! Това ще бъде забавно!” Трезвеност дойде в духа ми. Аз знам, че ще трябва да бъден и ума ми обновен и мислите ми покорни, или плътта ми ще стане много отпаднала.

Имаща ясна представа за предстоящите скърби и за духовните битки, възлюбения на девойката произнася същото предупреждение, което Исус по някога ни дава: “Лъвове и тигри – тъмни сили и началства – ще ръмжат в нощта. Ти ще трябва да извървиш целият път за да прегърнеш кръста на планината на смирната и на хълма на ливана. Това ще бъде скъпо.” Но както ти и аз, невястата беше поставила душата си да прегърне напълно волята на своя възлюбен. Тя гледаше към него и очите й отразяваха дълбоката любов и непоколебимата решителност в нейното сърце за този когото душата й обича. Тя беше взела решението да се предаде на него, без значение каква е цената.
Плененото сърце на Бог
Нейният възлюбен вика:
Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед от очите си.

-Песен на песните 4:9

Според речника, думата пленявам означава “да хвана и да отнема чрез сила; да победя с емоции на радост или наслада; необикновено привличане, удоволствие или дърпане.”

Невястата е пленила сърцето му, изпълвайки го с екстаз и наслада. Един поглед от очите й е хванал сърцето му и го е отнесъл. “Твоята любов ме заля,” възкликва той. “Ти си толкова поразително красива, толкова съвършено приятна за мен!”

Невястата не е узряла все още, но когато чува нейния възлюбен да я ухажва и да я уверява, страховете й се стопяват, и й е даден кураж да го следва. Спомнете си: Всичко, което тя беше до този момент е да каже да. Тя не водеше напълно война с врага. Обаче въпреки това беше пленила и завоювала сърцето на нейния възлюбен с нейното искрено да на него и любящия й поглед.

Това е точно, което се случва със сърцето на Исус когато ти и аз гледаме към Него и поставяме душите си да Го следваме на всяка цена. “Пленил си сърцето Ми с един поглед на очите си,” възкликва Той. “Аз съм залят от твоето посвещение. Ти си толкова красив, толкова крайно възхитителен. Пленил си сърцето Ми.”

Знаеш ли, че твоето да на Христос – твоето незряло, но искрено, посвещение към Него – напълно пленява сърцето Му? Въпреки че действията ти понякога не съвпадат с намеренията ти, горещата решителност на твоето сърце Го залива с нежна емоция. Той те гледа и гори от желание за теб, копнеейки да те привлече в по-интимно взаимоотношение с Него.

Това откровение за плененото сърце на Исус е, което събужда твоето сърце към пламенност за Него, възпламенявайки твоето напредване в свята страст. И това е Неговата страстна любов към теб, която действа като нагръдник от любов, пазейки твоето сърце със святи страсти във времена на изкушение и в трудните часове на живота (1 Солунци 5:8).
Научаване да разпознаваме правилния глас
Бог ни призовава в пътища, за които никога не сме мечтали, въпреки това ние обвиняваме себе си толкова ужасно. Вероятно сте израснали толкова привикнали с непрестанната, обвиняваща преграда от врага, от собствените ви обвинителни мисли или критицизма на другите, на вас ви е трудно да знаете какво е да живеете без чувство за грях, неуспех и отхвърляне замъглило вашето сърце. Вие може да сте дошли до мястото да виждате себе си като провалили се, безуспешни и недостойни, но това не е начина, по който вашият възлюбен Господ ви вижда.

Аз имах един приятел пастор, който след 15 години служение направи някои грешки по въпроси с характера и посоката. За пет години след неговите грешки, той можеше да си представи Бог единствено като някой, който му беше разгневен, който постоянно го държеше в осъждение. Въпреки че доведе мнозина други при Господа през това време и носеше освобождение за неговите хора, той можеше да намери само осъждение в собствения си живот. Чрез времена на лично съветване и слушане на Словото и вярване в него, той започна да вижда себе си както Бог го вижда – страстно обичан и простен. Едва тогава той можеше да усети отново насладата, че Господ беше в него.

Когато гледате към Исус и поставите душата си да следва Него на всяка цена, един любящ поглед хваща сърцето Му и го отнася. “Пленила си сърцето Ми с един поглед на очите си!” Възкликва Той. “Аз Съм залят от твоето посвещение. Ти си толкова прекрасна, такъв извор на радост и наслада за Моето сърце!”

Всеки път когато Сатана идва за да обремени сърцето ти и да потисне духът ти, не му обръщай внимание. Следващия път когато сърцето ти насочва безмислостен, осъдителен пръст понеже не си съвършен и напълно зрял, просто се обърни и слушай нежния глас на Исус вместо това.

“Ти си толкова прекрасна, толкова красива за Мен, толкова напълно възхитителна,” ще Го чуеш да казва. “Ти си пленила сърцето Ми!”

И когато чуеш любящите, утвърждаващи думи на твоя Възлюбен, не отваряй устата си за да протестираш. Приеми ги. Вярвай им. Те наистина са истина. Неговото желание е да ти разкрие сърцето Си както ще видим след малко.