Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Благословенията от интимността

Едни мои приятели останаха без деца след 23 години брак, много молитва, две главни операции за да се коригира заключението, безкрайни изследвания и манипулации и разноски и от хиляди долари. Отказвайки да бъдат и духовно безплодни, двойката решила отдавна да инвестира живота си в Божието царство служейки на другите. Съпругата заслужила докторат за да може да служи на Бога по-ефективно в своето призвание. Съпругът, успешен бизнесмен, станал сол и светлина в политическите служби, които той притежавал в метроплекса, където те живеели.

Бог ги изненадал. Една смела млада жена отменила аборта, който бил планиран за следващия ден, занесла термина на бебето си и го дала за осиновяване при раждането, с условието, че бебето ще бъде дадено в дома на християнска двойка, която ще отгледа детето за Бог. Досещате се. Чрез серия от Божествени съвпадения и намеси, моите приятели, на които дори имената им не са били в списъка за осиновяване защото те смятали, че са минали възрастта за осиновяване, били благословени с едно прекрасно малко момченце, само за няколко дни.

Приповдигнатата двойка разбрала, че попълването на всички законни документи за установяването на положението на детето като член на тяхното семейство било само начало. По-голямата задача лежала напред – установяване на дълбоко, сигурно взаимоотношение на любов между тяхното осиновено бебе и тях. Те знаели, че ще обичат техният малък син посветено без значение дали той някога ще отвърне на тяхната любов или не, но те започнали сериозно да спечелват любовта на детето като демонстрирали своята любов и привързаност към него. Къпан в атмосфера на любов, стабилност и много прегръдки и целувки, техният син бил картина на задоволство и сигурност.

Минало време, и един следобед докато двойката шофирала пред техния прекрасен дом, тяхното малко момче извикало, “Моята къща!” Това било истина. Всичко, което притежавали бащата и майката с усилена работа било завещано на него от момента, в който той станал член на тяхното семейство. Всичко, което те имали било негово.

После дошъл денят когато малкият син на двойката започнал да им връща тяхната любов. Баща му го целувал по бузата и прошепвал, “Обичам те,” точно както го е правил хиляди пъти. Малкото момче погледнало, усмихнало се и казало, “И аз!” Когато “И аз” накрая се развило в “Аз те обичам,” сочни целувки и безбройни прегръдки, този баща усетил нещо от това, което Бог трябва да чувства когато Неговите деца започнат да преминават от състоянието на себе-центрирано приемане и започнат да връщат любов на Него.

Можем ли някога да се надяваме да разберем дълбочината на любовта, която Бог е демонстрирал към нас като ни е направил синове и дъщери в Своя дом? Както Дж. И. Пакър пише в своята книга Познаване на Бог, “Новия Завет ни дава две мерки за да измерим Божията любов. Първата е кръста (1 Йоан 4:8-10); втората е дарът на осиновяването (1 Йоан 3:1). От всички дарби на благодатта, осиновяването е най-великата.”

Бог Бащата е осиновил теб и мен като Негови деца, давайки ни Себе Си като нашия любящ Баща и правейки ни сънаследници с Исус защото Той реши това, а не защото трябваше да го направи.
Мотива за духовен растеж
Какво най-добре мотивира едно дете да бъде като своите родители? Интимността ли е това, или любовта и почитта, или изолацията, или страха от вина? Същият принцип е истина в духовната реалност. Използването на грешни мотивации за да се насърчат вярващите да преследват интимност с Христос – страх, насилие, вина или манипулация – може да изглежда, че постигат бързи резултати, но тези резултати не са трайни. Дори духовни дисциплини като молитва, постене, изучаване на Библията и свидетелстване често водят до легализъм, гордост, несигурност или болезнено самонаблюдение, ако са преследвани с погрешната мотивация.

Християните понякога ще започнат да действат по-бързо, ако им се казва, че Бог е гневен и загубва интерес към тях или че те ще пропаднат жалко, изгубвайки всичко, което им е скъпо на тази земя, ако не станат дейни изпълнители и производители. Обаче, в дългото бягане, някои много искрени вярващи ще завършат повредени, обезсърчени и изгаснали понеже са изградили своя духовен живот на погрешни основи.

Сърдечното познаване на дълбоката Божия любов и пълното приемане на теб и мен като Негови възлюбени деца е най-добрата мотивация за устойчив духовен растеж. Както Павел обяснява на римските вярващи, “Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Татко!” (Римляни 8:15). Нашите духове викат и копнеят за повече от Него когато видим как любящо ни е осиновил като Свои деца, вместо да ни осъди.

Да бъдем вкоренени и основани в силната, сигурна Божия любов ни мотивира към по-голяма последователност, духовна страст и зрялост. Когато започнем да разбираме привързаността на Татко и цената, която Исус плати за да ни изкупи, нашите сърца се стопяват от посвещение и благодарност. Ние копнеем за по-пълно,по-интимно познаване на Бог и за общение сърце със сърце с Него. Ние желаем да станем мъдри деца, които носят радост на нашия Баща. Вместо да станем блудни синове или “черната овца” на Неговото семейство, ние искаме да се закачим за Исус, нашия по-голям брат, и да израстваме за да бъдем точно като Него.

Когато ти и аз преследваме интимност с Исус, ще стане явно, че сме Божиите царски деца. Ние ще изявяваме нашата семейна прилика чрез съобразяване с Христос. Ние ще се стремим да съдействаме за нашето семейно благополучие като обичаме нашите братя. Ние ще поддържаме честта на нашето семейство като избягваме това, което нашия Баща мрази, преследваме това, което Той обича и търсим Неговата слава. Когато развиваме интимност с Исус, от богатствата на Неговата слава ние ще бъдем “укрепени със сила чрез Неговия Дух във вътрешния човек” (Ефесяни 3:16).
Седем благословения на святата страст
Първата стъпка към преживяване на интимност с Исус е нашето решение да преследваме Него повече отколкото преследваме други добри неща като помазание, щастие и успех. Когато установите сърцето си да търси Господа, вашия живот ще започне да се променя по много начини. Ето няколко:
1. Фокусирането на интимността измива нашите духове.
Исус възлюби църквата предаде Себе Си за нея “за да може да я освети, измивайки с водното измиване на словото, за да може да я представи на Себе Си църква” в славно великолепие (Ефесяни 5:26-27).

Точно както вие или аз се нуждаем от ежедневна физическа баня, ние също се нуждаем и от ежедневна духовна баня за да махнем “нечистотата” и оскверняването. Ако на това му се позволи да се натрупа, то ще доведе до духовно безчувствие и нечувствителност в нашите духове. Вътрешната поквара като гняв, клевета, нетърпение и чувствителност оскърбява Святия Дух и прави нашите духове нечувствителни и неспособни да Му отговорят напълно.

Когато закрепим сърцата си на личността на Исус и общуваме с Него, Словото на Бог измива нашите духове. Оскверняването от нашия ежедневен контакт с падналия свят е измито. Натрупването на информация за Писанията и умственото дисциплиниране в часовете за изучаване на Библията никога няма да изчисти напълно вътрешния човек по начина, по който ще го направи посветеното, поклонническо размишление върху Божието Слово. В изучаването на Библията, ние натрупваме важни библейски факти и понятия. Но когато нашето изучаване на Библията води до личен диалог с Исус докато размишляваме върху Неговото изчистващо Слово, ние също ще преживеем растеж в духовен глад, чувствителност и близост с Него.
2. Фокусирането на интимността защитава нашите души.
Ние никога няма да имаме истинска чистота без вътрешна привързаност към Исус. Външните дисциплини и стандарти за святост без посвещение към Исус – не правила и наредби – пази нашите души. Нека да споделя един практичен пример.

Когато страстта за Исус е изградена в нашите духовни основи, тази твърдост в нашите духове автоматично отблъсква чувствителните свръзки, които другите ни изпращат. Тя обръща посланието “Не, аз не съм на разположение.” Това силно, ясно послание се надига от нашите духове, пресичайки изкушението в самия зародиш.

Ние сме изпълнени с такъв копнеж и привързаност към Исус, че отказваме да бъдем въвлечени в чувствителни и погрешни взаимоотношения. Не става въпрос да се страхуваме, че можем да бъдем хванати. Не става въпрос да се страхуваме, че можем да бъдем посрамени и да изгубим честта си, позицията си, привилегиите си или дори помазанието. Ние имаме по-висши мотиви да се съпротивяваме на изкушението от това да се страхуваме от ПОМАГАНИЯ или от това да дойдем под божествена дисциплина. Нашите сърца са закриляни от нашата любов и страхопочитание към Христос.

Едно от най-големите великолепия на Христовата църква е нейната чистота.вярващия, който е дълбоко влюбен в Исус – душата, която е агресивно ангажирана в преследване на Него – е в състояние да побеждава изкушението. Това е истина дори в естествените взаимоотношения.не много хора са изкушавани да бъдат романтично въвлечени с някой друг вместо с новата си съпруга докато са на медения си месец. Повечето наскоро венчали се са толкова чувствителни за любовта, която споделят един с друг, че изкушението да имат връзка с някой друг изглежда абсурдна. От друга страна, пасивната душа скитаща се от фантазия към фантазия и без привързаност към Бог е уязвима за почти всяко изкушение, на което попада.

В нашето преследване на интимност с Исус, вие и аз трябва да осъзнаем, че чувстват ще идват и ще си отиват, люлеейки се от свята страст към духовна пустота. Ние ще имаме сезони на дълбока, пламенна, копнееща любов към Исус, когато се молим със силни чувства на вдъхновение. Но ние също ще преживеем и сезони когато се молим без никакво усещане за Божието присъствие. Въпреки това, когато упорстваме ние ще започнем да осъзнаваме, че дори сухите, безплодни сезони нашите сърца стават пламенни в зряла любов към Исус. Нашия фокус е на Исус, не на чувствата, които изглежда са избягали завинаги.

Както Павел заявява, “Най-голямата от тези е любовта” (1 Коринтяни 13:13). Любовта е нашият най-голям мотив. Тя е нашата най-голяма сила, радост, защита и постоянство. Нагръдника на Христовата любов към нас и нашата любов към Него е най-великата част от нашето духовно въоръжение. Само глупавите самонадеяни хора дръзват да влязат в духовно воюване без нея.

Когато “сеем за Духа” (Галатяни 6:8), ние излагаме себе си на Божието присъствие без значение дали го чувстваме или не. Когато фокусирането на Него стане обичая на нашите души, ние получаваме чудесното помазание, за което се говори в Евреи, “Който прави Своите . . . служители огнен пламък” (1:7).

Пламтящото сърце на Христос възпламенява нашите сърца. Огъня поражда огън.

Аз обичам стиха в Пес. на Пес., където възлюбеният говори на своята невяста и казва:

Песен на песните 8:6

Важно е да разбираме този принцип: Докато е истина, че лекомисления християнски живот ще направи огъня да умре ,това не означава, че Божията любов е намаля към този вярващ. Вие и аз трябва да откажем да вярваме тънката лъжа на врага, че Божията любов към нас върви нагоре и надолу с нашите колебаещи се духовни чувства и постижения. Пламъка, за който говорим тук не представлява Божията любов и чувства към нас; той представлява нашата страст и ревност за Него. Ние можем да изгубим нашата страст за Исус без да изгубваме Божията любов към нас.

Святия Дух може да дава духовни дарби на вярващите и да освобождава ползите от изкуплението върху нас, но нищо от тези неща в края на краищата няма да задоволи желанието в нашите духове за Самия Исус. Когато нашия духовен глад не е задоволен, вие и аз ще преживеем разочароваща досада и свято безпокойство. Божия Дух се опитва да раздвижи нашите духове да търсят повече от Бог.

Фокусирането на Исус интимно ни води към познаването на Неговото сърце на утвърждаване. Това е абсолютно жизненоважно. Колкото и важно да е човешкото утвърждаване, то е печално незадоволително без Божието утвърждаване за нас. Това е знанието, че сме обичани, приети и оценени от Бог, което ни дава чувство за ценност и истинско себе-оценяване. Когато сме сигурни и уверени в Божията любов, ние израстваме от нашите страхове. Когато знаем, че Му се харесваме, критицизма и оскърбленията от другите няма да ни въздействат толкова лесно. “Доказването” на нашата ценност на другите спира да бъде доминиращата сила в нашето емоционално наваксване. Божието удоволствие и Неговата одобрителна усмивка са всичко, от което се нуждаем.

Човешките сърца могат да бъдат наранени по много начини. Почти ежедневно ние чуваме друга трагична история за сексуална, физическа, словесна или емоционална злоупотреба. Възрастта на жертвите варира от малки деца до възрастни. Човешката нехуманност към човека изглежда, че предизвиква всички граници. Обаче, когато мисля за този предмет на изцеление на вътрешни рани на сърцето, аз не мога да не мисля за моя брат, Пат. Малко човешки сърца са се справяли с по-тежки удари от тези, които сърцето на Пат претърпя след като стана инвалид на 17 годишна възраст. После той загуби най-скъпата личност в света за него само след осем месеца по-късно когато татко умря.

Аз наблюдавах моя брат да се бори с един враг, който може да бъде по-лош от парализирането или смъртта, и аз го видях да побеждава. Моят брат отказа да позволи на горчивината да го победи. Мога да ви кажа това: Моят брат е герой на кураж.

Той все още е парализиран от врата надолу. Но духът на брат ми сега не е спъван от тежестта на себе-съжалението, омразата или горчивината. Много години до сега, Пат е обичал Исус със страст. През годините той е бил човек на молитва, носейки товарите на другите и издигайки нуждите им към Бог. Гледайки примера на моя брат това ми потвърди много, много пъти, че едно интимно взаимоотношение с Исус може да изцели всяка рана на човешкото сърце.

Как се изцеляват вътрешните рани на сърцето? Ние трябва да дадем всичко на Бог, включително нашата горчивина, себе-съжаление и желанието за отмъщение. Нашата скръб, гняв, срам и гордост – дори нашите надежди, мечти и амбиции – трябва да бъдат положени на Божия олтар, заедно с всичките ни права и желанието да управляваме собствения си живот. Исус Христос трябва да стане фокуса на нашите сърца – не нашите трагедии, нашето минало или всичко, което може да е било. Само Исус може да трансформира себе-съжалението в хваление или сълзите в триумф. Фокусирането на интимността с Исус изцелява вътрешните рани на сърцето. Живота на моя брат ежедневно потвърждава този факт.
7. Фокусирането на интимността е ефективно средство за духовно воюване.
Силата на духовното воюване е страст за Исус. Стратегията на врага е да ни премести от нападателност в отбрана, където ние се опитваме да отблъснем изкушението и греха чрез силата на собствената ни воля и решение. Той се страхува от нападателното християнство, което преследва личността на Христос и изпълва живота ни с цел. Ако Сатана може да ни отдели от нашата страст и от нашата цел, тогава ние ставаме пасивни и безцелни – лесна плячка за грях.

Нека да погледнем два духовни принципа илюстриращи мъдростта да се поддържа едно нападателно отношение когато се справяме с врага: Принципа на растене и смаляване и принципа на светлина и тъмнина.

Растежа в нашето познаване на Бог идва преди смаляването на нашето робство на тъмнина. Това е Божият божествен ред. Опитването да се смалим в грях когато Исус не е първо израснал в нас е трудно и неефективно. Когато познаването на Божията личност проникне в нашите човешки духове, това има освещаващ ефект върху нашите емоции. Когато Исус става по-реален за нас, неизбежния резултат е желание да дадем себе си на Него и смалим тези неща в нашия живот, които работят в опозиция на Него.

Опитването да изгоним тъмнината от нашите сърца сами е разочароващо и безполезно, но когато личността на Христос ни е разкрита, и Неговата светлина влиза в сърцата ни, тъмнината бяга. Същото е истина за естествената светлина в една стая, защото тъмнината в стаята изчезва когато включим светлината. Ние не можем да изпразним тъмнината за да направим място за светлината. По-скоро, ние пускаме светлината да влезе, и тъмнината автоматично е надвита. Ние се изчерпваме като се опитваме да се приготвим и да направим място за повече светлина като се фокусираме на това да се опитваме да изгоним тъмнината. Вместо това, ние трябва индиректно да атакуваме тъмнината в нашия живот като се фокусираме на освобождаването на повече светлина.

Сатана не е сплашван от виковете и самохвалствата на вярващи, които нямат интимно взаимоотношение с Исус. Той знае, че докато тъмнината властва без да бъде предизвиквана и побеждавана в много области в техния живот, тези вярващи не представляват никаква истинска заплаха за неговото царство. Исус е Единствения, от когото Сатана се страхува. Ако вярващите не са изпълнени с реалността и познаването на Христос, Сатана знае, че е само въпрос на време докато те станат жертви, а не победители.

Сатана е обезпокоен от вярващи, които не са отвлечени от чистотата и простотата на посвещение на Исус. Той бяга пред меча на Духа когато е притежаван от мъже и жени, които имат история на вярност и покорство чрез тяхната интимност с Бог. Той е възпрепятстван от молитвите на благочестиви ходатаи, които пронизват тъмнината, изобличавайки и унищожавайки нейните крепости (2 Коринтяни 10:5).

Исая заявява, “Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат” (Исая 64:4). Няма значение колко слаби, несъвършени и незрели сме ние, ако установим себе си да търсим Божието лице и да Го чакаме, продължавайки да постоянстваме в молитва, Божията мощна ръка ще се движи в наша полза. Божествените дела са освободени дори в отговор на слабите човешки същества, които чакат Господа.

Фокусирането на интимността е мощно средство за духовно воюване, защото Сатана е спиран от страстта за Исус, чистотата и постоянстването в молитва. Най-слабият, незрял вярващ, който има сърце фокусирано на свята страст ще стане заплаха за царството на Сатана.

2.Нашите души ще бъдат укрепени срещу изкушението чрез нагръдника на вярата и любовта въздействаща нашите емоции.

3.нашия вътрешен човек ще бъде мотивиран и възпламенен чрез освобождаване на божествен глад и ревност когато нашите духове са изложени на възпламеняващото сърце на Исус.

4.Дълбокия вик в нашите духове за интимност с Исус ще бъде задоволен.

5.Ние ще бъдем свободни от несигурност и от страха от човек.

6.Вътрешните рани на сърцето ще бъдат изцелени.

7.Ние ще бъдем екипирани за духовно воюване.
Изборите са рязко очертани: страст или пасивност? Победител или жертва? Благословения или безплодие?

Вие и аз сме поканени да преследваме една личност активно, защото интимността не идва случайно. Интимността идва чрез глада и копнежа на нашите сърца и чрез сеене за Духа. Когато сме гладни и жадни за Исус, търсейки Него и прекарвайки време в Неговото присъствие, ние ще се влюбим в Него.

Взиране в трона на Бог

Мога да изобразя това сега: момента във вечността хиляди години след сегашния момент когато един изкупен светия се обръща към друг и казва, “Спомняш ли си земните години когато се борехме със сладострастието, алчността и гордостта? Когато нашите души бяха постоянно безпокоени от похотта на този настоящ свят?”

“Да, спомням си всичко точно. Как сме могли да позволим на такива временни желания да ни отдалечат от Бог е трудно да си го представя. Всеки от нас от Адамовата раса, от първото поколение до последното, е инвестирал и изградил своя живот около несвяти желания и удоволствия, които траят само за един кратък момент.”

Това изглежда толкова абсурдно поглеждайки назад, нали? Какво сме правили, обичайки страстните удоволствия на падналия век? Какво сме мислили, инвестирайки нашите емоции в напразни копнежи, продавайки душите си за пари и постоянно борейки се за да докажем себе си?

‘Погледнете това. Бога на този свят върши своята работа добре, заслепявайки толкова много от нас и по този начин помрачавайки вечните реалности. Греха винаги е бил банкрутирала система, а ние нямаме разума да разберем това. Ако само бяхме взели мъдростта и истината намиращи се в Книгата на Господа, ние бихме видели предупреждението на Святият: ‘Светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века’” (1 Йоан 2:17).

Мислите ли, че идеята за разговорите в небето за нашия живот на земята е невероятна? Аз не мисля, че ще бъде твърде изненадващо, ако чуем толкова много дискусии във вечността.

Една от причините, поради която обичам книгата Откровение е защото тя поддържа нашето време и цел тук на земята в ясна перспектива. Тя излага такива удивителни контрасти: небе и земя, време и вечност, зло и добро, илюзия и реалност, лъжи и истина, царството на светлината и царството на тъмнината. Четенето на книгата Откровение е мощно напомняне, че този свят преминава. Тя поставя нашия фокус на идващия свят, вместо на Лоу Стрийт. Тя ни напомня за един вечен трон в небесата. Тя разкрива величието и вечността на Този, Който седи на този трон и неописуемия блясък на славната личност, която седи от дясната Му страна. Откровение 1:3 дори обещава благословение върху тези, които четат книгата, отваряйки сърцата им за нещата написани в нея и се стремят да се вслушат в тях.

Но моя молитвен живот беше трансформиран и обогатен чрез една проста молитвена подкрепа, която открих преди няколко години. Аз я нарекох “взиране в Божия трон.”

Йоан описва сцената в небето, където се възкачват нашите молитви. Той ни казва какво се случва когато издигаме гласовете си и казваме, “Татко, аз Те обичам.” Той обрисува словесна картина за обстановката, в която нашите искания и молби отиват. Това описание на Божия трон, Господ Исус, четирите живи същества и 24-те стареи беше, което значително промени молитвения ми живот.

Както Тозер казва, “Ние трябва да практикуваме изкуството на дълго и любящо размишляване върху великолепието на Бог,” което е, почтително размишление за Божието същество. Аз взех неговия съвет и започнах да размишлявам върху великолепието на Бог. Тогава беше когато четвъртата глава на Откровение се отвори за мен.

За да подпомогна моето размишление, аз изучавах Откровение 4 фраза по фраза, използвайки самата Библия като мой коментар. Особено в писанията на Данаил и Езекиил аз открих подобни словесни картини, които правеха сцената, която Йоан описва дори по-жива. (вижте Данаил 7:9-10, 13; Езекиил 1; Матей 19:28; 3 Царе 22:19; Откровение 5; 15:2; 20:4; Филипяни 2:5-11). Когато продължих моето изучаване, личността на Бог, небесната тронна зала и това, което се случва там когато ние се молим и се покланяме и пеем хваления на Бог стана повече и повече реално за мен.

Това не е някаква фалшива Ню Ейдж техника за зрителна представа. Изобразяването на страхотната сцена, която Йоан описва в 4-та глава на Откровение ми помага да се наслаждавам на свято взаимоотношение с Исус. Вместо да “се моля на въздуха,” аз често фокусирах мислите си на любящата, величествена личност седяща на Своя славен трон и говорех в Неговото сърце.

В Откровение 4:1 Йоан казва, “След това погледнах и видях, ето врата отворени на небето” (NKJV). Във видение възрастния апостол можеше да се взре директно в сърцето на небесната тронна зала. Прочетете неговото страхотно, засвидетелствано с очите му описание:
Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един. И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд. И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони. И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества . . . И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.

-Откровение 4:2-6, 8, NKJV

Този трон е една вечна реалност. Той няма да стане реален когато ние отидем на небето и го видим за първи път – той е реален сега. Той не съществува само защото ние сме в нужда, защото той е съществувал от вечното минало. Той е бил закрепен в небесата преди дори небесата и земята да са били създадени.

Завършеното дело на Исус Христос на кръста направи възможно за слабите, разорени хора да идват свободно пред този трон, без осъждение.

Бог Бащата възкреси Христос от мъртвите, постави Го от дясната Си страна в небесни места, постави всичко в подчинение под нозете Му и Го даде като глава над всичко за църквата, която е Неговото тяло (Ефесяни 1:20-23). Господ Исус може да спасява вечно онези, които се приближават при Бог чрез Него, тъй като Той винаги живее за да ходатайства за тях (Евреи 7:25).

Духът на Бога постоянно вика светиите на земята да живеят пред трона. Един ден ние радостно ще хвърлим короните си пред този трон. Тези корони представляват нашите духовни постижения когато ходим пред Господа в покорство и съдействаме на благосклонната работа на Святия Дух в нашия живот (Откровение 4:10). Но първо ние трябва да се научим да хвърляме сърцата си пред него в посвещение и страст за Сина на Бог.
Намиране на предназначение за нашия живот
Този трон, пълен с благодатта на Бог, е най-страхотното място в цялото съществувание. Той вечната основа на целия създаден ред. Той е центъра на всичко. Той е целта за всичко, защото Този, който е създал всичко седи на трона, и всичко съществува за Негово удоволствие (Откровение 4:11).

Когато застанем пред Него на съдийския престол, това, което Той мисли за нас ще бъде единственото нещо, което струва. Когато разбрах, че единственото нещо важно в моя живот е това, което Бог мисли, че е важно, тогава имах по-лесно схващане на предназначението за моя живот.

Нашия живот има предназначение само когато го разберем с отношение на покорство към Христос Исус, който седи от дясната страна на Татко. Ако загубим нашия фокус върху Него, тогава ние загубваме нашата връзка с реалността, целта и реда. Ако загубим нашето виждане за трона на Бог като центъра на всичко, за което живеем, тогава ние загубваме нашият баланс и стабилност. Ние загубваме причината си да издържаме трудности. Ние изгубваме нашата мотивация да благославяме враговете си. Ние изгубваме истинската причина защо Бог ни дава добри неща.

Когато загубим съзнанието за Бог нашия Баща на този трон с Исус седящ от дясната Му страна, тогава нашите проблеми стават непреодолими в нашето мислене. Отчаянието може да бъде невероятно. Ние забравяме, че всичко друго преминава, и нищо няма никакво значение, смисъл и предназначение извън реалността на личността седяща на този трон. Всичко друго е временно, с изключение на нещата, които Го удоволстват.

Но Исус учи да се обръщаме към Него като “Татко”: “А вие се молете така: татко наш . . .” (Матей 6:9).

А Павел ни напомня, че ние сме приели дух на осиновение като синове, чрез който викаме, “Авва, Татко” (Римляни 8:15).

Ангелското множество не Го нарича “татко наш.” Само Исус и новородените вярващи – осиновените синове и дъщери на Бог, които са влезли в благословеното взаимоотношение Баща-дете с Бог единствено въз основа Христовото синовничество – имат привилегията да Го наричат “Авва, Татко,” което се превежда, “Татенце, Татенце.”

Божието общество в небето е изпълнено с поклонение и обожаване на Него. Те осъзнават и се взират във величието, красотата, прелестта и блясъка на Исус на Неговия трон. Те дълбоко обичат Божия Син. Те се взират в Този, който е на трона на благодатта. Църквата на земята също трябва да бъде страстно, поклонническо общество съществуващо за да предаваме себе си напълно на Божия Син. Целта и на небесното Божия общество и на земното Божие общество започва и свършва с поклонение около трона.

Тъжен факт е, че много християни рядко идват пред трона. Това не означава, че тези вярващи са духовно провалили се. Това не означава, че те са незаинтересовани или безразлични към Бог. Много искрени вярващи копнеят за по-задоволяващо взаимоотношение с Бог и са ревностни да преживеят Неговото присъствие. Но това означава, че техният живот не е бил обогатен от благодатта на Бог идваща от трона. Вместо да живеят в контакт с Величествения, който седи на трона, мнозина в тялото на Христос пренебрегват и не зачитат тази свещена привилегия.

Някои вярващи се фокусират на трона на Бог, съзерцавайки Неговата слава и великолепие, за няколко кратки минути по време на поклонението в неделя сутрин. Но много християни са нечувствителни, че Бог копнее да преживеем и да вкусим от поклонението пред Неговия трон сега – преди да отидем на небето. Следователно, днешната църква носи болезнени рани и отвратителни белези, които са резултатите от нашето невежество и нехайство.

Вярващото общество не функционира правилно когато ние пропускаме да докоснем Божието сърце, и следователно загубваме нашето интимно взаимоотношение с Него.

Ако аз се наслаждавам на Господа, аз мога да се чувствам пренебрегнат от другите, но това не ме безпокои. Но ако аз не се наслаждавам на интимността на Неговото присъствие, аз съм много лесно раздразняван. Когато това се случва, аз отивам на някое спокойно място за няколко часа и потапям себе си в такива класики като Тозер, Пуританските писания или дори Песен на Песните. Тази практика е като лекарство, което ме освежава и ме прави щастлив. Каквото и да ме е безпокояло повече не е товар.

Без личността на Господ Исус като нейния централен фокус, без да се наслаждава на Господа и да има нежно сърце, църквата не може да функционира като динамично общество служейки си един на друг в дълбоко взаимоотношение. Борбата и разделението следват когато вярващите се опитват да се приближат един до друг без също да се приближават до Исус. Единствения начин Божието общество на земята да функционира по предназначение е Христос да бъде центърът. Обаче, ако вие и аз загубим този фокус, нашето отчаяние може да бъде изцелено, ако дойдем в молитва пред Божия трон на благодат и хвърлим сърцата си пред Него.

В своето видени, апостол Йоан описва 4-ри живи същества 24 стареи падащи пред Господ Исус, Божието Агне, “като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с тамян, които са молитвите на светиите” (Откровение 5:8). Аз вярвам, че арфите говорят символично за нашето поклонение, а благоуханния тамян се отнася за нашите молитви издигащи се пред Божия трон посред неизброимите ангели.

Дадено е едно описание на покланящи се вярващи стоящи пред стъкленото море, което е смесено с огън (Откровение 15:2). Ние говорим в Божието сърце докато Той радостно ни слуша от Своя трон.

Аз започнах да осъзнавам, че когато се молим, Бог не иска да говорим с безразличие и равнодушно на въздуха като че ли на никого. Той иска да говорим в Неговото сърце. Затова, когато се моля, аз говоря на реална, славна личност, давайки моята хвала, поклонение, молитви и себе си директно на Него. Аз си се представям стоящ пред това стъклено море пълно с огън докато се взирам в трона обграден от дъгата. Когато го правя, моите мисли и чувства се променят.

Проблемите ми не изчезват ненадейно, но начина, по който мисля и се чувствам относно тях се променя в по-правилна, балансирана перспектива. Аз откривам, че писателят на песента е бил прав в края на краищата: Земните неща наистина силно избледняват в светлината на Неговата слава и благодат.

През двете десетилетия от това време, аз съм продължавал тази практика на взиране в трона и общувайки интимно с една страхотна, безкрайно любяща, благосклонна личност.

Тъй като ние седим в небесни места с Христос (Ефесяни 2:6), да се научим да говорим директно в сърцето на реалната, славна личност седяща на Своя трон в небесата е една от най-съществените движещи сили за вдъхновение на молитва.

Стремейки се да помогна на другите да израснат в своя молитвен живот, аз съм поучавал и съм водил молитвени събрания редовно за повече от 15 години. Почти всеки ден за 10 години аз съм водил молитвени събрания в нашето църковно тяло, и за почти 5 от тези години по три пъти на ден – сутрин, обед и вечер.

В тези събрания аз понякога давам кратко учебно послание и модел на молитва за присъстващите. После различни хора от моя лидерски тим могат също да се молят, следвайки модела, който току-що съм поучавал.

Средно от 20 до 30 различни хора идват на всяко събрание. Всъщност, аз насърчавам всички в църквата да идват поне веднъж седмично.

През последните 4-ри години когато съм бил у дома, аз все още съм водил три молитвени събрания на ден по различно време през седмицата. И докато пътувам аз поучавам за лична молитва и общо ходатайство за съживление.

Това наблягане на молитва е нещо, което Господ е наредил за нас като църковно тяло. Но поради това, ние сме станали недостатъчни в други служения. Ние сега наблягаме на малки групи за пасторска грижа и евангелизиране, и забелязваме западане в посещението на молитвените събрания. И това е ОК. Когато идва нарастване в една област, смаляването е неизбежно в друга.

Много хора са ми казвали през годините, че чрез това да бъдат предизвиквани да познават личността на Бог и да имат пламенно сърце за Него, страст се е събудила в сърцата им. Дори хора с нечувствителни сърца са били повлияни.

Моята молитва е повече и повече пастори да проповядват това послание и повече членове на тялото на Христос да отворят себе си за него.

За последните 20 години аз преднамерено съм отварял сърцето си като съм слушал касети и съм чел книги от хора, които наблягат на това послание. Преди години един проповедник на една касета ме предизвика да чета Живота на Дейвид Брайнърд от Джонатан Едуардс. Едуардс бил известен теолог живял през 17 век в Америка. Брайнърд служил като мисионер на американските индианци през 1740. книгата се превърна в най-влиятелната книга, която някога съм чел извън Библията.

Книги за атрибутите и личността на Бог, като тези от А. У. Тозер, А. У. Пинк и Дж. И. Пакър, творбите на Джонатан Едуардс и молитвените класики на Пуританите могат да помогнат да се събуди страст във вашето сърце.

Погледнете с мен поразителното зърване, което Словото на Бог ни дава във този видим свят, който управлява нашия видим свят. Представете си един могъщ трон, потопен в пламъци, стоящ в небето. Представете си неописуемо славната личност с коса като чиста вълна и дрехи бели като сняг, седяща на този трон. Неговия изглед е като сияйна, ослепителна светлина на светло зелен яспис и огнено червен сардис. Представете си яркия свод, който изглежда като дъга смарагд обкръжаващ целия трон. Това Негово сияние, като изгледа на дъга в облаците, е изгледа на подобието на Господната слава.

Наблюдавайте блестенето на светкавиците и слушайте тътените и ехтежите на гърмовете излизащи от трона. Взирайте се в страхопочитание в течащата огнена река пред Него. Представете си 24-те по-малки трона обграждащи големите тронове отдясно и отляво и 24-те стареи облечени в бяло и носещи златни корони, които седят на тези тронове.

Пред трона на Този, който живее вечно във вечността, си представете пламъците на 7-те горящи светила – седмократния Божий Дух – отразяващи се в едно огромно стъклено море като кристал, смесено с огън. Величествения, ослепителен простор на това чисто, стъклено море отразява цялата сцена, създавайки огледален образ.

Данаил 7:9-10 описва една огнена река течаща от Неговия трон изглеждащата като стъкленото море, което е смесено с огън (Откровение 15:2). Представете си четирите, шесткрили, живи същества кръжащи около пламтящия трон. Те са пълни с очи отпред и отзад, което изразява интелигентност както за това, което е отпред така и за това, което е зад тях. Чуйте как ден и нощ тези същества никога не спират да прогласяват, “Свят, свят, свят, Господ Бог Всемогъщий, който бе и който е и който идва!” (Откровение 4:8).

Музика! Чувате ли музиката? Нека вашата душа да погълне всяка нота докато 24-стареи дрънкат със своите арфи и пеят славна песен на поклонение на Исус, Божието Агне. Чуйте мощният рев на хвала издигащ се от множествата и множествата ангели от всяка страна на трона когато те заедно викат, възхвалявайки Агнето, което беше пожертвано за нас.

Вижте! Виждате ли Го! Исус е там от дясната страна на Своя Баща. Неговата красота и блясък са неописуеми. Той те приветства при трона на благодатта, усмихвайки се и канейки те да дойдеш. Големите множества ангели се разделят за да ти позволят да минеш, защото те стъпват нежно настрани когато видят някое дете на Бог да приближава.

Откровение 15:2 описва мястото, където ние стоим при стъкленото море смесено с огън. Ние стоим тук когато говорим в Неговото сърце.

Това е сцената, в която аз започнах да принасям моите молитви. И ти също можеш да влезеш в тази сцена в молитвения си живот.

Когато отиваме там, ден след ден, година след година, нашия живот е обогатен; нашите духове са укрепени; и умовете ни са обновени. Ние сме изчистени от земните замърсявания, и душите ни са възстановени. Безплодните, временни земни неща загубват влиянието си над нас когато ги виждаме от гледната точка на този вечен, невидим свят. И в течение на времето ние сме променяни – трансформирани – от слава в слава.

-Откровение 4:9-11, Курсивът е добавен

Аз не претендирам да съм хванал пълното определение на тези думи и фрази. Но вярвам, че ние трябва да отделим време за да разгледаме петте отговора изтичащи от сърцата на живите създания и стареите когато те се покланят пред Бог на Неговия трон. Помислете за съответните изводи на тези 5 отговора за вас и мен като вярващи днес.

Аз вярвам, че Господ ми показа, че Той ще даде един дар на църквата, и в САЩ и по света. Виждам това да се случва в книги, на семинари и лидерски конференции по света.

В идните години, Той ще издигне лидери, които познават Неговата личност от преживяване на Него в собствения си живот. Мъже и жени, които са изпълнени с екстравагантна обич към Исус ще изплуват и ще се издигнат на места на лидерство. Както Павел, те също ще се “хвалят в Христос Исус.” Те ще прогласяват Божието Слово и ще водят другите вярващи в страстни чувства към Божия Син. На Бог ще Му се дава слава от църква изпълнена със святи чувства към Него.
2. Даване почит на Бог
Въпреки че познаха Бога, те не Го прославиха като Бог.

-Римляни 1:21, NKJV

Разумните вярващи признават Бог като източника на тяхното благословение – не собственото им посвещение и проницателност. Благодарението ще бъде установено в нашите сърца когато ние непрекъснато осъзнаваме, че всички дарове, на които се наслаждаваме във времето и вечността идват от Него, а не от нас.

Виждането на това кой е Той и какво издържа и извърши Той за нас на кръста вдъхновява нашето благодарение към Него. Христос Исус плати цената.
4. Даване поклонение на Бог
За толкова дълго ние сме имали образа на един дистанциран Бог, който само от време на време е добър към нас. Но когато осъзнаем Неговия суверенитет, величие, божествени превъзходства и съвършенства, ние ще бъдем напълно пленени от красотата и блясъка на Неговата личност. Когато видим несравнимата стойност на Бог във връзка с всичко друго, нашите сърца ще изригнат и прелеят в поклонение.
5. Полагане на нашите корони пред Господа
Климатичния отговор на поклонението на 24-те стареи беше да свалят златните си корони, и без колебание, да ги хвърлят пред Божия трон. Аз вярвам, че короните в небето символизират вечната награда на вярващите като резултат от техните лични постижения чрез благодатта на Бог.

Когато вие и аз застанем пред съдийския престол на Христос, и нашите земни животи и дела са оценени, всичко, което е било започнато и поддържано от човек, всичко, което е било нечисто, безстойностно и земно – дървото, сеното и сламата – ще изгори (1 Коринтяни 3:11-15). Само това, което е било родено от чисти мотиви е с вечна стойност. Златото, среброто и скъпоценните камъни, представляващи всичко, което е било започнато и поддържано от Духа в нашия живот, ще издържат огъня и ще излязат невредими. Всички съкровища, всички корони, които получаваме в небето представляват всичко, което сме и всичко, което сме постигнали когато сме съдействали на благосклонната работа на Святия Дух в нашия живот. Короните са забравяни в скъпите, понякога болезнени, огньове на покорство, но те са наши завинаги. Но ние няма да имаме никакво желание да ги държим за себе си. Без колебание, в екстравагантна импулсивност, ние ще ги хвърлим в краката на Господа.

Ние никога не трябва да позволяваме на нашите постижения да стават наши идоли. Както Павел напомня на коринтяните, “Какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?” (1 Коринтяни 4:7). Без Бог, ние бихме били нищо и не можем да извършим нищо.

Моите двама млади синове, Лука и Павел, ме снабдиха с една “илюстрована проповед” в тази насока. Когато Лука беше на около 6, а Павел на около 4 години, те дойдоха при мен и казаха, “Тате, ние нямаме никакви пари, а твоят рожден ден идва.” Така че аз бръкнах в портфейла си и хванах една пет доларова банкнота. (Тогава аз помислих отново и им дадох $20, вместо това!)

Синовете ми взеха парите, които им дадох и излязоха за да ми купят подарък. Те се върнаха и ми подариха един пакет с ярка опаковка, предполагайки невинно, че всичко това ще бъде пълна изненада за мен. Тези две малки момчета бяха толкова възбудени. Те едва ме дочакаха да скъсам панделката и хартията и да отворя кутията.

Когато издърпах красивата риза, която те бяха избрали, възкликвайки колко ми харесва, аз видях такава гордост и радост да блещука в очите им. “Ние я купихме за теб, тате!” казаха в хор те. “Можете ли да повярвате?” Въпреки че аз им дадох парите за да купят подаръка, когато погледнах в техните блещукащи очи, моето сърце, като техните, беше залято от огромна радост и задоволство. Това беше такава чудесна, топла размяна.

По този начин ще бъде когато застанем пред нашия небесен Баща. Това няма да бъдат “нашите” служения или “нашите” успехи и постижения, които са ни спечелили короните, които ще хвърлим в екстравагантна импулсивност в Неговите крака. Тези корони нямат нищо общо с “нашите” пощенски списъци или “нашата” известност. Без нашия Бог, ние не можем да направим нищо. Въпреки това сърцето на нашия Баща, като нашите, ще бъде разширено от наслада когато ние вземем нашите корони и Му ги представим.
Виждане на трона
Блуждаел ли е умът ви безцелно в молитва? Загубвали ли сте фокус когато сте се стремили да общувате с Исус? Аз знам какво е това. Понякога молитвеното ми време също изглежда невдъхновено. Но с течение на годините, нашия живот ще бъде неизмеримо обогатен докато ние поддържаме това срещане с Бог.