Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Виждане на Славата замъглено

Назад, в моите колежански дни, аз се опитвах толкова усилено да открия тайната за успешен молитвен живот, но това абсолютно ми се изплъзваше. Въпреки че четях много силни книги за молитва, по дълбокия живот и общение с Бог, когато ставаше въпрос за действително молене, аз бях напълно провалил се. О, аз внимателно планувах време, което да прекарвам насаме с Бог и бях верен да спазвам моите определени срещи с Него през повечето време. Въпреки това моите усилия в молитва бяха разочароващи и неизпълнени.

След месеци на тежка работа и неуспех в молитва, свидетелстване и постене, аз казах на Бог, “Господи, аз наистина Те обичам, но не харесвам да се моля. Не харесвам да свидетелствам. Абсолютно мразя постенето. И също не харесвам и изучаването на Библията, въпреки че то е по-лесно за мен отколкото молитвата и постенето. Въпреки това, аз наистина Те обичам, Господи. Но знам, че не се справям много добре.”

Спомням си ужасното осъждение и объркване, които чувствах понеже удрях в 4-те “посоки” в религиозните дисциплини. Обаче, аз се наслаждавах да посещавам събрания за изучаване на Библията. Обичах да пея красиви хвалебствени и поклоннически песни. И аз можех да взема свръхдоза когато ставаше въпрос за слушане на касета с добро Библейско поучение. Но все още помня провала, който чувствах когато клатех главата си и въздишах, “Господи . . . ще харесвам ли някога това да говоря с Теб?”

Аз живеех с три други момчета в апартамента на колежа. Всички ние работехме заедно в училищно служение. Всяка вечер около 20:45 моите съквартиранти можеха да ме видят да започвам да се измъчвам понеже се страхувах от моето молитвено време от 21 до 22 часа. Аз мразех да отивам в моята стая да се моля. Знаех, че следващия час щеше да бъде ужасен, безжизнен и отегчителен. Но всяка вечер в 21 часа, аз бях там на колене. От 21:2 аз се молех с нещо такова:

“Господи, благодаря Ти за ръцете и за краката. Благодаря Ти за храната, която имам да ям. Някои хора в бедни страни нямат много за ядене – помогни им, Исусе. Благодаря Ти за мама и за Пат. Благодаря Ти за моите 5 чудесни сестри. Благодаря Ти за ъъъъъ . . . о, да . . . благодаря за това, че ми позволи да бъда част от футболния тим на колежа. Помогни ми да играя по-добре. Помогни ни да печелим. Ъъъъъ . . . о, човече, още 53 минути! ОК, нека да видя . . . ъъъъъ . . . благодаря Ти за Америка.” Така, Майк! Това е добро! (Аз трябваше да продължавам да се насърчавам и да говоря на себе си, за да стоя с това.)

Понякога можех да чуя двама от моите приятели в другата стая да се смеят на моето ужасно повтаряне. От време на време, те мушваха главите си и казваха, “Човече, защо просто не си починеш?” А аз поемах дълбоко въздух, повдигах раменете си като че ли щях да се бия с някакъв гигант и измърморвах, “Аз ще правя това нещо дори и то да ме убие!”

На аз го правех напълно погрешно. Аз напълно не разбирах цялата цел на личната молитва. Следователно, аз се страхувах от времето за молитва. Но направих обет на Бог, че ще се моля по един час всяка вечер, и аз нагласявах ума си да се прилепва към това, въпреки всичко.
Като огледало
Една вечер аз бях в молитвената стая, и, както обикновено, се бях изчерпал напълно какво да кажа. Отворих Библията си, търсейки вдъхновение. Докато четях, беше като че ли светлина дойде отвътре за мен.
А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

2 Коринтяни 3:18, Курсивът е добавен

Замъглено! Едно древно огледало направено от лъскав метал би дало слабо, непълно, много замъглено отражение. Това беше като че ли Господ казва, “Да ме виждаш замъглено е всичко, което някога Съм искал от теб.”

Идеята, че дори замъглени съзирания са достатъчни за да трансформират живота на вярващия беше напълно нова за мен. Можеше ли също тази невдъхновена молитва да бъде достатъчна за изпълнението на Божието условие за вътрешна трансформация? Аз си мислех, че всички тези агонизиращи часове, които прекарвах в моята молитвена стая бяха напразни и безсмислени защото не ги чувствах вдъхновени, енергични и изпълнени с божествена енергия и живот. Аз си мислех, че единственото молитвено време, което щеше да доведе до моята вътрешна трансформация беше това, в което аз бях раздвижван до сълзи от присъствието на Бог.

Изведнъж си спомних всички онези привидно невдъхновени, непомазани, Молитви. О-Боже-къде-Си? Можех да си представя Господ да казва, “Да, те бяха замъглени, точно така. Но това време с Мен все пак беше трансформиращо, защото всичко, което някога съм искал е да Ме виждаш замъглено.”

Замъглено виждане . . . като в огледало, замъглено . . . “Е, аз мога да правя това,” казах аз на Господа. “Мога да Те виждам замъглено. Да, сър, аз съм експерт в това да Те виждам замъглено! Това е бил моят проблем.”

Истината изгряваше в мен. Дори привидно непомазаната, невдъхновена молитва е важна за Бог! “Това е фантастично!” извиках аз. “Аз мога да го правя! Това е прогресивен процес. Ако продължа да се моля – дори в тези замъглени, трудни молитвени времена, с които съм толкова свикнал в действителност ще бъда променен в един от тези дни. Аз бавно ще започна да се променям от слава в слава!”

Аз изтичах от молитвената стая и обявих на моите изумени съквартиранти. “Познайте какво, момчета? Непомазаната молитва е важна!”

“Какво?”

Това стана главното ми послание навсякъде където отивах. Някои от моите приятели от училище просто свиваха рамене и казваха, “Бикъл не е на себе си за някаква странна сила на непомазаната молитва!”

Аз не мисля, че те някога наистина разбраха това, което се опитвах да кажа. Може би аз не го обяснявах много добре. Но това беше правилно. Моето сърце схвана освобождаващото Божие слово на надежда за мен. Аз знаех, че ако постоянствам в молитва – дори замъглена молитва – нямаше никакво съмнение за това: аз постепенно щях да бъда трансформиран!
Открито лице
Като продължих да търся Господа, аз открих поне два ключови елемента за фразата “А ние всички, с открито лице гледайки като в огледало” (2 Коринтяни 3:18). В Старозаветни времена, покриването на лицето било начин да се изрази голямата бездна между човек и Бога, и нуждата от посредник. Но Бог ни е поканил да дойдем смело – безстрашно, уверено, решително – при Неговия трон на благодат (Евреи 4:16). Ние можем да стоим пред Бог в пълна сигурност и увереност, знаейки, че Неговото сърце е напълно пленено от нас. Ние можем да дойдем смело, без чувство на провал, осъждение или обвинение. Христос ни изкупи, и Неговият дар на праведност ни е направил чисти и сигурни в Божието присъствие.

Първият елемент в идването при Бог с открито лице се отнася за идването със смелост и увереност вкоренени в разбирането на завършената работа на кръста. Ние не приемаме никакво осъждение защото Исус зае нашето място в Божието осъждение.

Вторият елемент за тази фраза “с открито лице” се отнася за честност на сърцето . Никаква измама. Никакви фалшиви фасади и религиозен жаргон. Никакви прикрития или извинения. Ние можем да отворим сърцата си за Господа и да говорим откровено за нашите провали, наранявания, разочарования, страхове и сривове.

Когато един от моите синове е ударен и се опитва да ми даде внимателно обмислено извинение, аз мога да си представя Господ да ми казва, “Като баща, като син. Това е как ти понякога Ми говориш.” Обаче Бог чувства дори повече любов, нежност и състрадание към нас отколкото ние чувстваме към собствените си деца.

Ние виждаме славата на Господа, поставяйки умовете си на присъствието и личността на Исус Христос с открито лице. Всяко замъглено виждане на Неговата слава е като мъничка стъпка в благодатта на Бог. Ако вие и аз сме верни да правим тези малки стъпки, ние постепенно ще преживеем вътрешна трансформация. Ние все повече ще преживяваме тези треперещи, радващи и целуващи аспекти на великата Божия благодат описани в Псалм 2:11: “Служете на господа със страх, и радвайте се с треперене.”

Ние ще бъдем трансформирани в самия образ на Христос във вечно нарастващ блясък и от една степен на слава в друга. Замъгленото виждане е плодоносно виждане. То е началото.

След 70 години на робство във Вавилон, юдеите най-накрая им беше позволено да се върнат в тяхната земя в Израел. Зоровавел беше назначен като управител на новата колония. Захарий, млад пророк от свещеническа линия, стоеше до Зоровавел за да го насърчава в лидерството.

Когато хората стигнаха в Ерусалим, те първо поставиха олтара за всеизгарянията. После продължиха да полагат основата на новия храм сред масивните руини. От тук, позволете ми да ви дам парафразата на Майк Бикъл на Захарий 4:6-10.
Зоровавел се опитваше да накара хората да работят по възстановяването на храма, но те бяха толкова обезкуражени, че никой не искаше да работи. Така че обезсърчения управител седна на един огромен камък, и се загледа в купчините натрошени камъни от това, което е било велик храм преди вавилонската армия да го разруши.

“Човече, това място е бъркотия,” въздъхна Зоровавел. “Защо въобще искахме да се върнем тук? Няма нищо останало в този град заради което да си заслужава да се върнем. Катурнати камъни и развалини навсякъде. Това място е катастрофа.”

Точно тогава, младежът Захарий, пророкът, потупа Зоровавел по рамото. “Здрасти,” каза той утешително. “Как е?”

“Каква катастрофа!” изохка Зоровавел. “Никой не се яви за работа отново днес. Ето ме, ‘великият възстановител на земята на Израел.’ Аз възнамерявах да издигна този храм за славата на Бог, но не мога да вдъхновя никой да работи за това.”

“Зоровавел, Бог е с теб.”

Поглеждайки, Зоровавел пита, “Бог е с нас?”

“Разбира се, че е. самият факт, че не сте повече в робство, но сте в тази земя е доказателство за Божията благодат. Вие сте много по-близо да видите това място възстановено отколкото си мислите, че сте. Бог казва, че твоите ръце са положили основата на този дом, и твоите ръце ще го завършат. Но има нещо, което първо трябва да направиш.”

Зоровавел изпъшка и разтърси главата си.

“Не, не. Чуй ме. Ти можеш да го направиш. Виждаш ли този камък ей там почти скрит от трева и бурени? Това е горният камък, завършителния камък на новия храм. Това е последния камък, който хората ще поставят на място, камъкът, който посочва, че сградата е завършена.”

“Да, ОК. Така?”

“Е, Бог казва, че ти трябва да викаш, ‘Благодат, благодат!’ на него.”

“На какво?”

“На камъкът.”

“Трябва да викам на един камък?”

“Чуй ме, Зоровавел. Бог каза да ти кажа, ‘Това не е чрез мощ, нито чрез сила, но чрез Моя Дух.’ Ти трябва да сложиш увереността си в благодатта на Бог. За това трябва да викаш ‘Благодат!’ Ела сега. Стани, върви там и викай, ‘Благодат! Благодат!’”
“Захарий, добре знам какво имаш предвид. Но аз вече имам трудност да накарам хората да ме следват. Ако те ме видят да стоя тук посред тези бурени, викайки на един камък –“

“Зоровавел, ще се покориш ли на Господа или не? Ще се довериш ли на Неговата благодат, или не? Кажи сега!”

“ОК. Какво имам да губя? Ще го направя. Ето: ‘Благодат . . . . Благодат . . . .’”

“Не, не, така никога няма да стане. Ти трябва да му викаш: Благодат! Благодат!”

Усилието на Зоровавел беше нещо по-малко от ентусиазирано. След няколко вяли вика, и двамата стояха мълчаливо гледайки камъка. Най-накрая Захарий каза, “Знаеш ли какъв е проблема с теб, Зоровавел? Ти презираш денят на малките начала.”

Зоровавел не отговори. Захарий продължи, “Понеже не виждаш много да се случва около теб точно сега, ти смяташ тези дни за маловажни. Ти ги захвърляш като незначителни. Но самият факт, че ти си тук в земята е началото на движението на Бог. Има нещо много велико, което Той иска да извърши.”

“Това не ми изглежда като движение на Бог.”

“Това е защото ти не си се допрял до това как Бог го вижда. Ти презираш това, което се случва сега защото то изглежда малко. То е малко, но е реално; то е законно. Всички тези обстоятелства, които ти изглеждат като голяма планина ще станат равно поле. Ти ще видиш денят когато този дом е завършен и връхният камък е поставен на мястото си. Защо да чакаш до този велик, климатичен ден когато последният завършителен камък е поставен на храма преди да започнеш да виждаш валидността на твоята работа? Започни да хвалиш Бог точно сега, и Му се довери, че твоите усилия са важни дори в този ден на малките начала.”

Но да бъдем трансформирани от слава в слава е действие на Святия Дух отвътре – в нашите умове, желания и емоции. Ние започваме да бъдем укрепявани със сила чрез Неговия Дух (Ефесяни 3:16).

Има една фалшива идея сред много християни, че Божието Слово работи само, ако имате 10 часа на ден затворени в една стая четейки го. Но Божието Слово беше написано преди всички за 99% от човешката раса, които никога нямаше да бъдат във “фул-тайм,” заплатени позиции на служение.

Божиите обещания не са само за платени проповедници. Те са също и за обикновения човек на улицата; стресираната майка занимаваща се с детето, което прохожда удрящо се наоколо; за шофьора на камион; за чиновника, секретарката; стресирания бизнесмен; училищния учител и съдията. Божието Слово е за вярващият, който пада в грях и загубва всичко с изключение на сърце, което вика за Бог.

Всеки християнин – който и да е той – може да бъде прогресивно променян от слава в слава. Проблема е нашата представа за слава. Ние имаме тази идея, че не е славно докато не преживеем пълната, неизмерима, заслепителна слава на Бог излъчваща се от Неговия трон в небето. Някои хора не могат да разпознаят реалността на присъствието на славата на Бог.

Славата на Бог не е ограничена до среща с Бог при горящия храст. Тя не е, както някои хора погрешно мислят, пълната слава или никаква слава въобще. Да бъдеш променян от слава в слава е обещание направено за всеки вярващ. Ние можем да преживяваме една постоянно растяща мярка на тази слава в малките, едва доловими измерения, които често заминават незабелязани.

Представете си, че сте нов християнин. Факта, че мислите различно сега от начина, по който сте мислили преди да бъдете спасен е началото на славата на Бог в действие във вашия живот. Преди вашето обръщане вие може би рядко сте мислили за това какво се харесва на Бог. Но сега вие преживявате дълбок интерес и заинтересованост в нещата, на които Той се наслаждава. Това е началото на Божията слава във вашия живот. Това не е малко нещо. То може да бъде само начало, но то е от значение!

Някои вярващи са направили следващата стъпка. Те гладуват да растат в техния молитвен живот. Те копнеят да могат да разбират и да се хранят от Писанията. Те се опитват да служат с Исус на техните съпружески партньори и на децата си, или на хората на работа. Въпреки че се провалят, явното присъствие на тези желания е изява на Божията слава в техния живот. Това е въздействието и работата на Святия Дух. не презирайте тези малки начала.

Като християни, ние винаги плануваме начини да се освободим от греха. Ние със сигурност не измисляме начини да покрием греха и да си заминем с него. Но ние ходим наоколо с наведени глави, чувствайки се осъдени защото още не сме се усъвършенствали. Факта, че ние сме чувствителни към осъждението разкрива нашата дълбока загриженост и копнеж да угодим на Бог. Ние трябва да бъдем научени да не омаловажаваме стойността на нашите желания за покорство. Тези желания са изява на постоянно нарастващата слава на Бог в нашия живот.

Посочването, което правя е това: Дефиницията на някои хора за славата на Бог е, че тя е толкова недосегаема, че те си мислят, че никога няма да я преживеят. Затова, тези вярващи идват заключението, че Бог не е реален или че спасението не е реално дело. Все пак през цялото време то се изработва много по-добре отколкото ние имаме разпознаването за да го схванем. Отломъците от миналото са разчиствани. Бавно, но сигурно, се полага основа в Бог. Някой ден ще се издигне един красив храм от руините. Започнете да викате “Благодат! Благодат!’ точно сега. Имайте увереност, че “Този, който е започнал добро дело във вас ще го усъвършенства” (Филипяни 1:6).

Не подценявайте благодатта на Бог. Не презирайте денят на малките начала. Не казвайте, “Аз никога няма да бъда нещо различно. Аз винаги ще бъда в робство на похот, гняв и алчност. Никога няма да бъда свободен.” Славата на Бог вече работи във вашия живот. Благодарете Му за искреното желание, което имате да се отскубнете на свобода от грешните навици и да ходите в Духа. Тези малки начала са решителни стъпки в посоката на пълната зрялост.

Променени и все пак променящи се
Промяната е труден процес. През историята на църквата, хората са се опитвали да снишат процеса на промяна до механично поставяне на духовни упражнения. Римските католици и евангелските деноминации имат своите собствени версии на този механизъм за освещаване.

Ето добрите новини. Освещението и промяната идват от гледане – не от борене! Аз скачах през всеки духовен обръч, но моето сърце не беше променено докато не започнах да гледам.

Павел ревностен повече от всички негови съвременници, но той счете всичко това за измет (Галатяни 1:14; Филипяни 3:4-8). Но когато видя възкресеният Христос, той беше променен завинаги. Като католик, Мартин Лутер изтощавал себе си опитвайки се да извърши всички упражнения предвидени за святост. Но един ден той имал откровение за Божията благодат, и той и църквата никога не били същите оттогава.

Изглежда, че християнския свят се е гмурнал стремително в един никога несвършващ цикъл на съвземане, себе-помагане и как-да-го-направя проповеди, книги и касети. Повечето материали са безполезни, но ние не трябва да забравяме това важно посочване: Промяната не идва от борене, нито от психологични техники. Промяната идва от гледане на чудесата на Бог и от това да бъдеш погълнат от истинското познаване на Христос. Тази огнена страст изгаря много от продължаващите да съществуват проблеми от миналото и поставя настоящите трудности в перспектива.

Много хора вземат тържествени решения за това какво ще правят отсега или за това какво никога повече няма да правят. Но ако Бог не ви промени, вие винаги ще бъдете такива каквито сте. Ние можем да влачим себе си в молитвения килер с правилната основа, но само Бог може да промени сърцето. Това става чрез Неговата благодат работеща във вас. Благодатта е Божията сила упълномощаваща ви да вършите нещо и да бъдете повече отколкото някога сте можели да бъдете в собствената си сила. Павел говори за Божията благодат като източника на всички негови постижения:
Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

-1 Коринтяни 15:10

Аз действително се наслаждавам на молитвата сега, и това е добре. Аз дори мога да се справям с непомазани времена. Аз абсолютно обичам да чета, да размишлявам и да изучавам Словото. Свидетелстването е радост. Дори съм дошъл до оценяването на това как постенето може да изостри моя фокус на Господа и вечните неща.

Толкова много неща са се променили за добро вътре в мен. Сега се наслаждавам на духовните дисциплини, които преди мразех. През годините аз съм открил по-силна съпротива в моето сърце по отношение на някои безсмислени, грешни неща, които някога съм обичал. Все още откривам някои неща в моите емоции и мислене, които не харесвам. Аз вярвам, че Святия Дух ще укрепи и промени моя вътрешен човек също и в тези области.

Това е като че ли съм спечелил победа над определени грешни области, които са очевидни когато “микроскопа” на Духа е поставен на 10-та степен на увеличение. Но когато силата на увеличение е нагласена на 100, аз виждам нови дълбочини на моята плътска природа докато раста в Духа. Но аз не съм обезсърчен. Докато продължавам в моето взаимоотношение с Исус, гледайки Го чрез Словото и в молитва, процеса на промяна ще продължава. Аз съм уверен, че Христос постоянно ще бъде по-пълно изобразяван в мен (Галатяни4:19).

Така че запомнете: Не презирайте денят на малките начала. Започнете да почитате Бог за всяка трансформираща стъпка, без значение колко малка или незначителна изглежда. И не позволявайте на невдъхновената молитва да ви събори или да ви накара да спрете да търсите Господа. “Замъглено виждане” е всичко, което Бог изисква от вас. Замъглените виждания са плодоносни виждания. Тези замъглени виждания, на своето време, ще бъдат достатъчни за да ни променят от слава в слава!

14

Изхабете живота си за Исус

На югоизток от Ерусалим се намира едно дълбоко, тясно дефиле със стръмни, скалисти страни, познато като долината на Хином, или “Геена.” На северния склон гледайки от високо долината, цар Соломон издигнал един олтар на бога Молох, който бил почитан чрез дяволския обичай на жертване на бебета на боговете. В тази долина Ахаз и Манасий, царе на Юда, пожертвали своите синове като жертви, “прекарвайки ги през огън.” Ужасната практика изглежда продължила значителен период от време.

Цар Йосия се опитал да сложи край на тези отвращения чрез оскверняване на идолските олтари, правейки ги церемониално нечисти. От тогава, Геена явно е станала общата помийна яма на Ерусалим. Градът изпразвал своите канални мръсотии в долината за да бъдат отнесени от водите на потока Кедрон. Огньове горяли в долината за да погълнат масивните отпадъци поставени там. Долината била пълна с непреодолима смрад и служела като влагалище за отпадъци, смет и всичко, което замърсявало святия град. Тя станала символ на мястото на пустош, разрушение и вечно наказание. Юдеите апокалиптични писатели започнали да наричат долината входа към ада. По-късно нейното име Геена станало синоним със самия ад.

Думата Геена, появяваща се12 пъти в Новия Завет, винаги е преведена “ад.” Това е името за вечното пребивание и мястото на последното наказание на Сатана, неговите зли сили и грешниците. Самият Исус често използва термина във връзка със съдбата на изгубените и като страховито предупреждение за последствията от греха.

Предвид този факт, аз често разглеждам думите на Христос в Йоан 3:16 в малко по-различна светлина от обикновеното. Повечето от нас могат да цитират този познат стих от сърце: “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя възлюбен Син, така че всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот.” Когато казваме “да не погине,” ние автоматично мислим за вечно унищожение в ада. Да, това е истина, че Исус прокламира послание, което може да избави човечеството от наказание в тази огнена сметна маса наречена “ад,” където всички, които оскверняват Божия свят град – Новия Ерусалим – са хвърлени. Но думите на Исус “да не погине” също означават, че Той иска да ни предпази от един друг вид наказание – от това да изхабим и да пропилеем живота си сега, тук на земята.