Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Рудолф Щайнер и не­го­ва­та Философия на сво­бо­да­та



страница8/16
Дата04.01.2018
Размер2.74 Mb.
#41371
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА

VIII. ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА


Да нап­ра­вим ре­ка­пи­ту­ла­ция на пос­тиг­на­то­то в пред­ход­ни­те глави. Пред чо­ве­ка све­тът зас­та­ва ка­то ед­но множество, ка­то един сбор от единич- ности. Една от те­зи единичности, ед­но съ­щес­т­во сред съ­щес­т­ва е са­ми­ят човек. Този об­лик на све­та ние оз­на­ча­ва­ме чис­то и прос­то ка­то да­ден и - до­кол­ко­то не го раз­ви­ва­ме чрез съз­на­тел­на дейност, а го на­ми­ра­ме - ка­то възприятие. В рам­ки­те на све­та на въз­п­ри­яти­ята ние въз­п­ри­ема­ме са­ми­те се­бе си. Това се­бе­въз­п­ри­ятие нап­ра­во ще­ше да си ос­та­не ед­но сред мно­го­то дру­ги възприятия, ако от са­мо­то не­го не се по­явя­ва­ше нещо, ко­ето се оказ­ва при­год­но да свър­з­ва въз­п­ри­яти­ята въобще, то­ест и сбо­ра от всич­ки дру­ги въз­п­ри­ятия с то­ва на на­ше­то себе. Това по­явя­ва­що се не­що ве­че не е чис­то възприятие; то не е и прос­то да­де­но наготово, по­доб­но на възприятията. То се съз­да­ва чрез дейност. Отпърво то из­г­леж­да свър­за­но с онова, ко­ето въз­п­ри­ема­ме ка­то на­ше себе. Но по сво­ето вът­реш­но зна­че­ние из­ли­за из­вън рам­ки­те на то­ва себе. Към от­дел­ни­те въз­п­ри­ятия то при­ба­вя идей­ни определености, ко­ито оба­че се съ­от­на­сят по­меж­ду си и в ос­но­ва­та им ле­жи ед­но цяло. Полученото чрез се­бе­въз­п­ри­ятие го оп­ре­де­ля идей­но по съ­щия начин, как­то всич­ки дру­ги въз­п­ри­ятия и го про­ти­во­пос­та­вя на обек­ти­те ка­то су­бект или „Аз". Това не­що е мисленето, а идей­ни­те оп­ре­де­ле­нос­ти са по­ня­ти­ята и идеите. Затова мис­ле­не­то на­й-­нап­ред се про­явя­ва при въз­п­ри­ема­не­то на на­ше­то себе, но не е са­мо субективно, за­що­то на­ше­то се­бе ед­ва чрез мис­ле­не­то се оз­на­ча­ва ка­то субект. Това мис­лов­но от­на­ся­не към са­мия се­бе си е ед­но жи­тейс­ко пред­наз­на­че­ние на на­ша­та личност. Чрез не­го ние во­дим ед­но чис­то идей­но съществуване. Чрез не­го ние се чув­с­т­ва­ме мис­ле­щи съще- ства. Това жи­тейс­ко пред­наз­на­че­ние би ос­та­на­ло чис­то по­ня­тий­но (ло- гическо), ако не се при­ба­вя­ха дру­ги пред­наз­на­че­ния на на­ше­то себе. Иначе щях­ме да бъ­дем същества, чий­то жи­вот се из­чер­п­ва в съз­да­ва­не­то на чис­то идей­ни връз­ки меж­ду въз­п­ри­яти­ята ед­но към дру­го и меж­ду въз­п­ри­яти­ята и нас самите. Ако съз­да­ва­не­то на ед­на та­ка­ва мис­лов­на връз­ка на­ре­чем познание, а пос­тиг­на­то­то чрез нея със­то­яние на на­ше­то се­бе - знание, то­га­ва при на­ли­чие на гор­но­то ус­ло­вие ние би тряб­ва­ло да
раз­г­леж­да­ме се­бе си са­мо ка­то поз­на­ва­щи или зна­ещи същества.

Но ус­ло­ви­ето не е налице. Ние от­на­ся­ме въз­п­ри­яти­ята към се­бе си не са­мо идейно, не са­мо чрез понятието, но и - как­то ви­дях­ме - чрез чувст- вото. Следователно ние не сме съ­щес­т­ва с чис­то по­ня­тий­но жиз­не­но съ- държание. В емо­ци­онал­ния жи­вот на­ив­ни­ят ре­алист до­ри виж­да един по­-ре­ален жи­вот на личността, от­кол­ко­то в чис­то идейния еле­мент на знанието. И от своя глед­на точ­ка той е на­пъл­но прав, ко­га­то си пред­с­та­вя не­ща­та по то­зи начин. От стра­на на су­бек­та чув­с­т­во­то от­пър­во е съв­сем същото, как­во­то е въз­п­ри­яти­ето от обек­тив­на страна. Оттук спо­ред прин­ци­па на на­ив­ния реализъм, ре­ал­но е всичко, ко­ето мо­же да се възприеме, чув­с­т­во­то е га­ран­ция за ре­ал­нос­т­та на соб­с­т­ве­на­та личност. Но спо­ред опи­са­ния тук мо­ни­зъм чув­с­т­во­то тряб­ва да по­лу­чи съ­що­то допълнение, ко­ето е не­об­хо­ди­мо на възприятието, ако то тряб­ва да се пред­с­та­ви ка­то съ­вър­ше­на реалност. За то­зи мо­ни­зъм чув­с­т­во­то е не­що не на­пъл­но реално: в пър­ва­та форма, в ко­ято ни е дадено, то още не съ­дър­жа своя вто­ри фак­тор - по­ня­ти­ето или идеята. Затова и нав­ред в жи­во­та чувстването, как­то и възприемането, нас­тъп­ва пре­ди познаването. Ние по­-нап­ред се чув­с­т­ва­ме съ­щес­т­ву­ва­щи и ед­ва в те­че­ние на пос­те­пен­но­то раз­ви­тие се до­би­ра­ме до точката, къ­де­то в смът­но усе­ща­но­то соб­с­т­ве­но съ­щес­т­ву­ва­не у нас се по­явя­ва по­ня­ти­ето за на­ше­то себе. Но онова, ко­ето за нас се по­явя­ва ед­ва по-късно, пър­во­на­чал­но е не­раз­дел­но свър­за­но с чувството. Това об­с­то­ятел­с­т­во ка­ра на­ив­ния чо­век да вяр- ва, че в чув­с­т­ва­не­то би­ти­ето му се пред­с­та­вя пряко, а в зна­ни­ето – кос- вено. Ето за­що фор­ми­ра­не­то на емо­ци­онал­ния жи­вот ще му се стру­ва на­й-­важ­но­то нещо. За не­го вза­имов­ръз­ка­та на све­та ще му е ста­на­ла по­нят­на ед­ва тогава, ко­га­то я е по­ел в сво­ето чувстване. В сред­с­т­во към поз­на­ни­ето той се стре­ми да пре­вър­не не знаенето, а чувстването. Тъй ка­то чув­с­т­во­то е не­що съв­сем индивидуално, не­що срав­ни­мо с възприя- тието, фи­ло­со­фът на чув­с­т­во­то прев­ръ­ща във все­ми­рен един принцип, кой­то има зна­че­ние са­мо в рам­ки­те на не­го­ва­та личност. Той се опит­ва със соб­с­т­ве­но­то си се­бе да про­ник­не це­лия свят. Онова, ко­ето опи­са­ни­ят тук мо­ни­зъм се ста­рае да об­х­ва­не в понятието, фи­ло­со­фът на чув­с­т­во­то се стре­ми да го пос­тиг­не с чув­с­т­во­то и смя­та то­ва свое съп­ри­кос­но­ве­ние с обек­ти­те за по-непосредствено.

Характеризираното по то­зи на­чин направление, а имен­но фи­ло­со­фи­ята на чувството, чес­то би­ва оз­на­ча­ва­но ка­то мистика. Грешката на един из­г­ра­ден са­мо вър­ху чув­с­т­во­то мис­ти­чен въз­г­лед се със­тои в това, че той ис­ка зна­ни­ето да бъ­де изживяно, то­ест във все­мир­но той ис­ка да из­диг­не не­що ин­ди­ви­ду­ал­но - чувството.

Чувстването е чис­то ин­ди­ви­ду­ален акт: от­на­ся­не на външ­ния свят към на­шия субект, до­кол­ко­то то­ва от­на­ся­не на­ми­ра из­раз в чис­то су­бек­тив­-


но изживяване.

Има и още ед­на изя­ва на чо­веш­ка­та личност. Чрез сво­ето мис­ле­не Азът учас­т­ва в об­щия все­ми­рен живот;

чрез мис­ле­не­то той чис­то идей­но (понятийно) от­на­ся въз­п­ри­яти­ята към се­бе си, и се­бе си към възприятията. При чув­с­т­во­то той из­жи­вя­ва ед­но от­на­ся­не на обек­ти­те към своя субект; при во­ля­та се из­вър­ш­ва обратно- то: при же­ла­ене­то ние съ­що има­ме ра­бо­та с ед­но възприятие, а имен­но с то­ва на ин­ди­ви­ду­ал­но­то от­на­ся­не на на­шия су­бект към обек­тив­ни­те неща. Онова, ко­ето при же­ла­ене­то не е чис­то иде­ен фактор, е съ­що та­ка са­мо обект на възприемането, как­то и при ко­ето и да е не­що от външ­ния свят.

Въпреки то­ва на­ив­ни­ят ре­али­зъм и тук ще смята, че пред се­бе си има ед­но да­леч по­-ре­ал­но битие, от­кол­ко­то дос­ти­жи­мо­то чрез мисленето. Във во­ля­та той ще съз­ре елемент, при кой­то не­пос­ред­с­т­ве­но за­бе­ляз­ва как не­що ста­ва или би­ва причинявано, про­ти­во­по­лож­но на мисленето, ко­ето об­х­ва­ща ста­ва­не­то ед­ва в понятия. За един та­къв възглед, из­вър­ш­ва­но­то от Аза чрез не­го­ва­та во­ля пред­с­тав­ля­ва не­пос­ред­с­т­ве­но из­жи­вя­ван процес. Застъпникът на та­зи фи­ло­со­фия смята, че във во­ля­та дейс­т­ви­тел­но е до­ло­вил ед­на част от все­мир­ния процес. Според него, до­ка­то дру­ги­те про­це­си мо­же да прос­ле­дя­ва са­мо чрез въз­п­ри­ема­не отвън, в сво­ята во­ля той съв­сем не­пос­ред­с­т­ве­но из­жи­вя­ва един ре­ален процес. За не­го фор­ма­та на битие, в ко­ято во­ля­та му се явя­ва в рам­ки­те на не­го­во­то себе, се прев­ръ­ща в ре­ален прин­цип на действителността. Неговото соб­с­т­ве­но же­ла­ене му из­г­леж­да ка­то час­тен слу­чай от об­щия все­ми­рен про- цес, а пос­лед­ни­ят от своя стра­на - ка­то все­об­ща воля. Волята ста­ва все­ми­рен принцип, как­то чув­с­т­во­то ста­ва прин­цип на поз­на­ни­ето в мис­ти­ка­та на чувството. Този въз­г­лед пред­с­тав­ля­ва фи­ло­со­фия на во­ля­та (телизъм). Чрез не­го онова, ко­ето мо­же ла се из­жи­вее са­мо индивидуал- но, би­ва прев­ръ­ща­но в кон­с­ти­ту­иращ фак­тор на света.

Нито мис­ти­ка­та на чувството, ни­то фи­ло­со­фи­ята на во­ля­та мо­же да бъ­де на­ре­че­на наука. Защото и две­те твърдят, че по­ня­тий­но­то про­ник­ва­не на све­та не мо­же да ги удовлетвори. Редом с идей­ни­ят прин­цип на би­ти­ето те пос­ту­ли­рат и един ре­ален принцип. В то­ва имат из­вес­т­но право. Но до­кол­ко­то за та­ка на­ре­че­ни­те ре­ал­ни прин­ци­пи ние раз­по­ла­га­ме са­мо с въз­п­ри­ема­не­то ка­то кон­цеп­ту­ал­но средство, твър­де­ни­ето на мис­ти­ка­та на чув­с­т­во­то и на фи­ло­со­фи­ята на во­ля­та е тъж­дес­т­ве­но с възгледа, че има­ме два из­точ­ни­ка на познанието: мис­ле­не­то и възприемането, ко­ето в чув­с­т­во­то и во­ля­та се про­явя­ва ка­то ин­ди­ви­ду­ал­но изживяване. Понеже при те­зи све­тог­ле­ди ема­на­ци­ите на еди­ния из­точ­ник - из­жи­вя­ва­ни­ята - не мо­гат да бъ­дат при­ети пря­ко в ема­на­ци­ите на дру­гия - мисленето, два­та на­чи­на на поз­на­ние - въз­п­ри­ема­не и мис­ле­не -ос­та­ват
да съ­щес­т­ву­ват ус­по­ред­но без по­-вис­ше опосредствуване. Наред с дос­ти­жи­мия чрез зна­ни­ето иде­ен прин­цип има­ло и един под­ле­жащ на изживяване, но не и на мис­лов­но об­х­ва­ща­не ре­ален прин­цип на света. С дру­ги думи, мис­ти­ка­та на чув­с­т­во­то и фи­ло­со­фи­ята на во­ля­та са на­ивен реализъм, за­що­то се при­дър­жат към тезата, че ре­ал­но е не­пос­ред­с­т­ве­но възприеманото. В срав­не­ние с из­кон­ния на­ивен ре­али­зъм те до­пус­кат и непоследователността, че прев­ръ­щат ед­на оп­ре­де­ле­на фор­ма на въз­п­ри­ема­не­то (чувстването, респ. волята) в един­с­т­ве­но поз­на­ва­тел­но сред­с­т­во на битието, след ка­то то­ва е въз­мож­но са­мо ако се при­дър­жат въ­об­ще към принципа, че ре­ал­но е възприеманото. Следователно ед­нак­ва поз­на­ва­тел­на стойност те би тряб­ва­ло да при­пи­шат и на външ­но­то въз- приемане.

Фи­ло­со­фи­ята на во­ля­та се прев­ръ­ща в ме­та­фи­зи­чес­ки реализъм, ко­га­то пре­на­ся во­ля­та и в оне­зи сфе­ри на битието, в ко­ито ней­но­то пря­ко из­жи­вя­ва­не не е възможно, как­то в соб­с­т­ве­ния субект. Тази фи­ло­со­фия хи­по­те­тич­но при­ема един прин­цип из­вън субекта, спо­ред кой­то су­бек­тив­но­то из­жи­вя­ва­не е един­с­т­ве­ни­ят кри­те­рий за реалност. Като ме­та­фи­зи­чес­ки ре­али­зъм фи­ло­со­фи­ята на во­ля­та по­па­да под из­ра­зе­на­та в пред­ход­на­та гла­ва критика, ко­ято тряб­ва да обо­ри про­ти­во­ре­чи­вия мо­мент във все­ки ме­та­фи­зи­чес­ки ре­али­зъм и да признае, че во­ля­та са­мо до­тол­ко­ва е общ все­ми­рен процес, до­кол­ко­то идей­но се от­на­ся към ос­та­на­лия свят.

Добавка към но­во­то из­да­ние (1918 г.). Трудността да се об­х­ва­не същ­нос­т­та на мис­ле­не­то чрез наб­лю­де­ние се крие в това, че та­зи същ­ност твър­де лес­но се из­п­лъз­ва на съ­зер­ца­ва­ща­та душа, щом тя по­не­чи да я на­со­чи в рус­ло­то на сво­ето внимание. На раз­по­ло­же­ние й ос­та­ва са­мо мър­т­ва­та абстракция, тлен­ни­те ос­тан­ки на жи­во­то мислене. При взи­ра­не са­мо в та­зи аб­с­т­рак­ция чо­век лес­но ще из­пи­та под­тик да нав­ле­зе в „из­пъл­не­на­та с живот" сти­хия на мис­ти­ка­та на чув­с­т­во­то или пък на фи­ло­со­фи­ята на волята. Странно ще му се струва, ако ня­кой дър­жи да об­х­ва­не същ­нос­т­та на дейс­т­ви­тел­нос­т­та „чис­то мисловно". Но кой­то съ­умее на­ис­ти­на да се до­бе­ре до жи­во­ти в мисленето, той установява, че ви­та­ене­то са­мо в чув­с­т­ва или съ­зер­ца­ва­не­то на во­ле­вия еле­мент изоб­що не мо­гат да се срав­ня­ват с вът­реш­но­то бо­гатс­т­во и с опи­ра­щия се на се­бе си, но съ­щев­ре­мен­но раз­д­ви­жен в се­бе си опит в рам­ки­те на то­зи живот, ка­мо ли да бъ­дат пос­та­вя­ни над тях. Тъкмо то­ва богатство, та­зи вът­реш­на пъл­но­та на из­жи­вя­ва­не­то е при­чи­на съ­от­ветс­т­ви­ето на жи­во­та в мис­ле­не­то за обик­но­ве­на­та ду­шев­на наг­ла­са да из­г­леж­да мъртво, абстрак- тно. Едва ли ня­коя дру­га ду­шев­на дейност на чо­ве­ка под­ле­жи тол­ко­ва лес­но на недооценяване, как­то мисленето. Желаенето и чув­с­т­ва­не­то сгря­ват чо­веш­ка­та ду­ша до­ри при из­жи­вя­ва­не на пър­вич­но­то им със­то­яние ка­то спомен. Изживявано ка­то спомен, мис­ле­не­то из­въ­н-­ред­но лес-­

но ос­та­ва сту­де­но и ся­каш из­су­ша­ва ду­шев­ния живот. Това оба­че е са­мо сил­но про­явя­ва­ща­та се сян­ка на не­го­ва­та лъ­че­зар­на реалност, ко­ято топ­ло се по­та­пя във все­мир­ни­те явления. Това по­та­пя­не ста­ва с ед­на про­ти­ча­ща в са­ма­та мис­лов­на дейност сила, ко­ято е си­ла на лю­бов­та в ду­хов­но отношение. Не би­ва да се възразява, че щом по то­зи на­чин ня­кой виж­да лю­бов в дей­но­то мислене, той вна­ся в не­го ед­но чув­с­т­во - любов- та. Защото то­ва въз­ра­же­ние всъщ­ност е пот­вър­ж­де­ние на из­тък­ва­но­то тук, а именно: кой­то се об­ръ­ща към дейс­т­ви­тел­но­то мислене, той от­к­ри­ва в не­го как­то чувство, та­ка и воля, и то до­ри в дъл­би­ни­те на тях­на­та реалност; кой­то се от­в­ръ­ща от мис­ле­не­то и се на­соч­ва са­мо към „чисто- то" чув­с­т­ву­ва­не и воля, той гу­би за­ра­ди тях ис­тин­с­ка­та реалност. Който ис­ка чрез мис­ле­не­то да из­жи­вя­ва интуитивно, той оце­ня­ва спра­вед­ли­во съ­що емо­ци­онал­но­то и во­ле­во­то изживяване, до­ка­то мис­ти­ка­та на чув­с­т­во­то и фи­ло­со­фи­ята на во­ля­та не мо­гат да бъ­дат спра­вед­ли­ви спря­мо ин­ту­итив­но­-мис­лов­но­то про­ник­ва­не на битието. Последните пре­ка­ле­но лес­но ще стиг­нат до преценката, че те сто­ят в реалното, а пък ин­ту­итив­но мислещият, без­чув­с­т­ве­но и от­чуж­де­но от дейс­т­ви­тел­нос­т­та офор­мя в „аб­с­т­рак­т­ни мисли" ня­ка­къв смътен, хла­ден об­раз на света.




Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница