Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука

Пред моята душа трябва да стои важното задължение непрекъснато да увеличавам количеството на моите представи.

За езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да ос- тане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ. За нас е безкрайно важно постоянно да усвояваме все нови и нови представи и понятия. В случай, че това не стане и ученикът дойде до свръхсетивни прозрения, той ще пристъпи към тях без добре подгот- вена способност за разбиране поради липсата или най-малкото поради недостатъчност на понятия. При такива обстоятелства той ще има висши преживявания без изобщо да ги разбира. Не е малък броят на учениците, които може да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради тяхната бедност на представи не са имали правил- ното, а съвсем друго очакване на тези опитности. Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в своя жи- вот на представите никак не са разположени да обогатяват и да си изгра- ждат нови понятия.
Трето правило:

Аз имам познание само за тези неща, срещу да и не за които нямам нито симпатия, нито антипатия.

Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно. Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. Както в този важен слу- чай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна све- тлина на Истината. Възможно е при него добрите качества да преоблада- ват, но ако той все още има скрито в себе си такова желание, то ще го води към заблуждение и няма да му позволи истинско самопознание.
Четвърто правило:

Длъжен съм да преодолея боязънта пред така наречената абстрактност.

Докато един езотеричен ученик е привързан към понятия, които набират материал от сетивния свят, той не може да достигне никаква истина за по-висшите светове. Той трябва да положи усилия да усвои несетивните представи и понятия. От четирите правила това е най-трудното, особено в житейските отношения на нашето време. Материалистичното мислене
е отнело във висока степен способността на човека да мисли с несетивни понятия. Човек трябва да се постарае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни като например понятието за окръжността, за кръга. Ни- кога не е на лице съвършена окръжност (кръг), тя може само да се мис- ли, обаче в основата на всички кръгли образувания лежи тази мислена окръжност като техен закон. Или човек може да мисли за един висок нравствен идеал; в своя съвършен вид този идеал може да не бъде на- пълно осъществен от никой човек, но той лежи в основата на много чо- вешки постъпки като техен закон. Не може да постигне езотерично раз- витие никой, който не разбере пълното значение на така наречените аб- стракции за живота и не обогати душата си със съответните представи и понятия.
ЗА ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА

Човек трябва да обърне внимание и да положи грижи за известни проце- си на душата, които той обикновено изпълнява нехайно и оставя без внимание. Съществуват осем такива процеса. */* Вж. Бележките в края на книгата/

Най-добре е, разбира се, в началото човек да предприеме само едно упражнение в продължение например на осем или четиринайсет дни, след това второ и т.н.; после отново да започне отначало. Най-добре е в това време осмото упражнение да се прави ежедневно. Тогава човек по- степенно достига правилно себепознание и вижда също какъв напредък е направил. По-късно може - започвайки от събота - всеки ден да пред приема едно упражнение в добавка към осмото с трайност около пет минути, така че това упражнение винаги да попада в един и същи ден. Така че в събота се прави мисловно упражнение, в неделя упражнението за съждението, в понеделник за говора, във вторник за постъпките, в сряда за гледището и т.н.
* * *

СЪБОТА

Вниманието да се насочи към представите (мислите). Да се мислят само значими мисли. Постепенно човек трябва да се научи да различава в своите мисли същественото от несъщественото, вечното от преходно то, истината от самото мнение. Да се опитва при слушане речта на другите да остава и в мислите, и в чувствата съвсем тих и безмълвен в душата си и да се въздържа от всяко одобрение, особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне).

Това е тъй нареченото “правилно мнение”, правилна преценка.
НЕДЕЛЯ

Решение дори за най-незначителните неща да се взема само след осно- вно и цялостно обмисляне. Всяко не обмислено поведение, всяка без- смислена проява трябва да се отстрани от душата. За всичко човек тря- бва да има винаги добре претеглено основание. Да не извършва нищо без важно основание.

Ако е убеден в правотата на едно взето решение, човек трябва непоко- лебимо да се придържа към него.

Това се нарича

“правилно съждение”,

то се прави независимо от симпатия и антипатия.

Говоренето. Само което има смисъл и значение, трябва да излиза от ус- тата на този, който се стреми към по-висше развитие. Всяко говорене за самото говорене - например за убиване на времето - е вредно в този смисъл. Обикновеният начин на разговор, където всичко се говори без- разборно, трябва да се отбягва. Но това не означава, че човек трябва да се отказва от общуване със своите ближни. При общуването именно го- воренето трябва постепенно да разгърне своя смисъл и своето значение. Всяка дума и всеки отговор трябва да са обмислени във всяко отноше- ние. Никога да не се говори без причина! Охотно да се мълчи. Да се стремим да говорим нито прекалено много, нито прекалено малко. Спо- койно да изслушваме и възприемаме.

Това упражнение се казва още

“правилното слово”.

Външните действия. Те не трябва да безпокоят нашите ближни. Когато получи отвътре, от своята съвест подтик да действа, човек трябва гриж- ливо да прецени как най-добре може да осъществи този подтик за доб- рото на обществото, за трайното щастие на хората, за вечното.

Това се нарича

“правилната постъпка”.

Подреждането на живота. Природосъобразен и духовносъобразен жи- вот; да не се поглъща и да не се стопява във външните дреболии. Да се отбягва всичко, което внася безпокойство и бързане в живота. Нищо да не е прибързано, но също да не е лениво провлачено. Животът да се раз-

глежда като поле за работа и средство за развитие нагоре и съобразно с това да се действа.

В това отношение се говори също за

“правилно гледище”.
ЧЕТВЪРТЪК

Човешкият стремеж. Човек трябва да внимава да не върши нищо, което не е по силите му, но също така да не пропуска нищо, което се намира в неговите сили и възможности. Да гледа отвъд ежедневното и моментно- то и да си поставя цели (идеали), свързани с най-висшите задължения на едно човешко същество. Например с оглед предписаните упражнения да се стремим да се развиваме така, че след това да можем да помагаме и съветваме нашите ближни, макар може би не в непосредственото бъде- ще.

Това може да бъде обобщено така:

“Всички предшестващи упражнения да бъдат превърнати в навик.”

Стремежът да научим от живота възможно най-много.

Нищо не минава покрай нас, без да ни дава повод да събираме опитно- сти, полезни за живота. Ако човек извърши нещо неправилно или несъ- вършено, това да стане причина по-късно да направи подобно нещо пра- вилно и съвършено.

Ако човек види действията на другите, нека ги наблюдава с тази цел (но не с безсърдечен поглед). Също човек не трябва да върши нищо, без да погледне назад към минали преживявания, които могат да му бъдат в помощ при вземане на решения и в работата.

Човек може много да научи от всеки човек, също и от деца, ако наблю- дава с будно внимание.

Това упражнение се нарича

“правилната памет”,

което ще рече да си спомняме за наученото, за преживените опитности.

От време навреме да обръщаме поглед навътре, макар само за пет мину- ти на ден по едно и също време. При това човек трябва да потъва дълбо- ко в себе си, да се съвещава със себе си, да проверява и изгражда своите принципи в живота, мислено да преглежда своите знания - също и обра- тното: своите незнания - да претегля задълженията си, да разсъждава върху съдържанието и истинската цел на живота, да осъжда своите греш- ки и несъвършенства; с една дума: да се стреми да открива съще-

Това упражнение се нарича също

“правилната съзерцателност”.
ДВАНАЙСЕТТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ ЗА МЕДИТИРАНЕ И СЪБЛЮДА- ВАНЕ В ЖИВОТА

(Месечни добродетели)
Април Devotion:

Devotion/Ehrfureht: развива Opferkraft:

Благоговение (смирение, пожертвователност

страхопочитание)

(Inneres) Cleichgewiht: води до Fortschritt:

(Вътрешно) равновесие напредък, успех
Юни Perseverance:

Ausdaner (Durchhaltekraft,

Standhafiigkeit): развива Trene:

Постоянство (издръжливост, вярност, точност,

устойчивост, непоколебимост) преданост
Юли Unselfishness:

Selbstlosigkeit води до Katharsis:

алтруизъм (несебичност, катарзис

безкористие)

Mitleid води до Freicheit:

Състрадание свобода
Септември Courtesy:

Hoflichkeit развива Herzenstakt:

Вежливост (учтивост) тактичност, акуратност

толерантност

Zufriedenheit: води до Aelassenhert

Задоволство спокойствие
Ноември Patiences

Gedult: развива Einsicht

Търпение познание, разбиране

Декември Control of spesch:

Gedomkenkontrolle

(kontrole der Sprache развива Wahrheitsempfinden

- Becherschung er Zunge “Hute

deine Zung”)

Контрол на мисълта усет за истината

(на говора, владеене на езика)

Mut развива Erloserkraft

Смелост сила за освобождение,

за спасение

Diskretion (Verschwigenheif) развива Mediatationskraft

Дискретност сила за медитация

(мълчание)

Март Magnanimity

Grossmut превръща се в Liebe

Великодушие любов
Упражнението се започва на 21-во число на предшестващия месец, например Април - от 21 март до 20 април.

Английските изрази вероятно са от Е. П. Блаватска, вж. бележката в края на книгата.

Рано сутрин, веднага след събуждане, когато през душата още не са ми- нали други впечатления, човек се отдава на своята медитация. Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния живот. Стреми се да освободи душата си от всички грижи и безпокойства, кои- то го гнетят в това време. Тогава започва медитацията. За да по стигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например “Ruhe” - по- кой, спокойствие, тишина, почивка, изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че човек остава без никаква пред- става в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживеят в душата. Сега тези седем реда трябва да живеят в съзнанието пет минути. Ако други представи искат да се натрапят, тогава човек винаги отново се връща към тези седем реда, в които потъва напълно.

В чистите лъчи на светлината

Мировият Бог блести.

В чистата любов към всички същества

сияй божественото същество на моята душа.

Покой намирам аз при Мировия Бог

и при Мировия Бог ще пребъда аз самият.
След като това е упражнявано пет минути, преминава се към следното:

Прави се едно спокойно, силно вдишване; след вдишването пак спокой- но и силно се издишва веднага, така че между вдишването и издишване- то няма пауза. Стремежът е да се издиша всичкият въздух и след издиш- ването дишането се задържа за малко време.

Трябва да се спазват приблизително следните съотношения: Времето за вдишване е произволно, всеки го определя според своите сили. Издиш- ването трябва да трае два пъти по-дълго от вдишването и задържане то на дъха е три пъти по-дълго от вдишването. Например ако за вдишване- то се употребят две секунди, тогава за издишването се падат четири секунди, за задържането на дишането шест секунди. Това вдишване, издишване и задържане се повтаря четири пъти.

При вдишване и издишване човек не мисли за нищо, а съсредоточава вниманието си върху дишането. При първото задържане изцяло се кон- центрира в точката между веждите и малко навътре (към вътрешността на предния мозък), при което изпълва съзнанието си само с думите:

Er will - Той иска, Той проявява воля.

При концентрирането върху ръцете и китките, той ще почувства как в тях протича сила, която ги отблъсква една от друга, и той ги оставя да се отделят една от друга, т.е. да последват силата, а не да си внушава това. Това трябва да се получи напълно от само себе си.

В горепосоченото “То мисли” това “То” е “Общото световно мислене” и в нашите думи трябва да го изживяваме безлично. При “Тя чувства” “Тя” означава “Световната душа”, тоест не трябва да чувстваме това ли- чно, а безлично, в смисъла на Световната душа. При “Той иска” “Той” означава “Бог”, в чието искане, в чието волиране поставяме цялото наше същество.

След завършване на тези четири упражнения човек чувства известно време съзнанието си изцяло изпълнено с една представа, в която напъл- но се потапя така, че душата не чувства нищо друго. Тези представи са:

(Рудолф Щайнер е давал тези представи винаги според личността на ученика, например:)
“Meine Kraft” - “Моя сила”

или

или

или

или

Starke in der Ruhe” - Сила в спокойствието”

или

“Sehlemvarme durehdring mich” - “Душевна топлота ме прониква”

Цялата тази медитация не трябва да трае повече от 15 минути. Всяко дадено по-горе времетраене се опре деля не по часовник, а по усет. Да се заеме положение на тялото, което да не изморява и да не отклонява вниманието.

* * *

Предишната мантра, в известна степен индивидуализирана:
В чистите лъчи на светлината

Мировият Бог блести.

В етерния огън чист

се излъчва азовата висша сила.

Покой намирам в Мировия Дух

и все там ще пребъдвам

в Духа вечен на Всемира.
II

1. Има една сутрешна медитация, която трябва да се прави по следния начин и в следните размери:

Рано сутрин преди всяка ежедневна работа и преди закуска трябва да се възцари съвършено спокойствие на душата. Вниманието да се освободи от всички външни сетивни впечатления и от всички обикновени умст- вени представи. Напълно трябва да замлъкнат всички спомени за обик- новените изживявания. На първо място всички житейски грижи и тре- воги трябва да бъдат доведени до пълно мълчание.

Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува представата:

Горе всичко като долу

Долу всичко като горе.

Сега човек трябва да живее десет минути (не по часовник, а по чувство) строго само в такава представа, която може да си състави от явленията на света и като приложение към тях. Най-важното не е това, че всичките тези представи са верни, а за това, че те се изграждат и употребяват по този начин. Все пак трябва да се мислят по възможност само верни представи.

След като е направено това, трябва да се премине към следното: Трябва да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, та това, което следва след него, да не причинява умора и вреда.

Трябва да се спазват следните времена:

Вдишване: произволно в горния смисъл

Издишване: двойно по-дълго от вдишването

Задържане на дишането: четири пъти по-дълго от вдишването (това в началото, след това постепенно се увеличава до десет пъти по-дълго от вдишването).

При първото и второто задържане на дишането ученикът трябва да се потопи изцяло в представата:
Ich bin - Аз съм

и при това да се концентрира в точката между веждите в корена на носа. (Тази точка се получава, като се прекара от точката между веждите една хоризонтална линия назад - тя се намира на около един сантиметър назад.)

При третото и четвъртото задържане ученикът се потопява в предста- вата:

Es denkt - То мисли

и се концентрира в ларинкса.

При петото и шестото задържане трябва да потъне в представата:

Sie fuhlt - Тя чувства

и да се концентрира в сърцето.

При седмото задържане ученикът се потопява в представата:

Er will - Той иска

и при това се концентрира в пъпа, през което време мисленето праща оттам лъчи, които облъчват цялата долна част на тялото.

При вдишването и издишването ученикът се въздържа от всяко мислене. “Es” = “То” означава: Световно то мислене. “Sie” = “Тя” означава Све- товната душа. “Er” = “Той” означава Световният дух. Тези представи обаче са само за ориентиране при медитацията. По време на медитация- та те не трябва да присъстват в съзнанието. Иначе само ще пречат на мантрическия характер на горепосочените формули.

Цялото това упражнение трябва да завършва с това, че ученикът потъва за пет минути с благоговение в своя божествен идеал.

2. През деня трябва да се упражняват специално предписаните съпрово- ждащи упражнения.

3. Вечерта ретроспективно припомняне преживяното през деня.

Алкохолът е абсолютно забранен. Вегетарианска храна не е безусловно задължителна, но е благоприятстваща.

Който се стреми към езотерично развитие, трябва да е наясно, че в из- вестни, външно погледнато, прости изречения е скрита сила, която въз- действа с това, че човек оставя тези изречения да живеят в душата. Той неправилно схваща тяхното значение, ако иска да разбере такива изре- чения само с ума си. Първо, те му казват твърде малко. Той трябва изве- стно време да остави цялата си душа да бъде изпълнена с такова изре- чение и да му се отдаде с всичките свои душевни сили. Едно такова изречение е “Ich bin - Аз съм”.

Фактически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване. Такова изречение може да мисли, да чувства и да осъществява само същество, което има такава фигура и такъв външен образ като днешния земен човек. При такова същество образът трябва да бъде така изграден, че всичките действащи в тялото сили да целят така- ва форма, която отпред да образува сводесто чело. Това сводесто отпред чело и “Аз съм” си принадлежат едно на друго. В по-ранни времена на развитие човешка та фигура е минала през степен, при която тази фигу- ра още не е била насочена напред към такова чело. Едно време човекът не е могъл вътрешно да мисли, да чувства и да волира това “Аз съм”. Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тя- лото е породила “Аз съм”. Това “Аз съм” е съществувало и преди, само че още не е могло да бъде изразено в подходящата форма. Както се про- изнася в телесната фигура на човека сега, така по-рано то се е изразя- вало в духовния свят. И тъкмо тази сила на “Аз съм” в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото; и точно тази сила на “Аз съм” подува предишната фигура и образува съвременното чело.

Следователно чрез известно потопяване в “Аз съм” човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма. И тази сила е по-висша от силите, които действат днес в обикновения човешки жи- вот. Тъй като тя е душевна творяща сила, която от душата формира на- вън тялото. Затова езотеричният ученик трябва за кратко време да се вживее в “Аз съм”, тоест трябва да мисли “Аз съм”, при което обаче да изживява в себе си същевременно нещо като: “Радвам се, че като само- стоятелно същество мога да съдействам на света.” Трябва да изживява също нещо като: “Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.” Ако човек събере всичко това в един едини- чен акт на съзнанието и при това същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и органите под челото, тогава той фактически се пренася в един по-висш свят, от който е изработена фор- мата на неговото чело. Само не трябва да вярва, че може веднага да завладее тези по-висши светове от днес за утре. За достигане на това е необходимо много повече търпение и в продължение на много време всекидневно да предприема това потопяване. Ако има това търпение, тогава след известно време ще забележи как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а една проникната със сила жива мисъл. Той може да си каже: Както е жива тази моя ми- съл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на расте- нието и изгражда органите на неговото тяло. Скоро тази мисъл ще се очертава като че ли излъчва светлина. В това вътрешно излъчване на

Втори такъв израз е “То мисли”. Това “То мисли” изразява по подобен начин, както току-що беше описа но в “Аз съм”, силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешкото тяло, а още в един по-висш свят, тогава то е действало оттам, за да вчлени в човеш- кото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотерич- ният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в “То мисли” и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от душевния свят е сътворила органа на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от “То мисли” из- лизат лъчения, които са като встъпление на една духовна музикална хар- мония и които го изпълват с чувство на свята благодарност и със сила, която му казва: “Това, което аз като човек искам, постепенно ще стане по-мъдро”. Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като бо- жествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.