Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука

Третото изречение е: “Тя чувства”. Силата на този израз някога и то в още по-предишно време също не е била в човека, а в един по-висш духо- вен свят. Оттам е действала надолу и е преобразила формата, която чо- вешкото тяло е имало дотогава. До тогава ръцете на човешкото тяло не са се различавали от краката. По онова време днешните ръце са били само органи за движение, двигателни органи, и по тази причина човекът не е имал изправена походка. Голяма стъпка напред в човешкото разви- тие е, че неговите предни двигателни органи са били превърнати в ра- ботни органи. По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее нисшата природа, при което него- вият поглед се насочва към небесните духовни светове. Чрез това също за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като постъпките на едно така устроено същество за първи път се поставят под негова собст- вена отговорност. Така са преобразили човека духовните същества, ко- гато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях “Тя чувства”. Ако езотеричният ученик по описаният по-горе начин се по-
топи в това “Тя чувства”, той ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само трябва при това “Тя чувства” да концен- трира съзнанието си върху двете си ръце и китките. От мисълта “Тя чув- ства” в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство. Това чувство може да се означи като деен живот на любовта. С това човек придобива съзнание как творящата любов тече през световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния по- лъх.

Четвъртото изречение е “Той иска /волира, действа/”. Чрез силата на този израз в най-отдалечено минало тепърва е било излъчено човешкото тяло като самостоятелно същество от неговото обкръжение.

Преди тази сила да действа върху него, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества са се вливали и изтичали от него; не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различ- но от днешното земно обкръжение. Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това се концентрира върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите твор- чески сили на “Той иска /волира, действа/”. Това са онези сили на свръх- сетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетив- ните неща. С достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творче- ство, за да действа върху това творчество, както съответства на придо- битите божествени мисли. Силата, която произлиза от мисълта, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнание- то, че на този сетивен свят може да се донесе от висшите области това, от което се нуждае.

По време на себепотапянето в тази мисъл-сила езотерикът трябва съще- временно да насочи вниманието си към дихателния процес и за кратко време да го превърне от несъзнателна в съзнателно регулирана дейност. Тъй като когато описаното въздействие на силите от висшите светове са причинили означеното преобразяване на човешката фигура, тогава чрез същите сили във вътрешността на тази фигура се е осъществил днеш- ният дихателен процес, който е необходим за същество с такава само- стоятелност на тялото, с такива ръце, които работят на своя собствена отговорност, с такива говорни инструменти, които превръщат вътреш- ните изживявания на душата във външно чуван звук. Съответното на- сочване на вниманието върху дихателния процес подпомага издигането във висшите творящи духовни области.

Когато езотеричният ученик постепенно се научи да изживява съзнател- но световните сили, които винаги са дремели в него, само че той не ги е съзнавал, тогава това, което преди е усвоявал чрез учене, сега му става живо, пълно с предчувствие и нагледно. Той трябва да се е запознал с това, че преди да стигне днешно то земно състояние човекът заедно с цялото земно развитие е преживял различни степени на преобразувания. Тези степени се наричат Сатурново състояние, Слънчево състояние, Лунно състояние. Сега езотерикът трябва да се запознае с това, че пре- дишните състояния ще се повторят по определен начин в по-късни те епохи. Така през Земното развитие се повтарят Сатурновото, Слънчево- то, Лунното състояние и то така, че Сатурновото повторение съответст- ва на творчеството на “Той иска” при външната обвивка на човека; Слънчевото повторение съответства на творчеството на “Тя чувства” при ръцете и краката; Лунното повторение съответства на творчеството на “То мисли” при говорните органи. Вижда се как изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят, и се заживява със схващане- то за висшите светове, в които се намират силите, които творят при чо- века. И самите понятия, които човекът си е изградил за такива неща като Сатурн, Слънце, Луна, стават живи възгледи и изживявания. И така тря- бва да бъде, когато постепенно се намери пътят от екзотеричното към езотеричното. Във всеки случай даденото тук като упражнение трябва да се разглежда като началото на това развитие. Първо трябва с цялата енергия да се работи върху даденото тук, тогава се идва до положението да се получат по-нататъшни упражнения, чрез които ще се пробудят още по-висши сили, които дремят вътре в човека. Важното е в изразите “Аз съм”, “То мисли”, “Тя чувства”, “Той иска” да се усетят лежащите в тях духовни факти и да се почувства тяхната връзка с членовете на тялото, което е една възникваща от духовния свят постройка.

За информация трябва да се каже още, че в горните изрази, които съдър- жат посочените сили, трите формули То - Тя - Той имат своята основа във висшите светове.

“Es - То” е дума-сила за съответното мислене, което представлява онези същества във висшия свят, на които творческото мислене е свойствено в същата степен, в каквато за долунамиращите се човеци представлява сетивното съзерцание, сетивното възприятие.

“Sie - Тя” е дума-сила за световната душа, чието чувстване изтича от са- мата нея, докато човешкото чувстване се влива от външна подбуда. Оно- ва чувстване на световната душа е творящата любов, чрез която нещата се създават и съществуват.

“Er - Той” е дума-сила за световната воля на Световния Дух, чиято воля действа от само себе си, докато човешката воля се подбужда към дейст-
вие от външния свят. Този “Er - Той” е творящата първична сила на света.
ГЛАВНИ УПРАЖНЕНИЯ, ДАДЕНИ ИНДИВИДУАЛНО НА РАЗЛИЧ- НИ УЧЕНИЦИ

I

Главни упражнения за сутрин и вечер

Да се оттегли вниманието от всички външни сетивни впечатления, също от всички спомени, свързани с ежедневния живот. В така изпразнената душа човек се чувства най-напред изпълнен с представата “Ruhe – по- кой, спокойствие” и то така, като че ли това усещане на покой се разли- ва в цялото тяло. Все пак това трябва да стане за съвсем кратко време (две до пет секунди). Тогава за около пет минути душата се изпълва със следните седем реда:

на блестящото развълнувано море на Духа,

вас душата ви напусна.

В света божествен беше тя

и там си отпочина.

В царството на външния сетивен свят

съзнателно пристъпва моят Аз.

Ученикът се опитва да си представи тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се очертават образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море. При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото, как Азът навлиза в тялото.

Царството на външния сетивен свят,

За да си отдъхне в същността на световете.

Към божественото той устремен.

Спечели туй царство, душа моя;

На Духа блестящо развълнувано море,

На светлината образите лъчезарни.
(Ретроспекция на деня, картинно и в обратен ред.)
II

Вечер: В символи се изживява съдържанието на светлина, на топлина; тогава:
Пред Мировия Бог

Ще застана аз самият,

В Него мир намирам и покой.

Божествеността на моята душа засиява

В чистата любов към всички същества,

Мировият Бог заблестява

В чистите лъчи на светлината.

(Да се отдадем на въздействието за пет минути, тогава ретроспекция на събитията през деня за седем-осем минути.)

Представа за Кръста с розите.
В сърцето ми живее светлината на света
Сутрин:

Отново събуждане на картините.

В чистите лъчи на светлината

Мировият Бог блести.

В чистата любов към всички същества

Божествеността на моята душа сияй.

Аз почивам в лоното на Мировия Бог;

Ще пребъдвам аз самият

В Мировия Бог.
(За пет минути се отдаваме на въздействието. Тогава: душевен мир, ду- шевен покой.)

Представа за едно израстващо растение; мислено го оставям да расте пред мене съвсем бавно: лист по лист, цвят, плод. Представям си силата: как тя въздейства на израстването. Тогава си представям тази сила в собственото си сърце. (Концентрирам се върху това за две-три минути.)

Победата на живота след смъртта.

В себе си ще чувствам

Смисъла на този символ.

Ще ме извисява той,

Ще ме носи така извисен

Във всички сфери на живота.
Сутрин:

В началото бе Словото

И нека Словото да бъде в мене;

И божествено бе Словото.

И нека Словото да ме проникне

С божествена сила.

И Словото бе Бог

И нека Словото внедри божествена сила на

Моята воля.
IV

Вечер:

Представа за Кръста с розите

Ти, душа моя,

Погледни тоз символ:

За тебе нека бъде той

Откровение на Мировия Дух,

Който изпълва световните простори,

Който действа през векове, епохи

(душевен мир и спокойствие)

Представа за Кръста с розите

Нека в тоз символ

Да се концентрира мойто мислене,

Да се концентрира мойта воля,

Да се концентрира мойто чувстване.

Това, което той означава,

Да живее в дълбините на сърцето ми,

Да живее като светлина във мен.

(Душевен мир и спокойствие)

1. Ретроспекция така, както се изисква в книгата “Как се постига поз- нание за висшите светове” - около пет минути.

2. Розенкройцерската медитация за около пет минути, след което завър- шва за около пет минути с мантрата:

В чистите лъчи на светлината

Мога аз да съзерцавам

На цялата мъдрост чистата сила.

В ритмичния пулс на сърцето

Мога да почувствам

Могъщия символ на цялото битие.

И двете искам аз да чувствам.

(Душевен мир)
Сутрин:

Първо, медитация върху Кръста с розите,

след това потъване в следната мисъл:

Мъдрост в Духа,

Любов в душата

Сила във волята:

Те ме придружават

И ме подкрепят.

На тях се доверявам,

Жертвам се на тях.

(Душевен мир)

Допълнителните упражнения както са дадени в “Тайната наука”.

Чисти лъчи на светлината,

Покажете ми Духа на Вселената;

Чиста топлина на любовта,

Покажи ми душата на Вселената.

Божествена съкровеност

В моето сърце,

В моя Дух.

(Душевен мир,)
Сутрин:

Представа на Кръста с розите

В моя Дух,

В моето сърце

Божествена съкровеност.

Покажи ми душата на Вселената,

На любовта, о, чиста топлина;

Покажете ми Духа на Вселената,

Вие, чисти лъчи на светлината.

(Душевен мир и спокойствие)

1. Ретроспекция от вечерта обратно към сутринта.

2. Синевата на небето с много звезди:

Нека моята душа с предчувствие,

Благочестиво и със страхопочитание

Да отправи поглед в мировите ширини.

И този поглед да поеме

От духовните светове

Светлина, любов, живот

И ми ги изпрати в дълбините на сърцето.

(Душевен мир)
Сутрин:

Представа за Кръста с розите

Това, което в този символ ми говори

Висшият Световен Дух,

При всички обстоятелства в живота

Да изпълва моята душа

Със светлина, любов, живот.

(Душевен мир)
Шест допълнителни упражнения

VIII

Изгрява Слънцето,

Изчезват звездите.

Събужда се душата,

Изчезват сънищата.

Поеми ме, светъл ден,

О светъл ден, закриляй ме

В тоз променлив живот земен.

Когато по време на сън

Светът на звездите отведе моя Аз

В областта духовна:

Оттам тогаз, от дейната световна мощ

Донасям си душевна сила, със която

Към Духа да се стремя.
За вече по-напреднали: медиативни слова,които обхващат чувствата.
Вечер:

1. Ретроспекция

2. В представите си ученикът се пренася в осветените от Луната нощни простори; това да се изживява в чувството:

В началото бе Яхве

И Яхве бе при Елохимите

И Яхве бе един от Елохимите

И Яхве живее в мен.

Тогава, представяйки си, ученикът оставя осветеното от Луната прост- ранство да се превърне в осветеното от Слънцето дневно пространство. Това да се изживява в чувството, да се изживява като усещане.

И Христос живее в мене,

И Христос е един от Елохимите,

И Христос е при Елохимите,

Христос ще пребъдва до края.

Първо: пространството, осветено през деня от Слънцето - сетивно да се изживява във вечерното здрачава не:

Христос ще пребъдва до края

Тогава представа - Слънце над главата:

И Христос е в мене

След това представата за дневно пространство - да се изживява в чувствата с утринно настроение:

И аз съм в света, проникнат и изпълнен с Христос.
Към това шест допълнителни упражнения.
Вечер:

Извисява се високо

От световни дълбини да се медитира повече в чувствата

Христовото Слънце

Неговата светлина става дух да се медитира в

представи и чувства

Тя свети във Вселената,

В мен тя става дух да се медитира в чувства

Тя живее в моя Аз.
Сутрин:

Тя живее в моя Аз,

В мен тя става дух да се медитира повече в чувства

Тя свети във Вселената

Тя е духовна светлина да се медитира в представи и чувства

Тя е светлината на Христовото Слънце

Която идва от световни дълбини да се медитира в представи

И във въздуха се носи

В началото бе Словото

И Словото бе при Бога

И Словото бе Бог.

И нека Словото
Живее в сърцето,

В сърцето на твойто същество,

В твоя Аз.
Сутрин:

В твоя Аз,

В сърцето на твойто същество

Нека там живее Словото,

Духовното Слово.

И Словото бе при Бога

И Словото бе Бог.

В началото бе Словото

Твърдост (постоянство):.................................................ляв крак

Сигурност:.......................................................................десен крак

Любов:.............................................................................лява ръка

Надежда:..........................................................................дясна ръка

Доверие:...........................................................................глава

аз в живота:................................концентриране в левия крак

житейски:..................................концентриране в десния крак

същина:......................................концентриране в лявата ръка

всяко действие:.......................концентриране в дясната ръка

цялото си мислене:...........................концентриране в главата

Тези пет ми дадоха живота, битието.

Ретроспекция на изживяванията през деня.

В обратен ред съвсем картинно.
ХIII

Друга редакция на предшестващото упражнение

Устойчивост постоянство:............................................Ляв крак

Сигурност:......................................................................Десен крак

Сила:...............................................................................Сърце

Любов:...........................................................................Лява ръка

Надежда:........................................................................Дясна ръка

Доверие:.........................................................................Глава
Твърд и устойчив

заставам в битието:.......................................концентрация в левия крак

по пътя житейски:............................................концентрация в десния крак

във сърцето:......................................................концентрация в сърцето

в мойто същество.............................................концентрация в лявата ръка

аз във всяко мое действие...............................концентрация в дясната ръка

в цялото си мислене.........................................концентрация в главата

Ретроспекция на преживяванията през деня.

Картинно, образно.

В обратен ред.

“...седем мантри (сентенции), предназначени за седемте дни на седмица- та. Упражняват се така, че в петък ученикът се вглъбява в мантрата за събота, в събота - в мантрата за неделя и т.н. Може да ги прави повече пъти на ден и да се опитва да се задълбочи в такава мантра за 20-30

В окултен смисъл денят започва в шест часа следобед.

Велики всеобхватен Дух,

Ти, който изпълваше безкрайното пространство,

когато още ги нямаше

органите на моето тяло.

Ти беше.

Аз бях в Тебе.

Аз бях част от Твойта сила.

Ти излъчи Свойте сили

и в началото на Земята се отрази

първообразът на мойто тяло.

В излъчените Твои сили

бях самият аз.

Ти беше.

Моят първообраз Тебе съзерцаваше.

Съзерцаваше самия мен,

който бях от Тебе част.

Ти беше.
СЪБОТА ЗА НЕДЕЛЯ

Велики всеобхватен Дух,

много първообрази поникнаха от Твоя живот

някога, когато моите жизнени сили

още ги нямаше.

Ти беше.

Аз бях в Тебе.

Аз бях част от Твоите сили.

Ти се свърза

с праначалото на Земята,

стана слънцето на живота

и ми даде жизнената сила.

В сияещите Твои животворни сили

бях самият аз.

Ти беше.

в пространството,

моето тяло започна да се формира

във времето.

Ти беше.
НЕДЕЛЯ ЗА ПОНЕДЕЛНИК

Велики всеобхватен Дух,

в Твоите форми на живот светеше сетивност,

когато моята сетивност още не съществуваше.

Ти беше.

Аз извисявам душата си към Тебе.

Аз бях в Тебе.

Аз бях част от Твоите усещания.

Ти се свърза

с праначалото на Земята

и в моето тяло започна

да свети моя собствена сетивност.

В Твоята сетивност

се усещах аз самият.

Ти беше.

Моите усещания чувстваха във себе си Твойто същество,

моята душа започна да съществува в себе си,

защото в мене беше Ти.

Ти беше.
ПОНЕДЕЛНИК ЗА ВТОРНИК

Велики всеобхватен Дух,

в Твоите усещания живееше познание,

когато на мене още не беше дадено познание.

Ти беше.

Аз извисявам душата си към Тебе.

Аз навлязох в моето тяло.

В моите усещания заживях за мен самия.

Ти беше в слънцето на живота;

в моята сетивност

Твойто същество живееше кат мое същество.

На моята душа животът

бе веч извън живота Твой.

Ти беше.

И тогава възникна във нея копнеж, -

копнежът по Тебе,

от Когото тя бе създадена.

Ти беше.
ВТОРНИК ЗА СРЯДА

Велики всеобхватен Дух,

в Твойто същество познанието е познание световно,

което аз съм длъжен да постигна.

Ти си.

Аз искам да съединя душата си със Тебе.

да осветява моя път.

Чувствайки Твойто ръководство

преминавам пътя на живота.

Твоят ръководител е в слънцето на живота;

той живееше в моя копнеж;

искам да поема неговото същество

в мойто същество.

Ти си.

Нека мойта сила в себе си поеме

Блаженство ме изпълва, -

блаженство, в което

душата намира Духа.

Ти си.
СРЯДА ЗА ЧЕТВЪРТЪК

Велики всеобхватен Дух,

в Твойта светлина сияй животът на Земята,

моят живот е в Твоя живот.

Ти си.

Моята душа действа в Твоята душа.

аз живея с Него.

Неговото същество е образ

на собственото мое същество.

Ти си.

Съществото на ръководителя

Блаженство за мен е

Ти си.
ЧЕТВЪРТЪК ЗА ПЕТЪК

Велики всеобхватен Дух,

в Твоя живот аз живея с живота на Земята.

В Тебе аз съм.

Ти си.