Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука



страница4/8
Дата24.07.2016
Размер1.42 Mb.
#4166
1   2   3   4   5   6   7   8

Аз съм в Тебе.

Ръководителят ме доведе при Тебе;

аз живея в Тебе.

Твоят Дух е образ

на собственото мое същество.

Ти си.


Духът намери

всеобхватния Дух.

Божествено блаженство

към ново светосътворение пристъпва.

Ти си.
КЪМ ПРЕДИШНОТО ВСЕКИ ДЕН

Велики всеобхватен Дух,

Моят Аз се издига отдолу нагоре

дано да те долови във всеобхватността.

Духът на мойто същество да бъде озарено

от светлината на Твоите вестители,

душата на мойто същество да пламне

от огнените пламъци на Твоите служители,

волята на моя Аз да улови

силата на Твоето творящо Слово.

Ти си.

Твойта светлина да засияе в моя Дух,



Твоят живот да стопли моята душа,

Твойто същество да проникне мойта воля,

та моят Аз да придобие

разбиране за блясъка на Твойта светлина,

за любвеобилната топлота на Твоя живот,

за Творческото Слово на Твойто Същество.

Ти си.


ДРУГИ МАНТРИ-МЕДИТАЦИИ

1

В Духа бе заложен зародишът на моето тяло.



И Духът отпечата в моето тяло

Сетивните очи,

За да виждам с тях

Светлината на телата.

И Духът отпечата в моето тяло

Ум и сетивност,

И чувство, и воля,

За да възприемам с тях телата

И да действам върху тях.

В Духа бе заложен зародишът на моето тяло.


В моето тяло е вложен зародиш на Духа.

И аз ще гравирам в моя Дух

Свръхсетивни очи,

За да виждам с тях на Духовете светлината.

И ще отпечатам още в моя Дух

Мъдрост и сила, и любов,

Та чрез мен да действат Духовете

И да стана аз себесъзнателният инструмент

На техните дела.

В моето тяло е вложен зародиш на Духа.


2

Взирам се във мрака:

Там изгрява светлина,

Жива светлина.

Кой е тази светлина във мрака?

Това съм аз самият, какъвто съм в действителност.

Таз действителност на моя Аз

Не навлиза в мойто земно битие.

Аз съм само неин образ.

Но аз отново нея ще намеря,

Когато заради Духа

Премина пак вратата на смъртта.


3

Изпълни ме, о Божествен Дух,

Изпълни душата ми;
На душата ми дай мощна сила,

Мощна сила и на моето сърце,

На моето сърце, що Тебе търси,

Тебе търси със дълбок копнеж,

Със дълбок копнеж за здраве,

За здраве и за смелост,

За смелост, що се лее в моите ръце, крака,

Лее се кат благодатен Божи дар,

Божи дар от Тебе, о Божествен Дух.
4

Всемирната душа се откроява

Разпната на кръста на мировото тяло.

Тя живее светейки с пет лъча:

С мъдрост, със любов, със силата на волята,

С разума вселенски и с азовия разум,

И така във себе си намира

Мировия Дух.


5

Слънцето осветява

Мрака на материята;

Вселекуващият Дух така осветява

Мрака на душата

В моето човешко битие.

Винаги когато си помисля

За неговата мощна сила,

То с истинска сърдечна топлота

Ме прониква със лъчи,

Със своята духовна пълнодневна сила.
6

Покой аз нося в себе си,

В самия себе си аз нося

Силите, които ме укрепват.

Искам и ще се изпълня

С топлината на тез сили,

И ще се проникна

Със силата на мойта воля.

И ще чувствам

Спокойствието как се лее


Из цялото ми същество,

Когато полагам усилие

Спокойствието да намеря

Като сила в себе си

Чрез силата на този мой стремеж.
Мантра-медитация, която обхваща волята

Победоносният Дух

Да възпламени мощта

На плахите души.

Да изгори себелюбието,

Да запали състраданието,

Та саможертвата -

На човечеството животворната река -

Да властва като извор

На духовното възраждане.


2

ЗА ЕДИН ПОЧИНАЛ

“...Останете съвсем спокойни и безмълвни. Три пъти през деня, от които единият път да бъде вечерта не посредствено преди заспиване, така че да пренесете в духовния свят самите мисли. Най-добре е да заспите с мислите:

“Нека моята любов жертвено се влее

Във твоите обвивки,

Които сега те обгръщат -

Да изстуди всеки огън

И да стопли всеки студ!

Живей нагоре носен от любов,

Надарен със светлина!”

Важното е да имате истинско чувство при изразите “жар (горещина)” и “студ”. Това не са физически “горещина” и “студ”, а нещо като чувство за топлина и чувство за студ, макар че намиращият се във физическо тяло човек не може лесно да си състави представа за това, което тези свойства означават за лишените от тела. Човек осъзнава това, едва кога- то още действа астралното му тяло, без да може да си служи с физиче- ските инструменти, с физическото тяло. Много от това, за което човек се стреми тук на Земята, му се дава чрез физическите органи. Сега тях ги няма. Това отсъствие на физическите сетивни органи е подобно - но са- мо е подобно - на това да се пренесе в душевната област чувството на изгаряща жажда. Това са силните усещания на “горещина, на жар” след


обезплътяването. Също когато искаме да направим нещо, нашата воля е свикнала да си служи с физическите двигателни органи, но сега тях вече ги няма. Починалият изживява това “лишение” като чувство на студ. Точно срещу тези чувства живите могат да се намесят и да помогнат. Защото тези чувства не са само резултат на индивидуалния живот, а са свързани с мистерията на инкарнацията. По тази причина е възможно да се притечем на помощ на лишения от плът покойник.”
ОБЯСНЕНИЯ, ДАДЕНИ В ЕЗОТЕРИЧНИ УРОЦИ

Езотеричен урок в Берлин на 24 октомври 1905

Единствени бележки на Рудолф Щайнер за езотеричен урок

Мантрата:

По-сияйно от Слънцето,

По-чисто от снега,

По-фино от етера

Е Себето,

Духът в сърцето ми.

Това Себе съм Аз,

Аз съм това Себе.

Тази мантра, тази сентенция всяка сутрин ни въздига до нашия висш Аз. Такива афоризми не се измислят произволно, а са извлечени от духов- ния свят. В тях се съдържа много повече от онова, което обикновено се мисли. За тях се мисли по правилен начин, ако се предпоставя, че човек никога не може напълно да проникне до край в тяхното съдържание, а винаги може да намира още нещо в тях, колкото повече се задълбочава в тяхната същност. Ето защо в Езотеричната школа могат да се дадат само указания за това, как човек да търси тяхното съдържание. Няколко ука- зания ще бъдат дадени сега, както следва:
По-сияйно от Слънцето

Ние виждаме заобикалящите ни предмети само когато са осветени от Слънцето. Онова, което ги прави видими, са слънчевите лъчи, отразени от предметите в окото на наблюдателя. Ако нямаше светлина, обектите нямаше да са видими. Те стават видими само чрез тази външна светлина. Така е във физическия свят. Една светлина “по-сияйна от Слънцето” трябва да свети на човека, за да може да вижда душевните и духовните същества и духовните неща. Тази светлина не идва от някакво външно слънце. Тя произтича от светлинния извор, който ние запълваме в сами- те себе си, когато търсим и намерим вътре в душите си висшето, вечно- то Себе. Висшето Себе е от друг произход, различен от произхода на нашето нисше Себе. Нисшето Себе възприема всекидневното ни обкръ-


жение. Ала всичко, което се намира в това всекидневно обкръжение, е възникнало някога си и един ден ще премине и няма да съществува. Ето защо и нашите възприятия от него имат само временна стойност. От та- кива възприятия и от нашите мисли относно тях се изгражда нашето преходно Себе. Всички нещо, които стават видими поради Слънцето, някога не са съществували и някой ден отново няма да съществуват. Слънцето също се е появило в дадено време и също ще изчезне някога. Душата обаче тъкмо за това съществува, за да познае вечното в преход- ните неща. И когато самата Земя вече няма да я има, душите, които са я населявали, още ще съществуват. И онова, което тези души са преживе- ли на Земята, ще го отнесат другаде като спомен. Както ако някой ми е напра вил някакво добро. Постъпката преминава, ала това, което той е посадил в душата ми, остава. И връзката на любов, която така ме е свър- зала с него, не преминава. Всичко, което преживяваме, винаги е източ- ник на нещо трайно в нас. По този начин самите ние поемаме трайното от нещата и го пренасяме във вечността. И когато един ден хората бъдат пренесени на съвсем друга сцена, те ще отнесат със себе си онова, което са събрали тук, и техните дела в новия свят ще бъдат изтъкани от споме- ни за стария свят. Защото няма семе, което да не дава плод.

Ако с някого ни свързва любов, тогава тази любов е семето и ние ще из- живяваме плода през цялото бъдеще. Така в нас живее нещо, което е из- тъкано с божествената сила, която свързва всички неща заедно във веч- ната тъкан на Вселената. Това “нещо” е нашето висше Себе. И то е “по-сияйно от Слънцето”. Светлината на Слънцето осветява човека само от- вън. Моето душевно Слънце осветява човека отвътре. Затова то е по-блестящо, по-сияйно от Слънцето.

По-чисто от снега

В себе си всяко нещо е чисто. То става нечисто само когато се съедини с нещо, което не би трябвало да се съедини с него. Водата сама по себе си е чиста. Мръсното, което замърсява водата, също би било чисто, ако бе- ше само, ако не би се съединило по неправилен начин с водата. Въгле- нът сам по себе си е чист. Той става нещо мръсно, ако по неправилен начин се съедини с водата. Когато водата възприеме собствената си форма в снежни кристали, тя отделя от себе си всичко, което неправил- но се е съединило с нея. Така и човешката душа става чиста, ако тя от- дели всичко, което по неправилен начин се е съединило с нея. А на ду- шата принадлежи божественото, непреходното. Всеки идеал, всяка ми- съл за нещо велико и красиво принадлежи на вътрешната форма на ду- шата. И когато тя медитира върху такива идеали, върху такива мисли, тогава тя пречиства себе си, както водата се пречиства, когато се пре- върне в снежни кристали. И понеже Духът е по-чист от всяко вещество,


така и “висшето Себе”, тоест душата, която живее във висините, е по-чиста от снега.

По-фино от етера

Етерът е най-финото вещество. Обаче всяко вещество все пак е по-плът- но по отношение на душата. Не плътното е трайното, а “финото”, “ефир- ното”. Камъкът, който считаме за вещество, отминава като вещество. Ала мисълта за камъка, която живее в душата, остава. Бог е мислил тази мисъл и от нея е направил твърдия камък. Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога. Всички неща са сгъстени мисли на Бога. “Висшето Себе” обаче разтапя всички неща и тогава в него живеят Божиите мисли. И щом като Себето е изтъкано от такива Божии мисли, затова то е по-фино от етера.

Духът в сърцето ми

Човекът е разбрал нещо само тогава, когато го е схванал със сърцето си. Умът и разумът са само посредници за възприятията на сърцето. Чрез интелекта и разума ние проникваме до божиите мисли. Но ако при до- биваме мисълта по този път, трябва да се научим да я обичаме. Бавно, малко по малко човек се научава да обича всички неща. Това съвсем не означава, че човек трябва да привързва сърцето си без разлика към вси- чко, което среща, тъй като нашето преживяване първоначално е измам- ливо. Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да оби- квам неговата порочност, защото в такъв случай ще направя грешка и никак няма да мога да му помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава аз му помагам, а самият аз достигам до истината. На- всякъде трябва да търся как мога да обичам. Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичвам външния вид на едно същество или на един пред- мет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам негова- та грешка. Но зад всяка илюзия лежи истина, а истината човек винаги може да обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко съ- щество, тогава в сърцето живее Духът, “Духът в сърцето”. Такава любов е дрехата, която душата трябва винаги да носи. Тогава самата душа втъ- кава божественото в нещата.
* * *

Участниците в Школата трябва да използват някои от своите свободни минути, за да свързват такива мисли с божествените мъдри слова, които са ни дадени от посветените вследствие на неизмеримо голям жизнен


опит. Никога да не мислят, че напълно са разбрали една такава сентен- ция, а винаги да предпоставят, че в нея все още се крие твърде много повече, отколкото това, което вече са открили. При такова настроение на мисълта човек постига чувството, че във всяка истинска мъдрост се намира ключът към безкрайността и чрез това чувство човек се свързва с безкрайността.
* * *

Не е въпросът да се медитира върху много изречения, а да се остави малкото да живее отново и отново в притихналата душа.

По време на медитацията човек трябва малко да размишлява, а спокойно да остави да му въздейства съдържанието на изреченията, върху които медитира. Извън медитацията обаче, в свободните моменти през деня, трябва да се връща към съдържанието на изреченията и да види какви размисли може да извлече от тях. Тогава те стават жива сила, която на- влиза в душата и я прави силна и могъща. Защото когато се свърже с вечната истина, самата душа живее във вечното. А когато душата живее във вечното, тогава висшите същества имат достъп до нея и могат да вложат в нея своята собствена сила.
БЕЛЕЖКИ ОТ ЕЗОТЕРИЧНИЯ УРОК В БЕРЛИН

на 13.04.1906, Разпети петък

ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА ОТРАЖЕНИЕТО С ПЪРВООБРАЗА АУМ И ИЗТОЧНАТА МИСЪЛ

Всичко физическо около нас възниква и отминава, само първообразите (прототипите) на нещата не възникват и не преминават; те не са сътворе- ни и не умират, те са вечни. Физическата Земя възниква и преминава, но прототипът на Земята е вечен. И в първообраза на Земята се съдържат всички други прототипи на физическия свят. Както и прототипът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни. Както Земята има своя прототип, така също всеки минерал, всяко растение, всяко жи- вотно, всеки човек има своя прототип, който сияе във вечността в своята красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съеди- нява с първообраза на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната рет- роспекция ученикът отправя обратен поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките които е изживял; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отно- во ги накара като спомен да преминат през душата, той се поставя във връзка с оня живот, който остава да съществува, който още е налице, макар и не в материалната действителност. Чрез своята фантазия човек


трябва да извиква обратно събитията на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, свързани с тези събития: по този начин човек се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния сват. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества. Тогава се научаваме да ги възприемаме.

Когато се опитваме да извикаме в спомена събития от миналото, при които сме присъствали, това е нещо различно от случая, когато мислим за минали събития, за които само сме чели и слушали. Разликата е в то- ва, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе. И това е важното. Добре е, когато се упражняваме в това да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало. Болка, радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще. Чрез това обратно извикване ние се приближава- ме до истинското познание. Виждаме нещата, каквито наистина са в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме. Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с то- ва се приближаваме до творящата божественост.

Такива учения са давани на учениците в Розенкройцерските училища. Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удо- волствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без гру- бата действителност. Ако по този начин човек накара да се надигат в душата удоволствие и неудоволствие, така той събужда душевните ор- гани. На този, който още не е могъл самият той да постигне това, тогава за събуждане на душевните му органи посветените са му представяли драматични картини, сцени от човешкия живот, при които човек е на- учавал - също без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития. Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява.

Човекът ще си спомня за предишни земни животи в такава степен, в такъв обем, колкото се е научил да познава вечното в нещата и колкото самият той е пренесъл в света такова вечно.

Ученикът-йога прави дихателни упражнения. Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично. Йога-ученикът се учи да диша в ри- тъм. Неритмичното дишане е всъщност едно умъртвяване (Ein Toten). Чрез дъха, който човек издишва, той убива, умъртвява. Докато дишане- то не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, човек носи смъ- ртта на себе си и на другите живи същества. Чрез ритмичното диша не дишането на човека става също и индивидуално, индивидуализира се. При диваците и самите им действия са малко индивидуални. Колкото
по-високо се издига човек в своето развитие, толкова повече негови те действия и постъпки придобиват индивидуален отпечатък. Обаче и при всички развити човеци най-на пред дишането е еднакво; сега човек тряб- ва да се научи да индивидуализира своето дишане. Така с дихателния процес той по характерен начин все повече се включва на работа в око- лния свят. И колкото повече се включва със своето дишане в околния свят, толкова повече от него остава нещо вечно и непреходно, толкова повече неща, останали от него, ще намери във всичките следващи въ- плъщения. Чрез ритмичния дихателен процес той крачи из околния свят като сътрудник в космичните процеси. Така човек участва като сътворец тук на Земята.

Докато дишането на обикновения човек умъртвява, дишането на пречи- стения човек носи живот на околния свят. Въздухът в градовете е по-лош не само защото се замърсява от всякакви физически вещества, а съ- що и защото неритмичното, непречистеното дишане на човека разваля въздуха. Въздухът в градовете е напълно отровно вещество поради не- моралността на хората. На село въздухът е по-чист от този в градовете. Там хората в по-голямо спокойствие все още водят по-прост, по-рит- мичен живот. Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, чо- векът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена. Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони. С това ритмично включване в течени ето на световния живот човекът на село внася също ритмичност в своя живот. Чрез такъв ритъм издишаният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър.

Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; за-това човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот. Оби- кновеният човек обаче със своето дишане носи на околния свят смърт- та. Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в дишане чисто, животворно и чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично. Тогава трябва да се научи да излъчва в издишва- нето своята индивидуалност, да я отпечатва в света: с това той дава жи- вот на околния свят. Чрез продължително обучение по този начин йогът се научава да се изнася и да витае над чисто физическото равнище и да се пренася във вечното. Той се извисява до вечните, непреходните про- тотипи на нещата, които не възникват и не преминават. Обединява се

също със своя собствен прототип. Човекът се ражда и умира физически; за всеки човек обаче там има един прототип; той е вечен.

Научи ли се да се съединява със своя прототип, йогът се е издигнал във вечния свят на Духа; той се носи над преходното. Това е състоянието, за което се казва, че йогът почива на крилата на голямата птица, на лебеда, на Аум.

Аум е преминаването, преходът от отразения, производния образ обрат- но към първообраза, към прототипа - извисяване в непреходното. Това издигане във вечното, себесъединяване с първообраза в Упанишадите е изразено в мантрата:

Йазмат йетам ягат сарвам, ясмин ева пралайате

йенедам драйате кайва, тасмаи ананатмане намах

Това е, което се намира в Източната мисъл. Това е възкръсването на чо- века от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на прототипите. Природата служи като символ за това. Как то около Великден от земята избуява навсякъде нов живот, след като зър- ното, семето се е пожертвало и е изгнило в земята, за да даде възмож- ност да възникне нов живот, така също трябва всичко нисше в човека да умре. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издиг- не до вечните прототипи на нещата. Затова Християнският свят празну- ва в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както възкресението на Спасителя.

Човекът също трябва първо да умре, та тогава да изживее възкръсването в Духа. Само който преодолее привързаността към преходното, само той може да стане самият той непреходен като вечния първообраз, който може да почива на крилата на голямата птица Аум. Тогава човекът става същество, което сътрудничи в напредъка на света. Тогава той участва в преобразяване на света за едно бъдещо съществуване. Тогава той от своята душа въздейства магически върху света.

Изначален Аз, от когото ний сме произлезли,

изначален Аз, Ти, който живееш във всички неща,

към Тебе, Аз Всевисш, ние се завръщаме.
БЕЛЕЖКИ ОТ ЕЗОТЕРИЧНИЯ УРОК В БЕРЛИН

на 2 Октомври 1906

ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДУХОВНОТО ТЯЛО ЧРЕЗ МЕДИТАЦИЯ

В един скромен, в смирен смисъл все пак трябва да повишим нашето самочувствие, че действително сме достойни да участваме в езотерично училище. До там не се достига чрез приблизителна горе-долу подготве- ност. Фактът, че ние го търсим и сме добили достъп, доказва, че този стремеж ни е изпълвал вече от няколко живота. Животът вън не може да


ни задоволи, ние не можем да бъдем погълнати от него. Ако можехме, не бихме търсили пътя насам. Светът вън представлява пълен разцвет на петата следатлантска култура; наред с този разцвет настъпва зората на шестия Ден, на шестата подраса, на шестата култура. Тя ще бъде много по-духовна. Духовното тяло ще бъде много по-развито. Тя ще бъде пъп- ката, от която ще се развие шестата коренна раса. Ние, които сме в Езо- теричната школа, принадлежим на тази зора на шестата култура. Ние следваме и служим на Великия Творец, който бди над нейното изграж- дане. Нашата задача е да сътворим от себе си и да родим това духовно тяло. Физическото ни тяло не е нашият Аз и ние не трябва да се иден- тифицираме с него. Каквото е то сега в тази минерална твърдост, ние трябва да го поддържаме като инструмент за задачите на петата коренна раса. Трябва да го формираме и да си служим с него като инструмент. Над него трябва да има власт нашият Аз.

По-рано нашият Аз е имал другояче устроен инструмент. При четвърта- та, при атлантската коренна раса, която още не е познавала отделянето от Слънцето и дъжда, която се движи през носещите се облаци, тялото на човека е устроено в някои отношения другояче, но нашият Аз е съ- щият. Още по-различни са телата на Лемурийската раса, особено в нача- лните стадии, когато те се движат носейки се във водния и въз душния елемент. При тях работи същият Аз. Нашето физическо тяло е родено от Макрокосмоса. Изградил го е външният свят. От нашето физическо тяло нашият Аз трябва да роди духовното тяло. Нашето духовно тяло се на- рича Атма. Атма означава дишане (Atem). Чрез регулиране на дишането по време на медитация ние изграждаме нашето духовно тяло. Фактиче- ски с всяко дишане ние вдишваме и издишваме нашия Аз.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история
BG%20DOCS -> Ga-135 рудолф щайнер прераждане и к а р м а и тяхното значение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница