Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука

А: физ. организъм, физ. тяло, етерно тяло, астрално тяло

Б: Манас, Будхи, Атма (Дух-Себе, Дух-Живот, Дух-Човек)

Тази схема ни помага да онагледим какво става фактически. Вътре в нашето изградено от боговете външно тяло ние формираме нашето ду- ховно тяло. С всяко вдишване Азът се влива в него и отново се излъчва при издишване. Като регулираме дишането и се концентрираме в раз- лични места на тялото си, ние снабдяваме своето духовно тяло със сили- те, необходими за неговото изграждане. Самият Аз се намира в непо-

(Виж мантрата на стр.... 75-55)

В хода на неговото вътрешно развитие на ученика ще бъдат давани оп- ределени упражнения, чрез които той трябва да извае своя духовен чо- век. Той трябва да предприеме дихателни упражнения според задание то на своя учител. Тези дихателни упражнения са за това да го водят към одухотворяване. В себе си човекът има един орган, който при вдишване се изпълва с въздух и при издишване пак остава празен. При вдишване въздухът навлиза в този орган до най-фино разклоняване. Този орган е белият дроб. Във въздуха живее духът на човека. Когато вдишва, чове- кът вдишва своя Дух и когато издишва, той издишва своя Дух. Духът на човека все повече се развива. Така на смени Духът на човека се намира ту вътре в човека, ту вън в света. Чрез вдишването и издишването се подпомага растежът на духовния човек.

Много е важно при издишването какво човек дава на своя Дух да отнесе със себе си. Чрез тези мисли се изгражда неговият Дух. Чрез всяка ми- съл, която поверява на издишания дъх той изгражда своя Дух. Човекът не е имал винаги такъв орган за вдишване на въздух. Ако се върнем на предходните планети, ще видим, че на Старата Луна са живели същест- ва, които са вдишвали огън, а не въздух. Както сега човекът вдишва ки- слород и издишва въглена киселина, така те са вдишвали огън и са из- дишвали студ.

Ще дойде време, когато хората няма да вдишват и издишват въздух. Както сега на Земята човек сам при готвя своята топлина чрез своя то- плинен орган, какъвто е сърцето с кръвообращението, така по-късно той ще има вътре в себе си въздушен орган, който ще снабдява организма с това, което ние днес поемаме от въздуха; както днес топлинният орган ни снабдява с топлина, която по-рано на Луната съществата са всмук- вали и вдишвали от околния свят. В бъдеще самите хора ще могат да си изработват необходимия им въздух вътре в себе си. Когато това бъде достигнато, тогава те няма да поемат въздух от обкръжението, няма да е необходимо да живеят във въздуха. На по-късна степен, на Юпитер,

ората ще живеят в светлината и ще вдишват светлина, както те сега вдишват въздух и както на Старата Луна са вдишвали топлина.

Ще дойде време, когато още на тази Земя човек ще живее само когато ще употребява тялото си само като инструмент. Това време си проправя път още сега. Наистина сега ние живеем в петия Ден на човечество то, в петата раса от развитието на Земята, но в духовния свят вече е настъ- пило времето на зората на шестия Ден. Там човечеството вече живее в зората на шестия Ден.

на 14. Ноември 1906

В тези доклади трябва да бъдат обяснени по-отблизо упражненията, които има да правят онези, които се намират в окултно обучение. За то- зи, който още не прави тези упражнения, дадените обяснения трябва да му бъдат подготовка за времето, когато той също ще ги изпълнява. Ве- ликите учители на мъдростта и на хармонията на усещанията ни ръко- водят в нашата вътрешна борба за познание. Едно много познато упра- жнение е това, че човек най-напред се концентрира в точката на корена на носа между веждите и навътре в главата, след това в ларинкса, после в точката, разтеглена по линията от раменете през ръцете до китките и най-после в точката, която се разпространява върху цялата повърхност на тялото. В тайното учение за тези линии и повърхности също се го- вори като за точки. Сега искаме да се научим да разбираме това упраж- нение по-добре.

Това налага мислено да отидем назад във времето и да се пренесем в Лемурийско време. Тогава нещата на Земята изглеждаха съвсем другоя- че. Което днес е твърди скали, там течеше като вода. Въздух в днешния смисъл нямаше; Земята беше обгърната в горещи пари. Много метали, които днес са твърди, там бяха във форма на пара или течаха като вода. Паровата атмосфера беше проникната от етерни течения, както днес от въздушни течения. На такава земя живееше човекът. Но той беше един вид риба-птица и се движеше плувайки или носейки се в атмосферата. Тогава настъпва едно важно събитие в човешкото развитие - човекът си изгради кожа и така се отдели от околния свят като едно самостоятелно същество. Дотогава човекът не беше се отделил от околната среда и те- ченията на целия свят го проникваха; тогава обаче той се отдели чрез кожата. Това отделяне беше предизвикано от едно съвсем определено етерно течение.

След известно време настъпи друго значително събитие. Човекът се из- прави и с това даде определена насока на своя стремеж и на своето

Едно трето етерно течение имаше за резултат трето важно преобразува- ние. Сега, когато човекът разви из правена походка, можаха да се обра- зуват белите дробове, каквито само човекът ги има, и във връзка с това се изгради ларинксът от крехка и чувствителна етерна субстанция. Сега можеше постепенно да се раз вие човешката реч.

Чрез едно четвърто етерно течение беше изграден органът между веж- дите до корена носа и с това човекът за пръв път се събуди за себесъз- нание: преди това той притежаваше само себечувстване.

Сега, ако насочи вниманието си твърдо и енергично само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху ръцете и китките, или върху цялата кожа и свърже тези упраж- нения с едно съвсем определено слово, с една съвсем определена мант- ра, която бива предавана само от уста на уста, от учител на ученик, то- гава човек влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е пре- дизвикало промяната в човешкото тяло. Окултното обучение се състои преди всичко в това да си на правим съзнателни процесите, които рабо- тят несъзнателно в нашето тяло. Ние трябва да влезем в съзнателна връ- зка със силите на Космоса.

Ако кръстоса ръцете си така, че дясната китка да легне върху лявата и се концентрира в така поставените китки във връзка с точно определено слово, при условие, че упражнението бъде правено достатъчно често с най-голяма енергия и издръжливост, човек скоро ще забележи, че ръцете се стремят да се отделят, че те сами се разгъват. Това е позата на сред- новековните светци. Това упражнение има също своето определено зна- чение. През човешкото тяло постоянно циркулират етерни течения от Космоса. Едно такова течение навлиза през главата, продължава в дяс- ното стъпало, оттам в лявата китка, после в дясната китка, след това в лявото ходило и оттам обратно в главата. Представим ли си човека за- станал в описаното положение с разтворени встрани ръце, така етерното течение има формата на пентаграм. Лошо би било за човека, ако тече- нието не навлизаше през главата, а през ходилата. През стъпалата мина- ват всички лоши въздействия в човешкото тяло. Тях ги използва черната магия, черните магьосници.
Но това течение циркулира в човека не само когато той се намира в тази особена поза, а винаги, макар ръцете да са събрани заедно или краката свити. През човешкото тяло вибрират пет различни етерни трептения. Едното от тях циркулира също и в твърдата субстанция и затова се нарича “земно”, понеже може да прониква и в твърдата земя.

Тези пет течения циркулират в човека и го поставят във връзка с целия Космос.

Същността на човека е изтъкана от Духа. Ние сме родени от Духа, сле- зли сме в материята и отново пак се връщаме обратно към Духа. Тече- нията, които са действали при нашето слизане в материята, сега трябва да станат съзнателни за нас. Връщаме се по същия път, по който сме дошли, но правим това съзнателно.

Това, което запалваме в себе си с тези упражнения, човечеството ще развие тепърва през шестата коренна раса. В Духовната наука една ко- ренна раса се нарича един Ден на Творението. С това ние трябва да под готвим шестия Ден на Творението. Ние сме в зората на шестия ден на Сътворението.

Слизането от Духа, животът в материята и възвръщането към Духа е изразено в три букви:

А У М ....

на 6 юни 1907

Трябва да сме наясно кои са в действителност основите на езотеричното обучение и каква е истинската им същност. Училището, към което при- надлежим, е организирано така, че в него има различни кръгове. Всички новодошли са “търсещите”. Напредналите са “упражняващи се”. И тога- ва настъпва същинското “обучение”. Нашето училище е разделено на тези три кръга. Ние всички влизаме в това езотерично училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни сами да изживяваме по-висшите светове. Как човек развива органи в себе си? Всички наши органи са породени от предишна наша дейност. Да онагледим това с един пример: Било е време, когато всички ние не сме имали очи. Тогава човекът се е движел, като се е носел и плувал в едно воднисто праморе. За да се ориентира, той е имал един орган, кой- то е останал днес само като рудимент. Това е тъй наречената шишар- ковидна жлеза /епифиза/. Намира се горе в средата на главата, обърната малко навътре. Може да се види при някои животни, като се отвори черепната обвивка. С този орган прадревният човек е могъл да възприе- ма дали приближава полезно или вредно нещо. Преди всичко обаче това

Точно така трябва да мислим сега при развиване на духовните очи. Не трябва да си казваме: Висшите светове се намират в мене, искам да раз- вивам само тях. - Онези хора също не можеха да развият Слънцето от вътре в себе си, обаче развиха органите, за да го виждат. Също така ние можем само да изградим органите, за да виждаме духовното Слънце, да виждаме висшите светове, но не можем да ги изградим от себе си. Нико- га не можем да си развием органите, ако, от една страна, не ни огрява Слънцето и ако, от друга страна, не побързаме да застанем така, че то да може да ни огрява. Местата, където духовното Слънце свети за нас, това са езотеричните училища, и всички лица, които се занимават в езотери- чните училища, биват огрявани от неговите лъчи, ако тези лица работят съответно по указанията на училището.

Всеки орган, който има минало, ще има и бъдеще. В бъдеще епифизата също ще бъде важен орган. И лицата, които са в езотеричните училища, вече работят за нейното изграждане. Упражненията, които получава ме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата. И когато въздействие то е много силно, то минава от епифи- зата в лимфните съдове и оттам в кръвта. Но в бъдеще изградена епифи- за ще имат не само лицата, които правят сега окултни упражнения, а всички хора. И при хората, които ще образуват злата раса, тя ще бъде орган за най-лошите и най-страшните импулси и ще е толкова голяма, че ще съставлява най-голямата част на тялото. Както много мушици изгле- ждат в далечината като рояк мухи, така тогава много жлезоподобни тела бавно ще се движат и самата Земя, гледана от Всемира, би могла да из- глежда като една голяма жлеза. Обаче при лицата, които изградят своята

епифиза по правилен начин, тя ще бъде един много благороден и съ- вършен орган.

Сега ще разгледаме дадените упражнения по-отблизо, за да разберем, че тези упражнения служат да направят душите ни чувствителни за духо- вните лъчи на Слънцето.

Като подготовка за същинските окултни упражнения служат до известна степен шестте съпровождащи /допълнителни/ упражнения. Който им се отдаде с искрена сериозност и старание, те ще произведат в него онова основно устройство на душата, което е необходимо, за да се добият по- добаващите плодове на окултните упражнения.

Тогава повечето от нас получиха една сутрешна медитация. Тя трябва да се прави сутрин рано в час, който всеки сам си определи и който той по възможност строго спазва. Най-напред се вдълбочава в седем реда. При някои от нас те звучат по следния начин:

В чистите лъчи на светлината

Всевишният блести.

В чистата любов към всички същества

просиява божествеността на моята душа.

Аз почивам в лоното на Бога;

аз самият ще застана пред Бога на света.

При медитацията не трябва да се спекулира върху тези седем реда, а изцяло да се живее в тях. Трябва да си ги представим наистина картин- но, живо, образно. Следователно:

В чистите лъчи на светлината

Тук човек чувства да го обливат като река, като водопад лъчите на све- тлината, които се леят върху него от всички страни; той вижда техния блясък колкото е възможно по-ясно.

Всевишният блести

Човек си представя, че това, което в лъчите се лее върху него, е самият Бог; стреми се да го почувства и да го поеме в себе си.

В чистата любов към всички същества

просиява божествеността на моята душа

Човек си представя как оставя божествените лъчи, които е поел в себе си, отново да се излъчат от него за щастието на всички живи същества.

Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усеща- нето, че той целият е положен като в легло, като в люлка в божествените лъчи и че самият той се намира в тях. Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно дърво, което той оби- ча и към което се завръща.

След тези седем реда ни се даваше една дума или изречение за съсредо- точаване. Тази концентрация върху изречение или дума, например дума- та “Starke - сила”, е много важна. Това е един вид афоризъм, сентенция, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки от- делен ученик. Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон. И както когато човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата

В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен идеал. Без значение е какъв е този идеал, важно е да се произведе пра- вилно душевно настроение. Дали се мисли за Учителя или за звездното небе е все едно. Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно ни- какъв божествен идеал. Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак изтръгва от всеки човек чувство на страхопочитание и благоговение.

Който веднъж е започнал тези упражнения, трябва да остане при тях и да не прекъсва, ако те не му допадат. Астралното и етерното тяло скоро привикват и ако не ги получават, те се бунтуват. Прекъсване или пълно прекратяване при всички обстоятелства е много опасно.

Важна е също вечерната ретроспекция. Тя трябва да се прави отзад напред. Към нея трябва де привикнем за възприемане на астралния план. При ретроспекцията човек трябва да си представя всичко по възможност най-картинно. Разбира се, в началото, ако човек е имал осем значителни изживявания през деня, не всички да призовава картинно пред душата си. Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгъва като табло пред душата. И пак много по-важни са малките незначителни постъпки, тъй като тъкмо напрежението е това, което събужда силата на душата.

на 9 октомври 1907

Всичко, което се говори в езотеричен урок, ни се доставя непосредст- вено от посветените, от учителите, и този, който преподава, е само ин- струмент на тяхното намерение.

Разликата между един екзотеричен и един езотеричен урок се състои в това, че там се получават учения, знания; тук нещо се изживява. Учите- лите постоянно говорят на хората, но само подготвените, чиито души са отворени, та учителите да намерят вход до тях, само те могат да чуят техния глас. Езотеричната работа е от голямо значение за развитието на света, но също така и за стоящия в най-обикновеното, най-ниското со- циално положение човек.

Годината 1879 е много важна в развитието на човечеството поради едно събитие, станало в астралния план: от нея нашата култура получава друга насока.

В 1250 година е началото на едно духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459 година: когато Християн Розенкройцер е издигнат в рицар на Розенкройцерството, на Кръста с розите. Тогава /1510/ започва епохата, която в окултизма се нарича епохата на Гавраил. В 1879 година започва епохата на Михаил; следващата ще бъде епохата на Орифиел. Тогава ще вилнеят големи борби между хората. Затова сега се подготвя една малка групичка, която е определена да запали факела на духовното знание да свети в онази мрачна епоха.
* * *

Обсъждане на медиативната формула: “В чистите лъчи на светлината”. - Медиативно представяне на отделните строфи:

В чистите лъчи на светлината

Всевишният блести.

Ето Божеството се разлива като сребърна блестяща лунна светлина вър- ху външния свят: ние се чувстваме като проникнати и залени от тази светлина.

В чистата любов към всички същества

просиява божествеността на моята душа

След отварянето ни за околния свят, където търсим да познаем Бога, ние се потопяваме вътре в душата си и чрез любовта, която ни свързва с вси- чки същества, намираме връзката с Бога и чувстваме божествеността на своята душа.

Почивам си във лоното на Бога

Думата “Ruhe - покой, спокойствие, тишина” има магическа сила. Кому- то се удаде да се концентрира в нея и я остави да му въздейства, той чувства като че ли целият е обзет от чувство на покой и мир, като че ли това чувство клокочи навсякъде в него. Докато чувстваме в себе си връ- зката с Бога, ние имаме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, мир прониква в нас.