Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука



страница6/8
Дата24.07.2016
Размер1.42 Mb.
#4166
1   2   3   4   5   6   7   8

Самият аз ще пребивавам

в лоното на Бога

И сега в нас се явява представата как в една светла точка, в една бле- стяща искра, която в далечината сияе към нас и към която ние се стре- мим - как в нея ние всъщност ще се намираме в лоното на Бога.
БЕЛЕЖКИ ОТ ЕЗОТЕРИЧНИЯ УРОК В МЮНХЕН

16 януари 1908



ЗА ДИХАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

В нашия последен езотеричен урок ставаше дума за великите законо- мерности на духовния живот, както те се разкриват в течение на разви-


тието на човечеството; ставаше дума за великите духовни сили, които ръководят всичко, което се случва на физическия план и които взаимно се сменят, а днес ще говорим за законите на духовния живот по един по-интимен начин, както те действат в самата душа на човека.

Който се занимава в окултното училище, е в известен смисъл очакващ, търсещ. Той очаква да му се разкрие някой ден един нов свят освен све- та, който той сега възприема. Той очаква да може един ден да каже: Аз виждам един нов свят; между всички неща, които досега можех да въз- приемам в пространството, виждам изобилие от духовни същества, кои- то преди това бяха скрити за мене.

За да ви стане това съвсем ясно, трябва отново да извикате пред душите си седемте състояния на съзнанието, през които човекът е преминал в течение на своето развитие. Първото състояние на съзнанието, което чо- векът е имал, е било една смътна, сумрачна степен на съзнанието, с кое- то той се е чувствал едно с Космоса; това състояние наричаме Сатур- ново съществуване. При Слънчевото съществуване обхватът на съзна- нието намалява, но за сметка на това то става по-ясно. След това по вре- ме на Лунното съществуване съзнанието е било подобно на това, което ние изживяваме като последен остатък при нашето сънуване; било е неясно картинно съзнание. Тук на Земята имаме ясното дневно съзна- ние, което ще се запази и когато на Юпитер човекът отново ще се издиг- не до картинното, до образното съзнание, така че тогава там ще имаме ясно картинно съзнание. След това човекът ще се издигне до две по-ви- сши състояния на съзнанието, до инспиративното и интуитивното със- тояние на съзнанието. Така нашето ясно дневно съзнание се намира по средата между смътното картинно съзнание на Луната и ясното картин- но съзнание на Юпитер. И това, което езотерикът очаква да му се раз- крие един ден, е Юпитеровото съзнание. В бъдещето ще се разкрие на всеки един от нас, при един по-рано, при друг по-късно. Това зависи от степента на вътрешната зрялост.

Сега обаче Юпитеровото съзнание в своите първи зародиши е налице у всеки човек. Бъдещото съзнание вече е загатнато по съвсем нежен на- чин, само че човекът не е в състояние да го забележи. В голямата си част езотеричният живот се състои тъкмо в това, че ученикът се учи правил- но да тълкува тези неуловими процеси в себе си и в своето обкръжение. Също старото Лунно съзнание още не е напълно изчезнало, то още съ- ществува в своите последни рудименти. Двете състояния при днешния човек, в които още се намира старото Лунно съзнание, а в другото вече новото Юпитерово съзнание, са дадени в чувството срам и в чувството страх. В чувството срам, при което кръвта напира към повърхността на тялото, още живее последен остатък на Лунното съзнание, а чувството


страх, при което кръвта се втича към сърцето, за да намери там здрав център и твърда опора, предизвестява Юпитеровото съзнание. Така нор- малното дневно съзнание се колебае между тези две страни.

Ако почувстваме срам за нещо и лицето ни се изчерви от засрамването, ние изпитваме нещо, което напомня за Лунното съществуване. Предста- вете си един лунен човек. Той още не е могъл да казва за себе си “Аз”, а е живял в едно смътно, сумрачно картинно съзнание, разположен изцяло в астрални сили и същества, с които се е чувствал едно и в пълна хармо- ния. Помислете си само, мои сестри и братя, у един такъв лунен човек да се събуди някой ден чувството: “Аз съм един Аз. Аз съм различен от другите, аз съм самостоятелно същество и всички други около мене ме гледат.” Тогава чувство на срам щеше да изгаря целия лунен човек от- горе до долу; той би се опитал да изчезне, да потъне от срам, ако би могъл да почувства такова подранило азово чувство. Така също и ние, мои сестри и братя, когато ни обземе чувство на срам, бихме желали да изчезнем, да потънем в земята, да премахнем нашата индивидуалност. Представете си как древният лунен човек е бил поставен и се е намирал в хармония със силите и съществата на своето обкръжение. Когато го е приближавало някое враждебно същество, той не е размишлявал, а ин- стинктивно е знаел как трябва да го избегне. Действал е с чувството, което, ако би го съзнавал, то би могло да се изрази по следния начин: “Знам, че закономерността не действа така, че да ме разкъса това диво животно, а че световната хармония е такава, че да ми се даде средство, което да ме пази от моите врагове.” - Така древният лунен човек се е чувствал съвсем непосредствено в хармония със силите на Вселената. И ако тогава в него би се събудило чувство за Аз, то веднага би нарушило тази хармония. И действително, когато чувството за Аз е трябвало да проникне човека на Земята, то все повече и повече го е водело в дис- хармония с неговото обкръжение. Посветеният, ясночуващият чува как Вселената звучи във величествена хармония и когато сравни с нея тоно- вете, които достигат до него от отделните човеци, то при всеки човек днес се получава дисонанс, при един повече, при друг по-малко, но при всекиго имаме дисонанс. И вашата задача е в течение на вашето раз- витие все повече да разтваряте и превръщате този дисонанс в хармония. Този дисонанс е възникнал чрез себичността, чрез индивидуалността, но това е било мъдро аранжирано от Духовните Сили, които владеят и ръ- ководят Вселената. Ако човеците бяха останали постоянно в хармония, те никога нямаше да достигнат самостоятелност. Дисонансът е допу- снат, за да може човекът отново да достигне хармонията свободно, по своя воля и със свои сили. Себесъзнателното азово чувство трябваше да се развие най-напред за сметка на вътрешната хармония. Щом настъпи


времето, в което засвети Юпитеровото съзнание и човекът отново дойде в хармонична връзка със силите на Космоса, той ще пренесе и ще запази своето себесъзнателно азово съзнание в новото състояние на съзнанието, така че тогава човекът ще бъде един самостоятелен, индивидуален Аз и въпреки това в хармония с Вселената.

Видяхме, че в чувството страх вече се загатва Юпитеровото съзнание. Когато обаче едно бъдещо състоя ние започне да настъпва преждевре- менно, тогава то винаги е прибързано и не на място. Ще ви онагледя то- ва с един пример. Ако в парник бъде доведено до цъфтеж през май едно цвете, което според своя вид трябва да цъфти през август, то когато дой- де същинското му време, няма да даде цветове; силите му ще са из- черпани и няма да съответстват на условията, в които е поставено. То трябва също да загине през май, щом като бъде изнесено от оранжерия- та, тъй като не подхожда на естествените условия на това годишно вре- ме. Точно това става при чувството страх. То също не си е на мястото днес и още по-малко в бъдеще. Какво става при чувството страх? Кръвта се изтласква в центъра, натиска се в сърцето, за да си създаде там здрава опора, за да направи човека силен срещу външния свят. Това го върши най-съкровената сила на Аза. Тази сила на Аза, която действа върху кръ- вта, тя трябва да става все по-съзнателна и по-крепка и на Юпитер човекът ще може напълно съзнателно да насочва своята кръв към своя център и по този начин да става силен. Ето защо чувството страх, което е свързано с този приток на кръвта, днес е неестествено и вредно. В бъдеще не трябва да бъде така; тогава трябва да действат само силите на Аза, да действат без страх.

В течение на човешкото развитие външният свят ще става все по-враж- дебен към нас. Вие трябва все повече да се учите да противопоставяте своите вътрешни сили на нападащия външен свят. При това страхът тря- бва да изчезне. И това е необходимо особено за този, който преминава през езотерично обучение. За него е абсолютно необходимо да се осво- боди от всяко чувство на страх и тревога. Страхът има известно оправ- дание само доколкото да ни направи внимателни и да осъзнаем, че тря- бва да станем силни, обаче всякакви страхове и тревоги, които измъчват човека, трябва да изчезнат напълно. Какво ще се случи, ако човекът още продължава да изпитва страх, когато се установи Юпитеровото съзна- ние? За човека там външният свят ще бъде много, много по-враждебен и по-страшен, отколкото е днес. Който не е отвикнал и не се е отървал от страха тук на Земята, там, на Юпитер, ще попада от един ужас на друг.

Сега вече това състояние все повече се подготвя във външния свят. И това все по-ясно ще става на човека в онова страшно време, което ще настъпи под управлението на Орифиел, за когото ви говорих последния


път. Там човекът трябва да се е научил да стои здраво, да устоява. Са- мата наша днешна култура създава онова ужасно чудовище, което ще заплашва човека на Юпитер. Погледнете гигантските машини, които днешната човешка техника конструира с цялото си остроумие и прони- цателност. В тях човекът си създава демоните, които в бъдеще ще бе- снеят срещу него. Всичко, което човекът днес изгражда като апарати и машини, в бъдеще ще придобие живот, ще оживее и по ужасен начин враждебно ще се противопоставя на човека. Всичко, което се създава заради ползата, поради личен или групов егоизъм, в бъдеще ще бъде враг на човека. Днес ние премного се питаме за ползата от това, което правим. Ако искаме действително да под помогнем развитието, трябва да питаме не за ползата, а много повече за това, дали дадено нещо е красиво и благородно. Трябва да действаме не само според принципа на изгодата, а от чистата радост пред хубаво то и красивото. Всичко, което човекът днес върши, за да задоволи своите потребности от изкуството, което прави от чиста любов към красивото, в бъдеще то също ще оживее и ще допринесе за извисяване на човека, ще подпомогне неговото раз- витие. Страшно е обаче да виждаме днес как хиляди хора от най-ранно детство се насочват само към дейност, която носи материална изгода, и за цял живот се откъсват от изкуството, от всичко красиво и художест- вено. И в най-бедните училища трябва да се окачват най-прекрасните творения на изкуството, което ще донася безкрайна благодат в човеш- кото развитие. Човекът сам гради своето бъдеще. Можем да си съставим понятие за това, как приблизително ще бъде положението на Юпитер, ако сме наясно, че днес не съществува абсолютно Добро и абсолютно Зло. Във всеки човек днес Доброто и Злото са смесени. Доброто трябва винаги да си казва, че то има само малко повече добро, отколкото Злото. На Юпитер обаче Доброто и Злото няма да бъдат смесени, а човеците ще бъдат разделени на напълно добри и напълно зли. И всичко красиво и благородно, на което се отдаваме днес, служи за засилване на Доброто на Юпитер; и всичко, което се прави от егоистична гледна точка и от гледна точка на ползата, усилва Злото.

За да може да се противопоставя на злите сили на бъдещето, човекът трябва да вземе в ръцете си вътрешната сила на своя Аз, трябва да може съзнателно да регулира кръвта си така, че да му дава силата срещу Зло- то, обаче без всякакъв страх. Той трябва да владее и да управлява сила- та, която кара кръвта да тече на вътре. Не трябва обаче да се загубва другата способност, способността да кара кръвта да тече от сърцето към повърхността. Юпитеровото състояние по определен начин ще означава също възвръщане към старото Лунно състояние и човекът отново ще дойде в хармония с великите световни закони, пак ще се чувства едно с


тях. Отново ще постигне способността да се слива със световните сили, обаче това няма да става несъзнателно и смътно, както е било на Луната, а на Юпитер той ще запази своето ясно дневно съзнание и своето себе- съзнание за Аза и така ще живее в хармонията на Вселената. Човекът трябва да може съзнателно да кара силите на своя Аз да се излъчват от сърцето навън. Следователно трябва да насочва силите на своя Аз към центъра, когато срещу него приближава враг, а също съзнателно да ги излъчва навън. Само така ще може да се оправя в бъдещите отношения.

Който се стреми към вътрешно развитие, още днес трябва да започне постепенно да поставя тези сили все повече под своя власт. За да постиг- не това, той трябва да се научи да направи дишането си съзнателно, съз- нателно да издишва и вдишва. Когато човекът вдишва, тогава в дейност встъпват силите на Аза, които го свързват с онези сили на Космоса, ко- ито се излъчват от сърцето навън. Когато издишва и тогава задържа дишането, тогава встъпват в действие онези сили на Аза, които се съ- средоточават навътре към сърцето и там му създават стабилен център и здрава опора. Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът постепенно се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз. Никой да не мисли, че може да предприеме такива упражнения, ако не е получил указания за това. Всеки ще ги получи в подходящо време. Също така никога не е твърде рано за този, който още не прави такива упражнения, да се запознае със смисъла на тези упражнения и да ги разбере. Тогава по-късно те ще се окажат много плодоносни за него. Така и вие, мои сестри и братя, трябва да получавате все повече разби- ране също и за неуловимите процеси във вас и в света и постепенно да израствате в бъдещи периоди на човешкото развитие.


От изложението на същата тема в езотеричния урок в Берлин

на 26 януари 1908 беше записано следното:

Ако дълбоко поемем дъх и задържим дишането, ние повтаряме сбито откъс от Лунното състояние. Обрат но, ако задържим дишането след из- дишване, в това имаме откъс от Юпитеровото състояние. Зависи от това, дали езотеричният ученик получава упражнения, в които трябва да задъ- ржи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпи- теровото състояние. Към всеки трябва да се подходи индивидуално.

Знаем, че човешкият поток вече се разклонява на две части: едната пре- минава в Доброто, в моралното; другата завършва в зловещото, в Злото. Такива състояния вече се подготвят сега, зародишите им са вече налице още сега. Всичко, което днес съществува и действа, като машини, като


инструменти, на Юпитер ще се превърне в страшни, в ужасни демони. Всичко, което служи на принципа на ползата, ще се превърне в такива страшни сили. Това може да бъде парализирано, спряно, ако променим полезните апарати и ги направим такива, които наред с тяхната полез- ност разкриват преди всичко красотата, известяват преди всичко боже- ственото. Много е добре, че ние знаем това. Иначе силите от такова ес- тество някой ден биха разкъсали, биха разрушили Земята. Виждаме съ- що какво огромно значение има това, че обграждаме възпитанието с впечатления от изкуството. Изкуството прави човека свободен. Локомо- тивите някой ден също трябва да се превърнат в красиви машини.

Нашите чувства на страх и тревога са храна за други зли същества. Не трябва да позволяваме да ни завладяват такива мисли. Тъй като на Юпи- тер такива демони ще ни заобикалят много повече отколкото сега. Но в това отношение от нищо не трябва да се страхува този, който като ра- зумен човек пази дрехата си чиста, така че да не събира мухи и да не бъде замърсявана от тях.


ЕВАНГЕЛИЕТО НА ПОЗНАНИЕТО И НЕГОВАТА МОЛИТВА

1. ПРЕДВАРИТЕЛНА БЕЛЕЖКА ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР

В четирите мистерийни драми на своите познания Рудолф Щайнер даде формата на драми. Духовното познание беше представено от хората в живи образи на сцената. Стремежът от дълбините на душата към Духа сега трябва да бъде изразен от действащи лица.

Древните гърци напълно естествено са вплитали божественото участие в историческите събития: те още са ги чувствали действително близко. Изкуството не е било възможно без усещане на божественото начало. Но сега пред духовния поглед като познавателен проблем застана зако- нът на Кармата. Той трябваше да бъде изживяван с най-дълбоко чувст- ване. Да се накарат съвременниците да участват в такова дълбоко изживяване, това можеше да стане най-добре по пътя на изкуството. Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето. Рудолф Щайнер изпълни това изискване. Германският Дух, след като изпълни народностната си мисия в разцвета на своята класика и се вля в околния свят, сега беше дошло времето да бъде индивидуализиран Духът и да се предвидят бъдещите културни епохи, които отново ще обединят това, което беше на път да се атомизира. Действащите в душата жизнени сили сега трябваше да об- хванат материята и да я проникнат така, че тя да бъде осветена отвътре и да стане вътрешно прозрачна. Човекът, който в развитието на Земята е последният член на Йерархиите, трябва също съзнателно да се издигне до тях. Преди да му се удаде това, той още често ще пропада в мрака: но


тази борба за издигане не трябва да отслабва. Пътищата към тази цел ни сочат изкуството, науката, религиите.

Тези познания са съдържанието на многото лекции на Рудолф Щайнер, които последваха мистерийните драми в Мюнхен. Липсата на постано- вление за предоставяне на място и желанието за мистерийните пиеси да бъде изградено достойно място подтикна слушателите да намерят реше- ние на дълго лелеяното желание. Постройката в Мюнхен беше завърше- на със съдействието на вдъхновените за тази мисъл артисти. Последваха дълги преговори с градските власти, обаче молбата за узаконяване беше отхвърлена.

Сега нашите приятели отидоха в свободна Швейцария и издействаха разрешение за сграда върху хълма на Дорнах, което беше усамотено селско място и служеше за летуване на някои базелчани. Това предложе- ние беше прието с благодарност. Така реши съдбата. Започнахме подго- твителните работи. Нахвърляни бяха чертежи и планове за постройките и беше определено място за изкопа, в който трябваше да бъде положен издялания от Макс Бенцингер основен камък. Извисената над него пост- ройка щеше да дава свободен поглед към всички небесни посоки.

Враждебните сили срещу напредъка на човечеството добре знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укре- пление. И като че ли природните сили бяха призовани на помощ да по- пречат на поставянето на основния камък. Елементалите беснееха, изля се дъжд като реки, вятърът бушуваше. В размекнатата глинесто-варови- та почва остана да стърчи нечий галош. Обаче на никого от нас не би му хрумнало поради тези причини да се отложи денят на поставянето на основния камък; денят беше предварително определен от съдбата.

Одухотвореният глас на Рудолф Щайнер победи беснеещата стихия и проникна в сърцата. Около него плътно стояха един до друг приятелите, един от които успя, макар и с прекъсване, да отбележи и увековечи сло- вото на д-р Рудолф Щайнер. Така че с това споменът за този ден на 20 септември 1913 може да пребъдва за бъдещите поколения.
2. СЛОВО ПРИ ПОЛАГАНЕ ОСНОВНИЯ КАМЪК НА СГРАДАТА В ДОРНАХ НА 20 СЕПТЕМВРИ 1013

Мили мои сестри и братя,

Нека правилно разберем тази вечер. Да си дадем сметка, че това дейст- вие в известен смисъл означава за нашата душа един обет, едно търже- ствено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, откъде то ние виждаме как трябва да се издига далече в четирите основни по- соки на света този символ на духовния живот на новото време. Нека разберем в днешния ден, в който чувстваме душите си свързани с това,
което символично положихме в Земята, че ние се обричаме на тази Земя като истински признато духовно течение на човешката еволюция. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да дадем този обет на душата: че в този миг ние искаме да отвърнем поглед от всяка дребнавост на живота, от всичко, което ни привързва, което по необходимост ни свързва като хора с живота на всекидневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа в обрата на времето. Да помислим в този миг, че докато правехме това, което исках- ме да направим тази вечер, ние трябва да носим в себе си съзнанието да гледаме в далечните, далечни епохи, за да забележим как се подрежда мисията, на която тази постройка трябва да стане символ, знак на вели- ката мисия на човечеството на нашата земна планета. Да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на чо- вешката дейност на Земята без гордост и дързост, а със смирение, всеот- дайност и жертвоготовност. Да се опитаме мислено да се пренесем в положението, в което сме длъжни и трябва да бъдем, ако наистина пра- вилно разбираме този миг.

Да помислим за това, как някога навлязоха в нашата земна еволюция известия и послания, предвечното Евангелие на божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята когато самите божестве- ни духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се потопим в онези божествени времена на Земята, от които в нас още се надига един последен поглед, един после- ден спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерий- ната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция поради луциферичните и аримановите влияния. Да се опитаме да си изясним как от душата е изчезнала връзката с божестве- ното съществуване на света, с волята, с чувството и с божествено-ду- ховното познание.

Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да разберем какво чувстват днес човешките души в страните на изток, север, запад, юг, които не можем да признаем като най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясно, незадо- волително разбиране и надежда в Духа. Погледнете, мили мои сестри и братя, наоколо как това неразбиране, тази неясна надежда в Духа власт- ва в днешното човечество! Тук при основния камък на нашия символ почувствайте и чуйте как всред неразбирането и смътната надежда на човечеството в Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да господства със
своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме днешната вечер. Ако можем да чуем вика на копнеж на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем истинската сграда, от която да се известява все повече и пове- че посланието на Духа, ако ние чувстваме този копнеж в живота на този свят, тогава вярно разбираме тази вечер. Тогава знаем - не с високоме- рие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жер- твоготовност, - че в нашия смирен стремеж трябва да бъдем продължи- телите на онази духовна работа, която е извършена на Запад в течение на едно прогресивно човешко развитие, което обаче, поради необходи- мите противни течения на ариманичните сили, трябваше да доведе до положението, че днес човечеството стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да изсъхнат, ако не се чуе онзи вик на ко- пнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези тре- воги, тези страхове! Така трябва да бъде, ако трябва да се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба, възпламенена от любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която трябва да бъдем ние, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.

Водени от Кармата, ние в този миг стоим на мястото, през което са пре- минали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозност- та на положението. Един ден в миналото човечеството е стигнало край- ната точка на стремежа към индивидуалност. Тогава в пълнотата на тази земна лична индивидуализация е било пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволю- ция и тогава отвъд на Изток се явява Световното Слово:

В началото беше Словото

и Словото бе у Бога

И словото бе Бог.

И Словото се яви на човешките души и проговори на човешките души: Напълнете земната еволюция със смисъла на Земята! - Сега самото Сло- во е преминало в земната аура и е поето от духовната аура на Земята.

Словото беше известено четирикратно за през вековете, които скоро ста- ват две хилядолетия. Така Световната Светлина е светела в земната ево- люция.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история
BG%20DOCS -> Ga-135 рудолф щайнер прераждане и к а р м а и тяхното значение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница