Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука

Все по-дълбоко потъваше и трябваше да потъва Ариман. Нека се почув- стваме заобиколени от човешките души, в които звучи копнежът по Ду- ха. Да почувстваме обаче, мили мои сестри и братя, как тези човешки души трябваше да останат при общия вик на копнеж, понеже Ариман, мрачният Ариман, разпростираше хаоса върху стремежа към духовно познание за света на Йерархиите. Почувствайте, че в нашето време е

От Изтока дойде насам то - Светлината и Словото на благата вест. От Изтока то премина в Запада, известено четирикратно в четирите Еванге- лия, очаквайки, че от Запада ще дойде огледалото, което ще прибави по- знание на това, което е още послание в четирикратно произнесеното Световно Слово. То навлиза дълбоко в сърцата и душите ни, когато слу- шаме онази проповед на планината, произнесена, когато е настъпило времето на съзряването на човешката личност, когато древната духовна светлина е угаснала и се е появи ла новата духовна светлина. Появила се е нова духовна светлина! Но тя се е появила, след като е минала през вековете на човешката еволюция от Изток на Запад, очаквайки разби- рането на словата, които някога са прозвучали в човешките сърца от проповедта на планината. От дълбините на нашата световна еволюция звучи онази правечна молитва, която като послание на Световното Сло- во е била изречена, когато се изпълни Мистерията на Голгота. И дъл- боко продължаваше да звучи правечната молитва, която трябваше да обяви на Микрокосмоса най-дълбоко в душата му и от най-съкровеното място на човешкото сърце тайната на съществуването. Трябваше да про- звучи като това, което ни е известно като “Отче наш”, когато тя звучеше от Изток на Запад. Обаче това Световно Слово, което едно време потъна в Микрокосмоса, се задържа, очаквайки да зазвучи някой ден в Петото Евангелие; човешката душа трябваше да узрее, за да разбере това, което иде от Запада, защото микрокосмичното Евангелие сега трябва да про- звучи обратно като ехо на микроскопичното Евангелие на Изтока.

Ако проявим разбиране към сегашния миг, тогава в нас ще изгрее разби- ране за това, че към четирите Евангелия може да бъде прибавено и Пето Евангелие; тъй като по този начин към тайните на Микрокосмоса тази вечер могат да прозвучат словата, които изразяват тайните на Макроко- смоса. За първи път тук трябва да прозвучи Петото Евангелие като ма- крокосмичен противообраз на микрокосмичната молитва, която някога беше съобщена от Изтока на Запада. Четирите Евангелия са свързани със сегашната Земя. Обратно звучи като знак за разбирането на макроко- смичната молитва, съдържаща се в Петото Евангелие, в прадревното Евангелие, която е свързана със старата Луна и с бъдещия Юпитер, и тя гласи:

АУМ, Амен!

Властват злините,

свидетелство за обособения свободен Аз,

който греха - допуснат от други - за своята себичност

изживява в насъщния хляб,

защото човекът се отдели от Вашето царство

и забрави Ваш’те имена,

о Вий, Отци Небесни.

В течение на всички земни епохи и във всички човешки души, от сил- ното човешко желание, което се изпълва със смисъла на битието и със смисъла на Земята, действа едно укрепване от космичната сила, която човечеството днес си измолва с неопределено отправен поглед към един Дух, на когото се надява, но не иска да познава, защото Ариман е поса- дил в човешката душа неосъзнат страх навсякъде, където днес се говори за Духа. Нека почувстваме това, мили мои сестри и братя, в този миг. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като откриватели на духовна светлина “със силата на мисълта ще се убедите още тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно буд- ното разглеждане на Духа”. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по истинското духовно познание, по истинната човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която ни се подава от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи в унисон вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази ве- чер човек, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеот- даване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поста- вихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните простра-

Хората, които към старото “Отче наш” се научат да разбират смисъла на Петото Евангелие, ще могат основно да познаят този смисъл от обрата на нашето време.

Ако се научим да разбираме смисъла на тези слова, ще потърсим да раз- берем зародишите, които трябва да се разцъфтят, ако земната еволюция не бъде пресушена, ако тя продължи плодоносно да расте, за да може Земята чрез човешката воля да постигне поставената и в праначалото цел.

Почувствайте тази вечер, че в човешката душа трябва да оживее мъдро- стта и смисълът на новото позна ние, на новата любов и на новата могъ- ща сила. Душите, които ще действат в разцвета и плода на бъдещата земна еволюция, ще трябва да разберат това, което ние днес искаме за първи път да въплътим в нашите души: отекващият макрокосмически глас на прадревната молитва:

АУМ, Амен!

Властват злините,

свидетелство за обособения свободен Аз,

който греха - допуснат от други - за своята себичност

изживява в насъщния хляб,

в който не царува небесната воля,

защото човекът се отдели от Вашето царство

и забрави Ваш’те имена,

о Вий, отци Небесни.

И така да се разделим - като отнесем в душите си съзнанието за зна- чението, за сериозността и за достойнството на действието, което извър- шихме. Съзнанието, което остава в нас от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на чове- чеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тога- ва обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която отново трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука. Да отнесем това, мили мои сестри и

/Следва заравяне и бетониране на основния камък./

Дорнах, 27.05.1922

Пътят на Йога в Древноиндийската епоха. Някогашното ясновидство като духовен живот без самостоятелно себесъзнание. За същността на йогийските дихателни упражнения; възникването на особено себечувст- ване като спомен от един духовен свят за времето преди раждането. Бхагават Гита като плод на това изживяване. За произхода на мантрите, от които произлизат по-късните ритми на поезията Йога и съвременни те упражнения по медитация. Освобождаване на тези упражнения от дихателния процес и преминаване към изживяване ритмите на външния свят. Азът като спомен /Йога/ и Азът на непосредствения духовен жи- вот.

Йога-упражненията като движения на тялото и техния съвременен ко- релат в 7 упражненията на мисълта по отношение на пространството.

Аскетизмът и древните велики религии. Съвременното усещане и пътят за дисциплиниране на волята. Болката като будител на познание.
* * *

Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание... Начинът за постигане на свръхсетивно позна- ние в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се по стига такова познание днес. Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило във възгледа за света на днешния човек, че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание. Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него – това е опи- сано във втората част на книгата "Тайната наука", и по-подробно в кни- гата "Как се постига познание на висшите светове", също и в други книги.

Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насо- чим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове.
Казах вече веднъж, също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развива- ли по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като "Пътят на Йога".

Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига Йогът - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път. В онази древна епоха на човешкото развитие общото съзнание е било съвсем друго, отколкото е днес. Ние, днешните хора, гледаме света, въз- приемаме с нашите сетива например цветове, тонове и т.н. Търсим да открием закономерностите в сетивния свят, но съзнаваме, че ако искаме да отидем по-нататък - да изживеем духовно-душевното във външните неща, тогава ние черпим от нашата фантазия. В онези древни времена не е било така. Както знаем, тогава хората са виждали във външните неща повече, отколкото виж да днес нормалният човек. В светкавицата и гръ- мотевицата, в отделните звезди, в съществата на различните природни царства древните хора са виждали същевременно духовно-душевното. Във всичко твърдо, във всичко течно, във въздухообразното и т.н. те възприемали духовни същества, макар от нисш вид. Днес интелектуал- ната ученост казва: В своята фантазия онези древни хора са бленували всякакви духов но-душевни неща в заобикалящия ги свят. Това се на- рича анимизъм.

Днес ние просто не познаваме човешката природа и преди всичко чове- шката природа в онези древни времена, когато вярваме, че тези хора са си фантазирали всевъзможни същества в светкавицата и гръмотевицата, в извора и реката, във вятъра и промените в атмосферата. Не, случаят не е такъв. Те ги виждали, как то ние виждаме червено и синьо, както чу- ваме тона до диез или сол; точно така онези древни човеци виж дали духовно-душевното в нещата на външния свят. За тях е било така есте- ствено да виждат духовно-душевното, както за нас е естествено да виж- даме синьо и червено. И с това е свързано нещо друго. С това е свързано обстоятелството, че тогава хората не са имали ясно себесъзнание.

Ясното себесъзнание, от което днес ние като нормални хора сме проник- нати, е липсвало в онези древни времена. Човекът, тъй да се каже, не се разграничавал от външния свят. Донякъде, както моята ръка, ако имаше съзнание, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувства ли онези древни хора, макар да не са го изра- зявали. Чувствали са се като членове на цялата Вселена. Не са отделяли собственото си човешко същество от заобикалящия ги свят. Да си пред- ставим, че един такъв древен човек е вървял покрай реката. Ако днес

От множеството хора, които са чувствали така, се е издигал обученият в Йога - йогът. Той е правел определени упражнения и за тези упражнения ще говоря сега. По-късно те са стигнали до упадък и докато са служели за добро на една по-древна човешка природа, по-късно са употребявани, бих желал да кажа, почти само за вредни цели. Това са упражненията, които тук вече често съм споменавал - упражненията за йога-дишане, за йогийско дишане. Следователно това, което сега описвам е валидно като подходящ начин за проникване в по-висшите светове само за хората от една много древна ориенталска култура. Нали в обикновения живот ди- шането при човека протича несъзнателно. Човекът вдишва, задържа дъ- ха, издишва, и само когато по някакъв начин не е съвсем здрав, това дишане става съзнателно. В обикновения живот дишането в най-голяма- та си част остава един несъзнателен процес. По време на упражняване на дишането йогът с това превръщал дишането в съзнателен процес, така че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и из- дишване, той променял целия ритъм на дихателния процес. Той вдиш- вал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен про- цес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане. Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издиш- ването. По такъв начин той се пренасял в дишането с цялото си душевно същество.

Ако искаме да разберем какво собствено е постигано с това, можем да кажем: когато например вдишваме, дихателният тласък навлиза в нашия организъм, след това през канала на гръбначния мозък преминава в
главния мозък и оттам се разпространява вътре в онези процеси, които протичат в нервната и сетивната система. Следователно когато мислим, ние, човеците, използваме като инструмент на това мислене не само сетивната и нервната система, - това в никой случай не е така - а сетив- ната и нервната система постоянно биват пронизвани и задвижвани в ритмично и вълнообразно трептене от дишането, от ритъма на дишане- то. Ние не можем да мислим без този ритъм на дишането да изпълва нашия нервно-сетивен процес. Естествено, това не се осъзнава, защото при днешния нормален човек целият дихателен процес остава несъзна- телен.

Това променено дишане йогът съзнателно е пренасял в нервно-сетивния процес. По този начин той изживявал един вътрешен процес, съставен от това, което произлиза от нервно-сетивния процес, и от това, кое то трепти в мозъка на вълни и вихри под въздействието на дихателния ритъм, така в дихателния ритъм той изживява също душевността на своето мислене.

С това на йога се удава нещо съвсем особено. В известна степен той излъчвал в целия си организъм мисленето, което иначе се чувства като процес само на главата. Той не само мислел, но чувствал как мислене то като едно животинче пробягва през дихателния процес, който той пре- дизвиквал като един изкуствен процес.

Следователно йогът чувствал мисленето не само като нещо, което про- тича логично и неясно, а чувствал как мисленето придружава дихател- ния процес. Когато вдишвал, той чувствал, че поема нещо от външния свят; тогава оставял дихателния процес да се влее в мисленето. Така със своите мисли схващал това, което е всмуквал с поетия въздух и го разпространявал из целия организъм. По този начин в йога възниквало повишено чувство за Аз, едно повишено себечувстване. Той разпрости- рал своето мислене върху целия организъм и усещал това. Така ставал съзнателен за своето мислене във въздуха и то в регулирани въздушен процес, който се извършвал вътре в него.

За йога това имало съвсем особено последствие. Днес, когато човекът се чувства в сетивния свят, съвсем правилно е да не обръща внимание на своето мислене като такова. Неговите сетива го осведомяват за това, ко- ето се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си. Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йогът обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувства- не, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не като човек тук
между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпрострял своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като спомен от времето преди да е слязъл на Земята, от вре- мето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-ду- шевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йогът се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Във външния свят се е чувствал съвсем различно, отколкото се чувства човекът днес. И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.

Когато четете в Бхагават Гита тези чудни описания за човешкото Себе, как то живее съвместно с всичко, както се крие в основата на всички природни процеси, във всички световни тайни, как то се намира вътре във всяко нещо, тогава имате точно възпроизвеждане на онези спомени, предизвикани чрез йога-диша не във вида, както душата, когато още би- ла само душа, е изживявала вътре в Духовната Вселена. И когато четете Бхагават Гита със съзнанието, че всъщност душата, пренесена назад в духовния свят, е била с повишено чувство за Себе, че тя казва всичко, което нашепват Кришна или други древни посветени, достигнали такова чувство за Себе, едва тогава Вие четете тези древни поезии правилно.

Следователно може да се каже: Онези древни мъдреци са се издигнали над общото множество на тогавашното население и категорично са от- делили своя Аз от външния свят. Обособили го. Но те го обособили не с егоистични мисли, а чрез един преобразен дихателен процес, който заед- но с душата е поставен, тъй да се каже, в основата на вътрешния възду- шен ритъм. Този е бил начинът, по който в древността се е търсел път към духовния свят.

По-късно този начин се променя. Следователно в древността йогът се пренасял в такова променено дишане. Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потопяване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са плували през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане. Забелязва- ло се, че йогът говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин. Настъпва промяна и по- степенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така си- лно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява.

Следователно мантричните изрази, мантрите, били създадени от проме- нения дихателен процес, като йогът изричал по особен начин словата, които се носели от този дихателен процес. И докато в по-древни време- на съществен бил дихателният процес и неговото изживяване, по-късно съществено стават тези мантри. Това преминава в традицията, в истори- ческото съзнание на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, такт и другите елементи на поезията.

Ако се върнем към закономерността на речта, която трябвало да се спа- зва в Древна Гърция, например закономерността на хекзаметъра, на пен- таметъра, тогава в тази закономерност ще намерим едно изживява не на дихателния процес. Това изживяване обаче означавало, човекът да се пренесе от света, в който живее между раждането и смъртта, в един ду- ховно-душевен свят.

За днешния човек не е подходящо да търси своя път към духовния свят по начина, практикуван в древността. Днешният човек трябва да се съ- буди и съживи за духовния свят не по околния път на дишането, а по един по-душевен път - по пътя повече на мисълта.

Затова днес е правилно това, което иначе е само логическа връзка на не- говите мисли и мисловни образи, човекът в медитацията и концентраци- ята да преобрази тази логическа връзка във, бих желал да кажа, една музикална връзка на самите мисли. Но днешното медитиране винаги най-напред представлява едно изживяване на мисълта, преминаване на една мисъл в друга, преминаване на една представа в друга.

Докато древният индийски йог преминавал от един в друг вид дишане, днешният човек трябва да опитва да се вживее живо и с цялата си душа например в червения цвят. Следователно той остава в областта на ми- сълта. След това се вживява в синьото. Той преживява ритъма: червено-синьо, червено-синьо..., което е ритъм на мисълта, но не така, както про- тича логичното мислене, а като едно много по-живо мислене.

Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения -древният йог трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако чо- век изживява люлеенето, ритъма, качествената промяна: червено – си- ньо, светло - тъмно, тъмно - светло - накратко, ако следва такива указа- ния, каквито намирате в моята книга "Как се постига познание на ви- сшите светове", следователно, ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, също и в промяна на качествата, на обектите, тогава
той постига точно обратното на това, което е постигал древният йог. Древният йог свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим връзката между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съз- нание, когато с обикновеното си съзнание размишлявате върху природ- ното си обкръжение, Вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес. Докато мислите, Вашият дъх постоянно протича и вълнува Вашия нервно-сетивен процес.

Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихател- ния процес. Така то не се откъсва от ритъма изобщо, а се откъсва само от вътрешния ритъм. И тогава постепенно мисленето се свързва с ритъ- ма на външния свят. Йогът се връща назад към своя собствен ритъм. Днешният човек си проправя път към ритъма на външния свят. Прочете- те първите упражнения, които съм дал в посочената книга, където опи- свам как да бъде проследено покълването и израстването на едно расте- ние. Медитацията се насочва върху това, представата, мисленето да се освободи от дишането и да го оставим да потъне в силите на растежа на самото растение.

Мисленето трябва да се включи в ритъма на външния свят. В момента, в който мисленето действително се освободи от телесните функции по то- зи начин и се отдели от дишането, тогава то потъване в сетивните въз- приятия, не в сетивните свойства на нещата, а наистина потъва в духов- ната същност на отделните неща.

Когато наблюдавате едно растение, виждате, че то е зелено, цъфти чер- вено. Това казва вашето око. Върху него размишлява Вашият ум. От това живее нашето обикновено съзнание. Едно друго съзнание развива ме, когато изскубнем мисленето от дишането и го свържем с външния свят. Тогава мисленето се научава да вибрира с растението - както изра- ства, как се разцъфтява, как розата например преминава от зелено в червено, то вибрира вътре в духовното, което лежи в основата на всички отделни неща във външния свят.

Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-упражненията в една много древна епоха. Естествено, между тях се намират много други методи и упражнения, но аз споменах тук само тези две крайности. И поради това, че човекът постепенно започва да живее в този външен ритъм, тогава се случва следното:

Йогът се потапял в своя собствен дихателен процес. Той потъвал в себе си. Така се получавал Аза като спомен. Спомнял си какво е бил по-рано,

Ето това е разликата. Искам да я означа схематично: Ако това е йогът /схема 1, светло/, така той развива свое силно чувство за Аз /червено/. С това чувство за Аз си спомнял за онова, което е бил преди да слезе на Земята, където е бил сред духовно-душевно обкръжение /синьо/. Той се връщал по течението на спомена.

Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно познание /схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това зажи- вява в ритъма на външния свят и сега съзерцава като външен обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята.

Така в древни времена познанието на положението преди раждането било като спомен. А в днешно време познанието за положението преди раждането, ако това познание е развито правилно, представлява пряко съзерцание на онова, което човекът е бил /червено/. Това е разликата.

Това е бил единият начин, по който йогът живеел в духовния свят. Има- ло е и друг начин: йогът поставял тялото си в определени пози. Правел е например следното упражнение - оставал дълго време с прострени ръце, или предприемал една съвсем определена поза, като сядал и кръстосвал краката си един върху друг, и т.н. Какво постигал с това?

Така добивал възможността да възприема със сетивата, които днес поч- ти не се вземат под внимание. Знаем, че човекът има не само пет, а два- надесет сетива; той има например сетиво за равновесие - често съм го- ворил за него, - чрез което възприема как се задържа в равновесие, та не пада наляво, надясно, назад, напред. Както възприема цветовете, така
той трябва да възприема своето равновесие, иначе щеше да се заваля на всички страни или да пада. Пияният например залита, понеже не възпри- ема равновесието си. Същото е и при припадък. За да доведе до съзна- нието това сетиво за равновесие, йогът заемал поза на организма и с това той развивал чутко и силно чувство за посоките. Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е явле- ние от един и същи вид. За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения. Така той развивал фино чувство за тези други сетива, за които споменах, извън познатите пет сетива. И когато тези други сетива бъдат съживени, те имат много по-духовен характер от обикновените сетива. С това пък йогът изживявал възпри- емане посоките на пространството.

Ние отново трябва да постигнем това, но по друг начин. По причини, които ще изложа при друг повод, ние не можем да се упражняваме по начина, както е ставало при старата Йога. Но като предприемаме такива упражнения на мисленето, както ги описах, които могат да се отделят от дишането и да заживеят с външния ритъм, тогава по този начин изжи- вяваме разликата между посоките.

Изживяваме какво означава това, че гръбначният стълб на животното през целия му живот е разположен хоризонтално, а гръбначният стълб на човека е изправен във вертикална посока. За обикновената неор- ганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посока- та север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за дейст- вието на магнетичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока. По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия. Докато оставаме в мисълта, ние позна- ваме всичко това в самата мисъл. Индийският йог също е познавал това,

Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду раз- новидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания. Така физическото тяло се из- веждало от нормалните си функции. Съвременният човек няма предста- ва за това, което някогашните аскети са постигали, защото той иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм. Всеки път, когато някогашният аскет болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душев- на съставка. Когато живеете нормален живот, между раждането и смър- тта, нали духът и душата са свързани с физическия организъм така, ка- кто трябва да бъде според нормалната човешка организация. Ако поти- снете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.

Ако се знае как днешният човек се чувства, когато му бъде причинена дори малка болка, ще се разбере, че има далечно разстояние от това, което са понасяли от време на време древните аскети, само и само да освободят своя душевен организъм. И тогава са заживявали в духовния свят с душевния си организъм, който бил излъчван чрез аскетизъм. Всъ- щност по този начин наистина са били придобити всички значителни религиозни представи.

Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание някакси леко си представят нещата. Обясняват религиозните представи като измислица, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание. Древните изсле- дователи на религиите не стоят на това гледище, те са наясно: Когато човекът напълно е забит в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведе ние, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят. Това изживяване в ду- ховния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка. Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал

Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата. Днес хубавичко са разделение едно от друго: На една страна знанието; знанието трябва да бъде знание за природата. Сега то се придобива с главата. Главата е здраво защитена и знанието не мо- же да и причини болка най-вече защото познанията се придобиват с абстрактни понятия. И на друга страна стои това, което се е запазило като свещени представи на традицията;

то, както се казва, се приема чрез вярата. И всъщност от определена гле- дна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек има желание да признава за знание само това, което, когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като знание, впрочем не за сетивния свят, и което е придоби- вано с много болки и страдание.

Въпреки всичко, което току-що казах, аскетичният път също не може да бъде пътят на съвременния човек. Защо, това ще разгледаме при друг удобен случай. Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себевъзпи- тание, чрез дисциплиниране на волята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на живота и въз- питанието, да въздейства върху собствената си личност, върху нараства- не силата на волята. Ако например си каже: За пет години ти трябва да направиш навик това и това и през тези пет години да насочиш цялата сила на волята към това, да придобиеш този навик, ако така разгърнеш волята си за вътрешно усъвършенстване, тогава и без аскетизъм човек освобождава духовното си същество от телесната природа. Тогава човек открива, че предприето себеусъвършенстване може да бъде осъществено с продължителна собствена дейност.

Всеки ден трябва да се прави нещо вътрешно, душевно. Понякога това са малки задължения, дребни прояви, но те трябва да се изпълняват с желязно усърдие. Ако на хората се препоръчат такива упражнения, на пример да се концентрират всяка сутрин върху определена мисъл, често може да се случи те горещо да се ентусиазират да правят това. Но то не трае дълго, усърдието намалява, нещата се вършат механично, защото хората не искат да прилагат засилената енергия, която все повече и по- вече е необходима. Първо човек трябва да преодолее собствената си ле- ност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: ка- то че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава дей- ствително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, сега е станало живо мислене и въз-
приема посоките на пространството, особено при живите същества; то е навлязло в ритъма на външния свят, причинява болка. И човек разбира, че всяко постигнато познание боли.

Мога да си представя много добре съвременни човеци, които искат да вървят по пътя към висшите светове. Те започват. Идва най-първото ле- ко познание. То причинява болка. Следователно аз съм болен, си казват те. Ако се достигнат по-високи познания, това понякога може да при- чини много повече болка, но въпреки това човекът не е болен. По-удо- бно е наистина, вместо да продължи по пътя, необходим за по-висше познание, - тъй като душевното страдание става все по-голямо - по му е лесно да се подложи на лечение, вместо да се стреми да преодолее това страдание. Естествено това е по-удобно. Но така в познанието не се отива по-далече. За съвременния човек положението е такова, че и това потъване в болката, в страдание то, се явява вътрешен душевен път, така че това се разиграва чисто душевно и в действителност тялото не взема участие, понеже тялото остава яко и силно и се справя с външния свят така, както е обикновено при днешния човек. Поради това, че човекът започва да допуска познанията да идват при него като нещо, което озна- чава болка, с това той днес достига онези области на духовния живот, от които са донесени големите религиозни истини. Големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатлението, което прави по-висшият, свръхсетивният свят, светът, в които се корени например нашето безсмъртие - тези истини не могат да се постигнат без болезнено вътрешно изживяване.

Ако великите религиозни истини бъдат постигнати по този начин, тога- ва те, от своя страна, могат да бъдат предадени на общото обикновено съзнание. Хората днес се противопоставят на такива истини по простата причина, че според тяхното виждане нещата не стоят така, както те биха желали.

Помислете само: това, което казах вчера, за него може да бъде направо фатално - всичко се записва в това преобразено астрално тяло, което, от своя страна, записва в сърцето на етерното тяло всичко, цялата извърше- на дейност от човека, даже онова, което той е поръчал на друг човек; записва се всичко. Вече самата тази мисъл прави някои хора вътрешно неспокойни. И великите истини също изискват в известен смисъл вътре- шна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Из- живей тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка.

Не говоря това, за да обезсърчавам, макар че за мнозина днес то звучи като обезсърчаване; говоря просто самата истина. Каква е ползата, ако се каже на хората, че те могат да проникнат във висшите светове чрез
благополучие, ако това не е вярно, ако проникването във висшите све- тове изисква преодоляване, изисква да се превъзмогне страданието.

И така, днес се опитах да Ви опиша как се прониква в човешката същ- ност. Тази човешко-душевна-духовна същност е скрита дълбоко в чове- ка. Тепърва трябва да се проникне до там. Но човек трябва да знае също, ако самият той не е напреднал, че в него има нещо скрито, и той, поради изискванията на днешното време, трябва да опознае как такива неща, както бяха описани вчера, преминават в истина.

Тези неща човек може да постигне само по такива пътища на познание, както днес отново отбелязах, и как тези пътища са преминавани по раз- личен начин в древността и в новите времена.
ИЗСЛЕДВАНЕТО НА СВРЪХСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ

Оксфорд, 20 август 1922

На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук. Предварително отбелязвам, че днес ще говоря предимно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове. Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духо- вните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетив- ните познания. Свръхсетивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки ра- зум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят.

Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото позна- ние на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните време- на на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха. Не трябва да възста- новяваме отново старото – това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните све- тове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време. И тук тък- мо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди вси- чко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство.

Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само
по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание. Това познание се постига във всеки слу- чай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е на- лице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до познанието на посвещението. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на позна- нието на посвещението трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво позна- нието на посвещението се различава принципно от обикновеното поз- нание. В обикновеното познание ние осъзнаваме, че придобиваме позна- ния чрез нашето мислене, изобщо чрез своите вътрешни душевни изжи- вявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познава- ме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът. Ние търсим обектите, когато наблюдаваме природата, когато наблюдаваме човешкия живот, когато експериментираме. Ние винаги търсим обектите. Обектите трябва да застанат пред нас, да ни се разкрият, за да можем да ги обхванем с нашите мисли, да можем да при- ложим към тях нашите мисли, ние сме субектът; това, което пристъпва към нас, са обектите.

При човека, който се стреми към познанието на посвещението, настъпва напълно друга ориентация. Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следовател- но настъпва напълно противоположно положение. В обикновеното поз- нание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас. В познанието на посвещението самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното познание на посве- щението субектите се явяват като резултат от него. Но това е предмет на едно едва по-късно познание.

Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при познанието на посвеще- нието ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас. В известна степен в познанието на посвещението ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него. Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обик- новеното познание ние трябва да търсим как в Космоса мислят за нас.

Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще от- криете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвеще- нието.

А онзи, който не може да приеме природонаучните познания без да погледне критично на самия себе си, той във всеки случай трябва да се запита: Какво означава това, което аз самият правя, когато проследявам същество по същество от несъвършенството към съвършенството? Или той трябва да се запита: Докато математизирам, докато изграждам мате- матиката, аз изграждам мисли чисто от себе си. Математиката е една нишка, една тъкан, която аз изтеглям от самия себе си. Тогава прилагам тази тъкан към външните неща и тя подхожда, тя им съответства. Тогава идваме до големия, до - бих желал да кажа - направо трагичния за ми- слителя въпрос: Какво е положението с това, което аз използвам при всяко познание, именно със самата мисъл?

Не може да се разкрие как стоят нещата с това мислене, колкото и дълго да се обмисля този въпрос; защо то тогава мисленето остава постоянно на едно и също място и човекът се върти винаги около оста, която вече си е изградил. Трябва да се извърши нещо със самото мислене. С мисле- нето трябва да се извърши това, което в моята книга "Как се постига по- знание на висшите светове" съм описал като медитация.

За медитацията не трябва да се мисли "мистично", но за нея не трябва да се мисли също и лековерно. Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен разум. Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички принадлежи към не що, което никой друг човек не може да даде: принадлежи към това, че човек сам си обещава нещо и тогава може да го съблюдава. Ако някога човекът започне да прави медитация, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот. В себе си ние имаме винаги тенденцията към свобода и осъществяваме една добра част от свободата. Но когато размислим, ще

След като разгледах тези въпроси, бих желал да насоча вниманието към това, как се извършва самата медитация в нейните най-прости форми. Днес мога да се занимая само с принципната страна.

Става дума за това, да извикаме в центъра на нашето съзнание някаква представа или комплекс от представи. Съвсем не е важно какво е съдър- жанието на този комплекс от представи; обаче трябва да е непосредст- вен, да не представлява реминисценция от спомен или нещо подобно. Добре е следователно, ако извадим тази представа или тази съвкупност от представи не от нашата съкровищница на спомените, да получим ме- дитацията от някой друг, който има опит в тези неща, и то не защото той ще упражни някак во внушение върху нас, а да сме сигурни, че това, което медитираме, е нещо ново за нас. Можем също да вземем някаква стара книга, за която сме съвсем сигурни, че не сме я чели и да си потър- сим в нея едно медитативно изречение. Отнася се за това да не изваж- даме от подсъзнанието или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства. Такова изречение е необозримо, то не може да се обхване, защото се намесват всякакви остатъци от усещания и чувства.

Да вземем нещо съвсем просто: "В светлината живее мъдростта." На първо място съвсем не се налага дали това е вярно. То една картина, един образ. Работата не е в това да се занимаваме по някакъв начин със съдържанието като такова, а да го обхванем вътрешно с душевен поглед, да се отпуснем върху него със съзнанието си. В началото ще задържаме съзнанието в покой върху такова съдържание за много кратко време. Но времето ще става все по-дълго и по-дълго.

В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е ми словна сила и сила на усещанията и
чувствата, да бъде концентрирано изцяло върху съдържанието на из браната мисъл или представа. Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили, от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание. По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили.

Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек постига едно съвсем опреде- лено наблюдение, наблюдението, че той постепенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима от тялото. И той забелязва също: Преди е бил с цялото си мислене и чувстване зависим от тялото, с пред- ставната дейност от сетивно-нервната система, с чувстването от систе- мата на кръвообращението и т.н.; сега той се чувства в една духовно-душевна дейност, която е независима от каквато и да било телесна дей- ност. При това човек забелязва, че вече е в състояние сам да поста вя в главата си нещо във вибрация, която по-рано е оставала неосъзната. Се- га именно той прави едно забележително откритие. Прави откритието, в какво се състои разликата между спането и будното състояние. Разлика- та е именно в това, че когато човек се събужда, в целия човешки органи- зъм нещо вибрира; само не в главата; там се намира в покой същото оно- ва, което иначе в останалия човешки организъм е в движение.

За какво става дума тук ще разберем по-добре, когато ви обърна внима- ние, че като хора ние не сме тези яки, набити и твърди тела, които обик- новено мислим, че сме. Ние сме съставени приблизително до 90 % от течност и твърдите съставни части от около 10 % са потопени в тази течност и плуват в нея. Така че за твърдия състав при човека можем да говорим само в един неопределен смисъл.

Ние сме към 90 % вода, ако мога така да кажа. И в тази вода пулсира известна част въздух, след това също и топлина.

Ако така си представите човека, който в малката си част е твърдо тяло, в голямата си част вода и въздух и вибрираща вътре в тях топлина, тогава вече няма да намирате толкова невероятно, че в него има нещо още по фино. И това по-фино нещо сега аз ще назова етерно тяло. Това етерно тяло е по-фино от въздуха, то е така фино, че ни прониква, без ние в обикновения живот да знаем това. Именно това етерно тяло по време на будност се намира във вътрешно закономерно движение в цялата оста- нала част на човешкото тяло, само не в главата. В главата етерното тяло е във вътрешен покой.

По време на сън положението е друго. Спането започва с това - и про- дължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в