Книга са напълно измислени и нито изобразяват, нито имат за цел да изобразяват каквито и да е действителни лица или групировки

Допих питието си и отново си придадох вид на изгарящ от жажда. Тя не ми обърна внимание.

—Трябвало е да разкаже на Грейл за миналото си,

тъй като за него то е било без значение. Заминал в чуж

бина да се ожени за нея под друго име и продал радиос

танцията си, за да прекъсне връзките си с всеки, кодто би

я познал, дал й всичко, което може да се купи с пари, а

тя му се отплати... с какво?

—Мъчно е да се каже — разтръсках аз демонстративно бучките лед на дъното на чашата си, но и това не

помогна.

—Струва ми се, че той се е гордеел, че възрастен човек като него има красива и елегантна жена. Той я е обичал. Но какво ни интересува нас това, дяволите да го вземат? Подобни неща се случват постоянно. Нямало е значение какво върши, с кого се е забавлявала и каква е била преди. Той я е обичал.

— Както и Малой Лоса — рече тихо Ан.

— Хайде да се разходим край морето.

— Не си ми казал за Брънет, нито за визитните картички, дето бяха в онези цигари с марихуана, нито за Амтор, нито за д-р Сондърборг, нито за онази малка улика, която те е извела на пътя на великото решение?

— Бях дал на госпожа Флориан визитната си картичка. Тя тури една мокра чаша върху нея. Същата картичка с отпечатъка на мократа чаша намерих в джоба на Мариот. Той не бе немарлив човек. Това вече бе улика. Веднъж като започнеш да подозираш нещо, вече е лесно да се намерят други връзки, като например, че Мариот е собственик на дома на госпожа Флориан, само за да я държи изкъсо. Що се отнася до Амтор, то той е нечестен човек. Арестували са го в някакъв нюйоркски хотел и казват, че бил международен измамник. Отпечатъците му ги има Скотланд Ярд, а също и парижката полиция. Как, по дяволите, са свършили всичко това за един или два дни, просто не знам. Тези момчета работят бързо, когато имат ищах. Мисля, че Рандал отдавна е знаел и се е страхувал да не му объркам сметките. Но Амтор е нямал нищо общо с никакви убийства. Нито със Сондърборг. Още не са го намерили. Смятат, че и той ,е с досие, но не са сигурни, докато не го хванат. Колкото до Брънет, на хора като Брънет не може да им лепнеш нищо. Ще го призове Върховният съд и той ще откаже да дава показания съгласно -конституционните си права. Няма нужда да се безпокои за репутацията си. Но тук в Бей Сити добре ги е раздрусало. Уволнили са шефа, половината детективи са понижени в патрулиращи полицаи, а едно много свястно момче на име Ред Норгард, който ми помогна да се кача на „Монтечито", е възвърнато на служба. Всичко това го прави кметът, сменяйки гащите си ежечасно, докато трае кризата.

— Трябва ли да се казват такива неща?

— Шекспирово влияние. Хайде да се поразходим. Но първо да пийнем по още едно.

— Вземи моето — рече Ан, стана и ми донесе недокоснатата си чаша. Застана пред мен с чаша в ръка, очите й широко отворени и плахи.

— Ти си чудесен. Толкова смел, решителен, а работиш почти за нищо. Всеки те халосва по главата, души те, удря те в ченето, тъпче те с морфин, но ти продължаваш да вървиш от трън, та на глог, докато не им видиш на всички сметката. Защо си толкова чудесен?

— Карай нататък. Изплюй камъчето — изръмжах аз. Ан Райърдън каза замислена:

— Искам да ме целунеш, проклетнико!

40

Изминаха повече от три месеца, докато открият Велма. Не искаха да повярват, че Грейл не знае къде е и не й е помогнал да се измъкне. И така всяко ченге и вестникар в страната претършува всички места, където силата на парите можеше да я укрие. Но не парите я криеха. Оказа се, че тя се намирала на толкова лесно място, та после се чудеха как не са се сетили още в началото.

Върнал се в управлението, извадил папката с търсените престъпници и я запрелиствал. Когато стигнал до снимката, която търсел, той я гледал дълго време. После нахлупил сламената си шапка, върнал се в бара и намерил управителя. Отишли отзад при съблекалните и управителят почукал на една от вратите. Не била заключена. Ченгето блъснало управителя, влязло и заключило след себе си.

Трябва да е подушил марихуаната, която тя пушела, но тогава не обърнал внимание. Тя седяла пред трикрилото огледало, взирайки се в корените на косата и веждите си. Нейните собствени вежди. Ченгето пристъпило с усмивка и й подало полицейското й досие.

Тя сигурно се е взирала дълго в лицето на снимката, както и ченгето в управлението. През това време е могла сума ти неща да премисли. Ченгето седнало, кръстосало крака и запалило цигара. Имал набито око, но бил едностранчиво специализиран. Дори не познавал достатъчно жените.

Накрая тя се изсмяла леко и рекла:

— Хитрец си ти, фанте. Мислех си, че имам глас, който ще се помни. Един приятел веднъж ме познал по гласа само като ме чул по радиото. Но аз пея в този състав вече цял месец — два пъти седмично по радиото — и никой не се досети.

— Не съм чувал гласа ти — рекло ченгето и продължило да се усмихва.

Тя рекла:

— Струва ми се, че можем да се споразумеем. Както знаеш, може сума ти пара да падне, ако пипаш, както трябва.

— Няма да стане — рекло ченгето.— Съжалявам.

—Да вървим тогава — рекла тя, станала, сграбчила

чантата си и взела палтото си от закачалката. Пристъпи

ла до него, за да й държи да го облече. Той се изправил

и й го държал като истински джентълмен.

Тя се извърнала, измъкнала пистолет от чантата си и го простреляла три пъти през палтото.

Имала още два патрона в пистолета, когато разбили вратата. Стигнали до средата на стаята, преди да стреля. Стреляла два пъти, но вторият изстрел трябва да е бил по инерция. Хванали я, преди да се строполи на пода, но главата й вече била увиснала безжизнено.

—Ченгето умря на другия ден — рече Рандал, кога

то ми разказваше. — Говореше от време на време. Ето

как разбрахме за марихуаната. Не разбирам защо е бил

толкова небрежен, може би наистина е имал намерение да

се споразумее с нея. И това ще да му е размътило глава

та. Разбира се, не ми се ще да мисля така за него.

Казах, че ми се струва да е било точно така. - Простреляла се е право в сърцето, два пъти — каза Рандал. -- А съм чувал експерти да свидетелствуват, че това е невъзможно, макар че винаги съм го смятал за възможно. И знаеш ли какво още?

— Какво?

— Да не би да вярваш, че нарочно е оставила Грейл вън от играта?

Кимна. Рекох му:

— Смяташ ли, че е имала някаква особена причина? Вторачи се в мен.

— Кажи де, няма да ти противореча.

—Тя бе убиец. Като Малой. А за него не може да се каже, че бе пъзльо. Може би на това балтиморско ченге не му е толкова чиста работата, както сочи досието му.

Може би е съзнавала възможността не да се измъкне —

омръзнало й е да бяга вече, — а да се отплати с мир и

спокойствие на единствения мъж, който някога й ги бе

осигурил.

Рандал ме гледаше с отворена уста и невярващи очи.

— По дяволите, за да му се отплати, не й е трябвало да застрелва ченгето.

— Не казвам, че беше светица, нито пък порядъчно момиче. Нищо подобно. Не би посегнала на живота си, ако виждаше изход. Но това, което стори, й спести явяването пред съда. Помисли си за това. А кого щеше най много да уязви този процес? Кой щеше да го понесе най-тежко? Независимо от изхода, кой щеше да плати най-високата цена за спектакъла? Един стар човек, който бе обичал неразумно, но силно.

Рандал каза рязко:

— Сантиментално обяснение и нищо повече.

— Разбира се. Така звучи в моите уста. Може и да греша. Довиждане. Върна ли се розовото ми бръмбарче?

Той не знаеше за какво говоря.

Слязох с асансьора до партера и излязох на стълбите пред градския съвет. Денят бе хладен и много ясен. Виждаше се надалеч, но не чак дотам, където Велма бе отишла.

Край

РЕЙМЪНД ЧАНДЛЪР

Американска, второ издание.

Художествено оформление Текла Алексиева.

Коректори Ана Лазарова и Тотка Вълевска.

Формат 32/70/100, печ. коли 16, изд. коли 10,35.

Издателство АТЛАНТИС

Предпечатна подготовка - БИБЛИОТЕКА 48, ООД

Печат ДФ ПОЛИПРИНТ - Враца

Сканирал: Светослав Иванов 2007