Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"



страница1/16
Дата03.01.2017
Размер2.59 Mb.
ТипКнига
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16
Аурата и безсмъртното тяло

Жан Приор

На корицата:

Книга трета от библиотека „Вечност“ представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор – „Аурата на безсмъртното тяло“ и „Отвъдното, което ни чака“.

Като се опира на последните научни открития и различните религиозни, езотерични, окултни, философски и културни традиции, авторът изгражда стройна теория за живота след смъртта и за човешкото съществуване като цяло.

Световната езотерична литература не познава единно понятие за ултрафизичното тяло, което винаги е било известно на универсалната езотерична традиция и в същото време е било отричано от науката, философията и теологията. Различните цивилизации са давали на това тяло най-различни имена: ефирно, астрално, етерно, светлинно, духовно, метафизично, но тези наименования не са синонимни.

Явявания, левитации, послесмъртни проявления, полтъргайсти, раздвоявания, идеопластии … - в основата на всичко тези понятия стои общо явление.

Именно ефирното тяло е това, което остава след човека след разрушаване на физическото тяло.

Именно ефирното тяло позволява най-накрая да се излезе от философската главоблъсканица за духа и материята.

Общо за хората и животните, за въплътените и невъплътените, това метафизично тяло е съставено от атоми, то има форма, субстанция, тежест, цвят. То е като светлината, чието име понякога носи поради вибрационното и прозрачното си естество.

„Аурата и безсмъртното тяло“, безспорно най-успешната творба на Жан Приор, е истински шедьовър на световната езотерична литература, тъй като синтезира всичко онова, което досега сме знаели за духовното тяло, обясняващо безбройните „паранормални явления“.

КАКВО ЗНАЕМ ЗА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА?1

Това, което последователно са ни казали египетската религия, източните религии, келтската традиция, гръцката философия и гръцките мистерии.

Това, което са ни казали Христос и апостолите, главно Павел в своите послания и Йоан в своя Апокалипсис.

Това, което са ни казали гръцките Отци, латинските Отци и всички, които от тази земя са видели небесата отворени.

Това, което ни е казал Сведенборг и различни писатели спиритуалисти, дошли след него.

Това, което в нашия век ни казват посланията, дошли спонтанно от отвъдното от хора, починали в Христа, трудовете на Британското психическо общество и трудовете на астронома Камий Фламарион във Франция.

В тях, успявайки да превъзмогнем различията в термините, ние се докосваме до общото наследство на човечеството. Във всички тези текстове ние намираме единодушие, единство и всеобщност, които са характеристиките на действителното и истинското.

Това, на което те ни учат, би могло да се обобщи в 12 константи, в 12 общи точки.


1. БОГЪТ - ЖИВ И ЛИЧЕН

Вярата в Бога и вярата в безсмъртието са свързани като слънцето и неговото излъчване. Без вяра в Бога не може да има вяра в живота след смъртта. Ако Бог е мъртъв, както казват някои, то човекът също така умира изцяло.

Изтъкнатите мислители, които лесно се нагаждат към несъществуването на Бога, много по-трудно приемат несъществуването след смъртта на тяхното мислещо аз. Безвъзвратното разтваряне на тяхната личност и на всички знания и опит, които тя представлява, им се струва непоносим позор.

Нещо или Някой им казва дълбоко в тях: Аз мисля, значи аз съм, аз съм, значи аз съм безсмъртен.

Мистериозният феномен на мисълта, тази мисъл, която е най-реалното в тях, им позволява поне да разберат, че има реалности, които не са видими и не са в пространството. Тъй като тези реалности не са в пространството, те не подлежат на разруха.

Личният Бог - това е живият Бог, за който съществуват само живи, в този или в отвъдния свят.


2. АНГЕЛИТЕ И ДУХОВЕТЕ

Има само един Бог, но Бог не е сам.

Той, който е дух, Той, комуто Посланието към евреите даде красивото име Отец на духовете, е заобиколен от мириади от тези същества Но какво представлява духът? Личност нематериална но субстанциална, разумна, неделима и безсмъртна.

Вселената е съвкупност на реалното, на природно и духовно, на видимо и невидимо, на физическо и метафизично.

Съществуват четири типа духове във вселената:

а/ духове на светлината, наричани архангели и ангели;

б/ духове на мрака, наричани демони. Не съществуват обаче вечно лоши духове: злото и злодеите не могат да бъдат вечни;

в/ невъплътени духове: тези, които на земята неправилно се наричат мъртви. Днешните духове са вчерашните хора;

г/ въплътени духове на земята или на други планети: наричат ги хора. Днешните хора са утрешните духове.

Човекът по своята същност е дух. Нека не казваме, че той е физическо същество, притежаващо дух, но че той е духовно същество, притежаващо физическо тяло. Духът - това е самият човек, реалният човек, а не същност без форма, призрак без съдържание.

Първата обител на човека е земята, ниво, където всичко трябва да се задвижи и което съвсем не е за подценяване, напротив, настоящият живот се оценява повторно чрез отражението си в отвъдния живот.

Следващите жилища се наричат Хадес, или свят на духовете, място-състояние на подбор в очакване на Ада или Рая.


3. ДУХОВНОТО ТЯЛО

Много хора не успяват да повярват в живота след смъртта поради единствената причина, че не могат да си представят живот без тяло. Те издигат аксиомата, че не може да има съществуване без тяло и имат право. Единствената им грешка е, че не отчитат съществуването на метафизичното тяло, наричано във вековете и цивилизациите двойник, астрално тяло, духовно тяло. Ние ще възприемем именно последния термин, тъй като е въведен от Свети Павел.

Човекът е триединен, той е дух, духовно тяло и физическо тяло. Духовното тяло е носителят и средството за безсмъртие. То е истинското тяло, истинската форма на човека, тази, която не се променя. Докато физическото тяло се подновява от година на година, променя се с възрастта, остарява, чезне, метафизичното тяло не се променя. То е постоянната основа на нашата идентичност, на нашата стабилност, на нашата личност.

Ние притежаваме духовното тяло още от тази земя. То се оформя заедно с физическото тяло. Тук долу то се проявява при редки обстоятелства: обективни явявания на живи и починали, раздвояване вследствие на преливане на кръв, на наркоза, на временна кома. В този последен случай цялото съзнание, всички възприятия се изместват в двойника, който вижда физическото тяло като външен чужд нему обект. Това преживяване, което някои хора (дори и материалисти) са имали, всъщност е по­добно на преживяването на смъртта. Единствената разлика е, че смъртта е пълно и окончателно раздвояване.

На Запад вярата в метафизичното тяло се е загубила от векове. Любопитно е, че тя ни се връща чрез посредничеството на учени от Изтока, които откриха повече отколкото търсеха. Пътищата на провидението наистина са неведоми. Докато някои западни теолози затъват в Евангелието по свети Маркс и смеят да произнесат думите: „смъртта на Бога", съветските изследователи научно разкриват съществуването на двойника.

От години насам Симеон и Валентина Кирлиян фотографират етерните тела на растения, животни и хора под въздействието на електрически ток с висока честота. Свръхчувствителната им камера регистрира нематериалната страна на съществата. Така те откриха, че всички живи - независимо дали са растения, животни и хора, притежават освен физическото тяло съставено от атоми и молекули, второ, което са нарекли биоплазмено тяло.

Руските учени, изследвали необикновеното откритие на съпрузите Кирлиян, заявиха: „Това енергийно тяло не е просто съставено от молекули, то не е хаотична система. Това е обединен в себе си организъм. Той действа като едно цяло; и като едно цяло енергийното тяло произвежда свое собствено електромагнитно поле и представлява основата на биополетата."

Всичко това потвърждава онова, което знаем за единствения, единен и всеобщ характер на метафизичното тяло. Единствен: защото има само едно неуловимо тяло, което трябва да се адаптира към различните нива, през които преминава; единен: защото то е органично; всеобщ: защото го притежава всяко живо същество, било то растение, животно, човек или ангел. Метафизичното тяло се нарича „духовно тяло", когато се отнася до човек, и „тяло на славата", когато се отнася до ангели или духове на светлината.


4. НЕЗАБАВНОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Другата страна на смъртта е незабавното възкресение. „Възкръсвам" трябва да се разбира в етимологическия смисъл на „ставам отново". Човек става от тялото си както сутрин става от леглото си. Незабавното възкресение не е отложено за края на света. Изразите „край на света" и „край на времето" не са от Новия завет. Там се среща само „край на Века", т. е. край на цикъла. Ако приемем възкресението на края на света, след изтичането на вековете, то всички гробове са пълни, а небето празно. Бог е сам в едно пусто небе, тъй като тези, които отричат незабавното възкресение, с това отричат и съществуването на светиите и съществуването на ангелите. В това второ становище няма нищо съвременно, тъй като то е застъпвано от садукеите през първи век.

Незабавното възкресение се отнася до метафизичните, а не до физическите тела. То се състои в невидимите светове, а не на земята. Накратко, възкресение на духовните тела в духовните светове. Възкресението на физическите тела на земята е материалистическа концепция за духовното. Това твърдят свидетелите на Йехова.

Незабавното възкресение е за всички хора, дори и за тези, които не вярват в него. Това е всеобщо явление, би могло да се каже почти биологично, а не възнаграждение, отреждано на вярващите изобщо и на християните в частност.

Незабавно възкръсналите преминават след това през една по-кратка или по-дълга фаза на възстановителен сън. Този сън е временен. Не става въпрос за сън до края на света, до края на времето.

Невидимият свят не е гигантска обща спалня. Това не е безцветно царство на сенки: нещастни ларви, очакващи завръщането на плътското тяло. Това е царство на живите. „Ние сме живи, по-живи от всякога!" са думи, които достигат до нас от всички послания. Животът след смъртта е свръхживот.


5. МЕЖДИННО МЯСТО - СЪСТОЯНИЕ, НАРЕЧЕНО ХАДЕС

Тези, които са преминали през незабавното възкресение, се намират в човешка форма в това междинно място, което не е нито ад, нито небе, място-състояние, което гръцките философи и Новия завет наричат „Хадес", египтяните - „Аменти", келтите - „Абред", Тибетците - „Бардо", окултистите - „Астрален план", Сведенборг - „Свят на духовете", а католическата църква - „Чистилище" или място на пречистване. Според етимологията, която самите гърци са давали на тази дума, Хадес означава просто невидим свят. Теолозите, превели Хадес като ад, са извършили грешка с тежки последици, тъй като тя превръща едно място за преход и прогрес в дяволско място. За да посочат ада, Христос и апостолите говорят за Геена, Бездна и дори Тартар. Тези, които са превели Хадес като гроб, са извършили също така опасна фалшификация, тъй като гробът е тъмно и затворено място. А незабавно възкръсналите не са в тъмнина, а в много силна светлина. Те са навсякъде другаде, но не и в гроба.

Така както човекът е триединен: душа-дух, метафизично тяло и физическо тяло, така и невидимият свят е триединен: небеса, чистилище, ад (според езика на католическата църква); Жилище на Отеца, Хадес, Геена (според езика на Новия завет). Така от видимото към невидимото съществуват три нива: биосфера или свят на природата, ноосфера или свят на разума, психосфера или сфера на душите. Трябва да се разбере, че става дума по-скоро за съвместяване, отколкото за наслагване: Светът на Духовете е вече сред нас.
6. ЛЮБОВТА Е ПО-СИЛНА ОТ СМЪРТТА

Пристигащите се посрещат и водят в духовния свят от починали близки и приятели. Така се утвърждава непреходността на любовните връзки и взаимозависимостта на човешките съдби тук долу и там горе.

Новопристигналите обаче ще останат при предшествениците си само ако духовното им развитие е достигнало същата степен.

Именно от любов някои духове искат да изпълняват функциите на вдъхновители и покровители.

Именно от любов, при изключителни обстоятелства, те се връщат, за да ни диктуват послания.

Повечето съобщения произлизат от Света на Духовете или Хадес, поради което те биха могли да съдържат грешки. Послания като тези на Пиер или Ролан, излъчени от хора, починали в Христа, и по­лучени от човек, вярващ в Исуса Христа, не претендират да бъдат Евангелие, но пряко ни водят към него и позволяват да го разберем по-добре. Те представляват истинска философия, автентична теология: Теологията на живия Бог, действащ посредством невидимите живи.

Докато е живял сред нас, Христос е имал редица разговори с отвъдното, било с духове на мрака („Замълчи и излез от този човек!"), било с духове на светлината: Илия и Мойсей по време на Преображението.

Именно любовта ни движи, когато се молим за нашите покойници, когато усещаме тяхното присъствие, когато ги заобикаляме с топлите си мисли, когато ги присъединяваме към нашия живот.

Любовта обединява всички царства помежду им. Тя обединява физическите царства с метафизичните, царството на хората с царството на ангелите и царството на животните с царството на хората.

Животните, както и хората, имат етерно тяло и душа, малка, наистина, но способна на голяма любов. За тази душа се споменава в два пасажа от Апокалипсиса (VI11,9 и XVI,3). Тъй като този термин притесняваше теолозите, повечето от тях преведоха психе (psyche) като полъх на живота.

Животните, както и хората, продължават да живеят след смъртта. Те имат достъп до първите нива, където търсят и намират тези, които са ги обичали. Едно животно си остава животно и в отвъдния свят.

Ако човекът е дух, от това не следва, че животните са незначителни същества, с които можем всичко да си позволим. Те също са наши ближни и ние имаме задължения към тях. Злото, причинено на животно, създание по природа беззащитно, е много тежко: ще трябва да отговаряме за това.

Животните, както и хората, са в мисълта на Господ: „Нито един от тях не е забравен от Бога" (Лука ХП,6). Божията любов не се ограничава с единственото и ценно човечество.
7. ЖИВОТЪТ СЛЕД СМЪРТТА Е ЛИЧЕН, АКТИВЕН, СЪЗНАТЕЛЕН И РАЗВИВАЩ СЕ

След по-кратък или по-дълъг сън започва първата степен, първата фаза на безсмъртието: животът след смъртта.

Нито претопяване, нито магма: животът след смъртта е личен. Нито безделие, нито вечен отдих: животът след смъртта е активен. Нито забрава, нито сън: животът след смъртта е съзнателен. Нито застой, нито упадък: животът след смъртта е развиващ се.

Многобройни са тези, които поради факта, че притежават тяло, събуждайки се от другата страна, не успяват да си дадат сметка какво се е случило. Те си представят, че сънуват и скоро ще се събудят. „Живите" знаят, че трябва да умрат, но не вярват в това. Самите „мъртви" не вярват в смъртта.



А. Животът след смъртта е личен

Животът след смъртта без личността, без паметта, която е неин гарант и основа, би бил измама.

Целият духовен и интелектуален багаж се запазва: фиксираните в духовния мозък знания не се разпръсват в момента на разрушаването на физическия мозък. Знанията и опитът, натрупани на земята, не само се запазват, но се увеличават и разширяват. По принцип невъплътеният знае повече от въплътения, но той в никакъв случай не притежава тоталното знание, което е божествено свойство.

Полът, първичен елемент на личността, също се запазва. Съпругът ще намери от другата страна съпругата си, синът ще намери майка си, сестрата ще намери брат си. Ако на земята е на мода заличаването на различията между половете, то в царството небесно съвсем не е така. „Ще бъдат като ангели" съвсем не означава „Ще бъдат безполови".

Говорът на духовете се осъществява чрез предаване на мисълта. Някои новопристигнали обаче се заблуждават и мислят, че се изразяват с членоразделна реч.

Б. Животът след смъртта е активен

„Животът на Възкръсналите не е сладко безделие, а постоянна дейност. Тази дейност не се извършва в произвола и безпорядъка на криворазбрана свобода" (Пиер Моние).

Тъй като тази свобода е добре разбрана, всеки избира своята мисия, всеки иска да служи в една или друга област, съответстваща на призванието му, осъществено или не на земята. Някои сложни и важни задачи са поверени на групи духове, екипи. Тези мисии имат много разнообразни цели: посрещане и обучение на новопристигнали, били те духовни тела на невъплътени, а също и въплътени, вдъхновяване, преподаване, защита на земляните, грижа за децата...

Последните продължават да се развиват и растат, както биха го правили на земята. Преподават им се уроците, необходими за техния напредък, за техния растеж. Най-малките, които нямат никакви близки в отвъдното, се обграждат с грижи от майки, които се посвещават изцяло на тях и им дават цялата необходима любов. Те се издигат бързо, тъй като царството небесно е за подобните нему.



В. Животът след смъртта е съзнателен

Човекът-дух е надарен с духовни сетива, но земните неща той възприема само чрез нашите сетива. Той вижда чрез нашите очи пейзажите, сред които е живял. Едно наше пътуване из места, където той е познал щастие, ще му достави огромна радост. Човекът-дух вижда вътре в материята, той прониква през предметите, но не може да окаже никакво директно въздействие върху тях. Той преминава през препятствията, както светлината през прозрачните предмети. Той може по свое желание да се придвижи незабавно от едно място на друго, но няма дарбата да бъде вездесъщ, което е божествено свойство.

Така както ние не можем да усетим един дух, така и той не може да усети този, които е по-висш от него. Но ако се чувства самотен и изоставен, той може да чуе гласа му и да приеме съветите му.

Г. Животът след смъртта се развива

Юпсилон, латинското Y, бе за Питагорейците символ на избора, който постоянно се предоставя на човека: който казва развитие, казва свобода. Свободата не е възможността да се прави каквото и да е, както и да е, а да се избира между злото и доброто, фалшивото и истинското, грозното и красивото. Свободата, с която ни проглушиха ушите, е лицето, а обратната страна, за която не се говори никога, е отговорността.

Животът на земята е подобен на ресторант на самообслужване: човек е ограничен от метална преграда (детерминизъм), но той може да избира между различни готови ястия (свободна воля), плаща на изхода (съд-разплата).

Човек е свободен в двата свята. Свободен да твори добро или зло, но не цялото добро, нито ця­лото зло, което би искал.


8. ВСИЧКО Е СУБСТАНЦИЯ И ВСИЧКО Е ФОРМА. ВСЯКА СУБСТАНЦИЯ ИМА ФОРМА И ВСЯКА СУБСТАНЦИЯ Е ВИБРАЦИЯ

Хадес е вещественият свят, едновременно обективен и субективен, който напомня земята: отвъдният свят не е толкова различен от нашия, поне на първите си нива. Това се дължи на факта, че в новото състояние мисълта представлява съзидателна сила, която проектира около себе си своите спомени и желания. Духовните нива са извънредно пластични. Поради факта, че Светът на духовете прилича на земния, а също и поради това, че имат тяло и сетива, някои изчезнали не успяват да разберат, че са преминали през смъртта.

В двата свята всяка субстанция е вибрация: цветовете, музиката, чувствата. Всичко е вибрация: нашите тела и техните тела, нашата светлина и тяхната светлина, нашите мисли и техните мисли. Високата честота на вибрациите обяснява невидимостта им за физическите ни очи. Колкото no-одухотворен е един свят, толкова по-висока е степента на вибрациите му. Цитрите в Апокалипсиса предават образно този закон. За нещастие този образ се е превърнал в клише и се е създала представата, че небесните същества прекарват тяхната вечност дрънкайки на арфа.

Именно защото всяка вибрационна честота се изразява с число, може да се каже, че всичко е число (Питагор). Именно защото всичко е число. Вселената е единна.

Ролан казва: „Целият космос се движи във вас, защото вибрациите на вселената са едно".
9. ОТГОВОРНОСТТА И СЪДЪТ

Човекът-дух се озовава сред светлина и радост, ако изминалият му живот като цяло е бил посветен на това, което е добро, но сред мрак и безпокойство в противния случай. Той се вижда такъв, какъвто е бил: това е часът на съда. „Човек умира веднъж, после идва съдът" (Евреите IX, 28).

Гръцката дума, употребена в този съществен пасаж, е кризис (crisis), което означава едновременно разделяне, подбор, решителен момент, съд, криза.

Човекът-дух произнася тази първа присъда и я прилага сам. Той се съди за своите деяния, за своите мисли и своите пропуски, тъй като доброто, което е могъл да направи и не е направил, е коварна и опасна форма на злото.

На земята доброто и злото, истината и грешката, сплетени неразривно, са в постоянен конфликт. Поради тази бъркотия престоят на земята е много тежък. Още повече, че към днешна дата съвкупността на злото изглежда надделява над съвкупността на доброто, което обаче трябва да има последната дума.

В духовните светове доброто и злото не могат да съжителстват. Налага се разделяне и подбор. Разделянето на овцете и козите е постоянна необходимост. Добродетелните трябва да бъдат отделени от злосторниците, правдивите от лъжците; тези, които казват добра дума, от тези, които проклинат и злословят.

И така човекът-дух достига нивото, което съответства на интелекта му и с което той е бил свързан, съзнателно или не, приживе на земята. Това е законът на духовното сходство.

Така както един балон се издига по-високо или по-ниско, в зависимост от газа, който го надува, човекът-дух се издига по-високо или по-ниско, в зависимост от чувството-желание, което го движи. Това е законът за духовната плътност.

Тези два закона са двете страни на една и съща реалност.

По-високо или по-ниско: това е пространствен термин, но не разполагаме с никакви други. Целият ни речник се състои от космически изрази. Но ние знаем, че в отвъдния свят понятието за пространство и време е заместено от това за състояние на сходство. На земята човек зависи от времето и пространството. Времето му е определено от слънцето, което се издига, както за праведните, така и за неправедните. В отвъдния живот съществува друго време и друго пространство, като и двете зависят от човека. Това време и пространство се определят от живота, който той води и от възгледите, които застъпва. Всяко духовно общество живее в собственото си време.

Всяко деяние съдържа своите последици, както желъдът съдържа дъба. Това е законът за причината и следствието, който може да се нарече също така карма, и който се изразява така: „Което си посял, това и ще пожънеш. Който сее вятър, жъне буря. Който вади меч, от меч умира". Той ще умре В отвъдния живот: иначе казано, ще познае страданията и страховете, които е причинил на жертвите си.

Но този закон за разплатата има и положителна страна: компенсацията. Тези, които са сели в сълзи, ще жънат в радост.

Хората не остават вечно в Света на Духовете, който е място на преход и подбор. Идва момент, когато вътре в човека доброто трябва окончателно да бъде отделено от злото и истинското от фалшивото.

Това е новият кризис, последният съд. Последен означава, че няма друг след него.

Ново разклонение: или втора смърт, или вечен живот.
10. ТОЗИ, КОЙТО РАЗКРИВА ЖИВОТА И БЕЗСМЪРТИЕТО: ХРИСТОС

Имената му са имена на вечния живот: той е светлината и той е вратата, вратата, която се отваря към светлината. Той е стъблото, което носи лозата, той е и гроздоберачът. Той е житото, той е и жътварят. Той е живата вода, той е и жаждата. Той е пътят, той е и целта. Той е утринната звезда и той дава път на утрото, което няма да има вечер. Реалностите на отвъдния живот съществуваха преди него, но тези понятия бяха объркани. Той дойде именно за да ги актуализира в двойнствения смисъл на думата: да ги претвори в деянията (актовете) и в съвременността (актуалността).

Вечният живот и безсмъртието са съществували преди първи век: той дойде, за да ги покаже, да ги изяви. Непобедимият живот, неразрушимият живот, животът, разпространен във всички пространства, това е добрата вест.


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница