Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"

XIII

Отговорът на патриарха, който е и отговорът на Хрис­тос, е от първостепенно значение. Авраам, който преди мал­ко е казал: „Небето u Хадес не могат да се докоснат, тъй като са разделени от огромна бездна", не твърди, че общуването между небето и земята е невъзможно или забранено от Бога.

Той казва само: „Едно подобно общуване е ненужно, тъй като онези, за които то е предназначено, са закоравели. Дори ако Бог извършеше чудо заради тях, те не биха били убедени. Дори ако някой покойник се върнеше, за да ги призове да проме­нят начина си на живот, те не биха го послушали. Безразли­чието и неверието са толкова големи, че и най-удивителните явления не успяват да убедят онези, които отказват да бъдат убедени."⁵³

Петимата братя не искат да слушат за другия свят, кой­то им додява. Защо едно явление би успяло там, където Бо­жието слово се е провалило? Явленията се изпращат само на чисти и добронамерени хора. Дори най-красивите, най-ис­тинските и най-възвишени послания няма да могат да убедят онези, които самият Христос не е успял да убеди.

Без нито да настояваме, нито да насилваме текста, а са­мо като се опирахме от една страна върху многобройни па­сажи от Новия Завет, а от друга - върху логическата дедукция и обикновеното здравомислие, ние открихме в прит­чата за богаташа и Лазар следните твърдения:

I. Троичност на духовния свят:

а) Хадес или чистилище, или Свят на Духове.

б) Ад или геена, или пропаст.

в) Небеса или вечен олтар, или Дом на Отеца.

Всяко от тези места - състояния е множествено и се под­разделя на многобройни обители: има много отвъдни свето­ве.

II. Съществуване на духовно тяло, позволяващо на покой­ниците да живеят, т. е. да чуват, да познават и дори да страдат.

Богаташът страда в пламъци, защото още в този свят в него е пламтял гневът, горчивината и амбицията са го изга­ряли. Обкръжението ни в отвъдното съответства на нашето съзнание.

III. Необходимост да се дава сметка за онова, което сме вършили на този свят.

IV. Надживяване на съзнателната личност с нейните споме­ни, желания и чувства.

Всяка човешка личност е неповторима. И скоро всеки преценява сам себе си.

V. Изключителна възможност за контакти между невиди­мите светове и Земята: вдъхновения, явления, послания.

VI. Роля на ангелите и на духовете, които приличат на тях при преминаването от този свят в другия.

VII. Незабавно възкресение.

И наистина, основният момент в този основен разказ е възкресението на третия ден в духовния свят.

Привържениците на възкресението в края на всички вре­мена така добре са усетили това, че се отървават от тази прит­ча, като отъждествяват богаташа с еврейския народ, а Лазар - с християнския. Те, които обикновено приемат всичко бук­вално, внезапно се понасят във вихъра на алегорията.

Тълкуването на Светото Писание се колебае между две крайности: „Всичко е в писмото" и „Всичко е в духа".

„Всичко е в писмото": така например спасените са само 144 хиляди, нито повече, нито по-малко; а това наистина не е много, съотнесено с милиардите хора, които са живели и ще живеят на земята.

„Всичко е в духа" е много удобно за премахване на обез­покоителните неща; на онова, което противоречи на личното богословие, на което са държи повече, отколкото на Писани­ето; за пренебрегване на онова, в което не може да се повяр­ва поради липса на езотерични познания.

Ето няколко примера: ангелите съществуват само „в ду­ха" - това са нашите добри мисли; чудесата стават „в духа", т. е. в съзнанието на зрителите; мъртвите оживяват „в духа", т. е. в нашите спомени; Христос е възкръснал „в духа", т. е. в духа на своите ученици от всички векове.

„Всичко е в духа" позволява да бъдат изпразнени думите и делата от тяхното обективно и конкретно съдържание. Това е елегантна и сложна форма на съмнението. Това е върховната хитрост на един скептицизъм, който не смее да се на­зове.

За да бъде плодотворен, един прочит на Светото Писа­ние трябва да се прави на няколко нива, като срещу всяка ду­ма от пълното и уважавано слово се поставя духовно същество или предмет, които съществуват независимо от на­шето съзнание.

Плодотворният прочит на Библията трябва да се опира върху верен превод, който предава правилно глаголните вре­мена. Не бива да имаме доверие на онези, които поради сво­ята неприязън към схващането за незабавното възкресение превеждат Лука, XX, 36 по следния начин: „Те няма да мо­гат вече да умрат, понеже ще бъдат равни на ангелите", ко­гато оригиналът е: „И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите."

IV

САДУКЕИТЕ (ОТ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА)

Такива са реалностите, които под претекст за демитологизиране много бихме искали да премахнем от Новия Завет. Проповедниците, които приемат този вид богословие, успя­ват да четат от амвона разказа за ходенето по водата или за Преображението, без да споменат нито дума за свръхестест­вените реалности, които те крият; а ако все пак го направят, те приписват всички тези факти на смущението, наивността или лошата памет на учениците. Но всичко това е било каза­но преди тях от Ренан, на много по-хубав език, с повече ува­жение и много носталгия.

Нека да проследим мисълта на богословите от новата вълна (вече не чак толкова нова и доста изтощена), които за­почнаха да „демитологизират" Новия Завет, с други думи, да отстраняват от него всичко, което намеква за невидимия свят.

В такъв случай би трябвало да се отстрани всичко, да се премахне всичко: Благовещението, чудотворното раждане на Исус, неговото изкушение (след като Сатаната не съществу­ва), властта му над злите духове (които също не съществува­ли... Де да беше така!), безбройните му чудотворства, преображението му (което, разбира се, било символична сце­на), възкресенията, предизвикани от него, неговото собстве­но Възкресение. Неговите слова: „Щом живея аз, ще живеете и вие", ще трябва да бъдат отново написани така: „След ка­то съм умрял, и вие ще умрете."

Ще трябва също така да се премахне и Петдесетница и нейните огнени езици (това също било символично), видени­ето на разтворените небеса, дадено на Стефан (небеса, отво­рени към празнотата), билокацията на Филип (не по-реална от тези на Падре Пио), видението на Павел по пътя към Да­маск (толкова топло било времето този ден), неговите екста­зи и видения; виденията и екстазите на Петър, освобождаването му от ангела; постоянното и действено при­съствие на духа на Исус край апостолите.

Ще трябва също да се премахне и злощастният Апока­липсис, в който се говори само за демони, фантастични жи­вотни, архангели и възкръснали, които би трябвало изобщо да не напускат гробовете си!

И нека повече не ни говорят за ангелите, които се появя­ват на Рождество Христово за радост на децата! Премахнете онези ангели, които след изкушението идват на мястото на дявола; които утешават Исус в Гетсимания (утешение - то­ва е стара дума, да я задраскаме от речника) и които оповес­тяват възкресение, което се е случило само в умовете на жените и учениците. Ангели! Та всеки знае още от появата на холандския катехизис, че те са само дума: „дума, която озна­чава, че Бог бди над нас по хиляди различни начини."

Колкото до протестантите, те също не остават по-назад, тъй като и при тях съществува движение за общност на унищожителите.

Един пастор тълкува изречението: „Ще видите небето да се разтвори и Божиите ангели да се качват и да слизат над човешкия син" по следния начин: Ангелите, които се възнасят, са нашите въпроси; онези, които слизат, са отговорите. А кол­кото до Човешкия син, това е човешкото съзнание.

„Техните ангели виждат постоянно лицето на моя Отец, който е на небето" трябвало да се разбира така: техните мис­ли, начините им на получаване на информация са в постоян­на връзка с Бога. Когато Исус казва: „Бдете", трябвало да се разбира „останете открити към света, възприемчиви". Ко­гато той казва: „Молете се", това значело „търсете, анализи­райте". Когато казва: „Аз сам се освещавам", разбирайте „Стремя се да бъда обективен".

Разбира се, думи като „царство" и „вечен живот" изоб­що не говорят за някакво си отвъдно. Когато е било писано: „ Човешкият Син ще въздаде всекиму според делата му", в ни­какъв случай не бива да си представяме някакъв съд в няка­къв друг свят. Става въпрос за мисловни дела и всичко ни се въздава в земното съществуване, единственото, в което сме сигурни.

Друг проповедник чете пред паството си все по-рядко в неделя разказа за екстаза на свети Павел. Нито дума за небе­сата или за рая. За сметка на това цялата проповед е изгра­дена върху отрицателната част: изпитанието, тресчицата в плътта. Добрата стара тресчица: все така остра, все така бод­лива, след двадесет века проповеди във възхвала на страда­нието.

Трети пък взима за тема разказа за Възнесението такъв, какъвто е даден в началото на Деянията на апостолите. Не обелва нито дума за това събитие, което, ако беше разбрано, би трябвало да стане най-големият християнски празник. Напротив, той се захваща за думите на двата ангела; този път ангелите съществуват за нуждата на каузата, защото трябва да съучастват в деянието: „Галиляни, защо стоите та гледа­те към небето?" (Деяния, I, 11). И в продължение на дваде­сет минути ви се доказва чрез алфа и омега, че невидимият свят никога не е съществувал. Не гледайте небето! В никакъв случай! Няма друго небе освен атмосферата. Не гледайте и природата: нейните чудеса биха могли да ви напомнят за рая. Гледайте света, мислете, изразявайте се и действайте като не­го: ще доставите удоволствие на неговия повелител.

След като добре демитологизират, стерилизират и раз­венчаят всичко, след като грижливо затворят небето, „къде­то впрочем няма нищо и никой", от християнството ще остане само една обществена дейност, много по-малко ефикасна от тази на профсъюзите, и която винаги ще им се струва подоз­рителна; ще остане само една философия, която други, по-добре въоръжени от нея, винаги ще могат да оспорят и победят. Ще останат само списанията с красиви снимки и лъс­кави цветни корици, които разказват за делата на този свят с по-малко компетентност и увлечение от онези, чиято работа е това.

На онези, които жадуват за свръхестественото и за надживяването на смъртта, а те са мнозина, ще им остане само да се обърнат към източните доктрини, украсени с всички престижи на екзотиката, към окултните науки, които предс­тавят материалния (и тъй доходоносен за онези, които ги практикуват!) аспект на невидимите реалности.

Добронамерени, но разочаровани от християнството, ко­ето се самоотрича и самоотхвърля, хиляди хора се обръщат към Зен, докато апостоли в шафранени роби стъпват на бре­говете ни, т. е. на летищата ни; Западна Европа е станала зе­мя за мисионери. А в същото време колко селски църкви се продават! Откриването към света не е привлякло във вярата същия този свят, и засрамени християни ще бродят в обезлюделите светилища.

Прогонете свръхестественото от Евангелията: ще остане само историята за един религиозен смутител, осъден както от проповедниците на своята страна, така и от властващите в нея завоеватели, тъй незначителна история, че латинските и еврейски историци от I век не са сметнали за нужно да раз­кажат за нея, ако, разбира се, допуснем, че са я знаели.

Какво остава от тази свещена книга, когато от нея се изхвърлят ангелите и демоните, явленията, виденията, екстази­те, предсказанията и чудотворствата?

Бедните чудотворства! Те днес нямат добра репутация. Някога бяха оспорвани от материалистите, а сега няколко бо­гослови водят атаката. Също както вече не е необходимо да имаш глас, за да направиш певческа кариера, днес вече не е нужно да вярваш в Исус Христос, за да се изявиш на богос­ловското поприще. Това би било по-скоро недостатък, защо­то тогава няма да се говори нито за вас, нито за книгата ви.

Един от онези, за които се говори, пише следното: „Не можем да използваме електричеството и радиоапаратите, да търсим при заболяване помощта на съвременни медицински и клинични средства, и в същото време да вярваме в света на духовете и чудотворствата от Новия Завет."

Това е инфантилен и ограничен рационализъм. Напом­ня за забележката на Гагарин след първия му космически по­лет: „Не срещнах ангели." Гагарин все пак имаше оправданието, че е израснал при материалистически режим, Гагарин не беше християнин! Въпреки че трябваше да се срещ­не със същите тези ангели, които тогава са отсъствали, точ­но три години след изявлението си.

Колкото до по-горе цитирания автор, той дочаква края на дните си в една от онези съвременни клиники, самото съ­ществуване на които му пречеше да вярва в чудотворствата. По времето, когато можеше да мисли и да пише, той се смя­таше за твърде авангарден. Всъщност той просто подемаше старите като света рационалистични теории. Стари като све­та, защото в случая става въпрос за садукеите. Те не чакали напредналите богослови (някои - „напреднали" като месо­то в стадий на напреднало разложение!), за да отрекат изоб­що съществуването на духовете, ангелите и бъдния живот. Лука ни разказва за това:

„ И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели. Защото садукеите каз­ват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да нап­равим, ако му е говорил дух или ангел? И понеже разпрята ста­на голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта." (Деяния, XXIII, 7-10)

В този разказ има един интересен момент: фарисеите, за които се говорят толкова лоши неща от двадесет века насам, застават на страната на Павел, именно защото са убедени в съществуването на духовния свят и на реалността на възкре­сението. Блажено време, в което тези проблеми така разпал­вали публиката, че трябвало да се намесват войници за въдворяване на реда!

Тъй като садукеите нямали какво повече да кажат в ду­ховната област, те се прехвърлили върху политиката; общес­твените науки още не били на мода. Обикновено когато „духовните хора" се занимават с политика, те избират онези, които са с попътния вятър. И така садукеите просто ухажва­ли тогавашните власти - римляните. Садукеите се движели по вятъра. Вятърът на I век духал от Рим; тогавашният вятър бил западен.

Който отхвърля съществуването на духовете, трябва по силата на логиката да отхвърли и съществуването на ангели­те. Онзи, който отхвърля съществуването на духовете, не мо­же да приеме живота след смъртта, тъй като, както вече видяхме, днешните духове са вчерашни хора. А днешните хо­ра ще станат утрешни духове. Нито духове, нито ангели, ни­то възкресение: има много здрава връзка между тези три отрицания. А онзи, който отрича съществуването на духове­те, чудотворствата, ангелите, безсмъртието, накрая просто отрича обективното съществуване на Христос.

Именно това е станало във факултетите по протестантс­ко богословие отвъд Рейн, преминали по пътя, който някои католици се смятат за длъжни също да прекосят. В първия етап се започва с отрицанието на свръхестествените намеси и на чудотворствата от всякакъв род: те биват украсени с име­то „символични сцени". Във втория етап се нападат думите на Христос, като се твърди, че не може да се докаже автен­тичността на нито едно от неговите слова.

Естествено, та тогава не е имало магнетофони! А дори да притежавахме магнетофонни ленти от онова време, вина­ги щеше да може да се каже: „Те са подправени!" Ако запи­сът на Христовата проповед за Блаженствата съществуваше, той не би убедил никого.

Сигурно е, че сведенията за всички слова и деяния на Христос се основават само на свидетелствата на апостолите и на техните ученици. А още от времето на Волтер и Ренан се знае, че Петър, Йоан, Марко са били добри, но простовати и доверчиви хорица; хора без образование, както казвали още книжниците - техни съвременници.

Онова, което не можем да разберем, е как тези прими­тивни хора са успели да съчинят текстовете, които от две хи­ляди години насам подхранват и насърчават цялата духовност на Запада, как тези наивници са могли да измис­лят една така сложна, така удивителна личност като Исус.

И наистина, процесът на верижното разрушаване про­дължава. След като са нападнати чудесата, после Христови­те думи, сега нападат самото му съществуване.

Един абат, популярна личност в светските салони и те­левизионни кръгли маси, заявява в своите сказки: „Не е важ­но дали Христос е съществувал исторически."

Колкото до протестантския богослов, от който той се вдъхновява, неговата мисъл може да бъде резюмирана по следния начин: Исус не е съществувал наистина. Неговият жи­вот изглежда така пригоден да бъде възхитителен, че не мо­же да е нещо друго освен мираж, фантастичен сън на вярващите. Неговият живот е една прекалено красива леген­да, прекалено изключителна, за да е вярна. Тази легенда е би­ла вдъхната от Бога на онези, които се наричат апостоли: Петър, Павел, Йоан.

Евангелието е антология от алегорични приказки. Еван­гелието е мит, с който Бог си е служил през I век, защото то­гавашните хора не разбирали други езици⁵⁴. Митът за Месията, митът за Божия Син, който се жертва, за да изкупи греховете на хората, митът за Спасителя, който умира, за да заличи техните грехове, били най-добре пригодени към умо­вете на времето. Накратко, Исус не е съществувал наистина, но все пак е бил пратен от Бога под формата на легенда.

Исус не е живял на тази земя, но само фактът, че всички хора съгласуват деянията си с неговата мисъл, е съвсем дос­татъчен. Исус е камък в основите, дори главният камък в тях. Нищо че не е бил човек от плът и кръв. Основното е, че той съществува в човешката мисъл и е съществувал в Божията. Бог е измислил Христос и го е пратил на хората под форма­та на тази красива измислица.

В съседна област един остроумен човек успя с великолеп­ни аргументи да докаже, че Наполеон не е съществувал наис­тина. Наполеон - заявява този симпатичен шегаджия - е един слънчев мит, а дванайсетте маршали са зодиакалните знаци.

През XXX век някой педант ще твърди без усмивка: Жи­вотът на Наполеон е прекалено красива легенда, прекалено изключителна, за да бъде вярна. Животът на Наполеон изг­лежда така пригоден да бъде възхитителен, че не може да е нещо друго освен мираж, фантастичен сън на недоволните. Легендата за Наполеон е била вдъхната от Бога на онези, ко­ито се наричат поети и историци.

Какво остава, след като се изхвърлят чудотворствата, съ­новиденията, явленията, пророчествата, посланията, екстази­те, всички появи на невидимия свят? Остава един безцветен Бог, много далечен и много самотен в небе, в което няма ни­то Христос, нито ангели, нито светци, нито възкресени. В края на краищата този отделен, отстранен, абстрактен Бог също се отрича. И ето последната брънка на верижното разруша­ване - смъртта на Бога. Садукеите от историята са живели отдавна, но садукейството все така съществува и неусетно во­ди по наклона към атеизма. Противно на вчерашните и днеш­ни садукеи, ние можем да твърдим, че днес е по-лесно от всякога да включим свръхестественото в нашата мисъл. С напредъка си науката продължава да налива вода в мелница­та на онези, които вярват в обективността на духовния свят.