Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"

Отдавна отмина времето, когато Ернст Хекел, професор от Йенския университет, бе заявил: „Науката разреши всички проблеми на Вселената!", докато у нас Марселен Бертело твърдеше: „Физиката може да се разглежда като завършена."

Науката, която отдалечава от Бога, бе засенчена от науката, която ни води към него. Днешните учени са по-малко догматични, по-малко самонадеяни и много по-възприемчиви към новото от своите предшественици. Така изглежда, че позовавайки се на собствения си опит, професор Лермит и антропологът Пиер Бюкаро признават съществуването на астралното тяло.

Термините ..pattern" (схема, тип, прототип) и „gestalt" (форма, фигура), които негласно съдържат това понятие, са редовно използвани в психологията.

„Pattern", „gestalt", Платон би казал „архетип", а и някои съвременни мислители без колебание използват този термин, като например Артур Костлер в „The Ghost in the Machine" (и наистина, човекът е един „ghost", в двойния му смисъл на дух и на призрак, затворен в един органичен механизъм). Артур Костлер пише, че всичко се развива така, „сякаш някакви абстрактни архетипи направляват прогреса на природата". Също Л. Гено и А. Тетри в „Биологичната еволюция" признават, че природата по всяка вероятност се ръководи от архетипи.

Енергийното поле

Когато говорим за архетипи, се доближаваме до схващането за метафизичното тяло. Същото става, когато се говори за енергийни полета, както прави например д-р Александер Лоуен в своето произведение „Нервната депресия и тялото". След като обяснява, че човешкото тяло е обгърнато от енергийно поле в радиус от 60 до 90 см около него, той добавя, че човекът не е единственият организъм, който има такова поле, и че всички живи същества имат подобно излъчване: „Енергийното поле на едно дърво е добре видимо; мисля, че то­ва определя анимистките вярвания, според които дървото е надарено с „душа" или „дух"... Примитивната мисъл в крайна сметка е логична: ако благородната осанка и гордо изправена­та глава са дар от великия дух, то същият този дух дарява на дървото правия му дънер, стройната, разлистена корона."

И водачът на новата школа американски практици не успява да се сдържи и добавя: „От общуването си с естествените явления можем много лесно да станем мистици."

Биоплазменото тяло

Дали съпрузите Кирлиян са станали мистици под влияние на прекрасните снимки на ефирни тела - растителни, животински и човешки - които са направили с помощта на високочестотен електрически ток? Това не е известно. Известно е само, че те са нарекли своето откритие биоплазмено тяло, енергийно тяло. Последният термин е особено удачен, защото самата енергия се състои от трептящи полета.

Съветските учени, изследвали работите на Кирлиян, са стигнали до следното заключение: „ Това енергийно тяло не е просто съставено от частици, то не е хаотична система. Това е вътрешно единен организъм. Той действа като единно цяло; и като такова енергийното тяло създава свое собствено електромагнитно поле и стои в основата на биологичните полета."

Това е една чудесна характеристика на метафизичното тяло, която съм готов да приема изцяло.

И все пак съпрузите Кирлиян са фотографирали не духовното, а етерното тяло. Духовното тяло се описва от пратениците на отвъдното с термини от микрофизиката: „Ние изпращаме към вас - казва Пиер Моние - лъчи, излизащи от сияйното ядро, около което блестят и гравитират флуидните атоми, от които са изградени телата ни."

Неутриното

Микрофизиката предлага прекрасен подход към въпросите, които ни занимават. Почти всички трудности, описани от класическата макрофизика, са намерили своите решения в микрофизиката. Тя позволява да се разбере фактът, че метафизичното тяло е едновременно ефирно и субстанциално, не­видимо и осезаемо; тя обяснява как трите човешки тела - физическото, етерното и духовното - могат да се намират на едно и също място, да се разделят едно от друго, да преминават през препятствията, да действат и да се появяват в отдалечени точки на пространството и отново да се събират заедно невредими. Така достигаме до следния въпрос: дали атомите, които изграждат етерното тяло, всъщност не са неутрино, тези физични частици, които не притежават маса на покой, така че могат да преминават през всички прегради? Тези тайнствени частици, които бяха предсказани от Волфганг Паули през 1930 година и регистрирани от Райнс и Корван през 1956 година в атомната електростанция в Савана?

Дали неутриното не е именно онзи духовен атом, с чиято помощ биха могли да се обяснят явленията на разума и на живота след смъртта? В правото си сме да издигнем една подобна хипотеза, след като още един от сътрудниците на Айнщайн, проф. Банеш Хофтман, се е запитал дали тази елек­трически неутрална частица с нулева маса, движеща се със скоростта на светлината, не притежаваща нито магнитно по­ле, нито физически свойства, не е носителят на психическите явления.

Магнитното тяло

В посланията на Ролан метафизичното тяло обикновено бива наричано двойник. Само в едно от посланията се появява нов израз: този за магнитно тяло. „Някои прелетни птици следват сезоните, същото важи и за вашето магнитно тяло. Когато достигнете до едно определено ниво на развитие, вие се насочвате към благоприятни за вас области."

Ако размислим добре, ще видим, че този термин „магнитно тяло" е един от най-добрите, които могат да бъдат формулирани. Той е за предпочитане пред „етерно" или „астрално" тяло, тъй като ние носим това тяло в нас, и за да се прояви, то не чака космическите време и пространство. „Магнитното тяло" е за предпочитане пред „въздушно тяло", тъй като въздухът няма форма. Терминът е по-добър и от „духовно тяло", тъй като последното се ограничава само в човешкия и ангелския род. Той е особено за предпочитане пред „флуидно тяло", тъй като флуидите нямат друга форма освен тази на съда, в който се съдържат.

За разлика от всички по-горни наименования, „магнитно" предполага идея за организираност, за структура, която се разполага както на нашето ниво, така и на духовните нива, „магнитно" препраща към естествени явления, в които все­ки може да се увери от собствен опит.

Ако хвърлим шепа железни стърготини върху лист картон, те ще нападат в безпорядък. Но ако под листа поставим магнит, всичко се подрежда, очертават се силовите линии, изписват се симетрични форми - появява се така добре назо­ваният дух. Ефирното тяло - това е магнитът, magnet, както се казва той на немски и английски. Физическото тяло - това са железните стърготини. Ако отдръпнем магнита, всичко се разбърква и остава само пръснат метален прах.

Ролан не се поколебава дори да оприличи света, в който пребивава, на обширно магнитно поле:

„Дори и най-миниатюрната частичка от молекула или прашец от атом са свързани и зависими от психичното притегляне, което се съдържа в отвъдното. Всеки предмет може да бъде отклонен от пътя си от магнитното поле на по-вис­шето ниво!"

Ето ни отново в непрекъснатото енергийно поле, наречено биоплазма.

Общоизвестен факт е, че щом се заговори за разума, се прави незабавно разграничение между естественото и свръхестественото, физическото и метафизичното, обективното и субективното. Първите членове на всяка от тези двойки се групират от последователите на Жак Моно в категорията на реалните явления, а вторите - в тази на въображаемите. Но физиката става от ден на ден все по-метафизична; след като установи, че невидимото е също толкова реално, колкото и видимото, тя вече лесно приема, че субективното може да бъде също толкова реално, колкото и обективното. При това положение духовното вече не е онова, което е неразбираемо, извън природата, чуждо на природните закони.

Светът е един: безкрайно малкото е също като безкрайно голямото, долу е също като горе, видимото е като невидимото.

Светът е един, но съществуват множество стойности на трептенията, Космосът е безкрайна гама, от която ние долавяме само няколко октави.

Джеймс Артър Финдли пише без колебание в „На прага на етерния свят": „Духът е най-висшето състояние на трептения, което познаваме... Духът е част от вселената, също като физическата материя... Духът, който оценява материята и може да й повлияе, е силата или движението, ръководещо цялата вселена... Духът е субстанция, която трепти отвъд ултравиолетовия диапазон."

Можем да допълним така изказването на Финдли: съществува състояние на трептения, още по-висше от това на духовното, и това е божественото. Божественото е в непосредствен допир с духовното. Духовното е в непосредствен допир с природното. Видимото е резултат и проекция на невидимите причини. Видимото е времево и временно, невидимото е вечно.

Цялата вселена се състои от трептения, следователно всичко е пропорционално и всичко е свързано. Всичко е трептение: цветовете, звуците, мисълта и даже материята, както сочат най-новите физични изследвания...

Всичко е трептение на трите нива на осезаемия свят: електронно, атомно и молекулно. В началото бе светлината, ед­новременно частици и трептения. В началото бе словото: чисто трептене. Словото е онова, което трепти с най-висока честота.

Най-бавните трептения характеризират неорганичните тела. Материята е нищо без идеята: тя е сплотяваща сила, групираща молекулите. Eidos, idea не е някаква абстракция на нашето мислене, а същество, най-истинското същество, това, което е само по себе си, същността на индивидуалните реалности.

Както във видимия, така и в невидимия свят, всяка материя е творение на духа. Във видимия свят говорим за предмети. В невидимия свят - за проекции, за нереални реалности.

Най-общо хората наричат „реалност" тясната гама от трептения, която техните сетива могат да доловят. Астралният свят, който се характеризира с изключително бързи трептения, за тях е невидим и от това те заключават, че той не съществува. Духовното, също като Словото, трепти с най-високите честоти. И Паки диктува от скрития свят: „Ние вече сме само трептения".

Ако доразвием мисълта на младата пратеничка, можем да кажем: Понеже сме свръхбързи трептения, ние сме неразрушими и безсмъртни. Понеже сме трептения, ние можем незабавно да се озовем във всяко едно място от вашия или нашия свят. Високата честота на нашите трептения ни прави невидими. Тази висока честота, която надвишава тази и на най-активните субстанции, ни позволява да преминаваме през непрозрачните тела и препятствията на материята. Ние можем да преминем през стена със същата лекота, с която лъчът преминава през стъклото, и също като възкръсналия Христос да влезем в помещение, всичките врати на което са затворени. В изключителни случаи можем да станем видими и осезаеми.

Трептенията и субстанцията са свързани, тъй като трябва да съществува нещо, което да трепти. Същото се наблюдава при светлината, която е едновременно състояние на частиците и състояние на трептене.

Непреодолимо, всеобщо изкачване от тежкото към лекото, от плътното към разреденото, от осезаемото към неосезаемото, от видимото към невидимото, от непрозрачното към прозрачното.

Колкото повече се изкачваме към духа, толкова по-бързи са трептенията: духът е ускорение.

Колкото повече се изкачваме към духа, толкова повече се освобождаваме от оковите си: духът е свобода; толкова повече се освобождаваме от ентропията: духът е неразрушимост.

Колкото повече се изкачваме към духа, толкова по-пречистена е субстанцията, толкова по-близка става нейната същност до светлината: духът е лъчение.

Четирите елемента от античната традиция

Една друга млада пратеничка, онази, която говори в „Ноемврийската нощ"², ми предлага следната схема, която трябва да се чете отдолу нагоре:

Също както Земята, човешкото тяло, подобно на животинските и растителни тела, се намира в променливо магнитно поле. Това магнитно поле на човека и на останалите живи същества е било наречено аура.

Думата аура показва връзката си с aor, aor, ahoura, които на различни източни езици означават светлина. На латински и гръцки аура означава бриз, лек вятър. Аурите са били полубожества с ефирна и въздушна същност, подобни на силфидите от легендите.

Латинската еволюция на думата аура е интересна и съ­ответства добре на реалността: първо значение - лек ветрец, повей; второ значение - въздух, небе; трето значение - душа, живот; четвърто значение - блясък, отблясък. Вергилий пише: Vitales auras carpere: да събираш живителния дъх, т. е. да дишаш, да живееш... и auri per ramos aura refulsit: „блясъкът на златото грееше всред клонките."

Така ние открихме в източните езици идеята за светлина, а в европейските - идеите за невидимост, ефирност, жизненост.

Aura, станала в старофренския ore, запазва само значението на повей, лек ветрец, докато при алхимиците тя про­дължава своето тайно съществуване с истинското си значение на ефирно излъчване. Тя се завръща официално във френския език едва през 1973 г. През 1846 г. твърде сериозният и твърде категоричен речник „Литре" й дава следното чисто ме­дицинско определение:

„Усещане за нещо като пара, която като че ли излиза от тялото и крайниците преди началото на епилептичен или хистеричен пристъп."

Това магнитно поле обкръжава всяко живо същество: растения, животни, въплътени и напуснали телата си хора. То съществува дори около някои минерали, скъпоценни камъни, магнити, метали, кристали. В това няма нищо учудващо, след като кристалите например притежават някои свойства на жи­вата материя като размножаването. Инертните минерали като скалите и камъните изглежда нямат аура. Затова пък свещените предмети - Библията и други свещени писания, християнски или не, статуите, кръстовете, истинските реликви излъчват аура, долавяна от мистиците.

Ан-Катрин Емерих виждала реликвите на светците, обкръжени от ореол. В тази светлина тя виждала цялата съдба на блажения, целия му живот на Земята и на небето.

„Трудно ми е да изразя с думи - казва тя - онова, което реликвите на светците ме карат да изпитвам. От тях струи по-силна или по-слаба светлина, която се насочва към мен така, както пламъкът следва посоката на въздушното течение. Този лъч ме привлича с неудържима сила; аз трябва да се доближа до тези реликви със сърцето си... Водена от този тайнствен лъч и така въведена в светлината, аз виждам тялото, духа, целия страдалчески и победоносен живот на све­теца, с който те са свързани."

Още преди да са извадени реликвите от мощехранителниците, тя е можела да уточни естеството и формата им, и да съобщи подробности за светците, на които те са принадлежали. Това днес се нарича психометрия и забележителното е, че тази психометрия е могла да се осъществи без пряк кон­такт с предмета.

Магнитното поле на аурата е съставено от множество си­лови линии, То нараства и намалява, излъчва и приема вълни.

Като всичко съществуващо и аурата е трептене. Като всичко и тя е подчинена на пространството. С други думи, тя има субстанция, обем, форма, цвят. Субстанцията й е от светлинно естество, т. е. съставена от трептящи частици. Нейният обем е твърде променлив. Едно обикновено същество, нито добро, нито лошо, излъчва аура от около десетина сантиметра. Едно добро, духовно, положително същество, лъчезарно в буквалния смисъл на думата, утроява този обем.

Според обстоятелствата и изпитваните чувства аурата се стеснява или разширява. При болест, страх или емоционален шок тя се свива около тялото, сякаш за да го предпази, а в благоприятни условия се разгръща хармонично. Загубата на самообладание предизвиква в нея смущения, подобни на сил­но морско вълнение, а мислите за покой пораждат хармонични вълни.

Аурата се променя в зависимост от различните индивиди и от физическото и душевното състояние на дадения ин­дивид. Аурата на скъперника е изключително тясна, нейните очертания са резки, цветовете й са контрастни. Обикновено аурата на нещастните хора е сгъстена и мрачна.

Вторичните аури, наречени просто излъчвания, се разполагат около определена част от тялото според това какво значение й придава човекът. Така от пръстите на лечителите струят лъчи, ръцете на енергичните хора и главите на мислителите са обкръжени от силни лъчения. Също така хората, които постоянно се молят, имат около слепоочията си бляскава и широко аура, нещо, което още средновековните художници са предусетили и са нарисували нимб над всеки от героите на светото писание.

Излъчванията около гърдите са-много силни, когато се касае за любов; тогава всяко сърце сияе, също като светото сърце.
ТЕОРЕМА ПЪРВА: Силата на мисълта или на чувството определя обема на аурата

Колкото до нейната форма, тя е яйцевидна. Известно е, че яйцето представлява всеобща схема на живота. Също както земното магнитно поле, този яйцевиден овал е поляризиран. Той има зенит и надир, положителен полюс - главата, и отрицателен полюс - краката; между тези полюси се движи жизненият поток. Аурата удвоява магнитната полярност на физическото тяло, която е основен фактор за нашето равновесие и благоденствие.

Като всички неща в природата тя трепти, през нея пре­минават светлинни потоци, тя се намира в постоянно движение, подчинена на закона, според който всичко живо не само излъчва, но и вихрено се движи.

Аурата е била сравнявана с човешка мъглявина. Това сравнение е твърде точно при условие, че разглеждаме не неправилната, разсеяна мъглявина, състояща се от дълги лъчи и аморфни облаци, а мъглявината без крайници, наречена пла­нетна, със стегната, елипсовидна форма.

Тази яйцеподобна аура се открива най-неочаквано в средновековната скулптура във вид на елипсовидни или бадемовидни орнаменти, изобразяващи ореоли около главата или тялото на Христос. Така на портала на катедралата в Шартр и на църквата „Сен-Сернен" в Тулуза е представен Христос в центъра на мистичния овал.

Но не всички неща, съществуващи в пространството, могат да бъдат възприети от човешкото око. Аурата е невидима също като трептенията, излъчвани от цветята, които наричаме парфюм.

Същевременно тя е постоянно доловима за очите на духовете, които по този начин виждат нашия образ като точно отражение на личността ни и обезсмислят всяко лицемерие. Тя се долавя също така от ясновидците, екстрасенсите, медиумите, светците, посветените от древните народи и, колкото и да е обидно за човешката гордост, от животните. Многобройни спонтанни опитности в действителност доказват, че нашите уж по-малки братя имат осезания, по-богати от нашите.

Като всичко принадлежащо на природата, аурата е подчинена на продължителността на времето, а следователно и на развитието. Тя се появява още около зародиша, а при раждането нейният цвят добива пълния си блясък.

Тя се изменя в зависимост от по-бързото или по-бавното развитие на индивида и така се подновява няколко пъти по време на живота му.

Тя съхранява бъдещето, има достъп до неговите тайнства и може да играе постоянно ролята на закрилник и хранител. Огромното мнозинство от хората са загубили по време на цивилизоването си благотворните функции на тази сигнална система. Но екстрасенсите приличат на животните по това, че все още притежават този психически радар, който ги предупреждава за все още неизявени събития и опасности.

Най-общо аурата бива мътна или блестяща, тясна или широка, трептяща или спокойна, нездрава или здрава, опетнена или чиста, многоцветна или едноцветна, антипатична или симпатична.

Симпатичната аура се нарича чар. Известно е, че чарът няма нищо общо с красотата: грозни, болни, безобразни, стари хора могат да имат много чар - carmen - който в първообраза си е имал магическо съдържание.

Аурата като отражение на психическата личност е една от причините за необяснимите чувства на привличане или отвращение към някого. Ако човекът А е заедно с човека В, чиито трептения са много по-бързи от неговите, той ще изпитва в негово присъствие или неприязън, или възхищение, според това дали тези трептения са събудили в дълбините на душата му низки или възвишени чувства.

Аурите си взаимодействат: хората с единство на мислите развиват обща аура. Ако мислите им са възвишени, извисени, слънчеви, то присъединяването към тяхната група би било предимство, тя би зареждала с енергия всеки.

За съжаление присъствието на един злонамерен или депресивен човек е достатъчно, за да наруши тази хармония.

Така необяснимите състояния на обезкуражаване или умора от живота могат да се дължат именно на това, че сме били в контакт с една или повече от тези негативни личности. Същевременно зоната на тяхното влияние не се простира много надалеч, тъй като тяхната аура е свита, сякаш затво­рена в себе си. Обратно, благотворните личности имат об­ширна, топла, блестяща аура: те в буквалния смисъл на думата са лъчезарни.

Ако сте принудени да живеете с негативни личности: вечно намусен семеен партньор, злословещи и песимистично настроени роднини или колеги, добре ще бъде да излъчвате към тях трептения, заредени с положителна енергия (обичайте неприятеля си), които ще разпръснат мрачните им в буквалния смисъл мисли.

Възрастните, болни или умствено непълноценни хора могат да изсмукват енергията на здравите така, както гъбата попива вода. За да се избегне тази опасност, е достатъчно да фиксирате мислите си върху вашия личен магнетизъм. Ще го задържите в тялото си, като затворите кръга, т. е. като допирате ръце и кръстосвате крака винаги, когато сте в присъствие на подобни хора.

Наистина, това е една твърде егоистична реакция, но човек е задължен към самия себе си. От друга страна, винаги е възможен обратният случай - да се предаде жизненост на изтощени хора, като ги държим за ръка. В това няма никакъв риск, ако се извършва съзнателно, от любов, и ако след това се заредим отново с енергия, като например почерпим жизненост от нашите братя - дърветата. Боровете и елите са превъзходни акумулатори на жизнена сила.

Цветът е най-характерният елемент на аурата, с по-голямо значение от субстанцията, обема и формата й. Същевременно именно със значението на цветовете й сме най-добре запознати.

В това жизнено поле присъстват всички оттенъци с различна наситеност, но преобладаващите се определят от постоянните мисли и чувства.

Тези мисли и чувства оцветяват аурата трайно, но тя може да изпитва влиянието на някои преходни емоции. Ако например някоя благоразположена и миролюбива личност, обкръжена от светлозелено лъчение, изведнъж се разгневи от зложелателствата и агресивността на някой друг, зеленото ще се замени от тъмночервено дотогава, докато тя не се успокои.

Ако излъжете, жълтозелени лъчи ще преминат през върха на аурата или сиянието. Ако имате лоши помисли, вашето сияние ще придобие кафяв цвят; а ако страдате от главоболие, то ще посивее. И наистина, чисто физически обстоятелства, като моментни неразположения, болест или умора, могат да се намесят и временно да изменят цветовете.

Телесното и умственото се преплитат постоянно в тази тъй деликатна област и е трудно да се различи кое принадлежи на едното и кое - на другото. Една физически изтощена, но психически силна личност, ще има обширна и оцветена аура, също като тази на някой с отлично здраве.

Аурата, която събира информациите за физическото и душевно състояние, е истинска медицинска и духовна карта за самоличност.

Човек с добро здраве излъчва ясна, светла, чиста, прозрачна аура. Цветовете при болнавия човек са мрачни, тъмни, трудноразличими, като болестта е означена от мъгляви петна и ситни точици върху засегнатия орган.

Човек, който страда от нервно разстройство, има бледа и сивкава аура. Обикновено болестта се проявява чрез лъченията, заобикалящи индивида, още преди да бъде почувствана в телесните органи. Често се смята, че пастелните тонове са знак за духовност; те са по-скоро знак за слабост.

Задачата се усложнява още повече от това, че различни цветове могат да изразяват едно и също чувство. Така в различни случаи яснозеленото, розовото или синьото изразяват любовта, желанието за хармония и мир. Един чисто интелек­туален труд може да породи жълти или оранжеви, или сини, или виолетови вълни.

Духовността може да се изрази посредством виолетовото, синьото, оранжевото, бялото, златистото. Мистиците поети, художници или музиканти могат да имат виолетови, алени или сапфирени лъчения. Материализмът може да се изя­ви посредством кафявото, тъмночервеното или черното.

От друга страна, често в една личност съществуват различни и противоположни чувства. Тъй като повечето от хората са склонни да съвместяват в себе си две или повече личности, противоречията при тях ще се проявят в ивици от различен цвят. Така тъмночервената ивица в синия цвят означава, че духовността на индивида съдържа значителна част нетърпимост и жестокост.

Във всички случаи въпросът е от изключителна сложност, като се има предвид, че съществуват стотици нюанси на цве­товете. Дори само в материалния свят човешкото око може да различи триста и двадесет нюанса. Освен това тези безбройни нюанси се съчетават помежду си и на фона на един цвят се наслагват други под формата на точици, петънца, иви­ци, облаци, вълни, ресни, изригвания и разцъфтявания.

В едно от посланията си, продиктувано на майка му на 27 декември 1978 година и предназначено за мен, Жорж Морание говори за светкавици:

„Стигаме до влиянието на чувствата върху аурата. Едно човешко същество може да „мята светкавици". Ако се разгневи, в аурата му ще се появят червени отблясъци. Това ми е добре познато, защото самият аз бях сприхав. Ако човек изпита внезапен страх или временно излизане от равновесие, той излъчва зеленикави отблясъци. Ако той прояви човешката си топлота към някого, започва да блести.

Влиянието на чувствата е изключително голямо и много важно. Тъгата не изменя цвета на аурата, но я размътва. Лошите мисли я помрачават. Добрите мисли, сърдечните пори­ви я правят блестяща. Ето защо вие не можете да скриете нищо от нас. Когато ви погледнем, веднага виждаме в какво състояние сте. Онова, което особено много ни интересува, е достигнатата от вас степен на развитие.

Разбира се, болестта със сигурност размътва аурата. Тя може да помътнее изцяло или само около местата на засегнатите органи. Тази аура е изключително полезна за магнетистите, чиято мисия е да „заредят" отново пациента си.

Един здрав и весел човек, чийто разум е изпълнен с добри мисли, сияе целият."

Също както са неповторими отпечатъците на пръстите, така няма и не може да има две еднакви аури. Това е още едно доказателство за изобилието, многообразието и милиардите възможности във вселената.

А сега е добре да разгледаме спектъра на аурата. Този термин „спектър" не е съвсем точен, тъй като в аурата има цветове като черно, кафяво и сиво, които не влизат в спектъ­ра. Така ще разглеждаме не седем, а дванадесет групи цветове. Ще представим от една страна червените, оранжевите, жълтите, зелените, сините, виолетовите излъчвания, и от друга страна - кафявите, сивите, черните, белите, сребристите и златистите излъчвания.