Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"

Soma на санскрит е името на упойващото и свещено растение, от чийто сок пиели ведическите индийци и което те поднасяли в дар на боговете, най-вече на Индра. Течността „сома", получена от растителния сок, който на свой ред е получен от неорганичния свят, преминавала през кръвта, за да се издигне на небесното ниво. По същия начин човешкото тяло - „сома" - е призвано да се издигне към по-висши нива.

Тялото „сома" е третата съставка, видимото тяло, единственото, което е неоспоримо; то е твърде добре познато и не е наша задача да го описваме; оставяме това на лекарите и физиолозите.

Обикновено вярващите от различните религии не обичат особено много физическото тяло, те го корят, охулват и проклинат. Те включват и него в своето презрение към Земята, животинския свят, красотата - всичко онова, което създава радостта и удоволствието от живота. Техният заблуден и бо­лен мозък може да мисли за това чудо само с понятия като „дрипа, черупка, тяло от кал, низко и долно тяло".

Обхваща ни ужас и отвращение, когато четем разказите за мъченията, които са си налагали някои мистици: едни са се самобичували до кръв, други ближели храчките по пода, трети поглъщали повърната храна.

Зад тези нездрави извращения и зловещи изстъпления, които се преструват, че водят към святостта, се крие подлият пръст на дявола. Лукавият знае какво прави, когато атакува видимото тяло. Като доказателство ще посоча само случая на младата Анелизе Михел от Клингенберг, обладана от няколко „демона" (цялости от низките нива на астралното), ко­ито се вселили в тялото й и я накарали така да го намрази, че се оставила да умре от глад.

Що се отнася до нас, също както говорим за бъдния живот и за висшите светове, без да отхвърляме настоящия живот и земния свят, така и ще говорим за ефирното тяло, без да отхвърляме тялото от плът. Ще останем верни на всеоб­щата езотерична традиция, като виждаме във физическото тяло един микрокосмос или малка вселена, отражението на съвършенствата на макрокосмоса или голямата вселена.

Ще се стремим да поддържаме в добро състояние този хубав и добър инструмент, ще се грижим колкото можем по-добре за тази част от съзиданието, която ни е поверена, като й даваме полагащите й се сън, храна, движение и почивка. Без да забравим полагащата й се част кислород. И наистина, дишането е изключително важна дейност за всеки, който иска да напредне по пътя към здравата духовност. Западноев­ропейците наскоро откриха това под влияние на йогата, но много преди тази психофизическа дисциплина да бъде позна­та в Европа, един здрав мистик като Сведенборг бе разбрал значението на онова, което наричаше „вътрешно дишане". Той започнал да се занимава с него от най-ранна възраст и го обяснява в своите „Adversaria": „Когато казвах утринните и вечерните си молитви и по-късно, когато специално проучвах великолепната съвкупност на белите дробове и сърцето, а най-вече когато бях дълбоко вглъбен в писането на трудовете си, които публикувах през годините, често забелязвах, че съществува нещо като мълчаливо, едва доловимо дишане, над което много съм размишлявал... По-късно, когато небесата се разкриха пред мен и аз можах да разговарям с духовете, ди­шането ми беше съвсем леко, като понякога в продължение на цял час вдишвах само количеството въздух, необходим за про­цеса на мисленето."

Ние смятаме, че духът може по своя воля да освети и преобрази тялото или да го омърси и оскверни. Тялото не е нечисто само по себе си, а бива обявено за такова от извратения дух. Не тялото съгрешава, а духът, използващ по безумен начин свободата си. Извратеният дух изтощава, отравя, извращава, разрушава тялото. Той може дори да го убие.

Ние ще уважаваме тази телесна форма, която някои са рязали, трошили, раздробявали в дяволската реалност на подземията на инквизицията, а други са вършили същото в не по-малко дяволските фантазии на своята живопис, скулптура или филми. Прегрешението срещу тялото е прегрешение срещу Духа, тъй като тялото е неговият храм.

Ние ще проявим състрадание към физическото тяло, към краткия му живот, към крехкостта и упадъка му; и когато дой­де време, ще му кажем със сърдечна топлота: „Братко, трябва да умреш."
VI

НЕСЪЗНАТЕЛНОТО Е ЕФИРНОТО НИ ТЯЛО
Личното човешко несъзнателно

Един хубав ден от миналия век официалната философия направила гигантско откритие: несъзнателното. Тя установила, че в човека редом със съзнателната и волева памет съществува и една втора памет, в която постоянно се записват всички събития, където спомените се наслагват като блатна тиня. Тази втора памет е била наречена от нея несъзнателно, тъй като подсъзнанието представлява само най близката до ясното съзнание част.

Оставяйки на духа съзнателните явления, тя не знаела какво да прави с това несъзнателно, което я затруднявало, и затова го приписала на физическото тяло. Изобщо не й хрум­нало, че несъзнателното може да е разположено в метафизич­ните нервни центрове, където всичко се записва. И наистина, когато осезанията са прекалено слаби, прекалено кратки и бегли, те не достигат до нашето съзнание, но независимо от това, се записват в метафизичния мозък, където остават в латентно състояние.

Ние вече видяхме, че устойчивостта във времето се нари­ча памет и че тази устойчивост и тази памет се осъществяват от ефирното тяло. Всъщност именно в метафизичния мозък се натрупват спомените, впечатленията, усещанията и мислите. В него се записват и запазват достиженията на нашето съ­ществуване. В него се натрупват богатствата на несъзнателното и на инстинкта.

Нашата душа или ефирно тяло представлява онова, което струваме,онова което сме постигнали. Нашите желания, действия и мисли се записват в мозъка ни като върху магнетофонна лента. Този мозък е книгата на живота, микрофилмът на нашето минало; той има своя собствена памет, която запомня само онова, което сме харесали, онова, което ни е развълнувало, с други думи - онова, което сме изживели пълноценно. Докато физическият мозък запомня само нещата, необходими за ежедневния живот, метафизичният мозък запаметява основното, онова, което съответства на дълбочи­ната на нашето същество.

Днес се правят опити да бъдат омаловажени и дори от­речени паранормалните явления, като се повтаря, че те идват от несъзнателното. Възможно е те да идват наистина оттам, но несъзнателното е именно онази част от нас, която се намира в постоянна връзка с духовния свят. Пиер Моние обяснява много сполучливо, че несъзнателното не произвежда, а възпроизвежда. Духовното излъчване на Пиер пристига пос­редством несъзнателното на майка-му и оттам преминава в ясното й съзнание. Несъзнателното е канал, а не извор; изворът е Другаде.

Съществуването на ефирното тяло позволява да се разберат тайнствата на човешката интуиция и още по-неразрешимата загадка на животинския инстинкт. Тук се открива едно обширно поле за изследвания.

Още отсега ние знаем, че ефирното тяло е ключът към онези явления, които не могат вече да бъдат пренебрегвани, явленията, които смущават шаблонното мислене, явленията, от които се опитахме да се отървем, като ги нарекохме „спиритоидни" или „окултни".

През Средновековието са ги обяснявали с демоните. Днес - с несъзнателното.

Несъзнателното играе същата роля на прислужник, на момче за всичко, както белият дроб в комедията на Молиер, и аз не можах да се сдържа да не осъвременя прочутата сце­на от „Мнимият болен":

Тоанет: - Кой е вашият медиум?

Арган: - Магът Заратустра!

Тоанет: - Неговото име не е записано при мен всред имената на великите медиуми. На какво отдава той тези паранормални явления, които се случват във вас и около вас?

Арган: - Той казва, че това са духовете на мъртвите. Други твърдят, че това са духовете на живите.

Тоанет: - Всички те са невежи. Всъщност вие сте жертва на фантазиите на несъзнателното ви.

Арган: - Моето несъзнателно ли?

Тоанет: - Да! Какво усещате?

Арган: - От време на време долавям аромати, които ня­мат земен произход, а сякаш идват от рая.

Тоанет: - Ето, това е несъзнателното!

Арган: - Онзи ден кошчето за хартии до бюрото ми се самозапали, като впрочем бюрото не пострада изобщо.

Тоанет: - Несъзнателното!

Арган: - Чувам почуквания по стените, шум от стъпки по коридорите, а хората около мен също ги чуват. Кучетата ми (имам три кучета в къщи) и трите са ги чували. Повиках полицаите, но това продължи и в тяхно присъствие.

Тоанет: - Несъзнателното на полицаите!

Арган: - По мен се запращат камъни, които обаче не ме нараняват. Вази падат ,от камината ми, но не се чупят. Електрически крушки се развъртат и захвърлят на пода, без да се пръснат.

Тоанет: - Несъзнателното!

Арган: - Остъклени картини се отделят от стената и падат върху плочите, без стъклото да се счупи. Предмети падат от етажерките не вертикално, а по парабола.

Тоанет: - Несъзнателното!

Арган: - Понякога ми се струва, че пред очите ми е прос­нато платно и върху него се появяват покойниците от семейството ми.

Тоанет: - Несъзнателното!

Арган: - Образът на починалия ми тъст се появи на ек­рана на телевизора. Повиках съседите, за да се убедят в това.

Тоанет: - Несъзнателното на телевизора... извинете, на съседите.

Арган: - Понякога имам усещането, че се отделям от тялото си... отправям се към места, които не познавам, но когато после наистина отида там, ги разпознавам.

Тоанет: - Несъзнателното!

Арган: - А понякога ми се приисква да пиша, като че ли някаква цялост завладява ръката ми. Тогава съставям фи­лософски, богословски и научни текстове, от които не разбирам нищо. Трябва да ви призная, че съм без образование.

Тоанет: - Несъзнателното! Значи вие получавате посла­ния на непознати за вас теми и сведения, които се оказват верни...

Арган: - Да, господине.

Тоанет: - Без съмнение вие също така улавяте с помощта на магнетофона гласове, които говорят на различни езици.

Арган: - Да, господине, но аз не зная нито един от тези езици.

Тоанет: - Често това е немски, италиански, дори латински...

Арган: - Да, господине.

Тоанет: - И това ви принуждава да се обърнете към речника.

Арган: - Да, господине.

Тоанет: - Когато тези гласове склонят да говорят на френски, вие разговаряте с тях.

Арган: - Да, господине.

Тоанет: - И те ви отговарят по разбираем начин, изразяват желания, правят предсказания, които се осъществяват.

Арган: - Да, господине.

Тоанет: - Какво ви казвам - това е несъзнателното! Именно вашето несъзнателно оставя отпечатъци върху магнетофонната лента.
Общото човешко несъзнателно

Юнг възроди и обогати двете основни понятия „архетип" и „несъзнателно". Той нарича с името „архетипи" символичните и оригинални изображения, постоянните структури, които се откриват с еднаква стойност и еднакъв емоционален заряд както в сънищата на отделните индивиди, така и в ре­лигиите и магическите системи на народи, отдалечени едни от други във времето и в пространството. Като проучил първобитните африкански и американски народи, той бил поразен от сходствата между техните митологии и европейските митологии.

Архетипите са доминантите на общото несъзнателно, а самото то представлява обща област с наследствен и расов характер, от която се излъчват нагоните и митовете на индивидуалните несъзнателни.

Според мен това общо несъзнателно не е нищо друго ос­вен астралният или духовен свят, свят, който е невъплътен, но не е безтелесен. Общото несъзнателно не е философски термин, а психическо място-състояние; то не е абстракция, а се състои от съществата, които са живели на земята, това е психосферата, психичното поле, което обкръжава нашия свят и му влияе незабележимо за него.

Същевременно не само мислите на живелите някога се движат в подлунното пространство; мислите на живеещите днес постоянно подхранват тази противостояща на земята част.

По повод на общото несъзнателно се запитах дали това понятие не е било определено още преди Юнг и за мое удивление го открих не при философ, а при историк - Анри Мартен. За автора на „История на Франция", колосален труд, над който той е работил от 1837 до 1854 г., гласовете и виденията, възприемани от Жана Д'Арк, са чисто субективни прояви на една обща личност, която той нарича „безкрайна личност": „Заблудата на Жана, както и на всички вдъхновени свише, е в това, че те възприемат като откровения, направени от външни същества - духове, ангели - вътрешното откровение на тази безкрайна личност, която е в нас."

Общото несъзнателно е всеобщата памет, мисловният океан, в който се вливат индивидуалните несъзнателни.

Това е астралното ниво, на което живеят праотците и „боговете"; „боговете" са всъщност човешки егрегори, като например Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, които населяват пространството. Стрелците, Девите, Близнаците, Овните и Лъвовете не са астрономически съзвездия, а общества от невидимия свят, които ни влияят за добро или за зло. Тези архетипи от света на духовете, тези сили от въздуха образуват един духовен зодиак, който се върти около земята и се опитва да я управлява. Но ние имаме свободата си на избор, имаме религията, връзката, съюза с ангелите, независимо да­ли сме днес в тялото си или утре извън него.

Astra inclinant, поп necessitant, твърди астрологията, която приема нови измерения и много по-богат смисъл, кога­то си дадем сметка, че също както в Апокалипсиса, звездата не е кълбо, което може да се изучава с телескоп, а дух или група от духове, тяло от светлина; от една страна - Зорницата, но от друга - Вечерницата.

Нашите чувства и мисли се издигат към астралното ниво като дим, който не се разсейва, а се разстила и образува свод. Това е не божествената, а духовната среда: „Айтер" в Гърция, „Акаша" в Индия, „Космическите архиви" на Традицията - това са гигантски магнетофонни ленти, на които се записват както лични мелодии (хармонични или неблагозвучни), така и варварската симфония на Историята. И в доброто, и в злото нищо никога не се губи.

В отвъдното Ролан е открил всички тези неща, които не е знаел преди, и побързал да съобщи на майка си своите нови познания: „Етерът е като мек восък и всяка ваша мисъл оставя в него своя отпечатък. Той е като таван, на който се отпечатват вълните, които се излъчват от всеки мозък. Доб­рото и злото се сливат и се изгубват там. Всичко си влияе, защото всичко е взаимосвързано. Ето защо в това място чо­вечеството е „единно". Всеки вик на мъка или радост отеква във всички. От тази магма успяват да се отделят само онези, чиято душа вече е родена." („На прага на Царството").

Общото животинско несъзнателно

Идеята за човешкото надживяване на смъртта се възприема трудно, но тази за животинското надживяване е почти невъзможно да бъде приета.

По този въпрос ревностните християни са неумолими като материалистите. И едните, и другите са еднакво възмутени и шокирани. Основната причина за това е, че ако се допусне надживяването на смъртта от нашите по-малко жестоки братя, то трябва да се допусне и съществуването на тяхна душа.

А никой не иска и да чуе за съществуване на животинска душа. Ако то бъде доказано, ще трябва да се преразгледат девет десети от европейското богословие и философия; и дума не може да става за това.

Същевременно реалното съществуване на животинската душа е потвърдено от цялата езотерична традиция, от всички послания, пристигнали от отвъдното, и колкото и да е странно - от Библията. По повод на Библията съм привел доказателства по този въпрос "в две глави от две различни книги: „Третото Царство" („Свидетели на невидимото") и „Животното е душа" („Отвъдното, което ни чака"³). Няма отново да се връщам към тях.

Освен това медиумите и ясновидците, които проникват с погледа си в света на духовете, винаги виждат там най-различни животни, сами или съпровождащи покойниците. А трудовете на Британското Общество за психически изследвания, както и тези на Рише, Фламарион, Леон Дени, Боцано, съобщават за психически явления, в които участват кучета, котки, коне, птици, въплътени или не.

И накрая, пратениците от отвъдното единодушно твърдят, че съществуват животински нива. Те знаят за тяхното съществуване, въпреки че не са ги проучвали:

„Не видях животни - казва Мишел Белин - но не съм ги и търсил. Тяхната област е на друго ниво."

Малките душици могат да достигнат до човешкия духовен свят, ако търсят любимия си господар.

„ Там, където се намирам сега - обяснява Албер Пошар - животните могат да достигнат и да пребивават само в зависимост от тяхната връзка с някой, който ги е обичал на земята. Искам да кажа, че това тук не е техният естествен свят. Те се издигат дотук само благодарение на тяхната при­вързаност към някое човешко същество."

А Пиер говори без колебание за нещо като техен рай:

„И те, нашите „по-малки братя", не умират завинаги, тъй като ги очаква един по-щастлив живот, по-висш от земния. Защо мислиш, че Бог не се интересува от тези същества, които по волята си на Създател е поставил край хората: „Ни едно (от врабчетата) няма да падне на земята без волята на Отца ви." (Матей, 10, 29). По този начин се посочва истинската стойност от гледна точка на любовта, която Създате­лят отрежда на всеки живот, роден от Неговия дъх. Вече ти казах, че тези наши скромни и тъй верни приятели също така не остават в гроба и макар че никога не достигат до висшите духовни сфери, те все пак имат нещо като свой рай. Техните последователни еволюции винаги ги оставят на второстепенно място, но новата възможност да предават мислите си и да възприемат мислите на човешките същества е за тях огромно щастие. Впрочем, сънят, който следва след смъртта им, е много кратък, защото за тях съдбата има свой път. Та­ка доброто малко кученце, което пред очите ни напусна недъгавото си тяло, вече подскача радостно край мен."

И в животинския свят възкресението е незабавно!

Въпреки увлекателните проучвания, извършени през последните години от толкова много изследователи и биолози, и отразени от кинорежисьорите, животинският свят си оста­ва непознат за нас. Проблемът за произхода и действието на инстинкта остава все така неразрешим и загадките му са все така неразбираеми, както някога бяха загадките на отвъдното.

Казват, че животните не действат съзнателно, а инстинктивно, и че поведението им е предопределено от наследствена програма. За съжаление, никой не може да ни обясни действието на тази програма.

Но загадката се прояснява, щом разберем, че програмата предполага свои създатели, че те влияят от отвъдното върху расите, изключвайки човешката, че съществува общоживотинско несъзнателно също както съществува и общочовешко несъзнателно. Също както човешките, животинските архетипи са модели на действие и поведение.

Също както човешките архетипи са разположени в света на духовете, животинските архетипи са разположени в „света на малките душици".

Също както светът на духовете ни влияе, светът на малките душици постоянно си взаимодейства с тези същества, покрити с косми, люспи или пера, които са ръководени не от своите безтелесни събратя, а от духове от човешкия род, на­товарени с тази мисия.

Символичният разказ за Сътворението приписва на Бог думите: „Владейте над морските риби, над въздушните птици, и над всяко живо същество що се движи по земята."

На земята човекът владее над животните подобно на Калигула. В духовния свят той владее подобно на Свети Луи.

Метафизичното тяло не винаги чака отвъдния свят, за да се прояви: много са случаите, в които ние, въплътените живи хора, го изявяваме. Съществото, дремещо спокойно вътре в нас, внезапно се пробужда и действа самостоятелно.

При нормалните условия на земен живот ефирното тяло приляга към физическото също както ръкавицата приляга към ръката, като ръкавицата - това е тялото от плът. Но ръката може да се измъкне от ръкавицата при условията на така нареченото раздвояване.
Сън за летене

Радостни или зловещи, бляскави или мътни, ефирни или тежки, сънищата са предусещания за послесмъртни състояния: Хипнос е брат на Танатос. И смъртта, и сънят разделят двете тела; и смъртта, и сънят ни отнасят в света на духовете. Така сънят осъществява ежедневно, естествено и безопасно раздвояване. Той ни позволява да предприемем приживе навлизания в паралелната вселена. Той ни отпраща или в хармонични и спокойни места, или в потискащи и мрачни зони: всичко зависи от качеството на живота и мислите ни. Сънищата са предвкусване на бъдещия живот, особено онези, в които летим като птици, носим се из пространството - доказателство за спонтанно извършено раздвояване.

Това се случва и с мен... рядко, много рядко. На здрачаване, огрян от червения залез, аз прелитам над гори, поля, градове. Но хората, които виждам долу, не ме забелязват; а ако все пак ме видят, не се учудват от това и аз оставам безкрайно обиден.

Сънят за летене често свършва с падане, което изразява важния момент на завръщане в тялото.

И наистина, процесът на завръщане почти винаги се съпровожда от силно безпокойство. Човекът се бои, че няма да може да се завърне във физическото си тяло. Той кръжи като уплашена птица, която не може да намери гнездото си. Когато най-накрая се завърне, когато двете тела отново прилегнат едно към друго, сърцето бие до пръсване, човек изпитва усещането, че умира.

Аз сам съм изпитвал това по време на едно неволно раздвояване една нощ през периода на заниманията ми с йога.

Същевременно не всички сънища са екстериоризации, разходки в психосферата; в повечето случаи метафизичното същество остава пленник на физическото, на неговите материални грижи, които то безредно си припомня и които пре­образува по собствено желание.
Крайното изтощение

„Psychische Studien" от март 1897 г. разказва за един забележителен случай на раздвояване по време на сън, предизвикан от физическо изтощение. Героят на това невероятно приключение е Фридрих Рохлиц, приятел на Гьоте, с 20 години по-млад от него. Съветник в съда на Сакс-Ваймар, ав­тор на приказки и комедии, главен редактор на „Алгемайне музикалише цайтунг", Рохлиц остава прочут със своята кореспонденция с автора на „Фауст".

Фактите са следните: Една лятна вечер в проливен дъжд Гьоте и приятелят му, съветникът Клем, се връщали пеша от Белведере във Ваймар. Внезапно поетът се спрял удивен:

- Господи, ако не знаех със сигурност, че приятелят ми Фридрих в момента е във Франкфурт, бих се заклел, че това е той.

И избухнал в смях.

- Но това е той, наистина е той! Ти тук, във Ваймар! Но Боже Господи, драги мой, как само си се издокарал... с моя халат... нахлупил нощната ми шапчица... обул пантофите ми... тук на пътя!

Клем, който не виждал нищо, се ужасил, убеден, че Гьоте е полудял.

- Хайде де, Фридрих, къде се скри? Драги Клем, не забелязахте ли къде отиде лицето, което преди малко срещнахме?

Клем потиснато мълчал.

- А, разбирам - казал Гьоте, внезапно проумял всичко. - Това е видение. Какво ли може да означава то? Да не би Фридрих да е починал внезапно? Сигурно съм видял духа му.

Замислен и потресен, Гьоте се върнал у дома си. Удивлението и ужасът му били безгранични, когато там видял към него да се приближава Фридрих Рохлиц, облечен в неговия халат. Той му викнал:

- Призрако, стой далеч от мен!

Вместо да се разсее във въздуха, „призракът" продължил да се приближава към него и му протегнал ръка.

- Така ли посрещаш най-добрия си приятел, Волфганг?

- Е, този път това не е призрак! - радостно се провикнал Гьоте. - Това е същество от плът и кръв. Това е той, моят Фридрих, съвсем жив!

И двамата мъже се целунали. Когато радостните изблици утихнали, Фридрих Рохлиц обяснил какво е станало. Той пристигнал мокър до кости в къщата на Гьоте. Свалил сакото и жилетката си, и се загърнал с халата на своя приятел. Събул се, нахлузил неговите пантофи и понеже бил страшно уморен, се строполил в едно кресло и заспал. Тогава му се присънило, че отива да посрещне Гьоте, че го вижда и поетът възкликва: „Ти, тук - във Ваймар! Но Боже Господи, драги мой, как само си се издокарал... с моя халат... нахлупил нощната ми шапчица... обул пантофите ми... тук на пътя!"

Нека да се опитаме да разберем: само Гьоте вижда призрака на жив човек, който впрочем не говори. Клем, който стои до него, не вижда нищо. Този призрак е двойникът на Фридрих, който без негово знание се е измъкнал по време на съня му, тръгнал е да търси поета из целия Ваймар и из околностите, и накрая го е срещнал; показал се е пред него, чул е думите му и ги е запомнил. Фридрих е помислил, че е сънувал, а всъщност неволно е осъществил билокация. Гьоте е помислил, че има халюцинации, а всъщност наистина е видял своя приятел в неговото екстериоризирано ефирно тяло.