Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"

За съзнателното раздвояване са необходими изключително устойчиво психично равновесие и идеално здраве. То не се препоръчва за хора с неустойчив темперамент, с егоистични намерения или лишени от всякаква духовна основа.

Във всички случаи това е едно опасно занимание и има защо да треперим, когато четем в някой рекламен проспект: „Ние ще ви научим да се раздвоявате!". Предлага ви се пътуване в астралното, все едно че е пътешествие по море до Балеарските острови!

Положителното при тези опитности е, че онези, които са ги изживели, се завръщат от тях твърдо убедени в реалността на надживяването на смъртта. Но има и други начини за убеждение. Нека се ограничим с естествените процеси на раздвояване: естественият сън... или смъртта, и нека да оставим астралните пътувания на онези, чието призвание са те, на оне­зи, които си служат с тях, за да окажат помощ или за да узнаят нещо.

Най-често срещаните алтруистични основания за раздвояване са желанието за среща с любим човек, от който няма новини, или за успокояване на някой, който е силно разтревожен, или за оказване помощ на някой умиращ да премине брода.

Така Ан-Катрин Емерих посетила „в духа си" Мария - Антоанета в килията й в Консиержри. Но в потвърждение на това чудо имаме само заявленията на самата ясновидка, която впрочем винаги е говорила истината в случаите, които сме могли да проверим.

Затова пък, когато Алфонс Де Лигуори посетил агонизиращия папа Климент XIV, имало множество свидетели както в града, където заспало физическото му тяло, така и в града, където се появило духовното му тяло.

На 21 септември 1774 г. сутринта в Ориенцо, след като отслужил утринната служба, епископът се проснал в креслото си и потънал в дълбок сън. След известно време един от прислужниците поискал да го разбуди, но главният викарий Дон Никола Де Руфино наредил да го оставят да си почива.

Той дошъл в съзнание след два дни и заявил, че бил ходил в Рим при папата, който току-що бил починал.

Няколко дни по-късно пристигнала новината, че Климент XIV наистина бил починал на 22 септември в 8 часа сутринта, в момента, в който епископът се пробудил. По-късно се разбрало, че присъствалите на последните мигове на папата били видели Алфонс Де Лигуори, който се молел, и дори били разговаряли с него.

В по-близко до нас време Падре Пио (1887 - 1968), който никога не напускал своята болница „Сан Джовани Ротондо", бил видян в Австрия, в Рим, в Уругвай, в Съединените Щати, където лекувал болните, утешавал умиращите, съвет­вал разтревожените, мъмрел страхливите, възпрял в послед­ния момент един самоубиец.

Когато го разпитвали за „пътуванията" му, Падре Пио заявявал, че неговият ангел-хранител приемал чертите му и действал вместо него. Дали той наистина е вярвал в това или го е казвал, за да успокои хората? Когато бил невидим, той изявявал присъствието си посредством благоухания. Така ед­на швейцарка, обърнала се към него за помощ, усетила миризма на теменужки в нощта, когато оздравяла.

Съществуват личности, които подобно на Падре Пио използуват дарбата си за раздвояване, за да помагат на непознати. Те съзнателно тръгват да търсят разтревожените души, за да ги предпазят от отчаяние и да им вдъхнат смелостта да живеят.

„Екскурзиите" на Сведенборг са били предприемани с намерението да обходи невидимите светове, да разговаря с духовете, да се запознае с обичаите в техните общества и да представи на хората основанията да вярват в надживяването на смъртта.

Подобно на всички онези, които тръгват на духовно пътешествие, добре запознати с това, което предприемат, Сведенборг се грижел нищо да не навреди на временно безжизненото му физическо тяло. Той настоятелно молел домакините си да не го безпокоят под никакъв предлог и да не се плашат, ако няколко дни поред не го видят да излиза от стаята си.

Нима той е можел да им обясни, че по време на съня си, който изцяло приличал на смърт: - без дишане и кръвообращение - той отивал в духовното си тяло да изследва све­та на духовете, Небето и Ада?

Никога по време на пътуванията му нищо не нарушило целостта на физическото му тяло.

Не така обаче се случило с Хермотим от Клазомен, чиято трагична злополука се разказва от Плутарх, Плиний и Лукиан.

Този философ имал обичая да излиза в астралното. Един ден, докато отсъствал от тялото си, неговите неприятели заедно с жена му се възползвали от това, обявили го за мъртъв и побързали да го изгорят на погребална клада. Така Хермотим бил принуден против волята си да остане окончателно в света на духовете, който по негово време бил наричан Хадес и където той дотогава бил навлизал само за кратко време.

Но подобни разходки са били предприемани не само от европейци; магьосникът от Атакпаме има също така добри постижения като Падре Пио или свети Алфонс.

Кристин Гарние, проучваща местните обичаи в Того, ни разказа един от подвизите на този африкански магьосник в „Докъдето ми виждат очите".

„Вечеряхме в колибата на управителя Ф. заедно с един немски пътешественик, етнолог, който, докато пиехме кафето, се сети, че е забравил един от сандъците си в село, отстоящо на 80 км от нашето. Управителят Ф. поиска да изпрати някой да донесе сандъка му, но магьосникът, който живееше отсреща и точно беше дошъл да ни приветства, се провикна:

- Оставете на мен този сандък. Той ще бъде тук след два дни.

Ние ясно видяхме, че магьосникът не излезе от колибата си; той сякаш спеше. Немецът започваше да губи търпение, когато вечерта на втория ден пристигна един непознат чернокож, който изтощен мъкнеше на главата си прослову­тия сандък.

- Кой ти каза да донесеш тук сандъка? - попитах го аз.

- Магьосникът от Атакпаме.

- Значи си го видял?

- Разбира се, той дойде в селото ми преди два дни.

Ние възкликнахме от удивление. Та нали се бяхме уверили, че магьосникът не беше напускал жилището си? А тогава в Атакпаме нямаше телефон.

Етнологът заключи:

- Този магьосник без съмнение притежава дарбата за раздвояване, също като света Тереза Авилска, Антоний от Падуа, Алфонс де Лигуори, Падре Пио и много други светци! Заспал на рогозката си, той е изживял и най-дребните подробности от пътешествието и е предал нарежданията си, показвайки се пред далечните си събеседници. Можем само да се удивляваме от това."

Всичко на този свят е двойнствено и затова съществуват и зловредни екстази - причинените чрез този изкуствен и не­законен начин за приспиване на съзнанието. Някои се надяват, че с помощта на опиатите ще осъществят незабавно общуване, контакт по желание с духовния свят. Те искат да го принудят на това, но този свят не се подчинява на принуда. Духовете на истината се отдалечават, а отговарят духовете на лъжата; те нетърпеливо подемат диалога; те погубват всеки, който прояви непредпазливостта да ги попита за пътя, който трябва да следва.

Онзи, който прибягва към опиатите с намерението да проникне в астралното, внезапно се потапя в свят на цветове. В началото това е просто цветна феерия, но скоро се явяват ужасни и чудовищни форми, и премеждията на непредпазливия започват: той бива изхвърлен в долната част на астралното. Той е искал да си спести пречистването и любовта. Пожелал е да достигне до духовния свят посредством химически средства и изкуствени техники. Техника на екстаза - нима няма противоречие между тези термини? Той успява само да увреди физическото си тяло, а оттам - и етерното.

Опасно е да се насилват вратите на Невидимото: то не може да бъде измамено. Критерият е същият като при посланията от отвъдното: предизвиканото е лошо, чисто е само онова, което ни е дадено.

Търсенето на двойника напредна изключително много с развитието на хипнотизма, който малко по малко се отдели от животинския магнетизъм на Месмер. Тези опити, тъй често практикувани в края на миналия и началото на сегашния век, се опитваха до докажат, че човешкото тяло не е целият човек, че умствената дейност не е резултат от молекулярни трептения в мозъка, тъй като тя продължава да се проявява и по време на неговото бездействие. По време на хипнотич­ния сън духът, т. е. истинският човек, излиза от физическата обвивка, която остава неподвижна и пасивна дотогава, докато той отново не влезе в нея. Често напусналият тялото си субект става свидетел на събития, случили се далеч от мястото, където се намира тялото му от плът, и може, когато се върне в него, да разкаже с точност за тях.

Това е така, защото хипнозата е придала на осезанията и съзнанието му изключителни острота и обхватност.

Във Франция тези явления са били разкрити едновременно от Албер дьо Роша, Шарл Ланслен и Ектор Дюрвил, работили независимо един от друг.

След продължително магнетизиране те успявали да отделят двойника на физическото тяло. Когато той преминавал през екран, направен луминесцентен посредством цинков сулфид, той се очертавал на него като прозрачен силует.

Полковник дьо Роша (1837 - 1914), продължител на Пюисегюр, Максуел, Дельоз и най-вече на Райхенбах, някои от трудовете на който той превел и публикувал, установил обективността на одическата светлина, открита от немския учен. Неговите обемисти трудове, посветени на онова, което той нарича „неопределените сили", са били пренебрегнати от учените, от служителите на църквата, боящи се да не би да възкресят средновековните магии, а и от социолозите, които поради липса на достатъчно езотерични познания проучвали окултните традиции на така наречените примитивни народи, без да ги разбират.

Полковник дьо Роша, директор на „Екол Политекник", осъществил излизането извън тялото на чувствителността, първата крачка към раздвояването. Хипнотизмът, който той успешно практикувал, го довел до извода, че интелектуалните способности, волята и дори осезанията са разположени в двойника.

„Веднага след магнетизирането на субекта. - пише той - чувствителността на повърхността на кожата му изчезва. Това е отдавна установен факт; но онова, което не беше известно, е че тази чувствителност излиза извън тялото. Когато субектът изпадне в състояние на връзка, около тялото му се оформя нещо като обвивка, разположена на няколко сантиметра над кожата. Ако магнетизаторът или някой друг ощипе, убоде или поглади кожата на субекта, той не усеща нищо; но ако магнетизаторът извърши същите операции върху чувствителната обвивка, субектът изпитва съответните усе­щания."

Благодарение на хипнозата дьо Роша стига до извода, че човекът е дух и че този дух може да пребивава извън тялото.

В своя основен труд „Извеждането на чувствителността извън тялото" (Париж, 1895 г.) той описва проведените от него опити със субекти под дълбока хипноза. Ето един пример: той магнетизира субекта А и го довежда до състояние на връз­ка. Този израз означава, че нервните вълни на хипнотизато­ра трептят в синхрон с тези на субекта.

Докато А влиза в състояние на връзка, той гледа Б, когото току-що са започнали да магнетизират. Субектът А вижда кожата на субекта Б сякаш обвита в светещ пух. Със заспиването на Б пухът се превръща в бляскава обвивка, разположена на три-четири сантиметра над тялото, която възпроизвежда формите на физическата личност. Когато магнетизаторът въздейства върху тази блестяща обвивка, Б изпитва усещането, че са докоснали кожата му.

Полковникът продължава магнетизирането на Б; А вижда поредица от блестящи обвивки, отдалечени една от друга на по шест сантиметра. Тези обвивки могат да се редят една зад друга на разстояние до 2-3 метра от Б. Ако техните екстериоризации се срещнат, двата субекта изпитват усещането за докосване. Ако пламък докосне някоя от обвивките, субектът изпитва усещане за изгаряне.

Така полковник дьо Роша установил посредством опи­ти, че жизнената сила не се разпръсква и не се разнася из въздуха, а се разполага в концентрични обвивки, които запазват формата на тялото. Следователно някаква друга сила я задържа... Нещо я възпира, и това е именно онзи „перидух", за който говореше Алан Кардек.

Под въздействието на хипнозата перидухът в някаква определена степен напуска тялото и ако искаме да получим достатъчно обширно лъчение, субектът трябва да премине през дълбоките хипнотични състояния.

В търсене на веществата, които фиксират и задържат овъншнената чувствителност, Албер дьо Роша отбелязва, че това са почти винаги същите вещества, които фиксират и задържат миризмите, т. е. течностите и гъстите лепкави вещества, главно от животински произход, като желатин или восък.

Тогава той изваял фигурки от восък и ги заредил с излъчвания от субектите. Дори му хрумнало да прикрепи към фигурките по няколко косъма, взети от заспалия субект, и когато подръпвал кичурчето, хипнотизираният се провиквал: „Някой ме дърпа за косата".

Връзка като тази между овъншнената личност и восъчната фигурка съществувала и между личността и нейната снимка: всяко въздействие върху фотографския образ оставяло видими следи по тялото й.

Полковникът бил преоткрил процеса на омагьосване.

Но нека му дадем думата: „Тъй като излъчванията се разпространяват също като светлината, то една леща, нама­ляваща телесния образ, би съответствала на първата част от програмата. Вече не беше достатъчно да разполагаме с абсорбираща материя, върху която да се фиксира намаленият образ; помислих си, че покрита с желатинов бромид плака би могла да се приложи успешно, особено ако е леко лепкава. Така започнах опитите с фотоапарат, за които ще разкажа чрез записките в дневника на експериментите:

30 юли 1892 г: „ Снимах г-жа Люкс първо будна, после зас­пала, без да е екстериоризирана, после заспала и екстериоризирана, като в последния случай се погрижих да използвам плака, която бях оставил допряна няколко минути до тялото на г-жа Люкс, преди да я заредя в апарата.

Установих, че когато докосвам с игла първата плака, г-жа Люкс не усеща нищо; при втората тя имаше леки усещания; при третата тя съвсем ясно усещаше всичко няколко мига след убождането."

Полковникът можел да прехвърли усещането за убождане в чаша вода, която субектът държал в ръце. Той магнетизирал тялото на субекта, започвайки движенията си над главата и раменете, слизал по ръцете и стигал до китките. Правел това в продължение на най-малко пет минути, после проверявал екстериоризираната чувствителност, като потапял иглата във водата; субектът, който продължавал да държи чашата в ръце, изпитвал усещането за убождане.

Когато чувствителността била добре екстериоризирана, полковникът взимал чашата, поставял я на масата зад субекта, докосвал водата с игла и субектът усещал убождането, въпреки че между тялото и чашата вече нямало контакт.

Албер дьо Роша и Ектор Дюрвил са осъществили независимо един от друг опити за раздвояване, които са протичали по еднакъв начин. Ако продължавали екстериоризирането колкото е възможно по-дълго, субектът заявявал, че вляво от него се образува някакъв синкав облак, а вдясно - оранжев; и двата облака имали формата на колони. После синкавата колона се сливала с оранжевата и об­разувала призрак на живия, който бил свързан със субекта посредством много тънка нишка, започваща от пъпа.

Ако Дюрвил и дьо Роша са получили два полупризрака, които се сливали в един, Шарл Ланслен (1852 - 1941), ученик на полковника, получавал единствен и пълен двойник, като използвал едновременно пряко внушение и хипноза.

След като хипнотизирал субекта посредством движени­ята на ръцете си, той му нареждал да се раздели и да изпрати двойника си в наблизо стоящето кресло. Ако субектът не разбирал това нареждане, Ланслен му заповядвал да остави физическото си тяло на своето кресло и да отиде да седне на другото. Тъй като Азът винаги се намирал в екстериоризираната част, субектът се подчинявал.

Ланслен продължавал едновременно магнетизирането и внушението. Той нареждал на субекта да му опише различните етапи на операцията - първо излъчванията, които виждал да се отделят от него, после образуването, почти винаги отляво, на колона от облак, все по-блестяща и оцветена, до­като двойникът стане напълно кондензиран, нещо, което винаги се постигало, особено в началото.

В повечето случаи Ланслен осъществявал тези забележителни явления благодарение на г-жа Розита Г., медиум със способности за раздвояване.

Да се каже „радвояване" в случая ще бъде съвсем непълно, тъй като Ланслен успявал да разтрои тази превъзходна личност: след като изолирал етерното тяло от физическото, той успявал да изолира астралното тяло от етерното.

В първото кресло седяла г-жа Розита във физическото си тяло.

Във второто кресло седяла невидима г-жа Розита в етерното си тяло, форма, която Ланслен наричал „аерозом I", етерен двойник, одическо тяло, жизнена душа, тъй като тя съдържала жизнеността на субекта.

Той установил, че това етерно, тяло било свързано с физическото посредством нишка с дебелината на пръст, леко удебелена на мястото, където преминавала в двойника. Тази малко разтеглива връзка била дълга 8 до 10 м, отгоре синкава, отдолу оранжева. Синкавата част, по-активна от другата, съставлявала жизнения поток, протичащ от организма към етерното тяло; оранжевата част сякаш представлявала обратният поток. В началото на операцията организмът на г-жа Розита, който тя виждала като много блестящ, помръквал, докато светлината му преминавала в двойника, наричан от Ланслен „аерозом I" или „душа на живите".

За да отдели следващата душа, „аерозом II" или „душата на мъртвите", или астралното тяло, той разполагал с няколко начина:

- да магнетизира силно етерното тяло - аерозом I;

- да даде на медиума нареждането да напусне двойника;

- да изпрати навън Аза на субекта, който трябвало да поведе със себе си аерозом II или астралното тяло, докато аерозом I или етерното тяло, или двойникът, се връщал във физическото тяло.

Ланслен съчетавал първите два начина: той магнетизирал етерното тяло, като нареждал на субекта да го напусне и да отиде на третото кресло. Г-жа Розита трябвало да го предупреди, когато се осъществяла втората екстериоризация.

Тя установявала, че двойникът и жизнената връзка помръкват, а после вляво от нея се образува двойник като светещ облак, който малко по малко придобивал човешки очертания. Тази нова форма била по-малка от естествен ръст, с размерите на дванадесетгодишно дете.

По този повод трябва да се отбележи, че екстрасенсите от различни религии, нации и епохи са виждали малки явления, които са вземали за деца-ангели, а дори и за самия Бог. Такава е била Катрин Лабуре; такъв е и онзи немски мистик, който се провикнал: „Видях Бог, той е малко момче!" Това е правило в западния свят: всяка личност от свръхестествения свят, доловена от някой земен обитател, веднага се взима за ангел, за Дева Мария, Христос или Бог-Отец.

Медиумите със способности за раздвояване от началото на XX век наричали астралното тяло „малък призрак", а етерното тяло - „голям призрак".

„Големият призрак", който се разпада няколко дни след смъртта на тялото от плът, все още е част от физическата сфера: неговата субстанция е почти материална. Видяхме, че той понякога е осезаем, спомняме си как двете ученички на Емили Саже са плъзнали ръцете си в нейния двойник с усещането, че докосват муселин. Това етерно тяло може също така да бъде фотографирано, както са доказали работите на д-р Барадюк, както и тези на Семьон и Валентина Кирлиян.

Като се има предвид, че многообразието на термините може да обърка читателите, аз представям схематично учението на Ланслен така, както е изградено в неговия труд „Човешката душа - експериментални проучвания по психофизиология". Също като схемата, която посветих на четирите тела, съответстващи на четирите елемента, и тази трябва да се чете отдолу нагоре (Виж края на главата).

Шарл Ланслен намирал за сравнително лесно измъкването на астралното тяло от етерното, но следващите операции ставали все по-трудни за него, а последиците им върху медиума били все по-сериозни. Той не могъл да стигне по-далеч от причинната душа, тъй като по-висшите от нея души били съставени от изцяло духовна субстанция.

Той магнетизирал силно астралното тяло на субекта, който виждал как от тази негова „чувствителна душа" се оформя аура. Тази аура се виждала все по-ясно, особено в областта на мозъка, където тя образувала нещо като кълбо. Този нов елемент бил синкав отляво и оранжев отдясно. Из­следователят го нарекъл „интелигентна душа".

Възможно ли е било да се стигне още по-далеч, още по-нагоре? Имало ли е още нови души, които не са били открити?... Един друг изследовател, г-н Льофран, застъпвал това схващане. Един от неговите субекти видял над аурата, със­тавляваща „интелигентната душа", пламък, чийто връх се губел в светлинно сияние.

Дали това е било „причинното тяло" на теософите? До този въпрос бил достигнал Шарл Ланслен в навечерието на Първата световна война, която прогонила медиумите в провинцията и из чужбина.

Като желаел повече от всякога да отдели причинната душа, той отново започнал опитите си с г-жа Розита. Когато достигнал до третото ниво, тя видяла как пламъкът на светлинното сияние се раздвоява и дори забелязала зад него предмети от светлина, които не успяла да различи. Нейните ясновидски дарби станали особено силни, когато експериментаторът я магнетизирал, като движел ръцете си не върху са­мата форма, а над нея така, че да достигне кълбото над мозъка. Той разбрал, че за да се появи нов елемент, висш душевен елемент, трябва да се магнетизира не само аерозомът, а също и преди всичко последният екстериоризиран елемент.

Същевременно лошото здравословно състояние на г-жа Розита скоро го принудило да се откаже от опитите, които били много тежки за нея. Тогава той открил г-жа Ламбер, благодарение на която полковник дьо Роша бил направил изключителните си открития по екстериоризирането на чувст­вителността и на двигателната функция, благодарение на която също така Льофран бил зърнал „причинната душа".

Ланслен отдавна познавал г-жа Ламбер, но никога не бил работил с нея. Тя била свободна след смъртта на полковника и той я помолил да стане негово подопитно лице. Тя се съгласила и сеансите започнали.

По време на първия сеанс тя видяла над „причинната душа" нещо блестящо, което под въздействието на магнетизирането станало още по-ярко, а после и ослепително бляскаво.

- Опишете ми точната форма - казал Ланслен.

- Не мога. Болезнено е да се гледа в него. Това е нещо като глобус от електрическа светлина... ослепителна, това ме плаши... разбудете ме, разбудете ме.

При следващия сеанс Ланслен отново повторил операцията и внушил на г-жа Ламбер, че тя може да наблюдава като през опушено стъкло всички явления, които той ще предизвика пред духовните й очи.

- Виждам глобус, съставен от ослепителни искрици - казала тя. - Всичко това е обхванато в бързо движение и се върти във всички посоки. Разположено е над сиянието. Този глобус от искрици е мястото на различаването на доброто и злото.

Поради това Ланслен нарекъл тази форма „нравствена душа", разположена над „причинната душа".

Той накарал г-жа Ламбер да му посочи къде се разполага този нов елемент и съсредоточил върху него своите магнетизаторски и волеви усилия.

След известно време тя заявила:

- Над ослепителния глобус се оформя нещо като триъгълен връх на копие... то е лъчисто... и проектира около себе си леки, разклонени, съвсем тънки пламъчета. Копието е с размери около 4-5 см в основата си, а горе завършва с още по-блестящо острие. Тази душа приема вдъхновенията свише, тя общува пряко с духа.

Ланслен я нарекъл „интуитивна душа"; той смятал, че е достигнал до тоталната душа, но за всеки случай запитал:

- Къде се разполага тази нова душа?

- Под проекцията на флуида виждам появяването на друга форма...

Той засилил магнетизирането:

- А сега какво виждате?

- Нещо като малко слънце, изградено от много мека светлина... Излъчванията са приятни. Прилича на потир.

Каква е била функцията на този елемент? Ланслен предположил, че това е местопребиваването на Аза, на психологическото съзнание, и го нарекъл „съзнанийна душа".

Г-жа Ламбер забелязала, че докато двете последни души, интуитивната и съзнанийната, се екстериоризирали, нравствената душа изгубвала половината от диаметъра и светлината си, която сякаш намирала убежище в центъра й.

Той поискал да продължи, като насочвал магнетичното излъчване върху съзнанийната душа, но изглежда границата е била достигната.

- Вече виждам само пламъци, комети... - твърдяла хип­нотизираната. - Сега вече не виждам нищо. Отвъд няма вече нищо, нищо, освен дух.

В течение на следващите сеанси той не успял да я отведе по-нататък. Всички тези операции криели рискове за нея; тя със сълзи молела Ланслен да спре. Тревогата й, че се отдалечава толкова много от естествения свят, растяла, и тя се бояла най-много, че той няма да успее да я възстанови отново. Той от своя страна бил твърде проницателен, за да пренеб­регне реалната опасност, и сам й казвал: „А ако не успея да сглобя едно в друго различните психически тела!"

„Много пъти, обхванат от тези страхове - пише той в „Човешката душа" - се усамотявах със съвестта си и се питах дали имам правото, пък било то и в името на най-чистата наука, да подлагам субекта на онова, което той смята за смъртоносен риск... Но аз не виждах опасности, които да не мога да овладея; бях сигурен в себе си, що се отнасяше до крайното и правилно възстановяване на човешкото същество и въпреки отказите, бунтовете, риданията, продължавах моята експериментална дисекция на душата... Позволете ми да благодаря публично на г-жа Ламбер за голямата смелост, която тя прояви по време на нашите изследователски сеанси в една все още неизследвана и затова вероятно пълна с незнайни опасности област. Нейната преданост към каузата на науката ми позволи най-накрая да проникна в смущаващата загадка, която душата предлага от хилядолетия на човешките изследвания."

Нека се присъединим към тази благодарност към една жена, която е дала впечатляващи доказателства за своите ясновидски дарби по време на работата си с Албер дьо Роша, към когото ще се върнем сега. Известно е, че полковникът практикувал успешно връщане назад под хипноза.

По време на транса двойникът напускал тялото, което евентуално се заемало от друга душа. Тази натрапница можела да бъде:

- душа, принадлежала в някой предишен живот на изпадналия в транс субект, според явлението на обратно връщане на паметта.

- въображаема душа, родена от фантазията му.

- душа на познат или непознат покойник¹⁰.

Албер дьо Роша е мислил също така за отиванията нап­ред под хипноза, замествайки пътуването в миналото с пътуване към бъдещето. Той казвал на субекта: „Какво ще правите утре... вдругиден... след месец... след шест месеца?... Сега вие сте по-възрастен... с две години, с шест години... какво правите? Къде се намирате?"

Той не е разказвал в нито един от трудовете си за този вид опити, но е говорил за тях с Шарл Ланслен, от когото знаем за драматичния сеанс, разказан от него в „Последните ми пет предходни живота".

Към 1910 г. Албер дьо Роша, който изучавал така наре­ченото от него „предвестие на паметта", бил стигнал от въпрос на въпрос чак до 1917 г.

- Работите ли още с мен? - попитал полковникът.

- С вас? - отвърнала изненадана г-жа Ламбер. - Но аз не ви познавам.

- Не ме познавате? Хайде де!

- О, вие приличате изключително много на един човек, когото познавах някога, но вас, вас не ви познавам. Кой сте вие?

- Е, хайде, знаете добре, че аз съм полковник дьо Роша.

Тя избухнала в смях.

- О, не!... Всички знаят добре, че полковник дьо Роша почина преди три години!

Потресен от чутото, полковникът, който през 1910 г. бил на 73 години, прекъснал опита и никога вече не го подновил. Както била обявила неговата сътрудничка, достигнала в дълбокото си хипнотично състояние до Космическата програма, той починал през 1914 г.

В наши дни Чарлс Тарт, парапсихолог от Калифорнийс­кия университет, осъществил с една особено надарена млада жена следния опит: вързана за леглото, с електроди, прикрепени към главата й, за да бъде записана електроенцефалограмата й, тя трябвало по време на съня си да прочете едно петцифрено число от лист, поставен на най-горния рафт на етажерката, намираща се в другото помещение.

Тя заспала, раздвоила се, преминала през стената, качи­ла се на етажерката и при събуждането си могла да назове числото.

За тази личност, която оставяла тялото си така, както се оставя дреха, раздвояването било нещо толкова лесно и естествено, че в детството си тя мислела, че всички хора могат да го правят.

Нещо подобно се случило с Ина Туиг, която още от тригодишна възраст, т. е. преди да влезе във връзка с онези, които нарича misty people (хората от мъглата), познавала всички възможности на раздвояването.

Вечерите, когато родителите й имали гости, те постъпвали като всички родители по света - пращали я в леглото въпреки протестите й.

След известно време малката Ина напускала тялото си и силно заинтригувана от онова, което ставало в гостната, слизала по стълбата и тайно се присъединявала към забраненото увеселение.

8. Съзнанийна душа: потир; местопребиваване на Аза.

7. Интуитивна душа: копие; връзки с духа.

6. Нравствена душа: ослепително слънце; различаване на доброто и злото.

5. Причинна душа: пламък с ореол; памет, воля.

4. Интелигентна душа: аура с мисловно кълбо; интелигентност.

3. Чувствителна душа: астрално тяло; малък призрак; аерозом II.

2. Жизнена душа: етерно тяло; голям призрак; аерозом I.

жизнена връзка, вляво синкава, вдясно оранжева

1. Физическо тяло.