Книга, в която героят си ти! Островът на бродещите мъртви алан Шарп Island of the Walking Dead by Allan Sharp cambridge university press 1986



страница1/14
Дата11.01.2018
Размер0.64 Mb.
#43055
ТипКнига
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

© Книга, в която героят си ТИ!


ОСТРОВЪТ НА

БРОДЕЩИТЕ МЪРТВИ
Алан Шарп
Island of the Walking Dead by Allan Sharp

© CAMBRIDGE UNIVERSITY PRESS 1986
©преводач: Албена Димитрова

©художник: Емилиян Станкев

редактор: ГАЛИНА ТОМОВА-СТАНКЕВА

коректор: НИНА ГАНЕВА

За първи път издадена в България през 1992г. от:



Историята за Колумб и лукаяните е исторически достоверна, макар съвременните събития и лица да са изцяло измислени.

_____________________________________________________________________________

Първо прочети това


Тази книга може би не прилича на никоя друга, която си чел, защото ТИ определяш хода на действието. Все едно участваш в приключение от истинския живот. Всичко, което се случва в тази книга, се случва на ТЕБЕ. Ти решаваш какъв ще бъде следващият ти ход, ти правиш избор също както в действителността, а краят невинаги е щастлив. Това зависи единствено от ТЕБЕ.
Ще участваш в много вълнуващи, а понякога и ужасяващи събития, но ще имаш и много възможности да решиш какво би сторил, ако наистина попаднеш в такова приключение.
Сан Салвадор е един от малките отдалечени острови на Бахамския архипелаг. На него има само едно градче с осемстотин души население. Днес островът е привлекателен за гмуркачи, които искат да изучават заобикалящите го коралови рифове. Но славата му датира много по-отдавна.

Тъкмо на плажа Лонг Бей, близо до днешния Кокбърн Таун, Христофор Колумб за пръв път стъпил в Новия свят. Това станало през 1492 година. Колумб открил, че островът е обитаван от кротки хора, които наричали себе си лукаяни. Те се отнесли възможно най-почтително и любезно към непознатите посетители, но това не стигало на Колумб. Той бил обещал да се върне с „голямо съкровище". А лукаяните нямали никакво. Затова Колумб отплавал, този път на юг, и стигнал до остров Хаити.

Таиноите от Хаити много приличали на лукаяните - вероятно им били родственици - но те имали злато! Имали толкова много злато, че Колумб си представял как на Хаити сигурно има някой огромен скрит златен рудник.

Скоро на острова пристигнали безброй испански заселници-златотърсачи. Те поробили таиноите, отнасяйки се към тях с такава неописуема жестокост, че не след дълго останали без роби. Тогава отправили поглед към лукаяните. Лукаяните вярвали, че Хаити е домът на техните богове и лесно били подмамени на борда на испанските кораби с обещания за „пътешествие до рая”.

Изминали петдесет години преди жестокостите на испанските роботърговци да стигнат до ушите на ужасения свят. Епископ Лае Касае изпратил на Бахамите кораб да претърси островите за оцелели туземци. Издирването продължило три години и през това време били открити само единадесет живи лукаяни.

Дали някой все още търси отмъщение за смъртта на тридесет хиляди невинни хора, макар оттогава да са изминали четири века и половина? Искаш ли да участваш в битката с ужасяващите свръхестествени сили, за да предотвратиш безсмисленото проливане на още човешка кръв?

____________________________________________________________________________

Как да четеш тази книга


Главите в книгата, която държиш в ръце, са отбелязани с номера, които лесно се виждат и намират. Започни да четеш от глава 1, а в края на текста ще узнаеш къде да отидеш по-нататък. Четейки книгата, ще се наложи да правиш избор, който ще узнаваш в края на съответната глава. Когато решиш какво да правиш, отиваш на главата, показана в скоби до твоя избор.

Пример: Да се върна ли да работя (13) или да кажа на Сийбрук за Сейбъл и за „съвпадението” с посещенията на сеньор Алварес (17)?

Ако решиш да се върнеш и да продължиш работата си, ще обърнеш на глава 13.

А ако предпочетеш да поговориш със Сийбрук, ще отидеш на глава 17.

За да бъде успешно приключението ти, трябва да запазиш живота на един човек - сеньор Мигел Алварес. Но не забравяй, че ако не успееш първия път, винаги можеш да опиташ отново.

Картата на следващата страница ще ти помогне да се ориентираш на остров Сан Салвадор.
А сега обърни на глава 1, където започва твоето приключение.




1


Църквата Св. Франсис Завиър гледа право надолу към пристанището на Кокбърн Таун. Ако не видите църквата, непременно ще забележите статуята на Христофор Колумб, поставена над входа с колоните. Боядисана е в яркожълто. И единственото обяснение. което ще получите за този странен факт е, „че все в тоя цвят са го боядисвали”!

Отец Николас стоеше на стъпалата пред църквата с метла в ръка и говореше с Морт Джаксън, островния полицай. Докато се приближавах, за да ги заприказвам, съвсем ясно почувствах земен трус под краката си. След секунди го нямаше.

- Не се приближавайте много! - Извика Морт.

- Отецът смята, че един от тия трусове ще събори статуята на Колумб!

Това бе последният от няколкото поредни труса през изминалите седмици. Специалистите казваха, че се дължали на подводни свличания в дълбоката пуерториканска падина на двеста мили1 южно от острова.

- Отнякъде пада хоросан - призна отецът. - Ще трябва да накарам Джоузеф да се качи и да погледне.

- Тогава ще си вървя преди да са стреляли с ония оръдия - заяви Морт. - Те могат да свършат това, което земните трусове не са успели.

Той явно гледаше късите месингови оръдия, които бях почистил и наредил покрай пристанищната стена. Уверих го, че никой няма да стреля с тях. След близо пет века, прекарани под водата, цевите най-вероятно щяха да се пръснат.

- Жалко - каза отец Николас. - Сигурен съм, че всички очаквахме с нетърпение големия залп, когато отново ще пуснат кораба на вода. Кога е голямото събитие?

В началото на другата седмица, помислих си аз. Сега тъкмо се канех да сляза до пристанищната работилница и да видя дали Сийбрук е определил точна дата.

Морт заяви, че ще трябва да върви. Софая изгубила две петлета, а козата на Джеси Уелс била изчезнала. Това можеше да е нищо в Насау, откъдето Морт е родом, но на Сан Салвадор звучеше сякаш вълна от престъпления е заляла острова.

Разделихме се със смях. Аз се отправих към стълбите за пристанището. Видях, че четирите влекача са пристигнали и са спуснали котва зад спасителния катер - още едно доказателство, че двугодишният труд е към своя край.

Обърни на глава 2.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница