Книга за Бога, за света и за човека. 3 Вяра в един Бог и идолопоклонство Патриарси Авраам

Свещена история на ветхия завет

2. Библията — книга за Бога, за света и за човека . 3

3. Вяра в един Бог и идолопоклонство . . 4

4. Патриарси . . 4

4.1. Авраам . . 4

4.2. Исаак . . 5

4.3. Исав и Иаков . . 6

4.4. Иосиф . . 7

4.5. Праведният Иов . . 11

4.6. Мойсей . . 12

5. Синайско законодателство . . 13

6. Израилски съдии . . 14

6.1 Самуил . . 14

7. Израилски царе . . 15

7.1. Саул . . 15

7.2. Давид . . 16

7.3. Соломон . . 17

8. Пророци. . . 18

8.1. Пророк Илия . . 19

8.2. Пророк Исаия . . 20

8.3. Пророк Иеремия . . 20

9. Духовен упадък на човечеството. Надежди на европейския народ и на другите народи за идването на Спасителя. . . 21

11. Благовещение . . 23

12. Рождение на Иисуса Христа . . 24

13. Детство на Иисуса Христа . . 25

14. Юношески години на Иисуса Христа . . 26

15. Св. Йоан Предтеча и неговото учение . . 26

16. Кръщение на Иисуса Христа . . 27

17. Христос в пустинята се готви на обществена проповед . 28

18. Първа Пасха в Иерусалим . . 28

19. Беседа със самарянката . . 30

20. Богослужение . . 30

21. Състав на православното богослужение . . 31

22. Християнски православен храм . . 32

23. Вътрешно устройство на храма . . 33

24. Църковна принадлежност . . 34

25. Свещени изображения . . 34

26. Източно и хорово църковно пение . . 35

СВЕЩЕНА ИСТОРИЯ

НА

ВЕТХИЯ ЗАВЕТ

Какъв чуден ред има във всички промени, които наб­людаваме в природата! И никой човек не може да го измени.

А колко е красив светът! По него се издигат високи планини и се разстилат широки полета. Реки и потоци текат и следват пътя си към просторни морета и океани. Какви не животни, цветя и растения има по света! А но­щем по небесния свод светят безброй звезди. Всяка от тях се движи по своя път. По свой път се движи и нашата земя, и месечината. Как чудно е устроен целият свят, който виждаме!

Отначало светът не е съществувал. Само един Бог е съществувал. Той пожелал и от нищо създал света. В на­чалото светът бил неустроен. Мрак и пустота се раз­стилали навсякъде. Бог създал най-напред светлината. След това създал земята и всички небесни тела. Сетне

определил сушата и водата по земното кълбо. По Божия воля се появили едно след друго всякакви растения и животни по сушата, различни риби — в моретата, пти­ци — из въздуха. Най-сетне Бог създал човека и с него увенчал Своето творение — света.

Бог създал и невидимия свят. Земята и всичко по нея, слънцето, месеца и всички небесни светила наричаме видим свят, защото можем да го видим. Има и невидим свят. Това са ангелите. Те са Божии служители. И неви­димият свят е Божие творение. Бог го създал преди ви­димия свят.

Отначало всички ангели били добри и изпълнявали Божията воля. Един от тях обаче се възгордял и поискал да стане равен на Бога. Той успял да примами и други ангели. Бог ги наказал. Възгорделият се ангел бил наре­чен сатана, т. е. противник, понеже се противил на Бо­жията воля. Наречен бил още дявол, т. е. клеветник.

Как изповядваме вярата си в Бога. Христовата църква е установила да изповядваме своята вяра в Бога така:

Вярвам в един Бог, Отец, Вседържител, Творец на не­бето и земята, на всичко видимо и невидимо.

С тия думи изказваме, че вярваме в един Бог, а не в много богове, както вярвали някога езичниците. Ние на­ричаме Бога Отец, т. е. баща на всички ни. За него казваме, че е Вседържител, понеже държи всичко в своята власт — всичко в света става по Негова воля. Ние нари­чаме Бога Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо, защото е създал целия свят.

2. БИБЛИЯТА — КНИГА ЗА БОГА, ЗА СВЕТА И ЗА ЧОВЕКА

Как ни се открива Бог. Бог е дух, затова е невидим. Но Той се открива на хората по различни начини. Открива ни се чрез нашата съвест. Когато сторим нещо лошо, съ­вестта започва да говори в нашата душа. Тя ни укорява, загдето сме съгрешили. Тогава ни е тежко и си казваме: „Съвестта ни гризе”. Съвестта — това е Божи глас в ду­шата на всеки човек.

Бог ни се открива и чрез Своето велико творение — света. Както за автора на една книга съдим по самата книга, или за един майстор — по неговите произведе­ния, тъй и за Бога съдим по света — Неговото дело. Све­тът е величествен и красив. Велик е и неговият Творец. Бог се открива и направо на хората. Той направо е го­ворил на първите люде Адам и Ева. Говорил е на много праведници в древни времена. Пращал е и ангели, които известявали на хората Неговата воля. Така, ангел Госпо­ден се явил на Дева Мария и й донесъл радостната вест, че ще роди Иисуса Христа; ангели известили на овчарите рождението Христово; ангел Господен казал на мироносците, че Христос е възкръснал. Всичко, което Бог открил на хората Сам или чрез Своите ангели, е записано в една книга, наречена Библия. Тая книга се казва още Свещено писание. Праведни и благочестиви люде с Божия помощ са я написали.

Библията е книга за Бога. В нея е казано, че Бог е Тво­рец на всичко видимо и невидимо; че е велик и всесилен; че Той е вечен — няма ни начало, ни край. Библията ни разкрива, че Бог се грижи за целия свят и за всичко живо в него.

Библията е книга и за света. В нея се казва, че светът е Божие Творение и се описва неговото величие и кра­сота.

Библията е още книга и за човека. В нея е казано, че . човек е най-висше Божие творение, оставено да владее над света; че той е образ и подобие Божие, защото душа­та му е дадена от Бога; че трябва да се труди и да умно­жава дадените му от Бога дарби, та да е полезен и на дру­гите. В Библията е разкрито, как човек трябва да живее праведно и благочестиво. В нея са дадени за поука много примери на богоугоден живот и на живот не в съгласие с Божията воля.

Стар и Нов завет. Свещеното писание е съставено от много книги. Една от тия книги на брой 50, са написани преди Рождество Христово. Те се наричат Стар завет и съдържат Божията воля към хората до идването на Иисуса Христа. В тях е разкрито обещанието, заветът, на Бога да изпрати Спасител на света. В Стария завет е казано, как трябвало да се подготвят човеците да пос­рещнат Спасителя.

Останалите книги, на брой 27, се наричат Нов завет. В тях е изложена Божията воля от времето, когато Бог изпълнил Своето обещание. Книгите на Новия завет описват живота, учението и делата на Спасителя и Него­вите апостоли.

Разпространение на Библията. Няма друга книга така разпространена, както Библията. Тя е преведена на по­вече от 800 езика и наречия и се чете от милиони люде из целия свят. Има страни, гдето Библията се намира почти във всеки дом. Людете там са добри, трудолюбиви и си помагат едни на други.

Библията е преведена и на български език.

Вярата на първите люде. Първото семейство, което Бог създал, пазело вярата в Своя Творец и я предало на потомството си. То предало и Божието обещание, че на света ще се роди Спасител, който ще научи хората на праведен живот.

Вярата на евреите в един Бог. Измежду всички народи в старо време само у евреите се запазила вярата в един Бог. За да ги затвърди в тая вяра и ги предпази от идолопоклонство, сам Бог дал на евреите следните заповеди:

1. Аз съм Господ Бог твой. Да нямаш други богове ос­вен Мене!

2. Не си прави кумир (идол) и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата, под земята. Не им се кланяй и не им служи!

3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог! Тия заповеди определят точно, че човек трябва да

вярва само в един Бог, чието име е свето и трябва да се произнася с почит.

4. ПАТРИАРСИ

Евреите населявали земите по долното течение на р. Ефрат. Те се делели на родове. Всеки род се ръководел от началник, наречен патриарх. Патриархът бил на ви­сока почит и имал голяма власт — съдел, нареждал всич­ко в рода и принасял жертва на Бога. Патриархът бил Божи служител. Нему Бог откривал волята си. Когато патриархът умирал, негов наследник оставал първород­ният му син. Паметта на починал патриарх се тачела дъл­го. Видни патриарси били: Аврам, Исаак, Иаков и др.

4.1. АВРАМ
(Битие, гл. 12, 13, 14, 18, 21)

Бог определя Авраама за родоначалник на голям на­род. Авраам бил набожен и благочестив. Произлизал от знатен род и се славел с големите си богатства. Бог искал чрез него да запази чистата вяра, затова веднъж му ка­зал: „Излез от своята земя, от своя род и от дома на ба­ща си, та иди в земята, която ще ти покажа. Аз ще съз­дам от тебе голям народ, ще те благословя и ще прославя твоето име, а чрез тебе ще бъдат благословени всички народи по земята”. Авраам послушал Бога. Взел жена си Сарра и братовия си син Лот, събрал цялата си покъщни­на и богатство — стада и камили, и заминал за далечна­та Ханаанска земя. Там Бог му се явил пак и му казал, че тая е земята за неговото потомство.

Скръбта на Авраама. Авраам заживял в мир с всички съседи. Богатствата му бързо растели. Но той постоянно скърбял, че си нямал чедо. Бог обаче му внушил да не скърби, защото ще бъде родоначалник на многобройно потомство. Затова и името му е Авраам, което значи господар.

Авраамово гостоприемство. Скоро Бог потвърдил Своето обещание. Бил горещ летен ден. Авраам седял на сянка пред шатрата си. По едно време забелязал три­ма пътника. Той се затекъл към тях, поклонил им се до земя и ги поканил да се отбият в шатрата му. Пътниците приели. Те били прашни, изморени и гладни. Авраам на­редил да се измият, според обичая, нозете им, да се изпе­че прясна пита за обед, а сам донесъл масло, мляко и сготвено теле.

На обеда един от пътниците казал:

— Аврааме, догодина пак ще ти дойда на гости. Тога­ва Сарра ще роди син.

Сарра била наблизо и чула думите на пътника. Тя се позасмяла защото не могла да повярва, че ще има син на старини. Но пътникът казал:

— За Господа няма нищо невъзможно. Пътниците се нахранили и си заминали. Авраам раз­брал, че сам Бог с двама ангели го е посетил.

След една година Божието обещание се изпълнило: Сарра родила син, когото нарекли Исаак.

2. 
   ИСААК
   

(Битие гл. 22 и 24)

Бог изпитва вярата на Авраама. Исаак пораснал и ста­нал умен и послушен момък. Неговите родители били вече спокойни, че си имат наследник. Но Бог поискал да изпита вярата на Авраама и да покаже силата и пред околните народи, па и пред всички бъдещи потомци. За­това един ден казал:

— Аврааме, вземи едничкия си син Исаака, когото тъй много обичаш и ми го принеси в жертва на планина­та, която ще ти покажа.

Жертвата била тежка. Авраам трябвало да погуби ед­ничкия си син, едничката си радост и надежда. Но той знаел, че над всичко стои волята на Бога. Затова решил веднага да изпълни Божията заповед. Рано сутринта съ­будил сина си и заедно с двама слуги тръгнал на път. Те взели дърва и огън за жертвата. След три дни стигнали до планината, гдето трябвало да стане жертвоприноше­нието. Авраам оставил слугите да чакат, дал на сина си да носи дървата и сам взел огън и нож. Двамата тръгнали към върха. Из пътя Исаак кротко попитал:

— Татко, огън и дърва имаме, а где е агнето за жертва! Авраам му отговорил:

— Чедо, Бог ще се погрижи за жертвата.

Стигнали на върха. Авраам направил жертвеник и на­редил на него дърва. Едвам тогава открил на Исаака, че Божията воля е — той да бъде жертвата. Кроткият Иса­ак изтръпнал, но не се възпротивил. Когато обаче Авраам с трепереща ръка посегнал да го пожертвува, чул се глас:

— Аврааме, не вдигай ръка върху детето! Аз познах, че се боиш от Бога и не пожали дори едничкия си син за Него.

Авраам останал изумен. Повдигнал очи, обърнал се и видял овен, заплетен с рогата си в храсталака. Взел го и го пренесъл в жертва.

И пак чул глас:

— Аврааме, аз ще благословя и размножа потомството ти, както звездите на небето и пясъка по морския бряг. Чрез твоето потомство ще благословя всички народи.

Авраам се върнал със сина си в къщи. Вярата му в Бога и в Неговите обещания станала по-силна.

Авраам задомява Исаака. Още приживе Авраам се пог­рижил да задоми сина си. Всички околни народи обаче били езичници. За да се запази в потомството му истин­ската вяра, Авраам избрал за другарка на Исаака работ­ливата и послушна мома Ревека, внучка на своя брат. Той изпратил в Месопотамия верния си слуга. Елиезера да доведе Ревека. Авраам умрял на 175-годишна възраст с пълна вяра в Божиите обещания.

2. 
   ИСАВ И ИАКОВ
   

(Битие, гл. 25—28)

Двамата сина на Исаака. Дълго Исаак и Ревека били бездетни. Те се молели горещо на Бога да им даде деца. И Бог чул молитвата им. Добили им се два сина близна­ци: Исав и Иаков. Исав се родил пръв, затова се смятал за първороден. Той бил едър и снажен, с космато тяло. Занимавал се с лов и прекарвал повече на полето. Затова станал груб, буен и лекомислен. Той често наскърбявал родителите си. Дори без тяхно съгласие се оженил за идолопоклонка. Иаков бил кротък и срамежлив. Зани­мавал се със скотовъдство и затова се навъртал повече около къщи. Майката обичала повече нежния и скромен Иаков, а Исаак обичал повече Исава.

Исав продава първородството. Един ден Иаков сварил леща. В това време Исав се върнал на лов, изморен и из­гладнял. Като видял гостбата, помолил брата си да му даде да яде. Но Иаков му казал:

— Ще ти дам, ако ми отстъпиш първородството!

— Защо ми е първородство, когато умирам от глад? — отвърнал Исав. И му се заклел, че се отрича от първо­родството си.

Така лекомисленият Исав отстъпил своите права за паница леща.

Исаак благославя Иакова. Без да знае, че Исав продал вече първородството си, Исаак му поръчал да улови ди­веч, да го сготви и му го донесе да яде, та да го благосло­ви. Ревека чула всичко. Тя искала Иаков да получи бла­гословението, затова наредила да се заколят и сготвят две ярета. Сетне повикала Иакова, обвила шията и ръце­те му с кожа, за да наподобява косматото тяло на Исава, и го пратила с гозбата при Исаака. Иаков дошъл при престарелия си баща и го целунал. Исаак го благословил като първороден син, без да го познае.

Когато Исав се върнал, Исаак разбрал грешката си. Но, по Божие внушение, той не отменил даденото благо­словение.

Исав се разгневил люто. Той намразил брат си и му се заканил да го убие.

Бягството на Иакова. Ревека се научила за заканата на Исава. Тя посъветвала Иакова да избяга в Месопотамия при нейния брат Лавана.

Иаков послушал майка си. Простил се с нея и с баща си и тръгнал сам на дълъг път. Вечерта замръкнал на по­лето. През нощта сънувал чуден сън: стълба, опряна о зе­мята, достигала с върха си небето; по нея слизали и се качвали ангели; на върха и стоял сам Бог, Който му ка­зал: «Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама и Бог на Исаака. Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на твоето потомство, което ще бъде многобройно като зем­ния пясък. Чрез тебе ще бъдат благословени всички на­роди по земята. Нe бой се! Ще те пазя навсякъде и ще те върна пак в тая земя».

Иаков станал сутринта рано и с молитва благодарил на Бога. Мястото, гдето спал, нарекъл дом Божи.

Иаков на чужбина. Иаков бил приет с радост от вуйча си. Благодарение на него, Лаван забогатял. Забогатял също и Иаков: сдобил се с много овце, камили и друг едър добитък. Той бил щастлив баща — имал 12 сина.

Иаков се връща в Ханаан. Иаков живял 20 години в Месопотамия. Домъчняло му за родния край и, по Божие внушение, тръгнал да се върне. Когато наближил преде­лите на своята родина, изпратил вестители да кажат на Исава, че си иде. Вестителите се върнали и съобщили на Иакова, че брат му иде да го посрещне с 400 души. Иаков помислил, че Исав ще го нападне, затова наредил слуги да пазят домочадието, стадата и целия керван, а сам пре­карал нощта в усърдна молитва. Когато се молел, Бог му открил, че ще се нарича Израил, а народът, който ще произлезе от потомството му, ще се казва израилски на­род.

Гневът на Исава отдавна бил минал. Двамата братя се срещнали на сутринта и се прегърнали, разплакани от радост. Иаков отишъл при баща си Исаака. А Исаак бил вече много стар. Той умрял скоро на 180 години. Иаков станал патриарх. Той продължил да пази истин­ската вяра и Божиите обещания.

4.4. ИОСИФ
(Битие, гл. 37—50)

Иосиф в бащиния си дом. От всички синове Иаков обичал най-много малкия си син Иосифа. Иосиф бил на­божен, кротък и послушен. Обичал винаги истината и доброто. Мъчно му ставало, когато неговите братя сторе­ли нещо лошо.

Веднъж Иаков направил на обичния си син хубава шарена дреха. Другите синове се разсърдили от това. Те помислили, че баща им готви Иосифа за свой наследник. Особено много се разсърдили, когато Йосиф им разка­зал следния сън: „Сънувах, че сме на полето и вързваме снопи. Моят сноп се изправи, а вашите му се поклониха”.

Братята му казали гневно: „Нима искаш да станеш цар и да властваш над нас?”

Друг път Йосиф разказал втори сън:

„Сънувах, че слънцето, месецът и единадесет звезди ми се поклониха”. Баща му го посмъмрал и казал: „Ка­къв е тоя сън? Нима аз, майка ти и твоите братя трябва да ти се поклоним?” Братята намразили още повече Иосифа и търсели случай да му напакостят.

Братята продават Иосифа. Веднъж братята на Иосифа отишли да пасат стадата далеч в полето. Няколко дни наред те не се връщали вкъщи. Иаков пратил Иосифа да им занесе храна и да види, здрави ли са. Иосиф дълго се лутал из полето, докато ги намерил. А братята, като го съзрели отдалеч, си казали:

— Ето, нашият съновидец иде! Сега можем да го по­губим.

Най-големият от тях, Рувим им казал:

— Не бива да проливаме братска кръв. Нека го хвър­лим в близката яма. Там той ще умре сам.

Той искал по тоя начин да запази Иосифа и през нощ­та да го върне при баща си.

Щом Йосиф дошъл, братята го хванали, съблекли му новата дреха и го хвърлили в ямата.

В това време се задал керван със стоки за Египет. Един от братята, Иуда, предложил да продадат Иосифа на търговците, вместо да го оставят да умре. Тогава изва­дили Иосифа от ямата и го продали на търговците за 20 сребърника. В това време Рувим бил при стадата.

За да скрият тежкото престъпление, братята взели Иосифовата дреха, напръскали я с кръв от заклано яре и я пратили на баща си. Иаков познал дрехата и извикал: „Навярно див звяр е разкъсал обичния ми син!” Той об­лякъл жалейни дрехи и дълго оплаквал Иосифа.

Иосиф в Египет. Йосиф вървял с непознатите търгов­ци към чужда земя. Той вярвал, че Бог не ще го остави. В Египет търговците го продали на един царедворец, по име Потифар (Пентефрия). Потифар обикнал Иосифа заради неговото трудолюбие и го направил управител на целия си дом.

Иосиф не се радвал дълго на доверието, което спече­лил. Господарката му била лоша жена. Тя го наклевети­ла пред мъжа си. Без да провери, как стои работата, Потифар хвърлил Иосифа в тъмница.

Иосиф се издигнал и в тъмницата. Всички затворници го обикнали. Обикнал го и началникът на тъмницата, та го направил свой помощник.

В тъмницата затворили и двама фараонови прислуж­ници — виночерпец и хлебар. Иосиф често разговарял с тях. Една сутрин ги намерил замислени и тъжни и ги по­питал, какво ги измъчва. Те му отговорили: „Сънувахме, и няма кой да ни изтълкува сънищата”. Йосиф поискал да узнае, какво са сънували. Виночерпецът казал: „Съну­вах лоза с три пръчки. Лозата се разви цъфна и завърза грозде, което узря. Аз изтисках гроздето в чаша и под­несох на фараона да пие”. По Божие внушение Иосиф казал на виночерпеца, че след три дни ще бъде помилван и върнат на предишната служба. И хлебарят разказал своя сън: „Сънувах че носа на главата си три кошници. В най-горната имаше всякакви фараонови ястия, които птиците кълвяха”. Иосиф му казал, че след три дни ще бъде обесен, и птици небесни ще кълват месата му. Тъй и станало.

Иосиф се прославя. Две години след тая случка фа­раонът сънувал, че стои край брега на р. Нил. От реката излезли седем хубави и угоени крави. След тях излезли седем грозни и мършави крави. Те изяли тлъстите крави, но останали пак мършави.

Фараонът се събудил. Скоро обаче заспал. Той отново сънувал че от едно стъбло израснали седем пълни житни

класа. След тях израснали седем празни и сухи класа. Те погълнали пълните класове, но останали пак празни.

На сутринта фараонът свикал египетските мъдреци и им разказал сънищата си. Никой не успял да ги разтъл­кува. Научен от виночерпеца, фараонът повикал Иосифа и му рекъл: „Сънувах сън, и никой не може да го изтъл­кува. А за тебе чух, че тълкуваш сънища”. И разказал двата съня.

Иосиф отвърнал: „Не аз, а Бог ще отговори за добро на фараона.” Сетне продължил: „И двата съня означа­ват едно и също нещо. Идат седем години на незапомне­но плодородие в египетската земя. След тях ще дойдат седем години, в които нищо не ще се роди. Затова, царю, намери си мъдър човек, който да събира жито през пло­дородните години и да го пази за тежките гладни годи­ни”. Всички се смяли от думите на Иосифа. „Щом сам Бог ти откри това, то по-мъдър от тебе не мога намери”, рекъл фараонът. И веднага назначил Иосифа за управи­тел на целия Египет, втори по власт след себе си. Йосиф заживял в слава и големи почести. Тогава бил на 30 години.

Първа среща на Иосифа с братята му. Настанали го­дини на небивало плодородие. По заповед на Иосифа египтяните построили житници и събрали в тях много храни. Настанал после глад по цялата египетска земя. Почнали да гладуват и съседните страни, та дори и далеч­ната Ханаанска земя. Разчуло се, че в Египет има жито, та отвсякъде идвали там да купуват храни. Дошли и си­новете на Иакова, освен най-малкият, Вениамин. Те се явили пред Иосифа и му се поклонили. Йосиф ги познал но не им се открил. Той искал да узнае, жив ли е баща му, милеят ли братята му за него и дали са станали по-добри. Иосиф заразпитвал братята си сърдито. Казал им дори, че са шпиони. Изплашени, братята разказали, че са си­нове на един баща, че имали брат, който се изгубил, и че най-малкият брат останал при баща им. Йосиф се престорил, че не им вярва и заповядал да ги затворят в тъмница. След три дни ги повикал и казал: „За да се уверя, че сте добри и честни, ще ми доведете и най-малкия си брат. Дотогава един от вас ще остане тук заложник”. Братята си казали един другиму: „Ние заслужаваме това наказа­ние заради греха против брата си. Той със сълзи на очи ни молеше да не го продаваме, но ние не го послушахме”. Йосиф чул разговора. Той се натъжил, влязъл в една стая и плакал. После заповядал на напълнят чувалите им с жито и тайно да поставят в тях парите им. За заложник задържал Симеона.

Останалите братя се върнали вкъщи и разказали всич­ко. Когато Иаков чул, че трябва да се раздели и с Вениамина, наскърбил се и казал: „Иосифа изгубих, Симеон е в тъмница, а сега искате да ме лишите и от Вениамина”. Когато пък изпразнили чувалите, всички се смаяли, че парите им били вътре.

Втора среща на Иосифа с братята му. Дълго Иаков не се съгласявал да пусне Вениамина. Гладът обаче продъл­жавал. Житото се привършвало и трябвало да се купи друго. Никой от братята не искал да отиде в Египет без Вениамина. Иаков с мъка се съгласил да пусне Вениами­на. Той поръчал на синовете си да върнат намерените в чувалите пари и да вземат други пари за новото жито. Дал им да занесат на управителя скъпи дарове, та дано той бъде по-милостив към тях. Братята се явили пред Иосифа, поклонили му се дълбоко и му поднесли парите и даровете. Тоя път Иосиф ги приел любезно и ги разпи­тал за здравето на баща им. Като видял Вениамина, едва сдържал сълзите си от радост. После заповядал да осво­бодят Симеона и поканил братята на обяд. На трапезата сам ги наредил по възраст. Към Вениамина се отнесъл с най-голямо внимание. Това учудило всички. Никой от братята, обаче, не познал Иосифа.

Иосиф заповядал да напълнят чувалите с жито, да поставят в тях парите, а в чувала на Вениамина да турят неговата сребърна чаша. Той искал още веднъж да изпи­та братята си.

Рано на другия ден братята напускали Иосифовия дом. Но току-що излезли от града, слугите на Иосифа ги настигнали и казали: „Защо отвърнахте на доброто със зло? Нашият господар ви прие и нагости, а вие открад­нахте неговата чаша”. Братята се слисали от тия думи и казали: „Претърсете чувалите на всички ни! У когото намерите чашата, нека бъде наказан със смърт, а ние ще станем роби на господаря ви.” Чашата била намерена в чувала на Вениамина. Братята раздрали дрехите си от скръб и срам и се върнали в града.

Иосиф се открива на братята си. Братята се явили пред Иосифа, паднали пред краката му и казали: „Ние всички ще ти бъдем роби”. Но Иосиф им рекъл: „Роб ще бъде само онзи, у когото е намерена чашата”. Със сълзи на очи братята молили за милост. Те казали, че престаре­лият им баща не ще може да понесе загубата на Вениамина и ще умре. Иуда сам пожелал да остане роб вместо Вениамина.

Иосиф видел, че жестокостта на братята му е изчезна­ла. Той не можал да се сдържи повече и през сълзи из­викал: „Аз съм Иосиф, вашият брат! Идете по-скоро при баща ми! Кажете му, че съм жив и заобиколен с голяма слава, и го доведете тук да живее!”

След това прегърнал Вениамина и другите си братя. Всички плакали от радост.

По заповед на фараона, Иосиф дал на братята си скъ­пи дарове и царски колесници за пътуване и ги изпратил с радост.

Иаков се преселва в Египет. Братята се върнали и ка­зали на баща си, че Иосиф е жив и е управител на целия Египет. Иаков отначало не повярвал. Но когато чул всичко и видял царските колесници, сърцето му заиграло от радост. „Син ми Иосиф е още жив! Ще отида да го ви­дя, преди да умра”, извикал той.

Иаков се запътил за Египет. На тръгване се помолил на Бога и му пренесъл жертва.

Срещата на Иосифа и Накова била трогателна. Иосиф се хвърлил в прегръдките на баща си. И двамата плачели от радост.

Иосиф представил баща си и братята си на фараона. Фараонът ги приел любезно и им разрешил да се заселят в най-хубавата и плодородна долина на Египет, наречена Гесем.

Смъртта на Накова и Иосифа. Иаков живял в Египет 17 години. Когато почувствувал края на живота си, по­молил Иосифа да го погребе в Ханаанската земя, а не в Египет. След това благословил синовете си и им пред­сказал, че всеки ще бъде родоначалник на голямо по­томство. Иаков предал първородството на Иуда и му предсказал, че от неговото потомство ще се раждат израилските царе, докато се роди Спасителят.

Наскоро Иаков умрял. Той бил погребан в Хаанската земя с големи почести.

В последните дни на живота си Иосиф казал на своите близки, че Бог ще ги върне отново в Ханаанската земя. Освен това завещал да се пренесат костите му в обетова­ната земя. Иосиф умрял на 110 годишна възраст.

2. 
   ПРАВЕДНИЯТ ИОВ
   

(Според книгата „Иов”, гл. 1—42)

Когато потомството на Иакова било в Египет в далеч­ната арабска страна Уц живял праведен, благочестив и богобоязлив човек, на име Иов. Той имал несметни бо­гатства — обширни и плодородни ниви, хубави пасища, много стада едър и дребен добитък, няколко кервана ка­мили и много слуги. Нямало равен нему по богатство в цяла Арабия. Иов се славел още като добър и умен човек. Закрилял слабите и помагал на всички, които имали нужда от нещо. Вратите на дома му били винаги отворени за странници. Когато Иов отивал на разходка, всеки му ставал на крака. Когато говорел, всеки мълчал и слушал с внимание. Иов бил и щастлив баща. Имал 7 сина и 3 дъщери, които живеели в сговор и обич. За всичко Иов редовно благодарял на Бога.

Но сатаната завидял на големите добродетели на Иова и клеветнически казвал: „Иов е набожен, защото Бог му е дал всичко. Нека загуби, каквото има, и ще похули Бога”.

За да посрами клеветника и да затвърди чрез изпита­ния вярата у Иова, Бог допуснал сатаната да отнеме от Иова всичко, освен живота му. Ето що станало:

Един хубав ден Иововите синове и дъщери се събрали на угощение и веселба у най-големия си брат. В дома на Иова царувало спокойствие и радост. Но ето, че страшни известия помрачили Иова. Дошъл слуга и обадил, че разбойници отвлекли всичките волове и избили паза­чите. Дотичал друг слуга и съобщил, че гръм поразил всичките овце и овчари. Ето и трета слуга пристигнал и казал, че разбойници нападнали камилите, отвлекли ги и избили слугите. Това не стигнало. Дошла грозна вест:, страшна буря връхлетяла и съборила къщата, в която били събрани синовете и дъщерите на Иова. Всички в нея загинали.

Така Иов в един ден изгубил всичко — и богатство и деца. Но той не паднал духом, нито похулил Бога. Раз­драл дрехата си, коленичил смирено и казал: „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Неговото име!”

Нещастията не спрели. Иов заболял от страшната бо­лест проказа. Рани и струпеи покрили тялото му. Гной течел от тях. Всички странели от Иова. Никой не се до­косвал до него, защото болестта била заразителна. Не­щастният Иов бил изведен вън от града. Там той прекар­вал дни и нощи и с чиреп чистел гнойта от раните. Хората го съжалявали. Те си казвали, че е по-добре за него да умре, отколкото да страда. Дори жена му го съветвала да похули Бога и да съгреши, та дано умре. Иов и отвърнал:

„Нима само доброто да приемаме от Бога, а злото да не понасяме?”

Дошли от далечни страни да споходят Иова трима не­гови приятели. Вместо да го утешат, те започнали да го укоряват, че трябва да е направил тежки грехове, щом тъй страда. Иов им казал: „Никой не е безгрешен, но аз не съм сторил тежък грях. Божията воля е такава, и аз ще изтърпя до край”.

И наистина, Иов понесъл търпеливо тежките страда­ния. Затова Бог го възнаградил.

Иов скоро оздравял. С труд той спечелил два пъти по-голямо богатство. Родили му се други седем сина и три дъщери. Заобиколен от нова радост, почести и слава. Иов живял щастливо до дълбоки старини.

2. 
   МОЙСЕЙ
   

(Изход, гл. 1—18)

Потомството на Накова в Египет. Потомците на Иакова забогатели и скоро се размножили. Те станали цял народ, наричан еврейски или израилски. Еврейският народ се делял на 12 колена, според броя на Иаковите си­нове. Всяко коляно се ръководело от старейшина и но­село името на тоя Иаковов син, от който произлизало.

Докато египтяните и техните фараони помнели Иосифа и добрините му, евреите живели добре в Египет. Но дошъл фараон, който не знаел нищо за Иосифа. Той за­почнал да притеснява евреите и да им възлага тежки ра­боти — да копаят канали, да правят тухли и да строят градове и крепости, да носят тежки камъни за пирамиди и т. н. Друг фараон пък издал жестока заповед: всяко новородено мъжко дете у евреите да бъде умъртвено.

Бог дал на евреите водач, който да ги изведе от Египет и ги върне в Ханаанската земя. Тоя водач бил Мойсей.

Раждането на Моисея. Една майка, от коляното на Ле­ви, родила син. Тя го крила грижливо цели три месеца.

Повече не могла да го пази. Тогава взела насмолена кош­ница, турила в нея детенцето и я пуснала между тръсти­ките на реката Нил. Сетне поръчала на дъщеря си Мариам да наглежда отдалеч кошницата с детето.

Скоро при реката дошла фараоновата дъщеря. Тя съг­ледала кошницата и заповядала на прислужниците си да и я донесат. Отворили кошницата. Царската дъщеря ви­дяла в нея хубаво детенце, което плачело. Тя го съжали­ла и заповядала да го приберат, макар да се сетила, че то е еврейче.

Мариам видяла всичко. Отишла при царската дъщеря й и казала, че може да намери дойка за детето. Царската дъщеря се съгласила. Мариам довела майка си, която взела своя син и го кърмила. След три години детето било заведено във фараоновия дворец. Царската дъщеря го осиновила и му дала име Мойсей, което значи «изва­ден от вода».

Мойсей във фараоновия дворец. Мойсей бил възпита­ван като царски син, но останал с твърда вяра в Бога и милеел за сънародниците си. Веднъж видял, как египтя­нин биел жестоко един евреин. Мойсей не се сдържал и убил египтянина, за да спаси сънародника си. Фараонът се научил за станалото и се разгневил. Мойсей избягал в далечната Мадиамска страна.

Мойсей — водач на народа си. В Мадиамската страна Мойсей станал пастир при един свещеник. След време Бог му заповядал да се върне в Египет и да застане наче­ло на народа си.

Заедно с брата си Аарона, Мойсей отишел в Египет. Той се явявал няколко пъти пред фараона и му казал, че по Божия воля трябва да пусне еврейския народ да се върне в отечеството си. Фараонът не само че не го по­слушал, но заповядал да наложат на евреите още по-тежка работа. По Божия воля, обаче, тежки бедствия сполетели египтяните — болести налегнали добитъка, град унищожил посевите, скакалци изпълнили нивите, явили се смъртоносни мухи. Фараонът оставал непрекло­нен. Той дори заплашил Мойсея, че ще го убие, ако про­дължава да се явява пред него. Тогава Бог изпратил на египтяните тежко наказание: в една нощ измрели всич­ките им първородни синове. Не бил пощаден и фараоновият дом. Фараонът тогава се изплашил. Той повикал Моисея и Аарона и ги помолил по-скоро да изведат евреите от Египет.

Евреите напущат Египет. Еврейският народ знаел деня на своето освобождение и тайно се приготвил за него. По Божия заповед всяко еврейско семейство заклало агне, опекло го и го изяло с безквасен хляб и горчиви треви.

Това било Пасхата, която означавала избавянето на евреите от тежкото египетско робство. Бог заповядал на евреите да си спомнят всяка година деня на своето освобождение, да го празнуват като празник на Господа и да ядат пасхално агне. Тоя празник бил наречен Пасха.

Евреите се запътили за своето отечество. Те взели със себе си и костите на Иосифа. Скоро стигнали брега на Червено море и се разположили на стан.

Фараонът се разкаял, загдето освободил евреите. Той тръгнал с многобройна конница да ги върне. Това се раз­чуло в стана на евреите. Настъпила уплаха. Тогава Мой­сей, по Божия заповед, вдигнал жезъла си и ударил на­преко морето. Появил се силен вятър. Той раздвоил мор­ската вода. Морското дъно се показало. По него, като по сух път, евреите минали на отвъдния бряг! Египтяните се впуснали да го гонят. Мойсей пак ударил напряко пъ­тя. Морската вода се сляла. Фараонът загинал заедно с конницата си. Тъй се избавил еврейският народ. Той с молитва благодарил на Бога и с хвалебни песни възпял силата Му.

Робството на евреите траяло 430 години. Когато Иаков се заселил в Египет, потомството му наброявало едва 75 души. Когато евреите напуснали Египет, те броели 600 хиляди души само мъже, годни да носят оръжие, без жените и децата.

4. 
   СИНАЙСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
   

(Изх. 19; 20; 24 и др.)

На третия месец след излизането си от Египет евреите се разположили на стан около планина Синай. Бог се явил на Мойсея и му казал: „Спомни на Иаковото потом­ство, че Аз го изведох от Египет и го запазих дотука. Не­ка то слуша гласа Ми и изпълнява Моите заповеди”.

Мойсей събрал народните старейшини и им предал Божията воля. След това заповядал на народа да се при­готви да чуе Божиите заповеди. Народът прекарал три дни в пост, молитва и въздържание.

На третия ден, рано сутринта, черен облак покрил Си­най. Светкавици една след друга заблестяли. Гръм зат­рещял. Заехтяла цялата околност. Мойсей повел народа към планината. Чули се тръбни звуци. Дим като от пещ се издигал от планината, която цяла се тресяла. Всичко това свидетелствало, че Бог присъства на Синай. Всред дим, огън и гръм се чул гласът на Бога, който из­рекъл следните десет заповеди:

1. Аз съм Господ Бог твой. Да нямаш други богове ос­вен Мене!

2. Не си прави кумир (идол) и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята. Не им се кланяй и не им служи!

3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!

4. Помни съботния ден, за да го пазиш свето; работи шест дни и в тях свърши всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог; недей върши в него никаква работа!

5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята!

6. Не убивай!

7. Не прелюбодействай!

8. Не кради!

9. Не лъжесвидетелствай!

10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената му, нито нивата му, нито слугата му, нито вола му, нито осела му, нито никакъв негов добитък — нищо, кое­то е на ближния ти!

Народът с трепет изслушал Божиите заповеди и се върнал в шатрите. Мойсей останал на планината и прес­тоял 40 дни и нощи в пост и молитва. Там той получил от Бога две каменни плочи (скрижали) на които били написани 10-те Божии заповеди. На едната плоча били написани първите четири заповеди, които определяли длъжностите на човека към Бога, а на другата — оста­налите шест заповеди, които определяли, как да живеят хората помежду си.

Евреите прекарали цяла година около Синай. По Бо­жия заповед Мойсей им определил постоянно място за молитва — една голяма палатка, наречена Скиния. Мойсей наредил да служат в нея само лица, избрани от коляното на Леви. Неговият брат Аарон станал първосвещеник.

Бог наказва евреите. От Синай евреите се запътили за Ханаанската земя. Понеже дотогава живяли все в робст­во, те не били научени на самостоятелен живот. Вярата им в Бога и в собствените им сили не била достатъчно закрепнала. Затова се уплашили да превземат обетована­та земя със сила. Тогава Бог ги наказал да се скитат из пустинята 40 години. През това време евреите получили нови наредби и закони. Излезлите от Египет постепенно измирали. Младите пък се възпитавали по новите наред­би и закони, без да познават робство. Така еврейският народ се възродил и подготвил за своята самостоятел­ност.

Смъртта на Мойсея. В края на живота си Мойсей съб­рал народа, благословил го и му дал последните си съвети. Той предсказал, че ще дойде Спасителят, който ще съобщи на хората Божията воля. „И ще накаже Бог ония, които не послушат Него (Спасителя), защото Той ще говори в Божие име” — казал Мойсей. После посо­чил за свой заместник храбрия Иисус Навин, отдалечил се в планината Нево и там умрял. Народът оплаквал лю­бимия си водача цели 30 дни.

Мойсей написал историята на еврейския народ в пет книги, които са част от Библията.

6. ИЗРАИЛСКИ СЪДИИ

1. 
   САМУИЛ
   

Начело с Иисуса Навина евреите покорили по-голяма­та част на Ханаанската земя и се настанили да живеят в нея по колена.

Но умрял и Иисус Навин. Евреите нямали вече общ водител. Отвреме навреме се явявали вражди между от­делните колена. Някои се отдали на лош живот. Почнали да се кланят и на идоли. Еврейският народ отслабнал и на няколко пъти падал под робството на съседни племе­на — филистимци, мадиамци, амонитяни и др. В тежки дни той се опомнял и отправял към Бога горещи молит­ви за помощ. Бог издигал тогава измежду евреите храбри мъже, които освобождавали народа и го управлявали. Тези мъже се наричали съдии. Бележит съдия е пророк Самуил.

Самуил бил син на бедни, на благочестиви родители. Обречен да служи на Бога, той бил заведен в скинията още тригодишен. Там отраснал и станал послушен и бла­гочестив момък.

По това време евреите били под филистимско иго и тежко страдали. Самуил ги ободрявал, като им казвал, че Бог ще ги избави. Когато народът с разкаяние поискал от Бога помощ, Самуил го свикал на обща молитва и жертвоприношение. Филистимската войска узнала това и се запътила да нападне събрания народ. По Божия воля чули се силни гръмотевици. Филистимците се упла­шили от техния трясък. В редовете им настъпило без­редие. Тогава Самуил повел народа и, с подкрепа на Бога, разбил неприятеля.

Така Самуил освободил народа и взел да го управлява. Разрешавал справедливо всякакви препирни, обикалял от град на град и проповядвал. Всички го обичали и ува­жавали.

7. ИЗРАИЛСКИ ЦАРЕ

Евреите искат цар. Самуил остарял. Съдии станали не­говите синове. Те съдели, обаче, несправедливо. Народът не бил доволен. Неговите старейшини се явили пред Са­муила и го помолили да им постави цар, който да управ­лява и да съди.

Самуил се обърнал с молитва към Бога и получил запо­вед да изпълни народното желание. Тогава помазал за пръв цар на евреите един млад, висок и снажен момък от Вениаминовото коляно. Този момък се казвал Саул.

Управлението на Саула. Саул се заел да стегне и заси­ли държавата. Той уредил постоянна войска и водил ня­колко сполучливи войни. За всичко се съветвал със Самуила. Молел се на Бога и изпълнявал волята му. Управ­лявал разумно и съдел справедливо. Затова народът го обикнал. Сам Бог закрилял младия цар и му помагал.

Саул изгубва Божията закрила. Скоро Саул се възгордял и заживял в разкош и блясък. Царската власт и го­лемите богатства го заслепили. Саул взел да се смята за по-горен от всичко. Не се вслушвал и в съветите на Са­муила. Мислел, че може всичко да върши, щом е цар. Така, веднъж принесъл на Бог жертва сам, без свещеник. Друг път, при една война, задържал за себе си най-богатата плячка, при все че Самуил го съветвал да не взема нищо. Поради тия и много още други грехове, Бог вдигнал зак­рилата Си от Саула и заповядал на Самуила да избере за народа друг цар. Самуил изпълнил Божията воля. Тайно той помазал за цар овчарчето Давида, син на Иесея от Витлеем, от коляното на Иуда.

.