Книга за Европейската стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика и ролята на ядрената енергетика



страница1/3
Дата30.06.2017
Размер499.42 Kb.
  1   2   3


BG



КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИTЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 10.1.2007

COM(2006) 844 окончателен





СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТАДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Примерна ядрена програма,

представена съгласно член 40 от Договора за Евратом за становище


на Европейския икономически и социален комитет


{SEC(2006) 1717}


{SEC(2006) 1718}
{SEC(2007) 12}

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Увод


2. Глобалният енергиен пазар

2.1. Пазарни механизми

2.2. Глобалните перспективи и пазара на ЕС на 27-те

2.3. Зелената книга за Европейската стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика и ролята на ядрената енергетика

3. Инвестиция на ЕС в ядрената сфера

3.1. Атомните електроцентрали по света и в ЕС

3.2. Уведомления за инвестиции

3.3. Перспективи за развитие и инвестиции

4. Влиянието на ядрената енергетика за сигурността на доставките, конкурентоспособността и защитата на околната среда

4.1. Ролята на ядрената енергетика за сигурността на доставките

4.2. Ядрената енергетика и конкурентоспособността

4.3. Икономически аспекти на атомните електроцентрали

4.4. Ядрената електроенергия и климатичните изменения

5. Условия за приемливост на атомните мощности

5.1. Обществена приемливост

5.2. Ядрена безопасност

5.3. Погребване на радиоактивните отпадъци

5.4. Извеждане от експлоатация

5.5. Радиационна защита

6. Действия на ниво ЕС

6.1. Регулaторна рамка (Договорът за Евратом)

6.2. Предложения на Комисията за ядрената безопасност

6.3. Европейска програмата за защита на важната инфраструктура

6.4. Проучване на Евратом

6.5. Перспективи

7. ЗАКЛЮЧЕНИЯ



1. Увод

Дял втори, глава IV, член 40 от Договора за Евратом постановява, че Комисията „периодично публикува примерни програми, посочващи в частност целите пред производството на ядрена енергия и всички видове инвестиции, необходими за тяхното постигане”. От 1958 г. бяха публикувани четири подобни примерни програми и една актуализация1.

Настоящата примерна ядрена програма описва текущото състояние и потенциални бъдещи сценарии за ядрения сектор в ЕС в рамките на по-широка енергийна стратегия. Тя осигурява основа за обсъждане на ядрената опция в контекста на провеждания дебат, посветен на енергийната политика на ЕС. Основата за Европейската енергийна политика беше изложена от Европейската комисия в последната Зелена книга2 и в Стратегическия енергиен преглед3. В този контекст примерната ядрена програма цели да осигури и фактически анализ на ролята на ядрената енергетика при посрещането на нарастващата загриженост за сигурността на енергийните доставки и намаляването на емисиите на CO2, като същевременно осигурява възможност ядрената безопасност и сигурност да бъдат от първостепенно значение в процеса на вземане на решения. Независимо от избора на енергийна политика, направен от държавите-членки , в областта на ядрената безопасност, извеждането от експлоатация и управлението на радиоактивните отпадъци са необходими съгласувани действия.

Понастоящем атомните електроцентрали генерират приблизително една трета от електричеството и 15% от енергията, консумирана в Европейския съюз (ЕС)4. В момента ядрената енергетиката е един от най-големите източници на енергия в Европа, който не отделя въглероден диоксид (CO2).



2. Глобалният енергиен пазар

2.1. Пазарни механизми

До 2030 г. световните енергийни нужди се очаква да се повишат с 60%. През последните 10 години потреблението на петрол например се увеличи с 24%, а предвижданията са общите нужди да нарастват с 1,6% годишно5.

Зависимостта на ЕС от вноса нараства. Въз основа на текущите тенденции през следващите 20-30 години около 65% от енергийните нужди на Съюза, с 50% повече от сегашните, ще бъдат задоволени от вноса, част от който се извършва от райони, които предизвикват притеснения във връзка с политическата стабилност6. Резервите от основни енергийни източници са съсредоточени в няколко страни. Приблизително половината от газта, консумирана в Европейския съюз, идва от Русия, Норвегия и Алжир. При текущите тенденции през следващите 25 години световното потребление на газ ще се повиши с 92%4.

През последните две години цените на петрола и газта почти се удвоиха, а цените на електричеството ги последваха. Въпреки високите цени глобалното енергийни нужди продължават да нарастват. През 2004 г. те се увеличиха с 4,3%, предимно в развиващите се страни. Само на Китай се дължат 75% от допълнителните нужди от въглища. Понастоящем енергийните нужди на глава от населението в Азия, Африка и Южна Америка са само част от енергийните нужди в ЕС. Само нововъзникващите икономики на Китай и Индия със сигурност ще увеличат енергийните си нужди и ще окажат влияние върху този баланс в близко бъдеще.

В рамките на ЕС, независимо от постоянните усилия за подобряване на ефективността, енергийните нужди продължават да нарастват с 0,8% годишно. Последните предвиждания сочат обичайно годишно увеличение на нуждите от електроенергия на ЕС с 1,5% на предприятие. В резултат на това, ако не се предприемат действия въз основа на Стратегическия енергиен преглед, до 2012 г. емисиите на парникови газове може да се увеличат с още 5% в пряко противоречие с целта на Протокола от Киото за намаляване с 8% в рамките на същия срок.

Употребата на изкопаеми горива предполага повишени емисии на CO2 и други вредни за околната среда емисии. Световният климат се затопля. Според Междуправителствената група по изменение на климата емисиите на парникови газове вече са довели до световно затопляне с 0,6оС7.



2.2. Глобалните перспективи и пазара на ЕС на 27-те

През 2005 г. ЕС е най-големият производител на ядрена електроенергия8 в света (944,2 TWh (e)). Той има развита ядрена промишленост, която обхваща цялостния горивен цикъл, и разполага със собствена технологична база и експертни познания . Вниманието беше съсредоточено върху безопасността и сигурността на ядрените съоръжения и защитата на обществото. Неотдавнашното либерализиране на енергийните пазари промени значително инвестиционните сценарии спрямо тези от 70-те и 80-те години, когато бяха изградени повечето от атомните електроцентрали.

Общността укрепи своите международни отношения със споразумения, които улесняват търговията с ядрени материали и технологии, като способстват за политика на разнообразяване на доставките и по-тясно сътрудничество в трансфера на технологии и бизнес със страните, които не са членки на Общността9. В същото време ЕС продължи да насърчава научната и развойна дейност в областта на ядрената безопасност, намаляването и обработката на радиоактивните отпадъци, крайните хранилища и иновационните ядрени технологии. През май 2006 г. Евратом стана пълноправен член на Форум Четвърто поколение (Generation IV Forum (GIF)), който проучва потенциални разработки за бъдещи реактори, които ще направят генерирането на ядрена енергия по-безопасно и по-икономично, ще подобряват сигурността, ще намалят проблемите, свързани с неразпространението и ще ограничават генерирането на отпадъци.

Установени и нововъзникващи икономики в Азия, като например Япония, Южна Корея, Китай и Индия, както и Русия и САЩ, планират за в бъдеще изграждането на мощности за производство на ядрена енергия, като гарантират значителна роля на ядрената енергетика при задоволяването на техните нарастващи енергийни нужди. Международната ситуация изисква да се обръща постоянно внимание на политиките, които съответстват на ядрените разработки в други региони на света, като се имат предвид потенциалните геополитически последици за глобалната сигурност, здравето, промишлеността и общественото мнение.

В ЕС Финландия и Франция решиха да изградят нови ядрени реактори. Други страни членки на ЕС, включително Нидерландия, Полша, Швеция, Чешката република, Литва (в сътрудничество с Естония и Латвия), Словакия и Обединеното кралство, както и България и Румъния, възобновиха дебата за тяхната политика за ядрената енергетика, която може да доведе или до удължаване на степента и експлоатационния живот на съществуващите централи, или до обсъждане на възможността за тяхната подмяна, или до планиране на изграждането на нови съоръжения. Германия, Испания и Белгия засега продължават да водят тяхната политика за постепенно преустановяване на производството.

2.3. Зелената книга за Европейската стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика и ролята на ядрената енергетика

Ерата на евтината енергия вероятно приключи главно поради голямото световно търсене и поради недостатъчните инвестиции в производството, разпределението и преносния капацитет през последните десетилетия. В този контекст Стратегическият енергиен преглед и Зелената книга от 2006 г.за сигурна, конкурентоспособна и устойчива енергетика подчертават необходимостта от значителни инвестиции в ЕС през следващите 20 години за подмяна на остаряващи мощности за генериране на електроенергия. В тях се призовава за по-устойчив, ефективен и разнообразен енергиен микс.

Докато всяка държава-членка и електроцентрала избира свой собствен енергиен микс, отделни национални решения, свързани с ядрената енергетика, могат да окажат влияние върху други държави от гледна точка на търговските потоци на електроенергия, общата зависимост на ЕС от вносните изкопаеми горива и емисиите на CO2, както и от конкурентоспособността и околната среда.

Бъдещето на ядрената енергетика в ЕС зависи предимно от нейното икономическо основание, способността й да доставя евтина и надеждна електроенергия, за да помогне за постигането на целите от Лисабон, от приноса й към общите цели на енергийната политика, нейната безопасност, въздействието й върху околната среда и от нейната обществена приемливост. Генерирането на ядрена енергия има своята роля в отговор на Стратегическия енергиен преглед и в частност по отношение на главните приоритети, определени в Зелената книга10: сигурност на доставките, конкурентоспособност и устойчивост. В същото време, ядрената безопасност, извеждането от експлоатация на ядрените реактори в края на тяхната активна експлоатация, управлението, транспорта и окончателното погребване на радиоактивните отпадъци, заедно с неразпространението, са важни въпроси, на които трябва да продължи да се обръща активно внимание.



3. Инвестиция на ЕС в ядрената сфера

3.1. Атомните електроцентрали по света и в ЕС

Днес съществуват 44311 търговски атомни електроцентрали, които работят в 31 страни по света, с общ капацитет над 368 GWe. Те осигуряват 15% от световната електроенергия. В допълнение в 56 страни работят общо 284 научноизследователски реактора за научни цели. Освен това 220 ядрени реактора захранват с енергия военни и военноморски плавателни съдове. В глобален мащаб 28 ядрени реактора са в процес на изграждане, а и твърдо са планирани още 35, което се равнява съответно на 6% и 10 % от съществуващия капацитет12.

Въпреки че са построени няколко атомни електроцентрали след 80-те години, тези, които работят, произвеждат до 20% повече електроенергия, поради повишаванията на мощността и по-високите коефициенти на използване (т.е. по-кратки прекъсвания за презареждане с гориво и по-малко инциденти). От 1990 г. до 2004 г., световният капацитет нарасна с 39 GWe енергия (12%, поради нетното добавяне на централи и повишаването на мощността на някои от вече съществуващите съоръжения) и производството на електроенергия се увеличи с 718 милиарда kWh (38%). През следващите 10-20 години се планира да бъдат затворени няколко остаряващи електроцентрали, в резултат на което ще се намали делът на ядрената енергия в общото производство на електроенергия13. В своя индикативен сценарий за Перспективите в световната енергетика от 2006 г.т.е. при положение, че настоящите политики останат непроменени, Международната агенция по енергетика разкрива, че делът на ядрената енергетика ще спадне от настоящите 15% на 8% до 2030г.

Една четвърт от реакторите по света имат коефициенти на натоварване14 над 90%, а почти две трети – над 75%. Тези цифри говорят за почти максимално използване, като се има предвид, че повечето реактори трябва да бъдат спирани на всеки 18 до 24 месеца за презареждане с гориво.

В ЕС на 27-те15 в 15 държави-членки работят общо 152 ядрени реактора. Средната възраст на атомните електроцентрали (АЕЦ) е приблизително 25 години16. Във Франция, която притежава най-големия парк от (59) ядрени реактори, които дават приблизително 80% от производството й на електроенергия, и Литва - със само една атомна електроцентрала, която обаче обезпечава 70% от производството на електроенергия, средната възраст е около 20 години. Паркът на Обединеното кралство, която се състои от 23 АЕЦ, има средна възраст от приблизително 30 години, докато в Германия средната възраст на парка от 17 действащи АЕЦ е 25 години.

Тъй като ядрената енергетика осигурява една трета от електроенергията в Европа и типичният първоначално проектиран живот на АЕЦ е 40 години, се изисква вземането на решения за удължаване живота на някои от централите, когато това е възможно от гледна точка на безопасността, или за нови инвестиции, за да бъде удовлетворено очакваното търсене и да бъде подновена остаряващата инфраструктура през следващите 20 години. Като се вземе предвид текущия енергиен микс в ЕС, ако се поддържа заплануваната политика за постепенно преустановяване на производството в някои държави-членки на ЕС, без удължаване на живота и/или изграждане на нови централи, делът на ядрената енергетика в производството на електроенергия значително ще се намали. Като се има предвид, че обикновено за изграждането на нова АЕЦ са необходими 10 години17, ако намерението е да се подменят съществуващите атомни електроцентрали с нови, ще бъде необходимо да се вземат решения, дори само за да се запази текущият дял на ядрената енергетика в производството на електроенергия.



3.2. Уведомления за инвестиции

Съгласно член 41 от Договора за Евратом инвестиционните проекти, свързани с ядрения горивен цикъл в ЕС, трябва да бъдат съобщавани на Комисията преди сключването на договори с доставчици или три месеца преди започване на работата, в случай че работата трябва да бъде извършена със собствени ресурси на предприятието.

От 1997 г. насам Комисията е уведомена за общо 19 проекта. Десет проекта бяха за съоръжения във Франция, седем от тях за подмяна на парните генератори за АЕЦ, един за изграждане на съоръжение за обработка и съхранение на радиоактивни отпадъци (CEDRA) в Кадараш, един за изграждане на нов завод за обогатяване на уран (Georges Besse II) в Трикастен, който използва центробежна технология, и последният – за изграждане на нова АЕЦ с европейски реактор с вода под налягане (EPR) на площадката във Фламанвил.

През 2004 г. Финландия уведоми Комисията за своите планове за нова атомна електроцентрала на остров Олкилуото, първата нова АЕЦ, която предстои да бъде изградена в ЕС за повече от десет години. Модернизиране и допълнителни мощности в трите завода за обогатяване на уран (Urenco) в Германия, Нидерландия и Обединеното кралство, изграждане на инсталация за остъклени високоактивни отпадъци (VEK) в Карлструе, Германия, и подмяна на парогенераторите в атомната електроцентрала в Тиханге,Белгия, за допълване на списъка.



3.3. Перспективи за развитие и инвестиции

Настоящият раздел обобщава ситуацията в различни страни, които понастоящем използват ядрена енергия. Допълнителни подробности са дадени в приложение II.

В средата на 2004 г. Белгия обяви ново проучване във връзка с националната енергийна политика относно поетапното преустановяване на производството на атомна енергия до 2030 г., със затваряне на първите АЕЦ около 2015 г. Съществуващото законодателство изисква затваряне на АЕЦ след 40 години търговска експлоатация, но при сигурност на доставките могат да се правят изключения. През юни 2006 г. федералното правителство реши, че Десел ще бъде площадката за съоръжение за повърхностно погребване на ниско- и средноактивни краткоживущи отпадъци, която ще влезе в експлоатация между 2015 г. и 2020 г.

В България АЕЦ „Козлодуй“ използваше до края на 2006 г. четири ядрени реактора. За да се изпълнят ангажиментите, поети в рамките на преговорите за присъединяване, бяха затворени два блока. Извеждането от експлоатация на тези блокове се подкрепя от фондовете на ЕС. В напреднал етап на проектиране са два блока на площадката в Белене, за да се компенсира затварянето на тези блокове и да се задоволят нарастващите енергийни нужди в региона.

През 2003 г. компанията Ceske Energeticke Zavody (CEZ), която експлоатира двете атомни електроцентрали в Чешката република, Dukovany и Temelin, предприе амбициозна програма за модернизиране. Освен подобряващата се конкурентоспособност и безопасност, целта на модернизирането е да се удължи разрешителното за работа на централите от 30 до 40 години. Въпреки плановете през 2005 г. да бъде затворена оставащата в Чешката Република уранова мина (Dolni Rozinka), която преди това е имала значително производство на уран, увеличаването на цените на урана подтикват властите да удължат срока на нейното действие.

Разрешителното за строеж на петата атомна електроцентрала във Финландия, европейски реактор с вода под налягане (EPR) от 1600 MWe, разположен на остров Олкилуото, беше издадено на Teollisuuden Voima Oy (TVO) през февруари 2005 г. Изграждането вече започна, като първоначално пускането в експлоатация е планирано за 2009-2010 г. Според TVO поради закъснения в изграждането, пускането в експлоатация се отлага за 2010-2011 г. Действащите блокове „Олкилуото 1“ и „Олкилуото2“ са подобрени с 860 MW с период на експлоатация от 60 години.

Posiva Oy изгражда подземно съоръжение (Onkalo) в здравата основна маса на Олкилуото, за да бъде получена информацията, необходима за молбата за разрешително за строителство на дълбоко хранилище, която ще бъде предадена на финландското правителство през 2012 г. След затваряне хранилището няма да се нуждае от мониторинг. Правителството обаче реши, че възвращаемостта е необходимо условие. Съществуват планове за разширяване на хранилищата за ниско- и средноактивни отпадъци в Олкилуото и Ловиса, където радиоактивните отпадъци се поставят в подземни кухини и силози, изкопани в подземните скали близо до електроцентралите, за да се поемат отпадъците от извеждането от експлоатация. Предвидените разходи за хранилището и другите дейности, свързани с управлението на отпадъците, са включени в цената на генерираната от ядрени горива електроенергия, събира се от производителите и се депозира в Държавния фонд за управление на ядрените отпадъци.

Преди френското правителство да изготви своя законопроект за енергетиката, през 2003 г. беше започнат национален дебат във връзка с нея. Дебатът доведе до заключението, че ядрената енергия ще продължи да играе ключова роля във френския енергиен микс. Двата въпроса, разгледани по време на дебата, бяха необходимостта от подмяна на съществуващия парк от атомни електроцентрали, която ще започне около 2020 г., и глобалното затопляне. Новото законодателство не само остава отворена ядрената опция, но включва и ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове. След приемането на това законодателство, правителството прие искането на Électricité de France (EdF) за изграждане на европейски реактор с вода под налягане (EPR), вторият в ЕС, който ще бъде пуснат в експлоатация през 2012 г.

В Германия съществува закон за постепенно преустановяване на производството („Atomausstiegsgesetz“), съгласно който производителите на ядрена енергия и федералното правителство постигнаха споразумение относно общата ядрена енергия, която следва да бъде произведена и която е действително ограничена до 32 години на база на предвидените квоти за производство на енергия. Операторите също се съгласиха да спрат трансфера на отработено ядрено гориво за преработка от 2005 г. нататък. За да се избегне транспортирането до междинните инсталации за съхранение в Горлебен, беше поискано изграждането на хранилища на площадките на няколко електроцентрали. Затворени бяха две АЕЦ - Stade през 2003 г. и Obrigheim през 2005 г., като в експлоатация останаха 17 блока. Разрешението да бъде започнато извеждане от експлоатация на централата Mülheim-Kärlich беше издадено през юли 2004 г. Окончателният етап от разширяването на завода за обогатяване Urenco в Гронау беше одобрен и беше даден лиценз за увеличаване на капацитета на завода за производство на гориво в Линген на Advanced Nuclear Fuels GmbH.

Четирите блока Paks в Унгария, които всички са с реактори второ поколение VVER-440/213, получаваха доставки от руския „Атоменергоекспорт“. Последваща програма за модернизиране повиши техните мощности. През последните пет години беше свършена значителна работа за подготовка за потенциалното удължаване на техните разрешителни за експлоатация за още 20 години. Освен това Paks планира да повиши енергийната мощност на всеки блок с още 10%. Създаден беше Централен фонд за ядрена енергетика за финансиране управлението на отпадъците и извеждането от експлоатация на площадката Paks. Проучванията, насочени към откриване на подходящо местоположение за ново хранилище за ниско- и среднорадиоактивни отпадъци, определиха площадка на Батаапати. През 2005 г. местната общност гласува за одобрение на проекта.



Литва реши да остане ядрена страна, приемайки като условие за присъединяване към ЕС да затвори своите два проектирани в Русия ядрени реактора в Игналина, за които не се смята, че могат да бъдат модернизирани икономически. През март 2006 г. беше подписан меморандум за разбирателство с Естония и Латвия относно подготовката за изграждане на нов ядрен реактор. В резултат от проучването на възможността за реализиране, предназначено да насърчи дейностите в полза на енергийната сигурност в Балтийския регион, правителствата на трите балтийски държави се споразумяха принципно за изграждането на нова АЕЦ в Литва. Очаква се през 2007 г. литовското правителство да приеме законодателство адаптирането на това решение.

Холандското правителство и Elektriciteits Produktiemaatschappij Zuid (EPZ), собственик на централата Borssele, одобри допълнителното удължаване на нейния експлоатационен срок. Тя ще продължи да произвежда електроенергия до 2033 г., при условие че остане безопасна и икономически надеждна. Правителството възнамерява да преразгледа националните закони и разпоредби, за да изясни условията, при които новите ядрени съоръжения могат да бъдат изграждани в бъдеще, като обърне специално внимание на въпроса за радиоактивните отпадъци и мерките, необходими за предотвратяване на терористични атаки.

В Румъния се експлоатира една атомна електроцентрала(Cernavoda 1). В процес на изграждане е втори блок, който трябва да започне да функционира през 2007 г. Подготвителната работа за още два допълнителни блока ще започне през 2007 г. Планира се удвояване на производството на електроенергия до 2009 г. и утрояване - до 2015 г.

През февруари 2005 г. словашкият министърът на икономиката разреши продажбата на 66% от Slovenské Elektrárne, ядреният оператор на страната, на италианската компания Enel S.p.A. Като условие за присъединяване към ЕС Словакия прие да затвори два от своите шест проектирани в Русия реактори - Bohunice 1 и 2, за които не се смята, че могат да бъдат модернизирани икономически.

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница