Книга за Европейската стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика и ролята на ядрената енергетика

В Испания настоящата политика на правителството във връзка с ядрената енергетика е постепенното намаляване на участието й в производството на енергия, без да се възпрепятства в нито един момент сигурността на доставките на електроенергия. През април 2006 г. централата в Хосе Кабрера (Zorita) беше затворена окончателно след 38 години експлоатация. Тя беше най-малката и най-старата атомна електроцентрала от испанския парк. Демонтирането на централата ще се осъществи от 2009 г. Основната стратегия, установена в Шестия общ план за радиоактивните отпадъци, приета от правителството на 23 юни 2006 г., се основава на наличието на съоръжение за централизирано временно хранилище до 2010 г.

Всички оператори на 10-те ядрени реактора на Швеция обявиха програми за модернизиране, включително за основно повишаване на мощностите. В отговор на тези планове органът по безопасността издаде нови разпоредби за съвременно оборудване на остаряващите реактори за удовлетворяване на съвременните стандарти за безопасност. Шведската компания за ядрено гориво и управление на отпадъците (SKB), създадена от операторите на АЕЦ, очаква през 2006 г. да представи молба за разрешително за централа за капсулиране на отпадъци, която се предвижда да бъде разположена до съществуващите съоръжения за междинно съхранение в Оскаршамн. Предвижда се през 2008 г. да бъде представена молба за разрешително за самото хранилище за дълбоко разполагане.

На 1 април 2006 г., Органът за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения (Nuclear Decommissioning Authority – NDA) на Обединеното кралство стана собственик на по-голямата част от гражданските ядрени обекти и пое отговорността за справянето с наследените отпадъци на страната. Това обхвана всички задължения на гражданската ядрена енергетика в държавния сектор, които има Агенцията по ядрена енергетика на Обединеното кралство (UKAEA), и повечето от задълженията на British Nuclear Fuels plc. (BNFL), заедно със съответните активи на BNFL. Обединеното Кралство експлоатира общо 39 реактора и 5 завода за преработка на гориво, както и други съоръжения за горивния цикъл и за научни изследвания на 20 площадки, включително най-старите реактори Магнокс, които трябва да бъдат затворени до 2010 г.

Когато възникна NDA, BNFL и UKAEA продължиха да експлоатират по-голямата част от своите бивши съоръжения, които имат договор с NDA. Предвижда се обаче тази уговорка да е само временна. Започвайки от 2008 г., NDA ще обяви търг за сключване на договори за управление на площадките, като BNFL и UKAEA ще трябва да се конкурират за възлагане на работата с други компании, включително с американски предприятия. Енергийната перспектива на Обединеното Кралство от юли 2006 г. посочва, че ядрената енергетика ще участва в бъдещия микс на Обединеното кралство за производство на електроенергия заедно с други опции за генериране на електроенергия при ниско ниво на въглеродни емисии.

4. Влиянието на ядрената енергетика за сигурността на доставките, конкурентоспособността и защитата на околната среда

Настоящият раздел анализира ролята на ядрената енергия във връзка с трите главни приоритета на Зелената книга от 2006 г., а именно: сигурност на енергийните доставки, конкурентоспособност спрямо другите форми за производство на енергия и принос за ограничаване на емисиите на парникови газове.

Преди либерализирането на енергийния сектор, правителствата имаха за задача да вземат предвид сигурността на енергетиката при планирането на техните енергийни системи, като се опитват да съберат разнообразен и сигурен портфейл с източници за доставка. След влизането в сила на законодателство за либерализирането, ролята на правителствата се разви в посока към създаването на подходяща рамка за конкуренция. На либерализираните пазари решенията за капиталовложения се вземат от инвеститорите, а не от правителствата.

Ядрената енергетика може да допринесе за разнообразяването и дългосрочната сигурност на енергийните доставки поради следните причини:

• 
  - ограниченото значение на суровината (естествен уран) и нейната наличност
  

В близко бъдеще не се предвижда недостиг на уран. Увеличаването на цената на урана увеличи проучването и производството, но повлия слабо върху цените на ядрената електроенергия¹⁸. След десет години се очаква пазарът малко да се разшири, без да окаже съществено влияние върху цените за производството на електроенергия¹⁹. Разумно обезпечени и възстановими източници на уран на конкурентни цени могат да задоволят нуждите на ядрената промишленост най-малко за следващите 85 години²⁰ при текущите нива на консумация.

От 1985 г. насам първичното производство на уран (нов добив) беше по-малко от необходимото за реактора. Вторичните източници (запаси, рециклирано гориво и смесване на високообогатен уран от военните запаси) компенсираха съответните дефицити. До 2020 г., вторичните източници се очаква да бъдат изчерпани. Следователно се изискват допълнителни проучвания. Европейски компании, като например Areva, са съсобственици на минни съоръжения в Канада и Нигер. Финландия, Словакия и Румъния правят проучвания за добиване на уран.

Договорът за Евратом изисква всички потребители в Общността да получават редовно и справедливо снабдяване с руди и ядрени горива. Той определя обща политика за доставките, основана на принципа за равен достъп до ресурсите за снабдяване, като забранява практиките, предназначени за осигуряване на привилегирована позиция за някои от потребителите. Прилагането на тези разпоредби е от компетенцията на Агенцията за снабдяване към Евратом (ESA)²¹. Мандатът на ESA обхваща гарантирането на това, че вносът и износът до и от Общността са в съответствие с политиката на ЕС за сигурността на доставките и че интересите на потребителите са защитени.

• 
  Геополитическото разпределение на залежите на уран, производителите и доставчиците
  

• 
  Производствени възможности²³
  

Международните предпазни мерки, насочени към предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие, създават специфични ограничения на пазарите за ядрени горива под формата на декларации, контрол и доказване, че ядрените материали се употребяват за мирни цели. Рамката, създадена по силата на Договора за Евратом и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) осигурява добре определен набор от правила. В тази рамка ядрените материали за мирни цели могат да се търгуват свободно между страните и операторите.

Цената и инвестиционният риск са важни въпроси, когато се разглежда изграждането на ядрени реактори. В днешно време нова атомна електроцентрала изисква инвестиция от порядъка на 2 до 3,5 млрд. EUR (съответно при 1000 до 1600 MWe). Като се имат предвид целите от Киото, понастоящем държавната политика има стабилно и належащо основание да насърчава силно чистите технологии. Съществува ключовият въпрос дали атомната енергетика изисква подобна политическа намеса, за да бъде икономически конкурентоспособна. Инвестициите в нови ядрени съоръжения изискват най-малкото стабилна законодателна и политическа рамка, като се има предвид периода между първоначалното капиталовложение и реализирането на достатъчно големи печалби. Тъй като либерализираните пазари не могат да гарантират дългосрочна стабилност на цените, МАЕ посочва, че за да може частният сектор да инвестира в нови ядрени проекти, може да се наложи правителствата да вземат мерки за намаляването на инвестиционните рискове.

• 
  Конкурентоспособността на ядрената електроенергия на настоящия енергиен пазар
  

Анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ)²⁴ и Агенцията по ядрена енергетика (NEA)²⁵, базиран на данни от повече от 130 различни вида централи, които произвеждат електроенергия, включително такива от въглища, газ, ядрено гориво, вятър, слънчева енергия и биомаса, направен от експерти в 19 държави-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и 3 страни, които не са нейни членки, показва, че в повечето промишлени страни новите атомни електроцентрали предлагат икономичен начин за производство на базовия електрически товар, като цените на газта и въглищата са на определено ниво. Промишлеността потвърждава това становище²⁶. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) и Агенцията по ядрена енергетика (NEA), ядрената електроенергия е конкурентна алтернатива, като разходите и конкурентоспособността зависят от проекта²⁷. Докладът на Световната асоциация за ядрена енергия (WNA) потвърждава тези открития и посочва, че данните са били събрани преди повишаването на цената на изкопаемите горива, което още повече подсилва това положение.

• 
  Икономическата конкурентоспособност на ядрената енергетика зависи от няколко фактора, като ключова роля играят времето за изграждане, капиталовите разходи, погребването на отпадъци и коефициентът на експлоатационен капацитет. {} 
  
• 
  Процедурите за разречителни бяха опростени. Въпреки стриктното прилагане на стандартите за безопасност и качество, което трябва да продължи, предсказуемите технически параметри и графици от проектирането до сертифицирането и от изграждането до експлоатацията и по-ниските регулаторни разходи, намалиха общите разходи за финансиране.
  
• 
  През последните 20 години експлоатационните разходи непрекъснато се понижават, докато коефициентите за капацитета се повишават. Ниските странични разходи в ядрената енергетика²⁷ насърчиха собствениците на атомни електроцентрали да кандидатстват за удължаване на разрешителните за експлоатация. Въпреки че от 2004 г. насам цените на урана се повишават значително, въздействието им върху цените на електроенергията е сравнително слабо, тъй като уранът е само малка част от общата цена на kWh (приблизително 5%).
  
• 
  В няколко страни от ЕС ядрената промишленост облага допълнителните цени на електроенергията, за да събере средства за управление и погребване на генерираните отпадъци и за финансиране на извеждането от експлоатация. Методът за финансово управление и наличност на фондовете е различен в различните държави-членки²⁸.
  
• 
  Производителите на електроенергия по света планират удължаване периода на експлоатация на реактора²⁹. Швеция одобри 10-годишно удължаване с възможно увеличение от 20 години, при условие че се спазват нормите за ядрена безопасност.
  
• 
  Огромните увеличения на цените на останалите горива също засилиха икономическата конкурентоспособност на ядрената енергетика при тези обстоятелства.
  

• 
  Роля на държавната помощ
  

Несигурността относно бъдещите цени на електроенергията, пазарната структура и условия и бъдещите промени на политиките за енергетиката и изменението на климата внасят големи рискове пред дългосрочните инвестиции в енергийния сектор. Това е особено важно за ядрената енергетика поради високите капиталовложения, свързани с изграждането на нови АЕЦ, и сравнително дългия период преди подобна инвестиция да започне да носи печалба. Поради това е важно да се направи опит за установяване на твърди политически рамки, така че условията за нови инвестиции да са ясни и предсказуеми.

Изграждането на новата АЕЦ във Финландия, въпреки че не се нуждае от правителствени субсидии, зависи от сигурна дългосрочна инвестиция, която ще бъде постигната посредством споразумение на заинтересованите страни, което гарантира фиксирана цена на енергията за собствениците/инвеститорите, които са предимно заинтересовани страни от хартиената промишленост.

Друг ключов въпрос за икономическото бъдеще на ядрената енергетика е да се разбере как печалбата от нейните търговски постъпления се свързва със структурите на пазара на електроенергия³². Инвеститорите предпочитат по-кратки периоди на възвръщаемост, което прави по-привлекателни инвестициите с по-ниски цени за изграждане и с по-кратък период на възвръщаемост. Периодите на възвръщаемост в областта на ядрената енергетика (при най-оптимистичен сценарий пет години) поради инженерни и лицензни причини са много по-дълги, отколкото при газовите турбини с комбиниран цикъл (CCGT) или възобновяемите енергийни източници, които имат периоди на възвръщаемост само 2 години или по-малко.

Разходите за изграждане на атомни централи са два до четири пъти по-високи, отколкото за газови турбина с комбиниран цикъл CCGT. От трите главни компонента на цената за производство на атомна енергия – капитал, гориво и експлоатация и поддръжка – на капиталовите разходи се дължат приблизително 60% от цената, в сравнение със само около 20% за газовите турбини с комбиниран цикъл CCGT.

Икономическите рискове при атомните централи са свързани с главната капиталова инвестиция в началото и изискват почти безупречна работа през първоначалните 15-20 години от техния живот (40-60 години), за да се изплати първоначалната инвестиция. В допълнение, извеждането от експлоатация на централата и управлението на отпадъците означава, че през 50-100 години след спирането на реактора трябва да бъдат предоставени финансови активи.

Липсата на скорошен опит с новоизградени централи затруднява оценката на точните разходи за реактори от последно поколение. В миналото споровете относно отпускането на разрешителни, местната опозиция и източниците на вода за охлаждане, са забавяли изграждането и завършването на атомните централи и в САЩ и в Европа³³. Тъй като същите фактори са причинили забавяния и в по-новите инвестиции в енергийни системи, например във взаимовръзки, подобни забавяния могат да възникнат и при изграждането на новите атомни електроцентрали.

Повечето атомни електроцентрали излагат инвеститорите на все по-големи рискове надолу по веригата на разпределение, тъй като за следващото десетилетие трябва да бъдат налични само централи от голям мащаб (над 500 MW). В контекста на либерализираните пазари на електроенергия несигурността относно цената на електроенергията насърчава изграждането на маломащабни модулни единици, тъй като моментът на пускане в експлоатация е от съществено значение за връщането на инвестициите. Поради инженерни причини икономиите от мащаба доминират над атомните електроцентрали и от гледна точка на текущите технологии намаляването на размера на централите не изглежда икономически оправдано³⁴.

Все пак за правителствата в някои държави-членки остават определени финансови рискове и рискове за околната среда, например отговорността за изграждане на съоръжения за дългосрочно погребване и управление на отпадъците. Въпреки че фондовете могат да бъдат натрупвани от операторите по време на експлоатационния срок на централата и като такива се заплащат от частния сектор и потребителите, между наличните фондовете и онези, които наистина са необходими, все още съществуват несъответствия. Правителствата и компаниите, които произвеждат електроенергия, трябва съвместно да разработват иновационни механизми за решаването на неуредените въпроси и бъдещите предизвикателства. От съществено значение остава заделянето на достатъчно средства, за да се финансира извеждането от експлоатация и управлението на отпадъците.

Изграждането на голям брой реактори със сходен дизайн (парков подход) притежава потенциални преимущества. По тази причина би било интересно частните инвеститори да си сътрудничат, за да се облагодетелстват от подобни икономии от мащаба. Ядрените доставчици показаха, че средствата за последващи централи могат да бъдат между 10% до 40% от цената на първата централа, което осигурява значителен стимул за прилагането на парковия подход. Планираните средства се обуславят и от следните фактори, inter alia:

• 
  Първите от този вид (прототип) разходи, свързани с нов дизайн.
  
• 
  Парк от централи със същия дизайн дава възможност за разделянето на разходите за лицензиране.
  
• 
  Концепцията за парков дизайн ще позволи разработка на единно решение във връзка с извеждането от експлоатация.
  
• 
  По-ефикасно може да се използва ограниченият брой професионалисти, като се избягват потенциалните трудности, свързани с намирането на експерти.
  
• 
  Ако бъде поет ангажимент за закупуването на определен брой реактори, могат да се предложат по-благоприятни готови договори³⁵.
  

Перспективите на политиката за климата са съсредоточени главно върху краткосрочно намаляване на емисиите в резултат от целите, определени с Протокола от Киото³⁶. Ядрената електроенергия осигурява широкомащабно захранване в базов режим на експлоатация, използвано в подкрепа на енергийно интензивните промишлености, както и ежедневните вътрешни изисквания с ограничени емисии. В глобален мащаб от 1973 г. насам атомните електроцентрали са удовлетворили 38% от повишеното търсене на електроенергия. Ако приемем, че този капацитет можеше да бъде произведен на основата на изкопаеми горива, трябва да кажем, че ядрената енергия е допринесла значително за смекчаване на емисиите на CO₂ - основният парников газ (GHG)³⁷. Генерирането на един милион киловатчаса електричество от въглища изпуска в атмосферата 230 метрични тона въглерод, от петрол – 190 метрични тона, от природен газ – 150 метрични тона. При нормални експлоатационни условия една атомна електроцентрала генерира същите киловати без да отделя емисии въглерод. В настоящото сравнение не се отчитат емисиите на различни типове горива.

През 2000 г. Агенцията по ядрена енергетика (NEA)³⁸ проучи ролята на ядрената енергия за намаляване на опасността от глобално изменение на климата и осигури количествена база за оценка на намаляването на емисиите на парникови газове вследствие на алтернативните пътища за развитие на атомната енергетика. Анализът обхваща икономическите, финансови, промишлени и потенциални влияния върху околната среда на три алтернативни сценария за развитие на атомната енергетика („ядрени варианти“): непрекъснат период на растеж, постепенно спиране, или период на стагнация, последван от съживяване. Всеки от трите варианта ще доведе до предизвикателства за ядрения сектор, но всичките ще бъдат реализируеми по отношение на степента на изграждане, финансирането, избора на площадка, финансирането, изискванията за територията и природните ресурси. NEA излезе със заключението, че ядрената енергия е налична алтернатива за облекчаване на опасността от глобална промяна на климата и че поддържането на тази алтернатива отворена би поощрило понататъшното развитие и на несвързани с получаването на електричество приложения - за топлина, питейна вода и производство на водород, като по този начин се подобри приноса й за намаляването на емисиите на парникови газове. Следователно, ролята на ядрената енергетика ще трябва да бъде взета предвид при дискусиите за бъдеща схема на ЕС за търговия с емисии.

Проучване³⁹, договорено от Комисията, осигурява задълбочена преценка за енергийните изисквания и последиците, основани на различните сценарии във връзка с избора на начин за производство на електроенергия за ЕС до 2030 г. Изследването показва, че в средносрочен план устойчивият избор на енергиен микс ще представлява комбинация от възобновяеми източници на енергия и капиталовложения в генерирането на ядрена електроенергия, в комбинация с усилия за подобряване на енергийната ефективност.

Поради това ядрената енергия е една от алтернативите, които са на разположение за намаляване на емисиите на CO₂. Понастоящем ядрената енергетика е най-големият източник на енергия без CO₂ в Европа и съставлява част от сценария на Комисията за намаляване на въглерода. В Перспективите за световната енергетика от 2006 г. на МАЕ се споменава, че в случая на ЕС във връзка с „удължаването на живота на атомните централи“ (148 Mt избегнати емисии на CO₂) заедно с повишена употреба на възобновяеми източници при производството на енергия (141 Mt избегнати емисии на CO₂). Поддържането на ядрената алтернатива отворена, за да се реализира този потенциал, ще изисква определен брой решения и мерки от страна на правителствата и промишлеността.