Условия за приемливост на атомните мощности

Фактор, който трябва да се вземе под внимание, и който оказва влияние върху дебата, посветен на бъдещето на ядрената енергетика, е въпросът за общественото мнение поради влиянието му върху политическите решения, които трябва да бъдат взети и за легитимното право на населението да бъде включено в този дебат. Загрижеността за безопасността на атомните електроцентрали, управлението на радиоактивните отпадъци, сигурността разпространението на ядрените оръжия и тероризма – всичко това повлия на общественото мнение.

Изследването на Евробарометър от 2005 г. показа, че обществеността на ЕС не е добре информирана по ядрените въпроси, включително за облагите с оглед смекчаването на климатичните промени и рисковете, свързани с различните нива на радиоактивност на отпадъците. Според него повечето от гражданите, които имат въпроси за ядрената енергетика, 40% от тези, които се противопоставят на ядрената енергия, биха променили своето мнение, ако се намерят решения на свързаните с ядрената енергетика въпроси. Следователно тези въпроси трябва да бъдат решени, за да може ядрената енергия да се смята за приемлива.

Общественото мнение и възприемане на ядрената енергетика е от най-голямо значение за бъдещето на политиката за ядрена енергетика. От основно значение е обществото да има достъп до достоверна информация и да може да участва в прозрачен процес за вземане на решения. ЕС ще разгледа по какъв начин да се увеличи достъпа до информация, вероятно чрез създаване на база данни, достъпна за гражданите. ЕС изцяло е поел отговорността, свързана с гаранциите, неразпространението и сигурността на ядрените материали, подобряване на сигурността на ядрените съоръжения, разширяване на способностите за детекция, безопасно управление и транспорт на радиоактивните източници, извеждането от експлоатация и радиологичната защита на работниците и обществеността. Поради това Комисията ще повиши своето сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия, държавите-членки и операторите, за да повиши тяхната ефективност и да осигури опазването на здравето, безопасността и сигурността на обществото.

От самото начало важността на ядрената безопасност беше призната от Европейската общност, както беше посочено в Договора за Евратом и съответно от Съвета⁴⁰. До момента досието за безопасността и надеждността на атомните електроцентрали на ЕС е безупречно. Два ядрени инцидента, в Три Майл Айлънд (1979 г.) в САЩ и Чернобил (1986 г.) в Украйна, задействаха международните усилия за повишаване на стандартите за безопасност. След това секторът беше подложен на интензивни проверки, което доведе до подобряване на ядрената безопасност по света. Научени бяха важни уроци за всички ядрени съоръжения. Резолюция на Съвета, свързана с технологичните проблеми на ядрената безопасност, публикувана през 1992 г., потвърди целите на резолюцията от 1975 г., като я разшири, така че да обхване и трети страни, предимно тези в Централна и Източна Европа и бившите съветски републики⁴¹.

Отговорността при ядрен инцидент в държавите-членки на ЕС на 15-те е подчинена на Парижката конвенция от 1960 г., която изгради хармонизирана международна система за отговорност в случай на ядрен инцидент, като понастоящем ограничава отговорността на операторите в случай на ядрен инцидент до около 700 милиона долара. Виенската конвенция, друга спогодба на същата тема, но свързана с Парижката Конвенция посредством Общ протокол от 1988 г. (който създава общ режим с взаимно признаване на двете конвенции), се прилага в по-голямата част от десетте нови държави-членки. Комисията цели хармонизиране на правилата за отговорност при ядрен инцидент в рамките на Общността. През 2007 г. във връзка с това ще бъде предприета оценка на въздействието.

В контекста на скорошното разширяване на Европейския съюз ядрената безопасност продължава да бъде централен въпрос. Четири ядрени реактора (Ignalina 1 и 2 в Литва и Ignalina 1 и 2 в Словакия) със съветски реактори от първо поколение се затварят на предварително определени етапи, в съответствие с Договора за присъединяване от 2004 г.⁴² ЕС осигурява финансова помощ при определени условия за различни проекти за извеждане от експлоатация и подмяна на мощностите за производство на електроенергия. Подобни споразумения са направени и за четири от шестте реактора в Козлодуй, два от които са вече затворени, а други два бяха затворени до края на 2006 г. като част от Договора за присъединяване на България към ЕС. Комисията прие две предложения за регламенти⁴³, които предвиждат финансовата помощ за Литва и Словакия да продължи до 2013 г., като гарантират най-малко същото ниво на финансиране като договореното за периода 2004-2006 г.

Освен това Общността се присъедини към Конвенцията за ядрена безопасност⁴⁴ и Съвместната конвенция, посветена на безопасността на управлението на отработеното гориво и на безопасността при управлението на радиоактивните отпадъци⁴⁵. През май 2004 г. в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) бе внесена ревизирана декларация за компетенциите относно Конвенцията за ядрена безопасност⁴⁶. Целта на конвенцията е разширяване на националните мерки и международното сътрудничество във връзка с безопасността.

Извън Общността ЕС даде съществен принос за подобряване на ядрената безопасност в държавите от ОНД и посредством програмата за ядрена безопасност TACIS, за която определи сумата 1,3 млрд. EUR за периода 1991-2006 г. Тази помощ ще продължи в резултат от новия инструмент за ядрена безопасност и сътрудничество, който вече не е само за държавите от ОНД, а позволява оказване на помощ и на други страни.

По Евратом бяха отпуснати заеми на „Козлодуй – 5“ и „Козлодуй – 6“ в България (212,5 млн. EUR през 2000 г.), Cernavoda 2 в Румъния (223,5 млн. EUR през 2004 г.) и на Khmelnitzky 2 и Rovno 4 в Украйна (83 млн. $ през 2004 г.) за подобряване на техните стандарти на безопасност и/или тяхната конструкция.

5.3. Погребване на радиоактивните отпадъци

В ЕС като цяло всяка година биват генерирани около 40 000 m³ радиоактивни отпадъци. Повечето от тях са резултат от ежедневната работа на атомните електроцентрали и другите ядрени инсталации и са категоризирани като нискорадиоактивни и с краткоживущи. Отработеното ядрено гориво дава около 500 m³ високорадиоактивни отпадъци на година под формата или на облъчено гориво, или на остъклени радиоактивни отпадъци от преработването.

В случая с нискорадиоактивните и краткоживущи радиоактивни отпадъци, стратегиите се внедряват в промишлени мащаби в почти всички държави-членки на ЕС, които имат програма за ядрена енергетика. Общо досега в ЕС са били погребани около 2 милиона m³ подобни отпадъци, повечето от които са били погребани в повърхностни или приповърхностни хранилища. В случая с вискоактивните и дългоживущи отпадъци, въпреки че са въведени много от етапите от стратегията за управление, никоя страна все още не е внедрила предложеното окончателно решение. Дълбокото погребване в устойчиво скално образувание е предпочитаната опция от ядрените оператори, докато други предпочитат приповърхностно погребване, за да улеснят евентуално бъдещо наблюдение и потенциално възстановяване, в случай че се налагат такива. Някои от главните фактори, които оказват влияние върху напредъка към внедряването на този последен етап са по-скоро социалнополитически, отколкото технически. За тази цел във Финландия се отбеляза напредък - със съгласието на местното население и одобрението на финландския парламент беше избрана площадка за погребване на отпадъци. Финландското законодателство изключва всякаква възможност за износ или внос на ядрени отпадъци от или за Финландия. Отбелязан беше важен напредък към избирането на площадки и в Швеция и Франция. Но в повечето държави избирането на площадка е централен въпрос, който отлага опцията за погребване.

Допълнителните техники за боравенето с отпадъците, насочени предимно към намаляване на обема или на дългоживущия компонент, се разработват в изследователските програми. Те общо се наричат „поделяне и преобразуване“. Въпреки че предлагат възможност за намаляване на дългоживущата токсичност на подобни отпадъци, те никога не могат изцяло да премахнат необходимостта от изолирането им от околната среда (например в дълбоки геоложки хранилища). Този подход за „концентриране и ограничаване“ дава възможност за свеждане до минимум на влиянието им върху околната среда.

В няколко случая изчислените дялове на разходите за управление на отпадъците и за извеждането от експлоатация на централата се прибавят към цената на електричеството в ЕС и се депозират в специални фондове. Но поради трудностите да се прогнозират подобни разходи, схемите за финансиране трябва да бъдат постоянно преразглеждани, за да се осигури адекватно финансиране в необходимия момент. Управлението на тези фондове в отделните държави-членки е различно.

Ключът за осигуряване на напредък е по-голямо обществено приемане и включване на обществеността в процеса на вземане на решения. Радиоактивните отпадъци са главно въпрос на околната среда и здравето. Като такива, управлението и погребването на радиоактивни отпадъци трябва да бъдат подложени на същата критичност, която се прилага към всички проекти, които е възможно да имат влияние върху хората и тяхното обкръжение.

Безопасността също остава сред основните усилия, които Общността (Евратом) полага в различни области. Съществува призната висока степен на ядрена безопасност при експлоатирането на настоящия парк от ядрени съоръжения в Европа. Поддържането на това ниво и повишаването му, ако е възможно, са предмет на съгласувана и дългосрочна научна и развойна дейност (R&D). Инструмент при полагането на тези усилия е рамковата програма за научни изследвания на Евратом.

5.4. Извеждане от експлоатация

Извеждането от експлоатация е крайната фаза в жизнения цикъл на ядрената инсталация. Тя е част от една обща стратегия за възстановяване на околната среда след края на промишлените дейности.

Понастоящем над 110 атомни централи в рамките на Общността са на различни етапи от извеждането им от експлоатация. Предвижда се, че към 2025 г. поне една трета от 152-те АЕЦ, които понастоящем работят в разширения Европейски съюз, ще имат нужда от извеждане от експлоатация (без да се взема предвид възможното удължаване на живота на АЕЦ). Извеждането от експлоатация е сложна от техническа гледна точка операция, която изисква значително финансиране. Сумата, необходима за възстановяване на площадката на една атомна централа, възлиза на около 10-15% от първоначалните разходи за всеки изведен от експлоатация реактор.

Когато бяха определени условията на вътрешния пазар на електроенергия⁴⁷, схемите за финансиране на извеждането от експлоатация бяха обсъдени между Европейския парламент, Съвета и Комисията. Получената в резултат междуинституционална декларация⁴⁸ показа нуждата от адекватни финансови източници за дейностите, свързани с извеждането от експлоатация и управлението, които да бъдат в наличност за целите, за които са били създадени, и за да бъдат управлявани с пълна прозрачност. По-късно Комисията предложи две проектодирективи, посветени на ядрената безопасност и финансирането на извеждането от експлоатация, както и на управлението на отработилото гориво, които все още не са приети от Съвета.

За да се осигурят адекватни източници на финансиране, през октомври 2006 г. Комисията прие препоръка, която обръща специално внимание на изграждането на нови атомни централи⁴⁹. Тя предлага да се създадат национални органи, които да са независими при вземането на своите решения от участниците във фондовете, предвидени за извеждането от експлоатация. Докато изолираните фондове, управлявани вътрешно или външно, с подходящ контрол над употребата, са предпочитаната опция при всички съществуващи инсталации, ясна препоръка в този смисъл се прави за всяка нова инсталация. Операторите трябва да понесат изцяло реалните разходи по извеждането от експлоатация, дори ако те надхвърлят предвидените суми.

5.5. Радиационна защита

Главата „Здраве и безопасност“ от Договора Евратом доведе до значително количество законодателство на Общността за защита на здравето на работниците и обществото. Основните стандарти за безопасност бяха обновени през 1996 г. и допълнени с нова Директива за защита на пациентите при приложения в медицината⁵⁰ (за терапия и диагностика). Важността на употребата на източници на радиация в медицината нараства с новите технологии, които предписват все по-нарастващи дози за пациента. Значително ограничаване на подлагането на населението на въздействието на радиацията може да се постигне в областта на медицината и във връзка с естествените източници на радиация (радон в жилищата или в промишленостите, обработващи руди с високо съдържание на уран или торий).

В противовес на това, излагането на радиация на работниците в ядрената промишленост показа тенденции към намаляване, насърчени от изискванията всички дози да бъдат толкова ниски, колкото е разумно достижимо (ALARA). Освен това, отделянето на радиоактивност (във въздуха и течностите) от ядрената промишленост, в частност от централите за повторна обработка, отбелязаха драстично намаляване през последните няколко десетилетия⁵¹.

Проучванията, проведени по Рамковата програма на Общността, задълбочиха разбирането на биологичните влияния на радиацията и потвърдиха предпазния подход, приет в международен мащаб. Затова докато при нормална работа ядрените инсталации могат спокойно да бъдат считани за безвредни, възможността за сериозен инцидент не се пренебрегва: законодателството на Общността прие, че последиците от инцидента в Чернобил са довели до важен напредък в аварийната подготовка, обмена на информация и контрола над храните.

Комисията подкрепя и мерки за разширяване на строгия контрол над радиоактивните източници, така че да се избегне неправилната употреба, загубите или да се отстранят рисковете за излагане на обществеността на опасности поради радиационен или ядрен тероризъм.

6. ДЕЙСТВИЯ НА НИВО ЕС

6.1. Регулаторна рамка (Договорът за Евратом)

Договорът за Евратом е самостоятелен договор, който дава на Общността широк набор от компетенции. Действително член 2 изисква Общността: да насърчава изследователската дейност, да установява единни стандарти за защита на работниците и на населението, да улеснява инвестициите, да осигурява редовно и справедливо снабдяване с руди и ядрени горива, да гарантира ядрените материали да не бъдат отклонявани за цели, различни от онези, за които са предназначени, да упражнява правото на собственост, предоставено й по отношение на специалните делящи се материали, общ ядрен пазар в съответните области и да засили използването на ядрената енергия за мирни цели, като поощрява създава отношенията с трети страни и международни организации.

Договорът (членове 31 и 32) осигурява правна основа за инициативите на Общността във връзка с ядрената безопасност. Тази правна база беше подкрепена от Съда през декември 2002 г.⁵² Според член 35 от Договора от държавите-членки се изисква да осигурят съоръжения за наблюдение на нивата на радиоактивност, която може да бъде изпусната в околната среда, и да направят така, че подобни нива да съответстват на основните стандарти за безопасност. Между януари 1999 г. и юни 2006 г. Комисията проведе 26 проверки на място. От 2004 г. насам беше даден приоритет на страните от ЕС-10 (АЕЦ Ignalina (Литва) и АЕЦ Temelin (Чехия)), както и на инсталации за повторна обработка като Sellafield (Великобритания) и La Hague (Франция).

Освен това по силата на член 37 от Договора държавите-членки са задължени да осигурят на Комисията обща информация, свързана с всички планове за погребване на радиоактивни отпадъци, за да може тя да прецени дали подобни планове биха оказали влияние върху околната среда на друга страна от ЕС. През последните шест години бяха внесени общо 66 документа, предимно от Франция, Германия и Великобритания. Двадесет и три от тях засягаха извеждането от експлоатация и демонтирането, а други 23 бяха относно промените на съществуващи съоръжения. Всички становища, приети от Комисията стигат до извода, че погребването на радиоактивните отпадъци вероятно няма да доведе до значително замърсяване с оглед здравето на територията на друга държава-членка.

Предпазните клаузи в Евратом, предвидени в членове 77-79, и обширните правомощия, дадени на Комисията според членове 81-83, са от основно значение за безопасната и сигурна употреба на ядрените материали и задължителни за продължителната употреба и развитие на ядрената промишленост. Предложения на Комисията във връзка с ядрената безопасност Инспекторите на Комисията, които са повече от 150, представиха над 3 400 подробни доклада за периода 2004-2005 г. В резултат на това Комисията издаде над 200 заявления за разяснение или за корективни действия или несъответствие, различна степен на несъответствие или неизпълнение в счетоводните системи на ядрените оператори. Не бяха открити доказателства за отклонение в употребата, за която са предназначени ядрените материали. Както беше подчертано по-горе, бяха открити слаби места в системата и корекциите бяха приложени от съответните оператори⁵³.

6.2. Предложения на Комисията за ядрената безопасност

По-доброто хармонизиране на изискванията за безопасност на ядрените съоръжения в ЕС е необходимо условие за бъдещото развитие на ядрената енергетика. През изминалите години Комисията в различни моменти изготви предложения за директиви за установяване на рамка на Общността за безопасността на ядрените съоръжения и управление на радиоактивните отпадъци (известни по това време с наименованието „Ядрен пакет“) Макар, че все още не са приети, тези предложения поставиха началото на процес, който води към по-голямо осъзнаване на необходимостта да се установи рамка на Общността, свързваща работата на органите за държавна безопасност. Като част от текущата работа Съветът подготви доклад, който излага препоръки, които ще позволят ново започване на дискусията.

На техническо ниво Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране (WENRA)⁵⁴ допринася в значителна степен за хармонизиране на усилията чрез установяване на така наречените „контролни нива за безопасност", 88% от които вече са приложени. Използването на това, което вече е било постигнато, и внасянето му в рамките на Общността ще повиши стойността на националните подходи. Въз основа на техническия консенсус, постигнат от WENRA, дебатът относно ролите на всеки участник в ядрената безопасност трябва да бъде подновен.

6.3. Европейска програмата за защита на важната инфраструктура

Сигурността и икономиката на ЕС, както и благосъстоянието на гражданите, зависят от определена съществено важна инфраструктура и от услугите, които тя осигурява. За да се подобри защитата на подобна инфраструктура, включително и на ядрените инсталации, и да се предотврати тяхното разрушаване или разпадане, Комисията представи Европейска програма за защита на важната инфраструктура (EPCIP).

Понастоящем европейските изследвания в областта на ядрената енергетика се извършва по силата на Седмата рамкова програма за Евратом (РП7). В частност са поставени ключови въпроси от политическо и социално естество като управление на радиоактивните отпадъци и безопасност на съществуващите реактори, както и въпроси, свързани с дългосрочната енергетика, като иновационните горивни цикли и реакторите. Образованието и обучението, както и подкрепата на изследователски инфраструктури, са съществено важни ключови междусекторни области, получаващи подкрепа. Тези изследователски дейности помагат за структуриране и катализиране на програмите за научн-изследователска и развойна дейност в отделните държави-членки, като допринасят за установяването на Европейска зона за научни изследвания (ERA) в областта на ядрения разпад. ERA беше създадена от Комисията през 2000 г., за да осигури по-тясна координация на дейностите, свързани с научноизследователската дейност и за засилване сближаването на политиките на национално ниво и на ниво ЕС. Тя е неразделна част от програмата от Лисабон и цели изграждането на по-динамична и конкурентоспособна Европа. Тази стратегия за научни изследвания на Общността започна в РП6 на Евратом и ще бъде консолидирана и затвърдена с РП7 на Евратом, особено посредством установяване на технологични платформи с цел пълното внедряване на ERA в ядрената наука и технология.

Запазването на познанията в радиационната защита и ядрената технология както в ядрената промишленост, така и в областта на медицината, е от съществено значение за ЕС, каквито са и безопасността и защитата на околната среда, а именно чрез полагането на усилия в областта на ядрения разпад и технологиите за иновационни реактори. Важно е те да продължат. В сътрудничество с глобални инициативи като GIF, настоящите научни изследвания на Евраром в тази област са главно относно надеждността на предложените иновационни системи и горивни цикли. По този начин те допринасят за дебата относно бъдещите енергийни доставки и подпомагат за стратегическите решения относно енергийните системи и кариери.

6.5. Перспективи

Както беше оповестено в Зелената книга относно устойчивата, конкурентоспособна и сигурна енергетика, Комисията проведе Стратегически енергиен преглед, който предлага европейска рамка за националните решения относно енергийния микс. Този преглед улеснява и провеждането на един прозрачен и обективен дебат във връзка с бъдещата роля на ядрената енергия в енергийния микс на ЕС за съответните държави-членки.

За финализиране и подобряване на вече направените предложения обсъждането трябва да се съсредоточи предимно върху:

• 
  признаване на общи контролни нива на ядрена безопасност за внедряване в ЕС, изградени въз основа на обширна експертиза от националните органи за ядрена безопасност на държавите-членки;
  
• 
  установяване на група на високо ниво за ядрената безопасност и сигурност, която ще има правомощия за постепенното разработване на общо разбиране и допълнителни европейски правила за ядрената сигурност и безопасност;
  
• 
  изготвяне от държавите-членки на национални планове за управление на радиоактивните отпадъци;
  
• 
  по време на ранната фаза на РП7, да се установят технологични платформи за по-тясно координиране на научните изследвания в националните промишлени програми и в програмите на Общността в областта на устойчивия ядрен разпад и геоложкото погребване на радиоактивните отпадъци;
  
• 
  мониторинг на препоръката за хармонизиране на националните подходи към управлението на фондовете за извеждане от експлоатация, за бъдат предоставени адекватни ресурси;
  
• 
  опростяване и хармонизиране на процедурите за лицензиране въз основа на по-тясна координация между националните регулиращи органи с цел поддържане на най-високи стандарти за безопасност;
  
• 
  осигуряване на по-голяма наличност на заемите Евратом, при условие че таваните биват обновявани в съответствие с нуждите на пазара, както Комисията вече предложи;
  
• 
  разработване на хармонизирана схема за отговорности и механизми за осигуряване наличието на фондове в случай на щети, причинени от ядрена авария;
  
• 
  даване на нов тласък на международното сътрудничество, предимно посредством по-тясно сътрудничество с IAEA, NEA, двустранни споразумения със страни, които не са членки на ЕС, и подновено оказване на помощ на съседни страни.
  

Ядрената енергетика вече има значителен принос към енергийния микс на ЕС, като с това смекчава опасенията по отношение на потенциалните дефицити в сигурността на доставките на електроенергия. Влиянието на разходите за производство на ядрена електроенергия от колебанията на цените на внос на основни енергийни източници е ограничено и, както подчерта Международната агенция по енергетика, е икономически приложима алтернатива за производство на енергия, стига да бъдат взети предвид по съответния начин опасенията за околната среда и социалните тревоги.

Ядрената енергия, която по принцип не води до емисии на CO², има важен принос към смекчаването на глобалните климатични промени в резултат от емисиите на парникови газове.

Държавите-членки решават дали да използват ядрена енергия или не. За държавите от ЕС, които избират да продължат или започнат да използват възможностите за производство на ядрена енергия, правителствата на държавите-членки трябва да вземат необходимите решения. Значителен брой АЕЦ действително трябва да бъдат затворени през следващите 20 години. Ако държавите-членки изберат да поддържат текущия баланс на ядрена енергия в общия енергиен микс, ще бъде необходимо изграждане на нови атомни централи и/или удължаване на текущия експлоатационен живот на съществуващите реактори.

В глобално отношение търсенето на енергия, генерирана от ядрени горива, нараства. ЕС е водещ промишлен участник в ядрената енергетика. Това създава търговски възможности за европейските компании и потенциални предимства за икономиката на ЕС, като с това допринася за Програмата от Лисабон. Ето защо са необходими най-малкото подходяща инвестиционна рамка за околната среда и законодателна такава, за да се развие този потенциал.

Общността трябва да разшири своето сътрудничество с международните органи от типа на МААЕ и NEA и да остане в тясна връзка с всички международни ангажименти, включително тези за неразпространение на ядрените материали и технологии, за защита на здравето и безопасността на работниците и обществото, ядрената безопасност и околната среда.

Общността счита ядрената безопасност за съществено важна при вземането на решения от държавите-членки за това дали да продължат да използват ядрена енергия. За тези държави-членки, които изберат да тръгнат по пътя на ядрената енергетика, нейното приемане от обществеността също е важен фактор. Общността има ключова роля за осигуряване на безопасно и сигурно развитие на ядрената индустрия. В това отношение Комисията счита за приоритет Общността да приеме правна рамка във връзка с ядрената безопасност, като улесни хармонизирането и зачитането на съответствието с международно приемливи стандарти, както и осигуряване на наличието на адекватни фондове за извеждане от експлоатация на АЕЦ в края на техния живот и планове за национална политика за управление на радиоактивните отпадъци.

Развитието на ядрената енергетика трябва да се управлява в съответствие с останалата част на енергийната политика на ЕС на принципа на субсидиарност, въз основа на конкурентоспособността на технологията и трябва да бъде компонент от енергийния микс. Решенията, които отделните държави-членки вземат в областта на ядрената енергетика, имат ясно въздействие върху ЕС като цяло, въпреки че изборът за използването на национален енергиен микс се прави от всяка държава-членка. За да се осигури по редовна актуализирана картина за положението в ЕС, Комисията ще увеличи честотата на публикациите относно примерната ядрена програма съгласно член 40 от Договора за Евратом.