Книга за хода на психичното ни развитие, чиито етапи се представят от често срещани архетипове, познати на повечето от нас



страница1/12
Дата24.07.2016
Размер2.86 Mb.
#2970
ТипКнига
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
ГЕРОЯТ В ТЕБ

Каръл Пирсън

За книгата

Като съчетава литература, антропология и психология, бестселърът „ГЕРОЯТ В ТЕБ" на Каръл Пирсън очертава ясно, с прозрение и разбиране, шестте героични архетипа, които съществуват у всеки от нас, за да разберем кои сме и как живеем живота си.

Разширеното издание включва упражнения, чиято цел е да събудят тези архетипове, така че да можем чрез тях да осмислим житейските си пътувания.

„Чудесна и полезна книга за хода на психичното ни развитие, чиито етапи се представят от често срещани архетипове, познати на повечето от нас...

„Героят в теб" създава еволюционна психология на архетиповете."

За авторката

КАРЪЛ ПИРСЪН е президентка на „Меристем" — нетърговска организация, предлагаща обучение и тренировки за лично и професионално израстване. Тя е съавторка на „Кой съм този път?" (1976) и „Жената герой в американската и английската литература" (1981).

След големия успех на знаменитата си книга „Героят в теб" (1986) Пирсън зарадва многобройните си почитатели в САЩ и по света с продължението на своя бестселър „Да събудиш героите в теб.

Дванадесет архетипа, които ни помагат да намерим себе си и да променим този свят" (1991).

Тук разкриваме възможностите на „религията на психологията", като подсказваме, че психологията е разновидност на религиозното изживяване.

Психологията като религия предполага всички психологични събития да се представят като въздействия на Боговете в душата, а всички дейности, свързани с душата, подобни на психотерапията — като изпълнения на ритуал, свързан с тези Богове... Не става дума, че религията се обръща към психологията — не, психологията просто си отива у дома.

Джеймс Хилман, „Преразглеждане на психологията"

Благодарност

Докато пишех тази книга, критерият ми за „истината" не беше външна величина, а моят собствен практически опит. Това, което съм казала в нея, ми е служило добре в живота. Приложила съм и съм изпробвала онова, което открих с четене, наблюдение, изследване, в разговори с мои приятели, колеги и студенти и чрез взаимоотношенията ми с околните. Тук споделям истините, които издържаха изпитанието.

Бих искала да ви представя някои хора и групи, които са оказали огромно влияние върху мисленето и живота ми, без които нямаше да напиша тази книга. На Катерин Поуп, с която сме написали две книги, изказвам благодарност за това, че придаде острота на идеите ми, и за сестринското й сътрудничество.

На Ан Шийф изказвам моите най-дълбоки благодарности за това, че в нейно лице за пръв път в живота си имам нещо като наставник. През шестте години, докато работех в нейните Интензивни курсове за жени с професия, възгледите ми за живота коренно се промениха. Схващанията на Ан Шийф за различията между мъжката и женската система, разсъжденията й за начините, по които се постига психичното и емоционалното здраве, когато се научим да „Живеем в развитие", и опитът на съвместната ни работа преобразиха живота и работата ми. Признателна съм и на други колежки от курсовете на Шийф, по-специално на Лив Еструп, Дебора Карвър Марстелар, Розмари Роко и Джил Шумахър, от която научих много за живота в развитие и за личната отговорност и духовност.

Благодарна съм също на Марни Хармъни, която ме запозна с идеите на Патриша Сън и движението „Нова епоха", и на „Миракълс груп" от Шарлот, Северна Каролина, за онова, което ми разказаха за Магьосника, специални благодарности на Каръл Рупърт, Джуди Билман, Фан Уотсън и Мери Дон Листън.

На Джоузефин Уидърс, Дороти Франклин, Каръл Робинсън, Бъд Ърли, Шарън Сийвърт, Лори Липин, Мери Ленард и други от духовната ми общност — благодарност за онова, което ме научиха относно утвърждаването на изобилието и благополучието и за обичта и подкрепата им. Не мога да си представя по-нататък живота без този грижовен колектив. На съпруга ми Дейвид Мъркоуиц и на децата ми Джеф, Стийв и Шана дълбока признателност за тяхната обич, подкрепа и заради търпението, с което понасяха дългите ми часове пред компютъра и пълната ми разсеяност, докато пишех книгата.

Дълбоко съм задължена за насърчението и критиките на колегите и студентите, които четоха и обсъждаха ръкописа: особено голяма подкрепа ми оказа Шарън Сийвърт, която щедро отделяше от времето си, за да прави конкретни редакторски предложения и по време на множество дълги обеди обсъждаше идеите и начините за структуриране на главите и как да се направи книгата по-ясна. Като завършвах прегледа на ръкописа, имах късмета да участвам в кръжока „Пътуването на героя" на Дейвид Олдфиолд и неговите идеи и предложения бяха много ценни за окончателното преподреждане и настройване на идеите ми. Благодарна съм и за експертната помощ на Дейвид Мъркоуиц при окончателното редактиране и изчитане на ръкописа.

Сред другите, които прочетоха ръкописа и направиха бележки по него и чиято проницателност бе от особено значение, са Лий Кнефелкамп, Джоузефин Уидърс, Дебора Марстелар, Дороти Франклин, Гари Фераро, Джеси Ленард, Джуди Тъчтън и студентите от курса ми „Културата на жените и социалната промяна" през есента на 1984 година в Университета на Мериленд.

Накрая искам да благодаря на Програмата за изследвания на жените в Университета на Мериленд, че ми осигури работна среда, в която имаше и помощ, и предизвикателство; на университета — за годината, свободна от лекции, през която можах да напиша книгата, и на студентите от моя курс „Жените, изкуството и културата", че ме подтикнаха да я напиша.
Предговор към разширеното издание

Първоначалният ми подтик да напиша „Героят в теб" бе загрижеността, че няма да можем да решим големите политически, социални и философски проблеми на нашето време, ако толкова много хора продължават да смятат, че героят е „някъде там" или „там горе", извън тях. Замислих книгата като призив към странстване, като предизвикателство към читателите да изявят героите в себе си и да извършат пътешествията си. Призивът не цели да станем по-големи, по-добри или по-значими от някой друг. Всички сме от значение. Всеки от нас е в състояние да даде съществен принос, но това може да стане само ако поемем риска да бъдем изцяло верни на себе си.

Зад бясната всепоглъщаща гонитба на пари, обществено положение, власт и удоволствия, зад зависимите и натрапчивите типове поведение, които се срещат често, днес съществува повсеместно усещане за пустота и жажда за духовна дълбочина. Докато пишех „Героят в теб", ми се струваше, че всеки иска и има нужда да открие, ако не „смисъла на живота", поне смисъла на своя индивидуален живот, за да намери начини да живее и да съществува богато, сигурно, истински.

Въпреки че бях наясно с това, мощният културен отзвук на интервютата на Бил Мойърс с Джоузеф Камбъл в поредицата „Силата на мита", излъчена от Пъблик бродкастинг сървис, както и възторженият отклик на читателите на „Героят в теб", приятно ме изненадаха. Изглежда, че повече хора, отколкото бих дръзнала да си представя, са готови и дори нямат търпение да откликнат с възторжено „да" на зова за героично пътешествие.

Първото издание на „Героят в теб" се разпродаде почти изцяло — хората научаваха едни от други, че книгата е излязла от печат. Зарадвах се, като разбрах, че много читатели са купували по няколко екземпляра като подарък за приятели и колеги — с цел да ги призоват към странстване и да ги приобщят към себе си, което ще ги подкрепя по време на пътуването им. Мнозина се оплакваха, че екземпляри от книгата изчезват от кабинетите и гостните им — според мен те попадаха при техни приятели, любовници, роднини, клиенти и колеги.

Много читатели ми писаха или се обадиха по телефона, за да ми кажат, че „Героят в теб" отразява тяхно преживяване или че по някакъв начин им вдъхва сила. Особено ме трогна един мъж от град Пърт, Австралия, който три пъти се обажда от това далечно място, за да ми благодари, че съм написала книгата, и който очевидно не се бе разколебал, след като и трите пъти бе попаднал на телефонния ми секретар. Най-силно ме вълнуват обаче разказите на хората, които са успели да се преобразят. Млад мъж от Северозападните щати ми каза, че станал наркоман и постепенно загубил всичко. Когато един приятел му дал „Героят в теб", живеел сам в гората. Каза, че прочел книгата, повярвал й и променил живота си. Когато дойде на моя лекция с молба за автограф върху парцаливия му екземпляр от книгата, вече работеше като бизнесмен в малка компания и, общо взето, печелеше добре. Такава е силата на мита.

Разбира се, не искам да кажа, че всеки, който е прочел „Героят в теб", е придобил сила или дори че е харесал книгата. Една жена, например, се възмущаваше, че съм написала главата „Магьосникът", като се чудеше как авторката на тази толкова полезна в други отношения книга е могла да напише такъв боклук! Друга, като обясняваше защо не е могла да вникне в книгата, ми каза: „Ясно е, че търсите духовна дълбочина. А аз искам болката да спре." Този отговор показваше дълбоко чувство на загуба и уязвимост. Не можех да не изпитам съчувствие към нейния възглед, въпреки личното ми убеждение, че трябва да се мине първо през болката, за да се открие смисъл, и оттам — радост.

Новото, разширено издание на „Героят в теб" бе предизвикано от най-честия въпрос, задаван от читателите: „Може ли по някакъв начин човек да подтикне развитието на даден архетип в живота си?" Отговорът е „да" и упражненията, които съм включила в разширеното издание, целят точно това. Може да решите да правите само упражненията за архетипа, който искате да развиете, или всички упражнения, за да се опитате да постигнете цялостност. Упражненията можете да изпълнявате самостоятелно, но ако имате условия да ги правите с други хора, лесно ще изградите приятелства и групи, като взаимно ще се подкрепяте в героичните си пътувания.

Вторият, най-често задаван въпрос е „Какво научихте, след като написахте „Героят в теб?" По-подробния отговор на този въпрос ще дам след завършването на две книги, които са в процес на подготовка. А простият отговор е, че сега много по-силно, отколкото в първото издание на книгата, изтъквам цикличния характер на пътуването и пълното равенство на архетиповете. Ако днес трябва да напиша отново „Героят в теб", бих разширила анализа на положителния принос на архетипа Невинен и на недостатъците на Магьосника — особено опасностите да причиним хаос, както прави Чиракът на вълшебника, ако се нагърбим с повече от онова, което можем да носим, или ако вредим, както прави Злият Вълшебник, като използваме силата на Магьосника за егоистични и безчовечни цели.

Накрая, читателите ме питат как е повлияло върху живота ми отпечатването на книгата. Този факт оказа значително влияние върху обществения ми живот. Бях откъсната от преподавателската и административната си работа в колежа и станах президент на образователна и консултантска организация. В тази си роля мога да пиша, да говоря, да провеждам работни срещи и практически сеанси. И през цялото работно време да се консултирам с различни организации за начините да се вслушваме в героите в нас, докато правим индивидуалните и колективните си пътувания. Книгата повлия не по-малко и върху моя духовен живот. Мисълта, че толкова много хора откликват на една въображаема перспектива към живота им, ми дава импулс в работата и засилва оптимизма ми за бъдещето на обществото. За това и за още много неща изпитвам дълбока благодарност.

Написах тази книга отчасти, за да отдам почит на архетиповете, които ми помагат да се развия като личност и като учен. Това беше и упражнение за синтез, при което използвах прозрения и от редица традиции, освен от психологията на архетиповете, които са оказали влияние върху работата и живота ми. Сред тези традиции са феминистката теория (включително формулировките за женските системи), терапията чрез осмисляне, психологията на осмислянето и проникновенията на движението „Нова епоха". Тази работа е и четвъртото ми изследване — което приема формата на книга, — върху моделите на героичното пътуване и следователно се основава на предишната ми работа.

Докторската ми дисертация разглеждаше героите и шутовете в съвременната белетристика. Там очертавах промяна в културната парадигма — от героичното съзнание до антигероя на шута, или фокусника, който предлага алтернативно, комично и оптимистично виждане на възможностите за пълноценен живот дори в модерния свят. По-късно, повлияна от феминисткото движение, започнах да се интересувам от образи на жени в литературата. По-специално изследвах взаимодействието между традиционните разкази, в които жените се представят като девственици, проститутки, помощнички и майки, и формирането на самоличност у жените. Как ние, жените, разбираме кои сме? Доколко достоверни са разказите, които познаваме от литературата? Резултатът от това проучване бе антология, която съставихме съвместно с Катерин Поуп и озаглавихме „Кой съм този път? Портрети на жени в американската и английската литература". Анализирайки тези портрети, заедно с Катерин Поуп идентифицирахме героичните образи на жени: мъдреца, художника и воина.

Писането на тази книга ми помогна да разбера не само че много от нашите модели на социализация почиват върху ограничаващи стереотипи, но и че не бива просто да ги окачествяваме като неподходящи за нас и да ги пренебрегваме. Стереотипите са изпрани и изгладени, опитомени варианти на архетиповете, от които получават силата си. Повърхностният стереотип изглежда управляем и безопасен, но следователно носи по-малко, а не повече живот. Архетипът, който стои зад него, е жизнен и силен.

Когато с Катерин Поуп се придвижвахме от ограничаващите стереотипи към широките архетипове зад тях, открихме богата и още неизследвана традиция на женския героизъм. Когато пишех дисертацията си, изобщо не се бях замисляла дали моделите, които определях като характерни за човешкия героизъм в съвременния свят, нямаше да са различни, ако героят е жена. Решихме да проследим произведения, в които има действащи лица — жени, и да очертаем модела на женския героизъм. Открихме, че макар на равнище архетип моделите на мъжкия и женския героизъм да си приличаха, те силно се различаваха в детайлите, тона и смисъла от аналогичните разкази за мъже. Нещо повече, пътуването на героинята бе по-оптимистично, по-демократично и по-егалитарно от пътуването на героя.

В резултат на това изследване издадохме „Жената — герой в американската и английската литература". През годините, които изминаха оттогава, реакциите на читателите към книгата ме убедиха, че ясното разкриване на митовете, които управляват живота ни, оказва силно въздействие. Когато не назоваваме митовете, ние сме техни заложници и не можем да направим нищо друго, освен да доиграем сюжетите им докрай. Когато ги назовем, добиваме възможност да избираме реакцията си. Можем да се отървем от нежеланите митове (например от мита за Пепеляшка, за който бе установено, че поражда комплекса Пепеляшка) и/или да проявим уважение към модела на архетипа, който управлява живота ни, и да извлечем поука от него.

Когато започнах да проучвам пътуванията на жени, по този въпрос още нямаше богата литература — поне нямаше изследване, направено от гледна точка на жената. Големите книги за героя като „Героят с хиляда лица" на Джоузеф Камбъл приемаха или че героят е мъж, или че мъжкият и женският героизъм в основата си не се различават. В последно време, като имат предвид провеждането на изследвания върху жените и широкия интерес към женската ерудиция, мнозина теоретици започват да анализират моделите на пътуванията на жените и техните отлики от пътуванията на мъжете. По-голямата част от тези изследвания обаче преувеличават различията.

Днес моделите на мъжките и женските пътувания трябва да се изследват едновременно, като се обръща сериозно внимание на приликите и разликите. Ние принадлежим към един и същ вид, но биологията и регулиращите ни механизми са различни, както и възможностите, които ни предоставя обществото. В резултат структурата и тонът на нашите пътувания са различни, а също и сюжетите, които изиграваме.

За новаторските концепции, засягащи различията между половете, специално съм задължена на теоретичната разработка на Каръл Джилиган „На различен глас: Психологичната теория и развитието на жените", на Джеси Бърнард — „Женският свят" и на Ан Уилсън Шийф — „Женска реалност: Зараждаща се женска система в общество на бели мъже". На Ан Шийф, с която работих дълги години, съм признателна и затова, че благодарение на нея разбрах принципите, които стоят зад терапията чрез осмисляне, и по-специално защото твърдо се убедих, че можем да се доверим на собствените си процеси на развитие. Публикациите на Шърли Герке Лутман, особено „Събрани съчинения" и „Енергия и лична сила" бяха много важни за мен, защото доразвиха тези мои разбирания, особено що се отнася до понятието за огледалното отразяване в Глава в, „Магьосникът". Повлия ми и изследването на Стархок за женската духовност — „Спиралният танц" и „Да сънуваш мрака".

Работата ми се различава от работата на мнозина теоретици, изследващи различията между половете, по това, че аз подчертавам както основните сходства между тях, така и различията им. Надявам се, че като назовавам някои от сходствата и разликите, работата ми не само ще улесни и ще направи по-безболезнено пътуването на жените и мъжете, но и ще подобри общуването между тях.

Шърли Лутман и други теоретици на „Нова епоха", като Джералд Дж. Джамполски („Любовта се освобождава от страха") и У. Бръф Джой („Пътят на Джой") ми помогнаха да разбера, че в много отношения ние избираме света, в който живеем. Докато пишех тази книга, осъзнах, че всеки от архетиповете носи свой светоглед. Външният свят ни моделира, като затвърждава убежденията ни за него. Например хората, които се виждат като жертви, действително стават жертви. По-нататък, дори когато светът не ни отразява като в огледало, ние виждаме само онези негови страни, които подхождат на сценариите ни за момента, освен ако не сме готови да продължим развитието си.

Имам резерви обаче към някои начини на мислене, характерни за „Нова епоха". Те се съдържат в книги като „Илюзии" на Ричард Бах. Външният свят съществува и не е изцяло под контрола на един-единствен индивид. Едно е да вярваме, че носим пълна отговорност за живота си и на духовно равнище да избираме събитията в него, и съвсем друго е всичко външно да виждаме като илюзия. За да се развиеш в човек с чувство за отговорност, от огромно значение е да виждаш, че съществуват и други хора, а също и мизерия, болести и страдание. Опасявам се освен това, че мисленето на „Нова епоха" в известна степен насърчава хората да вярват, че могат да прескочат пътуванията си, и да живеят, сякаш са се върнали в рая, без да изпълнят своите задачи, много важни за развитието.

Нямаше да мога да напиша книгата без прозренията на теоретиците-последователи на Юнг Джеймс Хилман и Джоузеф Камбъл. Освен на тези психолози на архетиповете, задължена съм и на психолозите на развитието, работещи в областта на когнитивното и моралното развитие, като Уилям Пери („Форми на интелектуалното и нравственото израстване в колежа"), Лорънс Колберг („Философията на нравственото развитие") и отново на Каръл Джилиган, както и на колегите ми от Университета на Мериленд, и най-вече на Фейт Гейбълник и Лий Кнефелкамп за всичко, което научих от тях.

Книгата е изградена около понятия от психологията на развитието — убеждението, че всички хора преминават през фази и етапи и че успешното завършване на един етап прави възможно преминаването към следващия, макар че жените и мъжете обикновено ги изживяват в различен ред и по различен начин изиграват сюжетите. Във всеки етап е заложена задача, свързана с развитието. Следователно, веднъж научите ли се да я изпълнявате, вие ще запазите тази способност и в бъдеще. Етапите се допълват и не са строго праволинейни. Като се развивате и се променяте, вие добавяте нови сюжети и животът ви става по-пълен. Тази теория се различава от големия брой теории за етапите по това, че разделя етапа от хронологичната възраст, отменя необходимостта да се подхожда последователно към всяка задача за научаване и признава — поне както се отбелязва в предговора — спецификата на различните култури. Не претендира за универсалност.

Действително, въпреки че тази книга е плод на дългогодишно изследване на литературата и мита и на грижливо наблюдение на живота на хората около мен, тя има много личен и субективен характер. Една приятелка подхвърли, че бих могла да озаглавя тази книга „Каръл Пирсън на 40 години", защото е написана, за да ознаменува края на една фаза в живота ми. Написах я, когато се разделях с редовната преподавателска дейност, за да мога да предложа на студентите си нещо, обобщаващо моите познания за живота, които бих искала да споделя с тях.

Прекрасно съзнавам, че познанията и опитът ми са ограничени. Онова, което съм видяла, и моделите, които съм могла да опозная, се основават на опита ми на жена от средната класа на бялата раса, феминистка, съпруга, майка и накрая изследователка. Надявам се, че читателят, чийто живот и преживявания може да са много по-различни от моите и чиито истини следователно ще са малко или много по-различни от тук изложени-те, ще използва книгата като отправна точка в неспирен диалог и ще отдели време, за да помисли над онова, което знае за боговете и богините, осветяващи живота ни. Аз със сигурност ще продължа да го правя. Но ако случайно ме срещнете след няколко години, не очаквайте да защитавам идеите от тази книга. Най-вероятно ще зная повече и може вече да не съм съгласна с онова, което съм казала. Кажете ми каквото мислите и ме попитайте — ако за нещо искате да ме питате — какво съм научила, откакто написах книгата.

Това е книга за приказките, които ни помагат да видим смисъла в живота си. Нашият опит се определя от схващанията ни за живота. Измисляме приказки за света и до голяма степен изживяваме техните сюжети. Какъв е животът ни, много зависи от сценария, който възприемаме съзнателно, или, по-вероятно, несъзнателно.

Митовете за героя на която и да е култура или отделен човек ни разкриват кое се смята за добро, красиво и правдиво и така научаваме кои стремежи се ценят в културата. Много от тези приказки са свързани с архетиповете. Карл Юнг1 допуска, че архетиповете са дълбоки и постоянни модели в човешката психика, които с течение на времето остават силни и трайни. Те може да съществуват, ако използваме терминологията на Юнг, в „колективното несъзнавано", в „обективната психика" или дори могат да бъдат кодирани в строежа на човешкия мозък. Можем ясно да видим архетиповете в сънищата, в изкуството, литературата и митовете, които ни се струват дълбоки, вълнуващи, универсални и понякога дори ужасяващи. Можем също да ги познаем, когато анализираме живота си или живота на приятелите ни. Като наблюдаваме какво правим и как тълкуваме онова, което правим, можем да идентифицираме архетиповете, които осветяват жибота ни. Понякога можем да разпознаем архетиповете, господстващи в живота на някой човек, само по езика на тялото му. Човек, който се тътри приведен, като че ли всяка крачка за него е мъка, е обладан от архетипа Мъченик. Друг, чийто живот се управлява от архетипа воин, се движи устремено, с агресивно издадена брадичка и насочено напред тяло, сякаш се стреми да достигне някаква цел.

Архетиповете са много на брой. Защо тогава пиша книга само за шест от тях? Макар че до нас могат да достигнат голям брой сюжети, изградени около архетипове, повечето от тях нямат влиянието, което тези шест оказват върху развитието ни. За да има един архетип силно влияние върху живота ни, трябва да е налице някакво външно повторение или подкрепа на модела: събитие в живота на даден човек или приказки, разказвани в културата, които задействат модела. Така че и личните ни истории, и културата определят кои архетипове ще господстват в живота ни. Макар че архетиповете, както твърди Юнг, могат да бъдат извън времето и културата, тази книга за архетиповете се опира в по-висока степен на културата. Нещата, които описвам, са някои от моделите на архетипове или приказки за тях, които направляват развитието на отделните личности в западната култура. Ако пишех за героизма в африканската или японската култура, тази книга щеше да е съвсем различна (макар че поради степента, в която западната култура влияе на тези общества, голям брой от нейните прозрения можеха да се отнасят сега и за тях).

Освен това архетиповете, разглеждани в тази книга, имат значение за пътуването на героя, което е пътуване за индивидуация, т.е. процес на диференциация. Това са архетиповете, изразени във всекидневието ни, които ни помагат да очертаем силно его и след това разширяват границите на егото, за да позволят на цялостната личност да разцъфти и да се отвори към изживяването на единство с другите хора, със света на природата и на духа.

Използвам терминологията на Карл Юнг, според която егото е онази част от психиката, която преживява изолацията. Отначало детето чувства слабо или не чувства никакво изолиране от околната среда и по-специално никакво изолиране от майката. Чак когато зрелият индивид завърши задачата за развиване на силно его, границите му могат да се разширят и да отворят място за цялостната личност. Това включва (у всеки от нас) не само напълно съзнателната цялостна личност, но и личното несъзнавано и достъп до архетипови образи, изникващи от колективното несъзнавано. Резултатът е не само възобновено чувство на почуда и единство с космоса, но и повторно утвърждаване и нова дефиниция на магичното мислене.

Описаното тук пътуване е по-скоро кръгово или спираловидно, отколкото праволинейно. Започва с безграничното доверие на Невинния, минава през копнежа за сигурност на Сирака, саможертвата на Мъченика, изследването на Скитника, надпреварата и победата на воина и накрая стига до оригиналността и цялостността на Магьосника.

Посочените тук архетипове не са онези, които последователите на Юнг обикновено включват като най-значими за процеса на индивидуация. Повечето трудове по психология на ученици на Юнг използват сънищата и текстове с екзотични митове, за да стигнат до несъзнателни психологични формулировки. Целта ни тук е да изследваме архетиповете, които действат в съзнателния ни живот. Мнозинството от последователите на Юнг съсредоточават вниманието си върху сънищата, тъй като културата ни, а оттук и нашите модели на социализация определят като негоден или погрешен богатия материал, свързан с архетиповете. Всъщност потапянето в дълбините на несъзнаваното твърде често е затруднявано, защото, според географията на митовете в културата, то достига до ада — обиталището на дявола. Затова потискаме и контролираме онова, което става там, за да го държим далеч от съзнателните си мисли.

Това произведение може да разглежда по-съзнателните прояви на архетиповете отчасти защото се занимава с онези архетипове, които съответстват на точката, до която културата ни е стигнала в еволюцията си, и защото културата, в която живеем сега, е в по-ниска степен репресивна. Изследването на несъзнаваното вече е приемливо за културата и дори е желателно. В различни времена са подходящи различни подходи. Юнг е писал във време и място, които силно са насърчавали психологичната репресия. Мнозинството от хората изобщо не са разбирали или са разбирали слабо вътрешните си мотивации. Нашето време обаче е силно повлияно от психологията и висок процент от населението доста добре познава механизмите на психиката. Затова невинаги се налага да прибягваме до сънищата или до други форми на неконтролирано изразяване, за да открием истината за себе си. В сравнение с пациентите на Юнг сега ние просто имаме по-голям достъп до подсъзнателен материал, притежаваме повече умения за работа с него и по-голяма свобода в рамките на културата да експериментираме с различни чувства и в условията на различни форми на съществуване и поведение по света. Вече не е необходимо душите ни да държат в тайна от нас толкова много неща и архетиповете да изглеждат толкова чужди и заплашителни. Именно затова ги описвам с прости, често срещани думи, а не използвам екзотичните имена на древни богове и богини или термини от психологията като анима или анимус, които могат да смутят някои читатели.

Важното е, че можем да бъдем в безопасност и у дома, в собствената си душа, и че не е нужно да изучаваме психология с години, за да можем да разговаряме със себе си. Знаем езика на архетиповете, защото те живеят в нас. Древните хора също са знаели езика им. Архетиповете за тях са били боговете и богините, които са участвали във всички събития в живота им — от най-обикновеното до най-значимото. В известен смисъл психологията на архетиповете носи прозрения от древните политеистични теологии, които ни запознават с чудесния множествен характер на човешката душа. Когато тези божества, или архетипове, бъдат отречени, те не си отиват. Напротив, завладяват ни и ни поробват, вместо да ни освободят, което всъщност ни предлагат. Затова внимавайте да не презирате боговете, защото по някаква ирония на съдбата именно опитите ни да отричаме и да потъпкваме боговете предизвикват разрушителните им прояви,

В основата си архетиповете са дружелюбни. Целта им е да ни помогнат да се развием — колективно и индивидуално. Като ги почитаме, ние се развиваме.

Героите правят пътувания, изправят се срещу дракони и откриват съкровището на цялостната си личност. Докато странстват, може да се чувстват много самотни, но в края на пътуването наградата им е чувството за общност: със себе си, с другите хора и със Земята. При всеки сблъсък със смъртта в живота се изправяме пред дракон, а винаги когато избираме живот пред неживот и навлизаме по-дълбоко в непрекъснатото откриване на своята личност, ние побеждаваме дракона; вливаме нов живот в себе си и в културата. Променяме света. Потребността да извършим пътуването е присъща на човешкия род. Ако не рискуваме, ако вместо да правим пътуванията си, играем определените социални роли, се чувстваме сковани, изпитваме чувство на отчуждение, празнота, вътрешна пустота. Хора, изгубили смелостта да се борят с дракони, обръщат навътре подтика си и се борят със себе си. Обявяват война на тлъстините си, на егоизма си или на друго свое качество, смятано от тях за неприятно. Или се разболяват и трябва да полагат усилия да оздравеят. Като избягваме странстването, изпитваме неживот и пораждаме по-малко живот в културата.

Главната тема на съвременната литература е това чувство на отчуждение и отчаяние. Антигероят е заел мястото на героя като централна фигура в литературата именно защото митът за героя, който господства в схващането на нашата култура за смисъла на пътуванията ни, е станал анахронизъм. Помислим ли за героя, наистина моментално си представяме само един героичен архетип: воина! Пътешествието на воина обикновено е продължително, най-често самотно, той побеждава в битките и спасява изпадналата в беда девойка, като убива дракона или побеждава врага по някакъв друг начин.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница