Книга за исус христос робъртс лиардън "воини на христа", 1991 На корицата: момчето, което видя рая



Дата30.07.2018
Размер330.8 Kb.
ТипКнига
А З В И Д Я Х Р А Я
ЕДНА КНИГА ЗА ИСУС ХРИСТОС
РОБЪРТС ЛИАРДЪН
"ВОИНИ НА ХРИСТА", 1991

На корицата: МОМЧЕТО, КОЕТО ВИДЯ РАЯ

"Известно време ние вървяхме и мълчахме. Изведнъж Исус се обърна и с едната Си ръка хвана моите две. Той сложи другата върху главата ми и каза: "Робъртс, Аз те призовавам за велика работа. Ти ще трябва да тичаш, както никой друг; да проповядваш, както никой друг; да бъдеш различен от всеки друг. Ще настъпят трудни времена, но ти ги приеми като камък за стъпване, а не за препъване. Тръгни със сила и вяра. Аз ще бъда с теб, където и да отидеш. Върви, върви, върви, както никой друг не е вървял. Върви и прави, както Аз съм правил."

Робъртс Лиардън е бил на 8 години, когато Исус го завежда в Рая и го ръкополага в служение. От тогава този забележителен млад човек остава верен на небесното си призвание, изучавайки живота на Божиите велики генерали на вярата. Той учи, проповядва и ръководи изцерително служение из цяла Америка. Ползува се с голяма популярност и в Европа.

"ВОИНИ НА ХРИСТА"
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА АВТОРА: Робъртс Лиардън е роден в град Тулса, щата Оклахома (САЩ). На осемгодишна възраст той бил кръстен в Святия Дух и ръкоположен в служение. Това станало, след като посетил Рая. На четиринайсет години започва да проповядва в църкви и преподава в библейски колежи и университети. Пътува из САЩ, Канада, Европа, Африка и Азия.

Известен е като един от водещите пророчески гласове на нашия век. Робъртс Лиардън е християнски писател, чиито книги са най-търсени и продавани в момента. Притежава изключителна мъдрост и мощното помазание на Святия Дух. В проповедите си призовава хора от всички възрасти за спасение, святост и живот в Духа. Чрез това световноизвестно служение много хора са приели Божия призив за своя живот.

Искаме да ви уверим в истиността на тази книга и на живота в нея. Вярваме, че тя ще бъде истинско Божие откровение и благословение за вас!

"ВОИНИ НА ХРИСТА"


«I SAW HEAVEN» Roberts Liardon, Harrison House, Inc. Tulsa, Oklahoma, USA
ПРЕДГОВОР

Робъртс Лиардън е млад човек, израстнал духовно много над своята възраст. Когато четете тази помазана книга, помнете, че Бог обича всички хора еднакво.

Още като ученик във Виктъри кришчън скул, Робъртс Лиардън се изгради като един съвършен християнски характер. Той бе уважаван от ученици, учители и администратори. Когато в началото на неговото служение съветвах Робъртс, аз го предупредих за опасността от възгордяване. В такава ранна възраст успехът често се разрушава от самонадеяност. По моя преценка, Робъртс издържа този бърз прогрес само благодарение на Божията благодат.

Вие ще бъдете благословени при четенето на тази книга, защото ще узнаете, че има реален живот зад нейните страници. Исус наистина е дошъл в живота на този млад човек.

БИЛИ ДЖОУ ДОЪРТИ, пастир, Виктъри кришчън център, Тулса, Оклахома
"Аз ти напомням за нелицемерната вяра, която е в тебе, която беше първо в твоята баба... и в твоята майка... и, както съм уверен, и в тебе." (ІІ Тимотея 1:5).
ПОСВЕТЕНА НА:

моята "великолепна и мила баба" - мисис Гледойлин Мур,

моята скъпа майка - мисис Каръл Лиардън и

моята сестра - Прискила Лиардън, "тихата подкрепа" на моето служение.


Глава І
ИСУС, ЗЛАТНИ УЛИЦИ И ЖИВОТНИ
"Принуден съм да се хвала, при все, че не е от полза, но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. Познавам един човек в Христа, който преди четиринадесет години (в тялото ли - не зная; вън от тялото ли - не зная; Бог знае) бе занесен на третото небе. И познавам такъв човек (в тялото ли - не зная; вън от тялото ли - не зная; Бог знае), който бе занесен в Рая и чу неизразими думи, които на човек не е позволено да изговори." (ІІ Коринтяни 12:1-4).
Първо, вие трябва да разберете как съм бил отгледан, за да не си помислите, че съм дошъл от друга планета. Израснах в семейство на петдесятни християни в гр. Тулса, Оклахома. Баба ми, която живееше с нас, ме държеше на молитва през повечето време. Тя настояваше да се моля, да се моля, да се моля. Навиваше кухненския часовник и казваше: "Петнайсет минути!" Ако аз не се молех петнайсет минути, тя ме подхващаше с пръчката. Казваше ми също: "Ако имаш намерение да правиш нещо за Бога, ще трябва да се молиш." Така тя ме научи да се моля.

Баба ме научи и да чета Библията. Ако аз не четях по четири глави от нея на ден, така че да я прочета за една година, баба ми отново би взела пръчката.

През лятото на 1973 година, когато бях осемгодишен, влязох в моята стая, за да прочета четирите глави от книгата на Йоан. След като свърших, веднага щом главата ми докосна възглавницата, моят дух напусна тялото ми. Понесох се със скорост, по-голяма от светлината. Виждате ли, когато се движите по-бързо от скоростта на светлината, влизате в пределите на Святия Дух. Вие трябва да се движите по-бързо от скоростта на светлината. Помислих си: "Това е Грабването! То стана!" Огледах се надясно-наляво, но не видях никого. Тогава си казах: "Е, това не може да е Грабването. Поне баба трябваше да бъде тук, ако то е станало!"

Не знаех къде отивам. Носех се някъде в пространството с изключително голяма скорост. Минах край много неща в първото небе, което е около земната атмосфера. Тогава се озовах пред най-голямата врата, която някога съм виждал в живота си. Тя бе много широка и висока. Представляваше един масивен бисер. Нямаше никакъв недостатък, даже драскотина по нея.

Ръбовете й бяха изрязани изкусно, а останалата част беше лъскава: блестеше с белота на праведност. Разтърсих се, за да разбера дали това не бе сън. Реших, че всичко е реално, когато ушите ми доловиха думите: "Това е една от вратите."
АЗ ВИДЯХ ИСУС
Обърнах се и видях: там стоеше Исус Христос във всичката Си слава! Едно е да видиш Исус, а друго е изцяло да видиш Исус във всичката Му слава и чест.

Много хора са ме питали как изглежда Исус. Той е висок около 175-180 см и има пясъчнокафява коса, която е нито много дълга, нито много къса. Той е съвършен мъж. Както си представяте съвършения мъж, така изглежда Исус. Съвършен е във всичко - в начина, по който гледа, говори - във всичко. Така си Го спомням.

Аз паднах на колене. Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми. Не можех да ги спра. (Божията слава винаги ще те накара да плачеш в присъствието Му.)

Всеки път, когато Исус говори, като че ли стрели от вяра, изпратени с любов, те удрят и експлодират вътре в теб. Това предизвиква сълзите.

Исус каза: "Сега спри сълзите. Време е да минем през Небето. Искам да те разведа из Рая, защото много те обичам." (Запомнете: Бог не се влияе от личности. Той ви обича толкова много, колкото мен. В Неговите очи няма разлика между вас и мен).

Сълзите отново започнаха да се стичат по лицето ми. Исус каза: "Няма нужда от сълзи, а от лице, сияещо от радост, която да Ме зарадва." Тогава Той се засмя, аз също. Исус дойде до мен и ме вдигна. Той изтри сълзите ми.

Аз огледах внимателно нещата, които ме заобикаляха. Красотата на това място ме удиви. Няма такива думи, с които да се опише. Тогава Исус ме въведе през вратата. Той не каза на никого да я отвори, нито натисна бутон. Вратата просто се вдигна нагоре и ние влязохме.
ЗЛАТНИТЕ УЛИЦИ
Първото нещо, което видях в Рая, бяха златните улици със златни бордюри. Покрай тях имаше цветя във всичките цветове на дъгата.

Помислих си: "Ако това е Раят, тогава това са и златните улици, на които стоя!" Погледнах надолу и се завтекох към тревата. Исус се обърна да ми каже нещо, но аз бях изчезнал. Бях в тревата с очи и уста, отворени широко от удивление.

Исус ме попита: "Какво правиш там?" Отговорих с две думи: "Златни улици." (На места улиците изглеждаха като нашето злато на Земята, а другаде бяха прозрачни като кристал: аз можех да наблюдавам през тях надолу).

Исус се разсмя. Той се смееше толкова силно, че си помислих: "Той никога няма да спре." Той каза: "Ела тук." Аз отвърнах: "Не, тези улици са от злато. Аз не мога да вървя по тях! Единственият път, когато съм виждал злато, беше под формата на пръстен на ръката на един човек. Не мога да вървя по тези улици." Но Исус махна с ръка: "Хайде!" Той се смееше още по-енергично, идвайки към мен, за да ме върне на улицата. Той каза: "Тези улици са направени за Моите братя и сестри. Ти си мой брат, така че наслаждавай им се."

Вървейки, осъзнавах, че атмосферата на Небето бе чудесна, защото бе заредена с плодовете на Духа: особено с любов, радост и мир. И вятърът на Небето бе пълен с помазанието на Бога. (Понякога, когато хората се молят за теб, като че ли "повей на свята топлина минава" през теб, или получаваш разтърсване, или сгорещяване. Именно така се усеща всеки път, когато вятърът на Небето те повее.)

Много често ние говорим за "облака на славата", който се спуска в службите. Облаците на Небето СА облаци на славата. Всичко там има цел. Аз не разбирам целта на тези облаци, но съм убеден, че те имат такива.

Ние минавахме през градове, покрай сгради, малки офиси. Сградите бяха за работата, която се вършеше на Небето. Видях хора, които идваха и си отиваха, заети с работата си. Те бяха усмихнати до уши. Някои пееха химни, които разпознах от Земята, а някои пееха небесни песни, които имаха небесно значение. Носеха малки пакети или книги за лично ползване. Видях една жена да влиза в магазин. Не зная дали има размяна на пари за вещите на Небето, но зная, че има служби на Небето. Тази жена носеше нейния малък пакет и излезе навън с книга.
КНИГИ И МУЗИКА НА НЕБЕТО
Има книги на Небето, които ги има и тук на Земята, защото хора са платили цената да ги напишат. Има и песни на Небето, които пеем тук на Земята. Има също така книги и песни, които още не са дошли на Земята, защото никой не е платил още цената за тях. Ще трябва да платим цена, за да влезем в областта на Духа. Има цена, която трябва да бъде платена. Има изисквания, които трябва да се изпълнят.

И аз вярвам, че причината малцина да са видели Небето е, защото хората не са платили духовната цена да отидат там; те не биха могли да понесат такова видение или биха изопачили разказа си след това. Ако хората изпълняват духовните изисквания, аз съм сигурен, Бог ще ги вземе на Небето, ще им позволи да разгледат и ще ги върне. Пригответе се да чуете повече хора като мен да ви разказват какво са видели на Небето, защото все повече хора плащат цената и ще го видят.

В Новия Завет се казва, че има едно семейство на Небето и на Земята (Ефесяни 3:15). Не може да се каже, че има едно семейство на Небето, а друго семейство тук, долу. Има едно семейство на Небето и Земята.

Ако ние преминем в областта на Духа, ако ходим в областта на Духа, ще можем да чуем песните, които пее това семейство и да се присъединим към тях. Можем да ги чуем да четат книги, които след това да напишем на хората тук, на Земята. Чел съм много книги тук на Земята, които са също и на Небето.

И така, аз видях тази жена да носи онази книга, но не мога да ви кажа заглавието й, защото не ми е позволено. Виждате ли, има някои неща, за които Исус Христос ми каза, че не мога да ги разкажа все още.

Минаха осем години без да спомена изобщо за видяното на Небето. Не казах на никого. Беше ми трудно дори да мисля за това. Страхувах се да кажа на някого, че Исус ме бе взел на Небето, тъй като не знаех защо Той го направи. Сега разбрах причината: вярвам, че заради молитвите на баба ми Той ме взе! Тя, стоейки на колене, се молеше: "Боже, вземи Робъртс. Вземи го, Боже. Вземи го, Боже. Вземи го, вземи го, вземи го!" И Бог ме взе. Бог ме взе и ме заведе на Небето.

Ние се разхождахме из града. Виждате ли, Исус Христос е Личност, с която може да се разговаря. Той е Приятел. Не е някакъв Бог, ей там, надалеч в пустото синьо. Ако осъзнаем, че Той живее също и тук, долу - Троицата живее тук - ние ще можем да ходим и разговаряме с Него и да Го слушаме от тук, на Земята - не от някъде нагоре в Небето. И щом веднъж проумеете това, вие ще живеете правилно, ще говорите правилно, и вие ще бъдете правилни, защото няма да искате да направите нещо, което би наскърбило Троицата, или би наранило Нейните чувства. Виждате ли, Троицата има чувства, но не се ръководи от тях. Разбирате ли това? Не се ръководи от тях.

Като вървяхме през този малък град, аз видях улични означения. Не си спомням името на улицата, но ние свихме надясно по една пътека.


НЕБЕСНО ЖИЛИЩЕ
Аз можах да видя една огромна къща над дърветата. Това бе жилище. Исус ми говореше през цялото време, докато вървяхме към него. Той се приближи до вратата и почука. (Хората на Небето са учтиви. Не са груби. Те не влизат през вашите стени!) Исус почака около три минути и тогава почука отново, преди някой да отвори. Сигурно ще си помислите, че ако Исус Христос - Царят на Славата, дойде до вратата и ви почука, ще Му отворите веднага, но те не го направиха. Един малък джентълмен отвори вратата, подаде главата си и каза: "Как си, Исусе? Как си, Робъртс?"

Това ме изплаши. Аз едва не побягнах! Чудех се: "От къде този човек знаеше моето име? Никой, освен Исус, не знаеше как се казвам!" Беше странно, но открих, че всеки на Небето знаеше името ми. Питаха ме: "Как си, Робъртс?" Те говорят по същия начин, както и ние. (Научих, че ние запазваме собствените си имена и получаваме по едно ново име на Небето.) Аз погледнах този човек и в почуда казах: "Е, аз съм о'кей." Той ни покани: "Влезте". Вие трябва да запомните, че когато отидете на Небето, няма да сте на естествената си възраст, а на духовната възраст на скрития в сърцето ви човек - истинският ТИ! Понеже бях там само на посещение, аз се движех напред-назад между духовната и естествената си вързарст, която беше осем години. Обаче аз бях много по-възрастен в областта на Духа, защото бях учен на духовни неща от молитвите на баба ми и майка ми. Така че през повечето време на Небето, не бях осемгодишен, а на около 33 години. Аз просто го знаех, а и по този начин изглеждаше тялото ми. Тялото на всеки човек изглежда, както той е бил на тридесет години. Няма съмнения в това, защото Библията казва, че ще бъдем като Него (І Йоан 3:2). А Исус беше в тридесетте, когато напусна Земята - така и ние ще бъдем на нашите тридесет. (Не видях деца, но вярвам, че те са в друга част на Небето).

Исус и аз влязохме в жилището и седнахме. Обаче диваните на Небето са съвършено различни от нашите. Понякога мебелите на Земята стават твърде неудобни. На Небето удобството те намира. То те достига и прегръща! Аз седнах на кресло от черно кадифе - то бе жив уют - просто те достига и прегръща. Беше ми толкова удобно, че изобщо не се помръднах.

Докато седяхме там, хората задаваха въпроси, както в нормален разговор. Говорихме за това как Небето и Земята вървят заедно, защото всичко се случва първо в областта на Духа, преди да се случи в областта на естественото. (Вие, воини на молитвата, разбирате какво искам да кажа. Вие трябва да родите нещо първо в духовния свят и да продължите да вярвате за него, докато се случи и в естествения).

След като свършихме разговора, станахме и тръгнахме из жилището. То беше като нашите на Земята, само че в пълно съвършенство. То беше огромно.

На прозорците имаше завеси. Отвътре жилището бе обзаведено с мебели, картини, наподобяващи съвременното ни изкуство, семейни снимки и растения. В допълнение: беше пълно с разкошни неща и с някои, които не можех да разпозная. На Небето всеки си има свое собствено жилище. В това жилище имаше различни стаи, като например: столова, всекидневна, кухня и кабинет. Имаше горен етаж и аз съм убеден, че там бяха спалните, но не ходих там. Не знам какво е да легнеш и да спиш там.

Сервираха ни голям плод. Той изглеждаше като ябълка и беше много вкусен.

Когато казахме "довиждане" на хората от къщата, те ни прегърнаха и целунаха, и ние излязохме през задната врата - не знам защо.


В РАЯ ИМА ЖИВОТНИ
Преминахме няколко възвишения и аз забелязах много неща в Рая. Много хора искат да знаят дали има животни на Небето. Да, има всякакъв вид - от "А" до "Я". Защо пък да ги няма? Земята е подобие на Небето, така че щом ги има на Земята, има ги и на Небето. Видях куче, козленце и лъв с огромна сила. Имаше и пеещи птици по дърветата - големи и малки - всички пееха една песен. След като преставаха да пеят, имах чувството, че са разговаряли помежду си.

Имаше и други видове животни на Небето, но аз ги видях от разстояние и не можах да ги разпозная. Животните нито бягаха от хората, нито се опитваха да ги нападат. Те бяха кротки и мирни. Виждате ли, в Рая няма страх. Божието присъствие е толкова мощно, че страх, объркване, съмнение, болест, безпокойство не могат да съществуват. (Вие загубвате тези неща още по пътя към Рая).

Както вървяхме, аз също видях дървета - небесни дървета. А листата им трептяха, танцувайки и хвалейки Бога. Те бяха диви! Бихте си помислили, че преминава силен вятър. Тревата, по която ходех, беше зелена, но това бе нещо по-различно - самата същност на зеления цвят. Тя беше много мека. След като минавах по нея, тя се изправяше отново, заличавайки незабавно стъпките ми. Тук никога не е нужно да се коси тревата. Тя е винаги с една и съща височина. Ако падне лист от дърво, той изчезва. Няма изсъхнали плодове, пожълтели листа или счупени клончета.

Всичко е съвършено на Небето. Няма нито едно неправилно нещо. Няма нито един проблем и вие не можете да създадете такъв там. Няма съмнение и неверие на Небето, защото Източникът на Живота е там. Всички средства за съществуване са там. Добротата на Бога пребъдва напълно в Рая. Когато погледнете електрическата крушка, най-ярката светлина е около нея самата. Същото е и с Бога: най-великата сила, най-великият живот, най-великата радост са около Него. И един ден, когато ние окончателно се завърнем вкъщи, на Небето, Бог ще действа и ходи сред небесните хора.


Глава ІІ
ХВАЛЕНИЕ И СЪЛЗИ
Исус и аз станахме приятели, когато Той ме взе на пътешествието ми из Рая. Беше ни много приятно един с друг. Аз не бях ни най-малко притеснен за това как бях облечен, какво казвах или какво правех. Бях облечен просто като всеки друг.

Всичките светии бяха облечени в бели одежди на праведност. Някои носеха скъпоценности. Научих, че се носят различни видове колани - червени, жълти и т. н. - за украсяване и придаване на по-добра външност.

Не разбирам хората, които си мислят, че няма да правят нищо в Рая, а само ще се носят на облаци. Когато отидете на Небето, вие ще имате работа да вършите, но тя ще бъде най-приятната, която някога сте имали. Няма да се носите наоколо и да не правите нищо. Това е мързел, а на Небето няма мързел - изобщо никакъв!

Възмущавам се, когато хората казват: "Аз видях моя малък ангел" и събират малки картинки с нарсувани ангелчета, които са високи един метър и са полуголи. Не! Те не са видели ангел, а нещо друго. Ангелите са високи около 210-240 см. Те са изцяло облечени съобразно с нивото на работата им. Някои имат крила, а други - не.

Когато отивахме към следващото място, Исус ме запозна с някои хора от миналото. Говорихме за неща, които са се случили през вековете и за неща, които ще станат в бъдещето.
ХВАЛЕБСТВЕНА СЛУЖБА
Скоро можах да видя огромна сграда, наподобяваща някои конгресни центрове на Земята. Хиляди и хиляди светии влизаха вътре. Сградата бе обгърната от огнен хвалебствен кръг. Исус и аз бяхме посрещнати от два ангела, които ни придружиха до втората редица долу, където две места бяха запазени за нас. Хората ни поздравяваха, докато отивахме към местата си. Здрависваха се с нас и ни целуваха.

Нямаше нито едно тъжно лице в цялата сграда. Вие бихте си помислили, че се намирате на семейно тържество, където близките не са се виждали "от сто години". Те се прегръщаха, целуваха един друг и казваха: "Как си? Слава на Бога!"

Тези хора бяха завладяни от дух на любов! Те бяха навсякъде около нас! Те обичаха всичко и всеки. Те не се безпокояха как изглеждате, от къде идвате те просто ви обичат. Всичко, което правеха, бе от мотив на любов.

Щом стигнахме до втория ред и седнахме, настъпи свята тишина в цялата зала. Отдясно на сцената излязоха 500-600 певци. (Не бяха ангели, тъй като ангелите са облечени различно). Би се чуло, дори игла да падне.

Певците бяха облечени като някои наши съвсем обикновени хористи на Земята. Имаха дрехи за хористи: косите им бяха добре сресани - и всичко беше в пълно съвършенство. Те излязоха на сцената, усмихвайки се. Тогава неочаквано започнаха да хвалят Бога, загубвайки всякакво сходство с обикновен хор! Техните ръце се вдигнаха нагоре, гласовете им се извисиха в хваление, а краката им затанцуваха. Беше сто пъти по-добре, отколкото нашите хвалебствени служби на Земята!

Те започнаха буйно да хвалят Бога. Вдигаха ръцете си, хвалеха Бога и скачаха. Всичко в тях хвалеше Бога. Струва ми се, че това непрекъснато хваление продължи два часа. Нямаше никакъв ръководител, разбира се.

Хвалението е състояние. Ако то не се прави като задължение, тогава то е реално осезаемо може да се види. Аз видях хвалението да се извисява от устите на хората като огнена яркожълта пара, която се съсредоточаваше във върха на сградата. (Когато свършихме, хвалението изхвръкна от върха и отиде към Тронната Зала). Аз не бях ням - също се присъединих към хвалението. Когато погледнах Исус, Той стоеше усмихнат до уши, радвайки се на всичко това!

Всичко бе направено точно и в ред - всичко. И там никога нямаше едно мъртво кресчедо. Хвалението за миг не замря - то нарастваше през цялото време по сила и импулс. Проблемът с нашите събрания по Земята е там, че допускаме хвалението да замре твърде скоро. Ние не продължаваме. Ние все още не сме научили жертвата на хваление и поклонение. Вие трябва да преминете линията, от където тя става радост и когато я правите, ще видите знамения и чудеса.

Поклонението е, където стават чудесата. Понякога, тъй като Бог е необхватен, те се случват по време на хвалението, но в поклонението ще се случват през цялото време. Чудесата, които аз съм виждал в моето служение, винаги са ставали през време на поклонението, когато всеки един е отдавал себе си изцяло на Бога. Не трябва да задържате нищо. Вие трябва да отдадете всичко на Бога, така че да можете да получите всяко нещо, което Той ви дава. Не 50/50, а 100/100 от нас двамата.

Това е една от причините за многото разводи. Всеки мисли, че бракът е 50/50, т. е. единият дава 50 и другият - 50. Това е неправилно. Трябва да бъде 100/100 и тогава вие ще имате пълен успех във всяка област.

Онези светии на небето даваха техните 100 процента във всичко. Те се радваха на събранието и едвам можеха да чакат да се върнат за следващата служба. Казваха ми това след събранието. (Хвалението към Бога ще бъде също част от това, което ще правим на Небето). Неочаквано всички съвсем утихнаха. Хорът се събра на платформата. Певците пооправиха дрехите си и излязоха.

Исус ме попита: "Хареса ли ти службата?" Аз отвърнах: "Изключително много, но защо я спря?" Той ми каза: "Защото има други неща да правим. Сега отиваме до Реката на Живота."


ИСУС ПЛАЧЕ ЗАРАДИ НЕВЕРИЕТО
И така, ние напуснахме сградата и, както вървяхме, Исус започна да плаче. Исус Христос - Синът на Бога започна да плаче! Той се обърна към мен и видях - сълзи на ходатайство се стичаха по лицето Му. Някои неща са твърде свещени да ги повторя - аз не мога все още да ги кажа, но ето едно нещо, което Той ми каза и мога да споделя с вас: "Робъртс - каза Той, - Аз обичам Моите хора толкова много, че бих се върнал отново на Земята, бих проповядвал отново три години, бих умрял и отишъл в ада само за един човек, ако не бях платил цената за тях. Като знам, че те искат да дойдат, Аз бих го направил за тях, дори да са най-големите грешници."

Той продължи: "Аз обичам много Моите хора. Защо хората не Ме приемат такъв, какъвто съм в Словото Си? Не знаят ли, че имам всичката власт на Небето и Земята, за да изпълня това, което съм казал? Толкова е лесно. Направил съм го толкова просто. Ако хората просто ме възприемат такъв, какъвто съм в Словото Си, Аз ще го направя."

Тогава Той заплака силно и каза: "Не разбирам защо хората казват, че вярват в това, че ще направя нещо за тях, но когато то не се случи в тяхното време, започват да се съмняват в Словото Ми. Ако те просто вярват и говорят с увереност, че Аз ще го направя, Аз ще го сторя в нужното време."

Исус плака заради нашето неверие. Той бе наскърбен, заради нашето неверие. Аз също плаках, заради моето неверие. Бях само осемгодишен, но знаех какво беше неверие и как то наранява Исус. Аз обещах на Исус никога да не се съмнявам в Неговите думи и да позволя на Бог да бъде Бог.

Сега, когато съм на път да си помисля или кажа нещо със съмнение, си спомням сълзите на ходатайство, които се стичаха по лицето на Исус.
РЕКАТА НА ЖИВОТА
След хвалебствената служба, Исус и аз посетихме едно разклонение на Реката на Живота. То бе дълбоко до колене и бистро като сълза. Събухме се и навлязохме вътре. И знаете ли какво бе първото нещо, което Исус ми направи? Той ме изпръска! Аз Му отвърнах със същото - започнахме "воден бой". Ние се пръскахме един друг и се смеехме. Ходехме по вътрешната страна на водата, ако можете да разберете това.

Неговото отношение към мен говори много за Царя на Славата - Божия Син, който отдели време за малкия осемгодишен Робъртс да го пръска с вода в Реката на Живота! Когато се завърна в Рая, аз ще сложа историческа плоча на това място. На нея ще пише: "На това място Исус Христос стана не само мой Господ и Спасител, но и мой Приятел." Да, Той стана мой Приятел. Сега ние ходим и говорим заедно.

Когато чуя някоя добра шега, мога да изтичам при Исус и да чуя как Той й се смее. А когато Той има такава, казва ми я веднага. (Знаете ли, Бог има някои шеги, които може да ви каже, ако сте достатъчно чувствителни да чуете Неговия глас, и те са много забавни. Никога не са скучни).

Реката на Живота е съвършено различна от каквото и да било на Земята. Когато влезете в нея, тя ще ви пречиства. Тя ви очиства от всички лоши неща, ако има такива, останали от вашия земен живот, и ви дава живот от нейния Източник, който е Тронната Зала на Бога. Реката на Живота е като планински поток и не й се вижда края. Тя е кристално чиста по цялото си протежение.

След като играхме, излязохме от водата и сякаш голям сешоар задуха към нас и изсуши дрехите ни моментално. Обухме се и тръгнахме.
ОБЛАКЪТ ОТ СВИДЕТЕЛИ
След това минахме край най-забавното нещо, което някога съм виждал в живота си. Вървяхме край градската стена и забелязах нещо като трибуни на стадион покрай нея. Те гледаха навън - към Земята. Много хора имаше там. Носеха всякакъв вид малки шапки, приличащи на бейзболни, а в ръцете си държаха знаменца. Всички викаха. Евреи 12:1 говори за "облакът от свидетели". Аз видях този облак.

Те се интересуваха от духовната ни дейност. Например, когато аз проповядвам, те ме насърчават, викайки: "Направи това, направи онова, давай!" Когато идва време за почивка, всеки от тях коленичи и започва да се моли. Почивката е време за молитва. След това те стават и започват отново да насърчават. Ние сме в една голяма игра и имаме привърженици, които да ни окуражават с викове. Те ни подкрепят сто процента, казвайки: "Давай! Хвани ги! Точно така! Давай!"

Ако проумеем Библията, че Земята и Небето са едно семейство, ще можем да чуем какво казва този облак от свидетели, и ще успяваме във всяка област на живота ни. Ние просто трябва да влезем в областта на Духа.
Глава ІІІ
НЕИЗИСКАНИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ
След това видях една огромна странна сграда. Цялата бе украсена. Обзе ме любопитство към нея, защото от задната й част светкавици се появяваха и разпръсваха в пространството, и чувах гръмотевици и грохот отвътре. Обикновено аз задавах въпроси на Исус и Той ми отговаряше, но този път само си помислих: "Чудя се каква ли е тази сграда?" и отговорът дойде до мен незабавно: "Това е Тронната Зала на Бога." Рекох си: "Уоу!" и продължихме.

Уникални бяха седемте лехи с цветя пред нея. Те очертаваха пътя до самата врата. Всичко на Небето има цел - "седем" е духовно число. Цветовете на лехите се променяха постоянно във всички нюанси на дъгата, а всяко цвете, пъпка и листо бяха еднакви по големиня. Също така пред сградата имаше дванадесет дървета - не такива, каквито познаваме на Земята, а Райски: дървото на мъдрост, което ражда плод на мъдрост; дървото на любов, което ражда плод - любов и т. н. Дърветата бяха установени във формата на Давидовата звезда, която е духовен символ. Това е една от причините, поради които Израел използва днес този символ. И аз видях два ангела-воини, застанали пред вратата. Всеки от тях държеше меч, а остриетата на мечовете бяха от огнен пламък. (Вие ще си спомните, че Михаил е начело на ангелите-воини). Тези два ангела винаги стояха отвън пред Тронната Зала с извадени мечове.

Понякога, когато Троицата има вътре съвещание или слуша хваленията или плача на хората, мечовете на ангелите докосват върха на сградата и ярки лъчи се изстрелват. В такова време, ако някой дойде, искайки да се види и говори с Бог лично като с Приятел, ангелите казват: "Не, точно сега ти не можеш да влезеш вътре" и ярките остриета от светлина го "удрят". Това обаче не е знак на отхвърляне и светлинните лъчи не нараняват - това е просто едно напомняне, че точно сега не може да се влезе. (Неговите молитви все пак, са винаги чути).

Защо Смит Уигълзуърд, Джон Г. Лейк и други велики хора на Бога бяха толкова стабилни? Защото те ходеха и говореха с Бога.

Начинът, по който ние ще познаем Бога, е чрез молитва в Духа - молитвата на езици. Това е горещата линия към Тронната Зала. Вместо да отправяме нашите молитви във въздуха, ние трябва да ги насочим към Тронната Зала.
ХРАНИЛИЩАТА В РАЯ
Ние продължихме малко по-нататък и това е най-важната част от моя разказ. Аз видях три хранилища на около 500-600 метра от Тронната Зала. Бяха много дълги и много широки. Може би бяха повече, но аз видях само три. Влязохме в първото. Тъкмо Исус затвори вратата след нас, аз се заоглеждах вътре и бях шокиран! На едната страна на сградата имаше ръце, пръсти и други външни телесни части. Крака висяха по стената, но сцената изглеждаше нормално, не страшно. От другата страна имаше шкафове, пълни с акуратни малки пакети с очи - зелени, кафяви, сини и т. н.

Тази сграда съдържаше всички части на човешкото тяло, от които хората на Земята се нуждаят, но те не са осъзнали, че тези благословения в Небето са за тях. Няма друго място във Вселената за тези телесни части, където да ги очакват, освен тук - на Земята, никой друг не се нуждае. И те са и за светии, и за грешници - еднакво.

Исус ми каза: "Това са неизисканите благословения. Тази сграда не трябваше да е пълна. Трябваше да се изпразва всеки един ден. Трябва да дойдеш тук с вяра и да вземеш необходимите части за теб и за хората, с които ще бъдеш в контакт в този ден."

Тези неизискани благословения са там, в онези складове - всичките части на тялото, от които хората се нуждаят: стотици нови очи и крака, кожа, коса, тъпанчета - там има всичко. Всичко, което трябва да направите, е да отидете и да вземете с ръката на вярата каквото ви трябва, защото те са там, те са там, те са там. Просто помоли Бог да направи свръхестествена операция. Хора, не трябва да плачете и да молите Бог да ги направи те са вече там. Просто идете и си ги вземете!

Бъдете раздавачи и давайте тези части на хората. Но най-сетне осъзнайте това: аз мога да взема крак за вас или за някой друг, но мога да ви удрям цял ден с него по главата, ако не го приемете. Докато не го приемете с вяра, той няма да ви ползва.

Вратите на тези хранилища никога не се заключват. Отворени са винаги за тези, които се нуждаят да влязат вътре. Ние трябва да изпразним тези сгради!


СВРЪХДОЗА НА СВЯТИЯ ДУХ
Тъкмо преди да завием зад сградата, видях нещо като лекарски кабинет, а аз, като всяко малко дете, си пъхах носа навсякъде. Докато Исус говореше на някого в коридора на хранилището, аз отворих този кабинет и погледнах вътре.

Видях някакви шишета за хапчета. Взех едно и погледнах етикета. На него пишеше "СВРЪХДОЗА НА СВЯТИЯ ДУХ". Казах си: "На Земята свръхдозите убиват хора - но веднага се сепнах, - е, Святият Дух не убива. Той просто ще те промени!"

Така че няма нищо неправилно в това да викате към Бога за свръхдоза от Неговия Дух! Тя никога няма да ви нарани - винаги ще ви помогне: ето защо изисквайте свръхдоза и вземете цялото шише!

Когато Исус ме видя да гледам това шише, Той се засмя. А когато се смее, това е най-веселото нещо, което ще видите и чуете. Той се превива от смях и се смее гръмогласно. Бихте си помислили, че ще припадне от смях - толкова много се смее! Това е една от причините, поради които Той е толкова силен - Той се смее здравата. Виждате ли, радостта на Бога е Неговата сила!

След това минахме през друга врата и видяхме ангели, работещи много усърдно. Движеха се наляво-надясно, изваждаха папти от големи шкафове, правеха това, проверяваха онова, тичаха насам-натам, даваха на един ангел това, правеха онова. Толкова бяха заети, че дори не забелязаха Исус и мен. (Заради папките, аз наричам това място "Стая на папките").

Исус отиде до един шкаф, издърпа папка и ми я подаде. Върху нея бе написано моето име - Кенет Робъртс Лиардън. Аз я отворих. Вътре бяха всички мои нужди и искания, подредени по важност: първо нуждите ми, понеже те са най-важните, след това исканията ми, които могат да почакат. И те бяха подредени от първия ден на живота ми, до последния.

Хора, вашият ангел-хранител не е вече Божий - той е ваш и вие имате право да му говорите. Всички пророци в Библията говореха с ангели: в десета глава на книгата на пророк Даниил се описва как той говореше с ангели - и ние можем да правим същото. Даниил беше единственият човек в Библията, който е говорил и с двамата архангели - Михаил и Гавраил; двамата дойдоха и говориха с него и той им задаваше въпроси. Някой винаги ще каже: "Когато хората говорят на ангелите, те достигат до странни религии." Но ако ние сме ръководени от нашия дух, ще бъдем способни да различаваме кое е правилно и кое е грешно. Дяволът има фалшификат на всичко, което Бог има. Вие ще разберете гласа на Бога и ще разберете гласа на лукавия. Има разлика в гласовете.
КАК ДА ПОЛУЧИШ ОТГОВОР НА

СВОИТЕ НУЖДИ И ИСКАНИЯ


Ако ходиш според Божиите закони и правила, твоят ангел ще отиде в Рая, ще извади твоята папка и ще я представи на Бога. И ако ти си направил всичко, което си знаел, че трябва да направиш, според най-добрите ти възможности, Бог няма избор - Той трябва да посрещне твоята нужда. Той ще погледне твоята папка и твоят ангел ще каже: "Той (или тя) направи всичко, което се изискваше от него. Той се нуждае от това, това и това. Какво мислиш, Господи?" И Троицата ще има съвещание и ще каже: "Ще му ги дадем." Понякога Тя ще каже: "Ние ще го благословим и с това, което иска." Тогава твоят ангел ще се върне на Земята с отговора (нужните пари, изцеление или всичко, което е необходимо в твоята ситуация). Но твоят ангел трябва да си пробива пътя през второто небе или т. нар. "сухи места", за да се върне до Земята.

Исус каза, че ние трябва да изгонваме злите духове в "сухите места". Това е второто небе. Тям няма нищо, което демоните да обладаят. Те са натъпкани като сардини и се бият един с друг.

Това, което дава сили на твоя ангел по пътя от Земята до Небето и обратно, е изповедта на твоята уста и твоят молитвен живот.

Това е една от причините, за да се бие дяволът толкова много с движението на вяра и Слово. Неговите лидери ни учат, че каквото излиза от нашата уста (нашата изповед) това и получаваме. Ето защо вашите молитви понякога изглеждат безответни: ангелът донася отговора от Небето до вашия праг - вашият духовен човек едва ли не се протяга и хваща това, което Бог е казал, че е ваше - но тогава го изгубвате, защото произнасяте една неправилна дума, помисляте си една неправилна мисъл, извършвате нещо, знаейки, че е грешно или спирате да се молите - и тогава ангелът се обръща и връща благословението на Небето!


ИСУС МЕ РЪКОПОЛАГА В СЛУЖЕНИЕ
Известно време ние вървяхме и мълчахме. Изведнъж Исус се обърна и с едната Си ръка хвана моите две. Той сложи другата ръка върху главата ми и каза: "Робъртс, Аз те призовавам за велика работа. Аз те ръкополагам за велика работа. Ти ще трябва да тичаш, както никой друг; да проповядваш, както никой друг; да бъдеш различен от всеки друг. Ще настъпят трудни времена, но ти ги приеми като камък за стъпване, а не за препъване. Тръгни със сила и вяра. Аз ще бъда с теб, където и да отидеш. Върви, върви, върви, както никой друг не е вървял. Върви и прави, както Аз съм правил."

Първият път, когато Исус каза "Върви", помазанието и огънят започнаха да се вливат от Него в мен от главата до петите ми. Сега, всеки път, когато говоря за Бога дали пред един или перд три хиляди, Той ме запалва, както вие четете в Евреи 1:7 (Той прави служителите Си огнен пламък). Аз действително се изпотявам и ми става горещо, тъй като този огън и това помазание се изстрелват нагоре, вътре в мен.

Хора, ние трябва да влезем в Божия огън. Това е огънят, който изгаря всяко зло или плява във вашия живот и ви пречиства и освещава пред Бога.

Виждате ли, вие не можете да ходите пред Божия Трон с грях в живота си. Ако го направите, ще бъдете унищожени от Славата и Огънят. Но, ако оставите огъня на Святия Дух да пронизва вашето тяло и да ви направи чисти, ще бъдете способни да ходите пред Бога дръзновено, с чисто сърце и чист ум. Ще знаете, че можете да ходите в Неговото присъствие, където ви е мястото, без да бъдете унищожени.

След като се моли за мен и ме ръкоположи, Исус се дръпна крачка назад. Погледнах към дланите на ръцете си. Бяха червени като кръв. Като се дръпна назад, Исус постави голям екран и на него Той започна да ми показва моя изминал живот още от деня, в който бях роден. Аз бях само на осем години и не беше много дълъг животът ми до момента, но Исус ми показа част от него и го продължи до деня на моята земна смърт. (Е, сега това не означава, че вие трябва да ме чакате да умра, за да дойде Исус, тъй като единствено Бог-Отец е Този, който знае кога ще се завърне Синът. Самият Исус Христос не знае това, тъй като Той ми показа моя живот, като че ли изобщо няма да се върне, докато съм жив. Обаче аз вярвам, че Исус ще дойде преди да умра). Аз не се страхувам да умра. Аз искам да си отеда вкъщи на Небето и да живея в моето жилище, и да вървя по златните улици с Исус Христос.

Тогава Исус започна да ми показва лицата на хората, които ще дойдат в моя живот и ще го променят значително, или на които аз щях значително да променя живота. Той ми каза техните първи имена и инициалите на последните. Аз вече срещнах някои от тези хора. Други пропуснаха да направят това, което Бог им беше определил, но аз съм човек, който оставя Бог да подрежда нещата. Аз не Му помагам. Ако нещо трябва да стане, зависи от Бог да го направи. Освен това, аз се видях да проповядвам на различни места и аз видях неща от бъдещото ми служение. Има неща, които знам, но не мога да кажа, защото все още не е дошло времето.

Исус ме прегърна и целуна. Разбрах, че е време да се връщам. Не исках да оставам, защото вече бях видял всичките души, които трябваше да спечеля. Най-великото и решаващо чудо не е да възкресиш мъртвец. Най-великото чудо е, когато някой се новороди. Тръгнах към най-близката врата. Исус каза: "Робъртс!" Обърнах се светкавично. Там стоеше Исус със сълзи, стичащи се по лицето Му, и с протегнати напред ръце. Той каза: "Обичам те!" И когато каза това, аз бях обратно в тялото си.

Бях стреснат, но се уверих, че преживяното е било реалност, защото този огън и това помазание продължиха да се изливат в мен още два часа и половина след завръщането ми. Вие говорите за преживявания с Бога - аз имах такова. Но Бог няма любими хора. Каквото е направил за мен, Той ще направи и за вас. Мнозина ще кажат: "О, но това е само за определени хора, като например за пророците." Не е вярно. Това може да се случи и с вас, но първо трябва да изберете на кого ще служите.

Ще трябва да посветите всичко, което имате на Бог - всичко от "А" до "Я" и повече - така че да можете да ходите пред Него като приятел. Вие можете да бъдете Божии приятели. Аз съм един пример за това какво може да се случи с вас, ако платите цената. А това не го казвам, за да се величая. Аз съм предвестник, да говоря на младите хора. Моето служение е съвсем различно: аз предизвиквам по-възрастните хора и приобщавам младите. Не много служения правят така.

Навярно причината Бог да ме призове в служение в такава ранна възраст е: Той знаеше, че аз не се безпокоя какво казва или мисли светът. Аз бих направил каквото Бог каже, без значение какво. Исус и аз сме приятели. Ние вървим и си говорим заедно. Заедно си правим плановете. Той седи до мен. Той прави всяко нещо с мен.

Когато се събудя сутрин, казвам: "Добро утро, Татко! Добро утро, Исусе! Добро утро, Святи Душе!" Аз чакам за отговор и отговорът винаги идва: "Добро утро, Робъртс!" - от три ясно доловими гласа. Как знам разликата ли? Има три различни Личности в Едно. Когато влезеш в областта на Духа, ти можеш да определиш коя от Тях ти говори.

Ние чуваме тълкуване на езици или пророчество, които понякога показват кой от Троицата говори. Има три различни гласа и те не се прекъсват един друг.


ПОЗНАВАНЕ НА ТРОИЦАТА
Ние не познаваме Троицата с нашите чувства: ние познаваме Бог чрез Божието Слово. Нашите чувства са променливи и непостоянни. Не можем да разчитаме на тях. Ако изучаваме Божието Слово, ние ще познаваме Бог по-добре.

Троицата и аз сме приятели. Когато станете Неин приятел, вие ще се научите да разбирате кое Тя харесва и кое не. Ще узнаете причината, заради която Тя прави нещата. Аз открих, че Бог е три неща: светлина, живот и любов. Бог обича хората толкова много, че любовта просто извира от Него.

Бог има индивидуалност. Той има чувства. Той може да бъде наскърбен например, защото не сте Му говорили напоследък. Авраам беше Божий приятел. Даниил говореше с Бога. Вие можете да познавате Бога. Кога за последен път казахте: "Господи, обичам Те!"? Може би сте забравили?

Бог иска да ви познава. Може да ви срещне насред пътя. Всичко, което трябва да направите, е да кажете: "Господи, искам да говоря с Теб!" Исус се грижи за вас. Ако не се грижеше, Той не би умрял за вас. Той се грижи за всичко: за вашия начин на живот, за вашето благополучие. Той се грижи, грижи, грижи. Святият дух иска да прави нещо за вас. Той е най-богатата Личност, която съм виждал някога. Той е Този, който събаря хората и ги залепва за пода и те не могат да станат. Той е Този, който отваря слепи очи. Той е Този, който маха духовните капаци. Той е Този, който ви показва нещата. Той е мощта на Троицата. Той е Този, който живее вътре в нас. Ако ние осъзнаем, че същата сила, която възкреси Исус Христос от мъртвите, обитава вътре в нас, никой от нас няма да боледува.

Трябва да се научим да ходим и да говорим с Бога, както Енох го правеше. Трябва да знаем кой е Бог, заради Него Самия, а не заради Неговите блага. Ако сърцето ви е чисто, тогава ще получите и благата.

Бог е голям Бог и Той може да се погрижи за нашите малки проблеми. Както Смит Уигълзуърд каза, ние трябва да гледаме на земните проблеми от небесна гледна точка. Бог е жив и е добре, и Той седи на Своя Трон!


АЗ ВИДЯХ ИСУС ВТОРИ ПЪТ
Втори път видях Исус, когато бях приблизително десетгодишен. Намирах се в стаята си и Исус просто влезе през стената. В началото се изненадах. Исус протегна ръце, притисна ме в прегръдка и ми каза няколко неща, включително и думи за насърчение. Това е единият от двата пъти, за които не мога да разкажа, защото нещата, които Той каза бяха твърде свещени. След това Той излезе през другата стена на стаята и си замина. Третият път, когато видях Исус, бях на около 11 години. Исус влезе през входната врата, докато аз гледах "Лаверни и Шърли" по телевизията. Дойде и седна до мен на кушетката, хвърли поглед към телевизора и всичко в този естествен свят изчезна. Аз не можех да чувам телефона или телевизора - всичко, което чувах и виждах, беше Неговата Слава. Той ме погледна и каза: "Робъртс, Аз искам да изучаваш живота на Моите генерали от великата Ми армия през вековете. Познавай ги като на длан. Разбери защо те имаха успехи. Узнай защо те пропадаха. И няма да ти липсва нищо в тази област." Той стана, излезе през вратата, телевизорът се включи отново и аз продължих да гледам "Лаверни и Шърли".

От тогава аз внимателно изучавам великите служители от миналото (и някои, които бяха неизвестни), за да открия защо те успяваха или се проваляха. Започнах с четенето на една книга за Смит Уигълзуърд, която моята баба тъкмо ми беше дала. След това изучавах живота и служенията на такива мъже и жени като Джон Алексъндър Дауи, Чарлз Фини, Мария Удуърд-Етер, Джон Г. Лейк, Ейми Симпъл Макферсън, Кетрин Кулман и много други.

През повечето време ние бягаме от дявола. Аз открих, че великите проповедници от миналото търсеха дявола. Те не се страхуваха. Ние можем да научим много от примерите на тези велики мъже и жени, които сега са с Господа. Част от моето бъдещо служение ще бъде да отивам да казвам на други проповедници как да избегнат капаните на дявола. Когато четях, Святият Дух ме учеше. Той ми показваше колко бяха различни тези хора. Питаше ме: "Забеляза ли това? Забеляза ли как те казваха това - как се движеха с Мен по този начин?" Той пресъздаваше сцената за мен. Той казваше: "Така беше. Аз бях там - би трябвало да знам."

Той е мой Приятел. Той може да ми говори така. Аз Му говоря по същия начин. През цялото време Той ме учеше как да премина и да ходя в областта на чудесата. Когато съм на събрание, аз се озовавам веднага в областта на Духа.

Исус ми обеща някои неща през онзи ден, когато ме посети у дома. Той каза: "Робъртс, ако бадеш верен в това нещо, Аз ще те издигна бързо." (Библията казва, че първо трябва да бъдете верни в малките неща).

Трябваше да оставя телевизора. Трябваше да обърна гръб на училищните игри. Трябваше да напусна всичко, дори най-близкия си приятел и да направя всичко, което се изискваше от мен, за да следвам Бога, така че да мога да вляза в служението си.

Онзи ден Исус ми даде и друго обещание. Той каза (ако аз бъда верен в тези изследвания): "Ти ще можеш да срещнеш великите генерали на сегашното време." И Бог изпълни обещанието си. Той ме свърза с тях. Ако вие дадете на Бог да го извърши, то ще се случи в Неговото време и всичко ще заработи в порядък - всичко. Понеже Бог има план, който Той не спира. Ние трябва да се движим по Неговия план. В Библията ще забележите, че не много хора се тревожеха за времето.
АЗ ПОГЛЕДНАХ ОТНОВО КЪМ РАЯ
През януари 1983 година бях събуден от ангел в пет часа сутринта. Той каза: "Погледни!" и аз погледнах отново към Рая. Има разлика между отиване в Рая и поглеждане пак към Рая. Аз не отидох там за втори път - просто погледнах отново. (Вашите духовни очи никога не отслабват. Винаги можете да виждате духовните неща ясно). Раят е на върха на Вселената - вие трябва да отидете толкова далече, за да го достигнете. Виждате ли, Вселената се разширява с такава скорост, с каквато Бог я е извикал в съществуване и тя започва от портите на Рая.

Като погледнах към Рая, аз видях мястото, където бях видял десетки хиляди колесници, когато бях на 8 години. (Въпреки че тези колесници се теглят навярно от коне, аз не видях конете). Аз си играех на колесниците, но сега те бяха изчезнали! Аз се обърнах и попитах Исус: "Какво означава това? Какво означава това? Защо ми го показваше?" Той каза: "Нека ти обясня. Всеки път, когато на Земята е имало велико движение на Бог, тези колесници напускаха Рая и занасяха необходимите източници на сила или пък оръжия, за да се осъществи това движение. Спомни си обещанието, което Ми даде! (Ние направихме няколко споразумения на Небето). Това е Моята част. Аз трябва да ти кажа. Те са дошли на Земята и са донесли силата."

Исус добави: "Следващото движение на Бога е дошло на планетата Земя. Вие не трябва да се молите то да стане. То е тук! То пристигна!"

Ето защо, хора, не казвайте повече: "Аз се моля за следващото движение на Бога." Ние сме в него! НИЕ СМЕ В НЕГО! НИЕ СМЕ В СЛЕДВАЩОТО ДВИЖЕНИЕ НА БОГА! И тепърва започваме да осъзнаваме, че то е тук.

Като изследовател на петдесятното движение, забелязах, че всеки път, когато имаше ново движение на Святия Дух, винаги бяха изкарвани първо нови оръжия. Бог ми каза, че тези колесници ги доставят тук, долу, а ангелите-воини ги направляват къде да отидат. През целия този ден чувах грохота им по коридорите на университета. Когато карах към къщи, чувах шума им по покрива на колата си.
ПОСЛЕДНОТО И ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ
Виждате ли, това е специално време. Това е последното и заключително движение на Святия Дух. Това последно движение ще бъде буря на Святия Дух. Облаците на Божията Слава ще слизат. Божиите светкавици (както Джон Г. Лейк ги наричаше) ще започнат да падат. Ранният и късният дъжд ще валят по едно и също време, и ветровете, и гръмотевиците на Бога ще бъдат чути. Това е буря в Духа и тя ще стане - просто чакайте и вижте.

Тези, които се съмняват, ще бъдат отминати. Бог ще използва тези, които желаят, и тези, които ще се подчинят на Неговата сила, защото Бог не може повече да чака хората да се приготвят. Той ще употреби този, който е готов, независимо дали е на 96 или на 2 години. Бъдете покорни, така че Божията сила да може да протича през вас. Бъдете готови, защото, ако не сте, ще бъдете подминати. Това е законът на Евангелието. Църквата в момента е в преходен период. Ние превключваме на най-висока скорост. Ще видим много повече чудеса. Всъщност, чудесата, които ще видим в това идващо движение, ще бъдат невероятни.

Изцеренията са постепенни, а чудесата са мигновени. Видяхме много изцерения и те са важни. Ще има все още изцерения, но ще видим повече чудеса: слепи очи - отворени, инвалиди - изцерени, липсващи крака - възстановени мигновено.

Ще дойде денят в това последно движение на Бога, когато всеки човек в събранието ще бъде изцерен веднага - мигновено. Виждате ли, последното движение на Църквата ще бъде изява на силата на Бога. А то ще дойде първо сред младежите.


ЩЕ ПАДАТ МАНТИИ
Едно от нещата, което ще започне да се случва, е, че мантиите на велики хора и пророци ще падат върху тези, които могат да поемат отговорността за тях. Мантиите на Еремия, Исая, на хората от Новия Завет, дори през цялата история, ще започнат да падат върху хора и те ще действат в силата на помазанието на другия толкова добре, колкото в своето. Разберете това: не всеки ще получи мантия. Бог е запазил тези мантии за това последно време, защото това ще бъде най-великото изливане на Святия Дух, което светът някога е виждал. Мантиите са запазени за това време, защото те стават по-слаби, когато се предават през вековете.

Тайнствените неща на Бога са навсякъде около нас, чакащи да бъдат разкрити. Започни да правиш духовно изучаване и експериментиране, за да разбереш как тайните на Бога работят.

Проявите на Божия Дух ще дойдат първо сред младите хора, защото ние вземаме нашата увереност, нашата упоритост и ги насочваме към Татко Бог. Той харесва това. Той може да го използва по един добър начин. Ние ще го използваме за Божието Царство и ще унищожим властта на тъмнината. И вие, молитвени воини, ще бъдете тези, които ще ни подкрепяте в молитва.

Никога не съм виждал толкова много от Божията сила, проявена, колкото сега. През пролетта на 1983 година аз проповядвах на младежко събрание пред около 250 млади хора във Виктъри кришчън център - Тулса, Оклахома. Когато започнах да полагам ръце, Божиите светкавици почнаха да удрят хората. Грешници и светии еднакво видяха Божиите светкавици да излизат от пръстите ми и да удрят хората.

И стана най-странното нещо: аз забравих да дам призив за покаяние, но грешниците бяха толкова шокирани, че се опитаха да намерят хора, които познават Бога. Те дотичаха до младежкия пастир и до мен, питайки: "Как да стигнем до Бога? Как? Как?" Виждате ли, когато Божията сила се проявява, няма нужда да отправяш призив: грешниците ще дойдат, търсейки ви!

Божията сила беше толкова мощна, че хора, стоящи на два-три метра от платформата започнаха да падат - дори онези, които съзнателно се съпротивляваха. Младите хора, които не бяха плакали пред своите родители, започнаха да плачат пред всички присъстващи.


ОЧАКВАНЕ НА СВЯТИЯ ДУХ
Много пъти ние чакаме Святият Дух да се движи. Ние се чудим защо Той не се движи. Но това не е вярно - Святият Дух винаги се движи. Той винаги се движи! Той винаги се движи! Ние чакаме дарбите на Святия Дух да се движат. Не - те вече са в действие. Проблемът е, че ние не сме влезли в областта, където са те!

Когато влезете в областта на Духа, знамения и чудеса ще ви последват. Вие ще станете безразлични към този свят и критиките на хората. Всяко от нещата, които интересуват вашето естествено тяло, ще отпадне и всичко ще бъде в хармония с Татко Бог. Тялото не си ти. Ти си дух. Ти живееш в тяло. Ти притежаваш ум. И вие трябва да дадете на вашия дух да управлява ума и тялото ви.

Няма нужда да се движите от Слово или от видение от Бога. Хубаво е да имате ръководство от Святия Дух - това е необходимо, но аз вярвам, че то е част от учебния процес. Копнея за деня, когато ще бъда така в хармония с Бога, че Той само ще си помисли нещо и аз ще знам какво да правя. По този начин трябва да бъде.

Пророците в Библията действаха така. Много пъти те знаеха какво трябваше да бъде направено, и те отиваха, и го правеха. Например, когато Илия възкреси малкото момче от мъртвите, той нямаше видение, знамение или чудо от Бога. Той просто каза: "Душа, върни се обратно в това тяло!" - и детето оживя. Ето къде трябва да бъдем: достатъчно близо до Бога, та когато Той мисли за нещо, ние да разбираме какво да правим без Той да ни казва: "Отиди се моли за онзи човек. Отиди направи това!"

И начинът, по който Бог прави всичко е СЕГА, СЕГА, СЕГА. Виждате ли, в Рая няма минало и бъдеще. Всичко е в "СЕГА". Сега е денят. Сега ти си изцерен. Сега, сега, сега.

Ние се намираме в нашия свят и време. Но когато преминем в областта на Духа и живеем там, където принадлежим, ние ще ходим в Божието време. Ние ще ходим в "сега". За да бъде това настоящо движение на Бога успешно, ние трябва да стигнем до това положение. Това е общение с Бога - ходене и говорене с Него като с Приятел.

Ако не познавате Бог като Приятел, можете да Го познаете.

Ако искате да направите Небето свой дом, можете да го направите.

Ако искате Исус Христос да дойде във вашето сърце и да бъде Господ на вашия живот, Той ще го направи.

Молете се с тази молитва:

"Господи, бъди милостив към мене, грешния. Прости ми греховете! Ела в моя живот и ме направи нов. Аз вярвам, че Исус Христос умря на кръста за мен и възкръсна от мъртвите за мен. Исусе, аз искам Ти да бъдеш мой Приятел и Господ на моя живот. Аз ще Ти служа през всичките си дни."

Ако сте взели това решение, пишете ми на посочения адрес, така че да мога да ви изпратя безплатна литература, за да ви помогне във вашето предстоящо ходене с Исус Христос.


Roberts Liardon Ministries

P. O. Box 23238

Minneapolis, MN 55423, USA

СЪДЪРЖАНИЕ


І. Исус, златни улици и животни

ІІ. Хваление и сълзи

ІІІ. Неизискани благословения

ОЧАКВАЙТЕ ИЗДАВАНЕТО И НА ОСТАНАЛИТЕ

КНИГИ ОТ РОБЪРТС ЛИАРДЪН:
"Успех в живот и служение"

"Настъпателната мощ"

"Въпросът за духовния глад"

"Цената на духовната сила"

"Разчупване на контролиращите сили"

"Да се научиш да кажеш "НЕ"

"Религиозни политики"

"Викът на Духа"

"Тичай към битката"
За информация и контакти, пишете ни на адрес:

"ВОИНИ НА ХРИСТА"

София 1404, пощенска кутия 109

РОБЪРТС ЛИАРДЪН

АЗ ВИДЯХ РАЯ
Първо издание

Превел от английски: Любомир Петков

Отговорен редактор: Владимир Терзиев

Оформление и технически редактор: Александър Луков



Издава "Воини на Христа" - юни, 1991 г.

Тираж 20 000


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница