Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче Tибетска книга за живота и смъртта

Подобни илюстрации на силата на всеотдаиността и благодатта на учителя не принадлежат само на миналото. В лицето на Кхандро Тсеринг Чьодрьон - най-великата жена учител в наше време, съпруга на моя учител Джамянг Кхиентсе - много ясно може да се види какво могат да създадат от човешкия дух годините на дълбока всеотдайност и практика. Нейната смиреност и вътрешна красота, скромността и семплостта й, ярката й нежна мъдрост са на почит сред всички тибетци, въпреки че тя самата винаги се стремеше да остава на заден план, никога не искаше да изпъква, предпочиташе да живее суровия и скрит от погледите живот на древен съзерцател.

Джамянг Кхиентсе беше вдъхновението на нейния живот. Именно духовният им брак я превърна от една много красива и малко непокорна млада жена в блестяща дакини³, за която другите големи учители имат най-високо мнение. Дилго Кхиентсе Ринпоче я смяташе за своя „духовна майка" и винаги е казвал колко привилегирован се чувства за това, че от всички лами тя почиташе и обичаше най-много него. Когато видеше Кхандро, той вземаше ръката й и я галеше нежно, а след това бавно я поставяше върху челото си. Знаеше, че това е единственият начин, по който би могъл да я накара да го дари с благодатта си.

Джамянг Кхиентсе беше неин учител, обучаваше я и я вдъхновяваше да практикува. Въпросите й към него бяха под формата на песни, а в отговор той също пишеше песни - закачливо и весело. Кхандро демонстрира своята неувяхваща всеотдайност към учителя си, като продължи да живее и след смъртта му на мястото в Сиким, където той прекара последните години от живота си, където умря и където се пазят останките му, погребани в ступа⁴. Тя и сега живее чистия си, независим и отдаден на непрекъснати молитви живот там, близо до него. Прочела е цялото „Слово на Буда" и стотици томове коментари, бавно - дума по дума. Дилго Кхиентсе Ринпоче казваше, че всеки път, когато се върне при ступата на Джамянг Кхиентсе, се чувства така, сякаш се прибира у дома си, защото присъствието на Кхандро прави атмосферата наситена и топла. Сякаш учителят Джамянг Кхиентсе е все още жив и присъства във всеотдайността и цялото й същество - това означаваха думите му.

Много пъти съм чувал Кхандро да казва, че ако връзката ти с учителя се поддържа наистина чиста, тогава всичко в живота ти ще върви добре. Нейният собствен живот е един изключителен и вълнуващ пример за това. Всеотдайността й бе дала възможност да превъплъти в себе си сърцевината на ученията и да излъчва топлината им към другите. Кхандро не преподава по утвърдените начини - всъщност тя почти не говори, но това, което казва, много често притежава такава дълбочина, че може да се превърне в пророчество. Да слушаш пламенните й блажени напеви или да практикуваш ученията с нея означава вдъхновението да достигне до дълбините на съществото ти. Дори да вървиш до нея, да пазаруваш с нея или просто да седиш означава да се потопиш в могъщото спокойно щастие на присъствието й.

Кхандро живее в уединение и тъй като нейното величие е в обикновеността й, само хората, притежаващи дълбоко прозрение, биха могли да разберат коя е тя. Живеем във време, когато най-често предизвикват възхищение тези, които се самоизтъкват, но истината живее при смирените и скромните като Кхандро. И ако тя някога започне да преподава на Запад, би била съвършена - най-великата жена учител, която превъплъщава с тайнствена пълнота любовта и целебната мъдрост на Тара, женския аспект на състраданието. Ако Кхандро е край мен, когато умирам, бих се чувствал много по-уверен и спокоен, отколкото с всеки друг учител.

Всичко, което съм разбрал, съм го разбрал чрез всеотдайност към учителите си. Все повече и повече, докато продължавам да преподавам, започвам да осъзнавам - смирено и с искрено преклонение - как тяхната благодат действа в мен. Без нея аз съм нищо и ако чувствам, че мога да правя нещо, това е да бъда мост между тях и вас. И непрекъснато забелязвам, че когато в лекциите си говоря за моите учители, всеотдайността ми към тях събужда представата за всеотдайност и у тези, които слушат - в тези прекрасни моменти аз чувствам, че моите учители присъстват, благославят и откриват сърцата на моите ученици за истината.

Помня 1960 година в Сиким, скоро след смъртта на Джамянг Кхиентсе. Дилго Кхиентсе трябваше да проведе дълга поредица от посвещавания - нагледните уроци на Падмасамбхава, които могат да отнемат и няколко месеца. В манастира, сред възвишенията зад столицата Гангток, имаше много учители. Аз седях до Кхандро Тсеринг Чьодрьон и лама Чокден - помощник на Джамянг Кхиентсе и ръководител на церемониите.

Тогава почувствах, при това много живо, как наистина един учител може да предаде благодатта на своя ум на мъдростта на ума на свой ученик. Един ден Дилго Кхиентсе Ринпоче говори за всеотдайността и за нашия учител Джамянг Кхиентсе Ринпоче. Беше много вълнуващо - думите се лееха в порой от красноречие и най-чиста духовна поезия. Многократно, докато слушах и гледах Дилго Кхиентсе Ринпоче, някак тайнствено си припомнях за самия Джамянг Кхиентсе и за способността му да говори и думите му да се леят, сякаш дошли от някакъв скрит, неизчерпаем извор. Постепенно осъзнах какво се бе случило - благодатта на ума на мъдростта на Джамянг Кхиентсе се бе предала напълно на сина на сърцето му Дилго Кхиентсе Ринпоче и сега чрез него тя говореше без никакво усилие.

Накрая се обърнах към Кхандро и Чокден и видях, че по лицата им се стичат сълзи.

- Знаехме, че Дилго Кхиентсе е голям учител - казаха те, - и знаехме, че един учител може да изцяло да предаде благодатта на своята мъдрост на сина на сърцето си, но едва сега, едва днес, едва тук разбираме какво точно означава това.

Винаги когато си спомням онзи чудесен ден в Сиким и големите учители, които познавам, си спомням думите на един тибетски светец, които са вдъхновение за мен: „Когато слънцето на непоколебимата всеотдайност огрее заснежената планина, каквато е учителят, потокът на неговата благодат ще се излее надолу." Помня и думите на самия Дилго Кхиентсе Ринпоче, които може би изразяват по-красноречиво от всеки друг текст необятните и благородни качества на учителя:

Осъзнал съм, че благодатта на моите учители въздейства на ума ми и достига до мен почти недоловимо. Още откакто умря Дуджом Ринпоче моите ученици ми казват, че лекциите ми са станали по-гладки, по-просветлени. Не много отдавна, след като чух едно изумително изказване на Дилго Кхиентсе Ринпоче, отидох при него и изразих възхищението си: „Просто е удивително как тези учения се леят от ума на мъдростта ти!" Той се наведе към мен и с весело пламъче в очите отговори: „Дано и твоите, на английски език, се леят така." Оттогава, без да съм направил каквото и да било, чувствам, че способността ми да изразявам ученията става все по-естествена. Смятам тази книга за проявление на благодатта на моите учители, предадени от ума на мъдростта на върховния учител и водач Падмасамбхава. Тази книга е техният подарък за вас.

Именно всеотдайността ми към моите учители ми дава сили да преподавам и нужната откритост и възприемчивост, за да се уча. Самият Дилго Кхиентсе Ринпоче никога на престана смирено да приема ученията на други учители, а много често дори от такива, които са били негови уче­ници. Всеотдайността, която дава вдъхновението да преподаваш, също така дава смиреността да продължаваш да учиш. Гампопа - най-великият ученик на Миларепа - го попитал в момента на раздялата им: „Кога ще дойде времето да започна и аз да уча последователи?" Миларепа отговорил: „Когато не си такъв, какъвто си сега, когато възприятията ти се променят, когато си в състояние да видиш, наистина да видиш, че този стар човек пред теб е като самия Буда. Когато всеотдайността ти те доведе до този момент на разпознаване, това ще е знак, че е дошло времето да учиш другите."

Тези учения идват при вас от просветленото сърце на Падмасамбхава - през вековете, след хиляда години, чрез поколения учители, свързани от приемствената традиция, станали учители единствено защото смирено

са се научили да бъдат ученици и са останали в най-дълбок смисъл ученици на своите учители през целия си живот. Дори на осемдесет и две години Дилго Кхиентсе Ринпоче винаги се просълзяваше с чувство на благодарност и всеотдайност, когато говореше за Джамянг Кхиентсе. В последното писмо, което ми изпрати, преди да умре, се бе подписал „най-лошият ученик". Това ми показа колко необятна е истинската всеотдайност, как с възможно най-голямата реализация идва и най-голямата всеотдайност, най-пълната и най-смирена благодарност.
ГУРУ-ЙОГА - СЛИВАНЕ

С УМА НА МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

Всички буди, бодхисатви и просветлени същества винаги присъстват, за да ни помогнат, и именно чрез присъствието на учителя тяхната благодат се насочва към нас. Тези, които знаят Падмасамбхава, знаят живата истина на обещанието, дадено от него преди повече от хиляда години: „Никога не съм далеч от тези, които вярват, дори и от тези, които не вярват, макар че не могат да ме видят. Моите деца винаги, винаги ще бъдат защитени чрез моето състрадание."

Единственото, което трябва да направим, за да получим пряка помощ, е да я поискаме. Нима и Христос не е казал: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира."⁶ И въпреки това сякаш ни се струва най-трудно да поискаме. Много от нас, мисля си, не знаят как да поискат. Понякога това е така, защото сме самонадеяни, понякога - защото не желаем да потърсим помощ, понякога - защото ни мързи, а понякога -защото умовете ни са така преизпълнени с въпроси и са толкова объркани, че не ни идва наум простичкото нещо да попитаме. Повратният момент в лечението на алкохолиците и наркоманите е моментът, когато те признават заболяването си и започват да търсят помощ. По един или друг начин ние всички сме пристрастени към самсара и ще получим помощ, когато признаем пристрастяването си и просто я поискаме.

Това, от което повечето от нас имат нужда, са кураж и смирение наистина от дълбините на сърцето си да поискат помощ, да помолят за състраданието на просветлените същества, да помолят за пречистване и изцеление, да помолят да получат сили да разберат смисъла на страданията и да ги променят - на относително ниво да поискат по-голяма яснота в живота си, покой и способност да отличават, да поискат да осъзнаят абсолютната природа на

ума, което идва от сливането с безкрайно дълбокия ум на мъдростта на учителя.

Няма по-бърза, по-вълнуваща и по-могъща практика за призоваване помощта на просветлените същества, за събуждане на всеотдайността и за осъзнаване природата на ума от практиката Гуру-Йога. Дилго Кхиентсе Ринпоче пише: „Думите „Гуру-Йога" означават „съюз с природата на гуру" и тази практика ни дава начин да слеем ума си с просветления ум на учителя."⁷ Не забравяйте, че учителят - гуру - превъплъщава изкристализиралата благодат на всички буди, учители и просветлени същества. Да призовем него означава да призовем всички тях, а да слеем ума и сърцето си с ума на мъдростта на учителя означава да слеем ума си с истината и с превъплъщението на просветлението.

Външният учител ни показва пряко истинността на нашия вътрешен учител. И колкото повече тя се разкрива пред нас чрез ученията и вдъхновението му, толкова повече си даваме сметка, че външният и вътрешният учител са неделими. С постепенното разкриване на тази истина чрез многократното й призоваване, чрез практикуването на Гуру-Йога, у нас се раждат увереността, благодарността, радостта, чрез които умът на мъдростта на учителя и нашият ум наистина стават неделими. В една практика Гуру-Йога, която Дилго Кхиентсе Ринпоче състави по моя молба, той пише:

Това, което постига великата чистота на възприятията, е всеотдайността, която е излъчване на Ригпа... Признавам и помня, че моята Ригпа е учителят - чрез това нека моят ум и твоят се слеят в едно.

Ето защо всички школи в Тибет отделят такова голямо внимание на практикуването на Гуру-Йога и всички големи учители ценят тази практика като тяхна най-дълбока, сърдечна практика. Дуджом Ринпоче пише:

Сега бих искал да ви опиша една проста Гуру-Йога практика, която всеки, без значение каква е религията и каква е духовната му вяра, може да следва.

Тя е моя главна практика, сърце и вдъхновение на целия ми живот и когато я следвам, насочвам вниманието си към Падмасамбхава. Когато самият Буда издъхвал, той предрекъл, че Падмасамбхава ще бъде роден скоро след това, за да разпространи учението на тантрите. Именно Падмасамбхава въвел будизма в Тибет през VIII век. За нас, тибетците, Падмасамбхава - Гуру Ринпоче - олицетворява космически, неподвластен на времето принцип, той е универсалният учител. Той се е явявал безброй пъти на учителите в Тибет и тези срещи и видения наред с пророчествата и напътствията са описани много точно - с дати, места, с начина, по който са станали. Падмасамбхава е оставил множество нагледни учения за бъдещите времена, разкривани многократно от прославени учители, които са били негова еманация. Едно от тези съкровища, или терма, е и „Тибетска книга за мъртвите".

Винаги съм се обръщал към Падмасамбхава във времена на кризи и трудности и неговата благодат и сила никога не са ми изневерявали. Когато мисля за него, той олицетворява всичките ми учители. За мен той е жив по всяко време и цялата Вселена постоянно сияе с неговата красота, сила и присъствие.

Смятам Падмасамбхава за олицетворение на всички мои учители и когато сливам ума си с неговия чрез Гуру-Йога, всички те са в него. Но вие можете да използвате и всяко друго просветлено същество, светец или учител от всяка религия или мистична традиция, към когото изпитвате преклонение, независимо дали е жив или не.

Практиката Гуру-Йога има четири основни фази - призоваване; сливане на вашия ум с учителя чрез същността на сърцето му, мантрата; приемане на благодатта или силата; единение на вашия ум с учителя и отпускане в Ригпа.

1. Призоваване

Седнете спокойно. От дълбините на сърцето си призовете в небето пред вас олицетворението на истината в лицето на своя учител, светец или просветлено същество.

Опитайте да си представите учителя или буда жив, лъчист и ефирен като небесна дъга. Вярвайте, при пълно доверие, че пялата благодат, цялата мъдрост, състрадание и сила на всички буди и просветлени същества са въплътени в него или нея.

Ако ви е трудно да си представите учителя, представете си олицетворението на истината като същество от светлина, опитайте се да почувствате съвършеното му присъствие в небето пред вас - присъствието на всички буди и учители. Оставете цялото вдъхновение, радост и възхищение, които ще изпитате, да заемат мястото на представата. Просто повярвайте, че присъствието, което призовавате, е налице. Самият Буда е казал: „Който помисли за мен, аз съм пред него." Моят учител Дуджом Ринпоче казваше, че няма значение дали в началото не можеш да предиз­викаш представата - по-важно е да чувстваш присъствието в сърцето си и да знаеш, че това присъствие олицетворява благодатта, състраданието, енергията и мъдростта на всички буди.

След това се отпуснете, изпълнете сърцето си с присъствието на учителя и го призовете много силно, с цялото си сърце, ум и доверие: „Помогни ми, вдъхнови ме да пречистя кармата си и негативните емоции, да осъзная истинската природа на ума си!"

След това с дълбока всеотдайност слейте ума си с учителя и се отпуснете в ума на мъдростта му. При това - отдайте се на учителя напълно - кажете нещо подобно на следното: „Помогни ми сега. Погрижи се за мен. Предай ми радостта и енергията си, твоята мъдрост и състрадание. Прибери ме в любящото сърце на твоя ум на мъдростта. Дари с благодат ума ми, вдъхнови ме да разбера." А след това, както казва Дилго Ринпоче, „Няма съмнение, че благодатта ще влезе в сърцето ти".

Тази практика е пряко, умело и силно средство, което може да ни отведе отвъд обикновения ни ум, в чистите владения на мъдростта на Ригпа. Там ние ще открием, ще познаем, ще признаем, че присъстват всички буди.

Така, щом почувстваме присъствието на Буда, на Падмасамбхава, на учителя си или просто като открием ума и сърцето си за въплъщението на истината, ще получим благодатта и умът ни наистина ще се преобрази. Когато призовавате Буда, вашата собствена буда-природа получава подтик да се пробуди и разцъфти така естествено, както цвете, огряно от слънцето.
2. Съзряване и задълбочаване на благодатта

Когато достигна тази част от практиката - сливането на моя ум с учителя чрез мантрата, - аз използвам следната мантра:

ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ

(произнасяна от тибетците така: Ом А Хунг Гуру Пема Сидхи Хунг). На нея аз гледам сякаш тя е Падмасамбхава и благодатта на всички учители под формата на звук. Представям си, че цялото ми същество е изпълнено от него и докато произнасям мантрата, която е същността на сърцето му, чувствам, че тя трепти и ме изпълва, сякаш хиляди като Падмасамбхава под формата на звук се движат в мен и променят цялото ми същество.

Като използвате мантрата, предложете цялото си сърце и душа в пламенна и целенасочена молитва и обединете, слейте, смесете ума си с Падмасамбхава или учителя си. Постепенно ще почувствате, че се приближавате до Падмасамбхава и че разстоянието между вас и неговия ум на мъдростта се скъсява. Чрез благодатта и силата на тази практика постепенно ще откриете, че наистина преживявате трансформация на ума си в ума на мъдростта на Падмасамбхава и учителя ви - ще започнете да разбирате неделимостта им. Точно както ако натопите пръста си във вода, той ще се намокри, а ако го сложите в огъня, ще изгори - ако вложите ума си в ума на мъдростта на будите, той ще се трансформира в тяхната мъдрост-природа. Постепенно умът ви ще се окаже в състояние на Ригпа, тъй като най-вътрешната природа на ума не е нищо друго, освен умът на мъдростта на будите. Сякаш обикновеният ви ум ще започне да умира и да се разтваря и вашето чисто осъзнаване, вашата буда-природа, вашият вътрешен учител ще се разкрият пред вас. Това е истинското значение на „благодат" -трансформация, при която умът ви преминава в абсолютно състояние.

Съзряването на благодатта е основната част, сърцевината на Гуру-Йога и когато практикувате, на нея трябва да отделите най-много време.

А сега си представете, че хиляди ярки лъчи светлина струят от учителя ви към вас, проникват във вас, пречистват, даряват ви с благодат и сила и засяват у вас семето на просветлението.

За да направите практиката колкото се може по-богата и вдъхновяваща, бихте могли да си представите развитието й в следните три фази.

Най-напред ослепителна кристално бяла светлина започва да струи от челото на учителя ви и навлиза в енергийния център на вашето чело, изпълва цялото ви тяло. Тази бяла светлина представлява благодатта на всички буди. Тя пречиства цялата негативна карма, която се е събрала поради негативни действия на тялото, пречиства фините канали на психофизиологичната ви система, предава ви благодатта на тялото на будите, дава ви способност да практикувате ясни зрителни представи и ви открива за осъзнаването на състрадателната енергия на Ригпа, природата на ума, която се проявява във всичко.

Второ, поток от рубиненочервена светлина започва да струи от гърлото на учителя и навлиза в енергийния център на вашето гърло, като изпълва тялото ви. Тази червена светлина представлява благодатта в речта на всички буди - тя пречиства цялата негативна карма, която се е насъбрала поради зложелателна реч, пречиства вътрешния въздух на психофизиологичната ви система, дарява ви с благодатта на речта на будите, дава ви сили да практикувате мантра и ви открива за осъзнаването на сияйната природа на Ригпа.

Трето, поток от трепкаща синя светлина избликва от сърцето на учителя и влиза в енергийния център във вашето сърце, като изпълва цялото ви тяло. Тази синя светлина представлява благодатта на ума на будите - тя пречиства негативната карма, която се е натрупала поради негативни действия на ума ви, пречиства творческата същност или енер­гия в психофизиологичната ви система, дарява ви с благодатта на ума на будите, дава ви сили за напреднала йога-практика и ви открива за осъзнаването на изначалната чистота на същността на Ригпа.

Знайте, че сега вече чрез благодатта сте дарени с неунищожимото тяло, реч и ум на Падмасамбхава и на всички буди.
4. Отпускане в Ригпа

А сега нека учителят ви се превърне в светлина и стане едно с вас в природата на ума ви. Признайте, отвъд всяко съмнение, че тази подобна на небе природа на ума е абсолютният учител. Къде другаде биха могли да бъдат всички просветлени същества, ако не в Ригпа, в природата на вашия ум?

Уверени в това осъзнаване, в състояние на просторно и безгрижно отпускане, останете в топлината, величието и благодатта на абсолютната си природа. Вече сте стъпили на изначалната земя - изначалната чистота на естествената простота. И докато се отпускате в това състояние на Ригпа,

признавате истината в думите на Падмасамбхава: „Самият ум е Падмасамбхава. Извън това няма практика или медитация."

Давам тази практика тук като част от естественото бардо на този живот, защото тя е най-важната практика в живота и поради това - най-важната практика в момента на смъртта. Както ще видите в Глава 13 „Духовна помощ за умиращите", Гуру-Йога лежи в основата на практиката пхоуа -пренасянето на съзнанието в момента на смъртта. Защото ако в момента на смъртта успеете уверено да слеете своя ум с ума на мъдростта на учителя си и умрете в такъв покой, тогава мога да ви обещая, че всичко ще бъде добре.

Следователно задачата ни в този живот е да практикуваме, отново и отново, това сливане с ума на мъдростта на учителя, докато то стане толкова естествено за нас, че всяко наше действие - седене, ходене, хранене, пиене, спане, сънуване, събуждане - да бъде пропито от живото присъствие на учителя. Бавно, с течение на години целенасочена всеотдайност, ще осъзнаете, че всичко видимо е проявление на мъдростта на учителя. Всички ситуации в живота - дори и тези, които са ви се стрували трагични, безсмислени или ужасяващи, все по-ясно и по-ясно се разкриват като непосредствен урок и благодат на вътрешния и външния учител. Както казва Дилго Кхиентсе Ринпоче: