Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче Tибетска книга за живота и смъртта

Нека решим да постигнем пълна промяна. Нека решим вече да не гледаме само в една посока. Учили са ни да живеем живота си, като преследваме своите мисли и планове. Дори когато говорим за „ум", имаме предвид само мислите и чувствата. Когато нашите учени изследват това, което си въобразяват, че е умът, те разглеждат всъщност само неговите проявления. Никой не разглежда самия ум, основата, върху която възникват тези проявления, а това има трагични последствия. Както казва Падмасамбхава:

Как бихме могли да променим тази ситуация? Много просто. Нашият ум има две състояния - вглеждане навън и вглеждане навътре. Нека сега се вгледаме навътре.

Това леко завъртане на ориентацията е в състояние да предизвика дълбоки промени, дори би могло да предотврати бедствията, които застрашават света. Когато голям брой хора познават природата на своя ум, те също така ще познават величествената природа на света, в който живеем, и ще се борят всячески да го опазят. Интересен факт е, че думата, означаваща „будист" на тибетски език е „нангпа". В превод това е „вътрешен" - човек, който търси истината не вън, а вътре, в природата на своя ум. Всички учения и практики в будизма са насочени към една-единствена цел - да се вгледат в природата на ума и така да ни освободят от страха от смъртта и да ни помогнат да осъзнаем истината на живота.

Погледът навътре изисква от нас голямо умение и голям кураж - това е пълна промяна в отношението ни към живота и ума. Ние сме толкова пристрастени към гледането извън себе си, че почти нямаме достъп до собственото си същество. Изпитваме ужас да погледнем навътре, защото нашата култура не ни е дала никаква представа какво ще открием там. Можем дори да си помислим, че ако го направим, ще се изложим на опасност или ще полудеем. Това е едно от най-силните средства, които егото използва, за да ни попречи да открием истинската си природа.

И така, правим живота си ужасно нервен и припрян, само и само да елиминираме и най-малкия риск да погледнем в себе си. Дори и мисълта за медитация може да уплаши хората. Когато чуят „пустота" или „осво­бождаване от егото", имат чувството, че да преживееш тези неща е все едно да те изхвърлят през вратата на космически кораб и да се носиш безкрайно в тъмната смразяваща бездна. Нищо не може да е по-далече от истината. Ала в един свят, посветил се на второстепенните неща, тишината и неподвижността ни ужасяват и ние се защитаваме от тях с шум и трескава деятелност. Да погледнем в природата на ума си е последното нещо, което бихме се осмелили да направим.

Понякога си мисля, че не желаем да задаваме никакви истински въпроси за това, кои сме всъщност, от страх да не открием, че освен тази съществува и някаква друга реалност. Как би се отразило едно такова откритие на живота ни? Как биха реагирали колегите и приятелите ни, когато разберат какво сме открили? Какво ще правим ние самите с новото познание? С познанието идва и отговорността. Понякога, дори ако вратата на затвора е отворена, затворникът предпочита да не бяга.

В нашия свят няма много примери за хора, въплъщаващи качествата, които произхождат от осъзнаването на природата на ума. Поради това за нас е много трудно да си представим какво е просветлението или просветленото същество, да не говорим за идеята, че ние самите можем да постигнем просветление.

Въпреки цялото си прехвалено преклонение пред стойността на човешкия живот и индивидуалната свобода, нашето общество всъщност ни третира като същества, вманиачени на тема власт, секс и пари, които във всеки момент трябва да бъдат предпазвани от какъвто и да било досег със смъртта или с истинския живот. Ако някой ни каже или сами започнем да се досещаме за реалния си потенциал, просто не можем да повярваме, а ако изобщо сме в състояние да си мислим за духовна промяна, смятаме, че тя е била възможна само за великите светци или духовните учители на миналото. Дал ай Лама често говори за това, колко малко самоуважение и любов към самия себе си вижда у мнозина в съвременния свят. В цялото ни същество е втъкана една невротична увереност в собствената ни ограниченост. И това ни лишава от всякаква надежда за пробуждане и влиза в трагично противоречие с основната истина на будистките учения - че в своята същност ние вече сме съвършени.

Дори и да се замисляме над възможността да постигнем просветление, един поглед към съставките на нашия обикновен ум - гняв, алчност, завист, злоба, жестокост, похотливост, страх, тревожност, обърканост - би сринал завинаги всяка надежда за постигането му, ако никой не ни е разказал за природата на нашия ум и за безспорната възможност да осъзнаем тази природа.

Просветлението обаче е нещо реално и на земята все още има постигнали просветление учители. Когато се срещнете с такъв човек, ще бъдете развълнувани и разтърсени до дълбините на сърцето си и ще разберете, че думи като „просветление" и „мъдрост", които сте смятали само за понятия, всъщност са нещо съвсем реално. Въпреки всичките опасности, които крие, днешният свят е и много вълнуващо място.

Съвременният ум постепенно се открива за различните представи за реалността. Велики учители като Далай Лама и майка Тереза могат да се видят на телевизионния екран, много учители от Изтока посещават Запада и четат лекции, а книги от всички мистични течения печелят все по-голяма и по-голяма читателска аудитория. Отчайващото състояние на планетата кара все повече и повече хора да се събудят и да осъзнаят колко необходима е промяната в глобален мащаб.

Просветлението, както казах, е реално. И всеки от нас, който и да е той, при дадени обстоятелства и с нужната подготовка може да осъзнае природата на ума и така да разбере кое е безсмъртно и вечно чисто. Това обещават всички мистични учения на света и това обещание е било изпълнено и се изпълнява в живота на стотици хиляди хора.

Чудото на това обещание е, че то не е нещо екзотично, нито фантастично. То не е за определен елит, а за цялото човечество. Когато си дадем сметка за този факт, както казват учителите, то става удивително обикновено. Духовната истина не е нещо сложно и езотерично - всъщност тя е един дълбок здрав разум. Когато човек осъзнае природата на ума си, пластовете на объркването отпадат. Човек не „става" буда, а просто престава да бъде заблуден. А да си буда не означава да си някакъв духовен супермен, а най-после да станеш истинско човешко същество.

Една от големите будистки традиции нарича природата на ума „мъдрост на обикновеността". Винаги съм казвал, че нашата истинска природа и природата на всички същества не са нещо необикновено. Иронията е, че именно нашият така наречен обикновен свят е всъщност необикновена, фантастична, объркана халюцинация на заблудените представи на самсара. Именно тези „необикновени" представи ни правят слепи за „обикновената", естествена, присъща природа на ума. Представете си, че будите сега ни гледат - колко тъжно ще се удивляват на смъртоносната обърканост и изобретателност на заблудите ни!

Понякога, тъй като сме толкова ненужно комплицирани, когато някой учител ни въвежда в природата на ума, тя ни се струва твърде проста, за да повярваме. Обикновеният ни ум ни казва, че това не може да бъде, че трябва да има още нещо. Очакваме нещо „величествено" - светлини в пространството около нас, ангели с развети руси коси да се спуснат от небето, за да ни посрещнат и с дълбок глас, като на Магьосника от Оз, да обявят: „Сега си въведен в природата на ума си." Няма такъв драматизъм.

Понеже надценяваме ролята на интелекта, ние сме склонни да вярваме, че за да постигнем просветление, ни е нужна необикновена интелигентност. Истината е, че много от умните разсъждения могат още повече да прикрият същността. Според една тибетска поговорка „Ако си прекалено умен, може да не разбереш за какво става дума". Патрул Ринпоче казва: „Логичният ум ни се струва интересно нещо, но той е семето на заблудата." Хората може до такава степен да бъдат обладани от собствените си теории, че да не разберат най-главното. В Тибет казваме: „Теориите са като кръпки върху палтото - един ден те просто се износват и падат." Искам да ви разкажа нещо окуражаващо.

Един учител от миналото столетие имал дебелоглав ученик. Учителят многократно се мъчил да го запознае с природата на неговия ум, но все не успявал. Най-накрая се ядосал и му казал:

- Слушай! Искам да занесеш този чувал с ечемик до върха на онази планина. Но не трябва да спираш да почиваш. Продължавай, докато стигнеш върха.

Ученикът бил простоват човек и вярвал непоколебимо в учителя си, така че направил точно каквото му било наредено. Чувалът бил тежък. Той го нарамил и тръгнал по склона на планината. Не смеел да спре. Ходел и ходел, а чувалът му се струвал все по-тежък и по-тежък. Изкачването било дълго. Най-накрая, когато стигнал върха, човекът пуснал чувала и с дълбоко облекчение се свлякъл на земята изтощен. Почувствал свежия планински въздух върху лицето си. Цялото му упорство се било стопило, а с него и обикновеният му ум. Струвало му се, че всичко е спряло. В този момент изведнъж осъзнал природата на ума си. „Аха! - помислил си. - Ето какво е искал да ми покаже учителят през цялото това време." После хукнал надолу по планината и нахълтал в стаята на учителя си, забравил всякакво приличие.

- Мисля, че схванах!... Наистина схванах! Учителят се усмихнал с разбиране и отговорил:

- Значи си преживял интересно изкачване на планината, нали? Които и да сте, вие също можете да изпитате това, което е изпитал

този ученик на върха на планината. Именно това преживяване ще ви даде нужното безстрашие, за да се справите с живота и смъртта. Но кой е най-добрият, най-бърз и най-ефикасен начин да го постигнем? Първата стъпка е практикуването на медитация. Именно медитацията бавно пречиства обикновения ум, сваля маската му, изтощава навиците и илюзиите му, така че в подходящ момент да можем да осъзнаем кои сме всъщност.
ПЕТ

Довеждане на ума у дома му
ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 2500 ГОДИНИ един човек, който търсил истината в продължение на много, много прераждания, стигнал до тихо място в Северна Индия и седнал под едно дърво. Бил твърдо решен и се заклел да не става оттам, докато не намери истината. Вечерта успял да надделее над всички тъмни сили на заблудите, а рано на следващата сутрин, когато Венера изгряла на утринното небе, бил възнаграден за продължилото цяла епоха свое търпение, дисциплина и безупречна концентрация, постигнал крайната цел на човешкото съществувание — просветлението. В този свят момент земята като че ли потреперила, сякаш била „пияна от блаженство", и както казват писанията: „Никой не бил ядосан, болен или тъжен, никой не извършил зло, никой не бил горд, светът станал съвсем спокоен, сякаш е постигнал пълно съвършенство."

Този човек станал известен като Буда. Ето красивото описание на просветлението на Буда, направено от виетнамския учител Тич Нхат Хан:

Буда е видял, че всъщност в непознаването на собствената ни природа се коренят всички мъки на самсара, а коренът на това непознаване от своя страна е обичайната склонност на ума ни да се занимава с маловажни неща. Ако сложим край на тази склонност, значи сме сложили край и на самсара. И Буда си дал сметка, че за да се постигне това, е необходимо чрез медитация умът да се върне в своя дом, към своята истинска природа.

Буда седял в покой и със смирено достойнство на земята, а небето било над него и около него, сякаш за да ни покаже, че при медитацията умът ни е открит подобно на небето, а същевременно сме в настоящето, на земята, върху здрава основа. Небето е наша абсолютна природа, в която няма препятствия, тя е безгранична, а земята е нашата реалност, нашето относително, обикновено условие. Позата, която заемаме при медитация, символизира свързването на абсолютното с относителното, на небето със земята, на основата с върха; като двете крила на птица обединява в себе си подобната на небе безсмъртна природа на ума и основата на нашата преходна смъртна природа.

Да се научите да медитирате е най-големият подарък, който можете да си направите през живота, защото само чрез медитация ще можете да предприемете пътуването към истинската си природа и така да откриете увереността и стабилността, които са нужни за живота, а и за смъртта. Медитацията е пътят към просветлението.

Има много начини за представяне на медитацията. Сигурно съм преподавал тези неща хиляди пъти, но всеки път е различно, всеки път има нещо ново и непосредствено.

За щастие живеем във време, когато все повече и повече хора по целия свят се запознават с медитация. Тя все повече се признава за практика, която пресича и се издига над културните и религиозните бариери и дава възможност на тези, които я следват, да установят пряк контакт с истината за тяхното съществувание. Това е практика, която едновременно достига отвъд религиозните догми и е същност на всички религии.

Най-често ние похабяваме своя живот, като отклоняваме вниманието си от собствената ни същност чрез безкрайни деятелности. Медитацията

е начинът да върнем себе си на себе си, да можем наистина да открием и усетим цялото си същество, да преодолеем закоравелите стереотипи. Живеем живота си в напрегната и тревожна борба, във водовъртежа на алчността и агресивността, в конкуренция, привързаност, присвояване, постигане на цели, живеем вечно натоварени с външни дейности и грижи. Медитацията е точно противоположното. Да медитираш, значи напълно да скъсаш с начина, по който нормално „функционираш", защото медитацията е състояние, свободно от всякакви грижи и тревоги. Там няма конкуренция, няма желание да притежаваш или да се вкопчиш в нещо, няма напрегната и тревожна борба, няма и глад за постижения. Това е състояние без амбиции, в което няма приемане или отхвърляне, няма надежда или страх, състояние, в което постепенно започваме да се освобождаваме от всички чувства и понятия, които са ни държали затворени в пространството на неведението.

Будистките учители по медитация знаят колко гъвкаво нещо е умът. Ако го обучаваме, всичко става възможно. Всъщност ние сме идеално обучени от и за самсара - обучени сме да изпитваме завист, да сме угрижени, тъжни и отчаяни, алчни, обучени сме да реагираме с гняв на всичко, което ни предизвика. Дотолкова сме обучени, че тези отрицателни емоции възникват спонтанно, без да правим каквото и да било. Всичко обаче е въпрос на тренировка и навик. Посветете ума си на объркаността и - както много добре знаем - той ще стане неин съвършен майстор, ще се превърне в познавач на страстите й, потайно и перверзно ще се нагажда към робовладелските й изисквания. Посветете го - чрез медитацията -на целта да се освободи от всички заблуди и след време ще откриете, с търпение, дисциплина и правилно обучение, че умът ви ще започне да се освобождава и да познава собствената си благодат и яснота.

„Обучение" на ума по никакъв начин не означава насилствено „промиване" или подчиняване. Това означава най-напред конкретно и пряко да разберем как той функционира, а това пък се постига чрез духовните учения и чрез личния опит от медитативната практика. Познанието може да се използва, за да се опитоми умът, да се работи с него умело, да се направи той колкото е възможно по-податлив, така че да успеете да станете негов господар и да го използвате изцяло и най-благотворно. Будисткият учител от VIII век Шантидева казва:

Ако слонът на ума бъде завързан от всички страни

с въжето на съсредоточаването,

изчезва целият страх и настъпва пълно щастие.

Всички врагове - всички тигри, лъвове, слонове, мечки, змии

[за нашите чувства]²

и всички пазачи на ада - демони и ужаси,

всички те могат да бъдат завързани, ако овладеете ума си,

и ако опитомите само този ваш ум,

всичко друго ще бъде опитомено,

защото от ума са всички страхове

и неизмеримите страдания.³

Точно както един писател се научава да се изразява свободно, понякога след години тежък труд, и както танцьорката усвоява грациозността на движенията си след невероятни и търпеливи усилия, така и вие, след като започнете да разбирате докъде може да стигнете чрез медитация, ще подходите към нея като към най-голямото усилие на живота си - усилие, което изисква от вас упоритост, ентусиазъм, интелигентност и дисциплина.

Целта на медитацията е да пробуди у нас подобната на небе природа на ума и да ни въведе в това, което сме всъщност, в нашето непроменящо се чисто осъзнаване, което е в основата както на живота, така и на смъртта.

В неподвижността и тишината на медитацията докосваме и се връщаме към тази дълбока вътрешна природа, която от толкова време сме престанали да виждаме при вечната заетост и непостоянството на ума ни. Нима не е удивително, че нашият ум не може да остане неподвижен повече от няколко секунди, без да се вкопчи в нещо незначително? Умовете ни са толкова неспокойни и ангажирани... Понякога си мисля, че като живеем в един съвременен град, ние вече приличаме на измъчените същества от състоянието непосредствено след смъртта, за чието съзнание се казва, че е докарано до агония от безпокойство. Според някои източници до 13 % от населението на Съединените щати страда от едно или друго психическо заболяване. Какво говори това за начина ни на живот?

Ние сме фрагментирани на твърде много различни аспекти, не знаем кои сме всъщност, с кои от тези аспекти трябва да се самоидентифицираме и в кои от тях да вярваме. Толкова много различни гласове, диктати и чувства се борят за власт над вътрешния ни живот, че се оказваме разпръснати навсякъде, във всички посоки - и у дома не остава никой.

Ето защо медитация означава да отведем ума у дома му.

Три неща отличават медитацията, която води само до временно отпускане, спокойствие и блаженство, и медитацията, която е мощен тласък към вашето просветление и просветлението на другите. Наричаме ги „Добро в началото ", „Добро в средата " и „Добро в края ".

, Добро в края " е начинът, по който завършваме медитацията си, като посветим всичките й добри качества чрез дълбока молитва: „Нека всичко добро, което произлиза от тази практика, спомогне за просветлението на всички същества, нека стане капка в океана от действия на всички буди в неуморната им работа за освобождаването на всички същества." Доброто е позитивната сила и ползата, спокойствието и щастието, които излъчва вашата практика. Вие посвещавате това добро на крайната, върховната полза за всички същества - тяхното просветление. На по-непосредствено ниво то се посвещава на мира в света, на това да няма нуждаещи се и боледуващи и всички да живеят добре и в трайно щастие. После, след като си давате сметка за илюзорната и подобна на сън природа на реалността, размишлявате дълбоко върху това, че вие, който посвещавате практиката си, тези, на които я посвещавате, дори и самият акт на посвещаването в своята същност също са „пусти" и илюзорни. Според ученията това запечатва медитацията и пречи на чистата й сила да изтече или да се изгуби, за да не се похаби нищо от нейното добро.

Трите свещени принципа - умелата мотивация, нагласата да не се привързваме, която идва с медитацията, и посвещението, което я запечатва - правят медитацията и просветляваща, и мощна. Великият тибетски учител Лонгченпа ги описва много сполучливо по следния начин: „сърцето, окото и жизнената сила на истинската практика". Както казва Ньошул Кхенпо, „За да достигнеш пълно просветление, не е нужно повече от това, но по-малко не е достатъчно."
ПРАКТИКАТА НА СЪСРЕДОТОЧАВАНЕТО

Медитацията е отвеждане на ума у дома му, а това се постига най-напред чрез съсредоточаване.

Веднъж една стара жена отишла при Буда и го помолила да й каже как да медитира. Той я посъветвал във всеки момент да се съсредоточава върху движенията на ръцете си, докато вади вода от кладенеца. Знаел, че ако направи това, тя скоро ще достигне до състоянието на бдително и просторно спокойствие, което е самата медитация.

Практиката на съсредоточаването, на прибирането на разпръснатия ум у дома му, което от своя страна извежда различни аспекти от нашето същество на фокус, се нарича „Спокойно оставане" или „Спокойно пребиваване". Спокойно пребиваване постига три неща. Първо, всички фрагментирани аспекти от нашето същество, които са били във война помежду си, се успокояват, избледняват и стават приятели. При това успокояване започваме да разбираме себе си по-добре, а понякога дори можем да се докоснем до излъчването на фундаменталната си природа.

Второ, практиката на съсредоточаването разтваря негативното у нас - агресивността и бурните емоции, които събират сила в продължение на не един живот. Важното е вместо да потискаме или да се отдаваме изцяло на тези емоции, мисли или каквото и да било друго, да ги наблюдаваме с щедро разбиране, което трябва да е колкото се може по-просторно. Тибетските учители казват, че тази мъдра щедрост има аромат на безгранично пространство, така топло и уютно, че се чувстваш обгърнат и защитен от него, като с одеяло от слънчеви лъчи.

Постепенно, ако оставим ума си открит и съсредоточен, с помощта на някои техники за все по-пълното му фокусиране, които ще обясня по-късно, негативното ще се разсее. Човек започва да се чувства добре в собственото си същество или както казват французите: etre bien dans sa peau (добре в кожата си). Това води до облекчение и дълбоко спокойствие. Трето, тази практика разкрива вашето вътрешно Добро сърце, защото разтваря или премахва злото у вас. Само когато отстраним злото от себе си, можем да бъдем истински полезни на другите. Чрез тази практика ние бавно отстраняваме злото и отрицателното и позволяваме на истинското си Добро сърце - фундаменталната доброта, която е наша същинска природа, да заблести и да се превърне в топлия климат, в който процъфтява нашето истинско същество.

А сега ще видите защо наричам медитацията мир на практика, неагресивност на практика, ненасилие на практика и истинско, най-пълно разоръжаване.