Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче Tибетска книга за живота и смъртта



страница8/34
Дата15.11.2017
Размер5.34 Mb.
#34639
ТипКнига
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   34

УМЪТ В МЕДИТАЦИЯ

Какво тогава трябва да „правим" с ума по време на медитация? Абсолютно нищо. Просто го оставете така, както е. Един учител описва медитацията като „ум, увиснал в пространството".

Има една известна поговорка: „Ако оставим ума си в покой, той спонтанно достига до блаженство, точно както водата, ако се остави в покой, е естествено прозрачна и бистра." Често сравнявам ума в медитация с буркан мътна вода - колкото по-дълго оставим този буркан неподвижен, без да го клатим и разбъркваме, толкова повече от замърсяващите го частици ще се утаят на дъното и ще се прояви естествената бистрота на водата. Самата природа на ума е такава - ако оставите ума си в естественото му състояние, той ще намери същинската си природа, която е блаженство и яснота.

Така че внимавайте да не натрапвате нищо на ума си, да не искате нищо от него. Когато медитирате, не трябва да полагате никакви усилия да се владеете и да се опитвате да бъдете спокойни. Не позволявайте да изпадате в някаква тържественост или да имате чувството, че изпълнявате специален ритуал. Забравете дори мисълта, че медитирате. Оставете тялото си така, както е, и дъха си такъв, какъвто го заварите. Мислете за себе си като за небето, обхващащо цялата Вселена.


СПОКОЙНО ПРЕБИВАВАНЕ И ЯСНА ГЛЕДКА

При практиката Спокойно пребиваване трябва да дисциплинираме ума си така, че постоянно да се връща към обекта на медитацията, например дъха. Ако се разсеете, в момента, в който си дадете сметка за гова, чисто и просто връщате дъха си към дишането. Нищо друго не е необходимо. Да се укоряваме - Как стана така, че се разсеях? - също е шзсейване. Простотата на съсредоточаването, на връщането на ума към щшането постепенно ще го успокои. Умът постепенно ще се уталожи в ^ма.

С усъвършенстването на практиката Спокойно пребиваване, когато танете едно с дъха, дори самият дъх като център на практиката ще се разсее [ ще установите, че се намирате в пълен покой, в сегашния момент. Тази [еленасоченост е плодът и целта на шаматха или Спокойно пребиваване. 1ребиваването в сегашния момент и покоя е отлично постижение. Да се ърнем обаче към примера с буркана с мътна вода - ако го оставим в покой, одата ще се избистри, но мътилката все още ще бъде там, на дъното, и ако цин ден разклатим буркана, тя отново ще се вдигне. Докато култивирате еподвижност, умът ви ще се наслаждава на покоя. При първото вълнение баче заблудените мисли отново ще се появят.

Пребиваването в сегашния момент при Спокойно пребиваване не може i доведе до просветление или освобождаване. „Сега" се превръща в много фин обект, а умът, който пребивава в „сега" - в много фин субект. Докато сме в дуалността обект/субект, умът продължава да е в обикновения концептуален свят на самсара.

Чрез практиката Спокойно пребиваване умът се отпуска в състояние на покой и открива стабилност. Както изображението става по-отчетливо, когато фокусираме обектива на фотоапарата, така и целенасочеността на Спокойно пребиваване позволява все по-дълбоко проясняване на ума. С отстраняването на пречките изгрява Ясната гледка, или „проникновението". На санскрит това се нарича „випашйана", а на тибетски - „лхактонг ". На този етап вече не ви е нужна котвата на преби­ваването в „сега" и можете да продължите нататък, дори отвъд себе си, в простора, какъвто е „мъдростта, която осъзнава липсата на его". Именно това ще изкорени заблудите и ще ви освободи от самсара.

Постепенното задълбочаване на Ясната гледка ни води към осъзнаване на присъщата природа на реалността и към природата на ума. Когато се разсеят облаците на нашите мисли и емоции, подобната на небе природа на нашето истинско същество ще се разкрие, а от нея ще заблести сиянието на нашата буда-природа, подобна на слънцето. И точно както слънцето ни облива със светлина и топлина, от най-вътрешната същност на ума струят мъдрост и любящо състрадание. Вкопчването във фалшивото его се разсейва и ние просто пребиваваме, колкото може по-дълго, в природата на ума, това най-естествено състояние, което не може да се сравни с нищо, за което няма понятия, в което няма надежда или страх, и все пак с тиха и извисена увереност - най-дълбоката форма на благосъстояние, която можем да си представим.


ДЕЛИКАТЕН БАЛАНС

В медитацията, както във всяко изкуство, трябва да е налице деликатен баланс между отпускане и бдителност. Веднъж монах на име Шрона изучавал медитация с един от най-близките ученици на Буда. Трудно му било да намери най-благоприятното разположение на ума. Толкова усилено се опитвал да се съсредоточи, че го заболяла главата. След това се отпуснал, но до такава степен, че заспал. Най-накрая се обърнал към Буда за помощ. Буда знаел, че преди да стане монах Шрона бил прославен музикант, и го попитал:

- Нали преди да станеш монах си свирел на вина?

Шрона кимнал.

- И кога извличаше по-добри звуци от инструмента си - когато струните бяха прекалено обтегнати, или когато бяха прекалено отпуснати?

- Нито едното, нито другото. Когато бяха обтегнати точно колкото трябва - нито повече, нито по-малко.

- Е, с ума е съвсем същото.

Една от най-великите сред многото жени учители в Тибет - Ма Чик Лап Дрьон - казваше: „Нащрек, нащрек и все пйк спокойно, спокойно. Това е най-важното за Гледката в медитацията." Събудете бдителността си, но в същото време бъдете отпуснати, толкова отпуснати, че да не мислите за това, че трябва да сте отпуснати.


МИСЛИ И ЧУВСТВА: ВЪЛНИТЕ И ОКЕАНЪТ

Когато хората започват да медитират, те често казват, че мислите им се изплъзват от контрол и че дори са станали още по-необуздани, отколкото са били. Аз ги успокоявам - обяснявам им, че това е добър знак. Защото усещането далеч не означава, че мислите ви са станали по-необуздани -просто вие сте станали по-спокойни и вече усещате колко шумни са били мислите ви винаги. Не се обезсърчавайте и не се отказвайте. Каквото и да се случи, просто продължавайте да присъствате, връщайте се към дъха, дори и сред най-голямата обърканост.

В древните инструкции по медитация се казва, че в началото мисли­те ще идват една върху друга, непрекъснато, като отвесен планински водопад. Постепенно, с усъвършенстването, мислите започват да приличат на поток в дълбока тясна клисура, после на широка, бавно течаща към морето река, а най-накрая стават като огромния, неподвижен и спокоен океан, чиято повърхност само от време на време обезпокояват малки в сравнение с огромната му площ вълни.

Понякога хората смятат, че докато медитират, не трябва да имат никакви мисли и чувства. Ако такива все пак се появят, те се дразнят и ядосват, струва им се, че са се провалили. Нищо не може да е по-далеч от истината. Има една тибетска поговорка: „Прекалено е да искаш месо без кости и чай без листа." Щом има ум, неизбежно има и мисли, и чувства. Точно както океанът има вълни, а слънцето - лъчи, така и умът излъчва своите мисли и чувства. Вълните са самата природа на океана. Вълните ще се надигат, но къде отиват? Назад в океана. А откъде идват? От океана. По същия начин мислите и чувствата са излъчване и проява на гамата природа на ума. Те възникват в ума, а къде изчезват? Отново в ума. Каквото и да възникне, не го смятайте за проблем. Ако не реагирате импулсивно, ако проявите търпение, то отново ще се уталожи в същинската си природа.

Когато разберете това, възникващите мисли само подобряват практиката ви. Ако не осъзнаете какво са по своята същност мислите ви -излъчване на природата на ума, - от семето им ще избуи обърканост. Така че приемете едно открито, просторно и състрадателно отношение към мислите и чувствата си, защото те всъщност са вашето семейство -семейството на вашия ум. Пред тях, както казва Дуджом Ринпоче, трябва да сте като стар мъдрец, който наблюдава играта на дете.

Често се питаме какво да правим, когато някои наши чувства са отрицателни. В простора на медитирането можем да се научим да гледаме на тях напълно непредубедено. Когато отношението ни се промени, променя се и цялостната атмосфера на ума ни, а с това и самата природа на мислите и чувствата ни. Когато вие станете по-сговорчиви, те също ще станат. Ако вие нямате трудности с тях, те също няма да имат трудности с вас.

И така, каквито и мисли и чувства да възникнат, оставете ги да се издигнат и уталожат - като вълните в океана. Каквато и мисъл да се породи, оставете я да се разсее сама, без никакви ограничения. Не се вкопчвайте в нея, не я подхранвайте, не й угаждайте. Не се мъчете да я задържите или затвърдите. Не следвайте мислите, но не ги и канете -бъдете като океана, вгледан в собствените си вълни, или като небето, вгледано в облаците, минаващи през него.

Скоро ще се убедите, че мислите са като вятъра - идват и си отиват. Тайната е в това, да не „мислите" за мислите, а да ги оставите да текат през ума ви, като само се стремите да не пораждат нови мисли.

С обикновения си ум схващаме мислите като непрекъснат поток, но в действителност това не е така. Сами ще откриете, че между тях има празнини. Когато една мисъл е отминала, а новата още не е дошла, ще откриете празнината, в която се проявява Ригпа - природата на ума. Така че целта на медитацията е да накараме мислите да забавят своя ход и да направим празнините между тях все по-отчетливи.

Моят учител имаше ученик на име Апа Пант - известен индийски дипломат и писател, служил като посланик в много столици по целия свят. Той беше и представител на индийското правителство в Лхаса, Тибет, а известно време и в Сиким. Практикуваше медитация и йога и винаги, когато се срещнеше с учителя, го питаше: „Как да медитирам?" Той беше последовател на една източна традиция, според която ученикът трябва да

задава на учителя един и същ прост въпрос отново и отново.

Апа Пант ми разказа следната история. Един ден учителят ни Джамянг Кхиентсе наблюдавал танца на ламите пред дворцовия храм в Гангток, столицата на Сиким, и се смеел на номерата на атсара - клоуна, който предлага леки развлечения между танците. Апа Пант не престанал да пита как да медитира и този път учителят му отговорил с тон, който да му покаже, че е веднъж и завинаги: „Ето какво, когато една стара мисъл е изчезнала, а нова още не се е появила, нали между тях има празнина?

- Има - съгласил се Апа Пант.

- Е, удължи я. Това е медитацията.


ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Докато практикувате, можете да имате всякакви преживявания - и добри, и лоши. Точно както в една стая с много врати и прозорци въздухът може да влиза от различни посоки, така и ако умът ви е отворен, в него съвсем естествено ще нахлуват всякакви преживявания. Може да изпитате състояния на блаженство, прояснение или липса на всякакви мисли. В известен смисъл това са добри преживявания и признаци за напредък в медитацията. Защото изживяването на блаженство означава, че копнежите временно са изчезнали. Ако изживявате действително прояснение, това е знак, че агресивността временно си е отишла. Ако изживявате състояние на отсъствие на мисли, това означава, че неведението ви временно е мъртво. Сами по себе си тези преживявания са добри, но ако се привържете към тях, ще се превърнат в препятствия. Те самите не са осъзнаване, но 1ко успеем да се освободим от всякаква привързаност към тях, ще се тревърнат в това, което са - материал на осъзнаването.

Отрицателните преживявания са най-заблуждаващи, защото много гесто ги приемаме за лош знак, докато в действителност, в практиката ги, те са скрита благодат. Не се опитвайте да им се противопоставяте, :акто бихте реагирали обикновено, а ги приемете такива, каквито са същност - най-обикновени преживявания, илюзорни като сън. )съзнаването на истинската природа на преживяването ни освобождава т вредата или опасността на самото преживяване, а в резултат на това аже и едно отрицателно преживяване може да се превърне в източник а блаженство и съвършенство. Съществуват безброй примери на учители, ревърнали отрицателните преживявания в катализатор на вътрешната еализация.

Много често се казва, че за един медитатор пречка представляват не лошите, а добрите преживявания. Когато нещата вървят добре, трябва да внимаваме да не станем прекалено самоуверени или безкритични. Спомнете си думите на Дуджом Ринпоче, когато изживявах нещо много силно: „Не се вълнувай прекалено. В края на краищата то не е нито добро, нито лошо." Той знаеше, че започвам да се привързвам към изживяването. Това привързване, както и всяко друго, трябва да бъде прекъснато. Както в медитацията, така и в живота, трябва да се научим да се освобождаваме от всякаква привързаност към добрите преживявания и от всякакво противопоставяне на лошите.

Дуджом Ринпоче предупреждава срещу още един капан: „От друга страна, когато практикувате, може да изпаднете в някакво замъглено, полусъзнателно състояние на унес, сякаш сте с качулка върху главата -сънливо затъпяване. Това всъщност не е друго, а само замъглен, безмозъчен застой. Как да се справим с подобно състояние? Отърсете се от него, изправете гърба, издишайте застоялия въздух от дробовете и насочете съзнанието си към чистото пространство, за да освежите ума. Ако продължите да сте в застой, няма да се развиете по-нататък, така че когато се появи този недостатък, прочиствайте го отново и отново. Важно е да бъдем колкото е възможно по-наблюдателни и бдителни."

Ако откриете, че по естествен начин сте достигнали състояние на съсредоточен, просторен и животрептящ покой, какъвто и метод за медитация да използвате, изоставете го или просто позволете да се разсее сам. После опитайте да задържите състоянието, без да се отклонявате, без непременно да прилагате какъвто и да било метод. Целта на метода вече е постигната. Ако обаче се отклоните, върнете се назад с помощта на най-подходящата техника.

Истинското величие на медитацията не е в метода, а в непрекъснатото преживяване на присъствието, в блаженството, в яснотата й и най-вече в пълното отсъствие на каквато и да било привързаност. Това отсъствие •показва, че вече сте се освободили от себе си малко повече. И колкото повече изживявате тази свобода, толкова по-ясен е знакът, че егото ви, а също надеждите и страховете, които го поддържат живо, са започнали да се разсейват, че сте по-близо до безкрайно щедрата „мъдрост на липсата на его". Когато заживеете с тази мъдрост, вече няма да откривате граница между „аз" и „ти", „това" и „онова", „вътре" и „вън", ще се озовете най-после в своя истински дом - състоянието на липса на двойственост.8
ПАУЗИ

Често ме питат: „Колко време трябва да медитирам? И кога? Трябва ли да медитирам двайсет минути сутрин и двайсет минути вечер, или е по-добре няколко пъти, но за по-кратко време през.деня?" Да, добре е да се медитира двадесет минути, но това не означава, че те са някаква граница. Никъде в литературата не съм срещал да пише за двадесет минути. Мисля, че тази идея е създадена на Запад и затова я наричам „Западно стандартно време за медитация". Не е важно колко време медитирате, а дали практиката ви довежда до състояние на съсредоточаване и присъствие, при което сте с поне малко открит ум и съумявате да се свържете със същността си. И пет минути будна практика са много по-добри от двайсет минути полудрямка!

Дуджом Ринпоче казваше, че начинаещите трябва да медитират на по-кратки сеанси. Практикувайте четири или пет минути и си дайте малка почивка от около минута. Когато почивате, изоставете метода, но не позволявайте съсредоточаването ви да изчезне изцяло. Понякога, когато сте полагали усилия да практикувате, в самия момент на изоставяне на метода, колкото и да е странно, ако все още присъствате и сте съсредоточени, започва самата медитация. Ето защо тази пауза е не по-малко важна от самата практика. Понякога напътствам мои ученици, които имат проблеми, да практикуват, докато почиват, и да почиват, докато практикуват.

И така, практикувайте кратко време, след това направете пауза от около тридесет секунди или минута. Не забравяйте обаче какво правите, не загубвайте присъствието и присъщото му отпускане. После се мобилизирайте и започнете отново. Ако правите много на брой кратки сеанси по този начин, почивките могат да направят медитацията ви по-реална и по-вдъхновяваща - те ще освободят практиката ви от всякаква недодялана и дразнеща скованост, от тържественост и неестественост, ще ви помогнат да се концентрирате по-добре и по-леко. Постепенно чрез гова редуване на практика и почивки преградата между ежедневието и медитацията ще се разруши, контрастът между тях няма да е така рязък и зие все повече и повече ще се оказвате в своето естествено и чисто хрисъствие, без следа от объркване. Тогава, както казваше Дуджом ^инпоче: „Медитиращият може да остави медитацията, но медитацията 1яма да остави медитиращия."



ИНТЕГРИРАНЕ - МЕДИТАЦИЯ В ДЕЙСТВИЕ

Стигнал съм до извода, че нашите съвременници, които се занимават с духовна практика, просто нямат представа как да направят медитацията неразделна част от ежедневието. Просто не мога да го изразя достатъчно силно - интегрирането на медитацията в действията ни е нейната основа, нейният смисъл, нейната най-важна цел. Това интегриране е още по-належащо предвид насилието и стреса, предизвикателствата и объркването в съвременния живот.

Чувал съм оплаквания от рода: „Медитирам вече дванадесет години, но някак си не съм се променил. Същият съм си. Защо?" Защото между духовната ти практика и ежедневието ти има бездна. Сякаш двама души съществуват в два отделни свята, без изобщо да си взаимодействат. Това ми напомня за един преподавател от моето училище в Тибет. Той беше ненадминат, когато трябваше да се обясняват правилата на тибетската граматика, но сам не беше в състояние да напише и едно правилно изречение!

Как тогава да постигнем такава интеграция, такова размиване на границите между ежедневието и спокойната просторна необвързаност на медитацията? Няма заместител на редовното практикуване, защото само чрез истинска практика ще започнем непрекъснато да вкусваме покоя на природата на нашия ум и така ще бъдем в състояние да продължим това изживяване и в ежедневието си.

Винаги съветвам учениците си да не излизат от медитацията прекалено бързо - да дадат възможност в продължение на няколко минути след това покоят на практиката да се процеди в живота им. Както казваше моят учител Дуджом Ринпоче: „Не скачай и не хуквай, а слей съсредоточаването с ежедневието. Бъдете като хора, чийто череп е счупен - те винаги се боят някой да не ги докосне."

След медитацията не бива да се поддаваме на склонността си да втвърдяваме възприятията си за нещата. Когато се връщате към нормалния си живот, оставете мъдростта, прозрението, състраданието, хуморът, 'плавността, пространството и освобождаването, които ви е дала практиката, да се влеят в ежедневието. Медитацията пробужда у вас съзнанието, че всичко е илюзорно и преходно - поддържайте това съзнание, дори и сред най-големия хаос на самсара. Един от великите учители казва: „След медитацията човек трябва да стане дете на илюзиите."

Дуджом Ринпоче съветваше: „В известен смисъл всичко е илюзорно, като в сън, и въпреки това с чувство за хумор продължаваме да вършим каквото вършим. Например ако ходите, крачете с леко сърце към отвореното пространство на истината, но без излишна тържественост или надуто самомнение. Когато седите, бъдете крепост на истината. Когато се храните, нахранете търбуха на пустотата с отрицателните неща и илюзиите си, превърнете ги във всеобхватно пространство. Когато ходите до тоалетната, бъдете уверени, че всички затлачвания и тъмни места се изчистват и отмиват."

Всъщност наистина има значение не това, че седим, за да медитираме, а състоянието на ума, до което достигаме след практикуването. Именно това спокойно и фокусирано състояние на ума трябва да бъде продължено и да обхване всичко, което правим. Харесва ми историята от Зен, в която ученикът пита учителя си:

- Учителю, как вкарваш просветлението си в действие? Как го използваш на практика, в ежедневието?

- Като се храня и спя - отговорил учителят.

- Но, учителю, всички се хранят и спят!

- Да, но не всеки се храни, когато се храни, и не всеки спи, когато спи.

Оттук идва и известната поговорка на Зен: „Когато ям - ям, когато спя - спя".

Да ядеш, когато ядеш, и да спиш, когато спиш, означава да присъстваш напълно във всички свои действия така, че никой от капаните на егото да is може да ти попречи да бъдеш там. Това е интеграцията.

А ако наистина желаете да я постигнете, трябва да гледате на медитацията не като на лекарство или терапия, до която се прибягва от време на време, а като на ежедневна храна и поддържане на организма. 1то защо един отличен начин за постигане на такава интеграция е да се практикува на усамотени места, далеч от стреса на съвременния градски швот.

Много често хората се заемат с медитация с очаквания за някакви еобикновени резултати - видения, светлини или някое и друго връхестествено чудо. Когато не се случи нищо такова, те се чувстват езкрайно разочаровани. Истинското чудо на медитацията обаче е далеч о-естествено и далеч по-полезно. Това е една дълбока трансформация, зято настъпва не само в ума и чувствата ви, но и в самото тяло. [едитацията лекува. Учените и лекарите са открили, че когато човек е в збро настроение, клетките на тялото му са изпълнени с радост, а когато умът му е обзет от отрицателни емоции, клетките се превръщат в злокачествени. Цялостното състояние на здравето е дълбоко свързано със състоянието на ума и начина на съществуване.


ВДЪХНОВЕНИЕ

По-горе казах, че медитацията е път към просветлението и че е най-голямото начинание в този живот. Когато говоря на учениците си за медитация, винаги наблягам върху необходимостта да се практикува с решителна дисциплина и целенасочено себеотдаване. В същото време им обяснявам колко е важно да се практикува с възможно най-силно вдъхновение и стремеж към творчество. В известен смисъл медитацията е изкуство и трябва да практикуваме с радостта на художника и с плодовитостта на изобретателя.

За да се вдъхновите и да намерите свой собствен мир, проявете поне толкова изобретателност, колкото проявявате, когато сте постоянно невротизирани в борбата за оцеляване на този свят. Има много начини да изпълним с повече радост подхода си към медитацията. Можете да откриете музиката, която най-много ви възвисява, и да я използвате, за да откриете сърцето и ума си. Можете да съберете откъси поезия, цитати или пасажи от учения, които през годините са ви вълнували, и да ги държите подръка, за да повдигат духа ви.

Винаги съм обичал да гледам тибетските картини шхангка и да извличам сили от тяхната красота. Вие също бихте могли да намерите репродукции на картини, които внушават чувство за святост, и да ги окачите на стената в стаята си. Слушайте записи с учението на някой велик учител или свещени напеви. Можете да превърнете мястото, където медитирате, в райско кътче с помощта на една свещ, едно цвете, малко благовоние, снимка на просветлен учител, статуя на божество или буда. Можете да превърнете и най-обикновената стая в интимно и свято място с подходяща обстановка, където всеки ден идвате, за да се срещнете с истинската си същност, при цялата радост и щастлива церемониалност, с която се срещат старите приятели.

А ако откриете, че не можете да медитирате лесно в стаята си в града, проявете изобретателност и излезте сред природата. Природата винаги е неизчерпаем източник на вдъхновение. За да успокоите ума си, излезете призори на разходка в парка или наблюдавайте росата по листенцата на някоя роза в градината. Легнете на земята и гледайте небето, оставете ума си да се слее с неговото пространство. Нека небето навън събуди небето в ума ви. Застанете край някой поток и влейте ума си с ромона му, станете едно с безспирния му звук. Седнете край някой водопад и оставете лековитият му смях да пречисти духа ви. Тръгнете по пясъчния бряг и почувствайте ароматния вятър върху лицето си. Възхищавайте се и използвайте красотата на луната, за да уравновесите ума си. Седнете край някое езеро или в градина, дишайте дълбоко и оставате ума си да утихне, докато луната бавно и величествено се издига в безоблачното небе.

Всичко би могло да се използва като покана за медитация. Една усмивка, лице в метрото, малко цветенце, поникнало в пукнатина на паважа, интересна драперия във витрина на магазин, начина, по който слънцето огрява саксия с цветя на някой прозорец. Бъдете нащрек за всеки признак на красота и покой. Бъдете готови да откликнете с радост, бъдете пробудени по всяко време „за новото, което винаги идва от тишината"9. Постепенно ще станете господар на собственото си блаженство, химик на собствената си радост, винаги ще имате на разположение всякакви средства, за да възвисите, да развеселите, да осветлите и вдъхновите всяко свое дихание и всяко свое движение. Какво е големият духовен практик? Човек, който винаги живее в присъствието на собствената си същинска природа, който е открил и който непрекъснато използва изворите и източниците на дълбокото вдъхновение. Както пише съвременният английски писател Луис Томпсън: „Христос, висш поет, живял в истината с такава страст, че всеки негов жест - едновременно чист Акт и съвършен Символ - е превъплъщение на трансцеденталното."10

Ето затова сме тук - за да превъплътим трансцеденталното.


Каталог: file -> knigi
knigi -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш
knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
knigi -> -
knigi -> Книга Нийл Доналд Уолш
knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод
knigi -> Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд
knigi -> -
knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница