Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов

2. и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

3. Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.

4. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

5. И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!

6. И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;

7. и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.

8. И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;

9. изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.

10. В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:

11. и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.

12. Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.

13. Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;

14. обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам.

15. И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.

16. Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.

17. Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.

18. А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;

19. ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;

20. обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21. В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

22. И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие.

23. И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.

24. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.

25. И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?

26. А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?

27. Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".

28. Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

29. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

30. Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.

31. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.

32. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.

33. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,

34. и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.

35. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.

36. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?

37. Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.

38. И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.

39. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.

40. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

41. Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

42. а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.

2. А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;

3. насъщния ни хляб давай ни всеки ден;

4. и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.

5. И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба,

6. защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;

7. а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, -

8. казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.

9. И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;

10. защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.

11. И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба?

12. Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

13. И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?

14. Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше.

15. А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз.

16. А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.

17. Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада;

18. ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.

19. И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

20. Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие.

21. Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност;

22. когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му.

23. Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.

24. Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох;

25. и като дойде, намира я пометена и наредена;

26. тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

27. А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!

28. А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

29. Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;

30. защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.

31. Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.

32. Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.

33. Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.

34. Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно;

35. и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.

36. Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние.

37. И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата.

38. А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда.

39. Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство.

40. Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното?

41. Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.

42. Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте.

43. Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата.

44. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят.

45. На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.

46. Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.

47. Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха,

48. с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.

49. Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят,

50. за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира,

51. от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род.

52. Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.

53. И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща,

54. като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.

2. Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае;

3. затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите.

4. А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят;

5. но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте.

6. Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога.

7. А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни.

8. И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели;

9. а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели.

10. И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.

11. А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете;

12. защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

13. Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството.

14. А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?

15. При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.

16. И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;

17. и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.

18. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,

19. и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.

20. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?

21. Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

22. И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете:

23. душата струва повече от храната, и тялото - от облеклото.

24. Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците!

25. Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?

26. И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото?

27. Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.

28. И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци!

29. Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте,

30. защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това;

31. но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.

32. Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.

33. Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;

34. защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

35. Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени;

36. и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.

37. Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи.

38. И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.

39. Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.

40. Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

41. Тогава Петър Му рече: Господи, за нас ли казваш тая притча, или за всички?

42. А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна?

43. Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;

44. истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.

45. Ако пък оня слуга каже в сърцето си: скоро няма да дойде господарят ми, и почне да бие слуги и слугини, да яде и да пие, и да се напива, -

46. господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с неверните.

47. А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много;

48. който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.

49. Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!

50. С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!

51. Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла;

52. защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима;

53. баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

54. Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива;

55. а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива.

56. Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате?

57. А защо и сами от себе си не съдите, що е право?

58. Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница;

59. казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.
ГЛАВА 13.
1. В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.

2. Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?

3. Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.

4. Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?

5. Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.

6. И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери;

7. и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?

8. Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,

9. и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.

10. В една от синагогите Той поучаваше в събота;

11. и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

12. Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си!

13. И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

14. При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.

15. Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?

16. А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?

17. И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

18. А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?

19. Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.

20. И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?

21. Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.

22. И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.

23. А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:

24. подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.

25. След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте, -

26. тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.

27. И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.

28. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.

29. И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.

30. И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

31. В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.

32. И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша;

33. но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим.

34. Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!

35. Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!
ГЛАВА 14.
1. Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;

2. и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.

3. Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?

4. Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.

5. След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?

6. И не можаха да Му отговорят на това.

7. А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:

8. кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе,

9. и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.

10. Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;

11. защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

12. А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата.

13. Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,

14. и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.

15. Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!

16. А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;

17. и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.

18. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.

19. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.

20. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.

21. И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.

22. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.

23. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.

24. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

25. С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:

26. ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик;

27. и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28. Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването й,

29. та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,

30. и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?

31. Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?

32. Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.

33. Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.

34. Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена?

35. Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!