Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница13/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   34
ГЛАВА 2.
1. На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.

2. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.

3. И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.

4. Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.

5. Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.

6. Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери.

7. Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.

8. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.

9. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца

10. и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.

11. Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

12. След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни.

13. Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Иерусалим

14. и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали.

15. И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури;

16. и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.

17. Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: "ревността за Твоя дом Ме изяде".

18. А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?

19. Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна.

20. А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?

21. Той обаче говореше за храма на тялото Си.

22. А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това, и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус.

23. И когато беше в Иерусалим на празник Пасха, мнозина, като гледаха чудесата, които Той правеше, повярваха в Неговото име.

24. Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички,

25. и нямаше нужда някой да засвидетелствува за човека, понеже Сам знаеше, що има в човека.
ГЛАВА 3.
1. Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски.

2. Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.

3. Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.

4. Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

5. Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;

6. роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

7. Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.

8. Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.

9. Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?

10. Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?

11. Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.

12. Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?

13. Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.

14. И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,

15. та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.

16. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.

17. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

18. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.

19. Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.

20. Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.

21. А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.

22. След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше.

23. А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;

24. защото Иоан още не беше хвърлен в тъмница.

25. Тогава между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.

26. И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, Който беше с тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.

27. Иоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.

28. Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

29. Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.

30. Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.

31. Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички.

32. И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.

33. Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.

34. Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.

35. Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му.

36. Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.


ГЛАВА 4.
1. Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава,

2. - макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, -

3. остави Иудея и отиде пак в Галилея.

4. А трябваше да мине Той през Самария.

5. И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.

6. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.

7. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия.

8. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

9. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)

10. Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

11. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?

12. Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?

13. Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

15. Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.

16. Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.

17. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш;

18. защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.

19. Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.

20. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.

21. Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.

22. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.

23. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.

24. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.

25. Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.

26. Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе.

27. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?

28. Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:

29. дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?

30. Тогава те излязоха из града и идеха към Него.

31. Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!

32. Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.

33. Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?

34. Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.

35. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.

36. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.

37. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.

38. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.

39. И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.

40. Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.

41. И още по-много народ повярва поради словото Му.

42. А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.

43. А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.

44. Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет.

45. Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, - понеже и те бяха ходили на празника.

46. И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.

47. Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.

48. А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.

49. Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.

50. Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.

51. Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.

52. А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.

53. Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54. Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.


ГЛАВА 5.
1. Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.

2. А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора;

3. в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,

4. защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

5. Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.

6. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?

7. Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.

8. Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи.

9. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.

10. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.

11. Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.

12. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?

13. Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.

14. След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

15. Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.

16. Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота.

17. А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.

18. Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу.

19. На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът.

20. Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие.

21. Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.

22. Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина,

23. та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил.

24. Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

25. Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.

26. Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;

27. и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.

28. Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий

29. и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

30. Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

31. Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.

32. Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.

33. Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината.

34. Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие.

35. Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.

36. Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

37. И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели;

38. и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил.

39. Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене.

40. Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41. От човеци слава не приемам,

42. но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия.

43. Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.

44. Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?

45. Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, - Моисей, на когото се вие уповавате.

46. Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.

47. Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?

* Дом на милосърдие.


ГЛАВА 6.
1. След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско.

2. Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.

3. Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.

4. И приближаваше Пасха, празникът иудейски.

5. А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?

6. А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.

7. Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.

8. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:

9. тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?

10. Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.

11. Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.

12. И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.

13. И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.

14. Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.

15. А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.

16. Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето

17. и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.

18. Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.

19. И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.

20. Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!

21. Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.

22. На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.

23. При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.

24. И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.

25. И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави', кога дойде тук?

26. Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.

27. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.

28. Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?

29. Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.

30. А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?

31. Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат".

32. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.

34. А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.

35. Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.

36. Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.

37. Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;

38. защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

39. А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

40. Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.

41. Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.

42. И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?

43. Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.

44. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.

45. У пророците е писано: "и ще бъдат всички от Бога научени". Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.

46. Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.

47. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.

48. Аз съм хлябът на живота.

49. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;

50. а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.

51. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.

52. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?

53. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.

54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.

55. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.

56. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.

57. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.

58. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.

59. Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.

60. Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?

61. Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?

62. Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?

63. Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.

64. Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.

65. И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.

66. От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.

67. Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?

68. Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,

69. и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.

70. Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.

71. Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.

1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница