Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница14/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   34
ГЛАВА 7.
1. После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият.

2. Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри.

3. Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.

4. Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.

5. Защото нито братята Му вярваха в Него.

6. На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.

7. Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.

8. Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.

9. Това като им каза, остана си в Галилея.

10. Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.

11. А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?

12. И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.

13. Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.

14. Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.

15. И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?

16. Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;

17. който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

18. Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.

19. Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?

20. Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?

21. Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.

22. Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.

23. Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, - на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?

24. Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.

25. Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?

26. Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?

27. Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.

28. Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.

29. Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.

30. Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл.

31. И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?

32. Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.

33. А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;

34. ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.

35. А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?

36. Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?

37. А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.

38. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.

39. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.

40. Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.

41. Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?

42. Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?

43. И тъй, у народа произлезе разпра за Него.

44. А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.

45. Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?

46. Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.

47. Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?

48. Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?

49. Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.

50. Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:

51. осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?

52. Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.

53. И всеки си отиде у дома си.
ГЛАВА 8.
1. А Иисус отиде на Елеонската планина.

2. И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.

3. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,

4. рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;

5. а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?

6. Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.

7. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.

8. И пак се наведе надолу и пишеше по земята.

9. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.

10. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус й рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?

11. Тя отговори: никой, Господи! Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.

12. Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.

13. Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.

14. Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.

15. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16. Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.

17. А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.

18. Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

19. Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.

20. Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.

21. И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. то Аз отивам, вие не можете да дойдете.

22. Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?

23. Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.

24. Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.

25. Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.

26. Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.

27. Не разбраха, че им говореше за Отца.

28. А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.

29. Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.

30. Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

31. Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,

32. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.

33. Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?

34. Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.

35. А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.

36. И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37. Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас.

38. Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.

39. Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.

40. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.

41. Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.

42. Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.

43. Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.

44. Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.

45. А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.

46. Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?

47. Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48. На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?

49. Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.

50. Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.

51. Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.

52. Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.

53. Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?

54. Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,

55. но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.

56. Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.

57. На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години - и си видял Авраама?

58. Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.

59. Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.
ГЛАВА 9.
1. И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.

2. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?

3. Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.

4. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.

5. Докле съм в света, светлина съм на света.

6. Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,

7. и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

8. А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?

9. Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.

10. Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?

11. Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.

12. Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.

13. Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.

14. А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.

15. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.

16. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.

17. Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.

18. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал

19. и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?

20. Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;

21. а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.

22. Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.

23. Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.

24. Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.

25. Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.

26. Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?

27. Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?

28. А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.

29. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.

30. Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.

31. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.

32. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.

33. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.

34. Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.

35. Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?

36. Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?

37. Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.

38. А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.

39. А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.

40. Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?

41. Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.
ГЛАВА 10.
1. Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;

2. а който влиза през вратата, пастир е на овците:

3. нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;

4. и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;

5. подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.

6. Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.

7. Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.

8. Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.

9. Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

10. Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.

11. Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;

12. а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.

13. Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.

14. Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.

15. Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.

16. Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

17. Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.

18. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.

19. Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.

20. И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?

21. Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?

22. И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.

23. И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.

24. Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.

25. Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.

26. Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.

27. Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,

28. и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.

29. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.

30. Аз и Отец едно сме.

31. Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.

32. Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?

33. Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.

34. Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"?

35. Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),

36. на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?

37. Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;

38. ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.

39. Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им

40. и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.

41. Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.

42. И мнозина там повярваха в Него.


ГЛАВА 11.
1. Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта.

2. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)

3. Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!

4. Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.

5. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.

6. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.

7. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.

8. Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?

9. Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;

10. а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.

11. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.

12. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

14. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;

15. ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.

16. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

17. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.

18. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;

19. и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

20. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.

21. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

22. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

23. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.

24. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.

25. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.

26. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

27. Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.

28. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.

29. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.

30. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

31. Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.

32. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

33. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се

34. и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35. Иисус се просълзи.

36. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.

37. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

38. А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.

39. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.

40. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

41. Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

44. И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

45. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

46. А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.

47. Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.

48. Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.

49. Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,

50. нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.

51. И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,

52. и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.

53. От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.

54. Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.

55. Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.

56. Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?

57. А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница