Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница15/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   34
ГЛАВА 12.
1. Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.

2. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

3. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

4. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:

5. защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

6. Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

7. А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.

8. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

9. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.

10. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,

11. защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

12. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,

13. взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

14. А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:

15. "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".

16. Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

17. Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.

18. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

19. А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.

20. Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;

21. те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.

22. Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.

23. Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.

24. Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.

25. Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.

26. Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

27. Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.

28. Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.

29. А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.

30. Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.

31. Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.

32. И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.

33. А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

34. Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?

35. Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.

36. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

37. Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,

38. за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?"

39. Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:

40. "Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря".

41. Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.

42. Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43. защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.

44. А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;

45. и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.

46. Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.

47. И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

48. Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.

49. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.

50. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.


ГЛАВА 13.
1. Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.

2. И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,

3. Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

4. стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;

5. после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.

6. Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?

7. Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.

8. Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.

9. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

10. Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.

11. Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.

12. А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?

13. Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.

14. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.

15. Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.

16. Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.

17. Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.

18. Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: "който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си".

19. Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз.

20. Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил.

21. Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22. Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.

23. А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.

24. Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.

25. Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?

26. Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.

27. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.

28. Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.

29. А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или - да раздаде нещо на сиромаси.

30. Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.

31. Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.

32. Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.

33. Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.

34. Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.

35. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.

36. Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.

37. Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.

38. Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.


ГЛАВА 14.
1. Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.

2. В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.

3. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.

4. А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.

5. Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?

6. Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

7. Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.

8. Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни.

9. Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?

10. Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.

11. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.

12. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.

13. И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.

14. Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя.

15. Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.

16. И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,

17. Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.

18. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

19. Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете.

20. В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас.

21. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.

22. Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света?

23. Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.

24. Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил.

25. Това ви казах, бидейки с вас.

26. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.

27. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.

28. Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене.

29. И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате.

30. Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.

31. Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.
ГЛАВА 15.
1. Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят.

2. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.

3. Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.

4. Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.

5. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.

6. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.

7. Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.

8. С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.

9. Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.

10. Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.

11. Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.

12. Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.

13. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.

14. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.

15. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.

16. Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

17. Това ви заповядвам: да любите един другиго.

18. Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

19. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

20. Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.

21. Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.

22. Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.

23. Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.

24. Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.

25. Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.

26. А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;

27. а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.
ГЛАВА 16.
1. Това ви казах, за да се не съблазните.

2. Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

3. И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене.

4. Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас.

5. А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш?

6. Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга.

7. Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;

8. и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:

9. за грях, че не вярват в Мене;

10. за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;

11. а за съд, че князът на тоя свят е осъден.

12. Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.

13. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.

14. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.

15. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.

16. Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.

17. Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?

18. И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори.

19. Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?

20. Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.

21. Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.

22. Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;

23. и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.

24. Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

25. Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца.

26. Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас;

27. защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.

28. Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.

29. Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш.

30. Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.

31. Отговори им Иисус: сега ли вярвате?

32. Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене.

33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.
ГЛАВА 17.
1. Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,

2. според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.

3. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;

4. Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.

5. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.

6. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.

7. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;

8. защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

9. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.

10. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.

11. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

12. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.

13. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

14. Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

15. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.

16. Те не са от света, както и Аз не съм от него.

17. Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.

18. Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;

19. и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.

20. И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,

21. да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

22. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;

23. Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.

24. Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.

25. Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;

26. и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.


ГЛАВА 18.
1. Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.

2. А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.

3. Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.

4. А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?

5. Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.

6. И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

7. Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.

8. Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;

9. за да се сбъдне словото, казано от Него: "от ония, които си Ми дал, никого не погубих".

10. А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.

11. Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?

12. Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,

13. и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.

14. А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.

15. След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.

16. А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.

17. Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.

18. А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.

19. А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.

20. Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.

21. Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.

22. Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?

23. Иисус му отвърна ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш?

24. Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.

25. А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.

26. Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?

27. Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.

28. Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

29. Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?

30. Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.

31. Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;

32. за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

33. Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?

34. Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?

35. Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?

36. Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.

37. А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.

38. Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.

39. Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?

40. Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара'ва. Вара'ва пък беше разбойник.


1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница