Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов

2. скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.

3. Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?

4. Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.

5. Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

6. А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.

7. След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.

8. А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.

9. Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.

10. И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й.

11. И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.

12. А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.

13. От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.

14. А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,

15. тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.

16. Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.

17. Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,

18. туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

19. Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:

20. идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.

21. Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.

22. Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха

23. и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.

24. Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.

25. Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

26. Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;

27. а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:

28. не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.

29. А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.

30. Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.

31. Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.

32. За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

33. Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.

34. Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;

35. а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.

36. Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.

37. След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.

38. И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;

39. ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.

40. Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.

41. А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.

42. И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.

2. Тогава дванайсетте апостола, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.

3. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;

4. а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.

5. Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,

6. които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.

7. И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.

8. А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.

9. Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;

10. ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.

11. Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.

12. И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.

13. И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,

14. защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.

15. И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.

* Евреи из езическите страни

2. А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,

3. и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

4. Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.

5. И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.

6. И говори Бог така: "потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.

7. Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място".

8. И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък - дванайсетте патриарси.

9. Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,

10. избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.

11. Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.

12. А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.

13. А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.

14. Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род - седемдесет и пет души.

15. Иаков слезе в Египет, и се помина там - той и бащите ни;

16. и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски,

17. И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,

18. докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;

19. той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.

20. В това време се роди Моисей, които беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.

21. А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.

22. И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.

23. Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.

24. И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.

25. Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.

26. На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: "мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?"

27. Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: "кой те е поставил началник и съдия над нас?

28. Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?"

29. От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.

30. Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.

31. Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:

32. "Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов". Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33. А Господ му каза: "събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.

34. Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет".

35. Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: "кой те е поставил началник и съдия", - него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.

36. Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.

37. Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате".

38. Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,

39. и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,

40. като рекоха на Аарона: "направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя".

41. И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.

42. А Бог се отвърна и ги остави да служат на воинството небесно, както е писано в книгата на пророците: "доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?

43. Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон".

44. Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.

45. Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,

46. който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.

47. А Соломон Му построи дом.

48. Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

49. "небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?

50. Нали Моята ръка направи всичко това?"

51. Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.

52. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, -

53. вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.

54. Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.

55. А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,

56. и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.

57. Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него

58. и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,

59. и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!

60. И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

2. А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.

3. Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.

4. Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.

5. А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.

6. Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:

7. нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.

8. И голяма радост биде в оня град.

9. А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.

10. Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия.

11. А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.

12. Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.

13. Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.

14. Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,

15. които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.

16. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)

17. Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.

18. А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари

19. и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.

20. Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.

21. Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22. И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;

23. понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.

24. А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.

25. Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.

26. А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.

27. Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,

28. връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.

29. А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.

30. Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?

31. Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.

32. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: "като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.

33. При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята".

34. Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?

35. Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.

36. И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

37. А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.

38. И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.

39. Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.

40. А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

2. та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.

3. Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;

4. и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?

5. А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

6. Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.

7. А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.

8. Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.

9. И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.

10. А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!

11. А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,

12. и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.

13. Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим;

14. той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.

15. Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.

16. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.

17. Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.

18. И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;

19. а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

20. и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.

21. И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?

22. А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.

23. А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;

24. но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.

25. Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.

26. А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.

27. Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.

28. И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.

29. Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.

30. Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.

31. А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.

32. Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.

33. Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.

34. И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.

35. И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.

36. В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.

37. Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.

38. А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.

39. Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.

40. Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.

41. Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.

42. Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.

43. И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
ГЛАВА 10.
1. Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски,

2. мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу.

3. Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!

4. А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.

5. И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:

6. той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

7. Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,

8. и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

9. На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.

10. И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,

11. и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;

12. в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.

13. И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!

14. А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.

15. И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.

16. Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.

17. И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата

18. и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?

19. И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.

20. Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.

21. Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?

22. А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.

23. Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.

24. На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.

25. Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.

26. А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!

27. И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.

28. И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.

29. Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?

30. Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха

31. и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.

32. И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.

33. Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.

34. Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;

35. но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.

36. Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.

37. Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:

38. как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.

39. И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.

40. Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява -

41. не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.

42. И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.

43. За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.

44. Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото.

45. А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;

46. защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:

47. може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?

48. И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.