Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница18/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   34
ГЛАВА 11.
1. Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие.

2. И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха,

3. думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях.

4. А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки:

5. аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене.

6. Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни.

7. И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж!

8. Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми.

9. А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.

10. Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.

11. И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене.

12. А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек.

13. Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър;

14. той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

15. И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светий, както и върху нас отначало.

16. Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: "Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий".

17. Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу?

18. Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.

19. А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи.

20. Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.

21. И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.

22. Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.

23. Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,

24. защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.

25. Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия.

26. Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.

27. През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Иерусалим.

28. И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия.

29. Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея;

30. това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.


ГЛАВА 12.
1. В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,

2. и уби с меч Иакова, брата Иоанов.

3. А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, -

4. и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.

5. И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.

6. А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.

7. И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.

8. Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!

9. Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.

10. Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.

11. Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.

12. И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха.

13. Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.

14. И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата.

15. А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.

16. В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха.

17. А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.

18. Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър.

19. А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.

20. Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.

21. В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях;

22. а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки.

23. Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.

24. А словото Божие растеше и се разпространяваше.

25. Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.
ГЛАВА 13.
1. В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел.

2. Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал.

3. Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха.

4. И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.

5. И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник.

6. Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,

7. който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.

8. А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата.

9. Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед

10. и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища?

11. И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.

12. Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.

13. Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим.

14. А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15. След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.

16. Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!

17. Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея,

18. и около четирийсет години време ги храни в пустинята;

19. и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им;

20. а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила.

21. После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години.

22. Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: "намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания".

23. От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса,

24. след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.

25. А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: "за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете".

26. Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.

27. Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;

28. и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.

29. А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.

30. Но Бог Го възкреси от мъртвите;

31. през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.

32. И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,

33. както и във втория псалом е писано: "Син Мой си Ти: Аз днес Те родих".

34. А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: "ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида".

35. Затова и на друго място казва: "не ще дадеш на Твоя Светия да види тление".

36. Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,

37. но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.

38. И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете;

39. и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ.

40. Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:

41. "вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой".

42. На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.

43. А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.

44. На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.

45. Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.

46. Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.

47. Защото Господ тъй ни заповяда: "поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя"

48. Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.

49. И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.

50. Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.

51. Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.

52. А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.


ГЛАВА 14.
1. В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.

2. А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.

3. Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.

4. А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други - с апостолите.

5. Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,

6. те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,

7. и там благовестяха.

8. В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.

9. Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,

10. каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.

11. А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.

12. И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.

13. А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.

14. Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:

15. мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,

16. Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,

17. макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.

18. И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,

19. дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв.

20. А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.

21. След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,

22. като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие.

23. А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.

24. И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

25. и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия;

26. а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха.

27. Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.

28. И там стояха немалко време с учениците.


ГЛАВА 15.
1. А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.

2. И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях - от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.

3. Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя.

4. А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.

5. Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.

6. Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.

7. След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;

8. и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;

9. и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.

10. Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.

11. Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.

12. Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.

13. А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!

14. Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;

15. и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:

16. "след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,

17. за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това".

18. Познати са Богу отвека всичките Му дела.

19. Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,

20. но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.

21. Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.

22. Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,

23. като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

24. Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,

25. ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,

26. човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.

27. И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.

28. Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:

29. да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!

30. И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.

31. А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.

32. Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.

33. След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.

34. Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.

35. Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.

36. След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.

37. Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.

38. Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.

39. От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;

40. а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,

41. и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.
ГЛАВА 16.
1. Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;

2. тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.

3. Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.

4. И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим.

5. И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.

6. Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.

7. А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.

8. И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.

9. През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!

10. След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.

11. И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден - в Неапол,

12. а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град - римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.

13. А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.

14. И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.

15. А когато се покръсти тя и домашните й, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.

16. И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.

17. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.

18. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.

19. Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.

20. И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни

21. и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.

22. Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;

23. и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.

24. Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.

25. Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.

26. Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.

27. А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.

28. Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.

29. Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30. и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?

31. А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.

32. И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.

33. Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;

34. и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

35. А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.

36. Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.

37. Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.

38. Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.

39. И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.

40. А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.


1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница